гр. Стара Загора, 29.11.2019 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 1012 по описа за
2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от ГПК.
Ищецът "В и
К" ЕООД гр. Стара Загора твърди, че с ответника В.Я.Т. се намират в
договорни отношения, по силата на които „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД е
открило партида на името на В.Я.Т. с №001547, във връзка с доставянето на
питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води. За периода от м.
декември 2015 г. до м. април 2018 г. водоснабдителното дружество доставило
питейна вода на В.Я.Т. и отвеждала канална вода, за която били издадени
квитанции със следните номера и стойности:
Квитанция №**********/01.12.2015 г. - на
стойност 10.90лв.;
Квитанция №**********/01.01.2016 г. - на
стойност 21.79лв.;
Квитанция № **********/01.02.2016 г. - на
стойност 32.69лв.;
Квитанция №**********/01.03.2016 г. - на
стойност 29.96лв.;
Квитанция № **********/01.04.2016г. - на
стойност 28.85лв.;
Квитанция №**********/01.05.2016 г. - на
стойност 22.66лв.;
Квитанция № **********/01.06.2016 г. - на
стойност 9.29лв.;
Квитанция № **********/01.07.2016 г. - на
стойност 17.03лв.;
Квитанция № **********/01.08.2016 г. - на
стойност 9.05лв.;
Квитанция № **********/01.09.2016 г. - на
стойност 17.70лв.;
Квитанция № **********/01.10.2016 г. - на
стойност 14.22лв.;
Квитанция № **********/01.11.2016 г. - на
стойност 26.06лв.;
Квитанция № **********/01.12.2016 г. - на
стойност 11.18лв.;
Квитанция № **********/01.01.2017 г. - на
стойност 16.87лв.;
Квитанция № **********/01.02.2017 г. - на
стойност 14.86лв.;
Квитанция № **********/01.03.2017 г. - на
стойност 17.26лв.;
Квитанция № **********/01.04.2017 г. - на
стойност 11.99лв.;
Квитанция № **********/01.05.2017 г. - на
стойност 15.35лв.;
Квитанция № **********/01.06.2017 г. - на
стойност 18.56лв.;
Квитанция № **********/01.07.2017 г. - на
стойност 10.90лв.;
Квитанция № **********/01.08.2017 г. - на
стойност 11.82лв.;
Квитанция № **********/01.09.2017 г. - на
стойност 14.71лв.;
Квитанция № **********/01.10.2017 г. - на
стойност 17.66лв.;
Квитанция № **********/01.11.2017 г. - на
стойност 17.44лв.;
Квитанция № **********/01.12.2017 г. - на
стойност 8.69лв.;
Квитанция № **********/01.01.2018 г. - на стойност
12.43лв.;
Квитанция № **********/01.02.2018 г. - на
стойност 29.29лв.;
Квитанция № **********/01.03.2018 г. - на
стойност 32.95лв.;
Квитанция № **********/01.04.2018 г. - на
стойност 33.47лв.
Ответницата не заплатила стойността на предоставената ѝ услуга
от страна на „Водоснабдяване И Канализация” ЕООД гр.Стара Загора. Общата
стойност на горепосочените квитанции била в размер на 535,63 лв.
Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „ВиК”
ЕООД гр.Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане
на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер
на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка,
ответникът дължал на „ВиК” ЕООД гр.Стара Загора по горепосочените квитанции,
лихва в общ размер на 64,60 лв. по всяка една от квитанциите,
както следва:
|
Кв №**********/01.12.2015 г. - лихва |
2.61лв. |
Лихва от |
02.12.2015г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв №**********/01.01.2016 г. - лихва |
5.02лв. |
Лихва от |
02.01.2016г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.02.2016 г. - лихва |
7.26лв. |
Лихва от |
02.02.2016г. |
До |
09.05.2018г. |
|
Кв №**********/01.03.2016 г. - лихва |
6.41лв. |
Лихва от |
02.03.2016г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв № **********/01.04.2016г. - лихва |
5.92лв. |
Лихва от |
02.04.2016г. |
ДО |
09.05.2018Г. |
|
Кв №**********/01.05.2016 г. - лихва |
4.46лв. |
Лихва от |
02.05.2016г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв № **********/01.06.2016 г. - лихва |
1.75лв. |
Лихва от |
02.06.2016г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.07.2016 г. -лихва |
3.07лв. |
Лихва от |
02.07.2016г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.08.2016 г. - лихва |
1.55лв. |
Лихва от |
02.08.2016г. |
ДО |
09.05.2018Г. |
|
Кв № **********/01.09.2016 г. - лихва |
2.88лв. |
Лихва от |
02.09.2016г. |
ДО |
09.05.2018Г. |
|
Кв№ **********/01.10.2016 г. |
2.20лв. |
Лихва от |
02.10.2016г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
- лихва |
|
|
|
|
|
|
Кв№ **********/01.11.2016 г |
3.80лв. |
Лихва от |
02.11.2016Г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв № **********/01.12.2016
г. |
1.54лв. |
Лихва от |
02.12.2016г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.01.2017 г |
2.17лв. |
Лихва от |
02.01.2017г. |
До |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.02.2017 |
1.79лв. |
Лихва от |
02.02.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.03.2017 |
1.94лв. |
Лихва от |
02.03.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.04.2017 |
1.25лв. |
Лихва от |
02.04.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.05.2017 |
1.47лв. |
Лихва от |
02.05.2017Г. |
ДО |
09.05.2018Г. |
|
Кв№ **********/01.06.2017 г. -лихва |
1.61лв. |
Лихва от |
02.06.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.07.2017 |
0.85лв. |
Лихва от |
02.07.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.08.2017 |
0.82лв. |
Лихва от |
02.08.2017Г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.09.2017 |
0.90лв. |
Лихва от |
02.09.2017Г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.10.2017 |
0.93лв. |
Лихва от |
02.10.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.11.2017 |
0.77лв. |
Лихва от |
02.11.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.12.2017 г. лихва |
0.31лв. |
Лихва от |
02.12.2017г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв № **********/01.01.2018 |
0.34лв. |
Лихва от |
02.01.2018г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.02.2018 |
0.55лв. |
Лихва от |
02.02.2018г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.03.2018 г |
0.36лв. |
Лихва от |
02.03.2018г. |
ДО |
09.05.2018г. |
|
Кв№ **********/01.04.2018 г.
- лихва |
0.07лв. |
Лихва от |
02.04.2018г. |
ДО |
09.05.2018г. |
Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят
доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на В.Я.Т., но без
резултат. Въпреки опитите за разговори за уреждане на отношенията между
страните, до настоящия момент ответникът не бил извършил плащане на дължимите
суми по горепосочените квитанции в размер на 535,63 лв. и дължимата лихва в общ размер на 64,60 лв.
Поради това обстоятелство, „Водоснабдяване и Канализация" ЕООД,
чрез пълномощника си адвокат Евгени Манолов Милушев, подало заявление по чл.410 ГПК против В.Я.Т. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело №4887/2018г. по описа на PC Стара
Загора и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 03.10.2018 г.
Длъжникът не бил открит на адреса, залепено било уведомление, като същият не се
явил да получи книжата. Поради това на основание чл.47, ал.5, във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД било указано да
предяви иск.
Неизплатеното и дължимо задължение от ответника към ищцовото дружество
било в общ размер на 600,23 лв., от които сумата 535,63 лв., представляваща дължими главници по посочените
квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 64,60 лв.
С оглед на
посоченото, за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за установяване
на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана
питейна и отведена канална вода, както и мораторна лихва, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението.
Искането е
да се постанови решение, с което:
1. Да се признае за установено, че В.Я.Т., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул.
"Христо Ботев" №62, ЕИК *********, сумите, както следва:
- сума
в размер на 535,63 лв., представляваща
цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по
следните квитанции:
Квитанция
№**********/01.12.2015 г. - на стойност 10.90лв.;
Квитанция
№**********/01.01.2016г.-на стойност 21.79лв.;
Квитанция
№ **********/01.02.2016г.-на стойност 32.69лв.;
Квитанция
№**********/01.03.2016 г. - на стойност 29.96лв.;
Квитанция
№ **********/01.04.2016г. - на стойност 28.85лв.;
Квитанция
№**********/01.05.2016 г. - на стойност 22.66лв.;
Квитанция
№ **********/01.06.2016 г. - на стойност 9.29лв.;
Квитанция
№ **********/01.07.2016 г. - на стойност 17.03лв.;
Квитанция
№ **********/01.08.2016 г. - на стойност 9.05лв.;
Квитанция
№ **********/01.09.2016 г. - на стойност 17.70лв.;
Квитанция
№ **********/01.10.2016 г. - на стойност 14.22лв.;
Квитанция
№ **********/01.11.2016 г. - на стойност 26.06лв.;
Квитанция
№ **********/01.12.2016 г. - на стойност 11.18лв.;
Квитанция
№ **********/01.01.2017 г. - на стойност 16.87лв.;
Квитанция
№ **********/01.02.2017 г. - на стойност 14.86лв.;
Квитанция
№ **********/01.03.2017 г. - на стойност 17.26лв.;
Квитанция
№ **********/01.04.2017 г. - на стойност 11.99лв.;
Квитанция
№ **********/01.05.2017 г. - на стойност 15.35лв.;
Квитанция
№ **********/01.06.2017 г. - на стойност 18.56лв.;
Квитанция
№ **********/01.07.2017 г. - на стойност 10.90лв.;
Квитанция
№ **********/01.08.2017 г. - на стойност 11.82лв.;
Квитанция №
**********/01.09.2017 г. - на стойност 14.71лв.;
Квитанция №
**********/01.10.2017 г. - на стойност 17.66лв.;
Квитанция №
**********/01.11.2017 г. - на стойност 17.44лв.;
Квитанция №
**********/01.12.2017 г. - на стойност 8.69лв.;
Квитанция №
**********/01.01.2018 г. - на стойност 12.43лв.;
Квитанция №
**********/01.02.2018 г. - на стойност 29.29лв.;
Квитанция №
**********/01.03.2018 г. - на стойност 32.95лв.;
Квитанция №
**********/01.04.2018 г. - на стойност 33.47лв.
- сума в
размер на 64,60 лв., представляваща общ
размер на лихва по всяка една от квитанциите, както и законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC Стара Загора, въз
основа на което е образувано ч.гр.дело №4887/2018г. - 01.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Претендират се разноски по настоящото производство в размер на 385лв., от
които сумата 25лв., представляваща доплащане на държавна такса и сумата 360лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат, както и направените по ч.гр.дело
№4887/2018г. по описа на PC Стара Загора разноски в общ размер на 265лв., от които
сумата 25лв., представляваща държавна такса и сумата 240лв., представляваща
възнаграждение за адвокат.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника.
Исковете са
оспорени по основание и размер.
Твърди се, че по справка за лице, направена по името и ЕГН на
ответницата В.Я.Т. в Служба по вписванията - Стара Загора, няма отбелязвания същата
да е придобивала имот в гр.Стара Загора в периода 01.01.1992г. - 13.06.2019г.,
включващ и процесния период от м.12.2015г. до м.април 2018г. Обстоятелството,
че ответницата не притежава имот в гр.Стара Загора и твърденията в исковата
молба поставяли въпроси как и какви договорни отношения са възникнали между нея
и ищцовото дружество по повод доставка на питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води и на какво основание дружеството е открило партида
на нейно име. В исковата молба нямало твърдения и по делото липсвали
доказателства относно възникването на качеството потребител за ответницата по
смисъла на чл.2 от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК-услугите на
потребители на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД. Липсвали твърдения и доказателства
и за изпълнение на изисквания на чл.59 от ОУ относно откриването на партида на
физическо лице за ответницата. В този смисъл, исковата молба макар и редовна,
била непълна, тъй като качеството на потребител и откриването на партида
предхождало по време и било определящо за последващите факти дали е ползвана
вода от този потребител, респективно дали се дължат плащания от точно това
лице, каквито били твърденията на ищеца. В случай, че ищецът докаже качеството
на потребител за ответницата и надлежното откриване на партида за нея, се
оспорва формирането на претендираните главници и лихви. Сочи се, че в
представените с исковата молба документи липсвали такива, показващи как е
определена главницата за всеки отделен период и кога е нейният падеж, като само
се твърдяло, че са издавани квитанции. Съгласно чл.8, ал.6 от Общите условия на
ищеца, същият бил длъжен да издава фактури, а не квитанции, както се сочи в
исковата молба. Тези квитанции също липсвали по делото и нямало никакви
доказателства, че фактурите и/или квитанциите са изпращани от ищеца и
получавани от ответницата. По делото нямало и документ, който да носи подпис на
ответницата и от който да се съди, че тя узнала за начислените ѝ плащания
от ищцовото дружество.
След като фактурите със сумите за всеки отделен период не били
изпращани, налице била забава на
кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, тъй като кредиторът не дал необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Ето
защо и съобразно чл.96, ал.1 от ЗЗД, поради кредиторовата забава, длъжникът на
свой ред се освобождавал от своята, което в конкретния случай означавало, че не
следва да заплаща мораторни лихви. В този смисъл искът за мораторни лихви се
явявал напълно неоснователен.
В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищеца, който
поддържа исковата молба и представя доказателства. Явява се и особеният
представител на ответника, който поддържа отговора на исковата молба и на
посочените в него основания моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл.422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че са налице облигационни правоотношения
между него и ответника, че е престирал описаните услуги за посочения период,
както и размерът на задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземането или насрещните си възражения за недължимост.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са редовни и допустими.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4887/2018г. по описа на Районен съд –
Стара Загора се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение от 03.10.2018г.,
съгласно която длъжникът В.Я.Т. следва да заплати на кредитора „ВиК” ЕООД Стара
Загора сумата от 535, 63 лв. за главница ведно със законната лихва върху сумата
считано от 01.10.2018г. до изплащането й, както и сумата от 64, 60 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.12.2015г. до 09.05.2018г., представляваща неизплатено
задължение за доставка на питейна и отведена канална вода по партида № 001547,
както и сумата от 265 лв. - разноски по делото. Ответникът не е намерен на
известните адреси по делото, поради което и на основание чл. 47 ал. 5 вр. с чл.
415 ал. 1 т. 2 от ГПК на ВиК е указано да предяви иск в срок. В указания срок
ищецът е предявил иск относно вземането си, предмет на настоящото производство.
Представена по делото е Заповед № 1439/01.09.1997г. на кмета на Община
Стара Загора, видно от която са настанени В. и Тончо Тоневи в общинско жилище
на ул. „Старозагорско въстание“ № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 31. Това е и
единственият регистриран като постоянен и настоящ адрес на ответницата в НБД
„Население“. Същата Заповед е била предоставена и на вещото лице и описана от
него в изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. По делото не беше представена
актуална информация дали предоставеното под наем жилище, общинска собственост е
с действащ Договор за наем. Всъщност Договор за наем въобще не беше представен.
За потребените водоснабдителни услуги през процесния период от 01.12.2015
г. до 01.04.2018г. ищецът е издавал месечни квитанции с посочена разбивка на
дължими суми за всяка предоставена услуга. Същите са предоставени по делото и
се ползват с формална доказателствена сила, а именно че са издадени от ищцовото
дружество в обхвата на неговата дейност. Те не носят подпис на нито една от
страните и няма доказателства да са били изпращани до ответника или същият да е
бил канен доброволно да заплати същите.
По делото беше изготвена съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице
е изследвало счетоводните записвания на ищеца. Същата е установила след проверка
в счетоводството на ВиК гр. Стара Загора, че са осчетоводени разход на вода за
два водомера в процесния имот в размер на 535, 63 лева, като стойностите на
водата са отчитани дистанционно чрез радиомодул. Мораторната лихва е в размер
на 64, 60 лева. Не са представени доказателства за плащания.
Безспорно е, че “ВиК” ЕООД е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги
на потребителите на територията на гр. Стара Загора по силата на публично
известни и публикувани в интернет Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр.Стара Загора,
одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. В конкретния случай
отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени
от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на
индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което правило се
повтаря и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от Общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: юридически или
физически лица собственици или носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката ѝ.
За да възникне задължението за заплащане
на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има
качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Стара Загора.
Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от
ищеца за процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно В.Я.Т. е
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете. По делото не са
ангажирани доказателства същата да е собственик или ползвател /носител на
ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото
качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.
Напротив, няма спор, а и от представения договор за наем от 1997 г. /безсрочен/
се установява, че процесният имот е общинска собственост и се стопанисва от ОП
„Жилфонд“. Съответно – установява се, че в полза на ответника не е учредявано
ограничено вещно право върху имота.
В § 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги наемателят не е уреден като
потребител на ВиК услуги. В чл.8, ал.9 от Наредбата се допуска възможността
наемателят да бъде само платец на услугите, но от името на собственика. Според
тази разпоредба - наемателят на водоснабден имот може да заплаща ВиК услугите
от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и
договора. Когато наемателят не спазва тези задължения, отговорен за тях е
наемодателят. Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното
правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и собственика на имота,
а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно при неизпълнение,
отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в отношенията с оператора.
В ОУ е предвидена хипотеза – чл. 2, ал. 3,
според която - по обща договореност между оператора, собственика и наемателя, е
допустимо последният да придобие качеството потребител. Това е допустимо, ако е
налице съгласие на наемодателя – дадено лично или с нотариално заверена
декларация. В конкретния случай, такова съгласие не се установява. Не се
доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител да
е изразявал съгласие пред ищцовото дружество за това ответникът, като наемател,
да фигурира като потребител на услугите и страна по правоотношението. Не е ясно
по какъв начин и на какво основание партидата се води на името на ответника.
Заместването в дълг по своя характер представлява договор, в който трябва да
участва и новият длъжник – този, който поема отговорността за чуждото
задължение. Неговото съгласие също е необходимо, за да е налице валидно
заместване. Последното не е възможно само по волята на кредитора. Такова
съгласие няма.
Не се доказва нито собственикът на имота,
нито ответникът да са изявили воля за това наемателят да е потребител на
услугите и страна в правоотношението с ищеца. Не е представен и самия Договор
за наем, в който дори и да е уговорено наемателят да заплаща консумативите за
ползването на имота – топлинна и електрическа енергия, топла и студена вода, то
не означава, че наемателят става страна в правоотношението със съответните
доставчици, а единствено, че заплащането ще се осъществява от името на
наемодателя. Ако консумативите не са платени от наемателя, той ще отговаря пред
наемодателя за това си неизпълнение на договора за наем, а спрямо ищцовото
дружество - отговорност носи потребителят – собственик на имота. След като по
делото не се доказва да е налице заместване в дълг и хипотеза по чл.2, ал.3 от
ОУ на ВиК, приложима е нормата на чл.8, ал.9 от Наредбата, т.е. – в случаите,
при които наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора,
отговорен за тях остава наемодателят.
Съгласно чл. 23 ал. 9 от ОУ на ВиК Стара
Загора при водомери с дистанционно отчитане се извършва физическа проверка и отчет
поне един път годишно, доказателства за което не бяха представени по делото.
Това отчитане следва да се тълкува като контролно такова и е неразривна част от
реда, предвиден при отчитане с радиомодул, за да се счете, че са спазени
правилата и отчитането е коректно т.е. че ищецът е изправна страна. Ищецът не
може да черпи права от собственото си неизправно поведение, в резултат на което
не е налице гаранция за коректността на отчета за потребени водоснабдителни
услуги.
Ето защо съдът намира, че следва да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.
По разноските.
Ответникът не е сторил разноски, а при
този изход на делото не следва да се присъждат разноски на ищеца.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК се признае за установено, че В.Я.Т.,
ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, със седалище и
адрес на управление град Стара Загора, ул. "Христо Ботев" №62, ЕИК
*********, сумите, както следва:
-
сума в размер на 535,63 лв., представляваща цената на доставената и
изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните квитанции:
Квитанция №**********/01.12.2015 г. - на
стойност 10.90лв.;
Квитанция №**********/01.01.2016г.-на
стойност 21.79лв.;
Квитанция № **********/01.02.2016г.-на
стойност 32.69лв.;
Квитанция №**********/01.03.2016 г. - на
стойност 29.96лв.;
Квитанция № **********/01.04.2016г. - на
стойност 28.85лв.;
Квитанция №**********/01.05.2016 г. - на
стойност 22.66лв.;
Квитанция № **********/01.06.2016 г. - на
стойност 9.29лв.;
Квитанция № **********/01.07.2016 г. - на
стойност 17.03лв.;
Квитанция № **********/01.08.2016 г. - на
стойност 9.05лв.;
Квитанция № **********/01.09.2016 г. - на
стойност 17.70лв.;
Квитанция № **********/01.10.2016 г. - на
стойност 14.22лв.;
Квитанция № **********/01.11.2016 г. - на
стойност 26.06лв.;
Квитанция № **********/01.12.2016 г. - на
стойност 11.18лв.;
Квитанция № **********/01.01.2017 г. - на
стойност 16.87лв.;
Квитанция № **********/01.02.2017 г. - на
стойност 14.86лв.;
Квитанция № **********/01.03.2017 г. - на
стойност 17.26лв.;
Квитанция № **********/01.04.2017 г. - на
стойност 11.99лв.;
Квитанция № **********/01.05.2017 г. - на
стойност 15.35лв.;
Квитанция № **********/01.06.2017 г. - на
стойност 18.56лв.;
Квитанция № **********/01.07.2017 г. - на
стойност 10.90лв.;
Квитанция № **********/01.08.2017 г. - на
стойност 11.82лв.;
Квитанция № **********/01.09.2017 г. - на
стойност 14.71лв.;
Квитанция № **********/01.10.2017 г. - на
стойност 17.66лв.;
Квитанция № **********/01.11.2017 г. - на
стойност 17.44лв.;
Квитанция № **********/01.12.2017 г. - на
стойност 8.69лв.;
Квитанция № **********/01.01.2018 г. - на
стойност 12.43лв.;
Квитанция № **********/01.02.2018 г. - на
стойност 29.29лв.;
Квитанция № **********/01.03.2018 г. - на
стойност 32.95лв.;
Квитанция № **********/01.04.2018 г. - на
стойност 33.47лв.
- сума в размер на 64,60 лв.,
представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите за периода от
02.12.2015 г. до 09.05.2018 г., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до PC Стара Загора, въз основа на което е образувано
ч.гр.дело №4887/2018г. - 01.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на ответника – адв. К.К. *** в
размер на 150 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит. Да се
издаден РКО.
Решението може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.