№ 8741
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110101856 по описа за 2024 година
Ищецът предявява искове за признаване разпоредбата на чл.4, . от договор за заем,
сключен на 2.8.2021г. с ответника ***, за нищожна, съединен кумулативно с иск за
признаване договор за поръчителство, от 2.8.2021, сключен с ответника ***, за нищожен,
съединен кумулативно с осъдителен иск за осъждане, *** да му върне сумата 92,76 лева,
която се твърди, че е получена от този ответник, без основание, въз основа нищожния
договор.
Предявява се установителен иск за признаване разпоредбата на чл.4, . от договор за
заем, сключен на 27.8.2021г. с ответника ***, за нищожна, съединен кумулативно с иск за
признаване договор за поръчителство, от 27.8.2021, сключен с ответника ***, за нищожен,
съединен кумулативно с осъдителен иск за осъждане, *** да му върне сумата 416,10лева,
която се твърди, че е получена от този ответник, без основание, въз основа нищожния
договор
Ответното дружество, *** в срока за отговор, счита исковата молба за нередовна,
поради непосочване на конкретните основания за нищожност / което задължение е на съда/,
счита се, че ищецът не обосновава интерес от исковете, договорите за кредит за валидни,
като като се сочи, че лихвеният процент не е фиксиран, поради което и приложима е
разпоредбата на чл.2 от същия, и е в рамките на чл.19,ал.4 ЗПК. Оспорва се твърдението за
нищожност, поради противоречие с добрите нрави, като се прави искане да се приложи
чл.145,ал.2 ЗЗП, не се заобикаля чл.19,ал.4, защото договорът за гаранция е отделно
облигационно отношение, възнаграждението за гаранта не е част от кредита, не е пряк
разход, не е и разход за допълнителна услуга. Твърди се добросъвестност при сключване на
1
договора за кредит.
Ответното дружество, „*** в срока за отговор, счита исковата молба за нередовна,
прави се оспорване на интереса на ищеца от иска, като към доводите на ответника –
кредитор, се твърди и че договорът за поръчителство е валиден, задълженията по него са
независими от догоовра за кредит, възнаграждението е определено при преценка на риска.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства: че между ищец и
кредитор са сключени два предварително изготвени от ответника – кредитор договори за
кредит, по които е предвидено в срок до 3 дни заемателят да предостави обезпечение, като
ответникът – поръчител и ищецът са сключили договорите за поръчителство, които
предвиждат заплащане на възнаграждение за поръчителя, както и не е спорно, че ищецът е
заплатил на ответника – поръчител, по договора за поръчителство от 2.8.2021г. - сумата
92,76 лева и по договора за поръчителство от 27.8.2021г.- сумата 416,10 лева.
От представения договор за заем е видно, че /чл.4/ в тридневен срок от сключването,
ищецът – потребител е длъжен да предостави на заемателя едно от следните обезпечения :
поръчител, или банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което
предоставя гаранционни сделки; на същата дата между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ответникът се е задължил
да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на кредитора,
с цел гарантиране за изпълнението на всяко от задълженията на ищецът по договора за
кредит. Видно от публичната страница на ТР в интернет, едноличен собственик на
капитала на ответното дружество*** към датата на сключване на двата договора, е ***,
както че вписаният предмет на дейност на ответното дружество*** в ТР е „Гаранционни
сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг,
форфетинг и други), отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства (след вписване в регистъра на БНБ
съгласно чл.3 и чл.3а от ЗКИ), търговско представителство и посредничество, консултантска
и проучвателна дейност, както и всякакви други дейности, незабранени със закон.“.
Договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени при действието на
ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило
заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има
качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП.
Относно твърденията, направени в исковата молба – действително, със сключване на
договора за кредит и договора за поръчителство, се заобикаля закона. Разпоредбата на чл.24
ЗПК препраща към чл.143 до 148 ЗЗП.
Неизпълнението на задължението на потребителя да предостави обезпечение на
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора по договора за заем
да се удовлетвори на крайния падеж на договора. Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход
по кредита на потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
2
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Т.2. „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочено, че възнаграждението за услугата „гарант“ се
включва както в общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя,
по смисъла на посочените легални дефиниции на ЗПК.
Ответникът***, обезпечава точното изпълнение, от страна на длъжника-ищец, на
задълженията му за плащане на вноските по кредита, следователно задължението на
ответника *** е задължение на поръчител. Обезпечението се изразява в следното.
Ответникът следва да заплати цялото неплатено от ищецът задължение. Страните не са
формирали спор, че възнаграждението по договора за поръчителство е платимо от длъжника
разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за кредит.
Така е и плащано самото възнаграждение, видно от справките, приложени от ответника -
поръчител.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за гаранция е „пряко свързан“ с
договора за кредит, по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като за предоставянето на услуга
„гарант“ потребителят дължи, през целия срок на договора, заплащане на възнаграждение на
гаранта, за обезпечаване на задължението за плащане. Нещо повече, предвид краткия срок,
през който потребителят следва да предостави обезпечение /тридневен, от сключването на
договора/, на потребителя не е оставен реален, информиран избор.
Същевременно, от публичната страница на Търговския регистър е видно, че
едноличен собственик на капитала на ответното дружество – гарант, към датата на
сключване на двата договора, е кредиторът ***.
Съдът намира, че уговореното в договора за гаранция възнаграждение заобикаля
закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати
възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1
ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с
разрешени средства. Безспорно, разрешено от закона е едно дружество да е едноличен
собственик на капитала на друго – дружеството, предоставящо кредит и гарант. Няма
забрана в закона договорът за потребителски кредит да е обезпечен с поръчителство или със
солидарност. Няма пречка, също така, за поръчителството да се уговори заплащането на
възнаграждение.
3
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че ищецът дължи
възнаграждението на гаранта, независимо от плащанията / не го дължи единствено ако
предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно,
възнаграждението за гаранта, съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя.
Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то
съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е
видно първо, че не е посочено какво включва ГПР, както и дали това възнаграждение е
включено.От договора за гаранция е видно, че погасителните вноски са платими на
ответника - поръчител, а не на кредитора, следователно се налага извод, че 40,42% ГПР,
посочен в договора за кредит, не включва и възнаграждението по договора за гаранция.
Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в
него следва да се включи и това възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата
„възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност - за обезпечение на изпълнението по
договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се
превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че ищецът ще дължи
възнаграждението на гаранта.
Иизчислено математически, ако възнаграждението на гаранта се включи като „общ
разход по договора за кредит“, то и ГПР по договора за кредит надвишава 50 %.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за гаранция, в
частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. До нищожност на целия
договор за поръчителство се стига и тъй като е нарушена разпоредбата на чл.143,ал.1 ЗЗП.
Договорът, сключен със свързано лице, при заобикаляне на закона, при това, без да се
предвижда насрещна престация на заплащането на възнаграждението / което е в размер
почти половината от отпуснатата главница в заем/, е сключен при нарушение на
изискванията за добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по него,
поради което накърнява правата на потребителя, а съдът намира, че тъй като ответникът
няма интерес от договора, без предвиденото в него възнаграждение, то и по аргумент от
разпоредбата на чл.146,ал.5 ЗЗП, целият договор е нищожен. Изложеното води до
основателност на иска за признаване на разпоредбата на чл.4 от договора за кредит, за
нищожна, нищожност на сключения договор за поръчителство.
На основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, даденото въз основа нищожен договор, следва да
се върне изцяло на ищеца и искът против поръчителя е основателен изцяло, като по делото е
отделено за безспорно, че ищецът е заплатил сумата 92,76 лева.
По разноските. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. На основание
чл.78,ал.6 ГПК, ответникът – кредитор, следва да бъде осъден да плати сумата 50 лева в
полза на бюджета на СРС, а ответникът – поръчител – сумата от 100 лева държавна такса в
полза на бюджета на съда.
Ищецът претендира определяне на адвокатско възнаграждение, по реда на чл.38
ЗАдв. Исковете за нищожност са неоценяеми, следователно, ответникът – кредитор дължи
4
сумата 400 лева, а ответникът – поръчител – сумата 500 лева, тъй като защитата по
установителния и осъдителния иск не се различава.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от А. С. П. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, че разпоредбата на чл.4 от
договор за потребителски кредит №4222349/2.8.2021г. е нищожна, на основание
чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено по предявения от А. С. П. ЕГН ********** с адрес ***
против *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че договор за поръчителство
№ 4222349/2.8.2021г. е нищожен, на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да върне на А. С.
П. ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД сумата от 92,76лв
заплатено възнаграждение по нищожен договор за поръчителство № 4222349/2.8.2021г,
заедно със законната лихва от предявяването на иска - 10.1.2024г. до плащането.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза
на бюджета на съда сумата 50 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза
на бюджета на съда сумата 100 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адвокат Л. А. Г. ЕГН **********, с БУЛСТАТ ***, личен номер 16000772310 сумата от 400
лева адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л. А.
Г. ЕГН **********, с БУЛСТАТ ***, личен номер 16000772310 сумата от 500 лева
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
Адвокатското възнаграждение е платимо от ответниците по сметка
BG89UBBS88881000776126.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5