Р Е Ш Е Н И Е
№853/21.2.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6758 по описа на Варненски районен съд
за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, *, срещу Л.Е.А., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от: 4 419.67 лв., представляваща главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № *-* от * г., сключен между „*“ ЕАД
и Л.Е.А., за периода от 20.09.2017 г. до 20.11.2020 г., по отношение на които
на основание чл. 5 от Договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от
20.10.2017 г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна
на „*“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 15.06.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД; 3 042.41 лв., представляваща договорна
лихва, за периода от 20.09.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 20.10.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл.
5 от Договора е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017 г.;
585.11 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. д. №
1565 по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед №
815/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В
условията на евентуалност, в случай, че не се установи настъпване предсрочната
изискуемост на вземанията, се отправя искане за тяхното присъждане в полза на
ищеца. Претендира се и присъждане на извършените в заповедното и настоящото
производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че между „*“ ЕАД, като кредитор и Л.Е.А.
(кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит № *-* от * г., по
силата на който на последната са предоставени сумите от: 5 500.00 лв. – за потребителски цели и 1 848.00 лв. – застрахователна премия. От
страна на ответника е поето задължение за заплащане на такса ангажимент, в
размер на 137.50 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за целия
срок на договора. Договорната лихва е определена на 8 784.80
лв., като по този начин общата стойност на плащанията е в размер на 14 284.80 лв. Изплащането на задължението е
разсрочено на 60 равни месечни погасителни вноски, по 238.08 лв. всяка, при
падеж на първата вноска - 20.12.2015 г. и на последната – 20.11.2020 г. Твърди
се, че поради неизпълнение на задължението за заплащане на две месечни
погасителни вноски предсрочната изискуемост на вземането е настъпила, считано
от 20.10.2017 г., която представлява падежа на 23-та погасителна вноска. Твърди
се още, че въз основа на Приложение № 1 от 15.06.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017 г., процесното вземане е прехвърлено от първоначалния кредитор
към ищеца.
Ответникът
– Л.Е.А., чрез назначения ѝ особен представител,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
допустимост и неоснователност на предявените искове. Възразява и срещу
надлежното уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията по
договора за кредит, а също и срещу надлежното обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 12.11.2015 г. между „*“ ЕАД и Л.Е.А. („клиент“), е сключен договор за
потребителски кредит № *-* /л. 5-7/, в
изпълнение на който на ответника е предоставена парична сума от 5 500.00 лв. и 1 848.00 лв. – застрахователна премия. Уговорено е и заплащане от заемателя на такса
ангажимент, в размер на 137.50 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения
процент за целия срок на договора. Поето е задължение
за заплащане от страна на клиента на договорна лихва в размер на 8 784.80 лв. Общата
стойност на поетия дълг е в размер на 14 284.80 лв., като между страните е
прието, че дължимата сума е платима разсрочено на 60 равни месечни
погасителни вноски, по 238.08 лв. всяка, при падеж на първата вноска -
20.12.2015 г. и на последната – 20.11.2020 г.
Вземането на „*“ ЕАД срещу Л.Е.А. е
прехвърлено на 27.07.2017 г. с Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ /л. 12-18/ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. По делото са приобщени и
Потвърждение на сключения договор за цесия от 27.07.2017 г. /л. 19/, както и
извлечение от Приложение № 1 към Рамковия договор от 15.06.2018 г. /л. 20-22/,
от които е видно, че вземането към Л.А. по договор от 12.11.2015 г. в размер на 5
500.00 лв. е предмет на договора за цесия - под № 89 в Приложение № 1 са посочени
трите
имена и единния граждански номер на ответника,
дата на сключване на договора, отпусната главница и остатъка от дълга.
Представено по делото е пълномощно /л. 23/, с което Д. Т. Д., в качеството
си на законен представител на „*“ ЕАД,
упълномощава „А.з.с.н.в.“ ЕАД да уведомява всички длъжници за сключения Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по силата на
който вземанията на дружеството към тези конкретни длъжници се прехвърлят н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД.
Представени са уведомителни писма /л. 23, 25, 27/ от 12.09.2018 г.,
22.01.2019 г., 19.04.2019 г., с които „А.з.с.н.в.“ ЕАД съобщава на длъжника А.
за извършеното прехвърляне на вземането срещу нея. В писмата от 22.01.2019 г. и
19.04.2019 г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомява А. за настъпила на 20.10.2017 г.
поради неплащане на две дължими вноски автоматична предсрочна изискуемост. Приложено
по делото е и едно известие за доставяне /л. 26/ с отразяване, че пратката съдържа документ с изх. № */*-*. Пратката е върната на 14.02.2019 г. като непотърсена от
получателя.
От заключението на вещото лице Р.Х. по
изготвената в хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, се установява
следното: на 13.11.2015 г. сума в размер на 5 362.50 лева е преведена в „*“ АД
в полза на Л.А. с основание: „съгласно Договор *-* – Приложение
№ 1“; неплатената главница по договора за кредит за периода от 20.12.2017 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.11.2020 г. е в размер на 4
419.67 лв.; неплатената главница по договора за кредит за периода от 20.12.2017
г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.01.2019 г. (датата
на последната падежирала вноска към момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение – 01.02.2019 г.) е в размер на 1 168.37 лв.;
неплатената възнаградителна лихва за периода от 20.12.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 20.11.2020 г. (падеж на последна погасителна
вноска) е в размер на 3 042.41 лв.; неплатената възнаградителна лихва за
периода от 20.12.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.01.2019 г. (датата на последната падежирала вноска към момента на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 01.02.2019 г.) е в размер на 1 733.55 лв.; размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата и договорната лихва за
периода от 21.10.2017 г. (денят, следващ датата на настъпване на предсрочна
изискуемост) до датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение – 01.02.2019 г., е 575.78 лв.; размерът на обезщетението за забава,
начислено върху главницата и договорната лихва за периода от 21.10.2017 г.
(денят, следващ датата на настъпване на предсрочна изискуемост) до предявяване
на настоящите искове – 07.05.2019 г., е 692.41 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове, с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Исковете са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 1565/ 2019 год. на ВРС.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наведените положителни правопораждащи твърдения, на които основава
претенцията си, а именно: съществуването на твърдяното вземане в негова полза
по основание, в т. ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо
вземане от ответника в размер на исковата сума; валидно и съществуващо между
цедента и ответника правоотношение по силата на договор за паричен заем и
изправността на първия по същото, вкл. и реалното предаване на заетата сума;
факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; размера на
претенцията.
В тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Установява се, че с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /л. 12-18/ на 27.07.2017 г. банката прехвърля свои
вземания към кредитополучатели на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД. По-късно – на
15.06.2018 г., между същите страни е подписано и Приложение № 1 към Рамковия
договор, съдържащо индивидуализация на вземанията – предмет на Рамковия
договор. В Приложение № 1 е посочен и дългът на ответника към банката, като по
силата на постигнатите с Рамковия договор и приложението към него уговорки,
кредитор на вземането вече е не банката, а приобретателят по договора за цесия,
а именно - ищеца.
Съобразно
правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен
да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, а съгласно ал. 4 -
прехвърлянето на вземането е действително тогава, когато предишният кредитор е
съобщил за него на длъжника. В настоящата хипотеза са налице
доказателства за направени опити на цесионера, надлежно упълномощен от
цедента, да
съобщи на длъжника за сключения договор преди депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК на 01.02.2019 г., респ. на исковата молба. Изпратените
от него три уведомителни писма са се върнали като непотърсени от получателя.
Независимо
от последното, настоящия състав приема цесията за
редовно съобщена на длъжника, чрез особения му представител. Този извод се
налага по следните съображения:
След
изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с оглед охраняване интересите на ответника, на последния е назначен особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител, като от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици (така и в Решение № 198/
18.01.2019 год. по т. д. № 193/ 2018 год., ВКС, І т. о.). При невъзможност за
откриване на длъжника съобщаването на цесията на особения представител (който е
лице с юридически познания) охранява правата му в по-голям обем в сравнение с
гореописаната процедурата по връчване чрез залепване на уведомление, разписана
в чл. 47, ал. 1 – 5 ГПК.
Във
връзка с горното, следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за
извършените прехвърляния на вземането е настъпило с получаването на преписа от
исковата молба с приложените към същата уведомителни писма за цесия писма (л. 23, 25, 27) от 12.09.2018 г., 22.01.2019 г., 19.04.2019 г.,
което уведомяване по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено
от съда. След като е известен за цесията, дори и чрез връчване
на исковата молба на особения представител, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване (Решение № 40/ 13.05.2010 г. по т. д. № 566/
Гореизложените съображения налагат несъмнен извод, че ищецът е титуляр на
вземане за парична сума срещу ответника на основание на валидни и действителни
сделки, а именно: договор за заем и договор за цесия.
На следващо място - липсва
спор между страните, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че на 12.11.2015 г.
между „*“ ЕАД като кредитодател и Л.Е.А. като кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № *-* /л. 5-7/, в изпълнение на който на
ответника А. е предоставена парична сума за потребителски цели в размер на 5
500.00 лв. и застрахователна премия в размер на 1848.00 лв. срещу задължение да
върне същата стойност разсрочено на 60 равни месечени вноски. Процесният
договор за кредит е потребителски (същият попада в определението на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит), едновременно с което е сключен при действието
на ЗПК, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Настоящият
договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в
редакцията му от ДВ бр. 57 от 28.07.2015
г.
Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният
договор е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, общ размер на
плащанията., лихвения процент по кредита – фиксиран годишен лихвен процент и
ГПР. Посочени са размера на погасителните вноски, броя на същите и конкретните
падежни дати, поради което и изискването чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, следва
да се приеме за изпълнено. недействителност на договора съобразно чл. 22 ЗПК. В
чл. 9 договора страните изрично са уговорили,
че при забава в плащанията заемателят ще дължи законната лихва за забава, като
по този начин формално е изпълнено и изискването за посочване на разходи, които
се дължат при неизпълнение на поетите задължения.
Гореизложеното обосновава извод, за валидно възникнала между страните
облигационна връзка по силата на договор за паричен заем, по който заемодателят
е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да
погаси усвоената заемна сума и уговорената договорна лихва на съответните
падежни дати.
Съгласно т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т. д. № 4/
2013 год. на ОСГТК на ВКС,
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
даденото в цитираното Тълкувателно решение разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, следва да намери приложение. Същото
следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на
задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за
заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени
парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Отделно от това,
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори
за банкови кредити.
В
настоящия случай ищецът не е ангажирал доказателства за уведомяването на
длъжника за настъпването на предсрочна изискуемост на задължението му, преди депозиране на заявлението п очл. 410 ГПК. Въпреки
липсата на уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл. 235,
ал. 3ГПК следва да съобрази всички факти, настъпили след предявяване на иска. В случая, съобразно неоспореното от страните експертно
заключение,кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, първата
просрочена вноска е с падеж 20.12.2017 г. След подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на приключване на
устните състезания по делото съобразно погасителния план по договора за кредит
поетапно са падежирали 50 вноски, последната
с падеж 20.01.2020 г..
При
вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била надлежно обявена на длъжника преди подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да бъде игнорирана съществуващата облигационна
връзка между страните, обосноваваща конкретни задължения, поети от
кредитополучателя. Липсата на точно изпълнение на така поетите задължения, без
настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане, съобразно договореното по
актуален погасителен план – главница и лихви, води до извод, че тези
обстоятелства следва да бъдат съобразени в исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част от
задължението по отношение, на която е настъпил падежът, договорен от страните и
доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради
предявената предсрочна изискуемост, то не може да се отрече съществуване на
самото вземане, като се отхвърли искът в обема на безспорно установеното
задължение по отношение на падежиралите вноски – в този смисъл Решение № 15/ 09.05.2017 г. по гр. д.
№ 60034/ 2016 на ВКС, І т.о. По въпроса за
задължението на съда да установи падежиралите вноски по кредита в рамките на
иска по чл. 422 ГПК, въпреки ненадлежното обявяване
на предсрочната изискуемост вече е постановено и ТР № 8/ 2017 г.
на ОСГТК, както и други решения на ВКС по чл. 290
ГПК – Решение № 7 от 19.05.2017 г. по
гр.д. № 60053/ 2016 г.,
І т.о., Решение № 180 от 31.07.2017г.по т.д. 1357/ 2016 г., Решение № 103 от 07.08.2017 г. по т. д.
№ 851/ 2016г.
на ВКС, І т.о., Решение № 208 от 09.02.2018 г.
по т. д. № 394/ 2017г.
на ВКС, І т.о. и др.
Както бе посочено по - горе, в
настоящата хипотеза са падежирали 50
вноски, съобразно погасителния план по договора за кредит. Дължимата
главница от началната дата на забавата до последната падежирала
вноска към момента на приключване на устните състезания, по
тях е общ размер от 2665.77 лева. Размерът на дължимата възнаградителна лихва, за периода
20.12.2017 год. – 20.01.2020 год., съобразно представеното на л. 86 и 87
извлечение, е 2723.51 лв.
Същевременно, съдът не констатира
нарушение на императивна разпоредба при уговаряне задължение за възнаградителна лихва.
Общият размер на ГПР е 37.91 %,
който формално не надвишава допустимата стойност съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК, макар и да се
доближава до същата.
Гореизложеното обуславя извод за съществуващо вземане на кредитора
към ответника по процесния договор за кредит са, както следва, за периода
20.12.2017 г. – 20.01.2020 г. за 2665.77 лева
за главница и 2723.81
лева за договорна лихва.
По
изложените съображения се налага извод за основателност на исковете за
установяване на вземане за посочените суми,
поради което и същите следва да бъдат уважени, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава върху уважената част от главницата, в
размер на 303.13 лв., за периода 21.12.2017 год. (деня следващ датата на падежа
на първата просрочена вноска) до 01.02.2019 год. (датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК.
Претенциите
за установяване на вземането, представляващо главница за горницата над 2665.77
лв. до пълния предявен размер от 4419.67 лв.,
за присъждане на договорна лихва за горницата над 2723.51
лв. до пълния предявен размер от 3042.41 лв. и на обезщетение за забава за горницата над 303.13 лв. до заявения размер
от 585.11 лв.,
са неоснователни, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР № 4/
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца
следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски, които
съобразно уважената част на исковете, възлизат на 149.21
лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 1110.52
лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Е.А.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** дължи н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, офис 4, сумите от 2665.77 лв. (две хиляди шестстотин шестдесет
и пет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № *-*, сключен на 12.11.2015 г. между „*“ ЕАД и Л.Е.А.,
като в последствие вземането по договора е прехвърлено в полза
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по
силата на Приложение № 1 от 15.06.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г.
– датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, 2723.51 лв. (две хиляди седемстотин двадесет и три лева и петдесет и една
стотинки),
представляваща договорна лихва, за периода 20.12.2017 г. –
20.01.2020 г.; 303.13 лв. (триста и три лева и тринадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г.
до 01.02.2019 г., за които суми по ч. гр. д. № 1565 по
описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 815/
05.02.2019
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:***, *, офис 4 срещу Л.Е.А.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** искове за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищеца горницата над 2665.77
лв. (две хиляди шестстотин шестдесет
и пет лева и седемдесет и седем стотинки) до пълния предявен размер от 4419.67 лв. (четири хиляди четиристотин и
деветнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща главница, дължима по
Договор за потребителски кредит № *-*, сключен на 12.11.2015 г. между „*“ ЕАД и Л.Е.А.,
като в последствие вземането по договора е прехвърлено в полза
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по
силата на Приложение № 1 от 15.06.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г.
– датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за горницата над 2723.51 лв. (две хиляди седемстотин двадесет и три
лева и петдесет и една стотинки) до пълния предявен размер от 3042.41 лв. (три хиляди четиридесет и два лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща договорна лихва, за периода 20.12.2017 г. – 20.01.2020 г., за горницата над 303.13 лв. (триста и три лева и
тринадесет стотинки) до пълния предявен размер от 585.11 лв. (петстотин осемдесет и пет лева и единадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г.
до 01.02.2019 г., за които суми по ч. гр. д. № 1565
по описа на Варненски районен съд за 2019 год. е издадена Заповед № 815/
05.02.2019
год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1 и сл. ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Е.А., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, да заплати н.
„А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, офис 4,
сумата от 149.21
лв. (сто четиридесет и девет лева и двадесет и една стотински),
представляваща извършени в заповедното производство разноски, определени
съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Е.А., ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, да заплати н.
„А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, офис 4,
сумата от 1110.52
лв. (хиляда сто и десет лева и петдесет и две стотинки), представляваща
извършени в настоящото производство разноски, определени съобразно уважената
част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: