Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр.Бяла
, 14.03.2016г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Бяла в публично заседание на седемнадесети
февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ивелина Бонева
При
секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№50 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от П.К.Н. и Е.К.Н.,
чрез адв.З.П. против И.С.Д., с която ищците молят съда да постанови решение, по
силата на което признае за установено по отношение на ответницата, че са
собственици на подробно описания в исковата молба недвижим имот по силата на
наследствено правоприемство. С протоколно определение от 27.05.2015г. исковата
молба е оставена без движение, като на ищците са дадени подробни указания за
изправяне на нередовностите й. С последваща молба уточнение ищците са посочили,
че претендират от съда да постанови решение, по силата на което да обяви за
нищожно „тайно завещание„ от 16.04.2014г. от К. П. Н.. Като основание за
нищожност ищците поддържат, че същото не е изписано изцяло от завещателя и не е
подписано от същия. Претендират разноските по делото.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции като неоснователни,
респективно претендира отхвърлянето им. Поддържа, че е собственик на подробно
описания недвижим имот, по силата на завещателно разпореждане, обстоятелство
изключващо твърдените права на собственост на ищците. Представя доказателства.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за наследници
изх. № 22/21.01.2015г.на Община Бяла се установява, че К. П. Н. е починал на 19.01.2015г. и е оставила за
наследници ищците по делото. Същия видно от приложения по делото Нотариален акт
за дарение на недвижим имот №104, том 1, рег.№327, дело №1095 от 1998 г.на
нотариус №232 Д. *** действие Районен съд град Бяла вписан в Служба по
вписванията с дв.вх.№1318 от 26.11.98 г., акт №3, том 2, дело 3946/98г.,
парт.книга: том №82 стр. 384385 е бил собственик на следния недвижим имот- Апартамент
№6,намиращ се в **********,състоящ се от стая,
дневна и кухня, със застроена площ 58.30 кв.м. и сервизни помещения, при
граници:държавен апартамент,ул.”********”,апартамент
на Й.П. и А.П. от вх.В, асансьор и стълбищна клетка, заедно с избено помещение
№6,намиращо се в същата сграда и вход,с площ 3.59 кв.м.,при граници:
коридор,ул.”*********” и ведомствена изба, заедно с 1.72% ид.ч. от общите части
на сградата и право на строеж върху мястото от 66.16 кв.м. държавна
земя,съставляваща парцел XIII-58,59 в кв.6 по РП на гр.Бяла, върху който е
построен жилищния блок.
Със завещание съставено на 16.05.2014г. в гр. Бяла К. П.
Н. е завещала в полза на ответницата И.С.Д.
подробно описания по-горе недвижим имот.
С оглед направеното
оспорване на автентичността на завещателното разпореждане при настоящото
разглеждане на делото е назначена и изслушана единична и тройна съдебно-графологическа
експертиза, изготвена от ВЛ, които след
извършване на изследване на ръкописния текст и подписа под обявеното саморъчно
завещание дават категорично заключение, че ръкописния текст и подписа за
завещател на саморъчното завещание от 16.05.2014г. са изписани и положени от едно
и също лице - К. П. Н..
Горните фактически
констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на
събраните и приобщени по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло
заключението на изготвените съдебно-графологически експертизи, тъй като няма
основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица.
На базата на приетото за
установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
С оглед формулирания с ИМ петитум, съдът намира, че е
сезиран с предявени в условията на
обусловеност искове е чл.42, б.„б”, вр.чл.25, ал.1, изр.1 от Закона за
наследството, за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 16.05.2014г.
на завещателя К. П. Н. в полза на ответницата И.С.Д., обективно съединен с
установителен иск за собственост ,основан на наследствено правоприемство.
Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от
вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора
предизвиква в правната сфера на ищеца. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да
прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право
има нужда при възникналия правен спор( ТР № 8/2012 ВКС, Общо събрание на
Гражданска и Търговска колегия).
При така формулираните с ИМ и молбата
уточнение искови претенции, съдът счита, че за да се произнесе по
установителния иск, следва да съобрази изхода на спора за валидността на
саморъчното завещателно разпореждане, направено в полза на ответницата, т.е. за да се разреши спора за собственост, съдът
следва да разгледа първо спора за валидността на саморъчното завещание, който
се явява преюдициален, обуславящ спрямо спорното право за собственост
материално правен въпрос.
При оспорване автентичността
на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от
завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата
истинност, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и то чрез пряко и пълно доказване. В този
смисъл е утвърдената съдебна практика, в т. ч. и задължителната такава. За да
породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на
чл. 25, ал. 1 ЗН – да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа
означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като
подписът трябва да е поставен след завещателното разпореждане. Липсата на която
е и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието,
съгласно чл. 42, б. „б” ЗН. Несъмнена е в случая доказателствената тежест за
наличието на горните предпоставки на страната на ответницата , която е заявила в отговора на ИМ, че ще се ползва от
оспореното от другата страна саморъчно завещание.
Спорът се свежда до това дали
завещанието е написано от завещателя и дали е подписано от него.
От събраните доказателства се
установи по безспорен начин, че наследодателят е написал и подписал съставеното
на 16.05.2014г. саморъчно завещание като същото е оставено за пазене при
нотариус. Завещанието е действително и отговаря на всички изисквания за
действителност, визирани в разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗН. Индивидуализирано
е лицето в чиято полза се извършва завещателното разпореждане както и предмета
на разпореждане, след смъртта на завещателя. Съдебно-графологическата
експертиза е доказателствено средство за проверка на прието по делото писмено
доказателство – саморъчното завещание, като частен диспозитивен документ, по
повод оспорването на неговата истинност от другата страна по спора. Поради това
и задачата на вещото лице по тази експертиза включва по необходимост отговора
на въпроса дали текстът на завещанието е написан от лицето, което документът
сочи за негов автор, така и отговор на въпроса дали подписът е негов. От
заключенията на изготвените по делото единична и тройна експертизи, които съдът
възприема като правилни и обосновани се установява, че и текста и подписа на
процесното завещание са изпълнени от покойния К. П. Н..
Вещите
лица са установили, че завещанието е написано с ръкописен текст, изпълнен с различна
по оттенък синя химикална паста от едната
страна на кариран лист. Не са установени следи от механични или химични
въздействия върху ръкописният текст(следи от заличавания, подправки, преправки
и др.). ВЛ посочват, че завещанието е изпълнено на няколко етапа, като
основаната част може да се допусне ,че е написана без да са посочени дата, месец
и година, а в последствие в началото и края на документа е вписана датата
цифром и словом, но експертите са
категорични. ,че съвпадат повечето от общите и значително количество от частни
идентификационни признаци, за да се установи по несъмнен начин, че изследвания
ръкописен текст положен в оставеното празно място е изпълнен от лицето К. П. Н..
Предвид установеното съдът намира, че тъй като текста
на цялото завещание и подписа на завещателят са изписани от едно лице, то дори
и текста да е изписван на няколко пъти това не се отразява на валидността на
завещателното разпореждане. Завещанието е изпълнено в съответствие с
императивните изисквания на чл.25 от ЗН, поради което счита, че не са налице
основания, които да наведат на извода, че същото е нищожно, поради което
предявеният по реда на чл.42,б.”Б” ЗН вр.чл.25,ал.1 от ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Предвид неоснователността на преюдициалния иск, свързан с
нищожността на оспореното от ищците саморъчно завещание изготвено в полза на
ответницата, неоснователен се явява и
предявеният от същите установителен иск за собственост.
С
оглед изхода на делото и направеното от
ответната страна искане за присъждане на разноски , ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата сумата в
размер на 700 лв.,разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения по реда на чл.80 ГПК списък.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.К.Н., ЕГН ********** и Е.К.Н., ЕГН ********** иск за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание от 16.05.2014г. на К. П. Н., починал на 19.01.2015г. ,обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.01.2015г.на Нотариус с район
на действие РС Бяла, с което е направено завещателно разпореждане в полза на И.С.Д.,
с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.К.Н., ЕГН ********** и Е.К.Н.,
ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на И.С.Д., с ЕГН **********,че
ищците са собственици на следния недвижим имот- Апартамент №**,намиращ се в *************,състоящ
се от стая, дневна и кухня, със застроена площ 58.30 кв.м. и сервизни
помещения, при граници:държавен апартамент, ул.”********”,апартамент на Й.П. и
А. П. от вх.**, асансьор и стълбищна клетка, заедно с избено помещение №**, намиращо
се в същата сграда и вход, с площ 3.59 кв.м.,при граници: коридор, ул.”********”
и ведомствена изба, заедно с 1.72% ид.ч. от общите части на сградата и право на
строеж върху мястото от 66.16 кв.м. държавна земя, съставляваща парцел
XIII-58,59 в кв.6 по РП на гр.Бяла, върху който е построен жилищния блок, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
П.К.Н., ЕГН ********** и Е.К.Н., ЕГН ********** да заплатят на на И.С.Д.,
с ЕГН ********** сумата от 700.00(седемстотин)лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок ,считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/