№ 408
гр. гр.Н., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на единадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222150100997 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Е.Б.Е.” АД, ЕИК *****, против П. Д. Я. с
ЕГН-**********, с която се моли да бъде прието за установено
съществуването на вземане на ищеца против ответницата за сумата от 124.39
лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 19.11.2020г. до 18.01.2021г., сумата от
14.24 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
от 09.01.2021г. до 16.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 151/06.04.2022г. по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№
384/2022г. по описа на РС-Н.. Претендира се присъждането на направените по
делото в заповедното и в настоящото производство разноски. Представят се
писмени доказателства.
Твърди се в исковата молба, че сочи, че ищецът, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и били влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 94а от Закона за
енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
1
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, като тези клиенти не се снабдявали от друг
доставчик. Навежда се, че дотози момент ответницата не била упражнила
правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Съгласно §1, т.2а от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката ответницата имала
качеството на битов клиент, тъй като ползваната от същата електрическа
енергия била за битови нужди, с оглед вида на обекта на потребление -
жилище. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищецът се задължил да
снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 3221352, находящ
се в с.Р., ул.Г.С.Р. № 16, общ.Пазарджик. За ответницата бил открит
клиентски номер ********** в качеството му на собственик, съгласно
справка от Служба вписвания Н.. Ответника от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се задължила да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването на електрическа енергия в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от
общите условия, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал
обезщетение за забава в рзмер на законната лихва за всеки просрочен ден. В
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката, за периода от 19.11.2020г. до 18.01.2021г., ищецът
доставил до обекта на ответника енергия на обща стойност 124,39 лв., която
до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащането ответницата
дължала законна лихва в общ размер от 14,24 лв. за периода от 09.01.2021г.
до 16.03.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК, е представен писмен отговор от назначения
на ответницата особен представител, в който претенциите се оспорват по
основание и размер. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,
както и за дължимост на процесните суми. Твърди, се, че ответника не дължи
сумите за посочената консумирана електрическа енергия, тъй като няма
качеството на потребител на електрическа енергия, както и че не е собственик
или ползвател на недвижимия имот, в който е била доставяна електрическата
енергия. Сочи се, че ответника не е страна в облигационните
правоотношения, произтичащи от общите условия на ищцовото дружество.
Цитират се §1, т. 41б и §1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Обръща се внимание, че
представените доказателства не установяват, че ответникът е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на електроснабден имот, находящ се в гр.
Р.. Навежда се, че не са представени доказателства за реално доставена и
консумирана електроенергия за обект, собственост или ползван от ответника
и карнети с показания за отчетената консумация на обекта за процесния
период. Твърди се, че ответникът не е получил представените фактури,
поради което не е изпаднал в забава. Предвид изложеното се моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Моли се представените с исковата молба вестници да не бъдат приемани като
доказателства по делото. В условията на евентуалност се навежда възражение
за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение от ищеца, като се моли
същото да бъде намалено. Претендират се разноски.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява от представена по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№11-00-556/15.05.2023 г. на Община Р., че П. Д. Я. и Чудомир Д. Я. са
собственици на процесния имот, находящ се в гр. Р., ул. „Г.С.Р.“ № **. Това
обстоятелство се установява и от представените към декларацията
приложения.
По делото е представен препис – извлечение от сметка с клиентски
номер ********** с потребител П. Д. Я., видно от която същият дължи
сумата от 124, 39 лв. за потребена в периода 19.11.2020 – 18.01.2021 г.
електрическа енергия, както и лихва за забава в размер на 14, 24 лв., дължима
за периода от 09.01.2021 – 16.03.2022 г.
Представени са и фактура №********** от 23.12.2020 г. за
посочения клиентски номер за сумата от общо 33, 59 лв. за доставена
електрическа енергия, както и фактура №********** от 23.01.2021 г. за
доставена електрическа енергия за сумата от общо 124, 39 лв./с включена
сумата от предходната посочена фактура/.
По делото е приета съдебно – счетоводна експертиза, от която се
установява, че представените към исковата молба фактури са осчетоводени
редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Дължимата цена
за консумираната ел. енергия и достъп до мрежата е изчислена съгласно
решенията на КЕВР за всеки отделен ценови период. Общата стойност на
задължението за законна лихва за забава за посочения в исковата молба
период е в размер на 34, 99 лв.
По делото е приета съдебно – техническа експертиза, от която се
установява, че до обект с ИТН 3221352 има доставена ел.енергия през
периода от 19.11.2020г. до 18.01.2021г. Сумираните показания от
консумацията били 628 кВтч. Отчетените доставени количества
електроенергия съвпадали напълно с фактурираните в процесните фактури.
Описан е видът на процесния електромер, като са минавани задължителните
метрологични проверки.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи както основанието, така и размера на
вземането си, и по-конкретно, че през исковия период страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
ел.енергия, до присъединен в електропреносната мрежа обект, чийто
собственик е именно ответната страна, че ищецът е изпълнил задължението
си за процесния период като е доставил посочените в исковата молба
количества ел.енергия до собствения на ответника обект, т.е, че ел.енергия е
потребена от ответника. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера
на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответникът е да докаже погасяване на дълга, както и другите си
правоизключващи и правопрекратяващи възражения.
3
На основание чл. 98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Видно от ал. 3 на същия текст,
крайният снабдител на електрическа енергия публикува общите условия най-
малко в един централен и един местен всекидневник, а според ал. 4 от
цитираната разпоредба, публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане.
На основание чл. 13 от ОУ, одобрени с Решение №ОУ-013/10.05.2008 г.
от ДКЕВР, в сила към момента, в който се претендира да са начислени
процесните суми, ЕВН снабдява с електрическа енергия всеки клиент, чието
съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на „Е.Б.Е.“
АД и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик.
Относно съдържанието на понятието „потребител“, съдът намира, че
относима е разпоредбата на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, съгласно която „Битов
клиент“ е такъв, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По силата на
чл. 4 от Общите условия на ищеца, потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “Е.Б.Е.” АД съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
По настоящото дело е категорично установено от представените
писмени доказателства, че ответникът е собственик на 1/2 идеални части от
електроснабдявания от ищцовото дружество имот. Имотът е присъединен към
електроразпределителната мрежа, като за същият е доставяна електрическа
енергия, включително за исковият период от 19.11.2020 г. – 18.01.2021г. Тези
обстоятелства се установяват безпротиворечиво както от представените
писмени доказателства – препис – извлечение от сметка, фактури, така и от
приетата по делото съдебно – техническа експертиза. От същата се
установява, че доставеното количество електрическа енергия отговаря на
отразеното в процесните фактури.
По тези съображения съдът намира, че наведеното от ответникът
възражение е неоснователно и следва да бъде прието, че между страните е
налице облигационно правоотношение, по силата на което ищцовото
дружество е доставяло електрическа енергия на потребителя /в случая ,
съобразно публично известни условия и по цени, определени от ДКЕВР, а за
ответникът е възникнало задължението да заплати стойността на доставената
и консумирана електрическа енергия. Действително ответникът е собственик
на 1/2 идеални части от електроснабдения имот, поради което и същият
следва да отговаря до размера от 1/2 от претендираните с исковата молба
суми.
По делото не се твърди, а и няма доказателства задълженията за
потребената в имота електрическа енергия за процесния период, съгласно
издадените от ищеца фактури, да е платена или погасена по друг начин,
поради което и ответникът отговаря за 1/2 от общия размер на
претендираната сума, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата до
4
пълния предявен размер.
Поради неизпълнение от страна на ответницата на главното задължение
в посочения в чл. 18 от ОУ срок, основателна се явява и претенцията на
ищеца за обезщетение за забава по чл. 27 от ОУ, в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден в периода 09.01.2021 г. – 16.03.2022 г. Наличието на
уговорен падеж на задължението по всяка отделна фактура предполага, че с
настъпването на съответната дата потребителят изпада в забава, без да е
необходима покана. Затова, на основание чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи
обезщетение в размер на 7, 12 лв., представляваща 1/2 от претендирата сума.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в
исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част от иска,
които са в размер на 680 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Н.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът П. Д. Я. с ЕГН-**********, с адрес гр. С.В., общ. Н., кв. „Р.“ №
**, дължи на ищеца „Е.Б.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Х.Г.Д.“ № **, следните суми: сумата от 62, 19 лева
/шестдесет и два лева и деветнадесет стотинки/, главница, представляваща 1/2
от неплатените задължения за доставена в периода от 19.11.2020 г. до
18.01.2021 г. електрическа енергия по партида с клиентски номер
№**********, отнасяща се за обект на потребление: гр. Р., ул. „Г.С.Р.“ № **,
ИТН: 3221352, ведно със законна лихва за забава от депозиране на
заявлението в съда – 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 7, 12 лева /седем лева и дванадесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва, дължима за периода 09.01.2021 г. –
16.03.2022 г., като отхвърля исковете за разликата над уважените размери до
предявените от 124, 39 лева за главница и 14, 24 лева за лихва, за които суми
е издадена Заповед № 151/06.04.2022 г. по ч. гр. д. № 384/2022 г. на РС-Н., на
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. Д. Я. с ЕГН-**********, да заплати на „Е.Б.Е.” АД, ЕИК
*****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 680 лева /шестстотин и
осемдесет/, представляваща разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5