№ 21633
гр. *****, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110142445 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу С.
О. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 205,30 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 16.01.2024 г. в гр. *****, на
кръстовището на ул. „В.“ и ул. *******“, ведно със законната лихва от 17.07.2024 г.
(дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,87 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 20.03.2024 г. до 10.07.2024 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования при него автомобил –
„БМВ“, модел „520Д Х Драйв“ с рег. № ******. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
намираща се по средата на кръстовището на ул. „В.“ и ул. *******“. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът – С. О., която в качеството на собственик на
общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на
пътното платно. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в
забава в плащането. Въз основа на горното счита, че искът следва да бъде уважен.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице покрит
застрахователен риск, както и поддържа, че искът е недоказан. Оспорва наличието на
причинно – следствена връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и
причинените щети на процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил. Счита, че искът следва да
бъде отхвърлен.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си
за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС се установява и от
представената по делото застрахователна полица № 47252317******от 10.03.2023 г.
със срок на покритие 10.03.2023 г. – 09.03.2024 г. Застрахователният договор е
формален, като писмената форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ,
като условие за неговата действителност /застрахователният договор се сключва
писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл.
344, ал. 1, изр. 2 КЗ „Общите условия по застраховката, когато има такива, са
неразделна част от договора“. В случая, процесната застрахователна полица по
застраховка „Каско“ /л. 9 от делото/ е подписана от застрахователя и от застрахования,
поради което изискуемата писмена форма е спазена. Ето защо, съдът приема, че към
датата на процесното ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка
„Каско“, с предмет – лек автомобил „BMW 520“, с рег. № СВ 2365 ТР, сключена при
основна клауза – Пълно каско.
Договорът е сключен при условията на клауза П – „пълно каско“, съгласно Общи
условия на „Б. В. И. Г.“ ЕАД за застраховка „Каско на МПС“, приети на 09.05.2022 г.,
изменени с решение на УС от 06.06.2022 г.
По делото са представени и общите условия към застраховката (на лист 26 – 36),
които посочват в раздел „Каско“, че клауза „пълно каско“ покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пътнотранспортно произшествие“.
Именно разходи във връзка с такова събитие се твърди да са изплатени от ищеца.
Увреждане на гумите не представлява изключен риск съгласно приложимите общи
условия. Следователно повредата на гума вследствие на ПТП следва да се приеме като
2
покрит застрахователен риск.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Фактическата обстановка е описана в представеното по делото заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“, декларация за настъпване на застрахователно събитие, подписана от
водача на автомобила А. Ц. и свидетел П. В. П. – Ц.а. Писмените изявления
представляват частен свидетелстващ документ, чиято доказателствена стойност се
преценява във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал.
В случая писмените изявления на водача и на свидетеля са възпроизведени и
посредством събраните гласни доказателства показания на свидетелите А. и П. Ц.и, и
съответстват на същите. Последните безпротиворечиво сочат, че на 16.01.2024 г. при
преминаване с автомобила си на кръстовището на ул. „В.“ с ул. „*******“ са
попаднали в дупка на пътя от изрязан асфалт с размери около метър, при което са
настъпили увреждания по автомобила. Не са виждали дупката преди и не е било
възможно да бъде избегната.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетелите, е изготвено заключението на САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на ищеца вреди са
в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по делото механизъм
на събитието. Стойността необходима за възстановяване на автомобила възлиза на
сумата от 235,10 лв., определена на база средни пазарни цени.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 205,30 лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
гр. *****, като мястото на настъпване на произшествието се установи от
свидетелските показания, то същият е част от общинската пътна мрежа, което
обосновава материалноправната легитимация на ответника. Съгласно чл. 31 ЗП
ответникът, С. О., е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
3
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
От събраните по делото доказателства не се установява поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно, както е в случая, не
представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си, включително да избира
скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило
единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Поради това претенцията на ищеца срещу С. О. следва да бъде уважена изцяло,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в
забава на ответника.
От доказателствата по делото – регресна покана изх. № 645/14.03.2024 г. за щета
№ 472523242400048, и разписка за получаването , се установява, че ответникът е
получил поканата на 19.03.2024 г. От деня, следващ получаването , ответникът е
изпаднал в забава за изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва. Съдът
изчисли служебно с помощта на общодостъпен калкулатор размера на тази лихва за
релевирания период и установи, че той е 8,88 лева. С оглед диспозитивното начало
искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ищецът.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 1010 лв. (50
лв. държавна такса, 400 лв. депозит по САТЕ, 80 лв. депозит за свидетели и 480 лв. с
ДДС за платено адвокатско възнаграждение). Следователно на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1010 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., Булстат: *********, с адрес: гр. *****, ул. „*******“ № 33 да
заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. *****, пл. „******“ № 5 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 и чл. 45 ЗЗД сумата 205,30 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
16.01.2024 г. в гр. *****, на кръстовището на ул. „В.“ и ул. *******“, ведно със
законната лихва от 17.07.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8,87 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.03.2024 г. до 10.07.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., Булстат: *********, с адрес: гр.
*****, ул. „********“ № 33 да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. *****, пл. „******“ № 5 сумата от 1010 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5