Р Е Ш Е Н И Е №29/15.1.2020г.
гр. Ямбол,
15.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря
М. М., като разгледа докладваното от съдията АНД № 1187 по описа на съда
за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и има за предмет проверка
законосъобразността на издаденото от Директора на Басейнова
дирекция „****” НП № ****., с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, на „***” ЕООД – гр. *, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите.
Проверката е инициирана от жалбата на наказаното дружество, с която се иска НП да бъде отменено по
съображения за материална и процесуална незаконосъобразност. В подкрепа на
искането са изложени и доводи за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като
се счита, че е налице маловажен случай на адм. нарушение.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал
е писмено становище по спора, съдържащо подробна аргументация на искането за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С
представеното по делото писмено становище оспорва жалбата, като я намира за
неоснователна. Обжалваното НП счита за правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено.
Страните не правят искане за присъждане на разноски.
След като обсъди събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По повод прокурорска проверка, свъзрана със замърсяване на подземните води
в промишлената зона на гр. Я*, на 17.04.2019г. св. Г. – гл. експерт в Дирекция
„Контрол“ при БИ „ИБР“ – П*, заедно със своя колега – служител в Дирекция
„Планове и разрешителни“, извършила проверка на производствената площадка на
машиностроителен цех, стопанисван от „***“ ЕООД – гр. Я*, находяща
се на адреса на управление на дружеството в гр. Я*, на ул. „***“ № 56. При
проверката се установило, че на производствената площадка е изградено
водовземно съоръжение – тръбен кладенец, с подробно
описани географски координати, вид и размери на шахтата и на видимата част, за
което не било издадено разрешение за ползване. Водовземането посредством
тръбния кладенец се осъществявало помпено, като подземните води от кладенеца се
подавали във водопроводната мрежа на обекта и се ползвали за битови и
производствени нужди. Проверката на място била извършена в прсъствие на законен
представител на дружеството, като констатациите на проверяващите били отразени
в съставен на място КП № ****
С оглед констатациите при проверката, на
20.05.2019г. в присъствие на законния представител на жалбоподателя и на св. М.,
св. Г. му съставила АУАН № ***. за
нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите –
водовземане без издадено разрешенително за това.
Впоследствие – на 19.08.2019г., въз
основа на акта и при
идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу дружеството е издадено обжалваното НП, с което същото е санкционирано в хипотезата на чл.200,
ал.1, т.2 от Закона за водите – за ползване на водни обекти, водностопански
съоръжения и системи и изграждане на такива без необходимото основание и в
отклонение от условията на разрешителното.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите Г. и М., както и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП следва да се
отмени на процесуално основание,
поради противоречие
между вмененото нарушение и основанието за налагане на наказанието, което накърнява правото на наказаното лице
да разбере за какво е ангажирана
отговорността му.
Съгласно
разпоредбата на чл.39 от Закона за водите, използването на водите и водните
обекти се осъществява чрез водовземане и чрез ползване на водения обект. С оспореното НП от фактическа и правна
страна на жалбоподателя е вменено използването
на подземни води чрез водовземане посредством тръбен кладенец без изискуемото
от закона разрешително за водовземане,
правилно квалифицирано като нарушение по чл.44, ал.1 от ЗВ.
При
тези факти и квалификация, вместо за ползване на води без необходимото за това
основание (разрешително за водовземане) в хипотезата на чл.200, ал.1, т.1 от
Закона за водите, дружеството е санкционирано в хипотезата на чл.200, ал.1, т.2
от същия закон за друго нарушение, което не му е вменено, а именно – за ползване
на водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изграждане на такива без
необходимото основание и в отклонение от условията на разрешителното. При това
положение, тъй като констатираното противоречие между факти и квалификация от една страна, и основанието за налагане на наказанието от
друга, прави неясно вмененото нарушение, то представлява основание за отмяна на
НП. Освен
това, приложимата в случая санкционна норма на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ
установява различни размери на наказанието в зависимост от количеството на
ползваните води, а в случая актосъставителя и АНО изобщо не са изследвали това
обстоятелство. Т.е., в АУАН и в НП липсват и
съставомерни факти, относими към размера на санкцията.
Относно позоваването на разпоредбата
на § 41 от ПЗР към
ЗИД на ЗООС (обн. ДВ бр.98/2018г., в сила от 27.11.2018г.) съдът счита, че тази
норма в случая е неприложима, тъй като касае разрешенията за строеж на водовземните съобръжения, издавани по реда
на ЗУТ (арг. § 42). Затова оплакването за материална незаконосъобразност на
оспореното НП на това основание се преценя като неоснователно.
Мотивиран от изложеното, и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НП № ***., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „****” – П*, с което на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за
водите, на „***” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Я*, ул.
„****” № 56, представлявано от Г* *и М*, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за
водите.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я* в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: