№ 56
гр. Тетевен, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330100290 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. К., ЕГН: ********** с адрес:
с. Градежница, Община Тетевен, ул. „улица“ № 19, против О. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица” № 43, с предявени искове с правно
основание чл. 30, ал. 3 от ЗВ, във вр. чл. 59 от ЗЗД, чл. 109 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са съсобственици на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. Градежница, Община Тетевен, област
Ловеч с идентификатор 17419.***.*** по КККР на селото, одобрени със заповед № РД- 18-
1783/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АТГКК, последно изменение на
кадастралната карта и регистри засягащо имота е от 11.02.2021 г., адрес на поземления имот:
село Градежница, Ловешка област, ул. „улица“ № 45, целият с площ от 1446 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване
/до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 281, кв. 51, УПИ-IV,
при съседи: имоти с идентификатори: № 17419.701.495, №17419.119.162, №17419. 701.926,
№ 17419.701.493, като в имота попада сграда с идентификатор 17419.***.***.1, застроена
площ от 72 кв. м., брой етажи 2, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна.
Ищецът сочи, че на процесния имот била извършена делба между страните, която
приключила с решение на Районен съд - Тетевен, постановено по гр. дело № 231/2008 г. по
описа на съда. Заявява, че въпреки че с решението по цитираното дело имотът бил изнесен
на публична продан те не пристъпили към принудително изпълнение на решението, а
продължили да владеят заедно имота, като били доброволно разпределили ползването си
така че ищецът владеел частта откъм улицата и от двете страни на къщата, а ответникът
владеел частта зад къщата.
Ищецът заявява, че този начин на владение на съсобствен имот продължило до 2022
г., когато ответникът завел иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и с решение по
образуваното дело въз основа на този иск бил променен начина на ползване на дворното
място, който начин е отразен в заключение на вещото лице, работило по делото.
На следващо място се сочи, че през лятото на 2022 г. - от началото на май до края на
1
юли, ищецът извършил множество необходими разноски във владяната от него част със
знанието и съгласието на ответника, който заявил, че няма нищо против да ги направи, тъй
като него го интересува имота над къщата, който владее. Частта, която владее ищецът била с
много голяма денивелация и не позволявала транспортен достъп до имота. Денивелацията
не позволявала и да се отглеждат зеленчуци и други насаждения в имота. Нямало
възможност дворът да се полива, тъй като водата се оттичала в ниската му част. Липсвало и
възможност поради изградена външна канализация да се ползва вода през лятото в дворното
място. Ищецът сочи, че уговорката с брат му била, че той ще ползва задната част от двора,
която да се присъедини към неговия двор, който е съседен, а предната част да остане за
ищецът, тъй като ответника си имал вход и лице откъм неговия собствен имот за процесния
бащин имот. Затова ищецът извършил следните необходими разноски в имота:
Изградил подпорна стена с дължина по протежение на улицата от 17.75 м., както и
подпорна стена в дворното място, напречно на улицата с дължина около 15.80 м. Тази
подпорна стена изградил с цел да насипе и изравни дворното място, като доставил около 50
кубика пръст. Стойността за труд, материали и транспорт за изграждането на тези подпорни
стени била 4000 лв. Изградил водоснабдителна система, като направил отклонение от
главния водопровод към къщата. Направил и една външна чешма, както и отклонение за
поливане на насажденията в двора. Стойността на тези подобрения цени на 1500 лева.
Насадил през месец октомври 2022 г. 6 дръвчета в ползваната от него част на дворното място
преди 4 години - 2 сливи, две ябълки, една дюля и една череша, които цени като труд,
материали и транспорт на стойност 1000 лева. С така извършените подобрения заявява, че е
увеличил съществено стойността на имота, тъй като сега е възможен нормален транспортен
достъп до същия. Освен това ищецът е осигурил възможност да се поливат насажденията в
дворното място чрез изградената външна чешма и направената ВиК инсталация.
Сочи, че ответникът разбил северозападната стена на жилищната сграда в имота, с
което създал възможност за увреждането й, а и за разрушаването й. Изкъртил вратите,
вътрешната мазилка по стените на първия етаж. Ищецът счита, че с тези действия на
ответника, последния, съществено намалил реалната цена на имота, който предстои да бъде
изнесен на публична продан. За да бъде възстановена жилищната сграда било необходимо да
се измажат стаите на първия етаж от жилищната сграда, да се поставят врати и да се
възстанови съборената стена. Тези строително монтажни дейности ищецът цени на сума в
размер на 3000 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди О. А. К. да заплати на ищеца
сумата от 2750 лева, представляващи стойност съобразно дела му на необходими разноски за
изграждане на подпорна стена с дължина по протежение на улица „улица“ в с. Градежница
от 17.75 м., както и за изграждане на подпорна стена в дворното място, напречно на улицата
с дължина около 15.80 м., както и за изравняване на дворното място с насипване на около 50
кубика пръст, както и за изграждане на водоснабдителна система с отклонение от главния
водопровод, направа на външна чешма и отклонение за поливане на насажденията в двора,
както и да заплати мораторна лихва върху тази сума в размер на 100 /сто/ лева за периода от
01.08.2022 г. до датата на завеждане на настоящето искане, както и законната лихва върху
главницата до окончателното й заплащане ведно с всички законни последици.
На следващо място да осъди ответника О. А. К. да заплати на ищецът сумата от 500
лева, представляваща стойност съобразно дела му от насадените от ищецът в дворното
място 2 сливи, две ябълки, една дюля и една череша, както и да заплати законната лихва
върху главницата, считано от датата на постановяване на съдебното решение до
окончателното й заплащане ведно с всички законни последици.
Също и да осъди ответника О. А. К. да възстанови предишното положение на
СГРАДА с идентификатор 17419.***.***.1, застроена площ от 72 кв. м., брой етажи 2,
предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ
2
се в с. Градежница, Община Тетевен, област Ловеч, с идентификатор 17419.***.*** по КККР
на селото, одобрени със заповед № РД-18- 1783/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо имота е от
11.02.2021 г., адрес на поземления имот: село Градежница, област Ловеч, ул. „улица“ № 45,
целият с площ от 1446 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 281, кв.51, УПИ-IV, при съседи: имоти с идентификатори : №
17419.701.495, №17419.119.162, №17419. 701.926, № 17419.701.493 или да заплати
стойността на необходимите разноски за възстановяването й в размер на 3000 лева, ведно
със законната лихва считано от датата на постановяване на решението до окончателното й
заплащане.
Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника. В него ответната страна
заявява, че не признава предявените срещу него искове с посочени правни основания по чл.
30, ал. 3 от ЗВ, във вр. чл. 59 от ЗЗД, чл. 109 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД, като счита исковете
изцяло за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
Категорично възразява, че с описаните „подобрения” от ищеца е увеличена
стойността на имота, а ответника е намалил тази стойност. Твърди, че описаните подобрения
не са от категорията на онези, които могат да увеличат стойността на имота, поради вида им,
начина на ползване и предназначение, начина на изграждане - без съгласие на ответника и
съгласие на съседите.
Заявява, че никога между него и ищеца не е имало подобни уговорки и ищеца не е
получавал съгласие, да прави подпорни стени, а денивелацията в общия двор е голяма, но
само в северната му част, непосредствено след сградата, което обаче не пречи да се засаждат
и отглеждат овошки, като ответника, сочи, че имал засадени 6 овощни дръвчета, които след
постановяване на новото разпределение за ползване остават в частта на ищеца. Заявява, че
няма и не е имало никакъв проблем, в южната част на имота, пред сградата /ориентир е
мястото на сградата/, да се отглеждат някакви зеленчуци, които могат да виреят при
климата, който е в района. Сочи, че от 20 години с ищеца В. А. К. не са си продумали и една
дума, за да твърди, че има съгласието на ответника.
Оспорва се, че претенцията за подобрения в имота веднъж вече предявявана и е
разгледана в хода на гр. дело № 403/2022 год. по описа на PC Тетевен, по което е
постановено разпределението на правото на ползване, в сила и към момента, с Решение №
117/18.09.2023 год. по гр. дело № 403/2022 год. по описа на PC Тетевен, потвърдено с Р-ние
№ 223/19.12.2023 год. по гр. дело № 525 по описа на ОС Ловеч за 2023 год., като съдът не ги
е уважил, като в мотивите, конкретно за подпорните стени се е произнесъл.
Ответника сочи, че никога ищецът не е искал неговото съгласие да изгражда
подпорни стени, да заравнява дворното място, да изгражда мивка и допълнителен
водопровод. Опровергава, че заравняването на двора не е извършено с 50 м3 пръст, тъй като
такова все още не било извършено и терена е с естествен наклон. Дворното място е с
денивелация такава, каквато е била и в миналото. Ответника не е виждал в двора да се
докарват 15 камиона с пръст, което се равнява на 50 м3. Сочи, че водопровода и
отклонението, който е изградил в двора за „поливане“ на насажденията в дворното място, е
изграден отдавна, ползва се единствено от ищеца, а и е забранено „поливането” с питейна
вода от водопровод. Заявява, че има насадени няколко дръвчета, като само едно попада в
границите на имота, определен за ползване от ответника, като стъблото на това дръвче е с
диаметър 2 /два/ сантиметра, като не могло да се определи, какво по вид е това дръвче.
Ответника заявява, че не е създавал условия за намаляване на стойността на имота, с
твърдените и описани негови действия върху сградата. Самата сграда е строена отдавна, с
гредоред и има необходимост от ремонти. В исковата молба не се сочи действителното
3
състояние на сградата, преди твърдените от ответника действия. Отделно от това счита, че е
недопустимо е да претендира заплащане на бъдещо, несигурно събитие, каквото се твърди в
ИМ, че следва да се извършат ремонти. Ако има извършени действия по ремонт на сградата
от ответника, те са с цел да може да я ползва и опазва, а не да я руши.
Възразява да се заплащат подобрения, след като ищеца живее в имота и ползва на
практика целия имот, тъй като няма ограда между частите, определени за ползване и
искането му е в противоречие със закона.
Съдът в своето определение по изготвения проект на доклад дал квалификация, че
предявено искане е с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС, във вр. чл. 59 от ЗЗД, чл. 109
от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД, като е разпределил доказателствената тежест по искането в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
доклада по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приложените по делото писмени доказателства копие на съдебно Решение №
309/08.10.2009 г., по гр.д. № 231/2008 г. на РС-Тетевен се установява, че между тях е имало
съдебна делба на процесния поземлен имот (с настоящ идентификатор 17419.***.***) и
находящата се в него двуетажна жилищна сграда, че имотът е допуснат до делба при равни
квоти в съсобствеността, както и че делбата е извършена с изнасянето му на публична
продан, като неподеляем. Страните не представят доказателства за продажба на имота, а и
всяка от тях поддържа, че такава не е извършвана след влизане в сила на съдебното решение
за изнасянето му на публична продан.
Публична продан на имота не е била реализирана, като съдът приема за доказан
факта, че съсобствеността между страните в производството по отношение на този имот не е
била ликвидирана, и същият понастоящем продължава да е съсобствен на страните. В
подкрепа на този факт са приложените два нотариални акта - № 13/2018 г. на Нотариус с рег.
№ 392 на НК и нотариален акт № 60/2018 г. на същия нотариус, с който страните са признати
за съсобственици, по наследство и давностно владение на имота, застроен с жилищна
сграда.
От представената скица на поземлен имот № 15-150106-15.02.2021 г., издадена от
СГКК-Ловеч е видно, че този имот по КККР на село Градежница, област Ловеч е заснет като
имот с идентификатор 17419.***.***, последно изменение на кадастралната карта и
регистри засягащо имота е от 11.02.2021 г., адрес на поземления имот: село Градежница,
област Ловеч, ул. „улица“ № 45, площ 1446 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10м./, предишен
идентификатор - няма, номер по предходен план 281, квартал 51, парцел IV, съседи:
17419.701.495, 17419.119.162, 17419.701.926, 17419.701.493, като в имота попада сграда с
идентификатор 17419.***.***.1, със застроена площ от 72 кв.м., брой етажи 2,
предназначение-жилищна сграда, еднофамилна.
За изясняване на спора е допуснато събиране на гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Н. С., дъщеря на ответника и племенница на ищеца сочи, че страните в
производството са братя, които отдавна не си комуникират и постоянно с в конфликт по
повод процесния имот. Заявява, че предходната гадина, баща й и ответник, е платил над
3000 лева за направените от чичо й и ищец подобрения. Сочи, че не знае в двора да за
правени нови подобрения. Подпорната стена, която се претендира я е имало и преди във
времето, като бил излят нов бетон. Що се касае до т.н. дупка в стената свидетеля сочи, че
4
това не е дупка а вход, през който баща й О. К. да може да влиза и да се ползва от втория
етаж, който е негова собственост, тъй като първият етаж и страната, от която е входа е
отредена за ползване на ищеца В. К., съответно затова и ответникът бил принуден да отвори
вход към собствеността си, за да може да се ползва от нея. Относно претендираните
подобрения свидетеля заявява, че страните не си общуват от повече от 20 години и не е
искано, респективно давано разрешение за каквито и да било подобрения.
Свидетелят Й.С. – зет на ответника, заявява, че страните в производството не си
говорят от повече от 20 г. Сочи, че подпорна стена имало единствено в честта, която е
предоставена на В. К. – ищец. Сочи, че преди 1-2 г. заплатили на В. К. сумата от 3550 лева за
извършени от него подобрения, за които били осъдени със съдебно решение. Не счита за
нормално при условие, че имотът е изнесен на публична продан да се извършват в него
подобрения, за които след това да се претендира заплащане на половината от тях.
Свидетелят заявява, че след като получили възбрана на имота, те преустановили каквито и
да било подобрения.
На следващо място е разпитан свидетелят О. В.ов А. – син на ищецът, който заявява,
че през юни – юли 2022 г. заедно с още хора, които му помагали изградил подпорна стена от
железобетон с дебелина 8-10 см. Стената била от към улицата и по протежение на имота.
Също така сочи, че засипали имота с пръст, около 8-10 камиона, което според свидетеля се
равнява на 50 м3. Свидетеля сочи, че баща му и ищец в производството е изградил чешма,
водопровод и е засадил „4-5-6“ плодни дръвчета. На поставени въпроси, свидетелят сочи, че
водопровода, новопосадените дръвчета и подпорната стена са в частта от имота, която се
ползва от баща му – ищец в производството.
По делото е разпитан и свидетелят В.К. и Р.Р., които сочат, че са участвали при
направата на подпорната стена. Свидетелите сочат, че същата е изпълнена през лятото на
2022 г. от тях двамата и О. К. – син на ищецът. В имота е докарвано пръст за насип.
Свидетелите не знаят с точност колко пръст, респективно колко камиона с пръст са изсипани
в двора. Сочат, че ответникът О. К., при изпълнението на тези строителни дейности е
виждал какво се прави и не е възразявал.
По делото е допуснато по реда на чл. 176 от ГПК изслушване на страната ищец по
делото В. К., които заявява, че с брат си – ответник по делото са извършили делба на имота
си. Стигнало се и същият да бъде изнесен на публична продан. Сочи че през 2018 г. при
излизане на реката от коритото и дошлият багер на мястото за да отводнява, бутнал 2-3 пъти
старата подпорна стена и тя леко започнала да се руши. Поради тази причина той укрепил
тази стена, като излели бетон пред нея. Ищецът на поставен му въпрос заявява, че не е искал
съгласието на брат си О. К. за направата на подпорната стена, защото си е бил в неговата
част от имота. Садил е плодни дръвчета в имота през 2021-2022 г. като сочи, че от дадените
плодове си е откъсвал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на Н. С., Й.С.
и тези на О. В.ов К. по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за обективни, непротиворечиви
и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
По делото с протоколно определение от 31.10.2024 г. са допуснати множество
съдебни експертизи, поискани от страните, в това число съдебно-оценителна; съдебно-агро-
икономическа експертиза; съдедно-компютърно-техническа и съдебно-техническа, поискана
от ответната страна. На страните е даден подходящ срок за депозиране на депозит за
поисканите съдебни експертизи. В определения от съда срок е представен единствено от
ответната страна О. К.. От В. К., който е присъствал в съдебна зала при допускането на
експертизите и определяне на депозита за същите и срокът за изпълнение, не е внесъл в
определеният срок, а и до датата на следващо съдебно заседание определеният размер на
депозита. Поради което с протоколно определение от 13.02.2025 г. съденият състав е
отменил определението си, с което е допуснал съдебно-оценителна; съдебно-агро-
5
икономическа експертиза и съдедно-компютърно-техническа, поискани от ищецът В. К.,
поради факта на неизпълнение на дадените от съдебния състав указания за внасяне в срок на
определените депозити. Съдът не е уважил искането да се даде нов срок, който да тече от
съдебното заседание проведено на 13.02.2025 г., тъй като от проведеното заседание, на което
съдът е уважил искането и е допуснал експертизите – 31.10.2024 г. до заседанието, на което е
направено искането за удължаване на срока – 13.02.2025 г. са изминали три месеца и
половина, през който срок ищцовата страна е проявила процесуално бездействие за
реализиране на допуснатите й способи за доказване на ищцовата й претенция. Поради
изложеното съденият състав не е уважил искането на ищецът да му се даде нов срок за
внасяне на депозит за изготвяне на експертизи.
По делото от допуснатите съдебни експертизи е назначена единствено Съдебно –
техническа експертиза, приета по делото. По поставените задачи, експертът заявява, че
подпорната стена е конструкция предназначена да задържа почвата. Страничното земно
налягане, което изисква подпорна стена може да бъде обратен насип, почвен натиск. С
помощта на подпорна стена се предотвратява срутването, свличането или пропадането на
почвата, тоест възникването на свлачища, и се получава определен равен терен.
Сочи се, че в конкретния случай, поради денивелацията на терена от около 1м. в УПИ
IV-281, кв.51 по РП на с. Градежница и изпълнените земно-изкопни работи за последващо
благоустрояване на обслужващата улица между от 170 и 171 е изградена подпорна стена с
височина от земното платно - от 1.10 м. при т. 1 до 0.65м. при т. 3. След т. 3 подпорната стена
продължава до „нулевата точка“ на терена във вътрешността на двора - т. 11, с което се
осигурява рампа - пътен подход за вътрешността на двора с ширина 4 м. и надлъжен наклон
- изкачваща рампа 8%. От огледа на място и запознаване с приложения снимков
(фотографски) материал към делото, изградената подпорна стена ще изпълнява
необходимата функция. В участъка между т. 1 и т. 3, същата съвпада с имотната граница на
ПИ с идентификатор 17419.***.***, като изцяло е в рамките на поземления имот. В този
участък, имотната граница по КК с незначително отклонение съвпада с уличната
регулационна линия на УПИ.
По поставената първа задача, в заключение експертът заключава, че в участъка между
точки 1 и 3, подпорната стена може да бъде считана и за масивна ограда на УПИ с
ограничена височина. При заснемане и отразяване на терена приблизително по оста на
улицата по точки № 2, 5, 8, 10, установил, че пред УПИ IV-281 надлъжния профил на
земното легло на улицата е леко хлътнал, след което определих примерна нивелетна линия за
отстраняване на този недостатък и при стандартните напречни профили за подобни улици,
определих денивелацията между горния ръб на изградената подпорна стена и нивелетата на
тротоара до уличната регулационна линия. В резултат, денивелацията между горен ръб
подпорна стена (плътна част на ограда) и тротоарната нивелета е от 0.78м. при т. 1 до 0.54м.
при допустими височини на подпорни стени, изграждани при тези условия - 1.20м. (чл. 147,
ал. 1 и т. 5 от ЗУТ).
По втората му поставен задача, експертът сочи, че съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗУТ - не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за
подпорни стени от 1.20 до 2.00 м. над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не
са елемент на транспортни обекти - оградата е извън обхвата на транспортната мрежа на с.
Градежница, съгласно регулационния план и кадастралната карта, съгласно чл. 151, ал. 1 от
ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за (т. 11) леки прозирни огради и плътни огради с
височина на плътната част до 0.60 м. в рамките на поземления имот.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
По първият предявен иск по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си. Посочената разпоредба урежда случаите, в които са извършени необходими
6
разноски от един от съсобствениците на вещта, т. е. такива, които са били нужни за нейното
запазване и предпазването й от развала (без да се изисква съгласие от другите
съсобственици), както и случаите, в които един от съсобствениците в качеството си на
владелец на собствената идеална част и държател на идеалните части на другите
съсобственици, извършва полезни разноски, такива, които без да са необходими, водят до
увеличаване стойността на имота и когато тези разноски са извършени със съгласието на
останалите съсобственици. В случаите когато подобренията са извършени без съгласието на
другите съсобственици отношенията се уреждат по правилата на воденето на чужда работа
без пълномощие – 61, ал. 2 ЗЗД, а в случаите, в които са извършени въпреки изричното им
противопоставяне – по правилата на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.
В случая съдът намира въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на изслушаната допълнителна съдебно-техническа
експертиза, че през периода на юни-юли 2022 г. ищецът В. К. е извършил твърдените от него
строително-монтажни работи в имота за своя сметка, чрез направата на подпорна стена от
синът му и още двама души, на който е възлагана работа, но за която дейност в хода на
съдебното производство не се представиха писмени доказателства, а именно разходо-
оправдателни документи. Сочи се от ищецът, че същата е била необходима за укрепване на
запазване на имота.
По отношение на характера на извършените СМР съдът намира следното:
изграждането на нова подпорна стена, респективно ремонта на съществуваща стара такава,
която се намира процесният имот и която стена както се установи е изградена за да се
заравни и ползува имота за стопански цели като отглеждане на плодове и зеленчуци,
поначало не представляват необходими разноски, тъй като по естеството си не са свързани
със запазване на общата вещ, с предотвратяване на погиването и повреждането й. Същите
не представляват действие по управление на вещта, което ползва всички съсобственици,
поради което всички да следва да участват в тези разходи, насочени към предпазване на
вещта от развала, като релевантно в този случай е кой ползва тази част от общата вещ, дали
с тези разходи се е увеличила стойността на имота, както и дали е налице съгласие за
извършването на тези разноски. В хода на процеса по реда на чл. 154 от ГПК ищецът не успя
да докаже, че изграденото от него е послужило за запазване на имота, и че за изграждането
му не е било нужно да се иска съгласието на ответника. Респективно, в хипотезата на
изградено, чрез извършване на полезни разноски, такива, които без да са необходими, водят
до увеличаване стойността на имота, но за който разноски се изисква да са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, също не бе доказано, тъй като от разпитите на
свидетелите, в това число и сина на ищеца се установи, че страните в производството не си
говорят от около 20 години. Самият ищец при изслушването му по реда на чл. 176 от ГПК,
също посочи, че не е искал и не му е давано съгласие от страна на брат му – ответник в
производството да изгради процесната подпорна стена. Поради изложеното същите не
следва да се поемат на основание чл. 30, ал. 3 ЗС от всички лица, които са били
съсобственици на вещта в момента на извършването им. Стойността на тези работи също не
бе доказана на каква стойност са. Заявената цена представлява единствено стойност,
посочена в исковата молба, без за нея да бе извършено реално доказване от страна на ищеца,
в хода на съдебното производство. Предвид изложеното поради недоказаност на ищцовата
претенция, в частта касаеща изградена подпорна следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Следва да бъде отхвърлена и претенцията в частта, касаеща изградената чешма и
отклонение на водопровод, тъй като тя не бе доказана, как същата служи за запазване на
имота, тъй като се установи, че разрешение за изграждането и от ответника не е давано и че
същата е изградена, единствено по инициатива на ищецът В. К.. Следва да се отбележи, че
последният сочи, че изградената чешма е с функция за поливане на двора, което принципно
е недопустимо, а и забранено да се поливат селскостопански насаждения с питейна вода.
Също така не бяха представени разходни документи, от които да се направи заключение за
7
стойността на процесната чешма.
В допълнение следва да бъде посочено, че претенция за подпорната стена и
заплащане на стойността й не се предявява за първи път между страните. Същата претенция
е била предявявана и в производството при разглеждане на гр. дело № 403/2022 г. по описа
на РС – Тетевен, което решение е било обект на въззивен контрол от страна на ОС – Ловеч,
който в Решение № 223 от 19.12.2023 г. по в.гр. дело № 525/2023 по описа на ОС Ловеч,
въззивната инстанция сочи, че „Дори да бе доказано, че въззивникът е изпълнил с негови
средства подпорна стена, естеството и предназначението на последната e да запази
съществуването и целостта на имота, а не да задоволи индивидуални негови нужди, с оглед
на което същата не би могла да се третира като подобрение, подлежащо на съобразяване при
разпределение на ползването“. От изложеното се направи извода, че В. К. отново проявява
претенция за заплащането на нещо извършено от него, след като тази претенция вече му е
била отказана при предходно разглеждане на спор между същите страни за същия имот,
макар и на друго основание.
По отношение на изразените претенции за посадени овощни дръвчета, то
доказателствата по делото, писмени и гласни, не се установи, налице ли са плодни дървета,
в коя част на двора са посадени, какви са по вид и плододаващи ли са. Това са съществени
елементи от процеса на доказване на ищцовата претенция, в частта, касаеща посадените
дървета в съсобствения имот. Изложените елементи от доказване на претенцията не бяха
доказани в хода на процеса, с оглед на което, поради недоказаност на ищцовата претенция, в
частта касаеща посадени дръвчета следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Предвид недоказаността на главната претенция по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 59
от ЗЗД то явно неоснователна се явява и акцесорната ищцова претенция по реда на чл. 86 от
ЗЗД за присъждане на лихва да сумите, претендирани от ищеца.
На следващо място що се касае до предявеният иск с правна квалификация чл. 109 от
ЗС, т. нар. негаторен иск /actio negatoria – отрицателен иск/. Накърнените вещни права, които
са обект на защита на негаторният иск, не са предмет на делото, а имат значение за
основателността на иска по чл. 109 ЗС, но те остават вън от предмета на делото /по тях
съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения/
и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Негаторният иск, като иск за защита на
собствеността или друго ограничено вещно право, предоставя правна защита на правото на
собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема
владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да
бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предметът му е
несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците по предявения негаторен иск с
правна квалификация чл. 109 от ЗС, ищецът следа да докаже по несъмнен начин в условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на петиторния осъдителен иск: 1. / че е титуляр на правото, чието упражняване се
смущава от поведението на ответниците; 2. / неоснователността на действията на
ответниците по негаторния иск; 3. / създаването на пречки за титуляра на вещното право на
собственост да упражнява правомощието си ползване в неговия пълен обем, както и 4. /
причинната връзка между пречките за упражняване на ограниченото вещно право на ищеца
и поведението на ответниците. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС, както и ако въпреки неоснователността на действията
същия не създава пречки, по-големи от обикновените, на титуляра на вещното право. В
същия смисъл е и т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС,
според която: „За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
8
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право“. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че
с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, а в останалите случая
в процеса следва да бъде установена връзката между неоснователното действие и
създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост.
Съгласно чл. 50 от ЗС собственикът на недвижим имот не може да извършва такива
действия в своя имот, с които се създават пречки за използването на съседния имот, по-
големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените
и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В тълувателната практика на
ВКС, обективирана в ТР № 4 по описа за 2015 г. на ОСГК на ВКС неизчерпателно са
посочени няколко примера, а именно такива са случаите, в които в исковата молба се твърди
и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Други
такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни
или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед
осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение
или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част
от него.
В тежест на ответниците е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното от ищецът – да докаже своите дилаторни и перемпторни
възражения.
По делото по несъмнен начин се установи от представените нотариални актове, че
ищецът и ответникът са съсобственици на Поземлен имот находящ се в с. Градежница,
Община Тетевен, област Ловеч с идентификатор 17419.***.*** по КККР на селото,
одобрени със заповед № РД- 18-1783/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АТГКК,
последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо имота е от 11.02.2021 г.,
адрес на поземления имот: село Градежница, Ловешка област, ул. „улица“ № 45, целият с
площ от 1446 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 281, кв. 51, УПИ-IV, при съседи: имоти с идентификатори: № 17419.701.495,
№17419.119.162, №17419. 701.926, № 17419.701.493, като в имота попада сграда с
идентификатор 17419.***.***.1, застроена площ от 72 кв. м., брой етажи 2, предназначение-
жилищна сграда, еднофамилна, както и че на процесния имот била извършена делба между
страните, която приключила с решение на Районен съд - Тетевен, постановено по гр. дело №
231/2008 г. по описа на съда. С решението по извършване на делба било определено
изнасяне на публична продан на имота, поради неподеляемостта му. С решение по гр. дело
№ 403/2022 по описа на РС – Тетевен разпределено правото на ползване на имота, а именно:
за О. А. К. от село Градежница, ще ползва свободна, незастроена площ от имота в размер от
665 кв.м., заключаваща се между имоти с идентификатори 17419.701.493, 17419.119.162 и
17419.701.926 и частта от имота, която ще ползва В. А. К., в която част попадат и изградени
основи за гараж и която част от оцветена с розов цвят на обяснителната скица Вариант 4 за
разпределение на ползване на ПИ 17419.***.*** по КККР на село Градежница. За В. А. К. от
село Градежница ще ползва свободна,незастроена площ от имота в размер на 665 кв.м.,
заключаваща се между имоти с идентификатори 17419.701.926, 17419.701.495,
17419.119.162, която част от оцветена със зелен цвят на обянснителната скица Вариант 4 за
разпределение на ползването на ПИ 17419.***.*** по КККР на село Градежница. За общо
ползване се предоставя на О. А. К. и В. А. К., двамата от село Градежница, площ от 116
кв.м., включваща изградената върху поземления имот сграда и външна тоалетна, оцветена с
бял цвят на обяснителната скица Вариант 4 за разпределение на ползване на ПИ
17419.***.*** по КККР на село Градежница. От което разпределение е видно, че за
9
ответникът О. К. остава за ползване част от имота и вторият етаж от сградата, докато за В.
К., първият етаж от сградата и частта от имота, в която попада входа на жилищната сграда.
Та направеният отвор в стената, както се сочи от свидетелите е вход за достъп, за да може
съсобственикът О. К. да се ползува от разпределената му част от жилищната сграда.
Предвид всичко изложено крайният извод на съда е за недоказаност на иска по чл.
109 от ЗС по основание, доколкото се установи по несъмнен начин по делото, че ответникът
е съсобственик на Поземлен имот находящ се в с. Градежница, Община Тетевен, област
Ловеч с идентификатор 17419.***.*** по КККР на селото, комуто е било разпределено
правото на ползване на същия както на двора, така и на жилищната сграда, от която му е
определен етаж две и за целите на което същия се изградил отвор - вход, за да има достъп до
етажа си, тъй като входа на сградата попада в частта от имота предоставена за ползване на
ищеца. Освен това в хода на процеса ищецът не успя да докаже по какъв начин изграденият
вход му пречи на обичайното ползуване на разпределената му част от недвижимия имот,
съответно от жилищната сграда. По този начин ищецът в условията на доказване не успя да
докаже елементите от състава на иска по чл. 109 ор ЗС, с номера 3 и 4, а именно -
създаването на пречки за титуляра на вещното право на собственост да упражнява
правомощието си ползване в неговия пълен обем, както и причинната връзка между
пречките за упражняване на ограниченото вещно право на ищеца и поведението на
ответника. С оглед изложеното ищцовата претенция предявена по реда на чл. 109 от ЗС
следва да бъде отхвърлена поради недоказаност на същата.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, в полза на ответната страна О. К., се следва
присъждане разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер от 1250.00 лева. Същите са
своевременно претендирани от процесуалния представител на ищецът страна адв. С., с
представения договор за правна защита и съдействие /л. 40 от делото/ и заплатен депозит за
ВЛ, в размер на 400 лева, както и 50 лева, представляващи депозит за свидетел. Срещу
претендираните разноски не е направено възражение за прекомерност от процесуалния
представител на ответника, във връзка с което съда не следва да обсъжда размера на
заявените разноски.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от В. А. К., ЕГН:
********** с адрес: с. Градежница, Община Тетевен, ул. „улица“ № 19, против О. А. К., ЕГН
**********, с адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица” № 43, иск по чл. 30, ал. 3 от
ЗС, във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден О. А. К. да заплати на ищеца
сумата от 2750 лева, представляващи стойност съобразно дела му на необходими разноски за
изграждане на подпорна стена с дължина по протежение на улица „улица“ в с. Градежница
от 17.75 м., както и за изграждане на подпорна стена в дворното място, напречно на улицата
с дължина около 15.80 м., както и за изравняване на дворното място с насипване на около 50
кубика пръст, както и за изграждане на водоснабдителна система с отклонение от главния
водопровод, направа на външна чешма и отклонение за поливане на насажденията в двора,
както и да заплати мораторна лихва върху тази сума в размер на 100 /сто/ лева за периода от
01.08.2022 г. до датата на завеждане на настоящето искане, както и законната лихва върху
главницата до окончателното й заплащане ведно с всички законни последици.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от В. А. К., ЕГН:
********** с адрес: с. Градежница, Община Тетевен, ул. „улица“ № 19, против О. А. К., ЕГН
10
**********, с адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица” № 43, иск по чл. 30, ал. 3 от
ЗС, във вр. с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да бъде осъден О. А. К. да заплати на ищеца
сумата от 500 лева, представляваща стойност съобразно дела му от насадените от ищецът в
дворното място 2 сливи, две ябълки, една дюля и една череша, както и да заплати законната
лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на съдебното решение до
окончателното й заплащане ведно с всички законни последици.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от В. А. К., ЕГН:
********** с адрес: с. Градежница, Община Тетевен, ул. „улица“ № 19, против О. А. К., ЕГН
**********, с адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица” № 43, иск по чл. 109 от ЗС да
бъде осъден О. А. К. да възстанови предишното положение на Сграда с идентификатор
17419.***.***.1, застроена площ от 72 кв. м., брой етажи 2, предназначение-жилищна сграда,
еднофамилна, находяща се в Поземлен Имот находящ се в с. Градежница, Община Тетевен,
област Ловеч, с идентификатор 17419.***.*** по КККР на селото, одобрени със заповед №
РД-18- 1783/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и регистри засягащо имота е от 11.02.2021 г., адрес на поземления имот:
село Градежница, област Ловеч, ул. „улица“ № 45, целият с площ от 1446 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване
/до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 281, кв.51, УПИ-IV, при
съседи: имоти с идентификатори : № 17419.701.495, №17419.119.162, №17419. 701.926, №
17419.701.493 или да заплати стойността на необходимите разноски за възстановяването й в
размер на 3000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на постановяване на
решението до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. А. К., ЕГН: ********** с адрес: с.
Градежница, Община Тетевен, ул. „улица“ № 19 да заплати на О. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица” № 43, сумата в размер на 1250.00 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Ловеч, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК решението да бъде връчено на страните в
производството.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
11