РЕШЕНИЕ
№ 1501
град
Бургас 15.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас – трети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Д.
при секретар И.Л. като изслуша
докладваното от съдията Д.
административно дело № 1790 по описа за 2022
г. на Административен съд - Бургас.
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с чл.145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Т.В.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв. Х., САК, със съдебен адрес ***, с която е оспорил отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение №
РД-782/29.09.2022г., издадено от секретаря на Община Ветово.
Жалбоподателят твърди, че поисканата
информация е служебна по смисъла на чл.11ЗДОИ, а постановеният отказ е
незаконосъобразен като е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ,
уреждаща приоритет на надделяващия обществен интерес. Моли, обжалваният отказ
да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне. Процесуалният му представител претендира присъждане на разноски по
делото, а именно: възнаграждение за оказана безплатна помощ в размер на
1000(хиляда) лева и държавна такса.
Ответникът
– секретаря на Община Ветово, редовно уведомен, не се явява лично и не изпраща
представител. Представя административната преписка по издаване на оспореното
решение. Подробни съображения за неоснователността на жалбата излага в писмено
становище.
Административен съд-Бургас, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
образувано по изпратено по електронната поща заявление за достъп до обществена
информация вх. № ЗДОИ-5/19.09.2022г. (л.22), с което е поискано по електронен
път да бъде предоставена информация по зададените в заявлението въпроси, а
именно:
1. Сключвани
ли са договори за абонаментно правно обслужване с адвокати и адвокатски
дружества от Кмета или общината през периода 2016 - 2020 г.?
2. Каква е
била цената на месечния абонамент за посочения период - месец по месец?
3. Сключвани ли са договори за правна помощ и/или
процесуално представителство с адвокати и/или адвокатски дружества от Кмета
или общината през периода м.01/2016 – м.12/2021 г. и каква е стойността на
всеки от сключените договори за правна помощ
4. Осъществявано ли е процесуално
представителство за периода м.01/2016 – м.12/2021 г. по граждански и административни дела от
адвокати и адвокатски дружества, по които страна е бил Кмета на общината или
общината и ако да - по кои дела, пред кой съд, с какъв предмет и с какъв
материален интерес е било всяко от производствата?
5. В какъв
размер са били разходите на общината за процесуално представителство за делата
по т.3?
6. Какви са
сумите, изплатени от Общината към съконтрагенти за строителство, услуги и
доставки по договори или фактури на стойност под праговете по чл.20, ал.4 от
ЗОП за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
7. Копие от
всички фактури по т.6 за периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г. Копията да бъдат със заличени лични данни, съгласно
изискванията на Закона за личните данни и европейските директиви, отнасящи се
за защита на личните данни.
8. За периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.
Общината изпадала ли е в забава при изплащане на дължими суми по договори със съконтрагенти и ако да, за колко дни и
каква е сумата на санкцията /лихва, неустойка/ по всеки договор по отделно,
която Общината е заплатила?
9. Да се посочи
източник на средствата за извършените плащания по т.6 за периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г.
10. Ползвала
ли е Общината финансов кредит за периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г., в какъв размер и от коя финансова институция
11. Какви са
сумите, заплатени от Общината за лихви, такси обслужване и др. разходи по
ползвания кредит/и за периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
12. Какви обезпечения са представени на
финансовата институция по т.10 и на каква стойност?
13. Наложени ли са на Общината финансови корекции
от финансиращ орган по европрограми за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
14. На каква
стойност са финансовите корекции от финансиращ орган за всеки един проект по
т.13
15. Каква е
причината за наложените финансови корекции за всеки един проект по т.13?
16. Колко са
лицата, които стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл.3, ал.2
от ЗТ, извършващи дейност на територията на Общината към 31.12.2021г.?
17. Колко са
лицата, които стопанисват търговски обекти и туристически обекти по чл.3, ал.2
от ЗТ и са представили на кмета на Общината доказателства за отстъпените им
права за публично изпълнение по смисъла на чл.18, ал.2, т.3 от ЗАПСП за
годините от 2016г. до 2021г.?
18. Колко на
брой и в какъв размер са наложените санкции след установени нарушения на
чл.98в1 от ЗАПСП за периода от 2016г. до 2021г.?
19. Колко
са длъжностните лица, определени да контролират спазването на чл.98в1
от ЗАПСП към 31.12.2021г.
20. Колко
проверки са извършени във връзка с извършването на контрола по смисъла на
чл.98в1 от ЗАПСП за периода 01.01.2016г. – 31.12.2021г.?
21. Постъпили ли са искания за съдействие от
длъжностни лица, определени със заповед на министъра на културата, при или по повод
проверки в периода
01.01.2016г. – 31.12.2021г. /чл.9, ал.2, т.8 от ЗАПСП/ и съответно колко на
брой?
22. Има ли и
в случай, че да, да се представят копия на документи, въз основа на които са
направени изчисленията за количеството отпадък, както и методологията, която е
използвана за изчисляването на тези количества, за населените места в общината.
Като исканата информация да се изпрати в следната форма: копие на технически
носител по електронната поща, посочена по-долу.
23. Да се
предостави информация относно броя на пешеходните пътеки на територията на
общината и въз основа на какъв акт на общинската администрация са определени
местата за тяхното поставяне.
24. Да се
предостави информация относно броя на ограничителите на скоростта („легнал
полицай”) на територията на общината и въз основа на какъв акт на общинската
администрация са определени местата за тяхното поставяне.
По
така подаденото заявление било издадено процесното Решение № РД-782/29.09.2022г. на секретаря на Община Ветово (л.26), с което е отказано предоставяне
на достъп до търсената от заявителя информация. В мотивите на решението е
посочено, че търсената информация не е налична в Община Ветово във вида, в който се иска, като за да
бъдат удовлетворени конкретните искания на заявителя, е необходимо същата да
бъде изготвена допълнително, да се обработи и систематизира голям обем от
информация. Същевременно е посочено, че заявителят по никакъв начин не
обосновава дължимия правен интерес за получаване на търсената информация.
Изложени са доводи, че Д. не
живее/пребивава на територията на община Ветово, не са налице данни да
упражнява или да е упражнявал дейност на тази територия, да има или имал
каквито и да е отношения с Община Ветово, включително договорни. Наведени са и
доводи за злоупотреба с права от страна на заявителя, доколкото от
административния орган е установено, че Д. е подал идентично заявление, с
идентични въпроси към множество общини на територията на страната. С оглед
изложеното, секретарят на Община Ветово издал процесния отказ.
Решението
е връчено на жалбоподателя на 05.10.2022г., видно от представеното по делото
известие за доставяне (л.25), а сезиращата съда жалба е подадена на
12.10.2022г. (л.2).
Съдът намира жалбата за подадена от
надлежно процесуално легитимирана страна – заявител на искането за достъп до
обществена информация и адресат на обжалвания акт. Насочена е срещу акт, който
подлежи на обжалване по съдебен ред по чл.40, ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ) и е подадена в законоустановения срок, поради
което е процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
На първо
място, съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган.
Оспореното писмо, имащо характер на решение, обективиращо отказ по Заявление от
19.09.2022г. за достъп до обществена информация е постановено от секретаря на
Община Ветово, който съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за
администрацията (ЗА) е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Това
обстоятелство се установява от приложената по делото Заповед № РД -
722/26.08.2021г., с която секретарят на Община Стамболийски е бил определен за
длъжностно лице, което да отговаря за приемане и разглеждане на заявления по
ЗДОИ, а и страните по делото не спорят, че ответникът има качеството на
задължен по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ правен субект.
Спорът е
досежно правния интерес на жалбоподателя да търси информация от Община Ветово,
както и относно това дали същата е налична, обработена и съхранявана по начина,
по който е изискана от жалбоподателя.
На второ
място, оспорваният акт е издаден при формално спазване на изискванията за форма
(чл. 38 ЗДОИ във вр. чл. 59, ал. 2 АПК).
Предвид
изложеното се обосновава извод за отсъствие на отменителното основание по чл.
146, т. 2 АПК.
В случая
обаче оспорения административен акт е постановен при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни основания по чл. 146,
т. 3 и т. 4 от АПК.
Както бе
споменато по-горе, страните по делото спорят дали ответникът притежава
качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект, спрямо
жалбоподателя. Съдебният състав намира, че с правен интерес да изисква достъп
до обществена информация разполага всеки представител на обществото, поради
публичния характер на информацията и целта на достъпа – да бъде предоставена на
гражданите възможност да си съставят обективно и обосновано мнение за работата
на органите на централната и местна публични власти, както и да разполагат с
възможност за контрол над разходването на бюджетни средства. По тази причина
липсва необходимост от друго, различно обосноваване на правния интерес на
жалбоподателя освен обстоятелството, че
същият е гражданин на страната и член на това общество и желае да се запознае и
контролира реда и начина на упражняване на публичната власт в една или друга
сфера на обществения живот. В допълнение може да се посочи, че непотвърденото
твърдение на ответника, че подобна по вид информация е изискана от същото лице
и от други органи на местна власт, само потвърждават обстоятелството, че не се
касае за частен интерес на жалбоподателя, а не оборват тази презумпция.
Наличието
на предходен отказ /изричен, обективиран в решение № РД – 16/05.01.2022г. на
Секретаря на Община Ветово/, неоспорен по съдебен ред, съответно влязъл в сила,
не е пречка за отправяне на ново искане за предоставяне на достъп до същата
информация. Този извод бива изведен от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.3 ЗДОИ,
според който исканата обществена информация може да бъде отказана, ако е
предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Т.е. става ясно, че една и
съща информация може да бъде искана и следва да бъде предоставяна на различни
заявители без ограничение във времето, а на един и същ през не по-малко от шест
месеца. Тогава на още по-голямо основание следва, че същият може да иска една и
съща обществена информация при отказ неограничен брой пъти, до произнасяне на
съдебен състав с акт по съществото на спора.
Жалбата
е депозирана в законовоустановения срок. Процесното писмо е получено от
адресата на 09.08.2021 г., а жалбата е подадена на 23.08.2021 г. За
жалбоподателя, като адресат на неблагоприятен за него акт е налице правен
интерес от оспорването.
Законът
за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за
упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл.2, ал.1
ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация,
достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят
е създал и изричната тежест на задължените, по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗДОИ,
правни субекти да я предоставят. Но ЗДОИ не е средство за получаване на
всякаква информация от държавните органи, тъй като в неговия чл.4, ал.1 се
определя, че този закон се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден
специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.
В тази
връзка съдът не възприема становището на жалбоподателя, че Законът за
публичните финанси е специален закон за достъп до търсената информация, който
ограничава кръга на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл.47 предвижда
възможност за местната общност да контролира общинския бюджет, което по
естеството си е дейност различна от търсения достъп до обществена информация по
специфично перо от този бюджет, още повече, че се касае за интерес от страна на
лице, което не попада в обхвата на термина „местна общност“, но разполага с
правомощието да си съставя мнение за работата на съответния орган на местна
власт. Затова следва да бъде заключено, че Обществените отношения, свързани с
правото на достъп до обществена информация в заявените области са уредени именно
в ЗДОИ. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са
подробно регламентирани в глава III на ЗДОИ. В чл.28, ал.1 от ЗДОИ е установено
изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях
заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено
със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението.
Съгласно, ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ в определения от закона срок органите или
изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват
писмено заявителя.
В
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на
понятието обществена информация. Така, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
ЗДОИ - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република Б. и даваща възможност на гражданите
да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона
субекти. Следователно една информация е обществена, когато са налице две
визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения
живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е
дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно
съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка
информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има
характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е
необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на
задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и
дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава
исканата от закона специална цел. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената
информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации се дели
на официална и служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В случая не съществува спор относно характера на исканата информация – дали тя
е обществена, като не се възразява от страна на ответника, че е служебна такава и са налице основанията
за ограничаване достъпа й по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, респ. основанието за
приложимостта на хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, при която посоченото
ограничение не се прилага, свързано с "надделяващ обществен интерес".
В
случая, след запознаване със съдържанието на въпросите, посочени в заявлението
за достъп до обществена информация, съдът намира, че с тях не е искано
предоставяне на документи, съдържащи лични данни - имена, номера, адреси и
други индивидуализиращи белези по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679. Според същата дефиниция „лични данни" означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични
за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице; В
конкретният случай се иска информация за разходи за правно обслужване,
извършени от общината, информация, касаеща бюджета на същата, както и данни,
свързани с регулиране движението по пътищата на територията на Общината, които
области са от компетенциите на органите на местно самоуправление.
Предвид
изложеното, съдът намира, че в конкретния случай не е налице забраната на чл.
2, ал. 4 от ЗДОИ.
За да
произнесе оспорения по настоящото дело отказ административният орган е намерил
аргумент в обстоятелствата, че макар информацията да е от кръга на
компетентности на съответната община, тя не се съхранява във вида в който се
иска, поради което следвало да се изготви допълнително, като се систематизира и
обработи огромен обем от обобщена информация.
Разпоредбата
на чл.29, ал.1, предвижда възможност да бъде изискано уточнение на заявлението
за достъп, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя
е формулирана много общо. В този случай органът е разполагал с възможност да
уведоми заявителят за данните и документите, с които разполага и да поиска
уточнение по предмета на исканата обществена информация.
Относно
възражението на ответната страна за големия обем на търсената обществена
информация, съдът намира за нужно да припомни разпоредбата на чл.30 ЗДОИ,
според която срокът по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ може да бъде удължен, когато
поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо
допълнително време за нейната подготовка, от която възможност жалбоподателят не
се е възползвал.
Що се
отнася до твърдението за липсата на правен интерес у жалбоподателя да получи
исканата информация, разпоредбата на §1, т.6 ЗДОИ установява оборима
презумпция. Презумпцията за
съществуването на такъв надделяващ обществен интерес означава предварително
приемане на нещо за вярно до доказване на обратното. По тази причина позоваващият
се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен
интерес. Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не
е направено. Този извод следва и от разпоредбата на §1, т.5, б."б" и
б."в" от ДР на ЗДОИ, която въвежда презумпция на наличие на обществен
интерес, когато сведенията и данните са свързани с улесняване на прозрачността
и отчетността на задължените субекти относно взиманите от тях решения, както и
гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения
на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В конкретния случай ответният орган не е изложил
никакви мотиви и без аргументи и съображения е подминал въпроса за наличието на
надделяващ обществен интерес, който обосновава необходимостта от предоставяне
на поне тази част от информацията, която е налична, като не се е опитал да
изясни напълно въпроса за характера и съдържанието на всяка точка от търсената
такава, а е отказал автоматично достъп до нея и така е действал неправилно.
Поради всичко изложено настоящият съдебен
състав приема, че отказът на административния орган да предостави исканата
информация на посоченото в решението основание (липса на правен интерес и липса
на информацията във вида, в който е заявена) е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, като преписката бъде върната за да продължи от опороченото
съдопроизводствено действие, с указания при условията на чл.29, ал.1 ЗДОИ да
бъде изискано уточнение дали разполагаемата информация (точка по точка) във
вида, в който е налична у общината, удовлетворява заявителя и съобразно
реакцията на последния бъде преценено дали същата следва да бъде предоставена
или това бъде отказано.
Предвид
гореизложеното, процесната жалбата се явява основателна и трябва да се уважи
със следващата от това отмяна на решение № РД-782 от 29.09.2022г. на секретаря
на Община Ветово и връщане на преписката на ответника за изпълнение на дадените
указания.
При този
изход на спора съдът дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя. Такива се претендират в размер на 10,00 лева д.т. и
1000,00 лева адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, на основание чл.38, ал.3 от Закона за
адвокатурата, т.е. в хипотезата на предоставяне на правна помощ на роднини,
близки или на друг юрист.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът дължи
направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство. По отношение на
държавната такса, същата следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя като
доказана. Що се отнася до претенцията за заплащане на адвокатски хонорар,
процесуалният представител на ответника представя пълномощно и договор за
правна помощ, според който страните се договарят за това начинът и срокът за
плащане да бъде по чл.38, ал.1, т.3. Разпоредбата на чл.38 от Закона за
адвокатурата урежда друг ред за ангажиране на отговорност за разноски в
различие от този по чл. 78 от ГПК вр.144 от АПК. Това е право на адвоката да
претендира възнаграждение, а не страната да търси реално извършени от нея
разноски, защото защитата е безплатна. За да упражни правото си за присъждане
на адвокатско възнаграждение за предоставяне на безплатна правна помощ и
съдействие, адвокатът трябва да изпълни конкретно условие - да представи писмен
договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по чл. 38, ал.1
от Закона за адвокатурата / определение № 11057 по адм.д.№ 10184/ 2017 г. на
ВАС, определение № 12518/ 18.10.2017 г. по адм.д.№ 10142/2017 г. на ВАС/ и за
соченото основание да бъдат представени доказателства. В представения по делото
договор е посочено основание по „чл. 38, ал.1, т.3 ЗА“, но самото то не се сочи
фактически. Т.е. липсват изявления и съгласие от двете страни за това, че са роднини,
близки или че клиентът е юрист, поради което жалбоподателят не заплаща правна
помощ на адвоката. Т.е. в конкретният случай нито адвокатът твърди коя точно
хипотеза е налична от изброените в разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, нито
клиентът му се съгласява с нея, нито пък се прилагат доказателства за това обстоятелство,
като правната квалификация не е задължителна част от съдържанието на договора и
сама по себе си не разполага с правно значение. Поради изложеното
претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано.
Поради
изхода на спора разноски не се дължат и на ответната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК Административен съд Бургас, IІІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение
№ РД-782/29.09.2029г., издадено от секретаря на Община Ветово, с което е
отказан достъп до обществена информация на Т.В.Д. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес ***.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за изпълнение на дадените в мотивната част
на решението указания, при спазване ограниченията на Закона за защита на
личните данни.
ОПРЕДЕЛЯ 24-дневен срок
за провеждане на административното производство.
ОСЪЖДА Община Ветово
да заплати на Т.В.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 10 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: