О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пазарджик, 12.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI състав, в закрито заседание на дванадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4933 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Теленор
България“ ЕАД против А.А.А., с която се иска да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата в размер на 204,95 лв., представляваща неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 23.01.2015 г., от които: 163,96 лв. – четири лизингови
вноски дължими за периода от месец септември 2016 г. до месец декември 2016 г.
и 40,99 лв. – допълнителна сума за придобиване собствеността върху лизинговата
вещ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД, чрез
пълномощника си адв. В.Г., твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество
по силата на допълнително споразумение от 23.01.2015 г., сключено към договор
за ползване на мобилен номер 0897/419112. Във връзка с допълнителното
споразумение между страните е сключен договор за лизинг от 23.01.2015 г., по
силата на който ищецът е предоставил на ответника мобилно устройство Samsung Galaxy S5 Black за
временно и възмездно ползване на ответницата срещу насрещното задължение
последната да заплати уговорената цена в размер на 942,77 лв., платима на 23
месечни лизингови вноски, всяка в размер на 40,99 лв., съгласно уговорен
погасителен план към лизинговия договор. Падежът на месечните погасителни
вноски е 23 – то число на месеца. Страните се договорили, че лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство,
като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко
десет дни преди изтичането на договора за лизинг след като заплати допълнителна
сума в размер на 40,99 лв. за устройство Samsung Galaxy S5 Black. В случай че лизингополучателят не
упражни това свое право, устройството подлежи на връщане в срок от един месец
след изтичане срока на договора, като в същия срок лизингополучателят има право
да заяви изрично и в писмена форма, че желае да
върне устройството. Ако устройството не бъде върнато, лизингополучателят
е длъжен да заплати допълнителната сума в размер на 40,99 лв. С подписването на договора за лизинг лизингополучателя
е декларирал, че му е предоставена лизинговата вещ във вид годен за употреба.
Ищецът твърди, че ответницата не е
заплатила четири от лизинговите вноски в общ размер на 163,96 лв. за периода от
месец септември 2016 г. до месец
декември 2016 г., включително, както и че
не е върнала мобилното устройство на ищеца, поради което дължи на ищеца и една
допълнителна вноска за изкупуване на мобилното устройство в размер на 40,99
лв., съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг.
За
незаплатените лизингови вноски ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3633/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
моли да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане в
общ размер на 204,95 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 23.01.2015 г., от които: 163,96 лв. – четири
лизингови вноски дължими за периода от месец септември 2016 г. до месец
декември 2016 г. и 40,99 лв. – допълнителна сума за придобиване собствеността
върху лизинговата вещ, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на разноските в заповедното
производство и в исковото производство.
Представя писмени доказателства:
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 23.01.2015
г., договор за лизинг от 23.01.2015 г., запис на заповед от 23.01.2015 г., приложение
– ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 23.01.2015 г., общи
условия към договори за лизинг, копие на лична карта (гръб), декларация –
съгласие, общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни
услуги.
Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 3633/2019
г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът А.А.А., чрез назначения си особен
представител адвокат М.К., не е депозирала отговор на исковата молба.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 342 от ТЗ за
заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг.
За основателността на
предявения иск ищецът следва да докаже: че между страните са налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за лизинг, че е изпълнил
задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, както и
че е настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените
лизингови вноски.
При установяване на
горните предпоставки от ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираните лизингови вноски по договора за лизинг.
Не са налице права и обстоятелства,
които се признават.
Не са налице обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване.
Представените от ищеца писмени
доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и
необходими.
Съдът напътва
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Съдът разяснява на страните, че при постигане на спогодба делото ще се разгледа и
приключи в едно съдебно заседание по начин, удовлетворяващ и двете
страни и че ще спестят разноски.
Мотивиран
от горното и на чл. 140, вр. 146 ГПК, Районен съд – Пазарджик
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 24.09.2020 г. от 11,45
часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА
на страните проекта си за доклад по делото, обективиран в
обстоятелствената част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените
с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА
по делото и приема като писмени доказателства материалите по ч.гр.д. №
3633/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ПРИКАНВА
страните към
спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
Препис
от определението да се връчи на страните.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: