№ 22458
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110170876 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от
водене на установителни искове с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 586,82 лева – главница, представляваща стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.... г., и сумата 11,88 лева –
главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.... г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 24.08.2023 г./ до
окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 105,34 лева – мораторно обезщетение за
забава за периода от 15.08.2021 г. до 10.08.2023 г., начислено върху главницата за стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 2,64 лева - мораторно обезщетение за
забава за периода 15.09.2020 г. до 10.08.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга
1
за дялово разпределение. Сочи, че тези суми съставляват половината от размера на
дължимите задължения за процесния период, доколкото за другата половина отговаря
другият собственик, С. Т. Д., срещу когото има издаден изпълнителен лист в проведеното
заповедно производство. Претендира разноски.
Ответницата В. С. И. оспорва предявените искове по основание. Сочи, че през
процесния период не е била страна по договора за доставка на топлинна енергия за
жилището. Твърди, че имотът се ползва изцяло от другия съсобственик – С. Т. Д., който
следва да отговаря за начислените задължения. В депозираното възражение по частното
гражданско производство, по което е издадена заповедта за изпълнение релевира възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията. Моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С. Т. Д. и В. С. И., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните
вземания. След връчване на заповедта за изпълнение длъжникът С. Т. Д. не е възразил и
срещу него е издаден изпълнителен лист. Длъжникът В. С. И., на когото е връчена заповедта
чрез пълномощник, е възразил, поради което на заявителя – сега ищеца е производството, са
дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си. Ищецът е изпълнил
указанията в срок.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/ 09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
2
По делото се установява, че по силата на договор за продажба на държавен имот,
сключен по реда на Наредбата за държавни имоти от 1990 г., на 13.12.1990 г. С. Т. Д. и В. С.
Д. са придобили собствеността върху следния недвижим имот: ..., находящ се в жилищна
сграда – . № ..., ..., в жилищен комплекс .... Между страните не съществува спор, че С. Т. Д. и
В. С. Д. са били в брак към датата на придобиване на собствеността върху жилището, като
ответницата В. С. И. е приела да носи след брака фамилното име на съпруга си. Предвид
изложеното и като съобразява нормата на чл. 19, ал. 1, ал. 3 от Семеен кодекс /обн. ДВ, бр.
41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от
1.10.2009 г./, съдът приема, че правото на собственост върху ... е придобито от съпрузите по
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност. В открито съдебно
заседание, проведено на 20.06.2024 г., ответницата В. С. И. е признала, че до развода с
бившия й съпруг С. Т. Д. е носила фамилното име Д..
Не съществува спор между страните, че бракът между С. Т. Д. и В. С. Д. е прекратен
преди повече от 20 г. С прекратяването на брака е прекратена и съпружеската имуществена
общност по отношение на придобитите вещни права върху недвижимо имущество при
равни дялове за бившите съпрузи /арг. от чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от Семеен кодекс от 1985 г./.
С договор за дарение от ... г., обективиран в Нотариален акт ... от ... г., се установява, че
В. С. И. е надарила трето за спора със собствената си 1/2 идеална част от ...,находящ се на
адрес: .... Предвид липсата на други за промяна на собствеността преди тази дата, съдът
приема, че през процесния период (м.05.2020 г. до м.04.... г.) ответницата В. С. И. се е
легитимирала като собственик на 1/2 идеална част от жилището.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че имотът се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.
Ето защо в качеството й на титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост
върху жилището, ответницата И. е и страна по облигационното отношение за доставка на
топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № ....
Ответницата следва да участва в тежестите на общата вещ, които в случая произтичат от
процесния договор, съразмерно с частта си.
Недоказани остават възраженията на ответницата, че съществува писмен договор за
доставка на топлинна енергия до имота между дружеството – ищец и другия съсобственик,
ползващ жилището, С. Т. Д.. По делото не се установи да е открита индивидуална партида
при топлопреносното предприятие за целия имот от С. Т. Д., така че само последният да
отговаря за цената на доставената топлинна енергия. В действителност ако само последният
е ползвал жилището през процесния период, отношенията между съсобственици за
платените задължения от неползващия съсобственик ще следва да се уредят на плоскостта
на неоснователното обогатяване.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
3
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца от отчетената топлинна енергия,
след което топлинната енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни
данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период са
отчитани индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са изготвени
изравнителни сметки. До процесния имот – ..., е предоставен достъп за отчет само за първия
отоплителен период – м.05.2020 г. – 30.04.2021 г. Установено е, че в имота липсва годен
водомер за топла вода, поради което разходът за топла вода е изчислен съгласно чл. 69, ал. 2
от Наредбата за топлоснабдяването на база брой потребители, които са заявени като 2 броя.
Този брой ползватели на топла вода е потвърден от потребителя С. Т. Д. при отчета за
периода 2020 – 2021 г. с полагането на подпис от същия за „клиент“ в талона за отчет, а за
следващия отоплителен период е заявен от представител на Етажната собственост въз
основа на Книгата на собствениците за сграда – Етажна собственост, в писмо до ФДР /вж. л.
113 и л. 114 от делото/. За имота не е начислявана топлинна енергия за отопление през
процесния период.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2020 г. до 30.04.... г. на
ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки,
които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи
фактури. Ето защо за определяне на размера на дължимата цена съдът ползва данните на
заключението на съдебно-техническата експертиза от 12.06.2024 г., според което размерът на
потребената топлинна енергия за имота, след отчитане на сумите за изравняване, за периода
от м.05.2020 г. до 30.04.... г. е 1218,93 лева. Ответницата, съразмерно с притежаваната от
същата идеална част от правото на собственост върху жилището, отговаря за половината от
размера на задължението или за сумата от 609,47 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответницата е възникнало
задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер от 586,82
лева /предвид диспозитивното начало на процеса/.
По възражението за погасяване по давност на вземането.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на
24.08.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след 24.08.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е
4
цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.07.2020 г. – 30.04.... г.,
доколкото задължението за заплащане на цената за месец юли 2020 г. става изискуемо,
съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 15.09.2020 г.
При уважаване на релевираното възражение за давност, размерът на непогасеното по
давност задължение за имота, съгласно заключението на съдебно – техническа експертиза от
12.06.2024 г., за периода от м.07.2020 г. до 30.04.... г. представлява сумата 1101,74 лева.
Ответникът отговаря за половината от размера на задължението или за сумата от 550,87
лева, до която, предвид липсата на доказателства за плащане, искът следва да бъде уважен,
като бъде отхвърлен за сумата 35,95 лева, представляваща разликата над 550,87 лева до
пълния предявен размер на претенцията от 586,82 лева и за периода 01.05.2020 г. –
30.06.2020 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга
за дялово разпределение в общ размер на 10,80 лева за периода от м.08.2020 г. до 30.04.... г.
/определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла погасителна давност
и съразмерно на частта на ответницата/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от
Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на Раздел III от договора между ... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/,
поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв път
задължението е определено за заплащане. Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1,08 лева, начислено по фактура от 31.07.2020 г., и отнасящо се
до периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г., е възникнало преди 24.08.2023 г., така че
възражението на ответницата, че е погасено по давност, се явява основателно.
Поради изложеното, искът се явява основателен за посочените по-горе сума и период,
като следва да бъде отхвърлен за сумата 1,08 лева, представляваща разликата над 10,80 лева
до пълния предявен размер на претенцията от 11,88 лева и за периода 01.07.2020 г. –
31.07.2020 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността
на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като
5
в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2021 г., съответно на ... г./ е изтекъл в случая на
14.06.2021 г., съответно на 14.06.... г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по
общите фактури от 30.06.2021 г. и 30.06.2021 г. да са били възникнали. Правилото,
предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между
страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква
сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма
как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже потребителя
валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното искът за сумата 105,34 лева, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва в
размер 2,64 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените като
дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 330,53 лева /за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП/.
На адвокат Г., представител на ответницата, следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
6
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото по делото
е представен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024 г., с който е уговорено
между ответницата, като материално затруднено лице, и представляващия я адвокат
безплатното осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Така,
съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Н. Г. възнаграждение в размер на 82,08 лева.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в размер на 31,10 лева /за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
На адвокат А., представител на ответницата, следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в поискания размер от 200,00 лева, която сума е оправдана с оглед целите на
защитата в това производство и неговата ниска фактическа и правна сложност, доколкото и
по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 03.11.2023 г., с който е
уговорено между ответницата, като материално затруднено лице, и представляващия я
адвокат безплатното осъществяване на процесуално представителство и защита по делото.
Така, съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
адв. Р. А. възнаграждение в размер на 41,04 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. С. И., ЕГН
**********, с адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.08.2023 г., постановена по ч.гр.д. № 47317/ 23 г. по описа
на СРС, 138 - ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ – сумата 550,87 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.07.2020 г. до м.04.... г., и сумата 10,80 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.... г., относно
топлоснабден имот – ... ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със
законната лихва от 24.08.2023 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане
за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 35,95 лева за периода
01.05.2020 г. – 30.06.2020 г., представляваща разликата над 550,87 лева до пълния предявен
размер на претенцията от 586,82 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на
услуга за дялово разпределение в размер на 1,08 лева за периода 01.07.2020 г. – 31.07.2020 г.,
7
представляваща разликата над 10,80 лева до пълния предявен размер на претенцията от
11,88 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 105,34
лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.08.2021 г. –
10.08.2023 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за
установяване на дължимост на сумата 2,64 лева, претендирана като мораторно обезщетение
за забава за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2023 г., начислено върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. И., ЕГН **********, с адрес: ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 330,53 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 31,10 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.
П. Г. - Б., член на САК, с личен номер: ..., с адрес: ..., сумата 82,08 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на ответницата
в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ..., ЕИК ..., ..., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Ц.
А., член на САК, с личен номер: **********, с адрес: ..., сумата 41,04 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в полза на ответницата
в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8