№ 236
гр. Плевен, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430105239 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Искове с правно основание чл.144, ал.1 и чл.149, вр. чл.144, ал.1 от СК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Б. Б. П., чрез ***, против Б.
П. П., с която се твърди, че ответникът е *** на ищцата. Твърди се, че ищцата
П. е навършила 18 години, но продължава да учи, в *** клас в ***- Плевен.
Твърди се, че за задоволяване на потребностите й, й е нужна месечна
издръжка от 500лв. Твърди, че ищцата живее с *** си, която полага
непосредствени грижи за нея. Посочва се, че считано от навършване а
пълнолетието й- ***г, ответникът не й е изплащал никаква издръжка, и не я е
подпомагал по никакъв начин. Твърди се, че ответникът полага труд по
трудово правоотношение и може да заплаща издръжка. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, да заплаща на ищцата
месечна издръжка, в размер на 250лв., считано от датата на подаване на ИМ-
***г, до настъпване на обстоятелства, за нейното изменение или
прекратяване, платима на 20- то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за просрочена вноска, по посочена от ищцата банкова
сметка, както и да осъди ответника, на основание чл.149, ал.1, вр. чл.144, ал.1
от СК, да заплати издръжка за минало време, в размер на общо 1000лв, за
1
периода ***г. -***г.- в размер на 250лв. на месеца, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Представят се
писмени доказателства.
Ответникът Б. П. П., чрез ***., в депозираният отговор на ИМ, изразява
становище за неоснователност на искът, с правно основание чл.149, ал.1, вр.
чл.144, ал.1 от СК, като се посочва, че в СИС Плевен, е образувано изп. д.
№***, по което са му правени удръжки от трудовото му възнаграждение, за
заплащане на издръжка за процесния период. Твърди се, че е допълнително
подпомагал дъщеря си финансово, за ***, частни уроци по *** и други. По
отношение на иска по чл. 144, ал.1 от СК, оспорва същия по размер, като
посочва, че може да заплаща месечна издръжка от 170лв. и предлага
сключване на споразумение. Представят се писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становището на страните, събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
По делото, с протоколно определение от 20.01.2022г, съдът е приел
направеното изменение размера на иска с правно основание чл.144 от СК,
чрез неговото увеличение, за сумата от 300лв- месечна издръжка, считано от
датата на ИМ.
Безспорно по делото се установява, съобразно приложеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №***/***г.
на Община Плевен., че отв. Б. П. П., е *** на ищцата Б. Б. П.. Безспорно е
установено също, че ищцата Б.П., е навършила пълнолетие, на ***г.
Безспорно по делото се установява, съобразно служебна бележка №***/***г,
на ***- гр. Плевен, че ищцата е ученичка в *** клас за учебната 2020/2021г.
По делото няма спор между страните, че ищцата продължава да учи в ***
клас, за учебната 2021/2022г. По делото се установява също, че бракът между
родителите на ищцата е прекратен с развод, с решение от ***г по гр.д.
№6736/2011г. на ПлРС, с което, отв. П., е осъден да заплаща на детето си ***,
месечна издръжка от 120лв, до настъпване на причини за нейното
прекратяване.
По делото, от страна на ищцата е представена декларация за
имуществено състояние, в която декларира, че не притежава никакво
движимо и недвижими имущество и не реализира доходи.
По делото, от страна на ответника П., е представено удостоверение за
2
получаваният от него месечни доходи, от работодателя му „***” ***, гр. ***,
от което се установява, че същия е получил брутно трудово възнаграждение,
за периода м. 01.2021г-м. 11.2021г, в общ размер от ***лв и обезщетение за
временна неработоспособност от 72,41лв- общо сумата от ***лв. По делото се
установява също, въз основа на представено удостоверение от работодателя-
л.33, че от трудовото възнаграждение на ответника, е удържана месечно
сумата от 120лв., по изп. дело №*** по описа на ***, за периода м.01.2021г.-
м. 08.2021г.- общо в размер на 1045,32лв. Видно от представеното
удостоверение от ***, по изп. дело №***, се установява, че същото е
образувано въз основа на ИЛ, по гр.д.№6736/2011г. на ПлРС, за присъдената
издръжка. Установява се също, че по изп. дело е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ответника, по който са постъпвали ежемесечно
суми, за периода 21.12.2012-13.09.2021г. В удостоверението е посочено също,
че изп. дело е приключено, поради навършване на пълнолетие на детето Б.П.
на ***г, с разпореждане на ***, влязло в сила на ***г. В удостоверението е
посочено също, че постъпилите след навършване на пълнолетие на детето
суми, по запора, са изплатени на Б.П., по банкова сметка, посочена от нея.
По делото се установява също, видно от представеното удостоверение
от работодателя- л. 35, че върху трудовото възнаграждение на ответника има
наложени запори по пет изпълнителни дела- посочени.
По делото се установява също, видно от представеният амб. лист от
***г, че ответникът П. страда от *** /***/ ***. Представена е и декларация за
имуществено състояние на ответника, в която същия е декларирал, че не
притежава движимо и недвижимо имущество и реализира само доходи от
трудово правоотношение.
По делото, като свидетели са разпитани лицата *** П. и ***, от
показанията на които се установява следното: св. Р. П.- *** на ответника и
*** на ищцата, посочва, че тя и ***, са давали пари на *** си, които после
*** й е възстановявал, защото работи в гр. ***. Посочва, че при навършване
на пълнолетие на ищцата, са й дали сумата от 500лв, като по- голямата част е
дадена от ***та, след това- сума от 100лв.- за почивка на море, и 150лв- за
началото на учебната година. Посочва също, че ищцата е получавала парични
суми от *** си, за ***- в размер на 300лв, както и за уроци по ***, за
кандидатстудентски изпити. Свидетелката посочва, че ищцата Б.П. получава
3
стипендия за отличен успех, в размер 25- 30лв. Св. П. посочва също, че
ответникът живее при приятели в гр. *** и не плаща наем. Св. П. посочва
също, че страните са в близки, добри отношения.
Св. П. ***- *** на ***та на ищцата, посочва, че ответникът не дава
никакви пари на дъщеря си ***. Посочва, че той и ***та, са заплатили ***
курсове на ***, заплащат също и уроците по ***, които взема. Посочва, че от
навършване на пълнолетие на ищцата, с *** й са се виждали един път- през м.
май.2021, като тогава е получила 10-20лв на ръка. Посочва, че той и *** й
изцяло покриват нуждите на ***, за училище, дрехи, храна, джобни. Посочва,
че знае от ищцата, че от *** си по бащина линия, получава дребни суми от
10-20 лв. Посочва, че не може да каже категорично, дали ***та й дава пари от
името на ***та, както и не знае със сигурност дали ищцата *** е получила
сума от 500лв. от *** си и *** си, за рожденият си ден.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съгласно 144 от СК, родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, когато те не могат да се издържат от своето
имущество и доходи, и когато учат редовно, в средни, полувисши и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-
годишна възраст, при обучение в средно, и на 25-годишна възраст, при
обучение в полувисше или висше учебно заведение. Издръжка в този случай
се дължи, само ако не съставлява особени затруднения за родителите. В
тежест на ищеца е да докаже тази възможност, тъй като в тези хипотези,
издръжка не се дължи по силата на закона, а само при наличието на
предвидените предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже, и факта, че няма
имущество, респ. доходи, от които може да се издържа.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установени факта, че ищцата Б.П. е навършила пълнолетие, като е
на възраст под 20 години, както и факта, че учи в средно учебно заведение.
Съдът намира за установен и факта, че ищцата не може да се издържат от
своето имущество и доходи- по делото не се установи, ищцата да реализира
трудови доходи, както и не притежава имущество- съобразно на
представената декларация за имуществено положение. Съдът намира, че
получаваната от ищцата стипендия за успех- за която сочи св. П., в размер от
4
ок. 30лв., е недостатъчна за покриване на текущите й нужди. Следва да се
посочи, че по делото няма представени писмени доказателства за
получаването на такава, както и не е отразена в представената декларация за
имуществено състояние.
Съдът приема, че по делото не се събраха доказателства, съобразно
разпределената доказателствена тежест, че отв. Б.П., има възможността да
дава издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря, без това да съставлява за
него особено затруднение. Както бе посочено по- горе, по делото се установи,
че ответникът получава месечен брутен трудов доход в размер на около
800лв- съобразно представените доказателства за размера на получаваните от
него месечни доходи. Следва да се отчете и факта, че отв. П. има наложени 5
запора върху трудовото му възнаграждение, по които ежемесечно се удържат
суми. Фактът, че отв. П. не заплаща месечен наем /съобразно показанията на
св. П.- негова ***/, не може да обоснове извод, че същият разполага с
достатъчно средства. С оглед изложеното, съдът приема, че даването на
издръжка, както в претендираният размер от 300лв/месечно, ще съставлява
особено затруднение за родителя. Както бе посочено по- горе, законът е
предвидил тази предпоставка кумулативно с останалите посочени, което да
обоснове основателността на иска за даване на издръжка на пълнолетен учащ
се. Доколкото обаче, ответникът признава основателността на предявеният
иск до размера на сумата от 170лв., съдът намира, че същият следва да бъде
уважен до размера на тази сума и в полза на ищцата бъде присъдена месечна
издръжка от 170лв, считано от датата на ИМ, до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или отмяна, платима до 20- то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за просрочена вноска, по посочена
от ищцата банкова сметка.
По изложените съображения, съдът намира, че като неоснователен
следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание чл.149, ал.1, вр. чл.144
от СК, за заплащане на издръжка за минало време, за периода ***г. -***г., в
размер на 250лв. на месец- общо сумата от 1000лв. Видно от представеното
удостоверение за доходи, се установява, че за периода м. април.- м.
август.2021г, ответникът е получил средно брутно трудово възнаграждение от
около 800лв., при наложени 5 запора, по които ежемесечно се удържат суми.
Съдът приема също, че за процесният период, ищцата е получавала
ежемесечно и сума от 120лв.-издръжка, по изп. дело №*** по описа на ***, по
5
наложения запор. Съобразно приложеното по делото удостоверение, -л.34,
*** изрично е посочил, че постъпилите след навършване на пълнолетие на
детето Б.П., са изплатени по представена от нея банкова сметка, като заедно с
това, *** е удостоверил, че до 13.09.2021г., по запора ежемесечно са
постъпвали парични суми. Представеното удостоверение кореспондира с
представеното удостоверение от работодателя, в което е отразено, че за
периода м.01.- м. 08.2021г, от трудовото възнаграждение на ответника, е
удържана сумата от 120лв/месечно. В този смисъл, съдът приема за
установено, че ищцата Б.П., за процесния период ***г. -***г., е поучавала
сума от 120лв/месечно издръжка, от страна на своя ***. Съдът не приема за
основателно възражението на ищцата, че тези суми са дължима издръжка,
забавена през годините, доколкото в удостоверението от *** няма такова
отразяване. С оглед изложеното, съдът приема, че даването на издръжка, в
претендираният размер от 250/месечно, ще съставлява особено затруднение
за родителя, поради което, предявеният иск за заплащане на издръжка за
минало време следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на дължимите по делото разноски, съдът съобразява
следното: по делото, в последното с.з., в което е приключено съдебното
дирене, и двете страни са поискали присъждане на разноски, като само от
страна на ответника, чрез адв. Б. Д., е представен списък по чл.80 ГПК. Съдът
констатира, че по делото, от страна на ищеца, към исковата молба е
представено пълномощно- л.9, в което обаче не е вписана уговорена и
заплатена сума- адв. възнаграждение, в полза на ***. По делото, до
приключване на последното съдебно заседание, няма представени писмени
доказателства за размера уговореното адв. възнаграждение, както и за
неговото изплащане. Поради това, съдът намира, че в полза на ищцата не
следва да бъдат присъждани разноски по делото. Следва, по реда на чл.78,
ал.3 от ГПК, в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото
разноски, съобразно на отхвърлената част от исковете. От представеното по
делото пълномощно и договор за правна помощ се установява, че ответникът
е заплатил в брой уговореното адв.- възнаграждение, в размер на 300лв, в
полза на адв. Б.Д.. Тази сума е отразена и в списъка на разноските, като е
посочено, че за всеки от двата предявени иска- по чл. 144 от СК и по чл.144,
вр. чл.149 от СК, е заплатена сума от по 150лв. С оглед изложеното, следва, в
полза на ответника да бъде присъдена сумата от 150лв.- по иска по чл.144, вр.
6
чл.149 от СК/ същият е приет от съда за изцяло неоснователен/ и сумата от
65лв.- по иска с правно основание чл. 144 от СК- или общо сумата от 215лв.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 244,80лв. –
държавна такса върху уваженият размер на издръжката.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.144 от СК, Б. П. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Плевен, жк ***, бл.***, вх.***, ДА ЗАПЛАЩА НА Б. Б.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, издръжка, в
размер на 170лв/месечно, считано от датата на ИМ- ***г, до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или отмяна, платима до 20- то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за просрочена вноска,
по посочена от ищцата банкова сметка, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният
предявен размер от 300лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б. Б. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, против Б. П. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Плевен, жк ***, бл.***, вх.***, иск с правно основание чл. 144, вр.
чл. 149, ал.1 от СК, за заплащане на издръжка за минало време, за периода
***г. -***г, в размер на 250лв/ месечно, общо в размер на 1000лв., ведно със
законната лихва, за всяка просрочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Б. Б. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Плевен, ул. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.
П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Плевен, жк ***, бл.***, вх.***,
сумата от 215лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Б. П. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Плевен, жк ***, бл.***, вх.***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 244,80лв. – държавна такса върху
уваженият размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК,
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му, относно
7
присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в двуседмичен срок от
21.02.2022г, обявена на страните в последното по делото с.з. Решението, в
частта му, с която е допуснато предварително изпълнение, има характер на
определение, и може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок,
от съобщението, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8