РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 17.06.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д а
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета
година, в състав :
Председател: СВИЛЕН СИРМАНОВ
Членове : МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Д.С. и с участието прокурора ОГНЯН БАСАРБОЛИЕВ, като разгледа
докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
Въззивно наказателно общ характер дело № 273 по описа за 2013г., за да
се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл. 313 и сл.
от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.М.Д. в качеството й на
защитник на Т.А.И. - подсъдим по НОХД 566/2012г.
по описа на Русенския районен съд, срещу присъда № 77/11.04.2013г., постановена по посоченото
наказателно дело, с която последният бил признат за виновен в това, че през периода 28.01.2010г. - 27.06.2011г.,
в гр. Русе, като длъжностно лице - е. д.
п. на а. и т. за ч., в отдел „ п. П. ” на Дирекция „п.” в „П. О. Х. ” ЕАД - гр.
С., в условията на продължавано престъпление, на двадесет и три пъти, присвоил
чужди пари, собственост на „П. О. Х. ” ЕАД-С., на обща стойност 10 662 лева,
поверени му да ги пази, като за улесняване на присвояването е извършил и друго
престъпление, за което по закон не се предвижда по - тежко наказание - престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, в
качеството си на длъжностно лице - е. д.
п. на а. и т. за ч., в отдел „п. П.” на Дирекция „п. ” в „ П. О. Х. ” ЕАД - гр. С., в кръга на
службата си, в условията на продължавано престъпление, на двадесет и три пъти,
съставил официални документи - фактури с № № **********/28.01.2010г.,
**********/01.02.2010г., **********/07.02.2011г. **********/25.02.2010г,
**********/29.11.2010г., **********/29.04.2010г., **********/30.06.2010г.,
**********/30.08.2010г., **********/19.01.2011г., **********/26.01.2011г.,
**********/10.05.2011г., **********/21.04.2011г., **********/29.03.2011г.,
**********/10.12.2010г., **********/23.12.2010г., **********/28.02.2011г.,
**********/28.02.2011г., **********/26.11.2010г., **********/28.02.2011г.,
**********/30.09.2010г., **********/28.12.2010г., **********/27.05.2011г.,
**********/27.06.2011г., издадени от „ П. О. Х. „ЕАД-С., в
които удостоверил неверни обстоятелства
- че по фактури с № № **********/28.01.2010г.,
**********/01.02.2010г., **********/07.02.2011г. **********/25.02.2010г,
**********/29.11.2010г., **********/29.04.2010г., **********/30.06.2010г.,
**********/30.08.2010г., **********/10.05.2011г., **********/21.04.2011г.,.
**********/28.02.2011г., **********/30.09.2010г., **********/28.12.2010г.,
**********/27.05.2011г., **********/27.06.2011г. са действително извършени
доставки на стоки, а по фактури с № № **********/19.01.2011г.,
**********/26.01.2011г., **********/28.02.2011г., **********/28.02.2011г.,
**********/29.03.2011г., **********/26.11.2010г., **********/10.12.2010г.,
**********/23.12.2010г. плащането било отложено, с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за тези обстоятелства, поради
което и на основание чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр.чл.26
ал.1 от НК и чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58 а
ал.1вр.чл.54 от НК му било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение, на основание чл.66 от НК, било отложено за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл.202 ал.3 от НК подс. И. бил
лишен и от право да упражнява
дейност, свързана с боравене с парични средства, за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
В жалбата се излагат оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като се твърди, че
се явява завишено и се иска намаляването му до предвидения в закона минимум.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след като провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, констатира следното :
Жалбата е подадена в срок и от
легитимирано лице, и като такава е допустима. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При първоинстанционното
разглеждане на делото районният съд е
приел за безспорно установена фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно признанието на подс. И. по
реда на чл. 373 ал.2 от НПК, поради
което и не следва същата да се
приповтаря от въззивната инстанция.
Въз основа на нея
бил направен и обоснованият и
законосъобразен извод, че с деянието си от обективна и субективна страна подс. И. е осъществил
състава на престъплението по чл. 202
ал.1 т.1 вр. чл. 201 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Изложените в жалбата
оплаквания за явна
несправедливост на атакуваната присъда въззивният съд намира за неоснователни, като счита, че наложените
наказания са правилно определени по вид и размер и с тях ще се постигнат
целите, визирани в чл. 36 от НК. Не се споделят доводите във въззивната жалба,
че първостепенният съд недооценил смекчаващите вината на подсъдимия
доказателства, напротив, те са изчерпателно изброени в мотивите на присъдата /
направените в хода на досъдебното производство признания и изразено съжаление
за стореното, полагането на общественополезен труд, грижата за две непълнолетни
деца, чистото съдебно минало /. Посочени са и отегчаващите обстоятелства –
упоритостта в умисъла на подсъдимия, осъществяването на 23 отделни деяния в
кратък период, и високата обща стойност на предмета на престъплението.
При
индивидуализацията на наказанията, след като отчел всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и другите обстоятелства по чл. 54 от НК, районният съд правилно и справедливо
определил и двете кумулативно предвидени наказания – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на
чл. 58 а от НК, за
срок от ДВЕ ГОДИНИ / след редукция на наказанието с 1/3 /, и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37 ал.1 т.7 от НК - да упражнява дейност, свързана с боравене с
парични средства, за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
При наличието на
всички формални
предпоставки за приложението на чл.66 ал.1 от НК било отложено изпълнението на наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Отчитайки степента на обществена
опасност на подсъдимия като деец, районният съд правилно не му наложил
наказание КОНФИСКАЦИЯ.
С
оглед изложеното,
след извършване на цялостна проверка на атакуваната присъда, Окръжният съд намира, че при първоинстанционното разглеждане
на делото и при постановяването
на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, правилно е приложен материалният закон, правилно са индивидуализирани
наложените наказания и същите се явяват справедливи, поради което присъдата следва да се
потвърди като законосъобразна, правилна и обоснована.
Мотивиран така и на основание чл.
338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 77/11.04.2013г.,
постановена по НОХД 566/2013г. по описа на
Русенски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: