Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр. Пазарджик, 30.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ П.при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното
от районен съдия П.АНД № 219/2020 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „А.Ч.“ № 12, представлявано от членовете на
съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В., против Наказателно постановление
№ 468106- F501140 от 09.10.2019 г. издадено от директор офис /дирекция/ за
обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което на за нарушение на чл.3 ал.3
т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл.5 ал.4 т.2 от КСО е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което
се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не се явява законовият представител, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и становище за основателност
на жалбата, подкрепено от аргументирано писмено становище, като основен довод
е, че АНП е започнато след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява подробно устно и
писмено становище, че НП е издадено в съответствие с изискванията на закона,
като предлага същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени доводите на жалбоподателя и
становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това, че в качеството си
на осигурител не е подало в срок декларация обр.6 „Данни за дължимите осигурителни
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за месец май 2018 г. Съгласно Наредба
Н-8/29.12.2005г. декларацията е следвало да бъде подадена до 25-то число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Възнагражденията за месец
май 2018 г. били изплатени на 31.05.2018 г. и информацията е следвало да бъде
подадена не по-късно от 25.06.2018 г.
Нарушението било извършено на 26.06.2018 г. в гр. Пазарджик.
Декларацията била подадена по електронен път на 23.08.2018 г. и приета с
Протокол № 13000183112883 от 23.08.2018 г. Налице било закъснение от 1 месец и
28 дни.
Нарушението било констатирано на 16.05.2019 г. в ТД на НАП Пловдив, ИРМ
Пазарджик, при възлагане на проверка за установяване на факти и обстоятелства с
РИП № П-16001319087725/16.05.2019 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.3 ал.3 т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4 т.2 от КСО, поради което против дружеството-жалбоподател
бил съставен АУАН бл.№ F501140 от 22.07.2019 г. Актът бил съставен в отсъствие
на нарушителя, без той да е бил канен изрично за това действие, като в същия
било отбелязано, че се съставя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. На 26.07.2019 г.
АУАН бил връчен на единия от представляващите дружеството-нарушител М.В.срещу
подпис.
Въз основа на акта на 09.10.2019 г. било издадено атакуваното НП, което
било връчено на дружеството чрез представляващия М.В.на 16.01.2020 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против последното е подадена от санкционираното
дружество чрез представляващия Х.Т. чрез АНО до съда по куриер на 23.01.2020
г., поради което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. Г.К.. Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото
си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
След преценка на доказателствата по делото и след
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК във
вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита, че на АНП са допуснати съществени процесуални
нарушения, в каквато връзка са и основните възражения на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател.
Съдът намира, че АУАН неправилно е бил съставен срещу
дружеството на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Установи се по делото, главно от
показанията на св. Г.К., че последният е съставил против „х.“ АД процесния акт
в отсъствие на представител на дружеството и без същото да е било надлежно
уведомено за съставяне на такъв. При това положение не са били налице
предпоставките на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на
законовия представител на дружеството или упълномощено от него лице. Посочената
норма разписва, че АУАН може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя, когато той е
бил надлежно поканен, но не се е явил. В този смисъл е допуснато процесуално
нарушение, но съдът намира, че същото не е съществено, доколкото не е засегнато
правото на защита на дружеството-жалбоподател. Това е така, тъй като, както се
посочи по-горе, четири дни след съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя,
той е бил предявен и връчен (на 26.07.2019 г.) на надлежно представляващо
дружеството лице. По този начин дружеството е узнало описаните обстоятелства по
извършване на нарушението и е гарантирана възможността му да се защитава по
тях. Вярно е, че то не може да се защити по останалите обстоятелства описани в
АУАН, а именно достоверността на отразената дата на съставянето му,
присъствието на сочените свидетели при съставянето и относно самия
актосъставител. Най-същественото от тези три обстоятелства е достоверността на
датата на съставяне на АУАН с оглед преценка спазването на сроковете по чл.34
от ЗАНН. Съдът намира, че отразената дата на съставяне на АУАН- 22.07.2019 г. е
достоверна, тъй като в поддържания регистър в НАП за издаваните АУАН номерата
им и датите на издаване се генерират автоматично от ползвания софтуерен
продукт, така че процесният акт е издаден на датата, посочена в него. Това се
установява и от самата бланка на процесния АУАН. И с оглед на това, че четири
дни по-късно е предявен и връчен на дружеството-нарушител, то това че актът е
съставен в отсъствие на представляващ същото и че дружеството не е канено за
съставянето му, не накърняват правото на защита на дружеството.
Според настоящия съдебен състав обаче е налице друго
допуснато процесуално нарушение, което е съществено и драстично засяга правото
на защита на санкционираното дружество.
От писмените и гласни доказателства по делото се
установява, че на 26.02.2019 г. по електронен път в НАП постъпил и бил входиран
под № 05-00-104 от същата дата сигнал (л.55) с твърдения, че дружеството не е
подало такива декларации за месеците декември 2018 г. и януари 2019 г. Била
извършена проверка, констатирала верността на твърденията в сигнала, за което и
дружеството било уведомено с писмо изх. № 5832#1 от 21.03.2019 г. (л.53). На 19.04.2019 г. била
изготвена от инспектор по приходите С.Щ.служебна бележка с № 3257 (л.54),
адресирана до Дирекция „Контрол“ Отдел „Селекция“ в ТД НАП Пловдив, съдържаща
също констатации за неподадени от дружеството до момента декларации образец 1 и
образец 6 за месеците януари и февруари 2019 г., като се сочело че дружеството било
подало данни с декларации обр.1 и обр.6 за м. декември 2018 г. на 21.03.2019
г., след изпратена му покана. На 16.05.2019 г. на св. К. било възложено
извършване на проверка по отношение спазване на данъчно-осигурителното
законодателство от дружеството- жалбоподател във връзка с получения от НОИ
сигнал. Св. К. извършил същия ден проверка в електронния масив на НАП досежно
подадените от дружеството декларации по образец 1 и образец 6 и установил, че
такива не са подадени в срок за няколко месеца. Той обясни също, че
проверката се извършва с оглед въведените електронно данни в информационния
масив на НАП по отношение на декларациите обр.1 и обр.6, в това число и кога са
подадени тези декларации, респ. не са подадени такива.
На база така установените фактически положения, съдът
намира, че още преди да бъде възложено извършването на проверка на 16.05.2019
г. на св. К., приходната администрация е разполагала с данни, за това, че
дружеството не е спазило сроковете за подаване на декларации обр.1 и обр.6, не
само заради получения още на 26.02.2019 г. сигнал от НОИ, но и поради
обстоятелството, че инспектор по приходите в НАП в лицето на С.Щерева, която е
извършила проверка в информационните масиви и е констатирала, че действително
дружеството не е подавало декларации в срок и затова на 21.03.2019 г. е
уведомила дружеството, но и Дирекция „Контрол“ в НАП за тези констатации. В
издадената от нея служебна бележка и писмото до „х.“ АД изрично е посочено, че
дружеството не е спазило срока за подаване на декларации обр.1 и обр.6 за м.
декември 2018 г. и м. януари 2019 г. Казано с други думи за този инспектор по
приходите, който е компетентен административен орган, още към 21.03.2019 г. са
били налични и очевидни всички данни не само относно м. декември 2018 г. и м.
януари 2019 г., но и за предхождащите ги месеци, че дружеството не е било
подало до 25-то число на следващия месец декларации обр.1 и обр.6, в това число
и декларация обр.6 „Данни за дължимите осигурителни
вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за месец май 2018 г. Да
се приеме, че проверката е обхванала единствено м. декември 2018 г. и месец
януари 2019 г. и не са проверени предходните периоди е абсурдно и житейски
нелогично. При положение, че е констатирано нарушение за тези два месеца,
посочени в сигнала, логично е когато инспекторът по приходите е извършил
проверка за това дружество да е проверил и предходните периоди, респ. целия
период от м. март 2019 г. назад. Това означава, че още тогава е било установено
както нарушението (неподадената в срок за м. май 2018 г. декларация обр.6),
така и неговия автор (дружеството-жалбоподател). От този момент- 21.03.2019 г.
е започнал да тече тримесечният срок по чл.34 изр.2-ро от ЗАНН за съставяне на
АУАН и е изтекъл на 21.06.2019 г. Св. К. обаче е съставил акт за това нарушение
едва на 22.07.2019 г. Възложената му проверка на 16.05.2019 г. е било
единствено с цел да се осуети изтичането на срока по чл.34 от ЗАНН. От значение
в този случай е, че органът възложил проверката, лицето на което е възложена и
който е съставил АУАН, принадлежат към една и съща администрация- НАП, която се
явява и органът издал НП. Като страна в АНП и АНО, и актосъставителят имат
интерес за обезпечаване стабилността на НП.
С оглед на всичко това, съдът намира, че съставеният
АУАН е извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН и неправилно с него е било
започнало настоящето АНП на 22.07.2019 г. В случая не следва да се приема
по-дългия шестмесечен или двугодишен срок по чл.34 ал.2 и чл.34 ал.1 изр.2 от ЗАНН, доколкото КСО и Наредба Н-8/2005 г. уреждат отношенията свързани с
държавното обществено осигуряване и допълнителното (задължително или
доброволно) социално осигуряване и не попада в хипотезата на регулираните
отношения посочени в цитираните разпоредби.
С оглед на изложеното атакуваното НП ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, тъй като е издадено въз основа на неправилно
съставен АУАН.
При този изход от делото не може да бъде
удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Право на присъждане на разноски в
тази ситуация би имало дружеството жалбоподател, но не бе направено такова
искане, поради което съдът служебно не би могъл да присъди такива.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РС Пазарджик в настоящи състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 468106- F501140 от 09.10.2019 г. издадено
от директор офис /дирекция/ за обслужване Пазарджик към ТД НАП Пловдив, с което
на „х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „А.Ч.“
№ 12, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В.,
за нарушение на чл.3 ал.3 т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл.5 ал.4
т.2 от КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание
чл.355 ал.1 от КСО, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: