Присъда по НОХД №2645/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260019
Дата: 10 май 2023 г. (в сила от 30 април 2025 г.)
Съдия: Мина Георгиева Мумджиева
Дело: 20161100202645
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юни 2016 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        година                                                                               Гр. София    

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в публично съдебно заседание  на десети май две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

 

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  

Ж.Т.О.М.

 

 

 

Секретар

ТАТЯНА ШУМАНОВА

Прокурор

ДЕНИЦА СИМЕОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия председателя

Наказателно НОХД №  2645 по описа 2016 година  въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 

                                                   П Р И С Ъ Д И:

 

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимата В.К.Т. – българска гражданка, родена на *** ***, със средно образование, вдовица, неосъждана, с ЕГН – ********** за ВИНОВНА в това, че за периода от 01.09.2005год. до 30.08.2010год. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с общо шестдесет и три деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на Длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „Б” от НК - „трудовик” в Направление „СОД” - СДВР (съгласно Съглашение № 13 569/ 13.10.1993 г. към Трудов договор № 8877/13.10.1993г.), също и „касиер“ на СОД-СДВР в периода 01.09.2005г.-31.12.2006г., „трудовик” в група „Счетоводна отчетност на СОД- СДВР” (съгласно Допълнително споразумение № АТД-122/ 10.11.2006 г.), „технически изпълнител по заплащането на труда“ в група „Счетоводна отчетност на СОД”, сектор „Финансово осигуряване” на СДВР (съгласно Допълнително споразумение № 8638/ 27.04.2010 г.), както и счетоводител на ВСК - СДВР, е присвоила чужди пари - сумата общо в размер на 402 828.82 лв. (четиристотин и две хиляди осемстотин двадесет и осем лева и осемдесет и две стотинки), собственост на СДВР, като неправомерно завишавала месечните възнаграждения на служителите под формата на допълнителни възнаграждения или неправомерно начислявала обезщетения за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношенията, без документална обоснованост, в резултат на което генерирала излишъци за сметка на бюджета на СДВР, които присвоила по различни начини:

-                     сума общо в размер на 268 078,85 лева (двеста шестдесет и осем хиляди седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки ) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, като получавала парите от името на служителите, чийто възнаграждения неправомерно е завишила или на които неправомерно е начислила обезщетения;

-                     сума общо в размер на 109 263,13 лв. (сто и девет хиляди двеста шестдесет и три хиляди и тринадесет стотинки) присвоила като манипулирала данните в дискетите с информацията за изплащане на заплатите по банков път, представяни пред банка „ДСК” ЕАД, при което посочвала свои лични и на сина си банкови сметки за превод на неправомерно начислените в повече парични суми, при което били преведени 52 730 лв. (петдесет и две хиляди седемстотин и тридесет лева) по нейни банкови сметки и 56 533.13 лв. (петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и три лева и тринадесет стотинки) по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т.;

-                    сума общо в размер на 25 486,84 лв. (двадесет и пет хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) присвоила като неправомерно начислените в повече суми за възнаграждения начислявала и удържала за изплащане на лизингови вноски и вноски по заеми към ВСК, от които сума в размер на 7 729,82 лева (седем хиляди двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) за изплащане на лизингови вноски по сключени от нея договори за закупуване на стоки от „Евролизинг-МО” ЕООД, сума в размер на 5933.93 (пет хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки) за погасяване на нейни лични заеми към ВСК, сума в размер на 5552.09 лв. (пет хиляди петстотин петдесет и два лева и девет стотинки) за погасяване на заеми на сина й М.Г.Т. към ВСК, сума в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева) за погасяване на заем на А.М.К. към ВСК, сума в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) за погасяване на заем на В.Б.С. - Т.към ВСК, сума в размер на 5121 лв. (пет хиляди сто двадесет и един лева) за погасяване на заем на С.Г.Г. към ВСК;

всички връчени в това ѝ качество и поверени ѝ да ги пази и управлява, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, тъй като разкрива изключително висока обществена опасност на деянието и дееца, предвид продължителния период на извършването му, способът и начинът, по който е осъществено, отражението му сред обществото, изразяващо се в злепоставяне на доброто име на институцията, което е довело до разколебаване на доверието на гражданите в държавния орган, както следва:

1.                 През септември 2005год. присвоила сумата в размер на 2155.00 лева (две хиляди сто петдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

2.                 През октомври 2005год. присвоила сумата в размер на 2155,00 лева (две хиляди сто петдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

3.                 През ноември 2005год. присвоила сумата в размер на 2055.00 лева (две хиляди и петдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

4.                 През декември 2005год. присвоила сумата в размер на 2055.00 лева (две хиляди и петдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

5.                 През януари 2006год. присвоила сумата в размер на 1905.00 лева (хиляда деветстотин и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

6.                 През февруари 2006год, присвоила сумата в размер на 2005.00 лева (две хиляди и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

7.                 През март 2006год. присвоила сумата в размер на 1755.00 лева (хиляда седемстотин петдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

8.                 През април 2006год. присвоила сумата в размер на 1755.00 лева (хиляда седемстотин петдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

9.                 През май 2006год. присвоила сумата в размер на 1405.00 лева (хиляда четиристотин и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

10.             През юни 2006год. присвоила сумата в размер на 1605.00 лева (хиляда шестстотин и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

11.             През юли 2006год. присвоила сумата в размер на 1605.00 лева (хиляда шестстотин и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

12.             През август 2006год. присвоила сумата в размер на 1305.00 лева (хиляда триста и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

13.             През септември 2006год. присвоила сумата в размер на 1305.00 лева (хиляда триста и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

14.             През октомври 2006год. присвоила сумата в размер на 1305.00 лева (хиляда триста и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

15.             През ноември 2006год. присвоила сумата в размер на 1305.00 лева (хиляда триста и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

16.             През декември 2006год. присвоила сумата в размер на 1305.00 лева (хиляда триста и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

17.             През януари 2007год. присвоила сумата в размер на 2405.00 лева (две хиляди четиристотин и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

18.             През февруари 2007год. присвоила сумата в размер на 2775.00 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

19.             През март 2007год. присвоила сумата в размер на 2555.00 лева (две хиляди петстотин петдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

20.             През април 2007год. присвоила сумата в размер на 3035.00 лева (три хиляди тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

21.             През май 2007год. присвоила сумата в размер на 3905.00 лева (три хиляди деветстотин и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

22.             През юни 2007год. присвоила сумата в размер на 4385.00 лева (четири хиляди триста осемдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

23.             През юли 2007год. присвоила сумата в размер на 4535.00 лева (четири хиляди петстотин тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

24.             През август 2007год. присвоила сумата в размер на 4135.00 лева (четири хиляди сто тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

25.             През септември 2007год. присвоила сумата в размер на 5935.00 лева (пет хиляди деветстотин тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

26.             През октомври 2007год. присвоила сумата в размер на 6535.00 лева (шест хиляди петстотин тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

27.             През ноември 2007год. присвоила сумата в размер на 3635.00 лева (три хиляди шестстотин тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

28.             През декември 2007год. присвоила сумата в размер на 4885.00 лева (четири хиляди осемстотин осемдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

29.             През времето септември - декември 2005год. присвоила сумата в размер на 86.60 лева (осемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

30.             През 2006год. присвоила сумата в размер на 2251.79 лева (две хиляди двеста петдесет и един лева и седемдесет и девет стотинки) чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

31.             През 2007год. присвоила сумата в размер на 296.57 лева (двеста деветдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки) чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

32.             През януари 2008 год. присвоила сумата в размер на 5523.72 лв. (пет хиляди петстотин двадесет и три лева и седемдесет и две стотинки), от които сума в размер на 5485.00 лева (пет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР и сума в размер на 38.72 лв. (тридесет и осем лева седемдесет и две стотинки) чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

33.             През февруари 2008 год. присвоила сумата в размер на 7135.00 лв. (седем хиляди сто тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

34.             През март 2008 год. присвоила сумата в размер на 7635.00 лв. (седем хиляди шестстотин тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

35.             През април 2008 год. присвоила сумата в размер на 7967.63 лв. (седем хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки), от които сума в размер на 7935.00 лева (седем хиляди деветстотин тридесет и пет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР и сума в размер на 32.63 лв. (тридесет и два лева шестдесет и три стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

36.             През май 2008 год. присвоила сумата в размер на 8206.31 лв. (осем хиляди двеста и шест лева и тридесет и една стотинки), от които сума в размер на 8035.00 лева (осем хиляди тридесет и пет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР и сума в размер на 171.31 лв. (сто седемдесет и един лева и тридесет и една стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

37.             През юни 2008 год. присвоила сумата в размер на 10 100.26 лв. (десет хиляди и сто лева и двадесет и шест стотинки), от които сума в размер на 10 035.00 лв. (десет хиляди и тридесет и пет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР и сума в размер на 65.26 лв. (шестдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

38.             През юли 2008 год. присвоила сумата в размер на 7935.00 лв. (седем хиляди деветстотин тридесет и пет лева) чрез получаване в брой от касата на СДВР;

39.             През август 2008 год. присвоила сумата в размер на 8167.63 лв. (осем хиляди сто шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки), от които сума в размер на 8135.00 лв. (осем хиляди сто тридесет и пет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР и сума в размер на 32.63 лв. (тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

40.             През септември 2008 год. присвоила сумата в размер на 10 690.58 лв. (десет хиляди шестстотин и деветдесет лева и петдесет и осем стотинки), от които сума в размер на 10 535.00 лв. (десет хиляди петстотин тридесет и пет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР и сума в размер на 155.58 лв. (сто петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

41.             През октомври 2008 год. присвоила сумата в размер на 11 750.00 лв. (единадесет хиляди седемстотин и петдесет лева), от които сума в размер на 10 750.00 лв. (десет хиляди седемстотин и петдесет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева) присвоила по банков път чрез превод по банковите сметки на сина ѝ М.Г.Т. и сума в размер на 200.00 лв. (двеста лева) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

42.             През ноември 2008 год. присвоила сумата в размер на 12 233.58 лв. (дванадесет хиляди двеста тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки), от които сума в размер на 10 100.00 лв. (десет хиляди и сто лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 1900.00 лв. (хиляда и деветстотин лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 900.00 лв. (деветстотин лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 1000 лв. ( хиляда лева), и сума в размер на 233.58 лв. (двеста тридесет и три лева и петдесет и осем стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

43.             През декември 2008 год. присвоила сумата в размер на 4910.50 лв. (четири хиляди деветстотин и десет лева и петдесет стотинки), от които сумата в размер на 100 (сто лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сумата в размер на 4600.00 лв. (четири хиляди и шестстотин лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2300.00 лв. (две хиляди и триста лева) и по банкови сметки на сина й М.Г.Т. на 2300.00 лв. (две хиляди и триста лева), и сума в размер на 210.50 лв. (двеста и десет лева и петдесет стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

44.             През януари 2009 год. присвоила сумата в размер на 5321.64 лв. (пет хиляди триста двадесет и един лева и шестдесет  и четири стотинки), от които сума в размер на 100.00 лв. (сто лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4750.00 лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2380.00 лв. (две хиляди триста и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина й М.Г.Т. на 2370.00 лв. (две хиляди триста и седемдесет лева), и сума в размер на 471.64 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

45.             През февруари 2009 год. присвоила сумата в размер на 6150.00 лв. (шест хиляди сто и петдесет лева), от които сумата в размер на 1200.00 лв. (хиляда и двеста лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4750.00 лв. (четири хиляди седемстотин и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2380.00 лв. (две хиляди триста и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2370.00 лв. (две хиляди триста и седемдесет лева), и сума в размер на 200.00 лв. (двеста лева) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

46.             През март 2009 год. присвоила сумата в размер на 8840.04 лв. (осем хиляди осемстотин и четиридесет лева и четири стотинки), от които сума в размер на 2300.00 лв. (две хиляди и триста лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5420.00 лв. (пет хиляди четиристотин и двадесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 3050  (три хиляди и петдесет) лева и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2370.00 лв. (две хиляди триста и седемдесет лева), сума в размер на 200.00 лв. (двеста лева) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК и сума в размер на 920.04 лева (деветстотин и двадесет лева и четири стотинки) присвоила чрез удръжки за плащане на лизингови вноски;

47.             През април 2009 год. присвоила сумата в размер на 11 273.41 лв. (единадесет хиляди двеста седемдесет и три лева и четиридесет и една стотинки), от които сума в размер на 3500.00 лв. (три хиляди и петстотин лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 6150.00 лв. (шест хиляди сто и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки сумата на 3580.00 лв. (три хиляди петстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина й М.Г.Т. на 2570.00 лв. (две хиляди петстотин и седемдесет лева), сума в размер на 747.37 лв. (седемстотин четиридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК и сума в размер на 876.4 лева (осемстотин седемдесет и шест лева и четири стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за плащане на лизингови вноски;

48.             През май 2009 год. присвоила сумата в размер на 7942.47 лв. (седем хиляди деветстотин четиридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки), от които сума в размер на 6250.00 лв. (шест хиляди двеста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 3680.00 лв. (три хиляди шестстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2570.00 лв. (две хиляди петстотин и седемдесет лева), сума в размер на 784.73 лв. (седемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК и сума в размер на 907.74 лева (деветстотин и седем лева и седемдесет и четири стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за плащане на лизингови вноски;

49.             През юни 2009 год. присвоила сумата в размер на 12 458.75 лв. (дванадесет хиляди четиристотин петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), от които сума в размер на 6250.00 лв. (шест хиляди двеста и петдесет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5250.0 лв. (пет хиляди двеста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2580.00 лв. (две хиляди петстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), и сума в размер на 958.75 лв. (деветстотин петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

50.             През юли 2009 год. присвоила сумата в размер на 12 647.24 лв. (дванадесет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и двадесет и четири стотинки), от които сума в размер на 6200.00 лв. (шест хиляди и двеста лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5350.00 лв. (пет хиляди триста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2680.00 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 1097,24 лв. (хиляда деветдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

51.             През август 2009 год. присвоила сумата в размер на 15 387.95 лв. (петнадесет хиляди триста осемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки), от които сума в размер на 7700.00 лв. (седем хиляди и седемстотин лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5350.00 лв. (пет хиляди триста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2680.00 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 1082.95 лв. (хиляда осемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК и сума в размер на 1255.00 лева (хиляда двеста петдесет и пет лева) присвоила чрез начисляване и удържане за плащане на лизингови вноски;

52.             През септември 2009 год. присвоила сумата в размер на 15 313.84 лв. (петнадесет хиляди триста и тринадесет лева и осемдесет и четири стотинки), от които сума в размер на 7969.63 лв. (седем хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5350.00 лв. (пет хиляди триста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2680.00 лв (две хиляди шестстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 737,21 лв. (седемстотин тридесет и седем лева и двадесет и една стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК и сума в размер на 1257.00 лева (хиляда двеста петдесет и седем лева) присвоила чрез начисляване и удържане за плащане на лизингови вноски;

53.            През октомври 2009 год. присвоила сумата в размер на 12 933.54 лв. (дванадесет хиляди деветстотин тридесет и три лева и петдесет и четири стотинки), от които сума в размер на 4 665.87 лв. (четири хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5350.00 лв. (пет хиляди триста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2680.00 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 1083.67 лв. (хиляда осемдесет и три лева и шестдесет седем стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК, сума в размер на 1834.00 лева (хиляда осемстотин тридесет и четири лева) присвоила чрез начисляване и удържане за плащане на лизингови вноски;

54.             През ноември 2009 год. присвоила сумата в размер на 14 248.33 лв. (четиринадесет хиляди двеста четиридесет и осем лева и тридесет и три стотинки), от които сума в размер на 7211.35 лв. (седем хиляди двеста и единадесет лева и тридесет и пет стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5350.00 лв. (пет хиляди триста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2680.00 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 1006.98 лв. (хиляда и шест лева и деветдесет и осем стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК и сума в размер на 680.0 лева (шестстотин и осемдесет лева) присвоила чрез начисляване и удържане за плащане на лизингови вноски;

55.            През декември 2009 год. присвоила сумата в размер на 14 714.57 лв. (четиринадесет хиляди седемстотин и четиринадесет лева и петдесет и седем стотинки), от които сума в размер на 8223.70 лв. (осем хиляди двеста двадесет и три лева и седемдесет стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 5350.00 лв. (пет хиляди триста и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2680.00 лв. (две хиляди шестстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 1140.87 лв. (хиляда сто и четиридесет лева и осемдесет и седем стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

56.             През януари 2010 год. присвоила сумата в размер на 12 870.96 лв. (дванадесет хиляди осемстотин и седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки), от които сума в размер на 7592.53 лв. (седем хиляди петстотин деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4370.00 лв. (четири хиляди триста и седемдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 1700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 908.43 лв. (деветстотин и осем лева и четиридесет и три стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

57.            През февруари 2010 год. присвоила сумата в размер на 8263.31лв. (осем хиляди двеста шестдесет и три лева и тридесет и една стотинки), от които сума в размер на 2900.00 лв. (две хиляди и деветстотин лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4850.00 лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2180.00 лв. (две хиляди сто и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 513.31 лв. (петстотин и тринадесет лева и тридесет и една стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

58.            През март 2010 год. присвоила сумата в размер на 10 339.34 лв. (десет хиляди триста тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки), от които сума в размер на 5508.02 лв. (пет хиляди петстотин и осем лева и две стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4550.00 лв. (четири хиляди петстотин и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 1880.00 лв. (хиляда осемстотин и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 281,32 лв. (двеста осемдесет и един лева и тридесет и две стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

59.            През април 2010 год. присвоила сумата в размер на 8941.32 лв. (осем хиляди деветстотин четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки), от които сума в размер на 3620.00 лв. (три хиляди шестстотин и двадесет лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4870.00 лв. (четири хиляди осемстотин и седемдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейните банкови сметки на 2180.00 лв. (две хиляди сто и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2690,00 лв. (две хиляди шестстотин и деветдесет лева), сума в размер на 451,32 лв. (четиристотин петдесет и един лева и тридесет и две стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

60.             През май 2010 год. присвоила сумата в размер на 9244.90 лв. (девет хиляди двеста четиридесет и четири лева и деветдесет стотинки), от които сума в размер на 3900.00 лв. (три хиляди и деветстотин лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4850.00 лв. (четири хиляди осемстотин и петдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 2180.00 лв. (две хиляди сто и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2670.00 лв. (две хиляди шестстотин и седемдесет лева), сума в размер на 494.90 лв. (четиристотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

61.             През юни 2010 год. присвоила сумата в размер на 10 524.19 лв. (десет хиляди петстотин двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки), от които сума в размер на 4800.00 лв. (четири хиляди и осемстотин лева) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4770.00 лв. (четири хиляди седемстотин и седемдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки сумата на 2080.00 лв. (две хиляди и осемдесет лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2690.00 лв. (две хиляди шестстотин и деветдесет лева), сума в размер на 954.19 лв. (деветстотин петдесет и четири лева и деветнадесет стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

62.             През юли 2010 год. присвоила сумата в размер на 11 583.50 лв. (единадесет хиляди петстотин осемдесет и три лева и петдесет стотинки), от които сума в размер на 6594.81 лв. (шест хиляди петстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4590.00 лв. (четири хиляди петстотин и деветдесет лева) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 1900.00 лв. (хиляда и деветстотин лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2690.00 лв. (две хиляди шестстотин и деветдесет лева), сума в размер на 398,69 лв. (триста деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК;

63.            През август 2010 год. присвоила сумата в размер на 13 239.35 лв. (тринадесет хиляди двеста тридесет и девет лева и тридесет и пет стотинки), от които сума в размер на 8327.94 лв. (осем хиляди триста двадесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки) присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, сума в размер на 4443.13 лв. (четири хиляди четиристотин четиридесет и три лева и тринадесет стотинки) присвоила по банков път чрез превод по нейни банкови сметки на 1700.00 лв. (хиляда и седемстотин лева) и по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т. на 2743.13 лв. (две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и тринадесет стотинки), сума в размер на 468.28 лв. (четиристотин шестдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) присвоила чрез начисляване и удържане за погасяване на заеми към ВСК, поради което и на основание, поради което и на основание чл.203, ал.1 и ал.2 вр. чл.201 вр.чл.26, ал.1 от НК, чл.55, ал.1, т.1 НК я ОСЪЖДА на ПЕТ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО, а именно на лек автомобил, марка „Ауди 80“ с рег. № ******, идентификационен номер на рама  WAUZZZ89ZJA304693, двигател № JN324853  и на лек автомобил „БМВ 120 Д“ с регистрационен номер ******, тъмно сив металик, с идентификационен номер на рама WBAUG51080JU05748, двигател № 204D491205760, както и на  ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА  ПО чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК вр. с чл. 49, ал.2 НК, както следва: ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл.37, ал.1, т.6 НК за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ да заема отчетническа държавна и обществена длъжност; ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл. 37, ал.1, т.7 НК за срок от  СЕДЕМ ГОДИНИ да  упражнява дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, в т.ч. дейност, свързана пазене и управление на стоково-материални ценности, като продавач, касиер и счетоводител.  

            На основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим.

 

            ПОСТАНОВЯВА на основание чл.40, ал.4 НПК по отношение на подсъдимата В.К.Т. /със снета самоличност/ при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се полагат съответни медицински грижи.

 

            На основание чл.189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимата В.К.Т. /със снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ разноските по делото, както следва: сумата от 7634 /седем хиляди шестстотин тридесет и четири/ лева, представляваща разноски за вещи лица от досъдебното производство – по сметка на СГП, сумата от 8872, 15 (осем хиляди осемстотин седемдесет и два лева и петнадесет стотинки)  - по сметка на СГС,  а на основание чл. 190, ал.2 НПК – сумата от по пет лева за всеки един брой служебно издаден изпълнителен лист.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

            Мотиви по  НОХД 2645/16г. по описа на СГС, НО, 10 състав

От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на В.К.Т. за престъпление по чл.203, ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл. 26, ал.1 НК, за което се твърди, че е извършено в периода от 01.09.2005г. до 30.08.2010г. с общо шестдесет и три деяния чрез неправомерно генериране на излишъци за сметка на бюджета на СДВР и присвояването им в качеството ѝ на длъжностно лице „трудовик“ в направление СОД- СДВР, презназначена с допълнително споразумение № 8638/27.04.2010г. е назначена на длъжност „технически изпълнител по заплащането на труда“ в група „Счетоводна отчетност“ на СОД, сектор „Финансово осигуряване на СДВР“.

В производството пред съда прокурорът поддържа обвинението. Изразява становище, че същото е доказано от събрания и проверен от съда доказателствен материал. Основното искане на прокурора е съдът да признае подсъдимата за виновна, като ѝ наложи наказание   10 години „лишаване от свобода“, което съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. Б ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим“. Прокурорът предлага на съда да  наложи кумулативно предвиденото наказание „конфискация“ относно притежаваните от подсъдимата два автомобила, които са посочени в справка на ГД „Национална полиция“ към МВР, а именно л.а. „Ауди 80“ с рег. № С5003МА, както и конфискация на л.а. „БМВ 120Д“ с рег. № СА4348ТК, както и наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като лиши от право подсъдимата да извършва материално-отчетническа дейност за срока на наказанието „лишаване от свобода“.

Защитата на подсъдимата, осъществена с прякото участие на адв. И., навежда доводи, че исканията на обвинението не са  съобразени  с обстановката, в която е работела подсъдимата. Защитата изтъква факта, че случайно една  касиерка погледнала в системата и е видяла начислените заплати, като  се е усъмнила в съответните начисления, довели до увеличаването на трудовите възнаграждения. Защитата изтъква, че това разкритие на случая се основава на случайността, тъй като ако подсъдимата е престанала да прави съответни начисления 2 или 3 години преди процесния сигнал, никой е нямало да  разбере какво е станало и какви суми са били начислявани и получавани. Защитата посочва, че служебния статус на подсъдимата ѝ е позволявал да прави какво намери за добре и самата тя не е разбрала как отделни начисления са се озовали в нейни банкови сметки. Защитата изтъква, че при разследването не е установено какво се е случило с парите, които са постъпили по сметките на подсъдимата и нейния син, изтъква се, че единствената яснота по този въпрос е за погасяване на нейни лични заеми, но се посочва, че техният размер, съпоставен с общия размер на инкриминираната сума,  е незначителен. Защитата посочва, че ако съдът признае подсъдимата за виновна, следва да определи наказание при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се, че ако действително подсъдимата е извършила тези деяния, тя е била изключително много подпомогната от липсата на контрол, както и от безхаберието на главната счетоводителка, която подписвала редица документи във връзка с направените от подсъдимата начисления. Защитата изтъква, че този факт е изключително лош знак за квалификацията и отчетността на хората, които са били призвани да пазят имуществото на СДВР.

Защитата моли съдът да съобрази личните трагедии, които е преживяла подсъдимата и които са се отразили на нейното психично състояние.  Предлага се, ако съдът признае подсъдимата за виновна, да зачете като многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, данните за влошеното ѝ психично здраве, факта, че никой, никога и при никакви обстоятелства не е упражнявал контрол върху нейната дейност.

Във връзка с искането на прокурора да бъде наложено и по-лекото наказание конфискация, се твърди, че същото е неоснователно, тъй като справки от КАТ не доказват абсолютно нищо. Защитата изтъква, че собствеността върху превозните средства е следвало да бъде изискана от съответната дирекция на НАП във връзка с декларираната собственост и изплащането на данъчни задължения. Посочва се, че подсъдимата не е собственик на недвижими имоти, тъй като е направила отказ от наследство във връзка с имуществото, което е наследила от дъщеря си.

Защитата ангажира доводи и за пълно и цялостно оправдаване на подсъдимата, като посочва, че органите на досъдебното производство не са проявили достатъчна активност, за  да бъдат намерени тези средства и да докажат, че подсъдимата има връзка с тях. В тази връзка защитата изтъква и аргумента, че обвинението не е ангажирало доказателства за това дали, кога и при какви обстоятелства подсъдимата е изразходвала за лични нужди инкриминираните парични средства.

 

Подсъдимата Т. (в лична защита) моли за снизхождение, изразява съжаление за случилото се и заявява, че  ако може да върне времето назад, никога не би допуснала да бъде толкова  изпълнителна, че да стигне до това положение, в което се намира сега. В производството пред съда подсъдимата е упражнила и правото си даде обяснения, в които навежда доводи, че инкриминираните начисления не са били правени от нея, тъй като профилът ѝ е бил достъпван от други лица, че не е присвоявала авансите по авансовите списъци, тъй като ги е оставяла на преките началници на съответните служители на О“СОД“-СДВР, че за всичко, което е сторила, е изпълнявала устни указания на началници в МВР, като не е имала правомощието да оспорва издадените от тях заповеди. В последната си дума подсъдимата моли, ако съдът я признае за виновна, да определи наказание, което позволява да се приложи института на условното осъждане.

            Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото – поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.

             От фактическа страна

             Подсъдимата В.К.Т. е българска гражданка, родена на *** ***, със средно образование, вдовица, неосъждана, с ЕГН - **********. В периода 01.09.2005год. до 30.08.2010г. тя била работещо лице по трудово правоотношение със СДВР. В посочения период СДВР е самостоятелно ЮЛ от системата на МВР и директорът му е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на МВР. Със заповед на министъра на вътрешните работи от 01.01.2006г. началникът на направление „Сигнално-охранителна дейност“ /НСОД/ бил определен за третостепенен разпоредител с бюджетни кредити към директора на СДВР. В това качество към направлението било обособено самостоятелно финансово звено. От 01.01.2007г. в СДВР бил структуриран отдел „Сигнално-охранителна дейност“ /ОСОД/, като финансовото обслужване на отдела преминало към финансовата служба на СДВР.

Въвеждането, обработката, съхраняването и ползването на информация по труда и работната заплата /трудово възнаграждение, трудов и осигурителен стаж, обезщетения по КСО, КТ и ЗМВР, дължими данъци и други/ на служителите от МВР, се извършвало чрез Автоматизираната информационна система „Труд и работна заплата“ / АИС „ТРЗ“/. Редът за това към посочения по-горе период е определен в Инструкция № 1-95 от 19.07.2005г. за организацията и технологията на работа с АИС“ТРЗ“. Съгласно чл.6 от инструкцията основанието за въвеждане и актуализация на данните за служителите в системата  са първичните деловодни документи, съхранявани в съответното функционално звено. Определени били потребителски профили в зависимост от функциите на потребителите в системата по отношение правото им на достъп по данните в АИС „ТРЗ“. Съгласно инструкцията, обработването и въвеждането на данните, свързани със съставяне на ведомостите, както и изготвянето на справки и служебни бележки, са дейности, за които отговаряло длъжностно лице  трудовик, който се намирал в съответното финансово звено.

Към инкриминирания период О „СОД“ е част от структурата на СДВР. Чрез дейността си този отдел осъществявал охрана на обекти със сигнално-охранителна техника (СОТ) не територията на гр. София по сключени договори за охрана, както и за монтаж на СОТ и реагиране на сигнали.

В.Т. била назначена на работа в СДВР-МВР със Заповед № 360/01.03.1976г. на длъжност „технически сътрудник II степен“. За периода 1976г.-1992г. многократно била преназначавана като технически сътрудник и счетоводител. Със споразумение № 13569/13.10.1993г. е назначена на длъжност „трудовик“ в направление СОД- СДВР. С допълнително споразумение № АТД-122/10.11.2006г. е назначена на длъжност „трудовик“ в група „Счетоводна отчетност“ на СОД-СДВР. С допълнително споразумение № 8638/27.04.2010г. е назначена на длъжност „технически изпълнител по заплащането на труда“ в група „Счетоводна отчетност“ на СОД, сектор „Финансово осигуряване на СДВР“. Трудовото ѝ  правоотношение със СДВР било прекратено със заповед № 11429/05.10.2010г. като ѝ е наложено наказание „уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.4 пр.1 и ал.2 вр.чл. 188 т.3 от КТ и чл. 192 ал. 1 от КТ, във вр. чл. 186 ал.2 от ЗМВР.

От 09.10.1998г. до 20.04.2012г. М.Г.Т. - син на подс. В.Т., започнал работа като служител на СДВР - техник, в последствие - механик по СОТ в ОСОД- СДВР.

Редът за изпълнение на служебните задължения на трудовика бил регламентиран в Инструкция № 1-95 от 19.07.2005г. за организацията и технологията на работа с автоматизираната информационна система „ТРЗ“ /АИС“ТРЗ“/. В зависимост от функциите на потребителите  на системата били дефинирани потребителски профили, с които се осигурявал достъп до АИС“ТРЗ“/. Съгласно чл.6, ал.1 от посочената Инструкция за организацията и технологията на работа с АИС „ТРЗ“ основанието за въвеждане и актуализация на данните за служителите в системата  са първичните деловодни документи, съхранявани в съответното финансово звено, а именно: заповедите за назначаване, преназначаване, уволнение, трудовите договори, допълнителните споразумения към тях, болничните листове, заповедите за допълнително възнаграждение, документи за пътни пари, документи за неработоспособност на служител, заповеди на министъра на вътрешните работи за промяна на трудовите възнаграждения на служителите на МВР, всички първични деловодни документи  за назначаване, преназначаване, уволнение и ежемесечните данни за начисления и удръжки на служителите. Въвеждането на информация за първичните деловодни документи в АИС „ТРЗ“ съгласно чл.8 от посочената инструкция следвало да се извършва от трудовика, който отговаря за съответното структурно звено.

 Отделно от това, служебните задължения на В.Т. били разписани и в длъжностна характеристика за длъжността „трудовик“, озаглавена „Функционални задължения за длъжност „трудовик“ в сектор „ФО“ на СДТЕ“, която ѝ била връчена срещу подпис. Описаните в длъжностната характеристика служебни задължения  кореспондират изцяло с посочената Инструкция № 1-95 от 19.07.2005г. за организацията и технологията на работа с АИС“ТРЗ“. Съгласно длъжностната характеристика на В.Т. е възложено да: въвежда информация в АИС“ТРЗ“ за промени в месечните възнаграждения и удръжки и следи за точното им отразяване във ведомостите за заплати на служителите на СОД-СДВР; сравнява размера на заплатите за длъжност, категория и др. спрямо заповедите; вписва данните за трудов стаж и получаваната заплата на държавните служители в книжките за прослужено време и получавана заплата; изготвя удостоверения за трудов стаж, издава служебни бележки; изготвя ведомости за изплащане на обезщетения по ЗМВР и КТ; при необходимост изготвя ръчни сторнировъчни ведомости и рекапитулация на месечните заплати; прави корекции по записите в НОИ за възстановяване осигурителни права на върнати на работа служители по съдебен път; изготвя разходни документи за аванс отпуска, депонирани заплати, ПКО при внасяне на дължими суми по заплати и др.; въвежда ежемесечно данни в АИС „ТРЗ“ за постъпили болнични листа и отговаря за представянето им в НОИ за обезщетения; води книга за напуснали, преназначени и уволнени служители; подава информация в АИС „ТРЗ“ за пътните пари при отпуск на служители и следи за еднократното им изплащане, води тетрадка; изготвя списък-ведомост за изплащане на вещево доволствие на служители; съхранява месечните ведомости за аванс и заплата; представя документи, справки, ведомости и финансови книжа на началника по паричното доволствие и изпълнява други задачи, възложени от ръководството. Описаните задължения били посочени и в типовите длъжностни характеристики на „трудовика“ и на „техническия изпълнител /по заплащането на труда/“, т.е. същите се отнасят за една и съща длъжност с едни и същи функционални задължения, но с различно наименование. В длъжностната характеристика не било изрично посочено задължението на В.Т. в качеството ѝ на трудовик да депозира изготвените ведомости за аванс и заплата на хартиен и електронен носител ведно с платежните нареждания в обслужващите СДВР банки за превеждане на трудовите възнаграждения на служителите, които ги получават по банков път. Това задължение ѝ било допълнително вменено с изрични заповеди на Главния счетоводител. На В.Т. били вменявани и допълнителни функционални задължения като касиер на Главна каса за конкретни дни - 11.08.2008г., 10 и 11.06.2010г. За периода 01.09.2008г.-31.08.2010г. В.Т.  изпълнявала и длъжността счетоводител на взаимоспомагателната каса /ВСК/ на служителите от СДВР.

За периода 01.09.2005г.- 31.08.2010г. В.Т. в качеството си на „трудовик“ и „технически изпълнител /по заплащането на труда/“,  изпълнявала дейности по въвеждане на данни в АИС „ТРЗ“ за начисляване на основно трудово възнаграждение и други полагаеми се допълнителни възнаграждения, съответно аванс и заплата, на служителите от НСОД-СДВР, а след 01.01.2007г. - от ОСОД- СДВР. За целта, В.Т. имала издаден персонален идентификатор за работа с АИС „ТРЗ“ и лична парола за достъп до системата. За периода 29.08.2005г.-16.09.2010г. права и задължения за въвеждане на данни в системата за служителите от НСОД-СДВР, в последствие от ОСОД-СДВР  имала единствено подсъдимата с издадения ѝ потребителски профил.

Съгласно създадената организация на работа и в съответствие с вменените ѝ задължения В.Т. ежемесечно въвеждала в АИС „ТРЗ“ сумите и данните, които формират дължимото възнаграждение на служителите от НСОД- СДВР и ОСОД-СДВР. Същата въвеждала както размера на основната работна заплата, така и размера на полагаемите се на всеки служител допълнителни възнаграждения за съответния месец - за положен извънреден труд, за патрулно- постова дейност, допълнително материално стимулиране, нощен труд, специфични условия на труд, пари за път по време на платен годишен отпуск, пари за храна, полагаеми обезщетения, дължими данъци и удръжки, в резултат на което се формирала и общата сума на възнаграждението му за съответния месец. Т. въвеждала начина на плащане на възнаграждението - еднократно или на два пъти /с аванс/, съответно на каса или по сметка /по банков път/. За целта били определени дни за въвеждане на аванс в системата, след което се спирал централизирано достъпа на външните оператори /трудовиците/ и се правела централизирана обработка на данните в изчислителния център на МВР. След обработката им се изпращали за изпълнение в МВР, разпечатвали се авансовите списъци, приготвяли се файлове за банките, обслужващи служителите и справка за финансиране на аванса на министерството. След това отново се разрешавал достъпа на трудовиците до базата за въвеждане на актуални данни. В края на месеца процедурата се повтаряла във връзка с изготвяне на списъците за заплата. При така създадената организация на работа, компютърните файлове с начислените месечни трудови възнаграждения на служителите от СДВР, съответно като аванс и заплата, се изпращали от Дирекция „Компютърни информационни системи“ /ДКИС/-МВР на електронна поща в СДВР. В електронните файлове се съдържали поименните списъци на служителите от СДВР, вкл. и от ОСОД-СДВР, както и информация относно сумата, която следва да се изплати, формирана на база въведената от трудовиците информация. Изпратените файлове се получавали по електронен път от С.С. - главен специалист в сектор „Финансово осигуряване“ при СДВР, който съгласно функционалните си задължения отговарял за паричното доволствие. След получаването на посочените файлове, същите се записвали на толкова на брой дискети, колкото са търговските банки, обслужващи СДВР по отношение на изплащането по банков път на възнагражденията на служителите. Информацията от дискетите се разпечатвала и на хартиен носител. Изготвяли се платежните нареждания с определената за плащане обща сума за всяка банка, подписвани от главния счетоводител и директора. Записаните дискети с ведомостите на хартиен носител и платежните нареждания се предоставяли на трудовиците от сектор „Финансово осигуряване“ /ФО/ при СДВР, отговарящи за определени структурни звена на дирекцията, които ги носели в съответните банки. Една от обслужващите банки била „Банка ДСК“ ЕАД, където единствено не се изисквало представяне на ведомост на хартиен носител, а единствено във вид на файл, записан на съответен материален носител - дискета, поради което в тази банка се предавали само дискетата и платежното нареждане, в което била посочена общата за изплащане сума за месеца, включваща начислените възнаграждения на всички служители, обслужвани от банката. Съгласно въведеното разпределение, носенето на дискетите и документите в „Банка ДСК“ ЕАД било вменено на В.Т..

В.Т. имала вменени задължения и за изплащането на възнагражденията на служителите на каса. За периода 01.09.2005г.-31.12.2006г. сумата за плащане на трудовите възнаграждения на каса /аванс и заплата/ В.Т. получавала с подписан от нея РКО и изплащала възнагражденията на служителите от НСОД-СДВР с полагане на подпис от съответния служител във ведомостта. За времето от 01.01.2007г. до 30.09.2008г. след преструктурирането на НСОД в отдел към СДВР, Т. получавала средствата за изплащането им на каса отново с РКО, но като служебен аванс в качеството си на подотчетно лице, от касиер на Главна каса. Изплащала възнагражденията на служителите срещу подпис във ведомостта и се отчитала пред Главния касиер с авансови отчети. Така на В.Т. били вменени задължения и на касиер. От 01.10.2008г. средствата за аванс и заплата, получавани от служителите на каса, се изплащали от касиерите на Главна каса.

През 2005г. В.Т. решила да присвоява суми от СДВР. За целта същата начислила допълнителни парични средства към работната заплата на служителите от НСОД-СДВР, в последствие ОСОД-СДВР, като ежемесечно завишавала действително дължимите суми за трудови възнаграждения на служителите, включително на себе си и сина си М.Т.. Този резултат подсъдимата постигнала чрез вписване във ведомостите за заплати на недължими суми за допълнителни месечни трудови възнаграждения /добавки/, както следва:

-          За извършване на патрулно-постова дейност - на техници от СОД-СДВР, в чийто задължения не влиза охрана на обществения ред и съответно не се полагат такива допълнителни възнаграждения, вкл. и над допустимия максимален размер на добавката;

-          За допълнително материално стимулиране - в месеци, в които такива допълнителни възнаграждения не се изплащат или начислявала по- големи суми от действително полагащите се съгласно протоколите за индивидуални оценка на служителите;

-          За положен извънреден труд - без да е полаган, съответно без да са спазени изискванията на вътрешно-ведомствените актове, които регулират изплащането му и без наличие на съответните протоколи за полагането му;

-          За положен труд на официални празници на лица, работещи по трудово правоотношение /ЛРТП/ - без да е полаган, съответно без наличие на първични деловодни документи;

-          За положен нощен труд на ЛРТП - без да е полаган, съответно без наличие на протоколи и първични деловодни документи;

-          За специфични условия на труд - без наличие на писмена заповед;

-          За пари за път по време на полагаем годишен отпуск - повече от веднъж за съответната календарна година;

-          Завишен размер на основна заплата - без основание и без наличие на първични деловодни документи;

-          Завишен размер на процент прослужено време - като е въвеждала по- голям стаж от действителния;

-          За храна - в двоен размер или на лица, на които не се полагат пари за храна;

-          Завишен размер на отпуск по болест за сметка на работодателя;

-          За обезщетения за неползван платен годишен отпуск на служители с прекратени служебни и трудови правоотношения - без наличие на основание.

Допълнителните месечни трудови възнаграждения били начислявани от подс. Т. без документална обоснованост, в резултат на което без основание завишавала брутните възнаграждения на служителите за сметка на бюджета на СДВР.

Разликата между действително полагаемите се възнаграждения на служителите, вкл. собственото ѝ възнаграждение и това на сина ѝ и начислените такива по ведомост, представлявала формиран от В.Т. излишък, който тя присвоявала по няколко различни начина. Общо присвоената от нея парична сума за периода от 01.09.2005г. до 30.08.2010г. е в размер на 402 828,82 лева, както следва:

1.             чрез касата на СДВР - присвоила 268 078,85 лева;

2.             по банков път чрез „Банка ДСК“ ЕАД - присвоила 109 263,13 лева;

3.             чрез удръжки за погасяване на заеми към ВСК - присвоила 17 757,02 лева, от които 5933,93 лева за погасяване на лични заеми, 5552,09 лева за погасяване на заеми на М.Т. и 6271, 00 лева за погасяване на заеми на други лица;

4.             чрез удръжки за плащане на вноски по лизингови заеми - присвоила 7729,82 лева за плащане по сключени от нея лизингови договори с „Евролизинг-МО“ ЕООД.

Общо присвоената от В.Т. сума от 402 828,82 лева представлява 1678,45 минимални работни заплати към края на инкриминирания период. За 2010г. минималната работна заплата за страната е в размер на 240,00 лева. Съгласно ТР № 1/1998г. на ВКС, сумата е в особено големи размери, тъй като надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за страната.

Един от механизмите за присвояване на парични суми чрез касата на СДВР, е свързан с въвеждането от страна на подсъдимата Т. на данни за   получаване на аванс на каса от служителите, на които начислявала недължими възнаграждения. По правило това били служители, които не получавали аванс, а получавали цялото си трудово възнаграждение в края на месеца като заплата. След начисляването на по-голяма сума трудово възнаграждение за съответния месец на дадените служители, разликата между действително дължимото и начисленото по ведомост възнаграждение, Т. въвеждала за получаване под формата на аванс и съответните служители били включвани във ведомостта за аванс. През периода, през който подс. Т. изпълнявала функциите и на касиер и изплащала сумите на служителите по ведомост срещу подпис, същата се подписвала на ведомостта вместо посочените служители и вземала вписаните суми.

След 01.10.2008г. когато сумите се изплащали от касиер на Главна каса, В.Т. молела касиерите за услуга. Същата заявявала на касиера /св. Х.Д. или св.Т.А./, че посочените служители са я упълномощили устно да получи вместо тях начислените в авансовите ведомости парични суми, тъй като не могат да дойдат да си ги получат лично. Тъй като В.Т. била дългогодишен служител и се ползвала с добра репутация и доверие сред колегите си, поисканите от нея парични суми от името на посочените служители ѝ били предавани от касиера на Главна каса без наличие на изрични писмени пълномощни за това. При получаване на сумите В.Т. се подписвала в авансовата ведомост от името на съответните служители. Съгласно изготвената по ДП графическа експертиза /т.26/, Т. е положила подписа си в авансовите ведомости от името на 98 служители, за повечето многократно /в повече от една ведомост/. Така подс. Т. получила  и  присвоила посочените във ведомостите суми, както следва:

1.      През септември 2005г. подсъдимата Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2155,00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на служители от СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2005

м. 09

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.Н.С.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

В.М.П.

200.00

6

Г.Л.П.

100.00

7

И.В.Д.

85.00

8

И.Й.Т.

100.00

9

К.А.Ф.

100.00

10

Л.Г.Д.

100.00

11

Н.Х.Д.

100.00

12

О.А. Д.

150.00

13

П.Г.С.

100.00

14

П.Е.П.

150.00

15

Р.Й.П.

150.00

16

С. С.Т.

100.00

17

С.Н.К.

70.00

18

Ц. П. Н.

150.00

19

Ю.А.Д.

100.00

 

2.      През м.октомври 2005г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2155,00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 19 служители от СДВР,  както следва:

 

 

№ по ред

Име

2005

м. 10

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3 

В.Н.С.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

В.М.П.

200.00

6

Г.Л.П.

100.00

7

И.В.Д.

85.00

8

И.Й.Т.

100.00

9

К.А.Ф.

100.00

10

Л.Г.Д.

100.00

11

Н.Х.Д.

100.00

12

О.А. Д.

150.00

13

П.Г.С.

100.00

14

П.Е.П.

150.00

15

Р.Й.П.

150.00

16

С. С.Т.

100.00

17

С.Н.К.

70.00

18

Ц. П. Н.

150.00

19

Ю.А.Д.

100.00

 

3.      През ноември 2005г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2055,00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 18 служители на СДВР,  както следва:

№ по

Име

2005

ред

м. 11

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.Н.С.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

В.М.П.

200.00

6

Г.Л.П.

100.00

7

И.В.Д.

85.00

8

И.Й.Т.

100.00

9

К.А.Ф.

100.00

10

Л.Г.Д.

100.00

11

Н.Х.Д.

100.00

12

О.А. Д.

150.00

13

П.Г.С.

100.00

14

П.Е.П.

150.00

15

Р.Й.П.

150.00

16

С.Н.К.

70.00

17

Ц. П. Н.

150.00

18

Ю.А.Д.

100.00

4.      През декември 2005г. подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2055,00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 18 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2005

м. 12

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.Н.С.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

В.М.П.

200.00

6

Г.Л.П.

100.00

7

И.В.Д.

85.00

8

И.Й.Т.

100.00

9

К.А.Ф.

100.00

10

Л.Г.Д.

100.00

11

Н.Х.Д.

100.00

12

О.А. Д.

150.00

13

П.Г.С.

100.00

14

П.Е.П.

150.00

15

Р.Й.П.

150.00

16

С.Н.К.

70.00

17

Ц. П. Н.

150.00

18

Ю.А.Д.

100.00

 

5.      През януари 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1905 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 17 служители на СДВР, както следва:

 

 

 

№ по ред

Име

2006

м. 01

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.Н.С.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

В.М.П.

200.00

6

Г.Л.П.

100.00

7

И.В.Д.

85.00

8

И.Й.Т.

100.00

9

К.А.Ф.

100.00

10

Л.Г.Д.

100.00

11

Н.Х.Д.

100.00

12

О.А. Д.

150.00

13

П.Г.С.

100.00

14

П.Е.П.

150.00

15

С.Н.К.

70.00

16

Ц. П. Н.

150.00

17

Ю.А.Д.

100.00

 

 

6.      През февруари 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 2005 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 17 служители на СДВР, както следва:

 

№ по ред

Име

2006

м. 02

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.Н.С.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

В.М.П.

200.00

6

Г.Л.П.

200.00

7

И.В.Д.

85.00

8

И.Й.Т.

100.00

9

К.А.Ф.

100.00

10

Л.Г.Д.

100.00

11

Н.Х.Д.

100.00

12

О.А. Д.

150.00

13

П.Г.С.

100.00

14

П.Е.П.

150.00

15

С.Н.К.

70.00

16

Ц. П. Н.

150.00

17

Ю.А.Д.

100.00

 

7.      През март 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1755 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 15 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2006 м. 03

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

200.00

 

 

 

 

6

И.В.Д.

85.00

7

И.Й.Т.

100.00

8

К.А.Ф.

100.00

9

Л.Г.Д.

100.00

10

Н.Х.Д.

100.00

11

П.Г.С.

100.00

12

П.Е.П.

150.00

13

С.Н.К.

70.00

14

Ц. П. Н.

150.00

15

Ю.А.Д.

100.00

 

8.      През април 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1755 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 15 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2006 м. 04

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

200.00

6

И.В.Д.

          85.00

7

И.Й.Т.

100.00

8

К.А.Ф.

100.00

9

Л.Г.Д.

100.00

10

Н.Х.Д.

100.00

11

П.Г.С.

100.00

12

П.Е.П.

150.00

13

С.Н.К.

         70.00

14

Ц. П. Н.

150.00

15

Ю.А.Д.

100.00

9.      През май  2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1405 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители на СДВР, както следва:

 

№ по ред

Име

2006

м. 05

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

200.00

6

И.В.Д.

                         85.00

7

К.А.Ф.

100.00

8

Л.Г.Д.

100.00

9

Н.Х.Д.

100.00

10

П.Е.П.

150.00

11

С.Н.К.

       70.00

12

Ю.А.Д.

100.00

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

10.  През юни  2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1605 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 13 служители на СДВР, както следва:

 

№ по ред

Име

2006 м. 06

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

200.00

6

И.В.Д.

85.00

7

И.Т.К.

200.00

8

К.А.Ф.

100.00

9

Л.Г.Д.

100.00

10

Н.Х.Д.

100.00

11

П.Е.П.

150.00

12

С.Н.К.

70.00

13

Ю.А.Д.

100.00

 

 

11.През юли  2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1605 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 13 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2006 м. 07

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

200.00

6

И.В.Д.

85.00

7

И.Т.К.

200.00

8

К.А.Ф.

100.00

9

Л.Г.Д.

100.00

10

Н.Х.Д.

100.00

11

П.Е.П.

150.00

12

С.Н.К.

70.00

13

Ю.А.Д.

100,00


 

12.През август 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 11 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2006

м. 08

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

200.00

6

И.В.Д.

85.00

7

К.А.Ф.

100.00

8

Н.Х.Д.

100.00

9

П.Е.П.

150.00

10

С.Н.К.

70.00

11

Ю.А.Д.

100.00

13. През септември 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители на СДВР:

№ по ред

Име

2006

м. 10

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

100.00

6

И.В.Д.

85.00

7

К.А.Ф.

100.00

8

Л.Г.Д.

100.00

9

Н.Х.Д.

100.00

10

П.Е.П.

150.00

11

С.Н.К.

70.00

12

Ю.А.Д.

100.00

14.  През октомври 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2006

м. 10

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

100.00

6

И.В.Д.

85.00

7

К.А.Ф.

100.00

8

Л.Г.Д.

100.00

9

Н.Х.Д.

100.00

10

П.Е.П.

150.00

11

С.Н.К.

70.00

12

Ю.А.Д.

100.00

 

 

15.През ноември 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2006 м. 11

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

100.00

6

И.В.Д.

85.00

7

К.А.Ф.

100.00

8

Л.Г.Д.

100.00

9

Н.Х.Д.

100.00

10

П.Е.П.

150.00

11

С.Н.К.

70.00

12

Ю.А.Д.

100.00

16.  През декември 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2006

м. 12

1

А.Н.С.

100.00

2

В.Т.В.

100.00

3

В.П.И.

100.00

4

В.М.П.

200.00

5

Г.Л.П.

100.00

6

И.В.Д.

85.00

7

К.А.Ф.

100.00

8

Л.Г.Д.

100.00

9

Н.Х.Д.

100.00

10

П.Е.П.

150.00

11

С.Н.К.

70.00

12

Ю.А.Д.

100.00

17.  През януари 2007г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 2405 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 23 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2007 м. 01

1

А.Н.С.

100.00

2

А.Н.М.

100.00

3

Б.И.С.

150.00

4

В.Т.В.

100.00

5

В.П.И.

100.00

6

В.Д.К.

100.00

7

В.М.П.

200.00

8

Г.Л.П.

100.00

9

Д.В.А.

80.00

10

И.В.Д.

85,00

11

К.А.Ф.

100.00

12

Л.Г.Д.

100.00

 

 

 

 

 

 

13

Л. Г.Г.

100.00

14

Н.Д.Р.

100.00

15

Н.Х.Д.

100.00

16

П.Е.П.

150.00

17

Р.Г.Г.

100.00

18

С.И.К.

70.00

19

С.Н.К.

70.00

20

Т.Л.Т.

100.00

21

Ц.К.Н.

100.00

22

Ц.М.С.

100.00

23

Ю.А.Д.

100.00

 

18. През февруари 2007г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 2775 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 25 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2007

ред

 

м. 02

1

А.Н.С.

100.00

2

Б.И.С.

150.00

3

В.Т.В.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

В.П.К.

150.00

6

В.С.Г.

100.00

7

В.М.П.

200.00

8

Г.А.И.

70.00

9

Г.Л.П.

100.00

10

Д.А.Г.

100.00

11

И.В.Д.

85,00

12

И.М.С.

100.00

13

К.А.Ф.

200.00

14

К.Б.Й.

100.00

15

К.Р.Г.

100.00

16

Л.Г.Д.

100.00

17

М.Д.Н.

100.00

18

Н.Х.А.

100.00

19

Н.Х.Д.

100.00

20

П.Е.П.

150.00

21

Р.Г.Г.

100.00

22

С.Н.К.

70.00

23

Т.Л.Т.

100.00

24

Ц.К.Н.

100.00

25

Ю.А.Д.

100.00

 

19.През март 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 2555 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 25 служители, както следва:

№ по

Име

2007

ред

 

м. 03

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

150.00

4

В.Т.В.

100.00

5

В.П.И.

100.00

6

В.П.К.

100.00

7

Г.Л.П.

100.00

8

И.В.Д.

85.00

9

И.М.С.

100.00

ю

К.А.Ф.

100.00

11

К.Б.Й.

100.00

12

К.Р.Г.

100.00

13

Л.Г.Д.

100.00

14

Л. Г.Г.

100.00

15

М.Д.Н.

100.00

16

Н.В.В.

100.00

17

Н.Х.А.

100.00

18

Н.Х.Д.

100.00

19

П.Е.П.

150.00

20

С. С.Т.

100.00

21

С.Н.К.

70.00

22

С.И.С.

100.00

23

Т.Л.Т.

100.00

24

Ц.К.Н.

100.00

25

Ю.А.Д.

100.00

 

20.През април 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 3035 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 30 служители, както следва:

№ по

Име

2007

ред

 

М. 04

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

100.00

4

В.Т.В.

100.00

5

В.П.И.

100.00

6

В.П.К.

100.00

7

В.М.П.

100.00

8

Г.В.В.

100.00

9

Г.Л.П.

100.00

10

Г.Г.А.

100.00

11

Е.В.З.

100.00

12

И.В.Д.

85.00

13

И.М.С.

100.00

14

К.А.Ф.

100.00

15

К.Б.Й.

100.00

16

К.Р.Г.

100.00

17

Л.Г.Д.

100.00

18

Л. Г.Г.

100.00

19

М.Д.Н.

100.00

20

Н.В.В.

100.00

21

Н.Х.А.

100.00

22

Н.Х.Д.

100.00

23

П.Е.П.

150.00

24

Р.Г.Г.

100.00

25

С.А.С.

100.00

26

С. С.Т.

100.00

27

С.И.С.

100.00

28

Т.Л.Т.

100.00

29

Ц.К.Н.

100.00

30

Ю.А.Д.

100.00

 

21.През май 2007 г. подс. Т.  получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 3905 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на името на 35 служители, както следва:

№ по ред

Име

2007 м. 05

1

А.Н.С.

100.00

2

Б.И.С.

100.00

3

В.Т.П.

100.00

4

В.Т.В.

100.00

5

В.П.И.

100.00

6

В.М.П.

100.00

7

Г.В.В.

100.00

8

Г.Л.П.

100.00

9

Г.П.Г.

100.00

10

Д.В.П.

100.00

11

Д.В.А.

100.00

12

И.С.М.

100.00

13

И.В.Д.

85.00

14

И.М.С.

300.00

15

И.Т.К.

100.00

16

К.А.Ф.

100.00

17

К.Б.Й.

100.00

18

К.П.В.

200.00

19

К.Р.Г.

100.00

20

Л.Г.Д.

100.00

21

Л. Г.Г.

100.00

22

М.Д.Н.

100.00

23

Н.В.В.

100.00

24

Н.Д.Р.

200.00

25

Н.Х.Д.

100.00

26

П.Е.П.

150.00

27

Р.Г.Г.

100.00

28

С.И.К.

100.00

29

С.А.С.

100.00

30

С. С.Т.

100.00

31

С.Н.К.

70.00

32

С.И.С.

100.00

33

Т.Л.Т.

100.00

34

Ц.К.Н.

100.00

35

Ю.А.Д.

 

                                            100.00

 

 

 

22.През юни 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 4385 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 41 служители, както следва.

 

№ по ред

Име

2007 м. 06

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

А.Н.М.

100.00

4

Б.И.С.

100.00

5

В.С.Т.

150.00

6

В.Т.В.

100.00

7

В.П.И.

100.00

8

В.П.К.

100.00

9

В.С.Г.

150.00

10

В.М.П.

100.00

11

Г.В.В.

100.00

12

Г.Л.П.

100.00

13

Д.В.А.

100.00

14

И.И.Ц.

100.00

15

И.С.М.

100.00

16

И.В.Д.

85.00

17

И.М.С.

200.00

18

Й.Ч.Й.

100.00

19

К.А.Ф.

100.00

20

К.Б.Й.

100.00

21

К.Р.Г.

100.00

22

Л. С.Г.

100.00

23

Л.Г.Д.

100.00

24

Л. Г.Г.

100.00

25

М.С.С.

100.00

26

М.Д.Н.

100.00

27

Н.В.В.

100.00

28

Н.К. М.

100.00

29

Н.Х.Д.

100.00

30

О.А. Д.

100.00

31

П.Г.С.

150.00

32

П.Е.П.

150.00

33

Р.Г.Г.

100.00

34

С.И.К.

100.00

35

С.А.С.

100.00

36

С. С.Т.

100.00

37

С.И.С.

100.00

38

Т.Л.Т.

100.00

39

Ц.К.Н.

100.00

40

Ц.М.С.

100.00

41

[Ю.А.Д.

100.00

 

23.През юли 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 4535 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 36 служители, както следва:

 

№ по

Име

2007

ред

 

М. 07

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

150.00

4

В.С.Т.

150.00

5

В.Т.П.

150.00

6

В.Т.В.

100.00

7

В.В.С.

100.00

8

В.П.И.

100.00

9

В.Д.К.

100.00

10

В.М.П.

150.00

11

Г.В.В.

100.00

12

Г.Л.П.

100.00

13

Г.П.Г.

150.00

14

Д.В.А.

100.00

15

Е.В.З.

100.00

16

И.И.Ц.

100.00

17

И.В.Д.

85.00

18

И.К.А.

150.00

19

Й.Ч.Й.

150.00

20

К.А.Ф.

150.00

21

К.Б.Й.

150.00

22

К.П.В.

150.00

23

Л. С.Г.

150.00

24

Л.Г.Д.

100.00

25

М.С.С.

150.00

26

Н.Д.Р.

150.00

27

Н.Х.Д.

100.00

28

О.А. Д.

100,00

29

П.Е.П.

150.00

30

Р.Г.Г.

150.00

31

С. С.Т.

150.00

32

С.И.С.

150.00

33

Т.Л.Т.

150.00

34

Ц.К.Н.

150.00

35

Ю.А.Д.

100.00

36

Ю.К.Т.

100.00

 

24.През август 2007г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 4135 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 33 служители, както следва.

 

№ по

Име

2007

ред

 

м. 08

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

150.00

4

В.Т.В.

100.00

5

В.П.И.

100.00

6

В.Д.К.

150.00

7

Г.В.В.

100.00

8

Г.Л.П.

100.00

9

Г.Г.А.

150.00

10

Д.В.А.

100.00

11

Д.Р.Х.

150.00

12

Е.Н.Е.

100.00

13

Е.В.З.

100.00

14

И.И.Ц.

100.00

15

И.В.Д.

85.00

16

И.Й.Т.

100.00

17

И.Т.Т.

150.00

18

И.М.С.

250.00

19

К.Б.Й.

150.00

20

К.Р.Г.

100.00

21

Л.Г.Д.

100.00

22

Л. Г.Г.

150.00

23

М.К.П.

150.00

24

Н.В.В.

100.00

25

Н.Д.Р.

150.00

26

Н.Х.Д.

100.00

27

П.Е.П.

150.00

28

Р.Г.Г.

150.00

29

С.И.К.

100.00

30

С.И.С.

150.00

31

Т.Л.Т.

150.00

32

Ц.К.Н.

150.00

33

Ю.А.Д.

100.00

 

 

 

 

 

25.През септември 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 5935 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 40 служители, както следва.

 

 

№ по

Име

2007

ред

 

м. 09

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.С.Т.

200.00

5

В.Т.П.

200.00

6

В.Т.В.

100.00

7

В.П.И.

100.00

8

В.П.К.

200.00

9

В.М.П.

200.00

10

Г.В.В.

100.00

11

Г.Л.П.

100.00

12

Г.Г.А.

150.00

13

Д.В.А.

200.00

14

Д.Р.Х.

150.00

15

Е.Н.Е.

100.00

16

Е.В.З.

100.00

17

И.И.Ц.

100.00

18

И.В.Д.

85.00

19

И.Й.Т.

100.00

20

И.Т.Т.

150.00

21

И.М.С.

300.00

22

К.Б.Й.

150.00

23

К.Р.Г.

100.00

24

Л.Г.Д.

100.00

25

Л. Г.Г.

150.00

26

М.Б. М.

200.00

27

М.К.П.

150.00

28

М.Д.Н.

150.00

29

Н.Д.Р.

200.00

 

30

Н.Х.А.

200.00

31

Н.Х.Д.

100.00

32

П.Е.П.

150.00

33

Р.Г.Г.

150.00

34

С.И.К.

100.00

35

С.А.С.

200.00

36

С. С.Т.

200.00

37

С.И.С.

150.00

38

Т.Л.Т.

150.00

39

Ц.К.Н.

200.00

40

Ю.А.Д.

100.00

 

 

 

 

26.През октомври 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начеслен от нея аванс в размер на 6535 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на  служители в СДВР, както следва:

№ по

Име

2007

ред

 

м. 10

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.С.Т.

200.00

5

В.Т.П.

200.00

6

В.Т.В.

100.00

7

В.П.И.

100.00

8

В.П.К.

200.00

9

В.М.П.

200.00

10

Г.В.В.

100.00

11

Г.Л.П.

100.00

12

Г.Г.А.

200.00

13

Г.П.Г.

200.00

14

Д.В.А.

200.00

15

Д.Р.Х.

150.00

16

Е.Н.Е.

100.00

17

Е.В.З.

100.00

18

И.И.Ц.

100.00

19

И.В.Д.

85.00

20

И.Й.Т.

200.00

21

И.К.А.

200.00

22

И.Т.Т.

200.00

23

И.М.С.

300.00

24

К.Р.Г.

200.00

25

Л.Г.Д.

100.00

26

Л. Г.Г.

200.00

27

М.Б. М.

200,00

28

М.К.П.

150.00

29

Н.Д.Р.

200.00

30

Н.Х.А.

200.00

31

Н.Х.Д.

100.00

32

П.Е.П.

150.00

33

Р.Г.Г.

200.00

34

С.И.К.

100.00

35

С.А.С.

200.00

36

С. С.Т.

200.00

37

С.И.С.

200.00

38

Т.Л.Т.

200.00

39

Ц.К.Н.

200.00

40

Ю.А.Д.

100.00

 

27.През ноември 2007г. подс. Т. получила неправомерно начеслен от нея аванс в размер на 3635 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 25 служители, както следва:

 

 

 

 

№ по

Име

2007

ред

 

м. 11

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

В.Т.В.

100.00

4

В.П.И.

100.00

5

Г.В.В.

100.00

6

Г.Л.П.

100.00

7

Г.Г.А.

200.00

8

Д.В.А.

200.00

9

Е.В.З.

100.00

10

И.В.Д.

85.00

11

И.Т.Т.

200.00

12

И.М.С.

200.00

13

К.Р.Г.

100.00

14

Л.Г.Д.

100.00

15

Л. Г.Г.

200.00

16

М.Б. М.

200.00

17

М.К.П.

200.00

18

Н.Д.Р.

200.00

19

Н.Х.Д.

100.00

20

П.Е.П.

150.00

21

Р.Г.Г.

200.00

22

С.И.К.

100.00

23

С.И.С.

200.00

24

Т.Л.Т.

200.00

25

Ю.А.Д.

100.00

 

28. През декември 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начеслен от нея аванс в размер на 4885 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 31 служители, както следва.

 

по ред

Име

2007 м. 12

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.Т.П.

200.00

5

В.Т.В.

100.00

6

В.П.И.

100.00

7

В.П.К.

200.00

8

В.М.П.

200.00

9

Г.В.В.

100.00

10

Г.Л.П.

100.00

11

Г.Г.А.

200.00

12

Д.В.А.

200.00

13

Е.В.З.

100.00

14

И.И.Ц.

150.00

15

И.В.Д.

85.00

16

И.Т.Т.

200.00

17

И.М.С.

200.00

18

К.Р.Г.

100.00

19

Л.Г.Д.

100.00

20

Л. Г.Г.

200.00

21

М.Б. М.

200.00

22

М.К.П.

200.00

23

Н.Д.Р.

200.00

24

П.Е.П.

150.00

25

Р.Г.Г.

200.00

26

С.И.К.

100.00

27

С.А.С.

200.00

28

С. С.Т.

200.00

29

С.И.С.

200.00

30

Т.Л.Т.

200.00

31

Ю.А.Д.

100.00

 

 

29. През януари 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начеслен от нея аванс в размер на 5485.00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 35 служители, както следва.

№ по ред

Име

2008 м. 01

1

А.Л.Й.

100.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.Т.П.

200.00

5

В.Т.В.

100.00

6

В.П.И.

100.00

7

В.П.К.

200.00

8

В.М.П.

200.00

9

Г.В.В.

100.00

10

Г.Л.П.

100.00

11

Г.Г.А.

200.00

12

Г.П.Г.

200.00

13

Д.В.А.

200.00

14

Е.В.З.

100.00

15

И.И.Ц.

150.00

16

И.В.Д.

85.00

17

И.К.А.

200.00

18

И.Т.Т.

200.00

19

И.М.С.

200.00

20

К.Р.Г.

100.00

21

Л.Г.Д.

100.00

22

Л. Г.Г.

200.00

23

М.Б. М.

200.00

24

М.К.П.

200.00

25

Н.Д.Р.

200.00

26

Н.Х.Д.

100.00

27

П.Е.П.

150.00

28

Р.Г.Г.

200.00

29

С.И.К.

100.00

30

С.А.С.

200.00

31

С. С.Т.

200.00

32

С.И.С.

200.00

33

Т.Л.Т.

200.00

34

Ц.К.Н.

100.00

35

Ю.А.Д.

100.00

 

 

 

30.През февруари 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начеслен от нея аванс в размер на 7135.00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 40 служители, както следва.

№ по

Име

2008

ред

 

м. 02

1

А.Л.Й.

200.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.Т.П.

200.00

5

В.Т.В.

100.00

6

В.П.И.

100.00

7

В.П.К.

200.00

8

В.М.П.

200.00

9

Г.В.В.

200.00

10

Г.Л.П.

100.00

11

Г.Г.А.

200.00

12

Г.П.Г.

200.00

13

Д.В.А.

200.00

14

Д.Р.Х.

200.00

15

Е.Н.Е.

100.00

16

Е.В.З.

200.00

17

И.И.Ц.

200.00

18

И.В.Д.

85.00

19

И.К.А.

200.00

20

И.Т.Т.

200.00

21

И.М.С.

300.00

22

К.Р.Г.

200.00

23

Л.Г.Д.

100.00

24

Л. Г.Г.

200.00

25

М.Б. М.

200.00

26

М.К.П.

200.00

27

Н.Д.Р.

200.00

28

Н.Х.Д.

100.00

29

О.М.И.

200.00

30

П.Л.Б.

200.00

31

П.Е.П.

150.00

32

Р.Г.Г.

200.00

33

С.И.К.

200.00

34

С.А.С.

200.00

35

С. С.Т.

200.00

36

С.И.С.

200.00

37

Т.Л.Т.

200.00

38

Ц.К.Н.

200.00

39

Ю.А.Д.

100.00

40

Ю.К.Т.

200.00

 

31.През март 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 7635.00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 42 служители, както следва.

№ по

Име

2008

ред

 

м. 03

1

А.Л.Й.

200.00

 

 

 

 

 

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.С.Т.

200.00

5

В.Т.П.

200.00

6

В.Т.В.

100.00

7

В.П.И.

100.00

8

В.П.К.

200.00

9

В.М.П.

200.00

10

Г.В.В.

200.00

11

Г.Л.П.

100.00

12

Г.Г.А.

200.00

13

Г.П.Г.

200.00

14

Д.В.А.

200.00

15

Д.Р.Х.

200.00

16

Е.В.З.

200.00

17

И.И.Ц.

200.00

18

И.В.Д.

85.00

19

И.К.А.

200.00

20

И.Т.Т.

200.00

21

И.М.С.

300.00

22

Й.Ч.Й.

200.00

23

К.А.Ф.

200.00

24

К.Р.Г.

200.00

25

Л.Г.Д.

100.00

26

Л. Г.Г.

200.00

27

М.Б. М.

200.00

28

М.К.П.

200.00

29

Н.Д.Р.

200.00

30

Н.Х.Д.

100.00

31

О.М.И.

200.00

32

П.Г.С.

200.00

33

П.Л.Б.

200.00

34

П.Е.П.

150.00

35

Р.Г.Г.

200.00

36

С.И.К.

200.00

37

С.А.С.

200.00

38

С. С.Т.

200.00

39

С.И.С.

200.00

40

Т.Л.Т.

200.00

41

Ц.К.Н.

200.00

42

Ю.А.Д.

100.00

 

32.През април 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 7935.00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 44 служители, както следва.

 

№ по

Име

2008

 

ред

 

м. 04

 

1

А.Л.Й.

200.00

 

2

А.Н.С.

100.00

 

3

Б.И.С.

200.00

 

4

В.С.Т.

200.00

 

5

В.Т.П.

200.00

 

6

В.Т.В.

100.00

 

7

В.Н.С.

100.00

9

В.П.К.

200.00

10

В.М.П.

200.00

11

Г.В.В.

200.00

12

Г.Л.П.

100.00

13

Г.Г.А.

200.00

14

Г.П.Г.

200.00

15

Д.В.А.

200.00

16

Д.Р.Х.

200.00

17

Е.В.З.

200.00

18

И.И.Ц.

200.00

19

И.В.Д.

85.00

20

И.К.А.

200.00

21

И.Т.Т.

200.00

22

И.М.С.

300.00

23

Й.С.К.

200.00

24

Й.Ч.Й.

200.00

25

К.А.Ф.

200.00

26

К.Р.Г.

200.00

27

Л.Г.Д.

100.00

28

Л. Г.Г.

200.00

29

М.Б. М.

200.00

30

М.К.П.

200.00

31

Н.Д.Р.

200.00

32

Н.Х.А.

200.00

33

Н.Х.Д.

100.00

34

О.М.И.

200.00

35

П.Г.С.

200.00

36

П.Л.Б.

200.00

37

П.Е.П.

150.00

38

Р.Г.Г.

200.00

39

С.И.К.

200.00

40

С.А.С.

200.00

41

С.И.С.

200.00

42

Т.Л.Т.

200.00

43

Ц.К.Н.

200.00

44

Ю.А.Д.

100.00

 

33.През май 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 8035.00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 45 служители, както следва:

ред

 

м. 05

1

А.Н.С.

100.00

2

Б.И.С.

200.00

3

В.Т.П.

200.00

4

В.Т.В.

100.00

5

В.Н.С.

200.00

6

В.П.И.

100.00

7

В.П.К.

200.00

8

В.М.П.

200.00

9

Г.А.И.

200.00

10

Г.В.В.

200.00

11

Г.Л.П.

100.00

12

Г.Г.А.

200.00

13

Д.В.А.

200.00

14

Д.Р.Х.

200.00

15

Е.В.З.

200.00

16

Е.К.Д.

100.00

 

 

 

 

 

17

И.И.Ц.

200.00

18

И.В.Д.

85.00

19

И.Т.Т.

200.00

20

И.М.С.

400.00

21

Й.С.К.

200.00

22

Й.Ч.Й.

200.00

23

К.А.Ф.

200.00

24

К.Б.Й.

200.00

25

К.Р.Г.

200.00

26

Л.Г.Д.

100.00

27

Л. Г.Г.

200.00

28

М.Б. М.

200.00

29

М.К.П.

200.00

30

М.Ц.Ч.

200.00

31

Н.Д.Р.

200.00

32

Н.Х.А.

200.00

33

Н.Х.Д.

100.00

34

О.М.И.

200.00

35

П.Г.С.

200.00

36

П.Л.Б.

200.00

37

П.Е.П.

150.00

38

Р.Г.Г.

200.00

39

Р.Х.В.

 

40

С.И.К.

200.00

41

С.А.С.

200.00

42

С.И.С.

200.00

43

Т.Л.Т.

200.00

44

Ц.К.Н.

200.00

45

Ю.А.Д.

100.00

 

34.През юни 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 10035.00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 55 служители, както следва:

 

 

 

№ по

Име

2008

 

ред

 

М. 06

 

1

А.Л.Й.

200.00

 

2

А.Н.С.

100.00

 

3

Б.И.С.

200.00

 

4

В.С.Н.

200.00

 

5

В.С.Т.

200.00

 

6

В.Т.П.

200.00

 

7

В.Т.В.

100.00

 

8

В.Н.С.

200.00

 

9

В.П.И.

100.00

 

10

В.П.К.

200.00

 

11

В.С.Г.

200.00

 

12

В.М.П.

200.00

 

13

Г.А.И.

200.00

 

14

Г.В.В.

200.00

18

Д.Р.Х.

200.00

19

Е.В.З.

200.00

20

Е.К.Д.

100.00

21

З.А.З.

200.00

22

И.И.Ц.

200.00

23

И.С.М.

200.00

 

 

 

 

 

24

И.В.Д.

85.00

25

И.К.А.

200.00

26

И.Т.Т.

200.00

27

И.М.С.

300.00

28

Й.С.К.

200.00

29

Й.Ч.Й.

200.00

30

К.А.Ф.

200.00

31

К.Б.Й.

200.00

32

К.П.В.

200.00

33

К.Р.Г.

200.00

34

Л.Г.Д.

100.00

35

Л. Г.Г.

200.00

36

М.Б. М.

200.00

37

М.К.П.

200.00

38

М.С.С.

200.00

39

М.Ц.Ч.

200.00

40

Н.Д.Р.

200.00

41

Н.Х.А.

200.00

42

Н.Х.Д.

100.00

43

О.М.И.

200.00

44

П.Г.С.

200.00

45

П.Л.Б.

200.00

46

П.Б.Б.

100.00

47

П.Е.П.

150.00

48

Р.Г.Г.

200.00

49

С.И.К.

200.00

50

С.А.С.

200.00

51

С. С.Т.

200.00

52

С.И.С.

200.00

53

Т.Л.Т.

200.00

54

Ц.К.Н.

200.00

55

Ю.А.Д.

100.00

 

35.През юли 2008 г.подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на  7935.00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 44 служители, както следва:

 

 

N2 по

Име

2008

 

ред

 

м. 07

 

1

А.Л.Й.

200.00

 

2

А.Н.С..

100.00

 

3

Б.И.С.

200.00

 

4

В.С.Т.

200.00

 

5

В.Т.П.

200.00

 

6

В.Т.В.

100.00

 

7

В.Н.С.

200.00

8

В.П.И.

100.00

9

В.С.Г.

200.00

10

В.М.П.

200.00

11

Г.А.И.

200.00

12

Г.В.В.

200.00

13

Г.Л.П.

100.00

14

Г.Г.А.

200.00

15

Д.В.А.

200.00

16

Е.В.З.

200.00

17

Е.К.Д.

100.00

18

З.А.З.

200.00

 

 

 

 

 

 

 

 

19

И.И.Ц.

200.00

20

И.В.Д.

85.00

21

И.К.А.

200.00

22

И.Т.Т.

200.00

23

И.М.С.

300.00

24

Й.С.К.

200.00

25

Й.Ч.Й.

200.00

26

К.А.Ф.

200.00

27

К.П.В.

200.00

28

Л.Г.Д.

100.00

29

М.Б. М.

200.00

30

М.К.П.

200.00

31

М.С.С.

200.00

32

Н.Д.Р.

200.00

33

Н.Х.Д.

100.00

34

О.А. Д.

200.00

35

П.Г.С.

200.00

36

П.Б.Б.

200.00

37

П.Е.П.

150.00

38

Р.Г.Г.

200.00

39

С.А.С.

200.00

40

С. С.Т.

200.00

41

С.И.С.

200.00

42

Т.Л.Т.

200.00

43

Ц.К.Н.

200.00

44

|Ю.А.Д.

100.00

 

36.През август 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 8135.00 лева. Авансът бил начислен на 46 служители, както следва:

№ по

Име

2008

ред

 

м. 08

1

А.Л.Й.

200.00

2

А.Н.С.

100.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.Т.П.

200.00

5

В.Т.В.

100.00

6

В.Н.С.

200.00

7

В.П.И.

100.00

8

В.П.К.

200.00

9

В.М.П.

200.00

10

Г.А.И.

200.00

11

Г.В.В.

200.00

 

12

Г.Л.П.

100.00

13

Г.Г.А.

200.00

14

Д.Р.Х.

100.00

15

Е.В.З.

200.00

16

Е.К.Д.

100.00

17

И.И.Ц.

200.00

18

И.В.Д.

85.00

19

И.К.А.

200.00

20

И.Т.Т.

200.00

21

И.М.С.

300.00

22

Й.С.К.

200.00

23

Й.Ч.Й.

200.00

 

 

 

 

 

 

 

 

24

К.А.Ф.

200.00

25

К.Б.Й.

200.00

26

К.П.В.

200.00

27

К.Р.Г.

200.00

28

Л.Г.Д.

100.00

29

Л. Г.Г.

200.00

30

М.Б. М.

200.00

31

М.К.П.

200.00

32

М.С.С.

200.00

33

М.Ц.Ч.

200.00

34

Н.Д.Р.

200.00

35

Н.Х.А.

200.00

36

Н.Х.Д.

100.00

37

П.Г.С.

200.00

38

П.Б.Б.

100.00

39

П.Е.П.

150.00

40

Р.Г.Г.

200.00

41

С.А.С.

200.00

42

С. С.Т.

200.00

43

С.И.С.

200.00

44

Т.Л.Т.

200.00

45

Ц.К.Н.

200.00

46

Ю.А.Д.

100.00

 

37.През септември 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 10535.00 лева. Авансът бил начислен на 57 служители, както следва:

 

№ по

Име

2008

 

ред

 

м. 09

 

1

А.Л.Й.

200.00

 

2

А.Н.С.

100.00

 

3

Б.И.С.

200.00

 

4

В.С.Н.

200.00

 

5

В.С.Т.

200.00

 

6

В.Т.П.

200.00

 

7

В.Т.В.

100.00

 

8

В.Н.С.

200.00

 

9

В.П.И.

100.00

 

10

В.П.К.

200.00

 

11

В.С.Г.

200.00

 

12

В.М.П.

200.00

 

13

Г.А.И.

200.00

14

"еорги В.В.

200.00

15

Г.Л.П.

100.00

16

Г.Г.А.

200.00

17

Д.В.А.

200.00

18

Е.В.З.

200.00

19

Е.К.Д.

100.00

20

Е.С.С.

200.00

21

З.А.З.

200.00

22

И.И.Ц.

200.00

23

И.С.М.

200.00

24

И.В.Д.

85.00

25

И.К.А.

200.00

26

И.К.К.

200.00

 

 

 

 

 

 

 

27

И.Т.Т.

200.00

28

И.М.С.

300.00

29

Й.С.К.

200.00

30

Й.Ч.Й.

200,00

31

К.А.Ф.

200.00

32

К.Б.Й.

200.00

33

К.П.В.

200.00

34

К.Р.Г.

200.00

35

К.Я.Б.

200.00

36

Л.Г.Д.

100.00

37

Л. Г.Г.

200.00

38

М.Б. М.

200.00

39

М.К.П.

200.00

40

М.С.С.

200.00

41

М.Ц.Ч.

200.00

42

М.П.В.

200.00

43

Н.Д.Р.

200.00

44

Н.Х.А.

200.00

45

Н.Х.Д.

100.00

46

О.А. Д.

200.00

47

П.Г.С.

200.00

48

П.Б.Б.

200.00

49

П.Е.П.

150.00

50

Р.Г.Г.

200.00

51

С.И.К.

200.00

52

С.А.С.

200.00

53

С. С.Т.

200.00

54

С.И.С.

200.00

55

Т.Л.Т.

200.00

56

Ц.К.Н.

200.00

57

Ю.А.Д.

100.00

 

38. През октомври 2008г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 10750.00 лева, които присвоила.Авансът бил начислен на името на 58 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2008

ред

 

м. 10

1

А.Л.Й.

200.00

2

А.Н.С.

100.00

3

А.С.М.

200.00

4

Б.И.С.

200.00

                       5

В.С.Н.

200.00

6

В.С.Т.

200.00

7

В.Т.П.

200.00

8

В.Т.В.

100.00

9

В.И.И.

200.00

10

В.Н.С.

200.00

11

В.П.И.

100.00

 

 

 

 

 

 

12

В.П.К.

200.00

13

В.С.Г.

200.00

14

В.М.П.

200.00

15

Г.А.И.

200.00

16

Г.В.В.

200.00

17

Г.Л.П.

100.00

18

Г.Г.А.

200.00

19

Д.Р.Х.

100.00

20

Е.Н.Е.

200.00

21

Е.В.З.

200.00

22

Е.К.Д.

100.00

23

Е.С.С.

200.00

24

З.А.З.

200.00

25

И.И.Ц.

200.00

26

И.С.М.

200.00

27

И.К.А.

200.00

28

И.К.К.

200.00

29

И.Т.Т.

200.00

30

И.М.С.

300.00

31

Й.С.К.

200.00

32

Й.Ч.Й.

200.00

33

К.А.Ф.

200.00

34

К.Б.Й.

200.00

35

К.П.В.

200.00

36

К.Р.Г.

200.00

37

К.Я.Б.

200.00

38

Л.Г.Д.

100.00

39

Л. Г.Г.

200.00

40

М.Б. М.

200.00

41

М.К.П.

200,00

42

М.С.С.

200.00

43

М.Ц.Ч.

200.00

44

М.П.В.

200.00

45

Н.Д.Р.

200.00

46

Н.Х.А.

200.00

47

Н.Х.Д.

100.00

48

О.А. Д.

200.00

49

П.Г.С.

200.00

50

П.Б.Б.

200.00

51

П.Е.П.

150.00

52

Р.Г.Г.

200.00

53

С.А.С.

200.00

54

С.И.С.

200.00

55

Т.Л.Т.

200.00

56

Ц.К.Н.

200.00

57

Ю.А.Д.

100.00

58

Ю.К.Т.

200.00

 

 

 

 

39. През ноември 2008г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 10100.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен за посочения по-горе период  на 51 служители, както следва:

 

№ по

Име

2008

ред

 

м. 11

1

А.Л.Й.

200.00

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2

А.С.М.

200.00

3

Б.И.С.

200.00

4

В.С.Н.

200.00

5

В.С.Т.

200.00

6

В.Т.П.

200.00

7

В.И.И.

200.00

8

В.Н.С.

200.00

9

В.П.К.

200.00

10

В.С.Г.

200.00

11

В.М.П.

200.00

12

Г.А.И.

200.00

13

Г.В.В.

200.00

14

Г.Г.А.

200.00

15

Д.В.А.

200.00

16

Д.Р.Х.

100.00

17

Е.Н.Е.

200.00

18

Е.В.З.

200.00

19

Е.С.С.

200.00

20

З.А.З.

200.00

21

И.И.Ц.

200.00

22

И.С.М.

200.00

23

И.К.А.

200.00

24

И.К.К.

200.00

25

И.Т.Т.

200.00

26

И.М.С.

300.00

27

Й.С.К.

200.00

28

Й.Ч.Й.

200.00

29

К.А.Ф.

200.00

30

К.Б.Й.

200.00

31

К.П.В.

200.00

32

К.Р.Г.

200.00

33

К.Я.Б.

200.00

34

Л. Г.Г.

200.00

35

М.К.П.

200.00

36

М.С.С.

200.00

37

М.Ц.Ч.

200.00

38

М.П.В.

200.00

39

Н.Д.Р.

200.00

40

Н.Х.А.

200.00

41

Н.Х.Д.

100.00

42

О.А. Д.

200.00

43

П.Г.С.

200.00

44

П.Б.Б.

200.00

45

Р.Г.Г.

200.00

46

С.И.К.

200.00

47

С.А.С.

200.00

48

С.И.С.

200.00

 

49

Т.Л.Т.

200.00

50

Ц.К.Н.

200.00

51

Ю.К.Т.

200.00

 

 

 

 

40. През декември 2008г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс на един служител в размер на 100.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен, както следва:

№ по ред

Име

2008 м. 12

1

Н.Х.Д.

100.00

 

 

 

 

41. През януари 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс на един служител в размер на 100.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен, както следва:

№ по ред

Име

2009 м. 01

1

Н.Х.Д.

100.00

42. През февруари 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 1200 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на четири служители на СДВР, както следва:

Ns по ред

Име

2009 м. 02

1

И.Т.Т.

300.00

2

И.М.С.

400.00

3

М.Ц.Ч.

400.00

4

Н.Х.Д.

100.00

43. През март 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 2300,00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо седем служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2009 м. 03

1

А.Л.Й.

300.00

2

В.С.Т.

200.00

3

Е.В.З.

300.00

4

И.Т.Т.

400.00

5

И.М.С.

400.00

6

М.Ц.Ч.

400.00

7

О.М.И.

300.00

44. През април 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 3500.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо осем служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2009 м. 04

1

В.Н.С.

500.00

2

Д.И.Й.

500.00

3

И.М.С.

500.00

4

Й.С.Д.

500.00

5

М.Ц.Ч.

250.00

6

М.П.В.

250.00

7

П.Л.Б.

500.00

8

П.Е.П.

500.00

 45. През юни 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 6250.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 11 служители на СДВР, както следва:

по ред

Име

2009 м. 06

1

В.Н.С.

600.00

2

Д.И.Й.

600.00

3

Е.В.З.

500.00

 

4

И.Т.Т.

500.00

5

И.М.С.

600.00

6

М.Ц.Ч.

450.00

7

М.П.В.

350.00

8

П.Л.Б.

650.00

9

П.Е.П.

600.00

10

П.Й.И.

700.00

11

Ю.А.Д.

700.00

46. През юли 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 6200.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 8 служители на СДВР, както следва:

Ns по ред

Име

2009 м. 07

1

Д. Л.Й.

800.00

2

А.Н.С.

900.00

3

В.Т.В.

800.00

4

Г.Г.А.

500.00

5

И.К.Ч.

900.00

6

И.М.С.

600.00

7

Н.Д.Р.

900.00

8

П.Е.П.

800.00

 

47. През август 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 7700.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 9 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2009 м. 08

1

Б.А.Н.

900.00

2

Д.В.М.

900.00

3

Д.И.Й.

800.00

4

Е.К.Д.

900.00

5

И.К.Ч.

900.00

6

И.Т.Т.

800.00

7

М.Ц.Ч.

800.00

8

П.Й.И.

900.00

9

Ю.А.Д.

800.00

 

48. През септември 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 6800.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 8 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2009

ред

 

м. 09

1

В.С.Н.

800.00

2

В.Н.С.

800.00

3

Д.С.К.

900.00

4

Н.П.Б.

800.00

5

Р.Й.П.

900.00

6

Р.Г.Г.

800.00

7

Р.Х.В.

900.00

8

С.Т.С.

900.00

49. През октомври 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 3600.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 6 служители на СДВР, както следва:

 

 

№ по

Име

2009

ред

 

м. 10

1

А.С.С.

800.00

 

2

В.М.П.

600.00

3

Е.Д.Н.

600.00

4

Й.С.К.

700.00

5

Й.Ч.Й.

450.00

6

К.А.Ф.

450.00

 

50. През ноември 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 6200.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 10 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2009

ред

 

м. 11

1

В.Т.П.

700.00

2

Г.А.И.

700.00

3

Г.Л.П.

700.00

4

Г.П.Г.

700.00

5

З.А.З.

700.00

6

И.Т.Т.

500.00

7

К.Р.Г.

600.00

8

М.С.С.

600.00

9

М.Ц.Ч.

550.00

10

О.М.И.

450.00

 51. През декември 2009г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 6200.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 10 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2009

ред

 

м. 12

1

А.Л.Й.

800.00

2

В.Н.С.

500.00

3

Г.Г.А.

700.00

4

Д.И.Й.

700.00

5

И.В.Д.

600.00

6

И.М.С.

800.00

7

К.Б.Й.

600.00

8

Л.К.К.

500.00

9

Н.Д.Р.

800.00

10

О.М.И.

200.00

 52. През януари 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 4800.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 10 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2010

ред

 

м. 01

1

В.С.Н.

500.00

2

В.С.Т.

500.00

3

И.К.Ч.

500.00

4

И.Т.Т.

400.00

5

М.К.П.

600.00

6

М.Ц.Ч.

400.00

7

О.М.И.

400.00

8

П.Г.С.

500.00

9

Р.Г.Г.

600.00

10

Ю.А.Д.

400.00

 

53. През февруари 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 2900.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 7 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2010

ред

 

м. 02

1

Д.Н.С.

700.00

2

Б.А.Д.

400.00

3

В.Т.В.

400.00

4

Е.В.З.

400.00

5

О.М.И.

300.00

6

С.Н.К.

300.00

7

Ц.К.Н.

400.00

54. През март 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 3800.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 9 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2010

ред

 

м. 03

1

А.Л.Й.

300.00

2

В.П.И.

500.00

3

Е.К.Д.

400.00

4

К.Ц.К.

500.00

5

К.Р.Г.

400.00

6

Л. Г.Г.

500.00

7

М.К.П.

200.00

8

П.Л.Б.

600.00

9

Р.Г.Г.

400.00

 

55. През април 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 3620.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 10 служители на СДВР, както следва:

№ по

Име

2010

ред

 

м 04

1

В.Н.С.

500.00

2

И.К.Ч.

300,00

3

Л.Г.Д.

400,00

4

М.К.П.

400.00

5

О.М.И.

400.00

6

П.Г.С.

170.00

7

П.Е.П.

350.00

8

Р.Г.Г.

300.00

9

С.Н.К.

500.00

10

Ю.А.Д.

300.00

 

 

 

56. През май 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 3900.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 11 служители на СДВР, както следва:

N2 по ред

Име

2010 м, 05

1

Е.В.З.

400.00

2

И.М.С.

400.00

3

К.Ц.К.

150.00

4

М.К.П.

400.00

5

Н.Д.Р.

500.00

6

П.Е.П.

400.00

7

Р.Й.П.

300,00

8

Р.Г.Г.

250.00

9

С.Н.К.

300.00

10

С.И.С.

400.00

11

Ц.К.Н.

400.00

 

57. През юни 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 4800.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 12 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2010 м. 06

1

В.Б.С.- Т.

400.00

2

Г.В.В.

250.00

3

И.И.Ц.

300.00

4

И.М.С.

450.00

5

К.Ц.К.

150.00

6

М.Б. М.

400.00

7

М.К.П.

450.00

8

М.Ц.Ч.

400.00

9

П.Е.П.

450.00

10

С.И.К.

450.00

11

С.Н.К.

500.00

12

Ю.А.Д.

600.00

 

58. През юли 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 750.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 2 служители на СДВР, както следва:

№ по ред

Име

2010 м. 07

1

К.Ц.К.

150.00

2

Ю.А.Д.

600.00

 

59. През август 2010г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс общо в размер на 1750.00 лева, като присвоила паричната сума. Авансът бил начислен на общо 5 служители на СДВР, както следва:

 

 

 

 

№ по ред

Име

2010 м, 08

1

И.И.Ц.

300.00

2

И.М.С.

400.00

3

К.Ц.К.

150.00

4

П.Е.П.

400.00

5

С.Н.К.

500.00

Общо за целия разглеждан период В.Т. получила срещу подпис във авансовата ведомост от името на съответните служители общо 245 885,00 /двеста четиридесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и пет/ лева, които взела в свое разпореждане и похарчила за лични и на семейството ѝ нужди. Паричните средства били формирани чрез въвеждане от нея на данни в авансовата ведомост на недължим аванс без документална обоснованост, без знанието на лицата, на които е начислен и без да е получен от тези лица. Служителите от СОД-СДВР, на чието име бил начислен авансът, не били информирани за действията на подсъдимата, тъй като по принцип не получавали аванс. Отделно от това, служителите на СДВР не установявали липса на дължими суми от трудовото си възнаграждение, тъй като подсъдимата присвоявала неправомерно формирани от нея излишъци, чиято стойност надхвърля определеното трудово възнаграждение. Съмнения за нередност не възниквали и у изпълняващите длъжността касиер на Главна каса, тъй като нямало служител, който да се яви и да потърси начисления по ведомостта аванс, получен от негово име от подс. Т..

Освен посочената сума от 245 885,00 лева, чрез касата на СДВР В.Т. присвоила и още 22 193, 85 лева, като начислявала по ведомост суми за неползван платен годишен отпуск на служители с прекратени служебни и трудови правоотношения от ОСОД-СДВР, които суми не били дължими. Така общо неправомерно начислените от нея суми, присвоени от касата на СДВР, възлизат на 268 078,85 лева. В случаите на неправомерно начислен излишък, присвоен от подсъдимата от касата на СДВР, тя обяснявала на касиера, че служителите не могат да дойдат лично да си получат парите, че същите са я упълномощили устно да ги получи вместо тях. Тъй като В.Т. била дългогодишен служител и се ползвала с добра репутация и доверие сред колегите си, поисканите от нея парични суми от името на посочените служители ѝ били предавани от касиера на Главна каса, без наличие на изрични писмени пълномощни за това. Във ведомостта подсъдимата се подписвала от името на служителя, на чието име била начислена сумата. Така получените от нея парични средства тя  изразходвала за лични и на семейството ѝ  нужди.

Неправомерно начислените от В.Т. суми за полагащи се обезщетения за неизползван платен годишен отпуск на служителите от ОСОД- СДВР с прекратени трудови правоотношения, получени от нея по описания по - горе начин от касата на СДВР и съответно присвоени от нея, са както следва:

1.     От името на С.П.С.- 1169,63 лв., получени от касата на СДВР през септември 2009г,;

2.      От името на Т..С.Т. - 1065,87 лв., получени от касата на СДВР през октомври 2009г.;

 

 

 

3.      От името на Д. С.Б. - 1011,35 лв., получени от касата на СДВР през ноември 2009г.;

4.      От името на П.С.Т. -916,03 лв., получени от касата на СДВР през декември 2009г;

5.      От името на И.П.М. - 1107,67 лв., получени от касата на СДВР през декември 2009г.;

6.      От името на Р.В.Т. - 940,52 лв., получени от касата на СДВР през януари 2010г.;

7.      От името на Л.А.Л. - 654,96 лв. получени от касата на СДВР през март 2010г.;

8.      От името на В.К.К. - 1852,01 лв., получени от касата на СДВР през януари 2010г.;

9.      От името на С.А.Д.-1053,06 лв., получени от касата на СДВР през м.март 2010г.;

10. От името на Л.И.Ш.-1827,29 лв. получени от касата на СДВР през август 2010г.;

11. От името на С.А.С. - 1987,81 лв., получени от касата на СДВР през август 2010г.;

12. От името на О.М.И. - 2192,76 лв., получени от касата на СДВР през юли 2010г.;

13. От името на Б.А.Д. - 3652,05 лв., получени от касата на СДВР през м.юли 2010г.;

14. От името на А.Г.Т. - 2762,84 лв., получени от касата на СДВР през м.август 2010г.

 

По описания начин общо получената и присвоена от В.Т. чрез касата на СДВР сума за инкриминирания период възлиза на 268 078,85 лева, от които 245 885,00 лева били неправомерно начислени от нея като аванс, а сумата от  22 193, 85 лева били неправомерно начислени като обезщетения за неползван платен годишен отпуск на служители с прекратени трудови и служебни правоотношения.

Освен чрез касата на СДВР подсъдимата присвоявала и по банков път недължимо начислени от нея в повече парични суми към възнагражденията на служителите, както и недължимо начислени от нея суми за неползван платен годишен отпуск на напуснали служители. В.Т. и синът ѝ М.Т. били титуляри на банкови сметки в „Банка ДСК“ЕАД, както следва: В.Т. имала открити две банкови сметки в лева - № ******и № ******, а М.Т. имал открити също две банкови сметки в лева - № ******и №******83. През инкриминирания период „Банка ДСК“ ЕАД била една от банките, обслужвали СДВР и именно на В.Т. било вменено задължението да носи в банката материален носител /дискета/ с файла за начислените възнаграждения и обезщетения на служителите в СДВР. „Банка ДСК“ ЕАД не изисквала представяне на ведомостите на хартиен носител, поради което подс. Т. следвало да носи в банката единствено дискета с файла и платежното нареждане с общата за плащане сума. Това ѝ позволявало с генерираните от нея в информационната система суми, които били в повече от дължимите към възнагражденията на служители от ОСОД-СДВР, да задължи сметката на СДВР, като същите бъдат преведени по нейна или на сина ѝ банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД. За целта, когато подсъдимата получавала дискетата със записания файл от С.С., изпратен му от ДКИС-МВР, подсъдимата манипулирала информацията в същия преди да го занесе и предаде в банката. За служителите, на които била начислила по-голямо от дължимото възнаграждение, начисленото в повече над реално дължимото, Т. насочвала за превод по банкови сметки, на които в същото време били титуляри тя или сина ѝ М.Т.. За целта подсъдимата посочвала в данните на представяната пред „Банка ДСК“ ЕАД дискета, че определена парична сума се превежда от заплатата на съответния служител като влог по сметка. Посочената определена от подсъдимата парична сума за съответния служител, която се превеждала като влог по сметка, всъщност била именно разликата над действително дължимото възнаграждение. Банковата сметка, по която била превеждана тази разлика, също била посочена от подсъдимата, като тя отбелязвала не банкова сметка ***,  а своя банкова сметка, ***, открита на името на сина ѝ М.Т.. Корекциите по индивидуалните партиди на служителите, както и промяна на банковите сметки, по които били извършвани трансферите на паричните средства, били извършвани от Т. в рамките на общата сума, предвидена за изплащане на възнагражденията на служителите, посочена в платежното нареждане. Тези корекции всъщност представлявали вътрешно преразпределение на паричните суми в рамките на общата сума на възнагражденията за съответния месец, изразяващо се насочване на част от тях към банковите сметки на подсъдимата и сина ѝ, а на друга част (дължимото трудово възнаграждение)-  към банковите сметки на съответните служители (установено от тройната ССчЕ и протокол от 27.01.2023г. на допълнителна компютърно-техническа експертиза (л. 1911 – л.1928, том V, СП, СГС). По този начин извършваните промени на записите в дискетата с информация, предоставяна на „Банка ДСК“ ЕАД, не се отразявали на общата сума за изплащане на месечните възнаграждения, посочена в платежното нареждане и електронните файлове, изпратени от ДКИС-МВР. В резултат на неправомерни начисления по отношение на труда и работната заплата на служителите от ОСОД-СДВР, извършени от В.Т. в качеството ѝ на трудовик в СДВР и извършените в последствие манипулации на записите, въз основа на които били превеждани възнагражденията на служителите от отдела, по сметки на В.Т. и М.Т. в „Банка ДСК“ЕАД постъпвали ежемесечно суми от бюджета на СДВР, многократно надвишаващи техните месечни трудови възнаграждения. Посоченият механизъм на присвояване чрез превод на недължими от СДВР парични суми по контролирани от нея банкови сметки В.Т. използвала в периода от 01.10.2008г. до 30.08.2010г., за което време присвоила общо 109 263,13 лева, от които 52 730,00 лева чрез превод по банкови сметки на нейно име и 56533,13 лева чрез превод по банкови сметки на името на сина ѝ М.Т.. Така подсъдимата начислила следните недължими трудови възнаграждения на служителите и обезщетения за неползван платен годишен отпуск на служители с прекратени служебни и трудови правоотношения, които в предадената от нея дискета посочила да бъдат преведени, в резултат на което същите били съответно преведени по нейните банкови сметки и банковите сметки на сина ѝ, както следва:


1.               През декември 2008г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 200,00 лева;

-          В.Т.П. - 200,00 лева;

-          В.П.К. - 200,00 лева;

-          В.М.П. - 200,00 лева;

-          Г.В.В. — 200,00 лева;

-          И.И.Ц. - 200,00 лева;

-          И.К.А. - 200,00 лева;

-          Й.С.К. - 200,00 лева;

-          Й.Ч.Й. - 200,00 лева;

-          К.А.Ф. - 200,00 лева;

-          М.С.С. - 200,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 200,00 лева;

-         П.Г.С. - 200,00 лева;

-         Ц.К.Н. - 200,00 лева;

-         А.И.А. - 200,00 лева;

-         А.С.М. - 200,00 лева;

-         В.В.С. - 200,00 лева;

-         Е.Н.Е. - 200,00 лева;

-         И.Й. Ц.- 200,00 лева;

-         К.П.В. - 200,00 лева;

-         М.М.Т. - 200,00 лева;

-         С.В.И. - 200,00 лева;

-         Ю.К.Т. - 200,00 лева - общо 4600,00 лева, от които посочила в данните на дискетата да се преведат и били преведени  по нейни банкови сметки 2300,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. 2300,00 лева.

2.                       През януари 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-                        Б.И.С. - 200,00 лева;

-                        В.Т.П. - 200,00 лева;

-                        В.П.К. - 200,00 лева;

-                        В.М.П. - 200,00 лева;

-                Г.В.В. - 200,00 лева;

-                И.И.Ц. - 200,00 лева;

-                        И.К.А. - 200,00 лева;

-                        Й.С.К. - 200,00 лева;

-                        Й.Ч.Й. - 200,00 лева;

-                        К.А.Ф. - 200,00 лева;

-                        М.С.С. - 200,00 лева;

-                        Н.Д.Р. - 200,00 лева;

-                        П.Г.С. - 200,00 лева;

-                        Ц.К.Н. - 200,00 лева;

-                        А.И.А. - 200,00 лева;

-                        А.С.М. - 200,00 лева;

-                        В.В.С. - 200,00 лева;

-                        Е.Н.Е. - 200,00 лева;

-                        Е. С.С.- 150,00 лева;

-               И.Й. Ц.- 200,00 лева;

-               К.П.В. — 200,00 лева;

-               М.М.Т. - 200,00 лева;

-               С.В.И. - 200,00 лева;

-               Ю.К.Т. - 200,00 лева - общо 4750,00 лева, от които посочила в данните на дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2380,00 лева, а  по банковите сметки на М.Т. – сумата от 2370,00 лева.

3.                  През февруари 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          А.Л.Й. - 200,00 лева;

-          Б.И.С. - 200,00 лева;

-          Г.В.В. - 200,00 лева;

-          Г.Г.А. - 200,00 лева;

-          Д.В.А. - 200,00 лева;

-          Е.В.З. - 200,00 лева;

-          И.И.Ц. - 200,00 лева;

-          И.С.М. - 100,00 лева;

-          И.К.К. - 200,00 лева;

-          К.Б.Й. - 200,00 лева;

-          К.Р.Г. - 200,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 200,00 лева;

-          О.М.И. - 300,00 лева;

-          Ц.К.Н. - 200,00 лева;

-          В. П.Ц.- 200,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 200,00 лева;

-          Е. С.С.— 150,00 лева;

-          Н..В.П. - 300,00 лева;

-          Н.С.С. - 200,00 лева;

-          П.Й.И. - 300,00 лева;

-          П.В.Р.- 200,00 лева;

-          С.И.Д. - 200,00 лева;

-         Ю.К.Т. - 200,00 лева - общо 4750,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се      преведат и     същите били преведени по нейни банкови сметки 2380, 00 лева, а по банкови сметки на М.Т. 2370,00 лева.

6.                  През март 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 200,00 лева;

-          В.Т.П. -210,00 лева;

-          В.П.К. - 200,00 лева;

-          В.М.П. - 200,00 лева;

-         Г.В.В. - 200,00 лева;

-         И.И.Ц. - 200,00 лева;

-          И.К.А. - 200,00 лева;

-          Й.С.К. - 200,00 лева;

-          Й.Ч.Й. - 220,00 лева;

-          К.А.Ф. - 220,00 лева;

-          М.С.С. - 200,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 220,00 лева;

-          П.Г.С. - 200,00 лева;

-          Ц.К.Н. - 200,00 лева;

-          А.И.А. - 200,00 лева;

-          А.С.М. - 200,00 лева;

-          В.В.С. - 200,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 200,00 лева;

-          Е. С.С.- 150,00 лева;

-          И.Й. Ц.- 200,00 лева;

-          К.П.В. - 200,00 лева;

-          М.М.Т. - 200,00 лева;

-          Н.С.С. - 200,00 лева;

-          П.В.Р.- 200,00 лева;

-          С.В.И. - 200,00 лева;

-          С.И.Д. - 200,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 200,00 лева - общо 5420,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 3050,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2370,00 лева.

7.      През април 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 200,00 лева;

-          В.Т.П. - 200,00 лева;

-          В.П.К. - 200,00 лева;

-          В.М.П. - 200,00 лева;

-          Г.В.В. - 200,00 лева;

-          И.И.Ц. - 200,00 лева;

-          И.К.А. - 200,00 лева;

-          Й.С.К. - 200,00 лева;

-          Й.Ч.Й. - 200,00 лева;

-          К.А.Ф. - 200,00 лева;

-          К.Б.Й. - 200,00 лева;

-          К.Р.Г. - 200,00 лева;

-          М.С.С. — 200,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 200,00 лева;

-          О.М.И. - 200,00 лева;

-          Ц.К.Н. -200,00 лева;

-          А.И.А. - 300,00 лева;

-          А.С.М. - 300,00 лева;

-          В.В.С. - 200,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 200,00 лева;

-          Е. С.С.- 250,00 лева;

-         И.Й. Ц.— 200,00 лева;

-          К.П.В. - 200,00 лева;

-          М.М.Т. - 200,00 лева;

-          Н.С.С. - 200,00 лева;

-          П.В.Р.- 200,00 лева;

-          С.В.И. - 300,00 лева;

-          С.И.Д. - 200,00 лева;

-          Ю.К.Т. — 200,00 лева - общо 6150,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 3580,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2570,00 лева.

8.      През май 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 200,00 лева;

-          В.Т.П. - 200,00 лева;

-          В.П.К. - 200,00 лева;

-          В.М.П. - 200,00 лева;

-          Г.В.В. — 200,00 лева;

-          И.И.Ц. - 200,00 лева;

-          И.К.А. - 200,00 лева;

-          Й.С.К. - 200,00 лева;

-          Й.Ч.Й. - 200,00 лева;

-          К.А.Ф. - 200,00 лева;

-          К.Б.Й. - 200,00 лева;

-          К.Р.Г. - 200,00 лева;

-          М.С.С. — 200,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 200,00 лева;

-          О.М.И. - 300,00 лева;

-          Ц.К.Н. - 200,00 лева;

-          А.И.А. - 200,00 лева;

-          А.С.М. - 200,00 лева;

-          В.В.С. - 200,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 200,00 лева;

-         Е. С.С.- 250,00 лева;

-          И.Й. Ц.- 200,00 лева;

-          К.П.В. - 200,00 лева;

-          М.М.Т. - 200,00 лева;

-          Н..В.П. - 300,00 лева;

-          Н.С.С. - 200,00 лева;

-          П.В.Р.- 200,00 лева;

-          С.В.И. - 200,00 лева;

-          С.И.Д. - 200,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 200,00 лева - общо 6250,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 3680,00 лева и по банкови сметки на М.Т. 2570,00 лева.

9.                 През юни 2009г. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 200,00 лева;

-          В.Т.П. - 200,00 лева;

-          В.П.К. - 200,00 лева;

-          В.М.П. - 200,00 лева;

-          Г.В.В. - 200,00 лева;

-          И.И.Ц. - 200,00 лева;

-          И.К.А. - 200,00 лева;

-          Й.С.К. - 200,00 лева;

-          Й.Ч.Й. - 200,00 лева;

-          К.А.Ф. - 200,00 лева;

-          К.Б.Й. - 200,00 лева;

-          К.Р.Г. - 200,00 лева;

-          М.С.С. - 200,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 200,00 лева;

-          О.М.И. - 300,00 лева;

-          Ц.К.Н. - 200,00 лева;

-          А.И.А. - 300,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 300,00 лева;

-          Е. С.С.- 150,00 лева;

-          Н..В.П. - 300,00 лева;

-          П.В.Р.- 300,00 лева;

-          С.И.Д. - 300,00 лева;

-          Ю.К.Т. — 300,00 лева - общо 5250,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2580,00 лева и по банкови сметки на М.Т. 2670,00 лева.

10.             През юли 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          В.И.И. - 200,00 лева;

-          Г.А.И. - 200,00 лева;

-          Г.В.В. - 200,00 лева;

-          Д.С.С. -200,00 лева;

-          З.А.З. - 200,00 лева;

-          И.И.Ц. - 200,00 лева;

-          И.В.Д. - 200,00 лева;

-          И.К.А. - 200,00 лева;

-          Й.С.К. - 200,00 лева;

-          К.Р.Г. - 200,00 лева;

-          К.Я.Б. - 200,00 лева;

-          Л.К.К. - 200,00 лева;

-          Л. Т.Н.- 200,00 лева;

-          О.А. Д. - 200,00 лева;

-         О.М.И. - 400,00 лева;

-         П.Г.С. - 200,00 лева;

-          А.И.А. 300,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 300,00 лева;

-          Е. С.С.- 150,00 лева;

-          Н..В.П. - 300,00 лева;

-          П.В.Р.- 3 00,00 лева;

-          С.И.Д. - 300,00 лева;

-         Ю.К.Т. -300,00 лева - общо 5350,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се      преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2680,00 лева, а  по     банкови сметки на М.Т. – сумата от  2670,00 лева.

11.             През август 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 600,00 лева;

-          И.И.Ц. - 700,00 лева;

-          К.Р.Г. - 700,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 700,00 лева;

-          Ц.К.Н. - 700,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 300,00 лева;

-          Н..В.П. - 500,00 лева;

-          П.В.Р.- 300,00 лева

-          С.И.Д. - 500,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 350,00 лева - общо 5350,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2680,00 лева, а по банкови сметки на М.Т.  - сумата от 2670,00 лева.

12.             През септември 2009г. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Г.В.В. - 1000,00 лева;

-          К.Р.Г. - 800,00 лева;

-          О.М.И. - 800,00 лева;

-          Ц.К.Н. - 800,00 лева;

-          К.П.В. - 650,00 лева;

-          М.М.Т. - 600,00 лева;

-          С.В.И. - 700,00 лева - общо 5350,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2680,00 лева, а  по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2670,00 лева.

13.             През  октомври 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.А.Д. -1000,00 лева;

-          В.П.К. - 800,00 лева;

-          Е.В.З. - 800,00 лева;

-          И.К.А. - 800,00 лева;

-          А.С.М. - 700,00 лева;

-          Е. С.С.- 700,00 лева;

-          Ю.Г.Н. - 550,00 лева - общо 5350,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2680,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от  2670,00 лева.

14.             През ноември 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 800,00 лева;

-          Л.И.Ш.- 1000,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 800,00 лева;

-          С.И.С. - 800,00 лева;

-          Г.С. К.- 700,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 250,00 лева;

-          Н..В.П. - 700,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 300,00 лева - общо 5350,00 лева, от които подс. Т. посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2680,00 лева, а  по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2670,00 лева.

15.             През декември 2009г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.К.И. - 1000,00 лева;

-          Г.В.В. - 800,00 лева;

-          И.И.Ц. - 800,00 лева;

-          Н.Х.Д. - 800,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 250,00 лева;

-          П.Й.И. - 700,00 лева;

-          С.И.Д. - 700,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 300,00 лева - общо 5350,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2680,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2670,00 лева.

16.             През януари 2010г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Л.А.Л. -1300,00 лева;

-          М.Л.М. - 600,00 лева;

-          М.Д.М.- 400,00 лева;

-          С.В.И. - 1100,00 лева;

-          В. П.Ц.- 320,00 лева;

-          Е.Н.Е. — 300,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 350,00 лева - общо 4370,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 1700,00 лева, а  по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2670,00 лева.

17.             През февруари 2010г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Е.П.Г. - 300,00 лева;

-          И.И.Ц. - 400,00 лева;

-          Р.Й.П. - 500,00 лева;

-          Р.Х.В. - 500,00 лева;

-          С.В.И. - 1000,00 лева;

-          С.Б. В.— 700,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 300,00 лева;

-          Н.С.С. - 700,00 лева;

-          П.В.Р.- 150,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 300,00 лева - общо 4850,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2180,00 лева, а  по банкови сметки на М.Т. – сумата от  2670,00 лева.

18.             През март 2010г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          В.С.Н. - 300,00 лева;

-          Г.Г.А. - 3 00,00 лева;

-          Г.П.Г. - 1600,00 лева;

-          И.Т. Д.- 400,00 лева;

-          Ч.И. И.- 600,00 лева;

-          Г.С. К.- 400,00 лева;

-          Н..В.П. - 300,00 лева;

-          П.Й.И. - 300,00 лева;

-         С.И.Д. - 350,00 лева - общо 4550,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по

нейни банкови сметки 1880,00 лева, а по банкови сметки            на        М.Т. – сумата от 2670,00 лева.

19.             През април 2010г. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-         Г.В.В. - 400,00 лева;

-         Г.П.Г. - 1020,00 лева;

-         И.И.Ц. - 400,00 лева;

-          И.Т.Т. - 300,00 лева;

-          И.М.С. - 400,00 лева;

-          М.А.М. - 400,00 лева;

-          Н.Д.Р. - 500,00 лева;

-          В.Д.К.- 280,00 лева;

-          В.Б.С. - 300,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 300,00 лева;

-          П.В.Р.- 270,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 300,00 лева - общо 4870,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2180,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2690,00 лева.

20.             През май 2010г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Б.И.С. - 500,00 лева;

-          Б.А.Д. - 500,00 лева;

-          В.Т.П. - 200,00 лева;

-          Г.П.Г. - 1200,00 лева;

-          И.Б.Б. - 500,00 лева;

-          Р.Х.В. - 500,00 лева;

-          А.И.А. - 200,00 лева;

-          В.В.С. - 200,00 лева;

-          В.Б.С. - 370,00 лева;

-          П.В.Р.- 280,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 400,00 лева - общо 4850,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2180,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от  2670,00 лева.

21.             През юни 2010г. подс. Т.  начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          С.Т.И. - 1200,00 лева;

-          Х.И.Д. - 2200,00 лева;

-          В.Д.К.- 180,00 лева;

-          Е.Н.Е. - 400,00 лева;

-          П.В.Р.- 290,00 лева;

-          С.И.Д. -200,00 лева;

-          Ю.К.Т. - 300,00 лева - общо 4770,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 2080,00 лева, а  по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2690,00 лева.

22.             През юли 2010г. подс. Т. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-          Л.И.Ш.- 1600,00 лева;

-          М.П.В. - 1700,00 лева;

-          В.Б.С. - 300,00 лева;

-         Е.Н.Е. - 300,00 лева;

-         С.Н.К. - 200,00 лева;

-         С.И.Д. - 190,00 лева;

-         Ю.К.Т. - 300,00 лева - общо 4590,00 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 1900,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от  2690,00 лева.

23.       През август 2010г. начислила в повече от дължимото по ведомост на следните служители:

-                     К.П.В. - 2031,89 лева;

-                     М.П.В. - 1421,24 лева;

-                     В.Б.С. - 190,00 лева;

-                     Е.Н.Е. - 400,00 лева;

-                     Ю.К.Т. - 400,00 лева - общо 4443,13 лева, от които посочила в данните от дискетата да се преведат и били преведени по нейни банкови сметки 1700,00 лева, а по банкови сметки на М.Т. – сумата от  2743,13 лева.

С така получените неправомерно парични суми по банковите сметки, В.Т. и М.Т. се разпореждали по неустановен начин, като с тях посрещали  лични и на семейството си нужди.

Друг начин на присвояване на парични средства от В.Т., използван от същата за периода март 2009г.-ноември 2009г., бил чрез удръжки за плащане на дължими вноски по сключени от самата подсъдими договори за лизинг. По този начин тя присвоила общо 7729,82 лева, с които са заплатени задължения по сключени от нея лизингови договори с „Евролизинг-МО“ ЕООД. Неправомерно определените от подсъдимата  суми на 14 служители от ОСОД-СДВР над полагаемото им се възнаграждение, същата начислявала в АИС “ТРЗ“ като удръжки на лицата за заем за текущи нужди. Така на лицата били начислени от Т. и удържани следните суми:

1.       през март 2009г. от нея били начислени и  удържани общо 920,04   лева от месечните възнаграждения на следните служители:

-                    от В.Н. - 230,01 лева;

-                     от К.Й. - 230,01 лева;

-                     от Н.А. - 230,01 лева;

-                     от П. Т.- 230,01 лева.

2.                  през април 2009г. от подсъдимата били начислени и удържани

876,04 лева от месечните възнаграждения на следните служители:

-                     от В.Н. - 230,01 лева;

-                     от Г.Г. - 186,01 лева;

-                     от Н.А. - 230,01 лева;

-                     от П. Т.-230,01 лева.

 

3.                 през май 2009г. от подсъдимата били начислени и удържани 907,74 лева от месечните възнаграждения на следните служители:

-                     от В.Н. - 217,71 лева;

-                      от Г.Г. - 230,01 лева;

-                      от Н.А. - 230,01 лева;

-                      от П. Т.— 230,01 лева.

4.                 през  август 2009г. от подсъдимата били начислени и удържани 1255,00 лева от месечните възнаграждения на следните служители:

-                      от М.П. - 578,00 лева;

-                      от С.С. - 677,00 лева.

5.                 през септември 2009г. от подсъдимата били начислени и удържани 1257,00 лева от месечните възнаграждения на следните служители:

-                     от Г.Д. - 680,00 лева;

-                      от Л. Г.- 577,00 лева.

6.                 през октомври 2009г. от подсъдимата били начислени и удържани 1834,00 лева от месечните възнаграждения на следните служители:

-                     от В.И. - 680,00 лева;

-                      от Д.Х. - 577,00 лева;

-                      от С.М. - 577,00 лева.

7.                 през ноември 2009г. от подсъдимата били начислени и удържани 680,00 лева от месечните възнаграждения на следните служители:

-                      от И.Ч. - 480,00 лева;

-                      от Ц.Н. - 200,00 лева.

     Сумите подсъдимата насочвала за превод по сметката на „Евролизинг- МО“ ЕООД, но не за погасяване на задължения по сключени от посочените служители лизингови договори, а за погасяване на нейни собствени задължения. През инкриминирания период В.Т. имала сключени с „Евролизинг-МО“ ЕООД три договора за закупуване на вещи на лизинг и погасила задълженията си по тях с посочените удръжки от начисленото от нея неследващо се възнаграждение на служителите на ОСОД-СДВР, както следва:

1.       По Договор № 02-6467/06.03.2009г. с лизингова цена 2760,12 лева и срок за изплащане 12 месеца, подсъдимата превела сума в размер на 2703, 82 лева на три вноски, съответно:

-         на 27.03.2009г.- 920,04 лева;

-         на 24.04.2009г. - 876,04 лева;

-         на 26.05.2009г. - 907,74 лева

2.       По Договор № 02-6798/29.07.2009г. с лизингова цена 2706,72 лева и срок за плащане 12 месеца, подсъдимата превела сума в размер на 2717,00 лева на четири вноски, съответно:

-         на 26.08.2009г.- 677,00 лева;

-         на 25.09.2009г. - 680, 00 лева;

-         на 27.10.2009г. - 680,00 лева;

-         на 25.11.2009г. - 680,00 лева.

3.                  По Договор № 01-6668/23.07.2009г. с лизингова цена 2310,60 лева и срок за плащане 12 месеца, подсъдимата превела сума в размер на 2309,00 лева на три вноски, съответно:

-                     на 26.08.2009г. - 578,00 лева;

-                     на 25.09.2009г. - 577,00 лева;

-                     на 27.10.2009г. — 1154,00 лева.

Друг начин на присвояване на парични средства от В.Т., използван от същата за периода 01.09.2005.-30.08.2010г., е чрез удръжки за плащане на вноски по заеми към Взаимоспомагателната каса на СДВР/ ВСК/.

За целта в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. подсъдимата начислявала в повече от реално дължимите суми за допълнителни възнаграждения на 16 служители от ОСОД-СДВР. Разликата между действителния размер на възнагражденията и начислената от нея сума подсъдимата начислявала в АИС“ТРЗ“ като удръжки за заем към ВСК - общо в размер на 8651,00 лева. Посочените служители от ОСОД-СДВР не били членове на ВСК и нямали задължения към касата. Неправомерно начислените от Т. удръжки за погасяване на заем към ВСК са следните:

1.                 На Ц.М.Ц. - 180,00 лева;

2.                 На К. Г.Д.- 200,00 лева;

3.                 На А.Н. К.- 170,00 лева;

4.                 На Л.Т.Р. - 120,00 лева;

5.                 На С.С. Т.- 150,00 лева;

6.                 На М.Г.Г.- 221,00 лева;

7.                 На С.И.С. - 1310,00 лева;

8.                 На П.П. Т.- 210,00 лева;

9.                 На Л. Г.Г. - 400,00 лева;

10.             На Д.В.А. - 1780,00 лева;

11.     Ha Г.П.Г. - 200,00 лева;

12.            На Л.Г.Д. - 1000,00 лева;

13.            На И.М. С.- 190,00 лева;

14.            На Р.Г.Г. - 1910,00 лева;

15.            На Е.К.Д. - 400,00 лева;

16.            На Д.В.И. - 210,00 лева;

Посочените суми са общо начислените и удържани от лицата  за инкриминирания период, като подс. Т. начислявала и удържала за всяко едно от посочените лица различни по размер суми ежемесечно в продължение на период от няколко месеца. В хода на разследването не е установено каква точно е била начислената и удържана сума всеки месец за всяко от посочените лица. Сумите били осчетоводени като удръжки от възнаграждението на посочените по-горе 16 служители за погасяването на заем към ВСК и били формирани от разликата между действително полагащи се и неправомерно начислени от подсъдимата допълнителни възнаграждения за: патрулно-постова дейност, допълнително материално стимулиране, извънреден труд, нощен труд, специфични условия на труд, пари за път по време на платен годишен отпуск, пари за храна, всички без документална обоснованост. Начислените удръжки на база рекапитулациите на ведомостите за заплати били превеждани ежемесечно с общо платежно нареждане по банковата сметка на ВСК за всички служители от ОСОД-СДВР, поради което и не може да бъде установено неправомерно начислената и удържана сума като заем от ВСК на всеки един от посочените по-горе служители към партидата на кое точно лице е била заверена. В качеството си на касиер ВСК, подсъдимата  следвало да води поименни картони за служителите, които са членове на ВСК. При получаване на превода по сметката на ВСК и на база въведените във ведомостите данни за удръжките, подсъдимата  следвало да отразява в поименните картони конкретно удържаните и постъпили суми за погасяване на заем към ВСК от всеки служител. Така получената обща сума от начислените удръжки на 16-те служители на ОСОД-СДВР, които не са имали заеми към ВСК, В.Т. отразила във водените във ВСК картони като получена за погасяване на заеми към ВСК на лицата:

1.                 В.К.Т. - 2150,00 лева;

2.                 М.Г.Т. - 230,00 лева;

3.                 А.М.К. - 800,00 лева;

4.                 В.Б.С.-Т. - 350,00 лева;

5.                 С.Г.Г. -5121,00 лева.

         Общият размер на отразените във водените картони парична сума, осчетоводена като получена за погасяване на заеми към ВСК, възлиза на размер на 8651,00 лева и съответства на общата стойност на удръжките за погасяване на заем към ВСК, направени за горепосочените 16 служители на СДВР след неправомерни начисления  на посочените допълнителни възнаграждения.

 

Освен посоченото, за периода 01.09.2005г.-30.08.2010г. В.Т. имала свои действителни задължения към ВСК. Такива задължения в посочения период имал и нейният син – М.Т.. За да погаси тези задължения към ВСК (своите и тези на св. М.Т.), подсъдимата начислявала недължими допълнителни възнаграждения на себе си за извънреден труд в празнични и почивни дни, както и на сина си М.Т. за извънреден труд, патрулно-постова дейност и допълнително материално стимулиране. Общо начислените по този начин недължими допълнителни възнаграждения за периода са в размер на 9106,02 лева, от които на обвиняемата 3783,93 лева и на М.Т. 5322,09 лева. След съответното начисление на недължими суми с формално посочените по-горе основания, подсъдимата ги удържала за изплащането на парични задължения по сключени от нея и М.Т. заеми към ВСК и така погасявала свои действителни задължения към ВСК, както и такива задължения към ВСК, поети от сина ѝ М.Т..

Общо погасените задължения на подсъдимата към ВСК възлизат общо на 5933,93 лева, от които 3783,93 лева чрез начислени от нея недължими суми към трудовото ѝ възнаграждение и 2150,00 лева чрез начислени недължими трудови възнаграждения на посочените по-горе 16 лица, които същевременно им били удържани за погасяването на нейни собствени задължения. Неправомерно погасените задължения на М.Т. към ВСК възлизат общо на 5552,09 лева, от които 5322,09 лева чрез начислени недължими суми към неговото трудово възнаграждение и 230,00 лева чрез начислени недължими трудови възнаграждения на посочените по-горе 16 лица, които по описания вече механизъм на присвояване били удържани и превеждани по сметка на ВСК за погасяването на задължения на М.Т..

Така по описания по-горе начин подсъдимата Т. присвоила през инкриминирания период общо 17 757,02 лева, представляваща сбор на присвоената сума в размер на 8651,00 лева (обща стойност на начисления и удръжки от трудовото възнаграждение на изброените по-горе 16 служители за изплащането на недължими от тях суми към ВСК) и сумата от 9106, 02 лева (обща стойност на неправомерно начислените към трудовото възнаграждение на подс. Т. и св. М.Т. допълнителни възнаграждения, изплатени за погасяването на действителни задължения на подсъдимата и М.Т. към ВСК.).

Присвояването на общата сума от 17 757,02 лева в рамките на посочения период 01.09.2005г.-30.08.2010 г. чрез заплащане на задължения към ВСК, е както следва: през периода септември - декември 2005 год. - 86.60 лева, като сумата не може да бъде допълнително конкретизирана по месеци през посочения период; през 2006 год. - 2251.79 лева, като сумата не може да бъде допълнително конкретизирана по месеци през посочения период; през 2007год.- 296.57 лева,като сумата не може да бъде допълнително конкретизирана по месеци през посочения период; през м.януари 2008 год. - 38.72 лв.; през м.април 2008 год. - 32.63 лв.; през м.май 2008 год. - 171.31 лв.; през м.юни 2008 год. - 65.26 лв.; през м.август 2008 год. - 32.63 лв.; през м.септември 2008 год. - 155.58 лв.; през м.октомври 2008 год. - 200.00 лв.; през м.ноември 2008 год. - 233.58 лв.; през м.декември 2008 год. - 210.50 лв.; през м.януари 2009 год. - 471.64 лв.; през м.февруари 2009 год. - 200,00 лв.; през м.март 2009 год. - 200.00 лв.; през април 2009 год. - 747.37 лв.; през м.май 2009 год. - 784.73 лв.; през юни 2009 год. - 958.75 лв.; през юли 2009 год. - 1097.24 лв.; през август 2009 год. - 1082.95 лв.; през септември 2009 год. - 737.21 лв.; през октомври 2009 год. - 1083.67 лв.; през ноември 2009г.- 1006.98 лв.; през декември 2009 год. - 1140.87 лв.; през януари 2010г. - 908.43 лв.; през февруари 2010 год. - 513.31 лв.; през март 2010 год. - 281.32 лв,; през април 2010 год. - 451.32 лв.; през май 2010 год. - 494.90 лв.; през юни 2010 год. - 954.19 лв.; през юли 2010 год. - 398.69 лв.; през август 2010 год. - 468.28 лв.

На 13.09.2010г. св. А.В. / трудовик в сектор „КАТ – ПП“ – СДВР/, която в същото време замествала подс. В. Т., докато последната ползвала отпуск,  била сезирана от служителя при О“СОД“ – св. И.Ц. с искане за издаване на служебна бележка за размера на трудовото му възнаграждение. По този повод св. В. констатирала нереално високо трудово възнаграждение. В същото време на св. В. ѝ бил известен дохода на техниците при О„СОД“ – СДВР, поради което се усъмнила в достоверността на въведените в системата данни и отказала да издаде исканата от нея служебна бележка. В разговор със св. И.Ц. св. В. го попитала дали взима аванс, като получила отрицателен отговор. Във връзка с постъпилия сигнал св. В. уведомила за случая св. Е.М. – началник  сектор ПУБ - СДВР. В отговор ѝ било разпоредено да разпечата платежни бележки относно дохода на същия служител за две години назад. След като изпълнила указанията на св. М., св. В. установила, че на процесният служител ежемесечно са били начислявани суми, които не е следвало да получава, в т.ч. за извънреден труд, за охранителна дейност /начисления, получавани само от полицаите при О“СОД“ – СДВР/ и др. В разговор с подсъдимата на св. М. било посочено, че са се получили грешки. С оглед така дадените от подсъдимата обяснения св. М. разширила обхвата на вътрешната проверка, която обхванала и размера на трудовите възнаграждения и на други служители при СДВР, като констатирала подобни несъответствия. За случая св. М. уведомила началника на отдел „СОД – СДВР – комисар О. Т.. Последвало ново изслушване на подсъдимата, при което тя споделила пред св. М., че е извършвала неправомерните начисления, тъй като имала нужда от пари. Подсъдимата разяснила и някои от ползваните от нея механизми за присвояването на чужди пари, а именно в съставена от нея  писмена справка от 29.09.2010г. Тази писмена справка била докладвана от св. М. на директора на СДВР, който от своя страна издал заповед за състав на комисия, която да проучи изнесените данни. Във връзка с изложение по-горе  В СДВР била извършена вътрешна проверка от служители  в дирекция „Ревизионна“, преименувана впоследствие последователно като дирекция „Финансово-контролна дейност“, а по-късно - дирекция „Вътрешен одит“, като през 2011 г., към момента на приключването на процесната проверка срещу подсъдимата била трансформирана в  „Звено за материални проверки“ в МВР. Предварителната проверка, разпоредена от директора на СДВР, приключила с  доклад, приложен в том 6 ДП. С постановление на СГП от 01.10.2010г. е било образувано и воденото понастоящем наказателно производство срещу подсъдимата.

 

             По доказателствата

 

             Описаната фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите, чиито  показания са относими към различни групи релевантни факти и обстоятелства. Съдебното следствие е проведено с участието на резервен съдебен заседател. Поради избора на съдебния заседател С.Т., с когото е започнало разглеждане на делото, в УС на политическа партия (л. 1418 – л. 1424, том ІV СП) след 12.04.2022г. разглеждането на делото е продължило с участието на резервния съдебен заседател О.М..

            В относително самостоятелно обособена група са показанията на свидетелите, които в една или друга степен са свързани с дейността на СДВР и са били ангажирани с изясняването на процесния случай. В тази група са показанията на свидетелите Р.Т.К., Д.Х.Г. – и двете служители във финансовия отдел на СДВР за част от инкриминирания период, Е.Л.М. (главен счетоводител на СДВР за част от инкриминирания период), С.Г. (счетоводител в СДВР преди инкриминирания период/, Х.Д., св. Е.Г.Р. (администратор на АИС „ТРЗ” в МВР и други системи на МВР в качеството си на служител в Д „КИС” – МВР през инкриминирания период), В.Д.Д. (счетоводител в О”СОД” – СДВР до 2004г., когато напуснала поради конфликт с подсъдимата), И.К.К. (ръководител на проверката, извършена през 2012г. от звено „Материални проверки” – СДВР), свидетелите О.К.Т., И.П.П. и С.Т.Я. – служители на различни позиции в СДВР, които са участвали в комисия за разследването на случая, показанията на касиерите или технически сътрудници, които са имали преки наблюдения върху организацията в работата на подсъдимата – св. А.К.М. (технически сътрудник в СДВР за част от инкриминирания период), Т.А.И. /А./ – старши експерт в СДВР (главен касиер към инкриминирания период – л.116-л.118, том 28 ДП), А.И.В. - технически изпълнител по заплащането на труда.

           Следва в отделна група свидетелски показания да бъдат обособени показанията на служителите на О”СОД” – СДВР, чиито лични данни са били използвани от подсъдимата в различни периоди за присвояване на парични средства – св. А.Л.Й., А.Л.Й. (СП л. 677), А.Н.С. ( л. 678, том 2 СП),  А.С.М. ( л.678, том 2 СП), А.С.С. ( л.711, том 2 СП), А.Н.М. , Б.А.Н. (711, СП, том 2), Б.И.С.,  В.С.Н., В.С.Т., В.Т.П., В.Т. В.(към инкриминирания период с фамилно име В.), В.И.И., В.М.О., В.В.С.,  В.Б.С., В.Н.С.,  В.П.И., В.П.К., В.Д.К., В.С.Г., В.М.П.,  Г.М.М., Г.А.И.,  Г.В.В.,  Г.Д.Д.,Г.Г.А., Г.П.Г., Д.В.П., Д.С.К., Д.А.Г., Д.В. М., Д.В.А., Д.Т.М., Д.Р.Х., Е.Н., Е.П.Г., Е.В.З., Е.Д.Н., Е.К.Д., Е.С.С.,  З.А. ***, И.Б.Б.,И.И.Ц., И.С.М., И.В.Д.,И.Г.Г., И.Й.Т., И.К.А., И.К.К., И.К.Ч., И.Н.П., И.Т.Т., И.М.С., И.Т.К., Й.С.Д., Й.С.К., Й.Ч.Й., К.А.Ф., К.Ц.К., К.Б.Й., К.П.В.,  К.Р.Г., К.Я.Б.,  Л.С.Г.,  Л.Г.Д.,  Л. Г.Г.,  Л.К.К., Л.Д.Д., М.Б. М., М.А.М., М.К.П., М.Е.Р., М.Г.Д., М.М.Т.,  М.Ц.Ч., М.П.В.,  Н.Г.С., Н.В.В., Н.Д.Р.,  Н.Д.Р.,  Н.П.Б., Н.Х.А., Н.Х.Д., О.А. (Д.), О.В.Г., П.Г.С., П.Л.Б., П.Б.Б., П.Е.П., П.Й.И., Р.Й.П., Р.Л.М., Р.Г.Г., Р.Х.В., Р.В.М., С.И. (К.), С.А.С., С.Н.К.,  С.Н.Г., С.И.С., С.Т.С.,  Т.Л.Т.,  Ц.К.Н., Ц.М.Ц., Ц.П.Н., Ч.Т.Т., Ю.А.Д.,  Ю.К.Т..

            Прокуратурата е ангажирала като свидетел и  Ц.А.А.. Доколкото съобразно внесения обвинителен акт с участието на този свидетел не са инкриминирани конкретни случаи, свързани с дейността на подсъдимата, съдът намери, че е безпредметно провеждането на неговия разпит. Не може да се ползва като годен източник на доказателства и справка, която изхожда  от подсъдимата Т. и според собственото ѝ съдържание датира от 20.09.2010г. и вероятно е подписана от подсъдимата Т., макар и  в същата се дават обяснения защо и как е извършила инкриминираните деяния (л. 322-л.324, т. 6, ДП), тъй като предвиденият в НПК процесуален ред предвижда друга форма за събиране на доказателства чрез обяснения на обвиняемото/подсъдимото лице, която следва да бъде спазена с оглед изискването за  процесуални гаранции относно реализацията на правото на защита. С аргумент за нарушение на принципа на непосредственост и устно извършване на наказателното производство (чл.18 и чл.19 НПК) съдът изключва от доказателствения материал и справка от Е.М. – началник Сектор „Планиране и управление на бюджета“ – СДВР от 19.09.2010г. (л. 337-342, т. 6, ДП), както и писмените изявления на Т.А. от 17.09.2010г. – технически сътрудник, в които се твърди, че  е имала доверие на В.Т. и затова ѝ е давала аванси на ръка без пълномощно и в нарушение на забрана в този смисъл  (л. 343, т. 6, ДП).

           Съдът изключи от доказателствения материал и показанията на св. М.Г.Т.,  който упражни правото си с оглед близката си родствена връзка с подсъдимата /син на подсъдимата/ да откаже да дава показания. В тази връзка съдът оставя без обсъждане и заключението на комплексната съдебно-медицинска, психологична и психиатрична експертиза, с която е освидетелстван св. М.Т. (том 26 – л.130 – л.141, ДП). От друга страна в нужната за настоящото производство степен позицията на М.Т. по случая е възпроизведена от вторични доказателствени източници, каквито са прочетените показания на св. И.П. (л. 47, 48, отм 24, ДП), както и прочетените показания на св. С.Я. (л. 49, л.50, том 24, ДП). В прочетените показания и на двамата свидетели се съдържа твърдението, че са проверявали изключително получените от М.Т. парични суми, като в тази връзка разговаряли с него. Прочетените показания на тези двама свидетели са източник на доказателства за това, че пред тях М.Т. споделил, че получените в повече суми са били коментирани в разговор между него и неговата майка, като тя му казала, че са от нейни допълнителни доходи, в което той не се усъмнил. На следващо място прочетените показания на св. П. и св. Я. са източник на доказателства за това, че те са поискали да коментира пред тях съвпадението на всички плащания с датата на получаване на заплатата му от СДВР, като твърдят, че не са получили смислен отговор на този въпрос. Не е получен смислен отговор и на въпроса защо М.Т. не е декларирал допълнителните си доходи в годишната декларация по чл. 187 ЗМВР.

Приобщени по делото и от  съществено значение за установяване на описаната по-горе фактическа обстановка са и следните писмени доказателства: доклад за извършена тематична проверка рег. № I 25147/02.09.2011г., според съдържанието на който 119 от служителите в СДВР са декларирали, че не са заявили аванс и не са получавали сумите, както и че положените подписи на получатели в авансовите списъци не са техни (том 6 ДП), справка, относно извършена проверка в СДВР от 27.09.2010г., като в същата се констатира при какви обстоятелства се е стигнало до проверка на твърдения за  злоупотреби, описват се  начините за тяхното извършване, включително, че В.Т. не е била упълномощена да получава начислените в авансовите ведомости суми, като е молела за услуга касиерките, които изплащат парите под предлог, че служителите са я упълномощили да ги получава вместо тях (л. 21-28, т. 5, същото становище на л. 309-316, т. 6, ДП), доказателства за  функционални задължения на подсъдимата (л. 29, т. 5, ДП); типова длъжностна характеристика на главен счетоводител (л. 35, т. 5, ДП), протокол за проверка на служебна каса във формат на саморъчно написан констативен протокол  (л.188, т. 5, ДП), писмени доказателства в том 7 ДП – заповеди за възлагане на извънреден труд и дежурства, протоколи за отчитане на положен извънреден труд, протоколи за индивидуална оценка на служителите по тримесечия за 2007г., протоколи за индивидуална оценка на служителите по тримесечия за 2008г, писмо от 31.01.2008г. директор на Дирекция „Човешки ресурси“ за преназначаването на П.Л.Б. и издаването на удостоверителен документ за дължимата сума по  СУОСП (л.257, том 7 ДП), списък на служители, на които не следва да се изплаща индивидуална парична награда, писмо за изплащане на допълнително трудово възнаграждение на И. В.И. съгласно методика за прилагане на Системата за управление и оценка (СУЦ) - л.259, том 7 ДП, протоколи за индивидуална оценка на служителите за 2008г., писма за изплащане на възнаграждение съгласно СУЦ, протоколи за положен празничен и нощен труд, писмени доказателства в том 29, ДП - доклад № ДИ 1 СФ – 0061/04.12.2012г. за извършена финансова инспекция на столична дирекция на вътрешните работи гр. София, ул. „Антим I“ № 5 и др. , вкл. ксерокопия на материали, акт за начет № 11040019/04.12.2012г. и др., писмените доказателства в том 31, ДП (заверени копия на писма, заповеди, справки и счетоводни документи, като съдържа основно счетоводни справки и писмени декларации на  служителите, чиито възнаграждения са били манипулирани, с техни  изявления относно авторството на подписите в предявяваните им авансови списъци и коментар на съответната счетоводна справка), писмени доказателства в том 31 – том 32, ДП, представляващи кореспонденция с  НАП, банки, Агенция по вписванията и др.  относно имуществения статус на подсъдимата  Т. и св. М.Т., писмени доказателства в том 8 - том 23, ДП, съдържащи авансови списъци за конкретно посочени в тях периоди, както следва:  

Том 8 ДП – ведомости  април, май, юни, юли 2006г.

Том 9 – ведомост април, май, юни и юли 2006г.

Том 10 – ведомост август 2006г.

Том 11 – ведомост септември, октомври, ноември, декември 2006г.

Том 12 – ведомост януари, февруари, март, април 2007г.

Том 13 – май, юни, юли и август 2007г.

Том 14 – ведомост на заплати за м. септември и м.октомври 2007г.

Том 15 – ведомост на заплатите за м. ноември 2007г. и за м. декември 2007г. ;

Том 16 – ведомости за м. януари – март 2008г.

Том 17 – ведомост м. юли 2007г., м. април 2008г., м. май 2008г., м. юни 2008г.;

Том 18 – ведомости от м. август 2008г. – м. декември 2008г.

Том 19 – април, май, юни 2009г.

Том 20 – ведомост на заплати за м. юли и август 2009г.

Том 21 – ведомост на заплатите от м. май , юни, юли и август 2010г.

Том 22 – ведомост на заплатите за януари, февруари и март  2009г.  ;

Том 23 – ведомост – септември, октомври, ноември, декември 2009г.

            Въз основа на изисканите актуални справки за съдимост е установено, че подсъдимата е неосъждана.

            От значение са и писмените доказателства в том 26 ДП, в т.ч. протоколът за доброволно предаване на компютър, ползван служебно от подсъдимата през инкриминирания период, доколкото това веществено доказателство е било обект на изследване  с компютърно – технически експертизи. Релевантни факти се изясняват и от протоколите за оглед на ВД в том 26 ДП, а  именно от протокол за оглед на компютър, предаден доброволно от св. Е.М., както и от протокол за оглед на диск и флаш памет, които са били обект на една от компютърно-техническите експертизи в том 26 ДП.  Посочените ВД, обект на допълнителна КТЕ  от са били приобщени при вътрешната проверка, проведена от звено „Материални проверки” на СДВР, наред с всички относими към случая писмени доказателства, свързани с издадени документи за допълнителни добавки, начисления, протоколи за отработени часове извънреден труд,  които се съдържат по описа на 5 том ДП.

            Писмените доказателства, събрани в производството пред съда, не е необходимо да се изброяват отделно, доколкото същите имат значение за установяването на контролни факти и поради това следва да бъдат обсъдени в съпоставка с останалия доказателствен материал във връзка с релевантните факти, които се установяват с тях.

От заключението на компютърно – техническите експертизи на ВЛ В.Н.П., съпоставени с останалия доказателствен материал, се установява следното.

Обект на първата компютърно-техническа експертиза – протокол от 22.06.2014г. (л.179-л.187, том 26 ДП) е компютър, описан в протокол за оглед на веществени доказателства от 12.02.2014г., както и в протокол за доброволно предаване от 10.12.2013г. Съдът прие за установено, че изследваният компютър е именно този, който е ползван от подсъдимата през инкриминирания период. При анализа на доказателствата е било взето предвид и заключение на компютърно-техническа експертиза  в том 3 ДП,  изготвена от ВЛ Х., който не е бил включен от обвинението в списъка на вещите лица, но от разпита на вещото лице П. се установи, че  е изготвил самостоятелно допълнително заключение на КТЕ, в което е изследвал лично съдържанието на флаш памет и дискета, находящи се в том 5 ДП. С други думи, флаш памет и дискета, открити при предварителната проверка от проверяващите лица, са били обект на изследване в две експертизи по делото – изготвената от ВЛ Х. (том  3 ДП), както и една от допълнителните експертизи, изготвени от ВЛ П..

Заключението на експертизата е установило, че на предоставения компютър са били създадени акаунти на потребители с потребителски имена „ELMladenova“, „РТКlisurkina“, „VaGyosheva“ и „VaToneva“, установила  резултати от работа с така създадените акаунти единствено за потребителите „ELMladenova”и „VaToneva“. От разпита на ВЛ П. в производството пред съда се установи, че фактът на създаден акаунт означава, че потребителят поне веднъж е влязъл в компютъра, при което е създал следи върху операционната му система от факта на въведено от този потребител даденото му от системата на администратора потребителско име и парола. В настоящия случай от заключението на основната КТЕ е видно, че подсъдимата като потребител на профила на „VaToneva“  не просто е въвела  потребителско име и парола, но е създала и текстови файлове, съдържащи списъци на служители и техни трудови възнаграждения, като по-специално от експертизата са били анализирани  файлове с еднакви имена.

На следващо място с основното си заключение КТЕ е сравнила файловете, намиращи се на твърдия диск на компютъра и тези на CD диска, съдържащ първоначалната експертиза на експерт Х., на който се намирали два текстови файла. Извършен е сравнителен анализ на  едноименни файлове измежду различни папки и десктопа от твърдия диск, като са установени различия измежду едноименните файлове.

За установените документи, създадени и ползвани от потребител „ELMladenova“ и потребител „VaToneva“ в експертизата са създадени таблици, съответно № 3 и 5, които в това заключение не са визуализирани на хартиен носител.

Сред създадените от подсъдимата файлове (таблица № 3) са били открити и такива с абревиатура “STSA”, които според уточненията в разпита на вещото лице се отнасят до прехвърляне на суми към и от банка ДСК, т.е. точно в тази банка, в която подсъдимата е имала разкрити банкови сметки и които сметки според заключението на тройната ССчЕ са били използвани за присвояването на парични суми по банков път. Разясненията на вещото лице се отнасят и до съдържанието на създадените с потребителското име на подсъдимата файлове, в което се откриват списъци на лица, чиито лични данни съвпадат с личните данни на служители на  МВР, както и данни за техните възнаграждения. Разпитът на вещото лице е информативен за това, че се касае за файлове с почти еднакви имена (единият включва и абревиатурата „STSA”, а другият -абревиатурата „TTBB“), като са създадени по различно време и се откриват на различни места в служебния компютър на подсъдимата. Различията, които се констатират между тях, са  именно в частта, в която са указани възнагражденията, изплащани на  конкретни лица. От разпита на вещото лице се установи, че единият файл е презаписан от другия, но нито изменението в неговото наименование, нито изменението в неговото съдържание може да стане автоматично. Вещото лице не изключи възможността файловете да са създадени в резултат от работа на програма, както и  програмата, с която са създадени, да ги наименова точно по този начин.

От съществено значение е фактът, че достъпът до служебния компютър на подсъдимата  през нейния профил съгласно данните за периодите, в които са били използвани тези два профила, е бил осъществен именно през инкриминирания период, а достъпът през профила на св. Е.М. – няколко месеца след инкриминирания период, вероятно във връзка с извършения вътрешен одит.

Заключението на основната компютърно-техническа експертиза следва да бъде обсъдено в съпоставка с гласните и писмените доказателства, относими към функционирането на системата АИС „ТРЗ”. В частта относно действието на тази система показанията на св. Хр. Д. /главен касиер в СДВР за част от инкриминирания период/ не са информативни, поради което съдът приема, че тази свидетелка не е работила с посочената система. Показанията на св. А.В. /трудовик през част от инкриминирания период/ са допълнителен аргумент, че данни в системата АИС „ТРЗ” са били оторизирани да въвеждат именно трудовиците, каквато длъжност  е изпълнявала и подсъдимата.

От показанията на св. С. Г. се установи, че в описания от нея период до февруари 2007г. информационната система АИС „ТРЗ” разполагала с различни  нива на достъп, като достъпът до  пълния обем информация бил предоставен на главния счетоводител, т.е. на самата Г., а трудовиците разполагали със собствено ниво на достъп, за което показанията на св. Г. не са информативни. Достъпът до системата АИС-ТРЗ изисквал въвеждането на пароли и  потребителски имена, като  имената с паролите били предоставяни с официалната поща на СДВР,  запечатани пликове и оправомощените лица ги получавали  лично. Оценката на основното заключение на КТЕ от 22.06.2014г. следва да се цени и в съпоставка със заключението на петата допълнителна компютърно-техническа експертиза по протокол от 28.11.2022г., назначена в производството пред съда (л. 1787 – л.1824, том V, СП, СГС). С тази експертиза е снета на хартиен носител цялата информация, коментирана в първото заключение. Остава непроменено основното заключение, че следите от работа във връзка със създадени и ползвани от потребител ELMladenova“ файлове датират във времето от 07.12.2010г. – 28.03.2011г.,  а следите от работа при създадени и ползвани от потребител „VaToneva“ датират във времето от 25.08.2009г. – 15.09.2010г. Във връзка с посочените заключения от разпита на ВЛ П. е установено, че или са създавани файлове, или са променяни файлове, или са извличани файлове, но е възможно при влизане  да са правени и само справки. Фактът на съхранение на посочената информация в продължителен период от време е изяснен на базата на дадените от св. Е.Р. показания, както и въз основа на уточненията на вещото лице в разпита му пред съда, че подобни действия се документират в така наречените журнални файлове, където остават следи за тях. В потвърждение на така направените уточнения е наличието на електронна следа, описана в т. 1.1 от заключението, за това, че най -рано установеният запис на акаунт „VaToneva”  е от 25.08.2009 г.

Следва да се направи разграничение и между периода на ползване на акаунт „VaToneva”  и откритата от вещото лице по-ранна модификация на файл 13.06.2006 г. Въз основа на разпита на вещото лице В.Н.П. се установи, че се касае за такъв тип модификация на папка, която се отразява при записа на файл в нея, свързано с промяна на  съдържанието на файл, вкл. и свързано с възможна промяна чрез изтриване на файл, но във всички случаи промяна, която се свързва с активно  действие и не се ограничава с логване в компютъра. Вещото лице разясни, че въпросната модификация е установена чрез изследването на служебни  папки, в които в някои от тях се отразяват изменения  при извършване на каквито и да е действия в компютъра. С възможностите на КТЕ обаче не може да се установи точно каква модификация на файл е била извършена.

Заключението на компютърно-техническа експертиза, приложено от 179-187, том 26 ДП, следва да бъде ценено във връзка със заключението на компютърно-техническа експертиза от 28.11.2022 г., приложено от л. 787 до л. 824, том 4 от съдебното производство на СГС (петата допълнителна КТЕ), което  е имало за задача да снеме на хартиен носител всички цитирани в основното заключение таблици, независимо от техния обем.  Касае се за петата компютърно-техническа експертиза, като същата  е  назначена и приета в съдебната фаза на наказателното производство.

Втората допълнителна компютърно техническа експертиза по протокол от  13.09.2014г. ( л. 233-235, т. 26, ДП) е изследвала  файл на дискетата, който не е открит при предходно извършена експертиза от вещото лице Х., като е потвърдила,  че файловете на флаш паметта и CD диска от експертизата на вещото лице Х. са идентични, тоест, че експерт Х. е записал файловете от флаш паметта върху CD диска.

Третата допълнителна компютърно техническа експертиза по протокол от 16.12.2014г. (л.10-35, т. 33, ДП) също е от значение, тъй като е работила по следните въпроси – кога са създадени двата ползвани акаунта на служебния компютър на подсъдимата, предаден доброволно от св. Е.М.; по какъв начин е осъществяван достъпът до всеки един от тях; кое е лицето, което в инкриминирания период е използвало компютърната конфигурация; съдържат ли се файлове, подавани към банка ДСК и в кой акаунт; какви разлики във файловете са установени, с  кой от акаунтите са били създадени и в какво се изразяват разликите във файловете, ако се констатират такива. Тази експертиза е установила, че за акаунт „VaToneva“ най-ранната установена промяна е от 15.06.2009г. Обект на изследване са били откритите в компютъра, ползван през инкриминирания период от подсъдимата, „протокол_СДВР.doc“ и „протокол_СДВР 1.doc“, отразени в приложение 3 към същата експертиза. Съобразно изброявенето в по т. 5.1, т. 5.2, т . 5.3, т. 5.4 от заключението са открити различия в редовете на два едноименни протокола, т.напр. съгласно т. 5.3, се откриват разлики в съдържанието на редове 386 от съпоставените протоколи, без  в досъдебното производство да е било установено какво е било съдържанието в редовете преди и след изменението. Дори и на този процесуален етап обаче е било установено, че се касае за изменения на  данни, с които и в единия, и в другия файл се обозначават  трудови възнаграждения. От разпита на вещото лице се установи, че такъв файл е например файл с наименование   BF2010021704STSA103TXT“, който  след като е бил открит в хода на експертното изследване,  е бил  записан от вещото лице на СД-носителя, приложен към експертизата. Отделно от това, от повторно проведен разпит на вещото лице в с.з. от 06.12.2022г. се установи, че протоколите, които са приложени към тази експертиза, са разпечатки на файлове, които вещото лице е установило при преглед на изследвания компютър. Така съгласно т. 4 на експертизата (страница 3, най-долния абзац) при това експертно изследване е установено, че в папка C:Documents and settings\ELMladenova\Desktop\kis 2009, която е достъпвана с профила на потребител ELMladenova, съдържа  два протокола, текстовете на които са приложени към експертизата – единият е протокол с файловете, предоставени от банка ДСК, а другият протокол с файлове, изведени от АИС-ТРЗ. Въз основа на тази КТЕ и разпита на вещото лице е установено, че е наличен протокол за сравняването на файлове от двата източника на информация, представляващи опис на възнаграждения на служители от съответно звено на МВР. Въз основа на разпита на вещото лице се установи, че двата протокола са били генерирани от потребител ElGeRa, който не  е разполагал със собствен достъп до АИС „ТРЗ”, като този потребител ги  е създал в изследвания компютър след инкриминирания период: първият протокол  - на 26.01.2011 г., а втория протокол - на 23.02.2011 г. (стр. 4 от експертизата). Тази част от заключението на ВЛ П. самостоятелно води до извод, че се касае за протоколи, които са били създадени за целта на назначения вътрешен одит след инкриминирания период и не са били генерирани от подсъдимата, още повече в момент, в който същата е била с отнет достъп до служебните помещения на СДВР във връзка с воденото срещу нея разследване. Съдът приема за установено, че посочените протоколи не са били създадени и от св. Е.М., независимо от факта, че към момента на създаването им компютърът е бил стартиран с идентификатора на св. М.. Вещото лице е работило с две възможни хипотези: или св. М. да е преотстъпила мястото на този компютър, след като вече е била логната; или потребителят ElGeRa (св. Р.) е знаел нейния идентификатор и се е логнала вместо нея. Този въпрос е разгледан подробно във връзка с шестата допълнителна КТЕ по протокол от 27.01.2023г., поради което не е необходимо да бъде коментиран и в тази част от мотивите.

Фактът, че потребителят с потребителско име ElGeRa не е бил открит сред списъка на потребители, предоставен от МВР като лица, имащи право на достъп до системата, не опровергава тази част от експертизата. Съдът приема за установено, че това е така, тъй като очевидно се касае за потребител, който поначало не е имал достъп до системата, като това обстоятелство допълнително е изяснено с разпита на св. Р.. Без съмнение обсъдените от вещото лице  два файла, които са били открити в служебния компютър на подсъдимата, са извлечени в заключението на компютърно-техническата експертиза с всички техни реквизити, без съмнение те са били съставени точно от този потребител ElGeRa и без съмнение идентифицират този потребител като член на проверяващия подсъдимата екип, формиран въз основа на заповед за вътрешна проверка по случая. Съдът приема, че така с оглед съдържанието на файловете, които представляват протоколи за сравнение на файловете, предоставени от банка ДСК и данните, които са били изведени от АИС-ТРЗ, т.е. касае се за  двете приложения, описани като Приложение 2 и Приложение 3 към експертизата, на стр. 9 от заключението.

На следващо място, от разпита на вещото лице В.Н.П. се установи, че технически файловете, върху които е работил потребител ElGeRa, не биха ли могли да бъдат създадени и съответно модифицирани, ако не е бил логнат компютъра в профил с права на достъп до АИС „ТРЗ“, а в настоящия случай компютърът е бил стартиран с идентификатора на св. Е.М. – „ELMladenova”. Вещото лице посочи, че веднъж така създадени, протоколите съществуват в директория, която е достъпна, само когато е налице логнат потребител на системата, чиито профил е бил използван и към момента на създаването им, т.е. само когато компютърът е стартиран с идентификатора на св. М..

В тази част КТЕ следва да бъде обсъдена в съпоставка с показанията на св. Е.Г.Р. (IT специалист в Д „КИС” – МВР към инкриминирания период, с показанията на св. К., както и с показанията на св. Е.М. (главен счетоводител в част от инкриминирания период, вкл. и към момента на разкриване на престъплението през 2010г.). Към заключението на КТЕ в том 33 ДП са приложени разпечатки на файлове, открити в изследвания от вещото лице компютър, като в т. 4 на експертизата (страница 3 от експертизата), при изследването папка C:Documents and settings\ELMladenova\Desktop\kis 2009, достъпвана с профила на потребител ELMladenova, са били установени два протокола, текстовете, от които са приложени към експертизата. Въз основа на КТЕ от 16.12.2014г. и разпита на вещото лице в производството пред съда се установи, че се касае за протоколи, които съдържат сравнителен анализ на файловете, предоставени от банка ДСК и файловете, изведени от АИС-ТРЗ. От съдържанието на протоколите може да се заключи, че лицето, което ги е съставило, е сравнявало файлове, представляващи опис на възнаграждения на служители от съответно звено на МВР, като е съпоставяло два източника на информация. Съдът приема за установено, че единият източник е бил АИС-ТРЗ, т.е. информационната система на МВР, а другият източник са били файлове, които са били предоставени от банка ДСК в предходен, неустановен по делото момент и са отразявали същите тези възнаграждения, такива каквито са били подадени към банката, т.е. там където са се съхранявали дискетите, оставени от подсъдимата. Относно съхранението на въпросните оптични носители са информативни част от свидетелските показания. Св. М. твърди, че не си спомня тези носители да са били връщани от банката в СДВР. Показанията на св. К. обаче се отличават с необходимата конкретика. Въз основа на тях се установява, че дискетите, оставени в банките, са оставали на съхранение там. В този смисъл са и показанията на св. Г.. Макар и същите да не се отнасят до инкриминирания период, те в съпоставка с показанията на св. К. представляват убедителен източник на доказателства за установените правила за работа с банките и СДВР.

Заключението на КТЕ от 16.12.2014г. е установило, че текстът на  протоколите е почти идентичен, но все пак се констатира разлика между данните, открити в информационната система на МВР в АИС-ТРЗ и данните, които са били предоставени от банка ДСК. Въз основа на заключението на КТЕ и писмените доказателства не се установява самоличността на съставителя на тези два протокола, доколкото КТЕ го е идентифицирала с потребителско име „ElGeRa“, а според допълнително изисканите писмени доказателства от СДВР през инкриминирания период в АИС „ТРЗ“ не съществува профил с такова потребителско име (л.1901 –л.1902, том V СП). Съдът, след като съпостави тази част от доказателствената съвкупност с данните за личността на св. Е.Г.Р., както и със съдържанието на дадените от нея показания, констатира, че потребителското име „ЕlGeRa” съвпада с инициалите от първите две букви от името, презимето и фамилното име на тази свидетелка. На следващо място,  е от значение и фактът, че тъкмо св. Е.Г.Р. през 2010г. е работела като администратор в Д„КИС“ – МВР. Според показанията на св. Е.Р. именно тази дирекция е била отговорна за поддръжката на всички системи в МВР, една от които е АИС „Труд и работна заплата“. Това обстоятелство напълно кореспондира с факта, че създателят на описаните по-горе аналитични протоколи за сравнение на едноименни файлове не е бил потребител в АИС „ТРЗ”, а  част от проверяващия екип от края на 2010г. и 2011г. С оглед изложеното отрицателният отговор на въпроса относно липсата на регистрация на такъв потребител не отнема доказателствената стойност на дадените от св. Р. показания и дава ясно и логично обяснение за наличието на файлове, които са били създадени от нея на служебен компютър, ползван през инкриминирания период от подсъдимата.

Въз основа на показанията, дадени от св. Р. в производството пред съда, съпоставени със заключението на част от компютърно – техническите експертизи (допълнителна КТЕ по протокол от 27.01.2023г. (л.1911-1928, том V СП, СГС, както и КТЕ от ДП от 16.12.2014г. –л.10 – л.36, том 33 ДП), се установи, че именно св. Р. е автор на изследваните с тези експертизи файлове с наименование съответно „protocol_SDVR.doc“ и „protocol_SDVR1.doc“, за които се изясни, че обхващат периода от началото на 2007г. до 09. 2009г., както и че същите са послужили за резултата от финансовия одит по случая, потвърден със заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. При отговор на четвърти въпрос от шестата допълнителна КТЕ от 27.01.2023г. (том V СП, СГС) е установено, че според заглавията им те са част от протокол за сравняване на файловете, предоставени от банка „ДСК“ и файловете, които са изведени от АИС „ТРЗ“, като в тях са изложени резултати от сравняването на двете категории файлове.   В показанията си св. Р. потвърди, че именно такава е била целта при генерирането на двата файла - да покаже какво точно е правила подсъдимата като потребител на АИС „ТРЗ“, кога и как е въвеждала данни за извънреден труд и начина, по  който е генерирала  начисления, които впоследствие удържала като авансови плащания към заплатата на съответния служител.

На следващо място, въз основа на уточненията, направени от ВЛ Н. в съдебно заседание, се установи, че потребителят, който  е работил със служебния компютър в СДВР, ползван преди това през инкриминирания период от подсъдимата и който потребител е генерирал посочените по-горе протоколи, т.е. – Е.Г.Р. е достъпвал системата на АИС „ТРЗ” с потребителско име „ElGeRa“, използвано от него при работа с определен текстови редактор, след като преди това е бил логнат в системата с потребителско име ELMladenova. Въз основа на разпита на ВЛ В.Н. в производството пред съда се изясни, че при генерирането на файловете е бил използван текстов редактор „Уърд“, част от пакета на „Майкрософт офис“, като този редактор изисква при инсталирането му да бъде въведено име или инициали за идентификация. Вещото лице посочи, че идентификацията при влизането в компютъра на св. М.  и идентификацията на човек, който използва някакъв текстов редактор от свое име, не са в корелация помежду си. От разпита на вещото лице Н. се установи, че единствената информация от използването на инициали при текстови редактор, е свързана с авторството на създадените с този редактор документи, доколкото в този случай всички тези документи биха носили името, с което авторът е регистриран при работа с текстовия редактор.

Въз основа на тази част от фактите, установени със заключение на КТЕ и разпита на вещото лице в хода на съдебното следствие, съдът прие за установено, че се налага повторен разпит на св. М. – главен счетоводител на СДВР в периода от 2008г. до края на инкриминирания период. Съдът прецени, че целта на повторния разпит е свързан с изясняването на факта дали и кои лица са имали достъп до служебния компютър на подсъдимата, още повече при наличните данни, че профилът ѝ е бил достъпван в периода на разрешен годишен отпуск, както и за изясняване на обстоятелствата, при които идентификаторът на самата Е. М. би могъл да бъде ползван  от трети лица. В разпита си пред съда самата св. М. категорично отрече да е предоставяла достъп до потребителското си име на когото и да било, както и да е съставяла процесните протоколи или по друг начин да е била съпричастна към извършената вътрешна проверка в СДВР. Съдът счита, че в тази част показанията на св. М. са опровергани от фактите, които се извличат от съчетания анализ на КТЕ, показанията на св. Р., Д., В. и Т.И.. Опровергано е твърдението на св. Е. М., че по никакъв начин не е била съпричастна към вътрешния одит срещу подсъдимата. От показанията на св. В. е установено, че сигналът  за евентуални нарушения е бил подаден от А. В. именно на св. М. с оглед заеманата от М. през инкриминирания период длъжност - главен счетоводител на СДВР. Св. Т.А. разказа на съда, че е била викана от ГДБОП, но също така  и от  св. М., за да обясни какво знае по случая. Отделно и независимо от тези свидетели св. С.Я. (член на комисията, сигнализирала прокуратурата за случая) разказа на съда, че са работили с информация, предоставена от главния счетоводител на СДВР, като единствено не можа да си спомни на какъв носител е била осигурена тази информация.

Следователно, св. Е. М. е била ангажирана не само пряко с разрешаването на този случай, но е била заставена от ръководството на СДВР да съдейства активно на длъжностните лица, включени със заповед в комисия за вътрешен одит.  Извод в тази насока се обосновава и от фактите, които допълнително се извличат от показанията на св. Р., свързани с устните разпореждания на началници в МВР да изследва лично начина, по който подсъдимата е ползвала своя профил в АИС”ТРЗ”.  С оглед изложеното съдът изключва недобросъвестност на св. Р., а именно да е знаела какъв е идентификаторът на св. М., респективно -  да го е използвала без нейно знание и съгласие, още повече, че КТЕ изключват администраторът на системата да е имал технически достъп до регистрираните идентификатори, както и техническа възможност да ги ползва вместо регистрираните потребители, без тяхно знание и съгласие, т.е. ако и след като евентуално му предоставят необходимите данни за идентификация. В настоящия случай самата Е. М. не твърди да е предоставяла такива данни нито на св. Р., нито на когото и да било. Не са опровергани твърденията на св. Р., че извършената от нея аналитична дейност чрез сравняването на файлове с данни от  банка „ДСК“ и АИС „ТРЗ“ ѝ  е била възложена от главния разследващ полицай, от ръководителя на вътрешния одит, както и че е предоставила на разследващия орган тези данни, които са били изискани от нея. Достоверността на дадените от св. Р. е проверена на базата на съпоставката на твърдението, че описаните файлове са били създадени през 2010г., тъй като през 2011г. напуснала работа. В тази част нейните показания са подкрепени от останалия доказателствен материал относно периода на разкриване на случая във връзка със сигнала, подаден от св. В., който също датира от този период.

Съдът съпостави показанията на св. М., дадени от нея в повторния ѝ разпит пред съда, с показанията на св. Е.Г.Р., от които се установи, че св. Р. в качеството си на системен администратор в Д „КИС” е имала достъп до данните в АИС „ТРЗ”, техническата възможност да установи кога са въведени/ променени/ заличени, както и от кого и кога е въведено съответното вписване. Св. Р. потвърди пред съда, че е осъществила такъв достъп по повод процесната проверка срещу подсъдимата, както и че такъв достъп е бил изискан от нея през август 2010г. от разследващия полицай по случая. Показанията на св. Р. са източник на доказателства за това, че по искане на звеното за вътрешен одит, структурирано в МВР, тя е осъществила достъп до АИС „ТРЗ” относно файловете, съдържащи ведомости и е предоставила тези данни на проверяващите лица. Св. Р. уточни пред съда, че се касае за информация относно ведомости, която е била подавана от СДВР към банките. Доколкото към този период е установено, че друг касиер в СДВР, различен от подсъдимата, не е бил обект на вътрешна проверка, съдът приема за установено, че извличането на информация от АИС „ТРЗ” от страна на св. Р. засяга именно дейността на подсъдимата в качеството ѝ на единствен касиер на О”СОД”– СДВР към инкриминирания период, респективно засяга тази информация, която подсъдимата тогава е подавала към банките. Извод в тази насока се обосновава и от тази част от показанията на св. Р.,  която е източник на доказателства, че св. Р. е обработвала информация, изискана от банките по повод назначената проверка и направила сравнителен анализ на базата на специално изготвени протоколи между тази информация и тази, която би следвало да бъде заложена в АИС „ТРЗ”. Действително към настоящия момент информация в банковата система за извършените преводи към инкриминирания период не се съхранява, но въз основа на дадените от св. Р. показания, както и въз основа на съдебно-счетоводните експертизи може да се заключи, че такава информация е била изискана своевременно в рамките на воденото досъдебно производство, за което бил уведомен и директорът на СДВР. Пак въз основа на дадените от св. Р. показания е установено, че сравнителните протоколи, изследвани с компютърно - техническа експертиза, открити в компютъра на св. М., са били изготвени от тази свидетелка за целта на вътрешния одит и по разпореждане на директора на СДВР.

Настоящият съдебен състав отхвърля съмнението, че св. Е.Г.Р. с инициали  ElGeRa”, използвани от нея при създаването на документи с текстови редактор, обективно е имала възможност да проникне през чужд профил в  АИС „ТРЗ”, вкл. и през профил „ELMladenova”. На базата  на компютърно-техническата експертиза е установено, че логването в системата не е било достатъчно, за да се осъществи наблюдение на данните, въведени в нея. Била е необходима и допълнителна оторизация, при която не е било възможно да се укрие действително използваното потребителско име.

Съдът приема, че добросъвестността на св. Р. е несъмнено установена и като съобрази обстоятелството, че  единственото установено с КТЕ въздействие върху информацията, съхранявана на служебния компютър на св. М., е свързано с аналитичната дейност на двата вида файлове – тези, които са били предоставени от банка „ДСК“ и тези, които са били извлечени от базата данни на АИС „ТРЗ“. От показанията на св. Е.Р. се установи, че във връзка с предварителната проверка по случая тя е разпечатала всички ведомости и всички авансови списъци, както и всички платежни документи с уточнението, че те веднъж направени, не съхранявали без техническа възможност да бъдат променени.  Въз основа на показанията, дадени от св. Р.,  се установи и обстоятелството, че само и единствено лог файловете не е могла да разпечата поради огромния им обем, но направила извадка с личните данни на подсъдимата и на базата на тази извадка проверяващият екип е установил кога и с кой профил е осъществяван достъп до системата и какви действия са били извършвани в нея. Така на базата на твърденията на св. Р., че и към днешна дата се съхранява информацията за извършения достъп до АИС „ТРЗ“, за предприетите в нея действия, както и относно всеки един платежен документ, който е изготвен, за всяко едно поделение, вкл. авансови списъци, ведомости, рекапитулации, подробни и обобщени файлове за банки, съдът назначи в съдебното производство допълнителни компютърно-технически експертизи. Въз основа на тях се установи, че в нито един от инкриминираните случаи  профилът на подсъдимата не  е бил достъпван от друг потребител, различен от нея. Така съдът, след като съпостави заключението на компютърно-техническите експертизи с показанията на св. Е.Г.Р., св. В. и св. Т. А. /И., достигна до следните изводи. Изготвянето на аналитичните протоколи между файловете, извлечени от АИС „ТРЗ“ и файловете, които подсъдимата е предоставяла в обслужващите банки, е имало за цел да обслужи единствено задачите на предварителната проверка по случая и не е самостоятелно основание да се приеме наличието на недобросъвестност в действията на проверяващия екип.

Вторият извод се отнася до описаните по-горе файлове, генерирани докато профилът на св. М. в АИС „ТРЗ“ и факта, че този профил е бил логнат в този момент, като влизането в системата е било извършено лично от М.. Това обстоятелство не изключва обаче след това св. Е. М. да е оставила без наблюдение този компютър и св. Р. самостоятелно да е работила с него. По изложените съображения съдът изключва втората възможна хипотеза, коментирана от вещото лице В.Н.П. – потребителят „ElGeRa”, т.е. св. Е.Г.Р. да е знаела данните за идентификация на св. М. и да ги е използвала без знанието и съгласието на св. М..  Фактът, че самата Р. не е имала потребителски профил в АИС „ТРЗ“, потвърден с допълнителната КТЕ от 27.01.2023г., не компрометира нито нейните показания, нито резултатите от вътрешната проверка, които са били постигнати с нейното пряко участие (том V СП, СГС).

В том 34, ДП /лист 1 до лист 252/  се съдържа четвъртата  допълнителна компютърно техническа експертиза по протокол от  18.06.2015г., приета от съда в с.з.  от 06.12.1922г. Тази експертиза  е установила, че идентификаторът за достъп на Т. е ползван дори и в дни, в които тя е имала разрешен отпуск, като този въпрос е обсъден подробно в последващи заключения на ВЛ В.Н., както и в разпита му в производството пред съда. Следва само да се отбележи, че съгласно разпита на вещото лице при изготвянето на това заключение е работило на базата на писмо № 513/26.05.2015 г. на СДВР, както  и със  съдържанието на приложения към експертизата оптичен носител, в който са налични файлове във формат ПДФ (т.напр. с  файл  0107210 ПДФ, както и с файл 10082006 ПДФ). Въз основа на това заключение и разпита на вещото лице в производството пред съда се установи, че в четири от периодите, в които подсъдимата е била в годишен отпуск, а именно от 04.08.2006 г. до 21.08.2006 г.; от 14.07.2008 г. до 01.08.2008 г.; на 17.09.2008 г., както в четвъртия  период, който обхваща времето от 28.06.2010 г. до 15.07.2010 г., нейният профил в АИС „ТРЗ„ е бил използван на служебно отредния ѝ комютър. С тази експертиза е установено, че в рамките на първия период профилът на подсъдимата е бил ползван на 10.08.2006 г. от 15.49 часа до 15.58 часа. Съгласно втория абзац на стр. 4 от експертизата идентификаторът за достъп е бил използван на 17.07.2008г. от  09.35 до 09.36 часа. Профилът на подсъдимата е бил използван и в рамките на третия посочен по-горе период, в който тя е била в годишен отпуск, а именно на 17.09.2008г. от 16.48 часа до 17.06 часа, както и в рамките на четвъртия период  - на 01.07.2010 г. от 08.44 часа до 17.22 часа.

Въз основа на разпита на вещото лице се изясни, че технически не може да се установи точно какви действия е извършвала подсъдимата, ползвайки профила си в АИС „МВР”. От друга страна обаче се установи, че в приложение №2 и следващите приложения към КТЕ в том 34, ДП се съдържа информация кои файлове на кои дати подсъдимата е достъпвала през профила си в информационната система на МВР. Според изявленията на вещото лице В.П. данни в тази насока се извличат въз основа на съответни извлечения от информационната система на МВР. (том 34 ДП). Основание за такъв извод е фактът, че вещото лице е ползвало в пълнота  информационната система на МВР, за да изследва данните за използваните профили за достъп до системата на АИС „ТРЗ”. По изложените съображения съдът прие за компетентно и добросъвестно и това заключение на допълнителна КТЕ.

От значение е и заключението на шестата допълнителна компютърно-техническа експертиза по протокол от 27.01.2023г., назначена в производството пред съда (л. 1911 – л.1912, том V, СП, СГС). Същата е изготвена по допълнително поставени задачи, като са съобразени и допълнително събрани от съда писмени доказателства. Потвърдена е писмената информация, предоставена на  23.12.22г. в писмо от дирекция „Комуникационни информационни системи“ на МВР в т. 3 от това допълнително заключение, че създаването на файлове за заплати в системата е възможно само и единствено на централно ниво в дирекция „Комуникационни информационни системи“. Касае се за техническо обезпечаване, което е било актуално и към инкриминирания период, и към момента на изготвяне на заключението. Тази част от заключението на ДКТЕ от 27.01.2023г. е самостоятелен източник на доказателства за това, че трудовиците, сред които е била и подсъдимата, са могли да въвеждат данни съобразно това, което им  предоставено като право на достъп, да  създават файлове в АИС-ТРЗ и да извличат файл от тази система, за да го запишат на работния си  компютър. Така извлечен файлът, обаче, е бил във формат, в който информацията не е била защитена и е могъл технически да бъде променен на служебния компютър на подсъдимата.  От друга страна не е  съществувала техническа възможност изменения във файла със заплати да бъдат нанесени и в този файл, който се съхранява в АИС „ТРЗ”, след като веднъж вече е бил обработен в Д „КИС” на МВР.

Във връзка с приемането на това заключение от разпита на ВЛ В.Н.П. се установи, че са изготвени отделни приложения  за сравняването на едноименни файлове (л.1920 –л.1925, том V, СП, СГС). Касае се за файлове, установени в папка /МVR/ 2010  на десктопа на потребител ELMladenova. С допълнителната компютърно – техническа експертиза е установено какво е било тяхното съдържание преди и след модификацията. В тази връзка следва да се уточни, че именно модифицираният файл с абревиатура „STSA“ е бил предназначен да обозначи прехвърляне на парични суми към банка „ДСК“, като това обстоятелство е изяснено от разпита на вещото лице във връзка с приемането на основното заключение на КТЕ (л.179-л.187, том 26, ДП, л. 1754 –л. 1756, V том, СП).   Що се отнася до изброените служители в Приложение № 1 към протокол на ДКТЕ от 23.01.2023г. тази част от заключението следва да бъде съпоставена със съдебно-счетоводните експертизи в частта, в която е обсъден втория механизъм на присвояване по банков път, както и с показанията на св. Е.Р.. Данните в Приложение №1 към експертизата илюстрират конкретен случай на модификация на файлове за конкретен период от време и за конкретни лица, който съдържа типични белези на модификация и в останалите инкриминирани случаи на присвояване на средства по банков път. В разгледания в Приложение №1 случай с изключение на М.Т. (син на подсъдимата) и самата подсъдима, всички модификации, предназначени за банка „ДСК“, са довели до намаляване на паричната сума за превод на заплата в сравнение с първоначално заложените стойности в работния файл, обработен автоматично от Д”КИС”-МВР, т. напр. в Приложение № 1 първоначално заложената стойност на превода от 1088,00 лева на името на св. И.И.Ц. е редуцирана  до 688,00 лева, т.е. със сумата от 400, 00 лева, първоначално заложената стойност на превода, предназначен за св. Е.Е. е редуциран от   350, 00 лева на 0, 50 лева, т.е. със сумата от 300, 00 лева. Редукция на първоначално заложените стойности на преводите се наблюдава и за останалите, изброени в Приложение № 1 лица с едно единствено изключение – относно преводите, предназначени за подсъдимата и нейния син – св. М.Т.. Сравнителният анализ на едноименните файлове съгласно Приложение № 1 показва изменение на данните за изследвания период в стойността на превода в посока към завишение на паричните суми, предназначени за захранване на сметки на подсъдимата и М.Т., както следва: за  подсъдимата В.Т. първоначално заложената стойност от 29, 00 лева е изменена в  1729, 00 лева, за св. М.Т. първоначално заложената стойност от 30, 00 лева е изменена в 1000, 00 лева.  От разпита на ВЛ В.Н.П. се установи, че модифицираните файлове са именно тези, които са били получени от ДСК, като в тях е отразена сумата на възнагражденията, които следва да се изплатят по банков път на съответните лица.

Вярно е, че коментираният в Приложение № 1 към КТЕ от 27.01.2023г. файл не обхваща всички инкриминирани от обвинението случаи. Това е така, тъй  като за февруари 2010г. тройната ССчЕ е установила присвояване по банков път на по-големи суми от отразените в коментираното по-горе приложение – съответно по банкови сметки на подсъдимата – сумата от 2180,00 лева, а  по банкови сметки на М.Т. – сумата от  2670,00 лева, общо – 4850,00 лева за този период (л. 73 от заключението на тройната ССчЕ – том 33 ДП). Също така е вярно, че се касае за отделен случай, по който е работила св. Р., както и че  следа от тази дейност е останала в компютъра – обект на КТЕ. От друга страна, фактът на извършен превод в размер на 1729, 30 лева по една от сметките на подсъдимата Т. за февруари 2010г. – точно толкова, колкото е отразено в Приложение № 1 към допълнителната компютърно – техническа експертиза  по протокол от 27.01.2023г. (л.1920, том V СП, СГС),  е потвърден категорично от заключението на тройната ССЧЕ (стр.47 от заключението, том 33 ДП). Въз основа на допълнително направения счетоводен анализ  е установено, че с този превод не се изчерпва престъпната дейност на подсъдимата за съответния период, тъй като общият размер на получените по нейни сметки за същия период парични суми възлиза на 2180, 00 лева, т.е. точно толкова, колкото са инкриминирани и от обвинението за съответния период. Въз основа на заключението на тройната ССчЕ е установено, че   горницата над 1729, 30 лева до 2180,00 лева е генерирана от други механизми на присвояване по банков път (стр.57 от заключението на тройната ССчЕ, том 33 ДП). 

На следващо място, специално внимание следва да се отдели на случая със св. И.Ц., документиран в Приложение № 1 на обсъжданата допълнителна КТЕ. Разликата от 400, 00 лева, получена чрез модификация на файл в частта относно трудовото възнаграждение на св.  И.Ц., което е следвало да получи през февруари 2010г. и която модификация е установена с обсъдените компютърно-технически експертизи, съвпада напълно с установената с тройната ССчЕ (том 33 ДП) парична сума, генерирана от подсъдимата като неправомерни начисления на името на св. И.Ц. за същия период от време. Името на св. И.Ц. неслучайно се споменава и в част от свидетелските показания (показанията на св. К.), от които е видно, че именно това е свидетелят, който се е явил пред св. В. с искане за издаване на служебна бележка за размера на трудовото му възнаграждение, както и че този случай е бил поводът за вътрешен одит по отношение на нейната дейност. Останалите описани в допълнителната КТЕ по протокол от 27.01.2023г. случаи не е необходимо да бъдат обсъждани отделно, доколкото механизмът на модификация на файловете е същият, а измененията на данните за сумите по преводите съвпадат с размера на сумите от неправомерните начисления на името на съответните лица за съответните периоди така, както са установени със съдебно-счетоводните експертизи.  

В обобщение във връзка с установената с КТЕ информация, съпоставена с показанията на св. Р., следва да се отбележат следните основни факти и обстоятелства, от значение за крайния изход на делото. При осъществяване на първия механизъм на присвояване чрез неправомерни начисления и удръжки от авансови ведомости подсъдимата  е въвеждала конкретни данни за проценти, добавки, брой отработени часове върху основния размер на трудовите възнаграждения на различни служители на О”СОД”-СДВР, а ведомостите технически били изготвяни и отпечатвани в Д”КИС”– СДВР, след което тяхното съдържание е било невъзможно технически да се променя. Файловете със списъците се съхраняват и към днешна дата, вкл. от самото начало на създаване на АИС”ТРЗ”. В случая обаче след техническата обработка в Д”КИС” подсъдимата не е имала необходимост да изменя/заличава каквито и да е файлове, тъй като неправомерните начисления са били изначално заложени в системата поради въведните от нея изходни данни за различни проценти и брой отработени часове, т.е. преди  да се извърши техническата изработка на авансовите списъци.

На второ място, от заключенията  на КТЕ, съпоставени с показанията на св. Ст. С. и Е.Р.,  се установява, че именно подсъдимата е съпричастна към модификацията на файловете, изпратени за изпълнение в банка „ДСК”, който въпрос има пряко отношение към осъществяването на втория инкриминиран механизъм на присвояване по банков път. Съдът приема, че това е така, тъй като подсъдимата е била единственият служител от финансовия отдел на СДВР, който е осъществявал кореспонденцията с банка „ДСК“ след служебната обработка на файловете в изчислителния център на МВР. Допълнителен аргумент е обстоятелството, че информацията, която е получавала подсъдимата на оптичен носител, не е била защитена и технически е било възможно да се копира и да се модифицира. Не се доказва тази модификация да  е била извършвана именно на служебния компютър на подсъдимата и модифицираните файлове да са били съхранявани от нея там. От друга страна обаче е установено само, че подсъдимата е ползвала активно профила си в АИС „ТРЗ” през инкриминирния период и е достъпвала файловете, необходими за съответната модификация. Отделно от това, се доказва, че програмата за сравняване на едноименни файлове, използвана от св. Р. към момента на провеждане на вътрешен одит, е имала достъп до свовременно предоставена информация от банка „ДСК”, както и до съответните извлечения в АИС „ТРЗ” от база данни, които технически след обработката им в Д”КИС” е било невъзможно да бъдат изменени/заличени. Именно съпоставката и сравнителният анализ на двете групи източници на информация  е довела до разкриване и на втория механизъм на присвояване на парични средства, т.е. присвояването на неправомерно формирани излишъци по банков път.

            Отделно следва да бъдат обсъдени доказателствата относно личността на подсъдимата– съдебно – психиатрични експертизи, свидетелство за съдимост, съдебно – икономически експертизи и писмени доказателства за трудовия статус на подсъдимата.

Въз основа на многобройните СПЕ, назначени в производството пред съда, е установено, че подсъдимата страда от психично заболяване - рекурентно депресивно разстройство, което обуславя наличието на психичен недостатък от категорията на тези, при които защитата в наказателното производство е задължителна с оглед ограничените психични възможности на подсъдимото лице да организира самостоятелно своята защита. Психичното заболяване на подсъдимата протича с фази на обостряне и с фази на ремисия, които са били проследявани в хода на съдебното производство със съответни експертизи. В такава фаза на обостряне  заболяването е протекло в периода от края на 2016г. до 04.10.2019г., като в този период това обстоятелство, установено с тройна СПЕ, е наложило спиране на наказателното производство. От вещите лица, изслушани в производството пред съда е отречена диагнозата, поставени в отделни документи, относими към история на заболяването, а именно – биполярно афективно разстройство. На 04.10.2019г. въз основа на актуално заключение на СПЕ е установено, че подсъдимата страда от рекурентно депресивно разстройство. При посочената  форма на депресия са налице преди всичко количествени нарушения на психичното функциониране като липсват качествени, които могат да бъдат приравнени към психоза. С други думи след 04.10.2019г. липсват данни за  психоза или за друго страдание, което да води до нарушаване на психичните годности на подсъдимата да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В състояние на ремисия подсъдимата се намира и към момента на постановяване на крайния съдебен акт в производството пред първоинстанционния съд. С последното изготвено заключение на тройна СПЕ, отнесено до актуалното ѝ здравословно състояние, е установено, че подсъдимата продължава да страда от посоченото по-горе заболяване, но рекурентното депресивно разстройство е диагностицирано с лек сегашен епизод, т.е. с леки количествени нарушения в емоционалната, волева и мисловна сфера. Несъмнено е установено, че тези нарушения понастоящем не изключват възможността за участието ѝ в съдебния процес, а доколкото обуславят наличието на психичен недостатък, нейното право на защита е обезпечено с участието на служебен защитник в съдебното производство и на договорен защитник – в досъдебната фаза на процеса. В съдебното производство регулярно са били назначавани комплекси СППЕ, които са имали за задача да изследват актуалното здравословно състояние на подсъдимата с оглед данните, че тя страда от психично заболяване, което подлежи на наблюдение. Последната актуална комплексна съдебно-психиатрична и съдебнопсихологична експертиза от 03.05.2023г.  е установила, че и към април 2023г. подсъдимата Т. е все още в сегашен лек епизод на рекурентно депресивно разстройство, със симптоматични симптоми  F 33.01 и леки количествени нарушения в емоционалната, волева и мисловна сфера, които не нарушават психичната ѝ годност да участва в наказателния процес (л. 2070-2079, V том, СП, СГС).

Относно трудовия статус на подсъдимата източник на доказателства са заключенията на СИЕ, писмени доказателства: кадрова справка за подс. Т. (л. 348, том 6 ДП), заповед № 360/27.02.1976г. за назначаването на В.Т. като технически сътрудник в СОТ – СДВР (л. 349, том 6 ДП), съглашение № 13 569/13.10.1993г. за преназначаването на подс. Т.  на длъжност „трудовик“ (л. 351, том 6 ДП), типова длъжностна характеристика за длъжността „трудовик“, утвърдена със заповед № Iз-2407/27.12.2006г. (л. 352, том 6 ДП), протокол от 29.01.2007г., удостоверяващ запознаването на под. Т. със съдържанието на типовата длъжностна характеристика (л.353, том 6 ДП), писмени доказателства относно трудовия статус на подсъдимата, изискани в съдебното производство (удостоверение рег. № 812100-18065/21.10.2022г.– л. 1567, том ІV СП, СГС, удостоверение рег. № 513000-63848/21.10.2022г.– л. 1582, СП, ІV том, СП, СГС, удостоверение рег. № 513000-70454/21.11.2022г.  с приложена към него длъжностна характеристика за длъжността „трудовик“ – л.1666, л.1667, том ІV СП, СГС).

            Писмените доказателства относно трудовия статус на подсъдимата, допълнително събрани в съдебното производство, следва да бъдат обсъдени отделно, доколкото имат отношение следните въпроси: дали в досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с компететността на разследващия орган;  и дали внасят съмнение в доказателствената обезпеченост на обвинението.

            Въз основа на удостоверение рег. № 812100-18065/21.10.2022г. (л. 1567, том ІV СП, СГС) се установи, че през инкриминирания период на подсъдимата  Т. не е била присъдена категория „Е“ – ІІІ степен сътрудник или друга категория на държавен служител в МВР съгласно чл.170 от ЗМВР (отм. 27.06.2014г.), както и че не е имала статут на държавен служител – гражданско лице по смисъла на чл. 192, ал.1, т.1 ЗМВР от 1997 г. (отм.) до 11.04.2006г.

Въз основа на удостоверение рег. № 513000-70454/21.11.2022г.  с приложена към него длъжностна характеристика за длъжността „трудовик“– л.1666, л.1667, том ІV СП, СГС е установено, че през инкриминирания период подсъдимата е заемала неизменно длъжността „трудовик“, като служебните ѝ задължения са дефинирани в приложената към това удостоверение длъжностна характеристика. От съдържанието на същата е видно, че работодателят е имал право да й възлага и изпълнението на други задължения, които не са описани в нея.  

От показанията на св. Е.М., дадени от нея в повторен разпит пред съда на 06.12.2022г.,  се установява, че макар   и без изрично издадена заповед, за каквато св. М. изрично подчертава, че няма спомен, подсъдимата следвало да работи и като касиер, доколкото длъжността ѝ била свързана с техническо изпълнение по заплащането на труда. Тази част от нейните показания кореспондират без противоречия с показанията на св. К., която уточни, че трудовиците са работили и като касиери, като точното наименование на длъжността е било „Технически ръководител по заплащането на труда“. 

Отделно от това, относно трудовия статус на подсъдимата през инкриминирания период са събрани и множество гласни доказателства. От показанията на св. С.Г. /главен счетоводител на СДВР до 15.02.2007г./ се установи, че си спомня подсъдимата още от периода септември-октомври 1984 г., когато самата св. Г. постъпила на работа в О”СОД” в назованото от нея „бивше Софийско градско управление”. В синхрон с писмените доказателства св. Г. посочва, че към 15.02.2007г. подсъдимата  Т. е работела на длъжност „трудовик” в сектор О „СОД”, а във връзка с издадена за това заповед – и като касиер. Св. Г. съобщава, че необходимостта от поддържането на каса произтичала от факта на множество клиенти на Отдел „СОД” – СДВР, които предпочитали да заплащат предоставяната им услуга в брой. Източник на доказателства за  възложени на подсъдимата служебни задължения за управлението на оперативна каса са и показанията на св. И.К..

В битов план работното място на подсъдимата в началото на 2007г. било организирано по начина, описан в показанията на св. Г., а именно – в кабинет, който се намирал срещу стаята, в която се помещавала главната каса на СДВР. По-късно, независимо от настъпилите промени в кадровия състав на финансовия отдел на СДВР, подсъдимата продължила да изпълнява своите задължения в самостоятелен кабинет, като изпълнението на служебните ѝ задължения било обезпечено  технически с персонално зачислена компютърна конфигурация. В този смисъл конкретни данни се извличат и от показанията на св. Д. М., от показанията на св. Е.М. (главен счетоводител на СДВР в периода от началото на 2008г., вкл.  до края на инкриминирания период), както и от писмените доказателства, събрани служебно от съда (л. 1894, том V, СП, СГС), както и от показанията на св.В. в разпит в с.з. от 14.03.2023г. (трудовик в СДВР от края на 2009г.)

Съдът приема за установено, че организацията на работа изключвала фактическата  възможност св. М. или друг служител на СДВР да достъпва системата на АИС „ТРЗ” през служебния компютър на подсъдимата, като подсъдимата от своя страна също не е имала оторизиран  достъп до компютърната конфигурация, която била персонално зачислена на св. М.. В тази част показанията на св. М. кореспондират с разказа на трудовика Д. Г., която също е разпитана като свидетел по делото и разказа на съда, че кабинетът на подсъдимата се е намирал на 6-тия етаж в сградата на СДВР, а самата Г. е работила  на 5-тия етаж в същата сграда, но не е имала преки наблюдения върху дейността на подсъдимата. Въз основа на същите свидетелски показания са установи, че работното място на подсъдимата се е намирало в непосредствена близост, т.е. на един и същи етаж с кабинетите на главна каса и счетоводителите на СДВР и се е ползвало самостоятелно от нея. В тази част твърденията на св. Д. М., св. Е. М. и св. А.В., като същите не са опровергани от писмените доказателства по делото ( л.1894, том V, СП, СГС).

Макар и процесуално негодни, първоначално дадените от подсъдимата обяснения (л. 322-л.324, т. 6, ДП) са послужили за основание органите на досъдебното производство да проверят всички възможни версии, вкл. и за неправомерен достъп на трети лица до персонално зачисления компютър на подсъдимата.  Ето защо съдът приема за установено, че за изясняване на въпроса относно обезпечаване дейността на подсъдимата като трудовик в СДВР е от значение и справка от Началник ОПКП – СДВР, рег. № 62727/03.12.2013г. (л.241, том 26 ДП). С посочената справка се удостоверява, че в СДВР  към изследвания период не е била завеждана преписка за кражба на компютър, който да е бил ползван за начисляване на работните заплати в О „СОД“ – СДВР – сектор „Финансово осигуряване“ при СДВР. Единствената преписка за кражба към процесния период се отнася до кражба на монитор от стая на сектор „Финансово осигуряване“ и във връзка с тази кражба е била образувана пр.пр. 33263/09г. по описа на СРП. От друга страна независимо от показанията на св. Е.М. с удостоверяването в посочената по-горе справка е потвърден фактът, че дейността на подсъдимата е била обезпечена с персонално зачислен компютър, който същата е ползвала самостоятелно в кабинет на 6 етаж, находящ се срещу кабинетите на „главна каса“ в СДВР. Наличието на персонално зачислен на подсъдимата компютър към инкриминирания период е потвърдено и с протокол за доброволно предаване от 10.12.2013г., въз основа на който като веществено доказателство по делото е приобщен ползваният през инкриминирания период от подсъдимата служебен компютър ( л.193, том 26 ДП). Същият е бил предаден запечатан с печат на СДВР, като впоследствие е бил обект на оглед, за което е съставен съответният протокол (л. 194, том 26, ДП). Именно този компютър е бил  обект на КТЕ от 22.06.2014г. (л.179-л.187, том 26 ДП), както и на допълнителните КТЕ, коментирани по-горе. Относими към въпроса доколко подсъдимата е разполагала с възможност да работи самостоятелно са и показанията на св. А.В., която разказа, че подсъдимата е работила самостоятелно в кабинет на 6 етаж. В тази част показанията на св. В. са проверени с удостоверяването в справка с рег. № 513000-1925/10.01.2023г. (л.1894, том V, СП СГС). От друга страна самата В. според собствените ѝ показания е споделяла общ кабинет в СДВР с още двама души. С други думи, може да се заключи, че в битов план подсъдимата е била единственият трудовик в сградата на СДВР, на когото е била предоставена възможността да работи самостоятелно. 

Показанията на св. С.Г. са надежден източник на доказателства относно обема от задължения, включени в трудовата характеристика на трудовика. Въз основа на тях се установява, че заемащите тази длъжност следвало да изработват ведомостите за заплати, да водят на отчет стажовете на служителите, да изплащат заплатите в брой, да подготвят платежните нареждания за удръжки, да въвеждат във ведомостите промените в заплатите, болничните листове, както и да работят със  специални бланки за изплащане на обезщетения при напускане или при други обстоятелства. Макар и не толкова подробни, част от същите данни, относими към задълженията на касиера – трудовик, се извличат и от показанията на св. Х.Д. (касиер в СДВР в част от инкриминирания период).

Св. Д. посочва в разказа си пред съда, че задълженията на касиер-трудовика се изразявали в това да изготвя заплатите,  да подготвя документите за пенсиониране, да извършва касови операции. Показанията на св. Д. са източник на доказателства за това, че подсъдимата, както всеки един касиер в СДВР, е получавала с разходен ордер паричната сума, която следвало да се изплати в брой, като заявявала предварително какви купюри иска. Съдът приема, че твърдението на св. Д. за отредено задължение на трудовика да раздава заплатите на каса, се отнася до периода преди да бъдат въведени плащанията на заплатите по банков път, когато намалели значително плащанията в брой и това задължение било възложено на главния касиер, т.е. това твърдение се отнася преди инкриминирания период.

Св. Г. съобщава в показанията си пред съда, че периодът до 2007г. бил изключително динамичен, свързано със съответни изменения на заплатите и размера на дължимите обезщетения, като при отчитането на тези данни подсъдимата разполагала с пълна оперативна самостоятелност. В тази част нейните показания са напълно еднопосочни с показанията на св. Д., която твърди, че подсъдимата сама е изготвяла ведомостите за заплати, като всички необходими документи за това били съхранявани при нея. В тази част показанията на св. Д. кореспондират с подробните уточнения на св. Г., която разказа на съда, че при всеки трудовик били съхранявани документите за назначаване на съответния служител, без значение дали е държавен служител по ЗМВР, било то офицер или сержант или служител по КТ с трудов договор. Съдът приема с доверие разказа на св. С.Г. в частта относно обема от документация, за която носел отговорност трудовикът. Съгласно показанията на св. Г. в тази документация следва да бъдат отнесени документите, свързани с постъпването на съответния служител на работа /съответната заповед или екземпляр от трудовия договор при трудовика/, документи за трудов стаж, с оглед изчисляване на процента прослужено време. Този процент следвало да бъде въведен от трудовика, който ползвал специални  кодове при въвеждането на информация за новоназначени служители, за заплати, за промени по заплатите. Въз основа на показанията на св. Г. се установи и фактът, че трудовикът е бил отговорен и за изплащането на извънреден труд на служителите, които  имали право на това, а  именно – на служители от  униформения състав, които работели по предварително определен график. В тази част показанията на св. Г. са в пълен синхрон с показанията на св. Д. Г., която е категорична в разказа си пред съда, че през 2005 – 2010 година трудовиците са носели изключителна отговорност за  оформяне на ведомостите, като тази отговорност се свеждала до това да нанесат данни, които водят до промяна в заплащането. Въз основа на дадените от св. Г. показания се установи, че внасянето на каквито и да е изменения във ведомостите, следвало да бъде документално обосновано и да се извършва въз основа на сътоветна заповед, съдържаща изброяване на конкретните служители на СДВР, които получават начисления за патрулно-постова дейност или някакви други начисления. Показанията на св. Г. са информативни при установяване на обстоятелството, че с правно-регламентирани допълнителни начисления са били  служителите в охранителната част, каквито не са били служителите в О”СОД”-СДВР. Те са източник на доказателства и за това, че при наличието на съответна заповед, трудовикът следвало да въведе съответен код в програмата и процента на начислението, при което програмата в Д „КИС” - МВР автоматично начислявала съответната сума трудовото възнаграждение на съответния служител.

Съществено е уточнението в показанията на св. Г., че преди въвеждането на АИС „ТРЗ” информацията за извършените начисления и удръжки по трудовото възнаграждение на служителите на СДВР е била съхранявана само и единствено на хартиен носител, което респективно е било предпоставка в този период да бъдат оставяна документална следа за лицето, което нанася сътветните изменения.

Въз основа на показанията, дадени от св. Г., се изясни, че след въвеждането на  АИС „ТРЗ” информацията за заплати, аванси, обезщетения, удръжки и др. под.  вече били въвеждани и съхранявани в електронна форма, като трудовикът бил задължен да въведе данните от съответен документ (заповед, протокол за положен извънреден труд) и др. Показанията на св. Г. са източник на доказателства за това, че АИС „ТРЗ” е функционирала така, че всеки трудовик e имал функционална възможност да осъществи достъп до  системата за нанасянето на съответни изменения в определен период от време преди ведомостите да бъдат предадени за отпечатване в Д „КИС“ на МВР.

Фактът, че именно трудовиците са били отговорни за въвеждането на изходни данни в АИС”ТРЗ”, като цифри за отработени часове, проценти и дати, които имат отношение към формирането на трудовото възнаграждение на служителите към съответния отдел на СДВР, се установява и от обясненията на подсъдимата, дадени от нея в с.з. от 07.04.2023г.

Св. Д. детайлно описа пред съда какви действия били изпълнявани от трудовика, за да бъде обезпечено раздаването на заплатите на служителите в О”СОД” – СДВР. Въз основа на нейния разказ се установи, че всяка една касиерка е въвеждала сама данните с рекапитулация относно общата  сума за изплащане, че подаваните от трудовиците данни за процент прослужено време, брой отработени часове извънреден труд и други значими за общия размер на трудовото възнаграждение данни, били анализирани, за да се изчисли общата сума за заплати за всички поделения на СДВР. При установяването на този факт показанията на св. Д. кореспондират с показанията на св. Р. (IT специалист в Д „КИС“ МВР). Съдът приема с доверие твърденията на св. Д., че посочените данни били предоставяни от съответния трудовик на главния счетоводител на СДВР, който въз основа на тях следвало да изготви чек за общата сума на всички поделения и районни управления на СДВР и главния касиер. Така подписан от главния счетоводител и директора на СДВР чек според показанията на св. Д. се осребрявал в съответната банка от длъжностното лице, което имало  спесимен, като изтеглените суми били разпределяни за съответните касиери по поделения, а останалите суми били превеждани по банков път след съответно платежно нареждане към обслужващата банка и изготвен списък за разпределение на сумите за отделните служители, за което според св. Д. също бил отговорен касиерът.

Към групата гласни доказателства, относими към изясняване на задълженията на трудовика, следва да бъдат отнесени и фактите, които съобщава св. Е.М. (главен счетоводител на СДВР в периода от началото на 2008г.), както и показанията на св. К., дадени от нея в производството пред съда. Св. М. разказа на съда, че във всички случаи данните за размера на трудовите възнаграждения на служителите в О”СОД” – СДВР били въвеждани лично от трудовиците в електронната система на АИС”ТРЗ”, тъй като само и единствено трудовиците разполагали с необходимото ниво на достъп, свързано с техническа възможност да въвеждат файлове и да изменят тяхното съдържание. Тази част от показанията на св. М. следва да се интерпретира в съпоставка с обсъдените по-горе показания на св. Г., от които се установява, че времето за достъп за нанасянето на съответните изменения, е било ограничено функционално от настройките в самата система.   Въз основа на уточненията, направени в показанията на св. Г., съдът приема за установено, че след въвеждането на АИС „ТРЗ” ведомостите на хартиен носител технически били изготвяни в изчислителния център на МВР и именно в състояние на разпечатан хартиен носител били предоставяни на трудовиците. Преди да бъдат изпратени данните в изчислителния център на МВР обаче именно на трудовиците било възложено в тежест служебното задължение да извършат проверка дали се налагат промени в трудовото възнаграждение на всеки един служител  и ако им е предоставена съответна заповед за изпълнение, да нанесат съответните изменения. При липсата на предварително въведени изменения съответната ведомост автоматично била генерирана в АИС-ТРЗ и изпечатвана от  изчислителния център на МВР (ДКИС – МВР). С информационна стойност са направените от св. Г. уточнения, че промени в данните, въведени в системата, можели да бъдат направени по електронен път до автоматично отнемане на достъп до нанасянето на изменения, след което  ведомостта, била генерирана автоматично на хартиен носител в Д”КИС” на МВР. Св. Г. съобщи и за принципната възможност да се нанасят изменения на ръка върху хартиения носител, но в инкриминираните случаи не се установява подсъдимата да е въвеждала изменения в списъците за авансови плащания именно по този начин.

На следващо място, въз основа на показанията, дадени от св. Д. Г., съдът приема за установено, че в периода, в който подсъдимата изпълнявала служебните задължения на трудовик, тя следвало да извършва и рекапитулация с ведомост по пера.

Отделно следва да бъде обсъден въпросът, каква е била създадената организация на работа във финансовия отдел на СДВР в случай на заявка за аванс от служител на същата дирекция.  Самостоятелен източник на доказателства в тази насока са обясненията на подсъдимата Т.. Чрез тях се установява, че заявката за получаване на аванс е била подавана устно и дори по телефон. Твърденията на подсъдимата, че не е имало установен ред и форма за подаването на заявка за аванс, са потвърдени от показанията на св. Д. Г., въз основа на които се установи, че служителите, които  са получавали аванс, са заявявали това обстоятелство във финансовия отдел на СДВР устно, като единствено следвало да уточнят от кога и каква сума искат да получат в аванс. Съдът приема с доверие показанията на св. Г., че тази заявка обичайно била отразявана в следващия календарен месец, в който данните за съответния служител се генерирали в авансов списък. Св. Г. не изключи в отделни случаи заявката да е била обработвана и в рамките на  месеца на постъпването ѝ, в случай, че този момент съвпада с периода, в който АИС „ТРЗ” позволявала достъп до въвеждането на данни във ведомостите.  Показанията на св. Г. са източник на доказателства за това и че при оттеглянето на заявката, също не се изисквала конкретна форма или съставянето на документ. Следователно, във всички случаи подаването на заявка за получаването или за прекратяването на авансови плащания, не било отразявано документално и единствената възможност да се установи, че едно лице получава или е спряло да получава аванс, е била или да се проверят авансовите списъци към ведомостите, или съответният служител да направи нарочна справка във Финансовия отдел на СДВР.

От съществено значение е и въпросът пред кого е следвало да се направи заявка за аванс и кое длъжностно лице в СДВР е било оторизирано да регистрира и да обработи такава заявка. Отговор на този въпрос се съдържа в показанията на св. Е.Р., която разказа на съда, че отговорни да приемат и изпълнят заявка за аванс са били техническите лица по заплащане на труда, т.нар. трудовици, които е следвало да я въведат в базата данни на АИС „ТРЗ”. В тази част показанията на св. Р. и обясненията на подсъдимата са в пълен синхрон. Въз основа на показанията, дадени от св. Р., се установи, че в случай на обработена заявка за  аванс, при автоматичното изчисление  в Д „КИС” неговата равностойност автоматично се отнема от заплатата на съответното лице, тъй като сумата се отчита като авансово плащане. В този смисъл показанията на св. Р. кореспондират със заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, от които се установи, че в случаите, в които подсъдимата е регистрирала незаявен аванс, не се е стигало до промяна на крайната сума, която е следвало да получи съответният служител именно поради неправомерно направените от нея начисления за извънреден труд, процент прослужено време и други добавки, които са допълвали тази  сума до размера на неправомерната удръжка за аванс.

Несъмнено е установено, че в инкриминираните от обвинението случаи дейността по въвеждането на незаявен от служителите аванс е била извършвана именно от подсъдимата. Основание за този извод се извлича от показанията на св. Е.Р., от които се установи, че в електронната система   е оставала следа за това с чий потребителски профил са въведени тези данни. В настоящия случай проверката на св. Р., както и КТЕ са установили, че през инкриминирания период е бил засечен само и единствено идентификаторът на подсъдимата Т. в тази система. Според показанията на св. Р. подсъдимата въвеждала аванс, след това пак  влизала в системата,  изтривала аванса и след това отново влизала в системата, като въвеждала другите инкриминирани неправомерни начисления като брой часове положен извънреден труд или процент към трудовото възнаграждение, за да се увеличи заплатата на съответния служител и да компенсира присвоената от нея сума, отчетена неправомерно като аванс на името на същия служител. Обясненията на подсъдимата, че не е присвоила сумите, които е получавала за авансови плащания, тъй като по устна заповед на главния счетоводител ги е оставяла на преките началници със знанието на началника на О „СОД” и главния счетоводител, не се потвърдиха от показанията на св. Г., К., Е.М., вкл. и за наличието на твърдяната от подсъдимата забрана за депонирането на заплати и аванс на служителите на О „СОД” поради затруднения да бъдат искани повторно необходимите средства за изплащането на заплати и аванси. В тази част обясненията на подсъдимата не кореспондират с възпроизведената от св. Р. последователност от действия – първо да се въведе аванс, след това да се изтрие тази информация и едва тогава да се въведат начисления като брой часове положен извънреден труд или процент към трудовото възнаграждение, за да се увеличи заплатата на съответния служител.

Твърдението на подсъдимата в дадените пред съда обяснения, че на 90 % от служителите на СОД работното им място е било извън сградата на СДВР – в 07 РУ, в Кремиковци, в НДК, като са били организирани в автопатрули из цяла София на 12-часов и 24-часов режим на работа и за да не напускат работното си място получавали възнагражденията си от преките си  началници, също са изолирани от останалия доказателствен материал. Съдът приема, че това е така, тъй като нито един от свидетелите  бивши и настоящи служители на О”СОД” – СДВР не потвърди да е получавал аванса си от прекия си началник, нито един от разпитаните по делото бивши и настоящи служители от финансовия отдел на СДВР не съобщава за подобна практика, самата подсъдима не назова персонално нито едно длъжностно лице, на което да е предоставяла суми в брой, за да ги раздава вместо нея като аванс, нито по делото се откриват писмени доказателства (разписки, РКО и др. документи за изплатени от нея суми на преките ръководители на съответните служители). Не на последно по значение място, проверката на дадените от подсъдимата обяснения в тази част, в която се твърди, че сумите, предназначни за изплащането на аванс, били предавани на преките ръководители на съответните служители, е възможна и чрез заключението на тройната ССчЕ, която установява, че в инкриминираните случаи неправомерните начисления за авансови плащания съответстват на неправомерни начисления на името на съответните служители за недължими добавки към основното им трудово възнаграждение. Наличието на такива неправомерни начисления, които съответстват по своя размер на начисленията за аванс намира логично обяснение именно в обвинителната теза, тъй като дори и самата подсъдима не твърди, че  целенасочено е преследвала неоснователното обогатяване на служителите на О”СОД”-СДВР.

Следващият спорен въпрос, повдигнат с обясненията на подсъдимата, е свързан с това кои лица са имали достъп до нейния кабинет, както и до персонално зачисления ѝ компютър. В обясненията си подсъдимата твърди, че ключ от нейния кабинет е бил съхраняван в дежурната част, че достъп до служебното помещение е имала  чистачката, която е държала кабинета отворен от 06.00 часа до 08.00 часа сутринта, когато подсъдимата идвала на  работа. Обясненията на подсъдимата са източник на доказателства и за това, че служебният ѝ компютър е бил ползван не само от нея, но и от св. Р.К., както и от длъжностни лица от компютърния отдел, които инсталирали на него ведомости от минали години за изготвянето на УП-2, както и на справки за неизползван отпуск. Дори и да се приеме обаче, че е бил съхраняван резервен ключ за кабинета на подсъдимата и на тази база да се допусне, че трети лица биха могли да работят с нейния компютър в нейно отсъствие, това обстоятелство не компрометира обвинителната теза с оглед заключението на обсъдените по-горе КТЕ, от които е видно, че единственият ползван през инкриминирания период идентификатор в АИС”ТРЗ” е този, който е бил предоставен на подсъдимата. Преодоляно е съмнението, че св. Е.Г.Р. с инициали  ElGeRa” при създаването на документи с текстови редактор или друг IT специалист от Д”КИС” на МВР обективно е имал възможност да проникне през чужд профил в  АИС „ТРЗ”, вкл. и през профил „VaToneva“ и профил „ELMladenova”. Това е така, тъй като на базата  на компютърно-техническите експертизи е установено, че логването в системата не е било достатъчно, за да се осъществи наблюдение на данните, въведени в нея. Била е необходима и допълнителна оторизация, при която не е било възможно да се преодолее защитата на системата.

 

Фактът, че през инкриминирания период иззетият служебен компютър на подсъдимата е бил ползван за достъп до АИС „ТРЗ“ единствено през акаунта на подсъдимата с юзър „VaToneva“ (установено от съчетания анализ на отговора по задача № 1 от КТЕ по протокол от 22.06.2015г. (том 26, ДП), протокол за доброволно предаване (л.193, том 26 ДП) и протокол за оглед на веществено доказателство (л.194, л.195, том 26 ДП), е допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че подсъдимата е лично отговорна за неправомерно въведените в тази система начисления и удръжки.  

На въпроса дали и по какъв начин е била контролирана дейността на подсъдимата, частичен отговор дават показанията на св. С. Г. с уточнението, че се отнасят за периода до 15.02.2007г. Св. Г. разказа, че  непрекъснато  е осъществявала комуникация с подсъдимата, тъй като работели една и съща сградата, поради факта, че във връзка с динамиката на работа непрекъснато възниквали въпроси от всякакво естество, както  и поради факта че през 2006 г. бил въведен нов софтуерен продукт  за обработката на възнагражденията и изработката на ведомости и удръжки, във връзка с който били констатирали множество затруднения и проблеми, които били обсъждани и отстранявани съвместно. В описания от св. Г. случай обаче не се касае за наложен предварително регламентиран контрол върху дейността на подсъдимата, а за инициатива на самата подсъдима, свързана със съгласуване на възможни проблеми, възникнали в процеса на работата на финансовия отдел. Възможността за контрол от страна на главния счетоводител на СДВР върху начина, по който подсъдимата е изпълнявала своите служебни задължения,  е отречена и в показанията на св. Е.М.. Категорично е отречена и в показанията на св. В.Д. – счетоводител в О”СОД” преди инкриминирания период.

Анализът на изброените по-горе доказателствени източници води до извод, че през инкриминирания период подсъдимата е заемала длъжността „трудовик“ , а отделно от това – и „касиер“ на О „СОД” – СДВР за част от инкриминирания период преди това правомощие да бъде прехвърлено на главния касиер. Обосновава се изводът, че основните ѝ задължения се изразявали в това да въвежда данни в специализирания софтуерен продукт  АИС „ТРЗ“  данни за размера на работната заплата, за аванс, както и за всички полагащи се възнаграждения на служителите на О „СОД”-СДВР за съответните месеци, свързано с промени, обработване, съставяне на ведомости за заплати, удръжки, справки и обезщетения. От съществено значение е фактът, че в инкриминирания период права за въвеждане на основни и месечни данни  на служителите от О „СОД” - СДВР имала единствено подсъдимата с издаден персонален идентификатор за работа с АИС – ТРЗ „ VaToneva“. Това обстоятелство е установено самостоятелно и въз основа на заключението на тройна СИЕ (л. 75-л.94, том 26 ДП), която от друга страна е ползвала писмено уведомление от дирекция „КИС“ – МВР с рег. № 9075/29.04.2011г.  Относно така изброените правомощия на техническия изпълнител по изплащането на труда съдът приема за установено, че са били унифицирани в същия обем  и вид за всяко едно длъжностно лице, което е изпълнявало длъжността „трудовик“, подобно на подсъдимата, независимо от факта в кой отдел на СДВР е  било зачислено на работа това длъжностно лице. Св. Г. заяви в разказа си пред съда, че не е съхранила спомен за това дали системата позволявала да се съхранява електронна следа при достъп на съответен потребител. От значение е обаче общата оценка, съдържаща се в показанията на св. Г. за времето, в което е бил въведен ползваният от подсъдимата софтуер и за начина, по който е функционирал. Показанията на св. Г. са източник на доказателства за това, че ползваната през инкриминирания период система на АИС ”ТРЗ” била въведена през лятото на 2006 г. и била използвана във всички финансови служби на МВР. Тази система следвало да бъде използвана за изготвянето на ведомостите и според показанията на св. Г. срещнала съпротива от страна на множество служители във финансовия отдел на СДВР, в т.ч. от страна на св. Г., която посочи пред съда, че нейната лична оценка за системата, че е била добра само и единствено във  „фантазиите” на нейните  създатели. Св. Г. аргументира своята оценка с твърдението, че се получавали „много грешки”, които се мултиплицирали при големия личен състав на дирекцията, като с тези грешки не могли да се справят и големият брой трудовици, на които било възложено да обработват възнагражденията в нея. Твърдението на св. Г., че в системата „трудно” се произвеждали  верни ведомости, че това обстоятелство било съществен проблем за работата на финансовия отдел и че то е една от причините тя да напусне работата си като главен счетоводител на СДВР, изисква отговор на въпроса може ли инкриминираните деяния, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, да бъдат резултат от неволна грешка при техническото обработване на данни. Съдът приема, че отговорът на този въпрос е отрицателен предвид доказателствата, които се извличат от счетоводните експертизи. Те сочат за целенасочен подход с ясно преследвана цел за модификация на файлове, която позволява значителна част от паричните средства на СДВР да бъдат пренасочени от банкови сметки на служители на СДВР към банкови сметки на подсъдимата и нейния син М.Т., както и ясно преследвана цел  извършени от нея неправомерни начисления към трудови възнаграждения на служители в О”СОД”-СДВР да бъдат отчетени като авансови плащания към тези възнаграждения.

            Във връзка с изложеното следва специално внимание да се отдели на въпроса упражнявала ли е подсъдимата Т. изключителни правомощия при изпълнението на определени дейности, несвойствени за общо установените задължения на трудовика в типовата длъжностна характеристика и ако е така, на какво основание са ѝ били възложени. Три групи обстоятелства и независимо от установената служебна йерархия очертават фигурата на подсъдимата през инкриминирания период като доминираща във финансовия отдел на СДВР. На първо място само и единствено подсъдимата е имала изключителни правомощия да борави с чувствителна информация, пряко относима към организацията на изплащането на трудовите възнаграждения по банков път – тя и главният специалист Ст. С. с уточнението, че последният не е бил оторизиран да осъществява кореспонденция тъкмо с банка „ДСК“, в която са били разкрити инкриминираните банкови сметки на името на подсъдимата и нейния син и за които банкови сметки се установи, че са били използвани при престъпната ѝ дейност за присвояването на парични средства по банков път. На второ място, от показанията на свидетелите, които са работели в различни периоди като главни касиери (св. Т. А. /И./ и св. Хр. Д.), се установи, че  само и единствено подсъдимата е била допускана до главна каса, за да взема от там пари в брой за авансови плащания по авансови списъци. Само подсъдимата сред всички останали трудовици в СДВР е била допускана от главните касиери да подписва авансовите списъци вместо съответните служители на О“СОД“-СДВР, които са били титуляри на вземането. Третата група обстоятелства се извлича от показанията на св. Хр. Д. /главен касиер за част от инкриминирания период/. Въз основа на  прочетените показания, дадени от св. Д. в досъдебното производство, се установява, че В.Т. е била „вторият човек“ след главния касиер (тогава самата Хр. Д.), който е имал пълномощно да тегли заплати на служители от общата сметка на СДВР, както и да внася в нея  парични средства, когато главният касиер Д. била възпрепятствана да го направи. За възлагането на тези изключителни правомощия на подсъдимата със заповед или по друг начин по делото липсва каквато и да е документална следа. Дори и да се приеме, че понастоящем е изтекъл давностният срок за съхранение на такива документи, нито един свидетел – бивш или настоящ служител от финансовия отдел на СДВР, не посочи да е виждал заповед, протокол, специална длъжностна характеристика за подсъдимата или друг документ, с който да са ѝ били възлагани правомощия да замества главния касиер, да се подписва в авансовите списъци вместо съответните служители на О”СОД” - СДВР, да приема техните трудови възнаграждения за пазене, както и да кореспондира пряко с банка „ДСК“ във връзка с банковите преводи на заплатите. Такива документи не са открити и приложени дори и при проведения вътрешен одит от звено „Материални проверки“ на СДВР, ръководен от св. К., който одит по думите на св. Р. и П.Ш. е бил изключително обемен и всеобхватен.  

Категорично се установи, че подобни изключения от общо установените задължения по длъжностна характеристика не са били правени по отношение на останалите трудовици в СДВР, които са работили изключително в рамките на правомощията си, вписани в типовата длъжностна характеристика (л. 1667, том ІV, СП, СГС). Установи се, че през инкриминирания период от неустановено лице и без да е издадена писмена заповед за това на подсъдимата било възложено устно да носи дискета с информация за банковите преводи на заплатите в банка „ДСК“. Подобни правомощия не са вписани в типовата длъжностна характеристика на трудовика. Съдът отчита факта, че в предоставената на съда длъжностна характеристика е предвидена възможността трудовикът „да изпълнява и други задачи, възложени от служебното ръководство в рамките на компетенциите му“. Следва да се отчете обаче и фактът, че нито един свидетел, вкл. и св. Ст. С., който е изпълнявал подобна дейност, свързана с предоставяне на информация на банки и който дори е бил натоварен с контролни функции спрямо трудовиците, не можа да изложи в разказа си пред съда смислено обяснение защо, от кого и как на подсъдимата било възложено да разнася информация с дискети, при това тъкмо до банка ДСК. Доколкото нито един свидетел не се ангажира с изявлението, че е лично отговорен с издаването на разпореждане в този смисъл, съдът приема, че престъпната дейност на подсъдимата е била изключително улеснена от удобно създадената за нея организация на работа, което би могло да бъде сторено само и единствено от лице/лица, поставени високо в служебната йерархия на МВР. 

Относимо към изясняването на въпроса за изключителните правомощия на подсъдимата е и удостоверяването в справка с рег. № 62727/03.12.2013г. (л.241, том 26, ДП). В самата справка е отразено, че за да бъде изготвена, е проведена консултация с тогавашния главен счетоводител на СДВР – св. Е.М., която от своя страна, както за нуждите на удостоверяването, така и в показанията си пред съда потвърди, че е знаела за тази практика, вкл. и че писмена заповед за възлагането на подобно правомощие на подсъдимата, което не е разписано в длъжностната ѝ характеристика, не е била издавана. В писмената справка обаче не се съдържа информация от кого е било издадено устно разпореждане и защо самата М. се е съобразявала с него. Този въпрос не се изясни и в съдебното производство, доколкото показанията на св. М. в тази насока са неинформативни и уклончиви, като са насочени към това тази свидетелка изцяло да се дистанцира от отговора на въпроса дали и как е изпълнявала контролна дейност спрямо подсъдимата.

В светлината на така изяснените обстоятелства не се установяват каквито и да е действия от страна на което и да е длъжностно лице в СДВР, насочени към това така създадената практика, от която подсъдимата се е възползвала през инкриминирания период, да се измени или отмени. Тъкмо напротив, съпоставката на показанията, дадени от св. М. и Ст. С., води до извод, че тази практика е била толерирана с мълчаливото съгласие и на тези длъжностни лица, от страна на които не е регистриран дори опит да се сигнализира нередност. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича от показанията на св. С.С. – длъжностно лице, за когото се установи, че е кореспондирал пряко с трудовиците и е имал за задача да им предава информацията от Д“КИС“ – МВР. Въз основа на този доказателствен източник  се установи, че самият Ст. С. е знаел за практиката подсъдимата да разнася информация до банка ДСК и дори е бил пряк свидетел на тази част от изпълняваната от нея дейност, но очевидно за нито едно длъжностно лице от ръководния състав на СДВР не е бил смущаващ фактът незащитена в дискета информация за заплатите на голяма част от служителите в тази структура на МВР, да се предоставя на едно, единствено лице, което не разполага с такива правомощия по длъжностна характеристика и без в същото време да е разработена система за контрол на неговите действия, особено на тези действия, които са били свързани със съхранението и използването на тази информация в оторизирани банкови институции. Може да се заключи, че подсъдимата Т. е била един сред множеството трудовици, ангажирани в различни сектори на СДВР, но при все това с фактически предоставени изключителни правомощия да  борави с информация за размера на заплатите на служителите от съответния сектор в СДВР, както  и  с правомощия да се води кореспонденция във връзка с тази информация с банкова институция. Такива правомощия без заповед  са били фактически предоставени само  и единствено на нея, при това  неясно от кого и неясно кога. Съпоставката на показанията, дадени от по-високопоставените служители във финансовия сектор на СДВР – св. Е.М. и св. С.С. (главен специалист по заплащането на труда), са изключително уклончиви в това да изяснят дали и кой е имал задължението да контролира дейността на подсъдимата, като в основните си насоки всеки един от тях прехвърли в изложението на фактите по случая  отговорността към другия.

Ето защо съдът приема, че на практика през инкриминирания период е съществувало фактическо положение на доминантна позиция от страна на подсъдимата във финансовия сектор на СДВР, което е било наложено с устни разпореждания от неустановено по делото лице и което фактическо положение е било поддържано или неглижирано с мълчаливото съгласие на ключови фигури в този сектор. Такова длъжностно лице е св. С., за когото се установи, че заедно с подсъдимата разнасял в обслужващите банки дискети с информация за преводни нареждания по сметки на служители на СДВР. Такова длъжностно лице е и св. Е.М. (главен счетоводител на СДВР за част от инкриминирания период), за която според показанията на св. Д. се установи, че е била лично отговорна за изготвянето на чек за общата сума на всички поделения и районни управления на СДВР и главния касиер въз основа на данни, които ѝ били предоставяни от съответния трудовик. По думите на св. Д., така подписан от главния счетоводител и директора на СДВР чек, се осребрявал в съответната банка от длъжностното лице, което имало  спесимен.  Това длъжностно лице по начало е това, което е изпълнявало длъжността главен касиер, като това обстоятелство също се изяснява въз основа на показанията на св. Д.. Съдът посочи по-горе, че в отделни случаи подсъдимата  е била именно това лице, което с устна заповед изпълнявала и това правомощие на главния касиер.  Така въз основа наобсъдената  по-горе доказателствена съвкупност се установи, че в продължение на години чекът за общата сума на всички поделения и районни управления на СДВР е бил подписван от посочените по-горе длъжностни лица, без да се извърши  нито внезапна, нито планова проверка за основанията, на базата на които се извършват начисления и удръжки към трудовите възнаграждения на служителите на СДВР. Отделно от това, възлагането на изключителни правомощия на подсъдимата да замества св. Д. при осребряването на въпросния чек затваря напълно порочния кръг на безконтролност, в който подсъдимата е изпълнявала своите служебни задължения.

На следващо място, относно втората група обстоятелства, свързани с изключителни правомощия на подсъдимата, информационна стойност имат свидетелските показания на св. Хр. Д. и особено показанията на свидетелите А.В. /трудовик/ и Т.А. /И./ - главен касиер на СДВР за част от инкриминирания период.  Показанията на последните две свидетелки, ценени в съпоставка със заключенията на компютърно-техническите и счетоводните експертизи, имат ключово значение за изхода на делото. Те  са били установени, допуснати и  разпитани от съда в това процесуално качество /ОСЗ, проведено на 14.03.2023г./ Показанията на св. Т.А. /И./  са надежден източник на доказателства за това, че  само и единствено за подсъдимата били правени изключения от общо установената практика авансовите списъци да се подписват лично от съответния служител при главния касиер. Въз основа на показанията, дадени от  тази свидетелка, се изясни, че подсъдимата идвала и винаги вземала паричната сума, изтеглена за плащане на трудовите възнаграждения на служители в О“СОД“ – СДВР с огласения ангажимент, че после ще ги разпредели, както и че в съответните списъци винаги в присъствието на св. А. подсъдимата полагала подпис вместо съответния служител на СДВР (л. 2033, том V, СП, СГС). Съчетаният анализ на показанията, дадени от св. А. и  В. с показанията на свидетели – техници в О“СОД“-СДВР, които са имали спомен за момента на въвеждане на картовите плащания (т. напр.  св. В.С.Н.,  св. А.Н.С.) и най - вече с показанията на св. Хр. Д. водят до извод, че след 2008г. (според св. Д. – от началото на 2008г.) касовите плащания на аванс в СДВР са били значително по-малко от случаите преди въвеждането на тази система за разплащания, поради което след този момент, т.е. в инкриминирания период била въведена реорганизация и касовите плащания били възложени изцяло на  главния касиер, респективно от тази дейност били разтоварени отделните трудовици, независимо че при необходимост подсъдимата продължила да съвместява функцията на касиер, доколкото била задължена да приема пари в брой при генерирането на приходи от дейността на О“СОД“-СДВР, свързана с инсталирането и поддръжка на сигнално охранителна техника. Съдът като съобрази факта, че са налице отделни случаи на положен автентичен подпис от съответното длъжностно лице в авансов списък и от средата  и края на 2008г. (в авансов списък от август 2008г.  – от св. Н.С., в авансов списък от октомври  и декември 2008г. – съответно от св. Е.Д. и Н.Д.), както и в авансов списък от януари 2009г.– от Н.Д. (т. 9, б.“А“ от заключението на почерковата експертиза – л.219, том 26 ДП), намира, че в този случай или подсъдимата е замествала главния касиер, или касовите плащания при главен касиер са били въведени в началото на 2009г., а не в началото на 2008г., както твърди св. Д.. Съдът, като съобрази пълният синхрон в показанията на свидетелите, заемали в различни периоди длъжността главен касиер (св. Д. и св. А.), че пред тях никога не са се явявали служители на О“СОД“ – СДВР за изплащане на суми по авансовите списъци, а за тази цел са имали служебен контакт само и единствено с подсъдимата, както и твърдението на св. Д., че подсъдимата е била „вторият човек“, натоварен с изключителни правомощия да тегли пари от сметка на СДВР, т.е. вместо главния касиер, но не и да замества в останалите функции главния касиер, намира, че тези единични случаи на положен автентичен подпис в авансовите списъци, установен в т. 9, б.“А“ от заключението на почерковата експертиза са самостоятелен аргумент, че касовите плащания са били възложени на главния касиер не в началото на 2008г., а в началото на 2009г. Това е така, тъй като наличието на автентични подписи на част от служителите на СДВР, изброени по-горе, вкл. и в единичния случай на януари 2009г., свързан с Н.Д. и твърдението на главните касиери, че при тях служители не са се явявали, но те от своя страна не са предоставяли и авансовите списъци на подсъдимата, която ги оформяла с подпис пред тях, генерира вътрешно противоречива доказателствена съвкупност, която може да се синхронизира, само ако се приеме, че касовите плащания се били извършвани от подсъдимата до началото на 2009г., както и че до началото на 2009г. тя  е управлявала самостоятелно оперативната каса на О“СОД“-СДВР, като отговаряла лично и за оформянето на авансовите списъци. Относно значението на този факт във връзка с обвинителната теза съдът ще се спре при отделното обсъждане на доказателствената съвкупност, относима към начина, по който са били използвани личните данни на Е.К.Д., Н.Г.С., Н.Х.Д., С. С.Т.и Ю.А.Д., чиито подписи в  част от изследваните авансови списъци ня базата на почерковата експертиза в том 26 ДП се доказва, че действително са били положени от тях.  

Следва във връзка с правомощията на подсъдимата да се уточни, че допълнителен аргумент за изключителните правомощия на подсъдимата да управлява оперативната каса на О“СОД“ – СДВР до началото на 2009г. са и  фактите, които допълнително се установяват с писмени доказателства, заключение на почерковата експертиза в том 26 ДП и заключението на тройната ССчЕ в том 33 ДП. Касае се за тези случаи, при които се констатират съответни неправомерни начисления на отделни служители на О“СОД“-СДВР, но същите не са били отчетени дори и формално с плащане по авансов списък.  Такъв е случаят със св. В. К., за когото счетоводните справки от вътрешния одит са установили неправомерно начисление за август 2008г. в размер на 200 лева (л.20, том 31 ДП), случаят със св. Д.Х., за когото същият източник на доказателства е установил неправомерно начисление на сумата от 100 лева към трудовото му възнаграждение за ноември 2008г. (л.39, том 31 ДП). За посочените периоди обаче имената на тези свидетели дори не са включени в съответните авансови списъци (л.212, том 26 ДП, стр. 3 от заключението на почерковата експертиза, л. 212, стр.2, том 26, стр.4 от заключението на почерковата експертиза в „забележка“ ). Посочените работни счетоводни справки, приложени в том 31 ДП, на базата на които са изведени крайните заключения в ревизионния доклад на звено „Материални проверки“ на СДВР, са потвърдени от заключението на тройната ССчЕ (стр.31 от заключението  на тройната ССчЕ в том 33 ДП – по отношение на В. К., стр. 34 от заключението на тройната ССчЕ в том 33 ДП – по отношение на Д.Х.). Липсата на съответствие между отчетния документ, какъвто  е бил авансовият списък и неправомерните начисления, направени вкл. до края на 2008г. към трудовите възнаграждения на свидетелите К. и Х., е допълнителен аргумент, че в този период от време подсъдимата е управлявала самостоятелно касата на О“СОД“-СДВР и обективно е разполагала с достъп до наличните парични средства, без да е било необходимо този достъп да се опосредява чрез главния касиер на СДВР и без да е необходимо да се съобразява с ограниченията  в рекапитулацията по този списък. По изложените съображения съдът прие за установено, че забраната трудовиците да боравят с пари в брой за авансови плащания е била въведена в СДВР в началото на 2009г., а не в началото на 2008г., както се твърди в показанията на св. Д..  

 Особено категорични относно тази забрана са показанията на св. В., която разказа на съда, че нейните лични наблюдения за дейността на трудовиците датират от края на 2009г., когато тя самата била назначена на работа в своята дейност, а и по повод обучението, което ѝ е било проведено, посочва, че  на трудовиците било забранено да боравят с пари в брой при изплащането на заплати/аванси. В тази част показанията на св. В. не само, че не са опровергани от останалия доказателствен материал, но дори и са проверени с твърденията на главните касиери – свидетелите Д. и А., които независимо една от друга посочват, че списъците и паричните суми за изплащането на аванси и заплати били доставяни при тях, а те на „добра воля“ и по „изключение“ допускали подсъдимата да се подписва в тях вместо съответните служители служители на О“СОД“ –СДВР, както и да взема техните възнаграждения.

Допълнителен аргумент за периода, в който възлагането на допълнителни правомощия на главния касиер е лишило подсъдимата от възможността да оперира самостоятелно с авансовите списъци, е заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП). От анализа на списъците със служители, на които е бил начисляван аванс през инкриминирания период, е видно, че в този период, без изключение, за всеки един месец поотделно се касае за десетки служители, които неправомерно са включени в авансовите списъци, като в началото на инкриминирания период техният брой за съответния месец варира от 11-19 служители (до декември 2006г.) По – късно  техният брой постепенно и последователно се увеличава за съответните месечни периоди, като за декември 2006г. вече се касае за 23 служители (стр.15 от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП) и постепенно достига до 58 служители, неправомерно вписани в авансовия списък за октомври 2008г. (стр.33, стр. 34 от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП). Изведнъж през декември 2008г. и януари 2009г. броят на служителите, но които неправомерно е начислен аванс, рязко пада до един единствен служител ( стр.35 от заключението на СИЕ, том 33 ДП). След това в различни вариации броят на служителите в авансовите списъци постепенно се увеличава в следващите месечни периоди, но максимум до 12 служители и никога повече техният брой не достига до цифрата 58. Това обстоятелство, както и фактът, че едва от края на 2008г. подсъдимата предприема нов механизъм на присвояване на парични средства, а именно по банков път (стр.40 от заключението на СИЕ, том 33 ДП), самостоятелно води до извод, че в този период тя вече е била обективно затруднена да оперира самостоятелно с авансовите списъци.

Следва да се обобщи на базата на обсъдената доказателствена съвкупност, че в началото на 2009г. изплащането на аванси в брой е следвало да се извършва само и единствено от главния касиер или от лицето, което го замества (л. 2038, том V, СП, СГС). По изложените съображения съдът прие за установено, че в кръга на длъжностните лица финансовия сектор на СДВР, които са поддържали  или неглижирали  статута на подсъдимата като привилегирован трудовик, натоварен с правомощия без правно основание за това, т.е. без това възлагане да е било скрепено в длъжностната ѝ характеристика или със заповед, са  и главните касиери  св. Т.А. /И./ и Хр. Д., които допускали тя да подписва съхраняваните при тях авансови списъци вместо съответните служители на О”СОД”-СДВР. В скоби следва да се посочи, че в тази част показанията на св. Д. и А. могат да послужат като коректив на част от показанията на свидетели от проверяващия екип. Твърденията на св. Р.И., че касиерите от главна каса  на СДВР са давали на подсъдимата срещу ордер цялата сума, която е била начислена по авансовата ведомост за заплати са верни, тъй като са потвърдени от показанията на св. Д.. Не се приема с доверие твърдението на св. Р. И., че паричните суми са били предавани на подсъдимата ведно със списъка за всеки един служител, който получава аванс, за да се оформя с подписи в тяхно отсъствие (л. 436, стр.2, том ІІ, СП, СГС). В показанията си св. И. посочи, че е узнал в хода на проверката за така създадената практика при разговор с касиери в СДВР. От показанията на главните касиери (св. Д. и св. А.) се установи, че авансови списъци не са били предавани на подсъдимата, а тя се подписвала на място в тези списъци вместо съответните служители (л. 538, стр.1, том ІІ, СП, СГС, л. 2028, том V, СП, СГС). Категорични твърдения в тази насока се съдържат в показанията на св. Т.А. /И./, която разказа на съда, че ведомостите са били изготвяни в изчислителния център и били предоставяни на главния касиер от оторизиран за това служител във финансовия отдел на СДВР. В тази част нейният разказ следва да бъде допълнен с информацията, която се извлича от показанията на св. С., че той е бил натоварен да разпределя материалите от изчислителния център по отдели. В тази насока са и показанията на св. К. /заместник на главния счетоводител св. Е.М. в определени със заповед случаи/, която посочва,  че всеки един трудовик по своя иницатива е приемал ведомостите на този отдел на СДВР, към който е бил зачислен, като отделял от хартиения носител, предоставен от изчислителния център на МВР,  относимата към неговата дейност част. По изложените съображения съдът приема за установено, че ведомостите са били предоставяни на главния касиер от отговорния за това касиер към съответното поделение на СДВР, но оформянето им с подписи  от съответния служител на СДВР /титуляр на вземането/ от началото на 2009г. е следвало да се извършва само и единствено при главния касиер.

По думите на св. А. /И./ тя от своя страна въз основа на рекапитулацията във ведомостта преценявала каква сума следва да изтегли за аванс или заплата, като след това от общо изтеглената сума извършвала лично плащания на всеки отделен служител срещу подпис. Тази част от показанията на двамата главни касиери, работили на тази длъжност в различни части от инкриминирания период, не се опровергава от факта, че при проверката били установени ордери, с които подсъдимата получавала срещу РКО обобщените суми по авансовите списъци за съответните периоди.

С оглед изложеното може да се заключи, че със създадената от св. М. и подсъдимата практика на работа с авансовите плащания към заплати на служители на О”СОД”-СДВР, с която главните касиери били заставени да се съобразяват, категорично е било нарушено изискването на чл. 270, ал.3  КТ сумите да се получават лично от служителите. В настоящия случай не е било установено нито пълномощно в полза на подсъдимата представлява служители на О”СОД” - СДВР, за които през инкриминирания период са били регистрирани авансови плащания, нито писмено искане от който и да  е служител авансът му да бъде изплатен на трето лице, в т.ч.  на подсъдимата.

Доминиращата позиция на подсъдимата във финансовия отдел на СДВР, на базата на която станала възможна инкриминираната престъпна дейност, както и фактът на предоставеното ѝ неправомерно овластяване от страна на неустановено  по делото лице, вероятно - служител от ръководния състав на МВР със знанието и мълчаливото съдействие на други служители в СДВР, е установена и от друг съществен детайл  в показанията на св. А. /И./. Тя заяви пред съда, че практиката паричните суми, представляващи аванс или заплата за служителите на О“СОД – СДВР, вписани в съответните списъци, да се предоставят общо на подсъдимата от главния касиер, вместо самите служители да се явяват, за да си ги получат лично,  ѝ е била наложена при предаване на касата от изпълняващия длъжността главен касиер преди нея – св. Х.Д., а в личен разговор – и от св. Е.М. (главен счетоводител в СДВР) – л. 2033, том V, СП, СГС. Не може да се пренебрегне фактът, че в тази част показанията на св. А. са в пълен синхрон с  показанията на св. Д., която от своя страна потвърди в разказа си пред съда, че е работила като главен касиер по същия начин, като е осигурявала преференции на трудовика на О“СОД“-СДВР. Най-съществено обаче е твърдението на св. Д., че в тази насока  е изпълнявала устни указания на св. М., т.е. ролята на св. М. за утвърждаването на организация на работа, при която се изключва необходимостта от лично явяване на съответния служител в касата на СДВР, за да получи заплатата или аванса си, е несъмнена. Показанията на свидетелите Д. и А. не са опровергани от показанията на св. А.М.К., която разказа, че и тя в качеството си на трудовик, каквато длъжност започнала да изпълнява от 2014г. нататък,  т.е. след инкриминирания период, не е раздавала аванси, освен в един единствен случай, при който било издадено устно разпореждане за това. Съдът приема, че със сигурност това единствено изключение не се отнася до инкриминирания период с оглед направеното уточнение от св. К., че до 2014г. е работила на длъжност технически сътрудник в СДВР. Следователно, през инкриминирания период св. К. поначало не е имала достъп в това си качество до парични средства, а след това в качеството си на трудовик не е имала по друга причина - касовите плащания по правило са се изпълнявали от главния касиер. Несъмнено установен е и фактът, че описаната  в показанията на свидетелите Д. и А. организация на работа не просто е улеснила, а е направила възможна инкриминираната престъпна дейност, свързана с присвояването на парични средства, собственост на СДВР, поне що се отнася до инкриминирания механизъм на присвояване по касов път на неправомерно създадени излишъци, отчитани впоследствие като авансови плащания към трудовите възнаграждения на различни служители. Вярно е, че  показанията на св. М. не съдържат признания да е давала устни указания на главните касиери по какъв начин да работят с подсъдимата. Оценката на твърденията, които се поддържат от св. М., показва, че до голяма степен те съдържат внушения, че трудовиците работели напълно самостоятелно, като в най-голяма степен в усилията за изясняване на контрола върху тяхната дейност тази свидетелка препраща към функционалните задължения на св. С.С. и св. К.. От друга страна е вярно и това, че св. М. по силата на чл.121 НПК няма интерес да заявява факти и обстоятелства, които биха могли да я уличат в извършване на престъпление, каквото е неполагането на достатъчен контрол по смисъла на  чл.219, ал.2  НК върху дейността на главния касиер и трудовика. Вярно е и това, че нито един от главните касиери на СДВР не твърди да е получавал указания тъкмо от св. С.С. или от св. К., независимо, че първият е бил пряко отговорен за дейността на трудовиците, а св. К. е била оперативен счетоводител във финансовия отдел на СДВР, който в определени случаи е замествал главния счетоводител Е.М.. Тъкмо напротив, в показанията си св. А.  и Д. твърдят, че са получавали указания за работата си от св. Е.М.. По изложените съображения съдът прие за установено, че св. Е.М. е знаела за нарушенията, свързани с дейността на главните касиери, с които се толерира  подсъдимата, като се създават преференции в нейния служебен статус, без документална обоснованост за това, нещо повече– съдът приема за установено, че св. М. е разпореждала устно на главните касиери да извършват нарушения на служебните си задължения, като мотивите за така издадените устни разпореждания са неизвестни. Синхронът в показанията на св. А. и Д. обаче дава достатъчно основание да се твърди, че св. М. е знаела какви възможности се откриват за подсъдимата на базата на  наложената от св. М. организация на работа и факта, че макар да е разполагала с правомощия да наблюдава операциите, въвеждани от подсъдимата в АИС”ТРЗ” със собствен достъп до тази система на ниво „наблюдение”, е упражнила необяснимо бездействие, свързано с неполагането на грижа за управлението на паричните средства, собственост на СДВР.

На следващо място съдът намира, че свидетелските показания следва да бъдат условно обособени в три отделни групи.

Първата група включва показанията на полицейски служители, на които са били възложени контролни функции и са съпричастни към вътрешната проверка, извършена в СДВР срещу подсъдимата и/или нейния син М.Т.. Тази група свидетелски показания следва да бъде обсъдена отделно и в съпоставка с останалия доказателствен материал. Обхватът на проверката е от съществено значение, тъй като съгласно обвинението за периода от 01.09.2005г. до 30.08.2010г. подс. Т. присвоила сума общо в размер на 109 263,13 лв. (сто и девет хиляди двеста шестдесет и три хиляди и тринадесет стотинки), като манипулирала данните в дискетите с информацията за изплащане на заплатите по банков път, представяни пред банка „ДСК” ЕАД, при което посочвала свои лични и на сина си банкови сметки за превод на неправомерно начислените в повече парични суми, в резултат на което били преведени 52 730 лв. (петдесет и две хиляди седемстотин и тридесет лева) по нейни банкови сметки и 56 533.13 лв. (петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и три лева и тринадесет стотинки) по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т..

Част от свидетелските показания в първата група са източник на доказателства за точното структурно звено, на което е била възложена тази проверка. Според показанията на св. П.Ш. се касае за дирекция „Ревизионна“, която по-късно продължила същата дейност с последователна промяна на наименованието, съответно дирекция „Финансов контрол и вътрешни проверки“, дирекция „Вътрешен одит“ и „Звено за материални проверки“ при СДВР. В тази група свидетелски показания следва да бъдат включени показанията на св. Р.И., Д.М. (един от ръководителите на проверяващия екип), С.Б., П.Ш., А.А., В.К., В.И., П. Г., Ц.Ц., св. Р.И., както и показанията на св. И.К. (началник отдел в СДВР в периода от септември 2005 г. до август 2010г. и ръководител на проверяващия екип съгласно заповед от 28.03.2012г.). Съдът намира, че функционално свързани с тази група свидетели са и показанията на св. И.П. (оперативен работник в „Икономическа полиция” на СДВР към момента на провеждане на предварителната проверка), както и дадените от св. О.Т. показания, за когото се установи, че в същия период от време е бил началник на отдел „СОД” – СДВР в периода на провеждане на вътрешната проверка. Съдът приема, че връзката на св. Т. и  св. П. с проверяващия екип и поставените задачи, свързани с изясняването на въпроса за евентуално извършени нарушения при отчетността на парични средства, собственост на СДВР, произтича от техните собствени показания, въз основа на които се установява, че са били членове на комисия, оторизирана да провери сумите, получени от св. М.Т.. От този факт произтича и най-общата представа на св. Т. за естеството на разкритите злоупотреби, които според него са свързани с начисляването на суми за извънреден труд или при други несъществуващи основания и последващото им отклоняване към други сметки, които нямат нищо общо с тези служители. Не се установява фактът св. Т. и св. П. да са работили с банкови документи, да са извършвали сравнителен анализ, да са изготвяли писмени становища и да са  ползвали по какъвто и да е повод АИС „ТРЗ”. Съдът констатира, че при предявяването на  разпечатките на л. 329, л.330, том 6  ДП свидетелите Т., П. и Я. не могат да разчетат информацията, която е кодирана в тях. И за тримата свидетели, участвали общо в комисия, не се установи да са имали отношение към информацията, документирана на л. 329-330, том 6 на ДП, както и да са били напълно наясно с разпределението на функциите между различните служители във финансовия сектор на СДВР, т. напр. св. Я. не може да си спомни кое лице е било главен касиер на СДВР през 2007-2008 г. и заяви, че си спомня единствено за Е.М. в качеството ѝ на счетоводител. Неинформативни за естеството на проверката са показанията на св. К., която успя да възпроизведе в разказа си пред съда единствено фактът на тази проверка, участието си в нея и изготвянето на доклад. Въз основа на прочетените на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени от св. К. в досъдебното производство в протокол за разпит  от 16.04.2013 г. (л. 27-28, том 26 на ДП) се установи, че още в хода на вътрешната проверка са били установени неправомерни начисления и удръжки към трудовите възнаграждения на служители в СДВР, както и фактът, че разликата от тези начисления и удръжки в отделни случаи е била инкасирана, след отклонението им по банкови сметки на подсъдимата, а в други случаи чрез неправомерно заприхождаване на парични суми в оперативната каса на подсъдимата и отчетът им с неистински документи (авансови списъци, оформени с подпис, който не е положен от посочените в тях лица).

Прочетените показания се поддържат изцяло от св. К., потвърден от нея  е и факта, че протоколът за разпит е изготвен с нейния почерк и  е подписан от нея.

Въз основа на показанията, дадени от св. В.И., съдът приема за установено, че разпределението на функциите между участвалите в проверката длъжностни лица е било неформално, като са били давани ad hoc устни указания, поради което са били изготвяни по различно време и в различен състав лични справки, а при необходимост и колективни справки, като тяхното съдържание е било инкорпорирано в заключението на доклада.

Може да се заключи, че в хода на проверката св. Т., св. П.  и св. Я. са  успели да изградят  само най-обща представа за резултата от нея. Св. П. не може да се спомни вкл. и факта коя е била проверяваната „счетоводителка”, а за св. Т. се установи, че  ако е разбрал за приблизителния размер на сумата, преведена по сметка на М.Т., то това се дължи на комуникацията му с други служители. Приносът на този свидетел следва да се търси в друга посока – с факта на осъществената под негов контрол кореспонденция между СДВР и банковите институции, в които служители на О”СОД”, подсъдимата и нейният син – М.Т. са имали разкрити банкови сметки. В тази част неговите показания са в пълен синхрон с разказа на св. С.Я.. Съдът приема за установено, че именно своевременно изисканата от банките информация, преди да изтече срокът на нейното съхранение, е направило възможно разкриването на тази част от престъпната дейност на подсъдимата, при която присвояването е било извършено по банков път чрез промяна на данните за бенефициента по преводите на парични суми, равняващи се на неправомерните начисления към заплати на различни служители на О”СОД” – СДВР за извънреден труд и други несъществуващи основания.

        По повод прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Т. в досъдебното производство  (протокол за разпит от 08.06.2012г. –л. 45, том 24 ДП) се установи, че той е бил наясно със задължителните изисквания при изплащането на трудови възнаграждения, с персоналната отговорност на главния касиер за това, с персоналната отговорност на трудовиците, свързана със задължението им точно, коректно и при наличието на документална обоснованост да въвеждат данните във ведомостите, като използват свой лична парола и акаунт. На следващо място от прочетените показания на св. Т. се установява, че е бил наясно и със съществуваща забрана за изплащане на заплати на лица, различни от посочените във ведомостта, с изключение на тези, които предоставят пълномощно, като е познавал лично и обективно е могъл да черпи информация за това обстоятелство от св. К..  

         Отделно следва да бъдат обсъдени и показанията на св. И.П. във връзка с неговия личен принос при извършването на предварителната проверка по случая, който потвърди участието си в комисия за проверка на случая през 2012 г.  и посочи, че основният акцент на проверката са били преводи към банкова сметка ***, което не е имало право да ги получи, в частност -  личността на св. М.Т., идентифициран от св. П. като сина на разследваната счетоводителка. Вярно е, че св. П. не си спомни нито подсъдимата, нито името на разследваното лице, идентифицирано от него като „счетоводителка”. Но също така предвид конкретиката в показанията на св. С.Я. (друг член на комисията за проверка по случая) няма никакво съмнение, че се касае именно за подсъдимата, доколкото тя е идентифициран в показанията на св. Я. като В.Т..

       Въз основа на показанията, дадени от св. П. и св. Я. (третият член от комисията за проверка на случая, приключила с доклад за сигнализирането на прокуратурата при данни за извършено престъпление), се установи, че техният личен принос за разкриване на престъплението се изразява в проучването на документацията във финансовото звено на СДВР и актовете за встъпване на служителите в СДВР, за да бъде проверен фиксираният размер на тяхната работна заплата. Въз основа на прочетените показания, дадени от св. П. в протокол за разпит от 12.06.12 г. съдържащи се на лист 47-48, от том 24 на ДП, както и въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания, дадени от С.Я. в досъдебното производство в протокол за разпит от 12.06.12 г., (л. 49, л. 50 от том 24 на ДП), се установи, че основният акцент на тази част от проверката, по която са работили тези двама свидетели, се отнася до получените от М.Т. парични суми по банков път. И двамата свидетели заявиха, че ги поддържат, като св. Я. не можа да си спомни единствено на какъв носител им е била предоставена информацията от главния счетоводител на СДВР.

С оглед изложеното по-горе съдът прие за установено, че  показанията на свидетелите – служители към звено „Материални проверки” на СДВР са относими към изясняването на тяхното лично участие при съставянето на доклад за извършена тематична проверка на СДВР от това и заключение към него (том 6 ДП), а показанията на св. О.Т.  и св. И.П. са относими към изясняването на подготвителната дейност, от значение за проверката, която е свързана с провеждането на необходимата кореспонденция с банките относно информацията, съхранявана при тях за наредените преводи, както и с проучването на документация относно фиксирания размер на трудовите възнаграждения на служителите в СДВР. С оглед специфичния принос на отделните свидетели за разкриването на случая и събирането на доказателства, техните показания следва да бъдат обсъдени отделно. 

Доколкото прочетените показания на св. Р. К., частично приобщени към доказателствата на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК (том 2, л.80, л.81, ДП), са информативни  за това по какъв повод е била разпоредена процесната вътрешна проверка в СДВР, те следва да бъдат ценени и като частично относими към фактите и обстоятелствата, които се изясняват именно с тази група свидетелски показания. Ето защо в тази част те следва да бъдат обсъдени отделно. Въз основа на тях се установява, че проверката срещу подсъдимата е била разпоредена, след като на различни нива е бил обработен сигнал, случайно подаден от частично заместващ подсъдимата трудовик – св. А.В., съпричастна към изготвянето на служебна бележка по искане на служител, по повод на което случайно установила, че същият съгласно данните в АИС „ТРЗ” получава „нереално висок” доход, включващ начисления, които не му се полагат, а именно за извънреден труд, за охранителна дейност, допълнителни възнаграждения за материално стимулиране. От прочетените показания на св. К. се изясни, че този сигнал последователно е бил проверен от св. Т., от главния счетоводител на СДВР, а след това във връзка с изготвен доклад до Началника на СДВР, е била разпоредена процесната проверка, която обхваща първата група свидетели, изброени по-горе.

Съдът прие за установено, че ръководна функция при извършване на вътрешната проверка е изпълнявал св. К., който в разказа пред съда потвърди участието си в такава проверка с уточнението, че не си спомня детайли от изводите, с които е приключила, но се касае за „злоупотреби с доста големи суми”. Тази непълнота в доказателствата, произтичаща самостоятелно от заличения спомен на св. К., е отстранена с прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от него  в досъдебното производство (протокол за разпит от 07.06.2012 г. на лист 44, том 24 от ДП). Въз основа на този доказателствен източник е установено, че вътрешната проверка в СДВР е била инициирана със заповед на директора на СДВР рег. № 34369 от 28.03.2012 г. и с тази заповед именно св. К. е бил  определен за председател на комисията за извършване на проверка по постъпила в СДВР докладна записка от главния счетоводител на СДВР. Въз основа на прочетените показания е установено, че сигналът се е отнасял до манипулиране на файлове за заплати и неправомерно разкрит личен влог на М.Г.Т. /сина на подсъдимата/, тогава служител  в отдел СОД-СДВР на длъжност механик.  В производството пред съда св. К. уточни, че в резултат на манипулирането на файловете са били „отклонявани” средства от заплатите на служителите в О „СОД” – СДВР и същите според първоначално достъпната информация били установени, че са постъпили с преводни нареждания по сметка на св. М.Т.. Въз основа на прочетените показания, дадени от св. К. в досъдебното производство, съдът приема за установено, че след приключване на проверката е била следвана рутинна процедура по предварително установен регламент, като комисията, ръководена от св. К. предложила на директора  на СДВР да бъде образувано дисциплинарно производство спрямо служителя М.Т. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение”, а материалите от проверката да бъдат изпратени на СГП по компетентност. Към този момент дейността на подсъдимата не е била във фокуса на вътрешната проверка. В тази връзка е важно да се уточни, че  според св. К. проверката първоначално е засягала само и единствено преводните нареждания по сметка на св. М.Т., респективно справките, които проверяващият екип изисквал от  ДСК и от главната счетоводителка първоначално са били ограничени до личността на този свидетел. Изложеното до тук както и допълнителната информация, установена със заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, илюстрира мащабите на престъпната дейност на подсъдимата и усилията, които са били необходими за изясняването на всички релевантни факти.

Част от изброените свидетели не са съхранили спомен за конкретен механизъм на неправомерни начисления и отклоняване на парични средства (т. напр. св. С.Б., св. К.).

Ето защо са от съществено значение показанията на св. К., която е разказала за начина, по който е бил разкрит случаят с престъпната дейност на подсъдимата. Тя посочи пред съда, че се касае за неправомерно формиране на излишъци при формиране трудовите възнаграждения на служители в О”СОД”-СДВР, които впоследствие били присвоявани от подсъдимата.

Показанията на друга част от така обособената група свидетели също са по-информативни в сравнение с показанията на св. Б. и св. К., като подчертават на първо място огромния обем на проверката, привличането на множество лица с предварително определен ресор от ревизионната дейност. В този смисъл на показанията на св. П.Ш., както и показанията на св. Е.Р.. Съдът съпостави показанията на св. Е.Р. с писмено сведение на л. 345-355 от том 6 ДП. Въз основа на нейните показания се изясни, че се касае за дадено от нея сведение относно  лог файловете, тъй като същото е било изискано от икономистите, включени в екипа, сформиран от звено „ Материални проверки” на СДВР. Изясни се, че изследваните от св. Р. лог файлове са били дотолкова огромни, че практически не е било възможно информацията да бъде проучена на хартиен носител, поради което проучването им е било извършено само и единствено върху електронния формат с операция за „търсене“ на потребителското име на заподозряното лице. На следващо място, показанията на св. Р. са достоверен източник на доказателства за това, че информацията е била проучвана за всеки един отделен ден в рамките на инкриминирания период, като е била селектирана информация за съответния ден относно всички изменения, които са били въведени от  потребител „VaToneva“, респективно същата е била проучена ред по ред, а впоследствие – обобщавана от ревизиращия екип. На тази база и в процеса на вътрешния одит се установи, че на св. Р. е било разпоредено да изготвя и специлизирани справки какъв извънреден труд има  всеки един служител на О „СОД” – СДВР помесечно за  изследвания период, доколкото генерирането на такива справки е било технически възможно на базата на въведен ЕГН за съответния  служител, както и подобни поименни справки на базата на ползван платен годишен отпуск, отпуск по болест и др. въпроси, които имат отношение към инкриминираните неправомерни начисления и удръжки.

На следващо място св. Ш. е категоричен в разказа си пред съда, че проверката е започнала по конкретен сигнал от СДВР, от тяхна вътрешна проверка, установила отклоняване на средства от бюджета, резултатите от която впоследствие довела до сезирането на контролен орган към СДВР. В  тази насока показанията на св. Ш. кореспондират с показанията на св. Р.И., които носят доказателствена стойност  при установяването на факта, че сигналът е бил подаден конкретно срещу личността на подс. В.Т.. 

Отделно от това, от показанията на св. П.Ш. се установи, че проверката е инициирана въз основа на нарочно издадена  заповед на министъра на вътрешните работи с определен ревизионен период от 2005 г. до 2010 г., като ревизиращият екип е работил въз основа на  план за проверката въз основа на предварително поставени задачи. Този факт се установява и от показанията на св. Ц.Ц., които съдържат детайли от направени разпределения на обектите на проверката. Съдът приема с доверие твърденията на св. Ш. за значителен обем на проверката, разпределен по предварително поставени задачи, с оглед наличието на запазен спомен, неповлиян от изминалия продължителен период от време, за естеството на неговия собствен принос при осъществяването на процесната проверка. Св. Ш. посочи, че е проверявал свои колеги от О „СОД” - СДВР, на които  са били начислявани служебни аванси. Във висока степен информативни са и показанията на св. Ш., че е  провел  беседа със значителен брой служители (по негови думи „над сто човека”), които потвърдили пред него, че никога не са получавали никога аванси, оспорвайки подписа, положен от тяхно име на предявените им ведомости.  Провеждането на проверката с участието на множество длъжностни лица на контролния орган на СДВР по предварително поставени задачи е потвърдено и от показанията на св. П. Г., който от своя страна посочи, че е бил част екип, на който било възложено да изготви  справки относно начисляването и изпащането на положен извънреден труд от служители на отдел СОТ, изплащането на добавка за патрулно постова дейност, изплащането на аванси по ведомостите на заплати. Съпоставката на тази част от показанията на св. П. Г. с писмените справки, приложени в том 31 ДП, обосновава извод, че в том 31 ДП се съдържат именно справките, които били изготвяни по указания на ревизиращия екип, като тази дейност се предхождала от  предварително осигурено лично участие на всеки един служител, от изготвена  счетоводна справка за изплатените суми на посочените по-горе основания и от предявяването на подписите във ведомостите, положени от името на съответния служител, за да вземе становище по тях. Отделно и независимо от св. П. Г. св. С.Б. също свидетелства за разпределението на задачите между лицата, включени в проверяващия екип, като заявява, че лично той бил ангажиран с установяването на обезщетенията за отпуск на напуснали служители. Св. Б. заяви, че  е установил неправомерно начислени суми, но не си спомня конкретен механизъм, по който са били формирани тези начисления. В тази част от неговите показания следва да бъдат съпоставени с показанията на св. Цв. Ц., който съобщи на съда за нерегламентирано начисление на суми на служители по пера, както следва: за  извънреден труд, нощен труд, патрулно постова дейност, за аванс, който не се полага.

От показанията на свидетеля Д.М.М.  се установи, че е бил ангажиран с проверка по случая в качеството си на служител в дирекция „Ревизионна” към СДВР (л. 500-л. 203, СП, том 2).  Свидетелят разказа, че в хода на проверката установил начисляването на  обезщетения за период, за който не се следват (л.501, том 2 СП). Твърди, че подсъдимата Т. е единственият човек, който е имал достъп до АИС – ТРЗ –л.501, СП, том 2.

Относно обема на проверката е установено следното.

Чрез показанията на св. В. И. не се установи този свидетел да е бил натоварен да изследва и начина, по който са били разходвани надписаните суми, къде, как и от кого са били усвоявани. Този въпрос обаче е изяснен убедително със заключението на тройната ССчЕ. Ето защо съдът приема за установено, че още в по-висока степен информативни са показанията на св. Д. М., който разказа пред съда не само за част от механизма на присвояване на чужди пари, собственост на СДВР, както и относно повода, довел до иницииране на проверката – постъпило искане на служител при СДВР да му бъде издадена служебна бележка за размера на трудовото му възнаграждение по повод сключването на договор за поръчителство. Извличането на данни от системата за размера на трудовото му възнаграждение, довело до констатация на издаващия документа, че съгласно данните в системата този служител би следвало да е получавал трудово възнаграждение, значително по- високо от определеното му съгласно сключения с него трудов договор.

Без съмнение е установено, че към момента на изготвяне на процесния доклад св. Р.И. и В.И. са били колеги в ревизионна служба, известна като звено „Материални проверки“ на СДВР, вкл.  и към момента на процесната проверка.  Въз основа на показанията, дадени от св. Р.И. следва да се внесе уточнението, че от него е потвърдено  личното му участие при съставянето на доклада, но не и при изготвяне на заключението към него, чиито автор според този свидетел е  само  и единствено ръководителят на проверката. Показанията на св. В. И. са в синхрон с фактите, които е възпроизвел св. М. относно постепенното разширяване на  проверката, разкриването на все повече случаи на неправомерни начисления, относно разширяването на ревизирания период до пет години с оглед давностните срокове за търсенето на отговорност.

Макар и показанията на св. В.И. да не се отличават с конкретика за механизма, по който е извършено последващо преразпределение на парични суми, те са достатъчно ясни и категорични в частта, в която възпроизвеждат констатацията от извършената документална проверка за неправомерни начисления към трудовите възнаграждения на служители в СДВР, които в показанията на св. В.И. са посочени като „надписвания по ведомостите за заплати”, т.е. на суми, които са в „повече отколкото определените”.

Отговор на въпроса как точно са били изготвяни ведомостите за инкриминирания период, съдържащи данни за неправомерни начисления, дават показанията на свидетелите Д. М. и Хр. Д., ценени в съпоставка със заключенията  на съдебно – счетоводните и техническите експертизи. На първо място е видно, че в хода на проверката проверяващият екип се натъкнал на най-различни м. за присвояване на чужди средства, вкл. и чрез насочването на част от инкриминираните парични средства по банкова сметка ***, както и по банкова сметка *** ѝ М.Т.. Несъмнено е установено, че св. М. установил последващо манипулиране на файловете със заплати, като в неговите показания е описан механизмът, по който се е осъществявала тази манипулация. Св. М. разказа, че заплатите се начислявали автоматично в сървър, който бил поддържан за цялата система. Неговите показания за източник на доказателства за това, че данните от сървъра в „Лозенец“, гр. София  след 20-о число на месеца се изпращали  по електронна поща във всяка една структура, във всяка една областна дирекция на МВР, включително и СДВР. Съпоставката между показанията, дадени от св. М. и св. С. води до извод, че относно отделите в СДВР компетентният служител да получи и раздаде информацията, получена от централния сървър, бил св. С.. Тази група гласни доказателства обосновава извод,   че св. С. е бил служителят, който следвало да прецени кой е компететния трудовик, който да получи от него файловете с данни  за трудовите възнаграждения на служителите в СДВР. Съпоставката на дадените от св. С. и св. М. показания води до извод, че именно подсъдимата е отговаряла за файловете на „Райфайзен банк“ и банка „ДСК“, както и относно факта, че в същите банки подсъдимата и нейният син М.Т. поддържали свои собствени сметки. Съчетаният анализ на дадените от св. С., М. показания и заключенията на експертизите води до извод, че манипулирането на файловете с информация за размера на трудовите възнаграждения на служителите на СДВР било извършвано от подсъдимата  в периода, обособен от момента, в който получавала съответната информация на електронен носител от св. С. и предаването на същата информация в обслужващите банки, съответно – ДСК и Райфайзен банк.

Съдът цени достоверността на дадените от св. М. показания и в друга посока, а именно с оглед отговора на въпроса относно естеството на манипулацията на данните, за която се твърди, че се свързва с личността на подсъдимата. Твърденията на св. М. за това, че подсъдимата предварително начислявала неправомерно суми, като нанасяла изменения във файла с информация, който ѝ бил предаван от св. С., са потвърдени от заключенията на експертизите. Потвърдено е и твърдението на св. М., че подсъдимата прехвърляла разликите между действителното трудово възнаграждение, начислено в електронно-изчислителния център на МВР до размера, отразен в манипулирания файл, по свои сметки, както и по сметки на сина ѝ. Заключенията на техническите експертизи кореспондират с твърденията на св. М., че манипулацията е била възможна чрез отварянето на електронния файл на служебния компютър на подсъдимата и  внасянето на изменения в него. В тази част показанията на св. М. са в синхрон със заключение на техническата експертиза, който е установила подобни файлове, свалени на служебния компютър, ползван от подсъдимата през инкриминирания период.

 

Липсата на противоречия в посочените по-горе доказателствени източници е аргумент да бъде ценено с доверие твърдението на св. Р. И., че в хода на вътрешния одит той и останалите служители от екипа са извършели щателна документална проверка на относимите към случая първични счетоводни документи, като отделно от това ползвали и сведения от всеки един служител по предварително направен списък за това на кой, по години и месеци какви суми са били начислявани и  изплатени като аванс. Показанията на св. Р. И. дават основание за извод, че тези сведения не са били вземани произволно, а чрез съставянето на справка – декларация на базата на отразеното във ведомостта, като била давана възможност на всеки един служител да потвърди или да оспори ,че за съответния период е получавал аванс, както и да разпознае подписа, положен от негово име във ведомостта, която му била предявявана при съставянето на съответната справка – декларация.

Относно присвояването на парични суми чрез отклоняването им по банков път показанията на св. Р. И. не съдържат детайлна конкретика, но и във вида, в който са депозирани пред съда, те са достатъчно категорични за факта на внесени изменения в дискета с данни за сумите и имената на съответните служители, както и относно факта, че тази дискета преди да бъдат депозирани за изпълнение съответните платежни нареждания, е била поверена изключително на подсъдимата, като в нейните задължения  било включено и това тя да носи дискетата в съответната обслужваща банка. Същите факти се извличат и от  показанията на св. Д. М.,  а те са особено убедителни, тъй като се отличават с ясно, хронологично изложение на фактите, установени при предварителната проверка в системата на МВР, вкл. и относно начина, по който са били пренасочвани плащанията на неправомерните начисления.

На следващо място се установи, че част от изброените по-горе служители в част от инкриминирания период са работели в системата на МВР, в дирекция „Ревизионна”,  т. напр. св. Р.И., за когото се установи, че от 19.06.2007г. е започнал работа в МВР като вътрешен одитор.

Показанията на св. Р.И. не дават еднозначен отговор за автора на сигнала и начина, по който същият е бил подаден срещу подс. Т.. От друга страна, дори и при липсата на конкретика по този въпрос, показанията на св. Р.И. дават достатъчно ясен и категоричен отговор на въпроса как и защо е била инициирана вътрешната тематична проверка в СДВР. Без съмнение, сигнал срещу подсъдимата е бил наличен и същият е бил получен в СДВР, след като е бил администриран от министъра на вътрешните работи. Посочените обстоятелства са довели   до издаването на  заповед от  директора на дирекция „Вътрешен одит” в СДВР за сформирането на екип с ръководител и членове, както и с указание за срока на изпълнение на заповедта. Заповедите са цитирани в доклада за извършена вътрешна проверка в т. I от него, т.е. касае се заповеди и уредени с тях срокове за удължаване на проверката, издадени в периода от 04.10.2010г. до 04.01.2011г. Наличните писмени доказателства за удължаване срока за изпълнение на вътрешния одит, показанията на св. П.Ш., показанията на св. Р.И. за обхванатия от проверката период (пет годишен), както и относно вида и обема на изследваните документи (ведомости, протоколи за извънреден труд и др.) дават основание за извод, че мащабите на проверката са били значителни, като обемът на работата е изисквал сформирането на екип и разпределение на техните задачи. Така за нуждите на вътрешната проверка са били привлечени служителите В.И., В.К.  - последната при това за част от периода на проверката ползвала и отпуск по майчинство. Показанията на св. К. от съдебното производство са неинформативни поради липсата на конкретен спомен за естеството и резултатите от извършената проверка. Техният принос към изясняване на случая от фактическа страна, се свежда до факта на извършена проверка и факта на разпределението на задачите между членовете на проверяващия екип. От прочетените показания на св. К., дадени от нея в досъдебното производство  (л.27, л.28, том 26 ДП) се установи, че още в хода на вътрешната проверка е било установено присвояване на парични суми по касов и по банков път.

От показанията на св. Р.И. се установи, че проверката е била проведена в период, в който подсъдимата вече не е била служител на СДВР. Този факт отстранява всякакви съмнения, че резултатите от проверката биха могли да бъдат повлияни или манипулирани от подсъдимата като действащ служител на СДВР.

Съдът приема за установено, че съставът на ревизионния екип е установен от съдържанието на съставения за резултатите от проверката  доклад, както и въз основа на част от относимите към този въпрос свидетелски показания – показанията на св. Р.И., В.И., Д.М., С.Б., П.Ш., В.К., вкл. прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. К. в ДП (л. 27, л.28, том 26 ДП).

Въз основа на дадените от св. В.И. показания се потвърди, че задачите на ревизионната комисия са били разпределени за изпълнение между отделни нейни членове. Според прочетените показания, дадени от св. К. в ДП, проверката е била насочена към това да се установи въвеждането и ползването на информацията в АИС „ТРЗ“. Вярно е, че съответните справки не са приложени към материалите по делото понастоящем, но също така е вярно, че окончателният текст от доклада е подписан без възражения  и забележки от лицата, посочени поименно в него като негови съставители. По изложените съображения съдът прие за установено, че съдържанието на индивидуално изготвените справки, в т.ч.  и тези, за които споменава в показанията си св. В.И., по-късно е било инкорпорирано в доклада.

Показанията на св. Р.И. са източник на доказателства за част от използваните от подсъдимата механизми на присвояване на чужди пари, а именно чрез неправомерно начисляване на парични суми към трудовите възнаграждения на различни служители на различни правни основания, било то за извънреден труд, за патрулно-постова дейност и др., без съответният служител да има право на това, свързано с последващи  удръжки на направените вече начисления на несъществуващи правни основания.

Съдът приема с доверие показанията на тази група свидетели, от които се установява, че подсъдимата е извършвала неправомерни начисления върху заплати на служители от О”СОД”, без документална обоснованост за това.

В тази група свидетели са Р.И., В. И., С.С. и А.А.. Въпреки уточненията на св. Р. И., че не би могъл да коментира в детайли конкретен механизъм на присвояване, показанията му съдържат достатъчно конкретика за част от инкриминираните от обвинението м. на присвояване, в т.ч.  и  обобщени данни за настъпили с времето промени в престъпния почерк на подсъдимата.  От разпита на св. Р. И. се установи, че същият има съхранен спомен, че в началото на изследвания период подсъдимата преимуществено е начислявала допълнително възнаграждение за извънреден труд без документална обоснованост, т.е. без да има протокол, удостоверяващ броя на отработените часове и датата, на която е бил положен извънредният труд. Показанията на св. Р. И. са източник на доказателства и за това, че начисляването на добавки за извънреден труд не е било извършено самоцелно, а е било свързано с последващо начисляване на аванс за същия служител, който самата подсъдима вземала от Главна каса за съответния месечен период под претекст, че съответният служител е възпрепятстван. В тази част, макар и косвено, показанията на св. Р. И. са подкрепени от показанията на св. В. И., който споменава в разказа си пред съда за суми, записани в „минало време”. Вярно е, че св. В. И. не е запазил спомен относно конкретен размер на записаните в „минало време” суми, но доколкото проверката, в която  е участвал, е  извършена преди значителен период от време и е била изцяло документална,  липсата на спомен за размера на присвоени по този механизъм суми е напълно правдоподобна и не компрометира неговите показания.  

Твърденията на св. Р. И. за записвания над действително  дължимата от СДВР сума за трудови възнаграждения на отделни служители, както и  за неправомерни начисления за положен в предходен период от време извънреден труд са проверени и с други части от показанията на св. В. И.. Последният посочва в показанията си, че именно на трудовика, каквато длъжност през инкриминирания период заемала подсъдимата, било възложено изготвянето на ведомостите за трудовите възнаграждения.  Независимо от неговите показания това обстоятелство е установено и от показанията на св. С.С..

Обсъдените по-горе гласни доказателства относно факта на неправомерно начислявани суми се допълват и от показанията на св. А.А.. В разказа си пред съда той посочи, че е съпричастен към вътрешната проверка във финансовия отдел на СДВР, както и към изготвения доклад, приложен в том 6 ДП. Свидетелят разпозна подписа си на под № 4 на л. 302, том 6 ДП. Несъмнено е установено, че вътрешната проверка във финансовия отдел на СДВР, обхванала инкриминирания по настоящото производство период, е била инициирана от министъра на вътрешните работи по конкретен сигнал за неправомерно начисляване на суми за извънреден труд, за патрулно постова дейност и други допълнителни начисления към заплатите на служители, които не са имали право на това. Показанията на св. А. са самостоятелен източник на доказателства за фактическа връзка между неправомерните начисления и пренасочването им по различни механизми към патримониума на лицето, което е отговорно за изплащането на трудовите възнаграждения. Един от тези механизми е описан в показанията на св. А., като е посочил, че неправомерните начисления са били отчитани като аванс по ведомост, който обаче не е бил вземан от съответния служител, а от подсъдимата чрез модифициране съдържанието на дискета, предназначена за ДСК. Съдържат се данни  и за естеството на нанасяните изменения във въпросната дискета, като се твърди, че подсъдимата прехвърляла сумите по неправомерните начисления по нейна собствена сметка или по сметка на сина ѝ – св. М.Т.. В съдебното производство св. А. разказа, че при проверката лично установил техници, на които не било допустимо да се начислява възнаграждение за патрулно-постова дейност, но такова било начислявано /л. 506, стр.1, том 2, СП/.  На основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1 ,т.2 НПК са приобщени  частично чрез прочитане и показанията на св. А. от 25.04.2013г.  (л. 34, л. 35, том 26 ДП), а именно в частта относно начина, по който са били извършвани манипулации върху съдържанието на дискетата, предназначена за банка ДСК, както и относно начина, по който информацията за размера на преводните нареждания е била предоставена до банката-изпълнител. Те са източник на доказателства за това, че дискетата, която е била поверена на подсъдимата, поначало е съдържала данни, обработени от Изчислителния център на МВР за ежемесечните заплати на служителите от О „СОД”-СДВР, като за всяка обслужваща служителите банка от изчислителния център била подготвяна информация на отделна дискета.  

 

Втората група свидетели са тези, които са работели във финансовия сектор в СДВР и в това си качество са осъществявали служебни контакти с подсъдимата, като голяма част от тях не са съпричастни към процесната проверка или не  са имали задължения да контролират нейната дейност. Те също следва да бъдат обсъдени отделно и в съпоставка с останалия доказателствен материал. В тази група свидетелски показания следва да бъдат включени показанията на касиерите св. Х.Д. /разпитана в ОСЗ от 14.02.2020г./, св.Т.А., понастоящем с фамилно име И. /главен касиер/, св. Д.Г. /трудовик за част от инкриминирания период в 10 РУ – СДВР/, А.И.В. /трудовик/, св. В.Д.Д. (счетовдител в О“СОД“ за част от инкриминирания период).  Отделно следва да бъдат обсъдени показанията на главните счетоводители на СДВР, заемали тази длъжност в различни периоди – св. Е.М., С.Г., показанията на св. Р.К. (счетоводител в СДВР и заместник на главния счетоводител при отсъствието на св. М.), които са разполагали с правомощия в периода на заеманата от тях длъжност на ниво „наблюдение” в АИС ТРЗ да извършват справки за извършваните от подсъдимата начисления, а в периода на изпълнение на длъжността „главен счетоводител” – и да я контролират.  

Съдът намира, че е безпредметно допускането до разпит в качеството на свидетел  на С.С., която съгласно показанията на св. Г. и писмените доказателства по делото (удостоверение рег. № 513р-102776/20.10.2022г. –л.1569, том ІV СП, СГС) е била изпълняващ длъжността главен счетоводител на СДВР в периода от 16.02.2007г.  до 14.01.2008г. Съдът намира, че това е така, тъй като фактите и обстоятелствата, за които тя би могла да даде показания, са изяснени основно с показанията на изброените по-горе свидетели, част от които са допуснати служебно от съда.

 

От показанията на св. Г. се установи, че е работила в СДВР в периода от 1997г. до 15.02.2007 г. на длъжност главен счетоводител на СДВР, след което на 15.02.2007г. напуснала системата на МВР /в този смисъл са и  писмените доказателства, събрани в съдебното производство/. Същата посочи, че познава С.С., която изпълнявала длъжността началник група „Счетоводство“ или „Счетоводна отчетност“ на СДВР в отдел „Финанси“. Показанията на св. Г. са източник на доказателства за това, че след като били прекратени трудовите й правоотношения с МВР, нейните задължения били възложени на г-жа С.С., която преди това изпълнявала длъжността началник на група „Счетоводство“, като С.С. продължила да работи като изпълняващ длъжността „главен счетоводител” до есента на 2007 г., след като била назначена Е.М. след спечелен конкурс за длъжността главен счетоводител, в която според гласните доказателства  св. М. встъпила  в началото на 2008 г.

Съдът прие с доверие и тази част от показанията на св. Г., в която се твърди, че в началото на 2007 г. О„СОД” загубил своята самостоятелност като третостепенен разпоредител с бюджетни средства, но до този момент функционирал като самостоятелен разпоредител с бюджета, върху който св. Г. не упражнявала контрол. В тази част нейните показания кореспондират с показанията на св. Д. Г..

 

Голяма част от показанията на свидетелите, обособени във втората група, обсъдена по-горе, са относими към изясняването на авторството на престъплението в лицето на подсъдимата В.Т.. Връзката на подсъдимата с фактите и обстоятелствата, на които се е натъкнал проверяващият екип от СДВР, е установена и от факта на погасени нейни лични задължения по сключени от нея лизингови договори. Проверяващият екип е допуснал, че е възможна проява на недобросъвестност от страна на друг служител, различен от подсъдимата, в случай, че такъв хипотетично би могъл да узнае нейния юзърнейм и парола, както и да използва тези данни, за да  влезе в системата на АИС „ТРЗ”, за да направи съответните неправомерни начисления. От друга страна, от изключително съществено значение е фактът, че с част от неправомерните начисления са погасявани лични задължения на подсъдимата към фирма „МО - Евролизинг“, което е самостоятелно основание да бъде изключен какъвто и да е мотив на което и да е трето неустановено лице да извърши съответните операции, за които е ангажирана нейната наказателна отговорност. Тройната ССчЕ (том 33 ДП)  е потвърдила и показанията на свидетели от проверяващия екип за сключени от подсъдимата договори с лизингова компания.

 Съдът приема за установено, че трето лице поначало не би могло, дори и хипотетично, да е съпричастно към изплащането на задължения по договор лизинг по описания начин, сключен именно от подсъдимата. Това е така, тъй като анализът на дадените от св. М. показания и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи показва, че не става дума за случаен изолиран превод към сметка на фирма „МО- Евролизинг”, а за начисления, които са правени през 2009г. последователно и многократно при един и същи механизъм в продължение на шест месеца, т.е. погасяването на задълженията на подсъдимата по лизинговите договори не би могъл да бъде случаен резултат, който да е  възникнал независимо от нейната воля. 

Отделно от това, доказателствените източници са напълно еднопосочни, че неправомерните начисления са били извършвани на различни привидно съществуващи основания – за извънреден труд и патрулно-постова дейност, за обезщетение за неползван отпуск и други подобни основания,  без съответната документална обоснованост за това с оглед липсата на заповеди, а в случая с изплащането на извънреден труд – с оглед липсата на протоколи, удостоверяващи датата, часовете на  положен извънреден труд, лицето, което го е положило и длъжностното лице, което удостоверява това обстоятелство. Привидно съществуващи основания за направомерни начисления се извличат и от факта, че подсъдимата е манипулирала данни относно размера на трудовите възнаграждения на служители именно в О”СОД” – СДВР, на които начислявала неправомерно добавка за патрулно-постова дейност. Въз основа на гласните доказателства /показанията на св. М./ и писмените доказателства, събрани служебно от съда /справка рег. № 812100-199308/15.11.1922г. –л.1628, том ІV ДП/ се установи, че тази добавка се е полагала само и единствено на униформения състав на МВР въз основа на нарочно издадена заповед на министъра на вътрешните работи, на лицата, посочени в заповед № Із-781/12.04.2010г.-л.1651-л.1663, том ІV, СП, СГС), както и при условията на приложимите инструкции -  Инструкция №І - 65/1997г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения, изплащани на офицерите и сержантите от МВР, инструкция № І-з1323/25.08.2006г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения за специфичните условия на труд и за научна степен, инструкция № І-з-1639/20.12.2008г. за видовете и размерите на допълнителните възнаграждения за специфичните условия условия на труд и за научна степен, отм.с Инструкция Із-845/19.04.2010г. Въз основа на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, с които е извършена друга самостоятелна проверка на обвинителните гласни доказателства,  е установено, че начисляването на добавките за патрулно-постова дейност било извършвано автоматично в електронно-изчислителния център на МВР. Автоматично в системата на АИС „ТРЗ” са били начислявани и сумите по  заемите за „Текущи нужди”. За да бъдат автоматично начислени обаче, трудовикът е следвало да въведе съответния код за добавката към трудовото възнаграждение. Това обстоятелство е установено от заключенията на КТЕ, от показанията на св. Р., както и въз основа на показанията, дадени от св. Д. М.. Въз основа на описаната съвкупност от доказателства се установява, че данните за сключени лизингови договори, са били генерирани автоматично в отделен списък, но и за тези данни е следвало да бъде въведен код и едва след това същите е било технически възможно да се инкорпорират във файловете, които св. С. получавал от електронно-изчислителния център в „Лозенец” и които съответно предоставял на отговорния трудовик за съответния отдел в СДВР.

От показанията на св. Д. М. се установи, че внасянето на допълнителни начисления към трудовите възнаграждения на различни служители в АИС – ТРЗ чрез въвеждането на съответните кодове е било възможно само ако въвеждащият данните служител има предварителна информация на кои лица конкретно са надписани суми за съответния период.  С такава предварителна информация е могла да разполага само и единствено подсъдимата и тази информация ѝ е позволявала да се подадат данни към изчислителния център на МВР за по-висока стойност на съответните възнаграждения, различни от тези, които поначало са заложени в първичните документи. Посочената предварителна информация е давала възможност на подсъдимата да подмени  списъка за лица с „текущи нужди“, който по принцип бил предоставян във формат на матричен принтер с по-голям размер със списък, изготвен от самата подсъдима на А4 формат, в който били нанесени изменения за лицето, чиято сметка следва да бъде кредитирана със сборната сума на надписаните начисления. Въз основа на гласните доказателства и заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП) е установено, че в този списък на А4 формат освен лицата, на които действително следвало  да бъдат направени удръжки по договор за лизинг, подсъдимата включвала и себе си, като отстранявала от списъка предварително подадените лица, които в действителност нямали сключен договор за лизинг и на които неправомерно били начислени съответни добавки на различно основание /извънреден труд, добавка за патрулно-постова дейност и др./. Така неправомерно формираната сума от посочените начисления била пренасочвана от подсъдимата за погасяване на нейни лични  задължения по договори за лизинг.  Тази операция обективно е направила възможно изплащането на задълженията на подсъдимата по договори за лизинг със средства на СДВР, генерирани от неправомерни начисления към възнагражденията на различни служители на О“СОД“-СДВР.

Съдът приема с доверие показанията на св. Д. М., въз основа на които се установява, че той лично е проверил информацията  при главния счетоводител на „МО - Евролизинг“ факта на сключени от подсъдимата договори за лизинг. Показанията на същия свидетел са достоверен източник на доказателства и за това, че фактът на сключени договори е бил установен с предоставени копия от тях, съдържащи подписа на подсъдимата през 2009 г. за обща сума, надвишаваща седем хиляди лева, изплатени от подсъдимата в рамките на шест месеца. В тази част показанията на св. Д. М. са убедително потвърдени и проверени със заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП).

Относно възраженията на защитата за едностранчиво изграждане на обвинителната теза, без да бъдат анализирани въпросите за дължимия контрол върху дейността на подсъдимата, съдът намира за установено следното. На първо място въпросът за контрола върху дейността на подсъдимата следва да бъде обсъден с оглед твърденията на св. А., че подсъдимата прехвърляла и променяла файловете именно на своя служебен компютър. Несъмнено установен е фактът, че на компютъра,  ползван от подсъдимата през инкриминирания период, предаден доброволно от св. М. на 10.12.2013г. (л.193, том 26, ДП)  и обект на изследване с КТЕ от 22.06.2014г., са били създадени акаунти на потребители с потребителски имена „ЕLMladenova“, „RTKlisurkina“, „VaGyosheva“ и „VaToneva“, но следи от работа с тези профили са установени само за два профила -  VaToneva“ и „ЕLMladenova“. Следите от работа с профила на св. М. датират от периода 07.12.2010г. – 28.03.2011г., т.е. извън инкриминирания период, а следите от работа с профила на подсъдимата именно в инкриминирания период за времето от периода 25.08.2009г. – 15.09.2010г. (л.181, том 26, ДП). Следователно начисленията и удръжките, въведени в АИС „ТРЗ“,  е напълно изключено да се вменят на друго лице, различно от подсъдимата. Контролът обаче е могъл да се извърши на ниво „наблюдение“ в АИС „ТРЗ“, но това не е било сторено нито от св. С., нито от св. Е.М. и в този смисъл възраженията на защитата са основателни.

Единствено твърденията на св. А., че именно на служебния компютър на подсъдимата била извършвана модификация на файлове,  не могат да бъдат проверени с останалия доказателствен материал, в частност– със заключението на компютърно – техническите експертизи. Съгласно обвинителната теза, базирана на събраните доказателства, модификацията на файлове касае присвояването на парични средства по банков път. Тази престъпна дейност е била регистрирана за първи път през октомври 2008г. В изследваните с КТЕ случаи, в които подсъдимата е работила с АИС „ТРЗ“ в периода на ползван годишен платен отпуск до септември 2008г. вкл. достъпът до системата е продължавал в рамките на минути и най - много десетки минути. След стартирането и на този механизъм на присвояване от октомври 2008г. на  01.07.2010 г. е регистриран достъп от профила на подсъдимата до системата в продължение на часове - от 08.44 часа до 17.22 часа на посочената дата. За този период от време съгласно заключението на тройната ССчЕ ( том 33 ДП) неправомерни начисления в повече към възнагражденията на Л.И.Ш.- 1600,00 лева; М.П.В. - 1700,00 лева; В.Б.С. - 300,00 лева; Е.Н.Е. - 300,00 лева; С.Н.К. - 200,00 лева; С.И.Д. - 190,00 лева; Ю.К.Т. - 300,00 лева - общо 4590,00 лева, са били пренасочени за превод по нейни банкови сметки, а именно сумата  1900,00 лева и по банкови сметки на М.Т. – сумата от 2690,00 лева. За всяко едно от лицата подсъдимата е следвало да съобрази каква част от въведените от нея кодове, какъв излишък са генерирали при автоматичното изчисление  в д“КИС“ – МВР и съответно каква сума би могла да пренасочи към контролирани от нея банкови сметки. Този процес несъмнено е изисквал време. Регистрираният от подсъдимата престой в продължение на часове е аргумент в подкрепа на твърденията на св. А., че модификацията на файлове е била извършвана на служебния ѝ компютър, но този аргумент не  е достатъчен за категоричен извод в тази насока. Съдът приема за установено, че това е така, тъй като на изследвания с КТЕ компютър не са били открити модифицирани файлове. Такива са били предоставени от банка ДСК и едва тогава са били изследвани при сравнителен анализ с базата данни в изчислителния център на МВР. Отделно от това, от разпита на ВЛ В.П. се установи, че технически не може да се изясни точно какви действия е извършвала подсъдимата, след регистрация на своя идентификатор в АИС „ТРЗ“. Ето защо съдът приема за установено, че дори и модификацията да е била извършвана на служебния компютър на подсъдимата, тя не ги е съхранявала там. В този процес подсъдимата не би могла да бъде контролирана съобразно създадената организация на работа– тя е работила в самостоятелен кабинет и нейната дейност никога не е била обект на внезапна или планова ревизия.

Действително в показанията на св. Р. И. се съдържат данни за наличието на обособени контролни функции по отношение на подсъдимата, заложени в длъжностната характеристика на друг служител в СДВР – С.С.. Относно задълженията на това лице свидетелят Р. И. препраща към констатациите в доклада. Тази позиция, изразена от св. Р. И. обаче, не кореспондира с показанията на самия Ст. С., който в разказа си пред съда навежда доводи, че дейността на В.Т. е следвало да бъде  контролирана от главния счетоводител при СОД – СДВР. Остава неизяснен въпросът как са били осъществявани контролни функции върху дейността на трудовиците и с оглед твърдението на св. С., че през инкриминирания период ръководството и координацията при отпечатването на ведомостите било осъществявано от служител с фамилно име „Недков”, който междувременно според показанията на същия свидетел е починал. С оглед изложеното тази част от показанията на св. С. не може да бъде проверена.

От друга страна, нито един от свидетелите, заемал длъжността главен счетоводител в различни части от инкриминирания период, не обвърза своите правомощия с контролни функции над дейността на трудовика. Св. М. посочи  пред съда, че тези с тези задължения били натоварени нейните заместници – св. С. и св. К.. При разпит на К. обаче се установи, че тя дори не е запозната с въведен механизъм на проверка на въведените от трудовика данни в системата АИС „ТРЗ”, нито с механизъм за проверка на информацията, която подсъдимата била задължена да предоставя в обслужващите банки.

Следва да се отчете и обстоятелството, че прокуратурата е упражнила суверенната си преценка да изключи от обема на обвинението и кръга от обвиняеми лица тези, на които са били възложени контролни функции спрямо трудовата дейност на подсъдимата. По арг. от конституционните правомощия на прокуратурата, регламентирани в чл.127, т. 3 КРБ, тази част от позицията на прокуратурата съдът не е оправомощен да ревизира и в този смисъл възраженията на защитата са неоснователни. Въпросът дали престъпната дейност на подсъдимата е била улеснена от бездействието на други длъжностни лица, които е следвало да упражняват контрол за качеството на изпълняваните от нея служебни задължения, следва да се реши на друга плоскост – при анализа на причините и условията, довели до настъпването на инкриминирания общественоопасен резултат, доколкото те са от значение за индивидуализация на наказанието.  По изложените съображения съдът извърши проверка на  твърденията за естеството на контролните функции на главния счетоводител при СОД – СДВР. От писмените доказателства, събрани в съдебното производство, се установи, че през инкриминирания период длъжността главен счетоводител на СОД – СДВР е била изпълнявана последователно от св. Г., С.С. и Е.М. (видно и от писмените доказателства в том IV, СП, СГС – л.1569). От показанията на св. Ст. С. се установи, че организацията между отделните финансови звена в СДВР е била усложнена именно поради създадената относителна самостоятелност на О”СОД” – СДВР като единственото звено, което генерира собствени приходи. Доколкото в показанията на св. С. се посочва, че главният счетоводител на СДВР е бил оправомощен да се занимава единствено с разходната част от бюджета на СДВР, съдът приема, че е същият е бил изолиран от документацията в счетоводството на ОСОД – СДВР. От друга страна не е имало никаква обективна пречка св. Е.М. да контролира поне разходната част от дейността на подсъдимата.

В подкрепа на тезата за изисквано от естеството на длъжностите взаимодействие между трудовика и главния счетоводител на О“СОД“ – СДВР са и показанията на св. В. И. в частта, в която се съобщава, че след  изготвяне на ведомостите от трудовика същите е следвало да се подпишат и от главния счетоводител и едва при наличието на изискуемите подписи ведомостите били изпращани в електронноизчислителния център, а  след автоматичната им обработка там били ползвани като база, въз основа на която се извършвало изплащането на сумите, представляващи трудови възнаграждения. Съдът приема за установено, че в тази част показанията на св. В. И. и св. Ст. С. кореспондират помежду си. Това е така с оглед подробните данни в показанията на св. С. относно създадената практика в СДВР, следвана при техническото изготвяне на ведомостите. Този свидетел разказа на съда, че била ползвана една основна ведомост, чието съдържание предварително било въведено в електронноизчислителния център на СДВР, като работата на трудовика се свеждала до това да нанесе изискуемите ежемесечни промени в нея в случай на постъпили, починали, напуснали служители, заявени аванси и др. под. изменения. Твърденията на св. С., че достъпът до електронния носител на информация в електронно- изчислителния център на СДВР е бил регулиран с нарочно създаден профил за достъп с потребителско име и парола, са потвърдени с КТЕ. Въз основа на експертизите и свидетелските показания е несъмнено установен фактът, че подсъдимата през инкриминирания период е разполагала с такъв достъп. Настоящият съдебен състав счита, че св. С. е разполагал с обективната възможност да осъществява контролни функции относно дейността на подс. Т.. Източник на доказателства в тази насока са прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от него в досъдебното производство, от които се установява, че св. С. е разполагал с достъп до система АИС – „ТРЗ“, макар и  само на ниво „наблюдение“. Съдът приема за установено, че това ниво на достъп е позволявало на св. С. да възприема съдържанието на ведомостите във всички  поделения в СДВР, макар и  без право на намеса върху тяхното съдържание.

Въз основа на дадените от св. С. показания, обаче, не би могъл да се изясни еднозначно въпросът как са били осъществявани контролни функции върху дейността на трудовиците с оглед твърдението на този свидетел, че през инкриминирания период ръководството и координацията при отпечатването на ведомостите било осъществявано от служител с фамилно име „Недков”, който междувременно е починал. Тази част от показанията на св. С. обективно не може да бъде проверена.

Въпросът за предварително създаден механизъм за контрол върху дейността на подсъдимата е пряко свързан с отговора на  въпроса дали създадената в СДВР организация на работа в СДВР е улеснила нейната престъпна дейност.

В показанията си пред съда св. А. съобщава,  че счетоводните операции, извършвани от подсъдимата, не са били видими за съответните служители при обичайно създадената организация на изплащане на трудовите възнаграждения /по банков път/. В тази част неговите показания кореспондират с една значителна част от  свидетелските показания, дадени от  настоящи и бивши и служители на СДВР, които посочват, че не са се интересували от начина, по който е било формирано трудовото им възнаграждение, респективно служебно не са получавали, нито са изисквали от финансовия отдел издаването на фиш с такава информация, нито пък са били служебно уведомявани по друг начин. Доказателствен източник в тази насока са показанията на св. В.И., св. В.С., Б.И.С., В.С.Н.,  Г.Д.Д., Г.Л.П., И.К.А., И.Т.Т., И.В.Д., П.Г.С.,  Е.С.С., М.Е.Р., К.Б.Й., М.А.М..

От съществено значение са и показанията на св. А. в частта относно периода, в който в СДВР е започнало издаването на фиш към заплатите. В тази част те кореспондират непротиворечиво с показанията на св. К., както и с показанията на св. И.К. (началник отдел СДВР), за когото се установи, че е имал пряко участие в процесната вътрешна проверка, във връзка с която е започнало настоящото наказателно производство. Доказателствената непълнота, изводима от показанията на отделни служители на СДВР, които не са имали съхранен спомен за това дали са им били издавани фишове към заплатите, е напълно преодоляна с категоричните показания на св. К. (служител във финансовия отдел на СДВР), както и от показанията на св. И.К. (ръководител на вътрешната проверка в СДВР от звено „Материални проверки, проведена през 2012г.), който съобщава на съда, че със сигурност през инкриминирания период не са били издавани фишове и това е било практика в цялата система на МВР. Св. К. дори посочва, че тази порочна практика е допринесла изключително за престъпната дейност на подсъдимата, тъй като е затруднила разкриването на престъплението, извършено от нея. От съпоставката на дадените от св. К. и св. К. показания може да се заключи, че те възпроизвеждат без противоречия коментирания по - горе въпрос, свързан с издаването на фишове към заплатите на служителите на СДВР, с тази разлика, че показанията на св. И.К. съдържат и информация за това кога въобще е започнало издаването на такива. Според неговите собствени показания отстраняването на така съществувалата през инкриминирания период порочна практика е била отстранена едва около 6-7 години преди неговия разпит пред съда, т.е. около през 2014г. – 2015г. или значително след края на инкриминирания период и дори след назначената вътрешна проверка по случая.

Същите изводи се обосновават и от съпоставката между показанията на изброените по-горе полицейските служители, които са имали спомен относно обстоятелството дали е бил издаван фиш и показанията на св. Р.К., въз основа на които самостоятелно се извличат данни, че поначало до процесната проверка, касаеща дейността на подсъдимата, в СДВР никога не е бил издаван фиш с информация за начисленията в трудовото възнаграждение на служителите в СДВР. Въз основа на показанията на св. К.Й. може да се заключи, че със сигурност дори и да е бил издаван фиш преди 2010г., тази практика е била прекратена с въвеждането на организацията за разплащане на трудовите възнаграждения по банков път, т.е. със сигурност не е съществувала  през инкриминирания период.

Съдът след като счете, че отговорът на въпроса дали и как организацията на работа във финансовия отдел на СДВР е включвала издаването на фиш за начисленията и удръжките към трудовото възнаграждение, намира, че следва да се извърши оценка на това обстоятелство във връзка с условията, при които е осъществена инкриминираната престъпна дейност. Без съмнение, това обстоятелство е относимо към създадената организация на работа във финансовия отдел на СДВР. Съдът намира, че то  изключително много е улеснило подсъдимата в престъпната ѝ дейност. Извод в тази насока се обосновава не толкова от показанията на св. И.К. – един от служителите, участвали във вътрешната проверка срещу подсъдимата. Св. К. така или иначе вече е дал своята оценка на фактите като част от проверяващия екип и тя не обвързва съда. Настоящият съдебен състав при самостоятелна проверка на свидетелските показания констатира, че разказът на св. К. и К. кореспондира я с изявленията на служителите на СДВР, чиито лични данни са били използвани от подсъдимата за неправомерни начисления и удръжки върху техните заплати. Въз основа на тази част от доказателствената съвкупност се обосновава извод, че до 2010г. нито един служител в СДВР не е получавал служебно информация от финансовия отдел на СДВР и не е знаел как точно е било формирано трудовото му възнаграждение, съответно – какви начисления и удръжки са направени от трудовика.  Показанията на св. К. са източник на доказателства за това, че съответният служител, който получавал възнаграждението си по банков път, е разполагал с обективната възможност да види в извлечение от банковата си сметка само и единствено крайната сума от превода, т.е. т. нар. „чиста сума за получаване”, отразена  като влог „заплата“. Съдът приема с доверие твърденията на св. К., че съответният служител на СДВР не е разполагал с обективната възможност да види на базата на наредения банков превод стойността на  направените удръжки, размера на брутното трудово възнаграждение, начинът, по който то е формирано /елементите основна заплата, процент прослужено време, начисления за извънреден труд, удръжки за лични осигурителни вноски от брутното трудово възнаграждение, в т.ч. – погасителни вноски по банков кредит, по договори за лизинг и др/.  Съдът приема с доверие и твърдението на св. К., че информацията за крайната сума, която следва да бъде изплатена на съответния служител, не е включвала и данни за удръжки от аванс, който е приспаднат от трудовото му възнаграждение. От показанията на св. К. се установи, че тази информация е била налична само и единствено във ведомостта на хартиен или електронен носител. От друга страна, въз основа на значителна част от обсъдените свидетелски показания, дадени от служители, чиито лични данни са били използвани от подсъдимата и които са получавали заплатата си по банков път, е видно, че те не са имали причина да полагат личен подпис във ведомост на хартиен носител и да възпримат данните, вписани в нея, нито са имали достъп до съответната информация на електронен носител. 

Отделно от това, показанията на св. С. са източник на доказателства за създадената практика при начисляването и изплащането на трудови възнаграждения в СДВР в периода след въвеждането на картови плащания, записът на ведомостите да се предоставя на електронен носител на обслужващите банки, в които били разкрити банкови сметки на съответните служители на СДВР, а именно с дискети, които били осигурявани чрез св. С. на трудовиците (установено от съвкупната оценка на дадените от св. С. и св. Д.М. показания). Касае се за чувствителна информация, която не е била технически защитена, т.е. съдбата на тази информация и нейното опазване не е било гарантирано със съзадената организация на работа във финансовия отдел на СДВР.  

 

Съдът приема, че е напълно изключено инкриминираната  престъпна дейност да е била извършена от друго лице, различно от подсъдимата, заемащо длъжността „трудовик” в СДВР, тъй като във всеки сектор е бил зачислен един единствен трудовик, съответно по линия на сектор О „СОД“- СДВР подсъдимата Т. е била този единствен трудовик, а неправомерните начисления и удръжки, инкриминирани с обвинителния акт, са били направени към трудовите възнаграждения именно на служители от същата структура при СДВР. Това обстоятелство е установено по несъмнен начин от различни доказателствени източници, които са в синхрон помежду си – показанията на св. В. И., св. Ст. С., С.Г., св. В., св. Г., от показанията на работилите в различни периоди главни касиери – свидетелите Х.Д. и Т.А. /И./.

Що се отнася до условията, които са позволявали на подсъдимата да работи самостоятелно, от показанията на св. С.Г. се установи, че към инкриминирания период О”СОД”, както и Столичната дирекция „Пожарна безопасност“  са  били третостепеннни разпоредители с бюджет,  а СДВР  - второстепенен разпоредител с посочените по-горе два третостепенни. В тази връзка е установено, че О”СОД” разполагали с отделно счетоводство, с финансов отдел, в който работел главен счетоводител, счетоводители и един единствен трудовик - подсъдимата. Доказателствените източници са напълно еднопосочни, че подсъдимата е била единственият трудовик в О”СОД” – СДВР през инкриминирания период и нейните отговорности не са били споделяни дори от заместник при ползване на отпуск. В показанията си  св. Г. /бивш главен счетоводител в СДВР до 15.02.2007г./ посочва, че за периода, за който тя свидетелства, ведомостта за точния размер на заплата е била изготвяна само и единствено от единствения трудовик в О „СОД” – СДВР, а именно от подсъдимата Т.. Отделно от това, показанията на св. Г. са източник на доказателства и за това, че само и единствено подс. Т. е изплащала възнаграждения и обезщетения в брой преди да почнат да се превеждат по банките преди да бъде създадена организация за превеждането им по банков път. Документалната обоснованост при въвеждането на съответни изменения във ведомостите, свързано с наличието на заповед или друг документ, удостоверяващ промяна в служебния статус на съответния служител, е изискване, което е било свеждано до знанието на трудовиците и това обстоятелство е установено самостоятелно от показанията на св. Д.Г. (трудовик в СДВР с дългогодишен стаж в тази структура на МВР, чието начало датира още от 1982г.) От показанията на същата свидетелка се установява, че това задължение е било в тежест на трудовиците, вкл. и в периода след въвеждането на електронната система на АИС „ТРЗ”. Св. Г. потвърждава в показанията си, че в периода 2005-2010 г. подсъдимата  е работела именно като трудовик, като самата Г. е била наясно с естеството на изпълняваните от трудовиците служебни задължения. За изясняването на тези категория факти и обстоятелства показанията на св. Г. са изключително подробни. В разказа си пред съда тя е категорична за разпределение на трудовите задължения по ресори съобразно  воденето на ведомостите по поделения.

Изключителната роля на трудовика при въвеждането на изходните данни за дължимите трудови възнаграждения е факт и в периода, в който св. Г. вече не е била главен счетоводител на СДВР и нейните функции са били изпълнявани от св. Е.М.. При повторния разпит на св. М. в производството пред съда (ОСЗ от 06.12.2022г.) се изясни, че самото изготвяне, отпечатване на ведомостите било извършвано в специален център на МВР, т.е. в Д „КИС” – МВР,  но преди това всеки един трудовик въвеждал  месечната информация в АИС „ТРЗ” програмата и едва тогава  ведомостите били обработвани и отпечатвани в изчислителния център. В този смисъл са и показанията на счетоводителя Р.К., за която св. М. разказа, че е била заместник на самата М. в определени със заповед случаи. На следващо място изключителните правомощия на трудовика да въвежда данни за всички начисления и удръжки към трудовото възнаграждение на служителите от съответното поделение на СДВР са установени и въз основа на показанията на св. Т. А. /И./, А.В. /трудовик/ и Е.Р. /IT специалист в Д „КИС” – МВР/.

На следващо място авторството на престъплението в лицето на подсъдимата, що се отнася до присвоените излишъци, неправомерно отчитани като авансови плащания, е установено по несъмнен начин частично въз основа на почерковата експертиза (в тази нейна част, в която са идентифицирани подписи на подсъдимата вместо подписи на съответните служители на СДВР). За останалата част от подписите, за които почерковата експертиза не е установила идентичност с подписа на подсъдимата, авторството е установено въз основа на еднопосочните показания на главните касиери– свидетелите Х.Д. и Т.А. /И./, които заявиха пред съда, че подписи били полагани в авансовите списъци от подсъдимата в тяхно присъствие вместо съответните служители на СДВР и това е било постоянна и наложена по устно разпореждане на св. М. практика. В показанията си св. Т. А. /И./, дадени от нея в с.з. от 14.03.2023г. /стр. 4 от протокола/ е пределно ясна, че  не е имало нито един случай тя да раздаде аванс вместо подсъдимата на служители от О „СОД” – СДВР, тъй като тя /подсъдимата/винаги идвала и ги вземала лично, както и че никой друг от финансовия отдел на СДВР никога не я е замествал в тази нейна функция. Вярно е, че показанията на св. А. са неотносими за събитията до началото на 2009г., когато главният касиер не е бил натоварен с касовите плащания на СДВР, но също така е вярно, че до началото на 2009г. подсъдимата е била единственото оторизирано да съхранява ведомостите  за О“СОД“ лице.

Разказът на  св. К. съдържа данни и за това, че веднъж разпечатан, хартиеният носител на платежните ведомости, не е бил проверяван, като св. К. в частност работела само с обобщените рекапитулации, налични във ведомостите. Липсата на последващ контрол за данните, отразени в хартиения носител на ведомостите, е установен и чрез друг контролен факт, за който разказва св. К., а именно, че всеки един трудовик по своя иницатива е приемал ведомостите на този отдел на СДВР, към който е бил зачислен, като отделял от хартиения носител, предоставен от изчислителния център на МВР,  относимата към неговата дейност част. Св. К. съобщи на съда, че по принцип хартиеният носител на ведомостите за заплати следвало да бъде подписван от св. С., който бил главен специалист по заплащането на труда, както и от главен счетоводител и директора на СДВР, но св. К. така и не изнесе конкретика ведомостите да са били подписвани от тях в някаква процедура по контрол на дейността, извършвана от трудовиците. Относно този факт нейните показания са частично информативни, доколкото са източник на доказателства за това, че тя лично не е подписвала, респ. не е контролирала съдържанието на хартиения носител на ведомостите, тъй като според нейните собствени показания служебните ѝ задължения основно се състояли в това да осчетоводява заплатите и рекапитулациите по ведомостите.

Изключителната отговорност на всеки един трудовик за изготвянето на ведомостите със заплати на служителите в съответния отдел на СДВР, в който е бил зачислен да изпълнява служебните си задължения, е установена и с показанията на св. Г..  Независимо от св. М. тя посочва за разпределението на служебните задължения между трудовиците, както и за „разпределение по отношение на водене на ведомостите по поделения”. В този смисъл свидетелските показания напълно еднопосочно възпроизвеждат факта на обособяването на отделни служебни сфери за всеки един трудовик в зависимост от отделението, в което работи. Те напълно еднопосочно установяват и факта, че  трудовикът на О „СОД” – СДВР е била именно подсъдимата. Пак въз основа на дадените от св. Г. показания, ценени в съпоставка със заключението на компютърно-техническите експертизи, се установи, че независимо от реогрганизациите на О”СОД” – СДВР /първоначално като самостоятелно финансово звено и впоследствие – като звено, ръководено от финансовата служба на СДВР/, АИС „ТРЗ” е била  една и съща. С други думи, не се установява структурните реорганизации на О”СОД” да са довели до промяна на достъпа до нея в лицето на подсъдимата Т..

Гласните доказателства сочат и за липсата на предварителен контрол върху дейността на подсъдимата относно въвежданите от нея данни с оглед изключителните ѝ правомощия за достъп в АИС „ТРЗ”, които не са били дублирани в длъжностната характеристика на друг служител от СДВР. В този смисъл са показанията на св. К., вкл. и прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. К. в досъдебното производство, както и от показанията на св. С., св. Г., св. Е. М. и Хр. Д., Д.Г..

Независимо от изброените свидетели св. Цв. Ц. /член от проверяващия екип по предварителната проверка, разпоредена в СДВР/ разказа на съда, че именно подс. Т. е извършвала начисляването на надбавки към основното трудово възнаграждение, както и че само тя е имала достъп до данните в електронната система за служителите на О”СОД”- СДВР. Уточнението на свидетеля, че подсъдимата влизала в системата със своя собствена парола, е потвърдено от компютърно – техническите експертизи, от съдържанието на ревизионния доклад, от показанията на св. Е.Р. и съдебно-счетоводните експертизи. Липсата на спомен при св. Ц. как точно е бил  организиран достъпът до тази електронна система, не е основание да бъдат считани за недостоверни категоричните му твърдения за наличието на изключителна връзка между действията на подс. Т.  и обективно възможния достъп до електронната система на АИС „ТРЗ”. Съдът приема, че това е така, тъй като неговите твърдения, че само и единствено подсъдимата работила с тази система при начисляване и удръжки от трудовото възнаграждение на служителите в О ”СОД” СДВР, кореспондират с показанията на свидетелите, съпричастни към дейността на финансовия отдел в СДВР (св. С. Г., Е. М., Хр. Д.). Тази група свидетелски показания подкрепя и твърдението на св. Ц., че  само и единствено подсъдимата е разполагала с необходимото ниво на достъп в АИС „ТРЗ”, както и че именно тя е била оправомощена да носи  в част от обслужващите банки дискетите, предоставени от изчислителния център на МВР. Принос за изясняването на този факт имат и показанията на св. Р.К., която разказа на съда, че двама служители са предоставяли чрез магнитен носител информация в банките за съдържанието на платежни нареждания към банкови сметки на служители в СДВР – св. С. и подсъдимата Т., като трудовиците, в т.ч. и подсъдимата са били пряко подчинени на св. С. и той определял кой какви функции да изпълнява. Важно е да се посочи, че според показанията на св. К. св. С. и подсъдимата носели дискети с информация поотделно, т.е. липсват обективни данни единият от тях да е знаел точно каква информация предоставя другият.  На следващо място показанията на св. К. са източник на доказателства и за това, че магнитните носители на информация за размера на трудовите възнаграждения на служителите на СДВР са оставали на съхранение в обслужващата банка. Обсъдените по-горе гласни доказателства в частта относно изключителните правомощия на подсъдимата през инкририминирания период при изготвянето на списъци с трудовите възнаграждения на служителите в О „СОД” – СДВР  кореспондират с удостоверение от главния счетоводител на СДВР, изпратено на съда с рег. № 513000-63848/27.10.2022г. – л.1582, том ІV СП. Обсъдената по-горе доказателствена съвкупност следва да бъде съпоставена с тази част от показанията на св. Е.Р. /IT специалист в Д „КИС” на МВР/, от които се установява как е бил предоставян достъп до АИС „ТРЗ”. Св. Р. разказа на съда, че всеки трудовик е разполагал едновременно с отдалечен, но и с ограничен достъп до АИС”ТРЗ”, който му е позволявал да въвежда, изменя или заличава данни в системата, но за точно определен кръг служители. Според показанията на св. Р. нивото на този достъп е било предоставяно въз основа на писмено искане от главния счетоводител и директора на СДВР, като същото е следвало да се администрира за изпълнение до Д „КИС”. Едва след подобна кореспонденция от Д „КИС” бил предоставян достъп на сътоветния трудовик,  с който да преодолее защитите на системата чрез юзър нейм и парола, а именно – защитата в мрежата на МВР, както и защитата, заложена в самата система.

С оглед изложеното по-горе и след като оцени съдържанието и на доказателствения материал, съдът приема за установено, че и през 2008г., вкл. до края на инкриминирания период трудовикът в СДВР, в т.ч. и подсъдимата, е бил единственото длъжностно лице в съответния отдел на СДВР, оторизирано да въвежда директно информацията за размера на трудовите възнаграждения на служители в СДВР  в електронен вид в АИС-ТРЗ, която информация по-късно била пренасяна автоматично на хартиен носител в Д „КИС” на МВР.  Гласните  и писмените доказателства дават основание за извод, че трудовикът е бил единственото оторизирано да изпълнява изплащането на труда на служителите в СДВР лице, вкл. и по касов път, с уточнението, че касовите плащания са били възложени на главния касиер на СДВР от началото на 2009г. Но дори и тогава според показанията на главните касиери по повод касовите плащания на аванс те самите не са имали контакт с отделни служители на О“СОД“-СДВР, а само и единствно с подсъдимата, на която предавали сумата по рекапитулацията към авансовия списък срещу РКО. Този извод не се променя и от съдържанието на показанията, дадени от св. В.Д., която разказа, че в известен период от време подсъдимата работела на каса в О“СОД“-СДВР с още една касиерка– М.И. (л.590, л. 291, ІІ том СП). Съдът приема, че това е така, тъй като съгласно показанията на св. В.Д. нейните впечатления за работата на подсъдимата и организацията на работата във финансовия отдел на О“СОД“ СДВР се отнасят за времето до 2004г., когато самата Д. се преместила в друг сектор на МВР – „Паспортна служба“ на бул. „Мария Луиза“. С други думи, описаните от св. Д. събития  предхождат инкриминирания период и не опровергават обвинителната теза, че подсъдимата е отговаряла изключително за изплащането на аванси към трудовите възнаграждения.  

Въз основа на показанията, дадени от св. К., се установи, че по отношение на подсъдимата не е бил осъществяван и последващ контрол за извършените от нея начисления. Особено информативни в тази насока са прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. К. в досъдебното производство. В частност от тях се установява как е разкрит случаят с престъпната дейност на подсъдимата, а именно във връзка със случайно подадено по време на ползван от нея отпуск искане от И.Ц. – служител в О”СОД” – СДВР до заместващия трудовик А.В. за издаване на служебна бележка относно размера на трудовия му доход. В тази връзка в прочетените показания се съдържа преразказ на данните, на които се натъкнала А.В. за „нереално висок доход” и предприетите от нея стъпки на 13.09.2010г. да информира за случая главния счетоводител на  СДВР - Е.М.. Прочетените показания на св. К. са източник на доказателства и за това, че едва от този момент нататък по разпореждане на Е. М. започнала проверка за дейността на подсъдимата, като началото на тази проверка се състои с генерирането на служебни бележки за трудовото възнаграждение на посочения по-горе служител И.Ц. за период от две години назад, считано от подаването на сигнал от А.В..  В този смисъл, ако изобщо може да се говори за последващ контрол, доколкото такъв е бил осъществен по конкретно подаден сигнал, довел до образуване на настоящото наказателно производство, съдът приема, че последващ рутинен регулярен контрол относно дейността на подсъдимата  в продължение на години, особено през инкриминирания период практически не е бил извършван. Разкриването на престъпната дейност, за която е повдигнато и предявено обвинение на подсъдимата, е станало напълно случайно и благодарение на новопостъпил служител, който се натъкнал на смущаваща информация по повод искането за издаването на служебна бележка за размера на трудовия доход на св. И.Ц..

 Отделно от това служителите на СДВР, не са имали обратна връзка с финансовия отдел на СДВР, тъй като не са получавали регулярна информация чрез предоставянето на фиш за начина, по който е било формирано тяхното трудово възнаграждение.  Това обстоятелство е установено не само от техните собствени показания, но и от показания на свидетели от финансовия отдел на СДВР (св. К. и св. Г.).

От показанията на св. К. се установи, че фишове за заплати въобще не е имало до момента, в който били установени  неправомерни начисления на възнаграждения на служители. По – нататък в показанията си св. К. уточнява, че издаването на фишове датира за периода след 2010г. и причината за настъпилата промяна в дейността на финансовия отдел е именно процесният случай, по повод на който била потърсена възможност всеки един служител да получи достъпна информация за начисленията и сумата, която следва да получи. В тази част показанията на св. К. са в пълен синхрон  с показанията на св. Г., която разказа на съда, че през инкриминирания период на служителите не се е издавал документ, от който те да получат информация какви начисления и удръжки са били направени към трудовото им възнаграждение, в т.ч. и за удръжка на месечен аванс. Въз основа на показанията, дадени от св. К. и св. Г., е несъмнено установено, че дори и с въвеждането на АИС „ТРЗ”, не е започнало автоматично издаването на фишове за работниците и служителите на СДВР. Според уточненията на св. Г. за такава информация съответният служител е следвало да потърси ресорния трудовик, който да му отпечата платежна бележка  и да му разясни отделните елементи от начисленията и удръжките към трудовото възнаграждение.

Прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на св. Р. К. обосновават авторството на деянието и в друг аспект. В тях са възпроизведени самопризнания на подсъдимата, дадени от нея пред Е.М. и св. Т., в какъвто смисъл следва да се ценят твърденията на подсъдимата пред двамата свидетели, че след начисляване на излишъци в системата на АИС „СДВР”, сумите стигали до нея, тъй като се нуждаела от парични средства.

Отговор на въпроса как технически е била обезпечена дейността на трудовика, в т.ч. и на подсъдимата, се съдържа в показанията на св. М., Д., Г., в показанията на св. Д. М. и св. Г., св. Е.Г.Р., както и в заключението на компютърно-техническите експертизи.

Данните от повторния разпит на св. М., както и информацията, предоставена от IT отдела на СДВР,  кореспондират със заключението на допълнителната КТЕ по протокол от 27.01.2023г. относно потребителското име и паролата за достъп до системата на АИС „ТРЗ”.  Въз основа на така изброените доказателствени източници е несъмнено установено, че са били уникални и са били предоставяни лично на всеки един служител, като регистрацията в системата е изисквала и смяна на служебно зададената парола. Един от основните източници на доказателства в тази насока са и показанията на св. Е.Г.Р. (IT специалист в Д”КИС” – МВР към момента на провеждане на вътрешния одит през 2012г.), както и заключението на последната допълнителна КТЕ от 27.01.2023г.

От изключително значение е фактът, установен чрез показанията на св. М., че парола за достъп и потребителско име до системата на АИС”ТРЗ” във връзка с дейността на О”СОД” – СДВР били предоставени само и единствено на подс. Т.. В тази част нейнит показания са в синхрон с  показанията на св. Р..  От показанията на св. Р. се установи, че след  внедряване на АИС „ТРЗ“, е била извършвана дейност, свързана обучението на служители и  поддръжка на данните  и логовете. В показанията на св. Р. този процес най-общо е установен като поддръжка на последователни масиви, в които се записва всяко влизане на всеки потребител, вкл. и данни за това от кой терминал или компютър е влизал в системата и какви действия е извършал в нея. Св. Р. разказа пред съда, че от самото ѝ създаване АИС „ТРЗ“ е била поддържана от програмисти, като личните ангажименти на св. Р. за поддръжка на системата датират от 2004 г.

В тази връзка  следва да бъдат обсъдени отделно и доказателствата за наложената организация при обезпечаването на плащанията на трудовите възнаграждения на служителите в СДВР, респективно – на служителите в О”СОД”-СДВР по банков път. От показанията на св. Р. (IT специалист в Д”КИС”-МВР) се установи, че АИС „ТРЗ” е позволявала да бъде записано и архивирано всяко едно направено изменение на данните в тази система в последователни масиви, т.е. в т.нар. „лог файлове“, като информацията в тях се съхранявала, вкл. и към момента на проведения разпит пред съда за всеки  ден от 2004 г. Въз основа на разясненията, дадени от св. Р., е несъмнено установено, че сред съхраняваната информация са били и файловете от всички финансови служби на МВР, предназначени за банките, като именно това обстоятелство направило възможно сравнението между тези файлове, които са излезли от системата и са били изпратени към СДВР през инкриминирания период, от една страна и тези файлове, които са били  предоставени от  банките относно получената от тях информация, от друга страна. Така съпоставката на информацията, извлечена от служебния компютър на подсъдимата,  с КТЕ и показанията на св. Р. дава основание за извод, че за целта на вътрешния одит от св. Р. е била направена програма за сравнение между данните, съдържащи се в  Д„КИС”– МВР  и предоставената от банките информация за това, което те през инкриминирания период са получили от финансовото звено на О”СОД” - СДВР. Показанията на св. Р. са източник на доказателства за това, че в резултат на извършения от нея анализ са били установени банкови преводи по сметки на две лица, които са различни от лицата в оригиналния вариант на магнитния носител. С други думи, чрез използваната от св. Р. програма и нейните собствени показания пред съда е установено, че информацията в магнитния носител, който е представен към банката, не е била идентична с тази, която се е съдържала в първото копие на файла, предоставен от Д „КИС” – МВР, която според уточненията на вещото лице  В. Н. в производсвото пред съда, веднъж създадена, не може да се изменя, т.е. сравнението с използваната от св. Р. програма в процеса на вътрешния одит обхваща този файл, който е бил изготвен в Д „КИС”- МВР и е бил предназначен за финансовото звено на О”СОД” – СДВР. Показанията на св. Е.Р. са проверени с показанията на св. О.Т. (началник отдел „СОД”- СДВР към момента на вътрешната проверка, извършена от звено „Материални проверки” в СДВР), който посочи в разказа си пред съда, че е бил ангажиран с кореспонденцията между СДВР  и банките за постъпилата при тях информация относно сумите по преводите и банковите сметки, към които са били насочвани. Съдът приема, че св. Т. е добросъвестен свидетел, не е ангажиран нито емоционално, нито с интерес от изхода на делото и поради това неговите показания са достатъчно надежден източник на доказателства, който преодолява значението на факта, че банковите институции към настоящия момент не съхраняват информация, относима към инкриминирания период. Съдът приема за добросъвестно изявлението на св. Т., че е запознат с факта на изискани  сведения от банката, в която М.Т. е получавал заплатата си, както и с факта, че тази информация е била предоставена своевременно, за да бъде ползвана при крайните изводи на проверяващия екип, назначен от звено „Материални проверки” – СДВР. Съпоставката на тази част от показанията на св. Т. с показанията на св. Р. обосновава извод, че именно тази информация е била използвана от нея при въвеждането на изходни данни в специално разработената програма за сравнителен анализ между отделни групи файлове.

Съчетаният анализ на обсъдените по-горе доказателствени източници и заключенията на компютърно-техническите експертизи води и до други изводи, от значение за крайния изход на делото, а  именно че авторът на манипулираните данни може да бъде само и единствено подсъдимата поради факта, че тази манипулация е била технически възможна само при наличието на най-висока степен на достъп до АИС „ТРЗ” в частта относно финансовите въпроси на О”СОД” – СДВР. Писмените доказателства и заключенията на компютърно-техническите експертизи доказват, че подсъдимата не само е разполагала с най-високата степен на достъп, но и с изключителен достъп, който не е бил технически осигурен за други длъжностни лица във финансовия отдел на СДВР. Този факт е установен самостоятелно и от показанията на св. Е.Р., която разказа, че за процесния период счетоводителите не са въвеждали данни в АИС „ТРЗ”,  като са имали само контролиращи функции на ниво „наблюдение”. Чрез показанията на св. Р. е изяснен и обемът на контролиращите функции, а  именно чрез  достъп до ведомости, до финансиране на цялата ведомост, до отрицателните числа по ведомост, до всякакви видове справки, но без въвеждане на данни. Изключение от правилото счетоводителите да нямат достъп до въвеждането на данни било допускано само при липсата на назначен трудовик, какъвто не е настоящият случай. Специално за свидетелите Е.М. и С.Г. се установи, че не са имали достъп до АИС „ТРЗ”, за да въвеждат данни, като този въпрос е бил поставен на разискване и в процеса на вътрешния одит.

Обемът на проведената вътрешна проверка е показателен и от неопроверганото твърдение на св. Р., че освен поименните справки за начисления и удръжки, направени на името на различни служители за период, който обхваща няколко години, от страна на св. Р. била изготвена и справка с информация за достъпът, който е бил предоставен на всички лица  - служители в СДВР, които са дефинирани за това кое лице, за кой период от време, до каква система и в каква степен е разполагало с достъп, кога е даден достъпът, до кои части от системата и до кои документи и ведомости е имало предоставен достъп.  Несъмнено е установено, че се касае за справка, изготвянето на която е било възможно на базата на налична информационна система, подобна на АИС  „Труд и работна заплата“, която система според показанията на св. Р. е предоставяла по аналогичен начин е предоставяла достъп до издирвани лица, до БДС, до ТРЗ  и въобще до всички системи, в които се пазят данните за достъп на различни служители на Министерство на вътрешните работи. Несъмнено е установено, че сред проучваните лица е била не само подсъдимата, но и свидетелите Е.М. и С.Г., като за последните две лица не е било установено наличието на достъп до АИС „ТРЗ” на това ниво, което да им позволи да въвеждат, изменят и заличават данни.

Фактите и обстоятелствата, изяснени във връзка с достъпа до АИС „ТРЗ”,  е самостоятелно основание за категоричен извод, че именно действия на подсъдимата  са довели до неправомерни начислния и удръжки от трудовите възнаграждения на служители на О”СОД”-СДВР, както и до неправомерни преводи по нейни сметки и сметки на нейния син М.Т.. Фактът на изключителен достъп на подсъдимата през инкриминирания период до АИС „ТРЗ” в СДВР е неоспорен от страните и е установен без противоречия при съпоставката на показанията, дадени от св. Р. с останалия доказателствен материал. Изключителният достъп на подсъдимата на базата на персонално предоставено потребителско име и парола до АИС „ТРЗ“, която системата изисквала веднага да се замени, се установява и от показанията на св. В., които са проверени с писмени доказателства, събрани в производството пред съда (писмо рег. № 5290р-22913/23.12.2022г. (л.1901, том V, СП, СГС).

 На следващо място този факт дава логично обяснение на въпроса защо подсъдимата Т. на практика не е била замествана никога от нито един служител от финансовия отдел на СДВР. Св. В. разказа на съда, че в случай на заместване, заместващото лице не е разполагало с техническа възможност да извършва действия, които изискват достъп до системата на ниво въвеждане и изменение на данни, т.е. било е възможно единствено да се направи извлечение на налична в системата информация за конкретно лице.  

Отделно от това, изключителните права на достъп, предоставени на подсъдимата Т. до АИС „ТРЗ” през  инкриминирания период, дават и логичен отговор на въпроса защо заплатите на служителите на О”СОД” – СДВР са били обработвани от нея дори във време, в което същата е имала право да отсъства поради разрешен годишен отпуск (л. 1846, л.1847, том V, СП, СГС). Показателен е фактът, че за период повече от две години св. М. не можа да си спомни дори един единствен случай данните в АИС ”ТРЗ” да са били въвеждани от друго лице, различно от подсъдимата Т.. Св. М. в разпита си пред съда не успя да назове личните данни дори на един  заместващ служител на СДВР, на когото със заповед или с устно разпореждане да му е било възлагано да изпълнява служебните задължения на подсъдимата в случай на отсъствие от нейна страна, по отношение на когото да е било администрирано искане за предоставяне на необходимата степен на достъп до АИС“ТРЗ, още повече в такъв продължителен период, в който св. М. и подсъдимата са работили в обща служебна среда във финансовия отдел на СДВР (около две години).  Самостоятелно и независимо от показанията на св. Е. М. липсата на определен заместник в случай на отсъствие на подс. Т. от работното ѝ място е установено и от показанията на някои от служителите на СДВР. В тази насока изключително красноречиви са показанията на св. Д.Х., който  заяви пред съда, че е съхранил ясен спомен за служебните функции, които е изпълнявала подсъдимата  като касиер в О”СОД” – СДВР. Показателен е фактът, че този свидетел не можа да си спомни друг касиер да е работил в СДВР и дори твърди, че тя е работила напълно самостоятелно, с което отново се потвърждават показанията на св. В.. Същият е случаят и със св. Ц.М.Ц. /С. към инкриминирания период/, която също заяви, че не си спомня в О ”СОД” – СДВР да  е работил  друг касиер, различен от подсъдимата.

От показанията на св. Г. самостоятелно се установи, че подсъдимата на практика не е била контролирана в своята дейност. Твърденията на С. Г.  за осъществяван контрол от други служители във финансовия отдел на О„СОД“, както и за периодични ревизии, са изключително уклончиви и не съдържат конкретна информация в тази насока. Провеждането на такива ревизии не е потвърдено и от писмени доказателства, доколкото единственият наличен ревизионен доклад е изготвеният след инкриминирания период във връзка с процесния случай. Уклончиви са и показанията на св. Е.М., която отхвърли възможността тя самата да носи отговорност за достоверност на въвежданите от подсъдимата данни в АИС „ТРЗ”, като препрати в тази насока към задълженията на своите заместници – св. Р.К. и св. С.. От своя страна св. К. оспори възможността да е лично отговорна за контрола на данните, вписани във ведомостите, като посочи в разказа си пред съда, че те е следвало да бъдат подписвани от св. С. в качеството му на специалист по заплащането на труда и главен счетоводител и директор. Св. К. е категорична в твърденията си пред съда, че лично не е подписвала ведомости, тъй като работела като оперативен счетоводител, осчетоводявала заплатите и проверявала рекапитулациите, които осчетоводявала.

 Авторството на деянието е установено и от обсъдените по-горе КТЕ, в частност– от заключението на основната компютърно-техническата експертиза, която  е източник на доказателства за това, че на името на подсъдимата е бил регистриран профил за достъп в електронната система на АИС-ТРЗ с потребителско име „VaToneva” и към инкриминирания период е бил използван за влизане в системата на АИС“ТРЗ“ в СДВР (том 26, ДП). От заключението на същата експертиза е видно, че системата била изградена така, че в нея оставала следа за профилите, които са осъществявали достъп в нея,  за времето, в което е осъществен този достъп, както и за файловете, които са били достъпвани във времето, в което съответният потребител е бил „логнат”. От допълнителната КТЕ, приета в производството пред съда, както  и въз основа на писмените доказателства  се установи, че смяната на първоначално зададената парола е изискване в МВР при работа е всеки един информационен фонд - следователно и в АИС ТРЗ първоначалната смяна на паролата също е била задължителна. В този смисъл са и показанията на св. Е.Р.. Посочените по-горе източници на доказателства дават основание и за извод, че паролите за достъп до АИС ТРЗ са били криптирани от създаването им и не са били известни за администраторите на системата. Същите били предоставяни  лично на потребителя в запечатан плик с ниво на защита „за служебно ползване“, като администраторите на всички информационни системи, в т.ч. и на АИС „ТРЗ”, са нямали и не са могли да разполагат с информация за паролите на потребителите. Следователно, администраторите на информационната система обективно не са разполагали и със следа за смяна на първоначално зададената парола при регистрацията на потребителския профил в АИС ТРЗ, нито са разполагали с техническа възможност да установят съдържанието на новата парола, въведена от съответния потребител (л.1901, том V, СП, СГС). Въз основа на допълнителната КТЕ се установи, че не е съществувала техническа възможност администратор на СДВР да влезе в профила на VaToneva за инкриминирания период, дори и само на ниво наблюдение (л.1912, л.1913, том V, СП, СГС). В тази част заключението на КТЕ е в пълен синхрон с показанията на св. Е.Р., която също потвърди, че всеки един служител е разполагал  потребителски идентификатор и парола, която е била известна само на него. Отделно от това, показанията на св. Р. са източник на доказателства за обособено трето ниво на защита на данните в Министерство на вътрешните работи, което е позволявало за  всеки един трудовик да се регистрира такъв идентификатор в системата, която определя достъпа, така, че администраторът във всеки един момент да може да установи кой  какъв достъп има, кога му е даден, кога му е коригиран и  кога му е отнет.

По изложените по-горе съображения съдът прие с доверие показанията на св. Р. И., които също  дават ясен  и еднозначен отговор за това как в хода на предприетата вътрешна проверка на случая в СДВР е било установено личното участие на подсъдимата при неправомерните начисления и удръжки на трудови възнаграждения. При изготвянето на заключението по доклада този свидетел  работил с активното съдейтствие на св. Е.Р. и неговите покзания са самостоятелен източник на доказателства за това, че подсъдимата Т. в качеството си на трудовик е  ползвала уникално, предоставено само на нея потребителско име и парола за достъп до програмата на АИС – ТРЗ. В тази част те кореспондират напълно и без противоречия с показанията на св. Д. М., който разказа на съда, че подсъдимата е разполагала със собствено работно място в специално отреден кабинет в сградата на СДВР, който е ползвала самостоятелно. Въз основа на дадените от същия свидетел показания се установи, че на подсъдимата е бил предоставен служебен компютър, който е бил ползван изключително от нея със собствено потребителско име и парола. При това положение дори и да се приеме за основателно възражението на подсъдимата, че и трети лица са имали достъп до служебния ѝ компютър, е предварително ясно, че те не биха могли да го ползват с нейния идентификатор.

Връзката между подсъдимата и инкриминираните корекции в трудовите възнаграждения на служителите, описани в обвинителния акт, се извежда и от показанията на св. Р. относно данните, с които са работели трудовиците при ползването на АИС „ТРЗ”,  относно начина на регистрация и съхранение на тези данни и значението на базата данни за въвежданите начисления и удръжки относно провеждането на вътрешния одит срещу подсъдимата и изготвянето на заключение по него.

В тази част показанията на св. Р. възпроизвеждат процедура по осигуряване на достъп и функции на АИС „ТРЗ”, предвидени в инструкцията за работа с тази система. Този нормативен източник на права и задължения на подсъдимата, е  предвиждал при  работа със системата да бъдат последователно извършени действия на осигуряване на достъп, а именно: издаването на заповед на директора на СДВР, предоставянето на  индивидуален юзърнейм и парола, въз основа на заповедта. Спазването на тези стъпки за осигуряването на достъп дава основание за извод, че след  предоставянето на достъп с потребителско име и парола, не е бил осъществяван контрол за начина на съхранение на тези данни, като отговорността за това е била възлагана на съответния титуляр на потребителското име, т.е. дори и да се допусне, че  трето лице е ползвало идентификатора на подсъдимата, това не би могло да се случи без нейно знание и съгласие.

Относими към изясняването на въпроса какви действия е позволявал техническият достъп до АИС”ТРЗ” във връзка с дейността на подсъдимата в качеството ѝ на трудовик, дали и как тези действия са оставили следа в самата система и ако това е така – дали и как тази следа е станала достъпна за лицата, включени във вътрешния одит, отговор отново дават показанията на св. Е.Р.. В показанията си пред съда тази свидетелка посочи, че всяко едно логване в системата може да бъде проверено,  вкл. и за началния момент, в който същата е била въведена в експлоатация (от 2004 г.), като се установи за  всяко едно лице от кой терминал е влязло, кога е влязло в системата, каква информация е изисквало от нея, какви корекции са били направени, дали корекциите за настоящ, минал или бъдещ период от време.

Съчетаният анализ на дадените от св. Р. показания с компютърно-техническите експертизи обосновава извод, че в инкриминираните от обвинението случаи подсъдимата е използвала собственото си потребителско име „VaToneva”, за да въведе аванс, брой отработени часове за положен извънреден труд, както и процент към добавки без документална обоснованост за това, с които да компенсира планираната от нея  удръжка за аванс. Несъмнено техническата възможност, с която е разполагала подсъдимата да въведе данни за аванс, а след това да въведе и други данни като извънреден труд и процент към добавки без правно основание за това, както и да изтрие данните за аванс за следващ период, е улеснила изключително извършваната от нея престъпна дейност, което според показанията на св. Р. е било отчетено още при вътрешния одит. Съдът приема, че това е така с оглед наложените във връзка тази констатация промени в организацията на работа на финансовия отдел на СДВР, свързани с изискването въвеждането и изтриването на данни за аванс да се извършва с допълнителна санкция от друго длъжностно лице.

Св. Р. потвърди личното си участие при изготвянето на писмено становище, съдържащо се в том 6 от ДП от л. 326 до л. 330 с приложенията към него. Нейният коментар относно това писмено доказателство дава основание за извод, че се касае за документ, който е бил изготвен в процеса на предварителния одит по случая, както и че тя лично е съдействала за изготвянето на това становище, като е ползвала и преоставила информация от лог файловете на проверяващия екип от  вътрешния одит. Приносът на св. Р. за анализ на релевантните данни в лог файловете се извежда от анализа на информацията на стр. 329, том 6 ДП за  потребителския идентификатор, свързан с идентификация на лицето, което въвежда и коригира информация. В разказа си пред съда свидетелката изясни начина, по който се установява идентификаторът, кодът, който е бил въведен, значението на този код, самоличността на лицето и периода, до който се отнася изменението с въведения код. Св. Р. посочи, че техническите изпълнители по изплащането на труда, какъвто  е била и подсъдимата, са работели с приложение в екранна форма, което е съдържало подробна информация за значението на всеки отделен код,  т. напр. код 2203 – сумарно извънреден труд за служители, първа категория, т.е. военизирани служители, код 2398 - за ЛРТП /лица, работещи по трудово правоотношение/.  Въз основа на дадените от св. Р. показания може да се заключи, че подсъдимата, като потребител на АИС „ТРЗ” е оставяла следа за въведените от нея кодове, както и че е била предварително запозната с  тяхното значение чрез информацията в специално приложение, което е било достъпно за нея в електронен вид.

Относно установяване самоличността на лицето, за което се въвеждат данни в АИС „ТРЗ”, свидетелката Р. посочи, че то е било разпознаваемо на базата на един единствен идентификатор съгласно дефиницията от  базите данни, като този идентификатор бил предоставян  служебно. Показанията на св. Р. са източник на доказателства за наличието на уникален идентификатор в системата, която определя достъпа на всеки един служител доколкото всеки един служител в МВР е бил дефиниран в още една система на базата на това какъв достъп има, кога му е даден, кога му е коригиран, кога му е отнет.  Въз основа на дадените от св. Р. се установи, че при всяко едно въвеждане на данни системата автоматично отчита идентификаторът на тази операция, което позволявало да се установи и самоличността на лицето, което ги въвежда, респективно – да се осъществи третото ниво на защитата на данните в Министерство на вътрешните работи.

При така събраните гласни доказателства съдът прие за установено, че  работата с АИС „ТРЗ” е позволявала при въвеждането на ЕГН да се потърси съответният идентификатор  и да се установи за кой служител какви данни и от кого и кога са били въведени. На следващо място показанията на св. Р. са източник на доказателства за това, че след установяване на идентификатора проверяващият програмист е имал възможност да установи  данните, които се въвеждат за всеки един служител, в т.ч. и различията в местоназначението на определени суми, които за един и същи отчетен период фигурират в един от файловете като начисление към заплатата  на определен служител, а в друг от файловете за същия период– като сума, с която се захранва сметката на подсъдимата или нейния син М.Т..

Разгледаният от св. Р. примерен казус на извършено вписване на изменение в АИС „ТРЗ”, което е било анализирано в предявените ѝ документи, показва, че лог файловете са съдържали информация за  идентификатор, който се свързва с подсъдимата, показва, че проучването на лог файловете е позволявало да се установи съдържанието на вписването (т. напр. 50 часа извънреден труд), датата на която е въведено (02.08.2010г.), периода за който е въведено (при налична дефиниция в примерния казус - месец, т.е. от 01.08.2010 г. до 31.08.2010 г.), както и евентуално отбелязване на код ULOG 080210, обозначаващ факта, че информацията все още се съхранява в Д „КИС” – МВР. С други думи, въведеният от подсъдимата извънреден труд от 50 часа с операция, която датира от  02.08.2010г., е бил отчетен от нея не само без протокол за положен труд и заповед за изплащането му, но и за бъдещ период, т.е. за периода от 02.08.2010г. до 31.08.2010г., в който нито подсъдимата, нито друго длъжностно лице е могло да знае, че този труд действително ще бъде положен. Това несъответствие в отчета на извънредния труд (за бъдещ период от време, за който все още не е налична информация дали действително ще бъде положен) в настоящия случай изглежда още по-абсурдно на фона на неопроверганите твърдения в показанията на св. Р., че протоколите за положен извънреден труд поначало не са били предоставяни навреме, тъй като е следвало да бъдат оформени с подписи на множество длъжностни лица. Изясни се, че едва при наличието на всички изискуеми подписи тези протоколи са били предоставяни на  трудовиците, за да въведат данни, респективно в обичайния случай на отчитането на извънреден труд въвеждането на брой часове извънреден труд се е отнасяло за предходен период, а не за бъдещ период от време. В разгледания от св. Р. случай, документиран в лог файловете за август 2010г., обаче, се установява въвеждането на извънреден труд в началото на август за периода от началото до края на август. Във всички инкриминирани случаи на положен извънреден труд вътрешният одит, а впоследствие и назначените съдебно-счетводни експертизи не са установили протоколи, удостоверяващи факта на положен извънреден труд.

Отделно от това съпоставката на показанията, дадени от св. Д. М. и св. С. обосновава извод, че в процеса на проверката в СДВР е била изискана  справка за периода от  2005 г. до 2010 г., чрез която да се установи колко хора са имали достъп до степен, която позволява да внасят изменения с начисления върху трудовите възнаграждения на служителите в О”СОД”- СДВР. Тази справка е установила според показанията на св. М., че единственото лице с такова ниво на достъп до АИС – ТРЗ е била подсъдимата Т.. В тази част неговите показания кореспондират с писмените доказателства (л.1582, том IV СП, СГС).

В заключение съдът намира, че показанията на свидетелите М. и С. са потвърдени от показанията на св. Е.Р., както и от разказа на св. Е.М. и св. К.. Всички изброени свидетели потвърдиха независимо от един от друг, че работата в АИС „ТРЗ” е изисквала регистрирано  потребителско име и парола, като системата е функционирала с различни нива на достъп за всеки един потребител. Гласните доказателства са непротиворечиви относно факта, че трудовиците, работещи и като касиери, в т.ч. и подсъдимата са имали най-високото ниво на достъп, свързано с въвеждане на данни, а останалите служители  са разполагали с ниво на достъп за справка.

В тази връзка следва да бъдат направени уточнения относно доказателствените източници относно степените на защита на информация в АИС „ТРЗ”. Наличието на различни нива на достъп до АИС „ТРЗ” самостоятелно е установено от показанията на св. Р., която разказа, че всеки служител с оторизиран достъп до системата е бил длъжен да премине през различни нива на защита на системата – едното на домейн контролер, който е бил дефиниран в цялото министерство  и е имало дефинирани служители по системи и второ ниво на защита, обусловено от дефиницията в АИС „Труд и работна заплата“, като това по-ниско ниво на защитата е позволявало единствено да се направи справка за данни по номер на ЕГН, както и да се издаде, ако е необходимо служебна бележка или да се въведат данни за издаден болничен лист. 

Важно е да се посочи, че през инкриминирания период достъпът до АИС „ТРЗ” е бил предоставян от Д „КИС” по разпореждане на директора на Д „КИС” при наличието на искания за съответния служител, а компетентни да изпълнят това разпореждане са били св. Е.Р. и още трима служители, които са неустановени по делото. Показанията на св. Р. са източник на доказателства за това, че след изпълнение на писменото искане за оказване на достъп, върху същото е било извършвано отбелязване  на коя дата и кой е дал достъп на съответния служител, след което така създадената документация оставала на съхранение в деловодството на Д”КИС” - МВР.  На следващо място, от съществено значение е уточнението на св. Р., че още при тестването на новата АИС „ТРЗ” в началото на 2005г. е бил даден първоначален достъп на всички потребители, тъй  като същите са били обучавани за работа с тази система. Съдът приема за достоверно твърдението на св. Р. за наличието на коригиращо писмо от С.Г. (главен счетоводител за част от инкриминирания период), която изискала преразпределение на ведомостите, респективно и корекция /ограничаване на достъпа на всеки един трудовик до ведомостите в поделението, в което изпълнява трудовите си задължения.

Висока информативна стойност за нивото на достъп до АИС „ТРЗ” има и тази част от показанията на св. Р., въз основа на която се установи, че през инкриминирания период техническото изготвяне на файловете с информация за заплати, списъци с данни за осигурителния доход на всеки служител към НАП и НОИ, както и обобщена информация за  всеки един служител за издадени по отношение на него болнични листове, за осигурителния му доход, както и за положен от него извънреден труд, е било извършвано в Д”КИС” на МВР.  Несъмнено е установено, че част от така изготвяните  файлове, в т.ч. и  файлове за банките били предоставяни на всички финансови служби на министерството. Показанията на св. Р. са в пълен синхрон с останалите източници на доказателства, от които се установява, че Дирекция „КИС” не е осъществявала пряка комуникация с обслужващите банки. Въз основа на същия доказателствен източник се установява, че друга част от файловете, свързани с осигурителен доход и издадени болнични листове информацията от Д”КИС” била предоставяна пряко на НАП и НОИ по линия за кореспонденция с класифицирана информация с ниво на защита „Строго секретно”. Следователно тази информация, която е била достъпна за трудовиците след обработката ѝ в Д ”КИС” при условията на отдалечен достъп, включва именно авансовите списъци и списъците със заплати на всеки един служител от съответното поделение на МВР, т.е. за всеки един трудовик достъпът е бил  едновременно отдалечен, но и ограничен до този кръг от служители, които са работели в съответната структура на МВР и в която съответният трудовик е бил оторизиран да изпълнява служебните си задължения. Особено съществено значение в настоящия случай има установената въз основа на дадените от св. Р. показания информация, че независимо от предоставените нива на достъп, нито един трудовик не е имал достъп до най-високото ниво, с което е разполагал друг трудовик в друго поделение на МВР. С други думи, показанията на тази свидетелка, ценени в съчетан анализ със заключенията на компютърно-техническите експертизи, водят до извод,  че нивото на достъп на всеки един трудовик е било изключително в рамките на съответното поделение на МВР, но същевременно е било ограничено до базата данни на служителите в това поделение. Съдът приема с доверие като компетентни и добросъвестни показанията на св. Р. и в тази част, в която се твърди, че системата технически е позволявала  на ниво „наблюдение“ да се направи справка и за останалите ведомости, но  не и да се въвеждат данни за служители извън съответното поделение на МВР, т.е. за   ведомости, която не са  дефинирани за съответния трудовик от АИС „ТРЗ”.   

В обобщение съдът счита, че тази част от гласните доказателства разкрива обстоятелствата, които са направили обективно възможен достъпът на подсъдимата до базата данни в програмата АИС-ТРЗ, внасянето на изменения в нея с въвеждането на допълнителни начисления, както и изменения в базата данни с разпределението на неправомерните начисления към личната  банкова сметка ***, както и към банкова сметка ***  ѝ М.Т.. Тази дейност поради създадената по-горе организация на работа, при която функциите на подсъдимата практически не са могли да бъдат изпълнявани от друго лице, а контролът на ниво „наблюдение“ от страна на главния счетоводител е бил формален, е довела до пълна  безконтролност, което улеснило изключително изпълнението на престъпленията, за които е ангажирана нейната наказателна отговорност.

 На второ място, въвеждането на потребителско име и парола в системата на АИС – ТРЗ дава логично обяснение за факта на генерирани  следи в програмата за времето, в което подсъдимата е използвала личния си акаунт за достъп. Това обстоятелство е потвърдено  със заключение на допълнителната компютърно – техническа експертиза (л.10 –л. 36, том 33 от ДП). Обект на изследване с тази експертиза е била компютърна конфигурация, предадена доброволно от финансовия отдел на СДВР. Заключението на компютърно-техническата експертиза установява, че в нея са били създадени два акунта на потребители, които са били  с имена „VaToneva“ и  ELMladenova“. Същото заключение е източник на доказателства и за факта, че в периода от 01.09.2005г. до 30.09.2010г. е оставена електронна следа за ползването на системата единствено от потребител с акаунт „Va_Toneva“. Във връзка с това обстоятелство е необходимо да се уточни следното. Нито един свидетел по делото, в т.ч. колеги на подсъдимата от финансовия отдел на СДВР, не посочи конкретно установено лице да е замествало подсъдимата в един или друг случай. Св. Д. е категорична, че никога не е замествала подсъдимата независимо от факта дали е възниквала служебна необходимост от това. Данни за заместването на подсъдимата не се извличат и от показанията на св. С. Г., нито от показанията на св. Е.М. и Т.А..  В този смисъл е и информацията, извлечена от частично прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от Р.К., дадени от нея в досъдебното производство в протокол за разпит от 17.01.2011 г. на л. 80-82, том 2 ДП. Те са източник на доказателства за това, че дори и в изключителни случаи във връзка с изготвянето на ведомостите подсъдимата не е била замествана от конкретно определено лице.  В частност от уточненията на св. К. пред съда по повод прочетените показания се установи, че друг трудовик А.В. действително поради отсъствие на подсъдимата е изготвил по искане на служител в СДВР (И.Ц.) справка за размера на неговото трудово възнаграждение. Според показанията на св. К. обаче за изготвянето на тази справка е бил достатъчен достъп до системата на АИС „ТРЗ” на ниво „наблюдение”, като това ниво на достъп до ведомостите е давало възможност на А.В. с въвеждането на номер на  ЕГН в модул „платежна бележка“ да види начисленията, както и да разпечата  служебна бележка за дохода. Според показанията на св. К. това ниво на достъп не е позволявало нито на А.В., нито на друг служител да въвежда данни в  системата на АИС-ТРЗ, вкл. и такива, които касаят изготвяне на ведомостите с трудовите възнаграждения на служителите на О ”СОД” СДВР. Следователно, ако подсъдимата е била замествана от други служители, то е било от такива, които са разполагали с достъп на ниво „наблюдение” до системата на АИС „ТРЗ”, т.е. те  обективно не са могли да осигурят заместване в пълния обем на изпълняваните от нея функции, респективно не биха могли да бъдат съпричастни към въвеждането на инкриминираните с обвинителния акт начисления и удръжки от трудови възнаграждения на служители на О”СОД” – СДВР. 

Обратното обаче – възлагането на допълнителни отговорности на подсъдимата като заместник на главния касиер, е установено по несъмнен  и категоричен начин от прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Д. в досъдебното производство (в протокол от 16.05.2013 г., том 26 на л. 44). Въз основа на прочетените показания на св. Д. се установи, че именно възлагането на допълнителни отговорности на подсъдимата, без да се установява конкретика за това дали подобно възлагане се базира на определени протекции, а именно да замества главния касиер, да извършва различни операции с парични средства, собственост на СДВР, каквито останалите трудовици не са били оправомощени да извършват, е формирало  изключително отношение на доверие на останалите служители във финансовия отдел на СДВР към нейната дейност. Аргумент за извод в този смисъл са извлича от прочетените показания на св. Д., както и от разказа ѝ пред съда, че подсъдимата е имала изключителен авторитет на дългогодишен служител в СДВР, до когото съществувала практика да се допитват останалите служители във финансовия отдел на СДВР. Отделни детайли за начина, по който е била поставена в служебната си дейност подсъдимата, се извличат от прекия разказ на св. Д. пред съда. На базата на прочетените показания тази свидетелка уточнява, че В.Т. е била „втория човек“, който е имал пълномощно да тегли заплати на служители и да внася парични средства, когато главният касиер, т.е. самата  Д. била възпрепятствана да го направи. В обобщение същата свидетелка посочва, че през инкриминирания период оторизираните лица да теглят и внасят парични средства на СДВР са били само две – св. Д. и подсъдимата.

Това обстоятелство дава логично обяснение за изградената висока степен на доверие, мотивирала главните касиери на СДВР, ангажирани на тази длъжност в различни периоди (Хр. Д., Т. А.) да ѝ предоставят аванси, начислени на различни служители срещу поставен от нея подпис в съответната ведомост, без да е представено пълномощно за това. Неформалното третиране на подсъдимата като по-висока категория трудовик е установено и от съчетания анализ на дадените от св. Г. и св. М. показания. Тази доказателствена съвкупност възпроизвежда факта на ограничен кръг лица, оторизирани да държат информация за трудовите възнаграждения на служители на СДВР и да предоставят тази информация на съответните банкови институции, които изпълняват функцията на обслужваща банка при изплащането им. Несъмнено е установено, че сред този изключително ограничен кръг лица е била именно подсъдимата и св. С. (началник на финансовия отдел на СДВР).  

Съдът приема, че подсъдимата не е била замествана дори в периода, в който ѝ е бил разрешен платен годишен отпуск или в период, в който е имала основание да отсъства от работното си място по други причини.  Такъв извод се обосновава от съпоставката на гласните доказателства със заключението на компютърно-техническата експертиза от 18.06.2015 г., изготвено от вещото лице В.Н.П. (том 34 от ДП). Въз основа на уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, се установи, че  към съдържанието на приложения към  експертизата оптичен носител се откриват файл с № 0107210 ПДФ, файл с № 10082006 ПДФ и още два с файла във ПДФ формат, като същите са били съпоставени от вещото лице с информацията в писмо № 513/26.05.2015 г. на СДВР, съдържащо данни за периодите, в които на подсъдимата Т. е бил разрешен платен годишен отпуск. За по – голяма част от инкриминирания период не е спорна връзката на подсъдимата с работното ѝ място към момента, в който е използван нейният потребителски профил в системата на АИС „ТРЗ”. Налице са спорни обстоятелства за тази част от времето на достъпване в системата, в което тя е имала право да отсъства от работното си място поради разрешен годишен отпуск. Експертизата е установила достъпване на електронната система на АИС „ТРЗ” с логване през профила на подсъдимата за периоди, в които тя документално е ползвала платен годишен отпуск. От фактическа страна се установи, че се касае за четири периода, в които профилът на подсъдимата в АИС”ТРЗ” е бил достъпван при наличието на разрешен годишен отпуск, а именно в периодите от 04.08.2006 г. до 21.08.2006 г.; от 14.07.2008 г. до 01.08.2008 г.; на 17.09.2008 г. и от 28.06.2010 г. до 15.07.2010 г. В така посочените периоди, когато подсъдимата е имала разрешен годишен отпуск, системата на АИС „ТРЗ” е бил достъпвана през нейният профил, както следва: за първия посочен по-горе период достъпването е било осъществено на 10.08.2006 г. от 15.49 часа до 15.58 часа, за втория период – на 17.07.2008г. часа от  09.35 до 09.36 часа; за третия период – на конкретната дата, в която подсъдимата е имала разрешен отпуск - 17.09.2008г. от 16.48 часа до 17.06 часа и в четвъртия период – на  01.07.2010 г. от 08.44 часа до 17.22 часа. Съпоставката на изложените по-горе изводи от заключението на КТЕ с показанията на св. Е.М. и писмените доказателства, допълнително изискани от СДВР (писмо рег. № 513000-63848/21.10.2022г.– л.1582, том V, СП, СГС) обосновава извод, че подсъдимата е достъпвала системата на АИС „ТРЗ” дори и в периодите, в които е имала право да отсъства поради разрешен годишен платен отпуск. Не се установи  за тези периоди да се е водела специална отчетност, да са били издавани заповеди за заместване или да е бил отнеман допуск до сградата на СДВР по отношение на служителия, ползващ отпуск. С други думи, не се установи трето лице да е ползвало профила на подсъдимата за достъп до АИС „ТРЗ”, още повече да е достъпвало системата през служебния ѝ компютър. От показанията на св. М. е видно, че тя не си спомня нито един случай от подсъдимата да е било изисквано да се явява на работа по време на отпуск, поради което съдът приема за установено, че подсъдимата доброволно се е ангажирала с изпълнението на  служебни задължения и в тези периоди. Липсват каквито и да е доказателства подсъдимата Т. да е изразявала несъгласие с така установената организация на работа, да е изисквала помощ или заместващ служител и да е имала оплаквания в тази насока. Липсват каквито и да е доказателствени източници, които да опровергаят обвинителните доказателства за това, че потребителското име и паролата, с които подсъдимата е разполагала за достъп в АИС „ТРЗ”, са били ползвани изключително от нея и не са били преотстъпвани на друго конкретно установено лице, дори и в периодите на ползван от нея отпуск. При разпит на вещото лице във връзка с посоченото заключение се установи, че при изготвянето на тази експертиза вещото лице не е имало за задача да отговори на въпроса какви действия през профила на подсъдимата са регистрирани на тези дати. Това обстоятелство наложи назначаването на допълнителна компютърно-техническа експертиза в съдебното производство, от заключението на която се установи следното. Вещото лице е изследвало допълнително  файл BF_2010_02_1704_STSA.103.txt, установен на изследвания CD носител и в папка D:\rabotna. Този файл вещото лице е сравнило с помощта на специализиран софтуер с предоставеният от банка ДСК едноименен файл, установен в папка MVR\2010 на десктопа на потребител ELMladenova. При сравняването е установена модификация на редове 391, 1064, 1205, 1801, 2240, 2298, 2493, 2520, 3001, 3092, 3198, 3227, 3253 и 3347. Резултатът от сравняването е отразен в таблица - Приложение 1 към заключението. Файлът е бил установен с  повече от 3 300 реда, поради което в табличната информация в Приложение № 1 експертизата е изследвала само тези редове, които  са модифицирани, като първата колона показва № на реда, втората - съдържанието на реда преди модифицирането (в болд е показана оригиналната стойност на сумата за получаване), а третата - модифицираната стойност на сумата за получаване. Същият сравнителен анализ е направен и за сравняването на едноименни файлове, както следва: за  BF_2010_04_1704_STSA.103.txt, установен на десктопа на потребител VaToneva и в папка MVRU010 на десктопа на потребител ELMladenova; за BF_2010_05_1704_STSA.103.txt, установен на десктопа на потребител VaToneva и в папка MVR\2010 на десктопа на потребител ELMladenova; за BF_2009_08_1704_STSA.103.txt, установен в папка D\rabotna\0809 и в папка \MVR\2009 на десктопа на потребител ELMladenova; за BF 2010 03 1704_STSA.103.txt, установен в папка D  и в папка \MVR\2010 на десктопа на потребител ELMladenova; за  BF_2010_01_1704_STSA.103.txt, установен в папка D\Zaplati\disketi и в папка \MVR\2010  на десктопа на потребител ELMladenova.  Относно значението на абревиатурата STSA вече се изясни, че същата се отбелязва при файлове, предназначени за банкови институции. Следователно, подсъдимата в периода на ползван от нея отпуск не просто  е достъпвала АИС „ТРЗ” през личния си профил, но и е модифицирала файлове в частта относно размера на трудовите възнаграждения, които е следвало да се изплатят с превод от банка „ДСК“.  

 

Доказателства, относими към механизма на присвояване

Основният източник на доказателства за изясняване на този въпрос е съдебно-счетоводната експертиза (том 33 ДП), заключенията на съдебно-счетоводните експертизи в том 26 от ДП, компютърно-техническите експертизи в том 26, ДП, в том 34, ДП, вкл. и допълнителните КТЕ в том V от СП, СГС, назначени в производството пред съда, почерковата експертиза в том 26 ДП, както и показанията на свидетелите, чиито показания са относими към извършения вътрешен одит в СДВР – св. Р. И., В. И., св. А.А..   Относими са и част от писмените доказателства, които следва да бъдат ценени в съчетан анализ със свидетелските показания, обсъдени по-горе, т. напр. относно доклад за извършена тематична проверка рег. № I 25147/02.09.2011г. (том 6 ДП). Въз основа на показанията, дадени от св. В. И., се установи, че е бил изготвен след предходна частична проверка от „Икономическа полиция“ на СДВР, която е обхващала  единични случаи. Показанията на св. В. И. са източник на доказателства за това, че резултатите от частичната проверка и предложение за цялостна проверка стоят в основата на посочения по-горе доклад на специализирано звено „Материални проверки” при СДВР, приложен в том 6 ДП.

 Пак въз основа на показанията, дадени от св. В. И. и Р. И., се установява, че отделните членове на проверяващия екип са били ангажирани с изясняването на отделни групи въпроси за съответния период, обхванат от проверката, т. напр. – начисления за патрулно-постова служба, начисления за извънреден труд и  др. неправомерни начисления, като обобщението на цялата информация е било поверено на ръководителя на проверяващия екип.

Доказателствата по делото дават основание за извод, че подсъдимата през инкриминирания период е използвала различни механизми  на присвояване на парични средства, собственост на СДВР, като тези механизми са  били допълвани и усъвършенствани от нея съобразно актуалните промени в организацията на работата във финансовия отдел на СДВР.  Общото във всички случаи е създаването на неправомерни начисления на името на различни служители на О”СОД” – СДВР, както и последващото присвояване на създадените от подсъдимата излишъци по касов или по банков път, като отчитането на липсите е било извършвано на различни основания.

Потвърдени от заключението на СИЕ (том 33 ДП) са показанията на св. Р.И. за наличието на два основни етапа в престъпната дейност на подсъдимата: първият е свързан с усвояването на суми в брой на каса, като подсъдимата получавала добавки към възнаграждения, начислени на името на различни служители на СДВР, без тяхно знание; вторият етап е свързан с отклоняването на парични средства, равняващи се на неправомерни начисления, по банков път в контролирани от подсъдимата банкови сметки. Различията между втория, третия и четвъртия механизъм на присвояване са свързани с местоназначението на банковия превод, като при втория механизъм на присвояване с превода е било осъществяване кредитно нареждане директно по банкови сметки, контролирани от подсъдимата (нейни собствени и сметки, разкрити на името на нейния син М.Т.), вместо по банкова сметка ***, чиито лични данни са били използвани за съответните неправомерни начисления.

При третия и четвъртия  механизъм на присвояване преводите са били насочвани и осчетоводявани за погасяването на несъществуващи задължения на служителите на О „СОД” СДВР, но в действителност са били погасявани задължения на подсъдимата, съответно към ВСК (при третия механизъм на присвовяване) и към лизингова компания във връзка със сключени от подсъдимата лизингови договори (четвърти механизъм на присвояване).  Фактът на присвояване на парични средства, собственост на СДВР, по касов и по банков път самостоятелно е установен и въз основа на прочетените показания, които св. К. е дала в досъдебното производство (л.27, л.28, том 26 ДП).

Несъмнено е установен фактът, че през инкриминирания период в СДВР е била внедрена електронна система за достъп до цялата информация, свързана със счетоводните записи, като достоверни източници в тази насока са компютърно-техническите експертизи, съдебно-счетоводните експертизи и показанията на служителите във финансовия отдел на СДВР. Тази доказателствена съвкупност преодолява уклончивите твърдения на св. К. /ръководител на проверяващия екип през 2012г./, че не си спомня за електронен формат на АИС „ТРЗ”,. От значение в тази насока са и прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. К. в досъдебното производство, в които се твърди, че в хода на вътрешната проверка са били съпоставени електронните файлове, относими към трудовото възнаграждение на св. М.Т., за периода от 2007 г. до септември 2010 г., а именно файловете с информация за сумите, които са му били превеждани и файловете с информация за  сумите, които би следвало да се превеждат.

Отделно следва да бъде обсъден механизмът на присвояване от страна на подсъдимата, който е свързан с начисляването на аванси, без същите да са били заявявани от съответните служители. Несъмнено е установено, че начисляването им не е било самоцелно, инцидентно или случаен пропуск в работата на подсъдимата, а целенасочена дейност, която е имала за цел да обезпечи последващото им усвояване лично от нея на базата на наличности  на парични средства в брой в управляваната от нея оперативна каса под предлог, че служителите са възпрепятствани да дойдат лично. Твърдението на св. Р.И., че в този списък са били включени и служители, които никога не са заявявали  аванс, е проверено с показанията на свидетелите В.И. (друг участник в разпоредената в СДВР вътрешна проверка), косвено са потвърдени и от показанията на св. Д. и  пряко от показанията на множество настоящи и бивши служители на СДВР (св. А.С., А.Й., А.М.,  А.С.,  С.С., А.Й. св. В.И., В.С., В.П.И., В.П.К., В.Д.К., В.Г.,  Г.М.М., Д.А., Е.Д.Н., З.А.З., Г.В.В., Г.Л.П., Н.П.Б., Н.Х.А., И.К.А.,  св. И.К.Ч., И.Н.П.,  И.М.С., Е.С.С., св. К.П.В., св. К.Я.Б., св. Л.С.Г., св. Л. Г.Г.,  св. Н.В.В., св. К.Б.Й.,  П.Й.И.,   С.Н.Г., С.Т.С., св. К.Р.Г.,  Й.С.К., св. Р.Х.В., Ч.Т.).           

Независимо от Р. И., св. В. И., в качеството си на проверяващ е установил, че сумите, генерирани от неправомерни начисления към трудови възнаграждения на служители в СДВР, не са били получавани от тях. Фактът, че св. В. И. не е имал съхранен спомен какъв е бил резултатът от проверката относно действителния получател на сумите, не оневинява подсъдимата, доколкото този факт е изяснен достатъчно убедително въз основа на други доказателствени източници, т. напр. с показанията на св. Д. М., на бившите главни касиери (св. Д. и св. Т. А. /И./, на почерковата експертиза, която е изследвала авторството на подписите в авансовите списъци за инкриминирания период, както и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Така или иначе В. И. самостоятелно в процеса на проверката е стигнал до извод за „надписани суми във ведомостите“. Такива надписвания са били установени като добавки по различни направления, т. напр. в разказа на св. В. И. се съдържат данни за надписвания на добавка „пътно – постова служба“. Тройната ССчЕ (том 33 ДП), от друга страна допълва този доказателствен източник, тъй като е установила факта на неправомерни начисления и на други основания: за допълнително материално стимулиране - в месеци, в които такива допълнителни възнаграждения не се изплащат или начисления на по- големи суми ДМС от действително полагащите се съгласно протоколите за индивидуални оценка на служителите; за положен извънреден труд - без да е полаган, съответно без да са спазени изискванията на вътрешно-ведомствените актове, които регулират изплащането му и без наличие на съответните протоколи за полагането му; за положен труд на официални празници на лица, работещи по трудово правоотношение /ЛРТП/ - без да е полаган, съответно без наличие на първични деловодни документи; За положен нощен труд на ЛРТП - без да е полаган, съответно без наличие на протоколи и първични деловодни документи; За специфични условия на труд - без наличие на писмена заповед; за пари за път по време на полагаем годишен отпуск - повече от веднъж за съответната календарна година; добавки, водещи до завишен размер на основна заплата - без основание и без наличие на първични деловодни документи; завишен размер на процент прослужено време - като е въвеждала по- голям стаж от действителния; за храна - в двоен размер или на лица, на които не се полагат пари за храна; добавки, водещи до завишен размер на отпуск по болест за сметка на работодателя; за обезщетения за неползван платен годишен отпуск на служители с прекратени служебни и трудови правоотношения - без наличие на основание за начисляването на такива обезщетения. Ползването на различни основания за формирането на неправомерни начисления,  е установено и от прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. К. в досъдебното производство (л.27, л.28, том 26 ДП).

От показанията на главните касиери на СДВР се установи, че се касае за трайно установена практика, наложена по указание от св. Е.М. и неотклонно следвана от подсъдимата под предлог, че е поела задължението да извършва услуга на служителите на О”СОД” СДВР, които според дадените от нея обяснения пред главните касиери били възпрепятствани лично да дойдат да си ги вземат. При този механизъм на присвояване проблемите  са два: първият - при начисляването на сумите, вторият – при изплащането им. Улесняващ фактор за възникването на първия проблем, с който се свързва този механизъм, е била процедурата по заявяване на аванс. От гласните доказателства напълно еднопосочно се установи, че когато се касае за месечен аванс, който предстои да се начислява в неограничен период от време,  не е имало специално установена форма на заявлението за получаване на аванс. Било е достатъчно устното изявление на съответния служител, което да бъде сведено до знанието на служителите от финансовия отдел на СДВР. Този факт, съпоставен с факта, че през инкриминирания период на служителите не са били издавани фишове, е предоставял безконтролна възможност за подсъдимата да начисли аванси на служители в О”СОД” без тяхно знание и съгласие за това.

 На следващо място несъмнено е установено, че е било нарушено изискването начисленията да се извършват при наличието на документална обоснованост за това, а  паричните суми да се получават лично от служителите.

Допълнителни разяснения за процедурата, която е била длъжна да следва подсъдимата при изплащането на аванс към трудово възнаграждение се съдържат в показанията на св. Г.. Тя разказа на съда, че е следвало  да се съблюдава правилото трудовите възнаграждения и авансите към тях да се изплащат лично и по изключение е изплащала такива срещу пълномощно, което съдържа подпис на упълномощител и което прилагала към ведомостта за съответния месец. В съпоставка с нейните твърдения в инкриминираните случаи, за които е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, към изследваните с почеркова експертиза ведомости не е открито нито едно приложено пълномощно от служителите, чиито аванси са били предоставяни на подсъдимата, което кореспондира с гласните доказателства, събрани с показанията на полицейските служители, че нито са вземали аванс в процесните случаи, нито са упълномощавали подсъдимата за това.

Съпричастност на подсъдимата към получаването на парични суми в брой, след като веднъж същите са били неправомерно начислени като недължими добавки към трудовото възнаграждение на различни служители и това е довело до неправомерното формиране на излишъци,  е установено и от показанията на главния касиер Т.А. /понастоящем  с фамилно име И./, изпълняваща тази длъжност за част от инкриминирания период, както и от показанията на св. Д.  /до 2006г. – касиер в СДВР/, а  след  2008г. – главен касиер на СДВР.

Относимо към този въпрос е заключението на почерковата експертиза (л.211 - л. 224, том 26, ДП). Същото следва да бъде обсъдено отделно, тъй като е доказателствен източник с висока информационна стойност, на базата на който може да бъде извършена проверка на тази част от гласните доказателства, с които се оспорват документирани авансови плащания да са получени от лица, които фигурират в авансови списъци, съставени през инкриминирания период. Заключението на почерковата експертиза обхваща част от инкриминирания период, чиято продължителност е от 01.09.2005 г. до 30.08.2010 г.

Изследваните с тази експертиза документи са авансовите списъци за инкриминирания период, в частност – подписите, положени върху тях. Същите подробно са описани в т. 4.1. като обект на експертизата. При описанието им са конкретизирани периода, за който се отнася съответният авансов списък, както и лицата, чиито подписи са изследвани. В т. 4.2. от експертизата подробно са изброени документите, които са били ползвани като сравнителен материал, вкл. условно свободни и експериментални образци от почерка и подписа на служители на СДВР, разпитани в качеството им на свидетели. Като свободни и условно свободни образци от почерка и подписа на подсъдимата са били изследвани подробно описаните счетоводни документи, част от които в оригинал, друга част –индигирани копия или химизирани копия (РКО, мемориален ордер, платежно нареждане и др.). В т. 8 от заключението на почерковата експертиза подробно е описано естеството на изследването, като са били взети предвид двете основни свойства на почерка – устойчивост и индивидуалност.  В зависимост от резултатите от експертното изследване, отразени в заключението на експертизата, са описани четири случая: първият - на съответствие на изследваните подписи с лицата, посочени като техни автори; вторият – на липсващ подпис в авансовата ведомост; третият - на подписи, които не са положени от лицата, посочени като техен автор и са положени от подсъдимата В.Т. и подписи, които не са положени от лицата, посочени като техен автор, но за които не е възможно да се установи дали са положени от подсъдимата В.Т. или от друго лице поради факта, че са произволно измислени, като част от тях са графически несъпоставими с подписа на подсъдимата В.Т., както и с подписа на други лица.

Пряк източник на доказателства за това, че именно подсъдимата е положила част от подписите срещу имената на служители на СДВР, посочени  в авансовите списъци, е т. 9, б. „г” от заключението на експертизата. Съдът констатира, че е налице съответствие между част от инкриминираните периоди, за които се твърди, че съответни служители не са получавали аванс и констатациите в тази част от почерковата експертиза, която е установила, че за същите периоди подписите в авансовите списъци не са положени от посочения във ведомостта служител. За част от инкриминираните периоди е установено, че подписът в авансовия списък за съответния период срещу името на съответния служител на О „СОД” – СДВР е положен от подсъдимата, а за друга част от периодите – не е установен автор на подписа нито в лицето на съответния служител, от името на когото е бил положен, нито в лицето на подсъдимата. Главните касиери обаче са дали категорични и еднопосочни показания, че след въвеждането на забрана трудовиците да извършват касови плащания (т.е. от началото на 2009г.) ведомостите са били съхранявани при тях и от този момент нататък  подписите винаги били полагани от подсъдимата вместо служителите на О“СОД“-СДВР на базата на рекапитулацията в авансовия списък.  

Заключението на почерковата експертиза следва да се цени и в съпоставка с гласните доказателства, събрани при разпит на съответните служители на СДВР, в съпоставка с писмените доказателства, съдържащи се в том 31 ДП, както и в съпоставка със заключението на съдебно-счетоводните експертизи.

Следва да се направи и уточнението, че част от свидетелите са разпитани повторно с участието на резервния съдебен заседател О.М. с оглед принципа за неизменност на състава на съда, доколкото при първоначалния им разпит със съдебни заседатели С.Т. и Ж.Т. е отсъствал резервният съдебен заседател. Касае се за повторен разпит на свидетелите А.Л.Й., А.С.С., А.Л.Й., А.С.М., С.И.С. ( съдебно заседание от 19.10.2022г.)

За част от инкриминираните случаи с почеркова експертиза се установи, че всички начисления на авансови плащания към трудовите възнаграждения на името на съответния служител или такива, за които са налични доказателства, но не са инкриминирани от обвинението, без изключение са били получени от подсъдимата срещу подпис в съответния авансов списък, а именно в случаите, засягащи служителите А.М., А.Й., В.И., В.С.Г.,  Б.А.Н., Г.А.И., Н.П.Б., Н.Х.А., св. И.К.Ч., П.Б.Б., св. К.Я.Б., св. Л.С.Г., св. С.Т.С.,  св. Р.Х.В..

Следва да се направи уточнението, че за част от изследваните подписи, вписани от името на служители на О”СОД” – СДВР (т. напр. относно св. А.С.), е установено, че не са положени от лицата,  чиито имена фигурират в авансовите списъци, но не може да се установи като техен автор и подсъдимата. Съдът намира, че в този случаи, както и във всички останали случаи, при които подобно на този, в авансовите списъци е положен произволно измислен графичен знак или не са били отразени в достатъчна степен писмено-двигателните навици на изпълнителя на подписа, не се разколебава обосноваността на обвинението срещу подсъдимата Т.. Вярно е, че при липсата на достатъчна графическа информационна стойност, е обективно невъзможно авторството на част от подписите в авансовите списъци да бъде свързано  с конкретно установено лице, в т.ч. и с подсъдимата Т.. От друга страна обаче участието на подсъдимата при усвояването на тази група парични средства, получаването на които е било документирано с подпис, чиито автор не може да се установи, също е доказано по несъмнен и безспорен начин.

На първо място аргумент в подкрепа на този извод се извлича от факта, че начисленията за авансови плащания всъщност представляват неправомерно формирани излишъци, които са били генерирани в авансовите списъци именно от подсъдимата. Този факт е несъмнено установен от съчетания анализ на счетоводната и компютърно – техническите експертизи. С други думи, източниците на доказателства сочат, че само и единствено подсъдимата е знаела за наличието на неправомерни начисления, представляващи излишъци, които в случай на удръжки, идентични с техния размер, не биха довели до промяна в крайния резултат при формиране на трудовото възнаграждение на съответния служител на О“СОД“ – СДВР. Идентичността в размера на неправомерно  създадените от подсъдимата излишъци с размера на последващо направените от нея неправомерни удръжки, вкл.  и в случаите, в които авторът на изследвания подпис не може да бъде установен с почеркова експертиза в нейно лице, самостоятелно води до извод за нейната съпричастност към тази част от обвинението, с което е ангажирана нейната наказателна отговорност.

На второ място, във връзка с тези неправомерни начисления и последвалите след тях удръжки съдът приема за установено, че се касае за системна дейност, продължила в значителен период от време, която е била в кръга на служебните задължения именно на подсъдимата. С оглед изложеното съдът приема за установено, че очевидно не се касае за техническа грешка, а за целенасочена дейност, която е обслужвала присвояването на паричните средства, собственост на СДВР.

С оглед вариативния отговор в заключението на почерковата експертиза, както и с оглед начина, по който е конструирано обвинението, а именно на базата на твърдението за използвани от подсъдимата четири различни  механизма за присвояване на чужди парични средства чрез неправомерни начисления на името на различни служители на О“СОД“-СДВР, при това в различни периоди в рамките на инкриминирания, в различна последователност и в различна комбинация на механизмите за всеки отделен служител, съдът намира, че доказателствената съвкупност, относима към личността на всеки отделен служител на О“СОД-СДВР, чиито лични данни са били използвани в престъпната дейност на подсъдимата, следва да се обсъди отделно от останалия доказателствен материал. Следва да бъдат анализирани и случаите, в които е налице идентичност на използваните от подсъдимата механизми за присвояване на парични средства при група служители на СДВР.  

 

В голяма част от случаите въз основа на показанията на съответните служители на О” СОД” – СДВР е установено, че никога не са получавали аванс в брой в касата на СДВР, било то защото по принцип не са го заявявали, било то защото през инкриминирания период не са го заявявали или защото са получавали цялото си трудово възнаграждение, включително и авансовите плащания към него по банков път, като въпреки това такъв им е бил начисляван и за изплащане в брой. Такъв е случаят със свидетелите. А.С., А.Й., А.М.,  А.С.,  С.С., А.Й. св. В.И., В.С., В.П.И., В.П.К., В.Д.К., В.Г.,  Г.М.М., Д.А., Е.Д.Н., З.А.З., Г.В.В., Г.Л.П., Н.П.Б., Н.Х.А., И.К.А.,  св. И.К.Ч., И.Н.П.,  И.М.С., Е.С.С., св. К.П.В., св. К.Я.Б., св. Л.С.Г., св. Л. Г.Г.,  св. Н.В.В., св. К.Б.Й.,  П.Й.И.,   С.Н.Г., С.Т.С., св. К.Р.Г.,  Й.С.К., св. Р.Х.В., Ч.Т..                              

 

Тази част от гласните доказателства следва да се цени в съпоставка с показанията на касиерите А.В., св. Г., както и в съпоставка с показанията на други служители от финансовия отдел на СДВР (св. Х.Д., св. К., св. Е.М., св. Г., св. Ст. С., А.М.К.), от които е видно, че подсъдимата е единственото длъжностно лице, което до началото на 2008г. е било оправомощено да обслужва касовата дейност в О”СОД” – СДВР, когато след това авансовите плащания били възложени на главния касиер на СДВР, освен във случаите, в които след това е замествала главния касиер. Това обстоятелство е от съществено значение за оценката на останалата доказателствена съвкупност, която е относима към първия от описаните по-горе механизми на присвояване, свързан с неправомерни начисления и удръжки, съответстващи на начисленията, за аванс, който нито е заявяван, нито е получаван от лицата, посочени в авансовите списъци.

Съдът приема за установено, че след като длъжностно лице, различно от подсъдимата, не е имало достъп до паричните средства, отпуснати в съответствие с предварително генерираните от  подсъдимата данни и съответните изчисления на добавките в  авансовите списъци, а съответните служители не са имали заявен аванс, се обосновава единствено възможен извод, че и в случите, описани в т. 9 „д” от заключението на почерковата експертиза паричните средства са били присвоени от нея.  Допълнителен аргумент в тази насока е фактът, че макар и една част от подписите, положени в авансовите списъци, да са без графическа информационна стойност, за друга не малка част от тях, авторството в лицето на подсъдимата е безспорно установено. В много от случаите наличието на подписи от едната група (с безспорно установен автор в лицето на подсъдимата) и такива, при които авторът не може да бъде установен в нейно лице, засяга едновременно начисленията на авансови плащания на един и същи служител на СДВР, но  в различни периоди от време (т. напр. при служителите св. А.Й., св. С.И.С., В.С., В.И., В.К.,  В.М.П., Д.А.,  Е.К.Д.,  З.А.З.,  И.И.Ц., Г.В.В., Г.Г.А.,  Г.Л.П., И.К.А., И.М.С., П.Г.С., св. К.П.В., св. Л. Г.Г., св. Н.В.В., П.Й.И.,  св. С.И.К., С.А.С.,   св. К.Р.Г., св. Т.Л.Т., Й.С.К., св. Р.Г.Г.).

                      

За да се обоснове субективният състав на престъплението, в което е била обвинена подсъдимата, свързано с механизма на присвояване на суми, начислени по авансови списъци, е достатъчно да се установи, че е съпричастна към съответните начисления, както и че е била единственото оторизирано за плащанията лице. Настоящият случай е точно такъв, тъй се доказа, че никога  в целия си трудов стаж подсъдимата не е имала пълноправен заместник, който да е бил оправомощен да изпълнява всички нейни трудови функции в случай на нейното отсъствие, вкл. и да се явява пред главния касиер, за да получи общата сума, отразена в авансовия списък. Следва да се подчертае, че през инкриминирания период само и единствено подсъдимата Т. е разполагала с електронен достъп до АИС „ТРЗ“ в СДВР, т.е. с достъп, който ѝ е позволявал да извършва начисления и удръжки върху трудовите възнаграждения на служителите при О“СОД“- СДВР. Този факт е установен не само със свидетелски показания на нейни колеги от финансовия отдел на СДВР, но и от писмените доказателства по делото (въз основа на посоченото по-горе удостоверение от главния счетоводител на СДВР, изпратено на съда с рег. № 513000-63848/27.10.2022г. – л.1582, том ІV СП).

С оглед изложеното съдът приема за установено, че обособяването на две основни групи подписи, положени в авансовите списъци за един и същи служител на СДВР – такива с безспорно установен автор в лицето на подсъдимата и такива, при които авторството не е и не може да бъде установено в нейно лице, но не са положени от съответните служители, не внася съмнение за обосноваността на обвинителната теза с оглед  липсата на друг касиер, който да е съвместявал една и съща дейност с трудовика на О“СОД“-СДВР, т.е.  с подсъдимата. От съществено значение в този случай е фактът, че и двете групи подписи със сигурност не са били положени от лицата, посочени като техен автор в авансовите списъци, както и че и в двата случая се касае за неправомерно формирани излишъци, установено на базата на съдебно-счетоводните експертизи, за което подсъдимата е лично съпричастна и които впоследствие са били присвоени от нея.    

 В тази група на съответствия е случаят със св. А.М., А.Л.Й.; А.С.М., А.Н.С.,  А.С.С., С.И.С., А.Л.Й.,  В.И.И., В.Н.С., В.П.И., В.П.К., В.Д.К., В.С.Г., В.М.П., Г.М.М., св. В.Т. В./известен в периода на провеждане на досъдебното производство с фамилно име В./, св. В.С. Т. свидетеля В.О.,  св. В.С., В.Т.П.,  Б.И.С., В.С.Н., В.М.П., Г.А.И., В.Т., Е.Н.Е., Д.А., Е.К.Д., З.А.З., И.И.Ц., Г.Г.А., И.К.А., П.Г.С., св. К.П.В., св. Л. Г.Г., св. Н.В.В., П.Й.И., С.И.К., С.А.С., св. К.Р.Г., Т.Л.Т., Й.С.К., св. Р.Г.Г..                               

На следващо място е необходимо да се направи и уточнението, че в не малко случаи съответният титуляр на правото да получи трудово възнаграждение въобще липсва в авансови списъци за отделни периоди, т. напр. според заключението на почерковата експертиза в том 26 ДП името на В.К. въобще  не фигурира в авансов списък  за август 2008г., името на св. Д.Р.Х. не фигурира в авансовия списък за ноември  2008г., името на св. Г.Г.А. не фигурира в авансовия списък за април 2007г. За В. К. обаче счетоводните справки са установили неправомерно начисление за август 2008г. в размер на 200 лева (л.20, том 31 ДП), за св. Д.Х. –неправомерно начисление на сумата от 100 лева към трудовото му възнаграждение за ноември 2008г. (л.39, том 31 ДП), както и неправомерно начисление на сумата от 100, 00 лева на името на Г.А. за април 2007г. (л.29, том 31 ДП). Посочените работни счетоводни справки, приложени в том 31 ДП, на базата на които са изведени крайните заключения в ревизионния доклад на звено „Материални проверки“ на СДВР, са потвърдени от заключението на тройната ССчЕ (стр.31 от заключението  на тройната ССчЕ в том 33 ДП – по отношение на В. К., стр. 34 от заключението на тройната ССчЕ в том 33 ДП – по отношение на Д.Х., стр.16 от заключението на тройната ССчЕ в том 33 ДП – по отношение на Г.А.). Значението на посочената доказателствена съвкупност води до извод, че се касае за липса на парични средства от патримонуима на СДВР, които дори не са били формално отчетени с неистински подпис в авансов списък за съответния период, но въпреки това са били част от наличностите, които подсъдимата е следвало да отчете.

В други случаи почерковата експертиза не е изследвала авторството на подписа за периоди, в които са направени съответни неправомерни начисления, т.напр. подписа, положен от името на В.К. в авансов списък за януари 2007г., въпреки че и този подпис е бил категорично оспорен от него още в хода на предварителната проверка от звено „Материални проверки“ - СДВР. Във всички описани по-горе случаи обаче в системата на АИС „ТРЗ“ според заключението на тройната ССчЕ на името на свидетелите К., Х., А. и К. за посочените спорни периоди са били направени съответни неправомерни начисления и удръжки, съответно за сумата от 200 лева (за св. К. за август 2008г. – стр.30, стр.31 от заключението на тройната ССчЕ, том 33 ДП), за сумата от 100 лева ( за св. Хистозов за ноември 2008г. – стр.34 от заключението на тройната ССчЕ, том 33 ДП), за сумата от 100 лева (за св. А. за април 2007г. – стр.16 от заключението на тройната ССчЕ)  и сумата от 100 лева (за св. К. за януари 2007г. – стр.14, и стр.15 от заключението на тройната ССчЕ, том 33 ДП). С други думи, основният доказателствен източник в подкрепа на обвинителната теза, когато тя не е обоснована от заключението на почерковата експертиза и показания на свидетели, е заключението на тройната съдебно икономическа експертиза, която е работила вкл. и с електронните данни, съхранявани  от АИС „ТРЗ“ и от която се обосновава и тази част от инкриминираните авансови начисления, при които не се установява съответно отражение в авансовия списък за съответния период (л.44-л.118, том 33 ДП). Нито един от изброените свидетели не посочва, дори и в случаите на неоспорени плащания на аванс, да е получил повече от дължимото му трудово възнаграждение. Това обстоятелство, както и изминалият период от време от инкриминираните плащания до предварителната проверка по случая през 2012г. и 2013г. мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че не е опровергано заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП).

Подобен е и случаят със св. В.М.П., който  е декларирал, че е получил сумите, начислени като аванс до март 2007г. и е оспорил само тези плащания, които са били извършени след това. Назависимо от този факт обвинението е инкриминирало всички начисления, отразени в счетоводна справка на л. 23, том 31 ДП. Със същата специфика, подобно на случая със св. В.М.П., се отличават случаите със свидетелите Н.Д. и св. П.С., като част от подписите в авансовите списъци, не са изследвани с почеркова експертиза, съответно за Н.Д. това са подписите, положени в списъците от септември 2005г. до април 2007г., а за св. П.С. това са подписите в авансовите списъци от септември 2005г. до април 2006г. Общото в тези два случая, че с почеркова експертиза не са били изследвани неоспорените при предварителната проверка подписи, което е видно от съпоставката на заключението на почерковата експертиза със съдържанието на относимите счетоводни справки и декларациите към тях в том 31 ДП. Настоящият съдебен състав, след като провери всички доказателствени източници споделя оценката на обвинението за неговата обоснованост в тази част, тъй като изводите на предварителната проверка от звено „Материални проверки“ – СДВР са потвърдени от заключението на тройната ССчЕ, том 33 ДП. Съгласно стр. 8 от заключението във всички изброени случаи, между които са и начисленията на аванс на името на св. В.М.П. от септември 2005г. до март 2007г., са извършени без документална обоснованост и са били недължимо заприходени в касата на подсъдимата В.Т., респективно  впоследствие са били неправомерно удържани. Тройната ССчЕ в том 33 ДП е потвърдила и неправомерните начисления над дължимото трудово възнаграждение, и направените в същия размер удръжки и за изброените по-горе периоди, относими към обвинението във връзка с личните данни на св. Д. и св. С..

Дали подсъдимата е била в специални отношения с някои служители на О“СОД“ – СДВР, вкл. и св. В.М.П., св. Д. и св. С. и е решила да им изплати част от неправомерните начисления, за да получат те по-високо от дължимото трудово възнаграждение вместо да ги задържи за себе си или не е успяла да се ориентира в собствената си вътрешна отчетност на неправомерни начисления и удръжки, е без значение. Във всички случаи подсъдимата не е имала правото да извършва начисления без документална обоснованост и по този начин да приема наличности в брой в управляваната от нея оперативна каса, за да се разпорежда после с тях както намери за добре. Волята ѝ как точно е искала се разпореди с инкриминираните парични средства не променя извода за причинена от нея липса и за разходването им без законово основание за това. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания подсъдимата да бъде частично оправдана за неоспорените от св. В.М.П., св. Д. и св. С. плащания.

Във връзка с личните данни на св. А.М. в обвинителния акт е инкриминиран начислен аванс за януари 2007г. и за юни 2007г. Почерковата експертиза на стр.18 е заключила, че подписът срещу авансовите списъци за посочения период, не е бил положен от нея, а от подсъдимата Т. (стр. 23 от експертизата). Тази част от експертизата е в пълен синхрон с фактите, които се извличат от показанията на св. М. в производството пред съда, както и от прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от нея в досъдебното производство. Несъмнено е установено, че в инкриминираните периоди св. М. не е заявявала получаването на аванс, тъй като е получавала цялото си трудово възнаграждение по банков път. Отделно от това, от показанията на касиерите не се установи практика за еднократно заявен аванс, който да е бил прекратяван за следващия месечен период и отново еднократно да е  заявяван. Въпреки това в много от случаите в авансовите списъци се появява еднократно аванс за определен служител, след което се прекратява начисляването му (т. напр. в случаите със свидетелите Д.В.П., Д.С.К., Д.А.Г., Д.В. М., Е.Д.Н. и мн. др.).

               По обвинението на подсъдимата да е получила неправомерно аванси, начислени на името на св. А.Л.Й.  е установено следното. Инкриминирани са месечни аванси за юни 2007г. – 100, 00 лева, юли 2007г. – 100, 00 лева, август 2007г. – 100, 00 лева, септември 2007г. – 100, 00 лева, октомври 2007г. – 100, 00 лева, ноември 2007г. – 100, 00 лева, декември 2007г. – 100, 00 лева,  януари 2008г. – 100, 00 лева, както и за месечните периоди от февруари 2008г. – април 2008г. от по 200, 00 лева, за месечните периоди от юни 2008г. до ноември 2008г. от по 200, 00 лева, за март 2009г. – 300, 00 лева, за декември 2009г. – аванс 800, 00, за март 2010г.– 300, 00 лева. Съгласно заключението на почерковата експертиза подписите, положени върху авансовите списъци за месеци юни, юли, септември, декември - 2007г.,  както и за февруари, юли, август, септември, октомври и ноември - 2008г. и мapт 2009г. от името на А.Л.Й., не се идентифицират с неговия подпис (стр.18 от заключението),  а с подписа на подсъдимата В.Т.. За останалата част от инкриминираните случаи на подписи, положени срещу името на А.Л.Й., а именно в авансовите списъци за  август, октомври и ноември- 2007г., март, април и юни 2008г., юли и декември - 2009г. и месец март - 2010г., подробно изброени на стр.23 от заключението на почерковата експертиза, е установено, че са произволно измислен графичен знак и не може да се установи дали са положени от подсъдимата. От показанията на св. А.Й. в производството пред съда (в открито съдебно заседание от 19.10.2022г.) обаче се установи, че през целия си трудов стаж в системата на МВР никога не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение. Тази част от гласните доказателства в съпоставка с показанията на главните касиери в СДВР (св. Д. и св. А.), допълва фактите, установени въз основа на почерковата експертиза и не позволява формирането на съмнение в обосноваността на обвинителната теза, че подсъдимата е съпричастна към инкриминираната престъпна дейност, вкл. и за тази част от периодите, за които не е установено авторството на подписа, положен срещу името на св. А.Й. върху авансовите списъци.  

           По обвинението на подсъдимата за присвояването на аванси, начислени на името на св. А.Н.С., съдът намира за установено следното. С обвинителния акт е инкриминирано присвояването на парична сума, начислена неправомерно от подсъдимата като аванс за септември 2005г. – стр.7 ОА, за ноември 2005г. – стр.7 ОА, за октомври 2005г. – стр.7 ОА, за декември 2005г., януари 2006г., февруари 2006г. –стр.8 ОА, за март и април 2006г., за  май – юни 2006г., за юли – октомври 2006г., за ноември и декември 2006г., януари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2007г., за периода от януари 2008г. до октомври 2008г. в размер на по 100, 00 лева. Инкриминиран е и присвоен от подсъдимата аванс, както неправомерно еднократно  начислен за юли 2009г. в размер на 900, 00 лева, както и еднократно начислен аванс за февруари 2010г. При описанието на обектите на експертизата (на стр.2 от същата) е посочено, че са изследвани подписите, положени от името на св. А.Н.С., в авансов списък, относим за месец юли  2009г. и февруари  2010г. Следователно почерковата експертиза е относима към част от инкриминирания период  в частта относно обвинението да са използвани личните данни на св. А.Н.С.. В т. 9, б.”г” от заключението на почерковата експертиза подписът в авансов списък от юли 2009г., поставен от името на св. А.С.,  е класифициран сред всички останали подписи, чиито автор не са съответните служители в О”СОД” – СДВР, а подсъдимата.    Назначената по делото почеркова експертиза е установила подпис в авансов списък и за февруари 2010г, положен срещу името на св. А.Н.С., като според възможностите за идентификация на същия този подпис е сред изброените в т. 9, б.”д” от заключението, а  именно сред подписите, които нямат идентификационна стойност, но със сигурност не са положени от лицата, посочени в авансовия списък като техен автор (стр.23, стр.27 от заключението). Това обстоятелство в съпоставка с показанията на св. А.Н.С., обсъдени по-горе, води до извод, че подсъдимата е присвоила и неправомерно формиран излишък чрез еднократното начисляване на аванс на името на А.С. за февруари 2010г., без същият да е бил заявяван и получен от него. За това деяние на подсъдимата е било повдигнато и предявено съответно обвинение, като в този случай е инкриминирана сумата от 700 лева (стр.36 от обвинителния акт). Независимо, че авторството на подписите, положени от името на св. Ал. С., не е било изследвано във всички авансови ведомости, относими към периодите, които са били инкриминирани по делото, обвинението е обосновано в достатъчна степен от показанията на  св. С., ценени в съпоставка със заключението на почерковата експертиза, заключението на съдебно-счетоводните експертизи и показанията на свидетелите Д. и А..

 Обвинението в тази част е доказано и от показанията на св. С.,  който разказа на съда, че познава лично подсъдимата Т.. Подобно на св. О., св. А.Н.С. описва подсъдимата като дългогодишен служител в СДВР, когото той помни още от 2002 г., като за себе си уточнява, че е работил в О”СОД” – СДВР за времето от  2002 г.- 2013 г., от което в периода от 2005г. – 2010г. като техник. Вярно е, че показанията на св. А.Н.С. са колебливи при опита му да си спомни дали в началото на инкриминирания период през 2005г. е получавал аванс. Вярно е също така, че свидетелят потвърди пред съда участието си при съставянето на справка на л. 3, том 31 от ДП, относима към проведената вътрешна проверка в СДВР и процедурата по съставянето на акт за начет срещу подсъдимата. Подписът и почеркът, с който е изпълнена част от текста в справката, също са потвърдени от св. А.Н.С. в производството пред съда. От съдържанието на справката е видно, че този свидетел поначало не оспорва да е получил лично начисленията за аванс за периода до октомври 2008г. вкл. Във връзка с предявяването на справката св. С. изрази съгласие със съдържанието на този документ, в изготвянето на който без съмнение е взел лично участие.

 От друга страна обаче св. А.Н.С.  подчертава, че след като е започнал да получава превод на възнаграждението си по банков път, е спрял да получава аванси. Ето защо според настоящия съдебен състав ключов въпрос, свързан с оценката на дадените от св. А.Н.С. показания, е въпросът за началния момент, в който в СДВР е започнало изплащането на трудовите възнаграждения по банков път. Това обстоятелство е изяснено със заключенията на съдебно-счетоводните експертизи. Отделно от това, същият въпрос е изяснен и с  показанията на св. А.Н.С. в частта им, че в началото на 2002г. и 2003г. може да е взимал аванс, но не и след това, доколкото е било въведено плащане на трудовите възнаграждения по банков път (ОСЗ от 02.02.2021г.). В тази част показанията на св. А.Н.С. са в пълен синхрон с показанията на св. В.С.Н., който самостоятелно и независимо от него съобщи  на съда, че заявката му за авансови плащания била актуална до края на периода 2001г.- 2002г., т.е. до въвеждането на банковите преводи  при изплащането на трудовите възнаграждения. Отделно от това, св. В.С.Н. самостоятелно и независимо от св. А.Н.С. потвърди, че е бил повлиян от промяната на процедурата по изплащане на трудовите възнаграждения и не е заявявал аванс след посочената по-горе промяна в организацията на работа на финансовия отдел на СДВР. В показанията си пред съда св. А.Н.С.,  подобно на св. В.С.Н. заяви, че свързва периода 2001г. – 2002г. именно с момента на въвеждане на плащанията по банков път, като в тази част неговите показания кореспондират с останалия доказателствен материал. Несъмнено е установено, че свидетелите В.Н. и А.Н.С. приблизително по едно и също време за изпълнявали служебните си задължения в СДВР. За разлика от случая със св. С. св. В.Н. е изключително последователен, убедителен и категоричен в изложението на фактите, от значение за делото. С други думи, въвеждането на промени в организацията на финансовия отдел на СДВР засяга и двамата свидетели, поради което показанията на св. В.Н. са частично относими и към тази част от обвинението на подсъдимата, която засяга личността на А.Н.С..  По изложените съображения и доколкото и св. А.Н.С. твърди, че е спрял да получава аванс от момента на въвеждане на банковите преводи, т.е. от 2002г., както и поради факта, че в тази част те са проверени с показанията на св. Х.Д. и Т.А. за изключителната роля на подсъдимата при получаването и раздаването на аванс, вкл. до началото на 2009г., съдът не приема с доверие част от удостоверените в справка към акт за начет обстоятелства за получени лично от него аванси за периода от септември 2005г. до октомври 2008г. включително.

На следващо място подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност и за това, че е присвоила аванс, начислен на името на св. А.С.С.. Обвинението е инкриминирало получаването на аванс от името на А.С.С.  за октомври 2009г. в размер на 800 лева (л.34 от обвинителния акт). И в този случай, подобно на описания по-горе случай със св. А.М., се касае за документирането на еднократно заявен аванс, след което изплащането на такъв е било преустановено, което внася сериозно съмнение дали въобще е постъпвало заявление от А.С. за изплащането на аванс. Обосноваността на обвинението обаче и в тази част не се свежда само до подозрения и  е налице доказване в степента, която изисква разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК. Това е така с оглед показанията на св. А.С.  (протокол от съдебно заседание от 19.10.2022г.) които са източник на доказателства, че този свидетел никога не е заявявал получаването на аванс, дори и еднократно, независимо от факта дали е получавал заплатата си в брой или с превод по банкова сметка. ***върдение, а именно, че познава „бегло” подсъдимата, макар че и към момента на разпита е служител в СДВР и работи там от октомври 2003 г. , т.е. свидетелят не е имал повод за служебни контакти с подсъдимата. Свидетелят А.С.С. потвърди подписа и авторството на ръкописния текст на предявената му справка на л. 9, от черен класьор, том 31, от съдържанието на която е видно, че от него категорично са оспорени както фактът да е получавал аванс, така и авторството на подпис в авансовия списък за октомври 2009г. В този смисъл писмените доказателства за позицията на свидетеля, изразена от него през 2012г. във връзка с съставянето на акта за начет срещу подсъдимата, кореспондира с гласните доказателства, относими към тази част от обвинението.  Отделно от това,  твърденията на св. А.С.С. са в пълен синхрон със заключението на почерковата експертиза, която на стр.18 посочва, че авторът на подписа, положен срещу името на А.С. за октомври 2009г., е подсъдимата В.Т..

             Доказателствената съвкупност, относима към авансите, които са били документално приети от А.С.М., се установява следното.  Обвинението е инкриминирало получени от св. М. аванси по авансови списъци от октомври и ноември  2008г. За останалата част от инкриминирания период, относима към използването на личните данни на св. А.С.М. -  декември 2008г., януари, март, май  2009г. за сумите в размер на по 200, 00 лева, за април 2009г. – за сумата в размер на 300, 00 лева, както и за октомври 2009г. – за сумата от 700, 00 лева, подсъдимата е използвала друг механизъм на присвояване чрез начисляване на суми на името на св. М., които са били по-големи от дължимите и които впоследствие са били присвоени от нея по банков път. В тази част обвинението е доказано от писмените доказателства в том 5 ДП, КТЕ и СИЕ (том 33 ДП).

         Обект на почерковата експертиза са били подписите на А.М. само за част от инкриминирания период, а именно за октомври и ноември 2008г. Съпоставката на тази част от почерковата експертиза със счетоводните експертиза обосновава извод, че подсъдимата е положила подпис в авансовите списъци за октомври и ноември  2008г. като получател на начислен аванс вместо св. А.М. и вместо него получила сумите от по 200, 00 лева, които присвоила. Основание за този извод дава заключението на почерковата експертиза, която  е установила, че действителният автор на тези подписи е подсъдимата В.Т. (стр.18, стр.23 от заключението). Отделно от това от показанията на св. А.С.М. се установи, че никога не е  получавал аванси към своето трудовото възнаграждение, включително и към 2008 г. Съдът намира, че е напълно изключено показанията на св. М. да са разколебани или недостоверни поради изминалия период от време, тъй като в конкретния случай той е категоричен, че никога не е заявявал аванси. При това положение въпросът дали свидетелят си спомня конкретно установен период е без значение. Отделно от това, свидетелят е категоричен, че никога не е упълномощавал подсъдимата да получава аванс от негово име, като тази част от показанията му не е опровергана от писмените доказателства по делото, доколкото сред тях не се открива пълномощно, по силата на което на подсъдимата да е било делегирано правото да получи аванса на св. М..

По обвинението на подсъдимата е инкриминиран и случай на присвоен от нея аванс, начислен на името на св. С.И.С.. Съгласно обвинението е инкриминиран присвоен по този механизъм аванс, начислен на името на св. С.С. за март 2007г. в размер на 100,00 лева, за април 2007г. в размер на 100,00 лева, за май 2007г. – в размер на 100, 00 лева, за юни 2007г. – в размер на 100,00 лева, за юли 2007г. – в размер на 150, 00 лева, за август 2007г. – в размер на 150, 00 лева, за септември 2007г. – в размер на 150, 00 лева, за октомври 2007г. – в размер на 200, 00 лева, за ноември 2007г. – в размер на 200, 00 лева, за декември 2007г. – в размер на 200,00 лева, за януари 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за февруари 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за март 2008г. – в размер на 200, 00 лева, април 2008г. – 200, 00 лева, за май 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за юни 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за юли 2008г. – в размер на 200,00 лева, за август 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за септември 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за октомври 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за ноември 2008г. – в размер на 200, 00 лева, за май 2010г. – в размер на 400, 00 лева.

За останалата част от инкриминирания период, в който подсъдимата е използвала личните данни на св. С.И.С., е използвала различни механизми на присвояване, при които не е било необходимо да се удостоверява личното участие на свидетеля. Първият е  свързан с начисляването на суми, по-големи от дължимите по ведомост, като начислението в повече за ноември 2009г. е в размер на 800, 00 лева. Вторият е свързан с ползването на личните данни на св. С.И.С. за начисляването на удръжки в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г., като такива неправомерно са му били  начислени  от ВСК за погасяване на заем в размер на  1310,00 лева. Към този период от време обаче св. С. не е бил длъжник на ВСК. Относно доказателствената обезпеченост на тези два механизма на присвояване, различни от присвояването на парични суми, неправомерно начислени като аванси, без да са заявявани такива, съдът ще се спре отделно.

Доколкото част от  механизмите, използвани от подсъдимата Т. за присвояването на парични средства, собственост на СДВР, поначало не са изисквали личното участие на съответния служител в конкретни действия с удостоверителен характер, съдът приема за установено, че почерковата експертиза в частта, в която са били изследвани подписи, положени от името на св. С.И.С., е относима към част от обвиненията срещу подсъдимата, свързани с личните данни на този свидетел, а именно към полагането на подпис в авансовите списъци, относими към посочените по-горе периоди вместо лицето, посочено в тях, т.е. вместо св. С.. От заключението на почерковата експертиза (стр. 26 от ПЕ) е видно, че за ноември  2007г., януари, май, юли и август  2008г., подписите не са положени от С.И.С., като същите представляват произволно измислен графичен знак, поради което поначало за тях не може да бъде установено авторството в лицето на подсъдимата (стр. 26 от експертизата). За останалите инкриминирани от обвинението случаи, при които са засегнати личните данни на св. С.И.С., а именно за  месеци март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември  2007г., февруари, март, април, юни, септември, октомври и ноември  2008г. и май 2010г. е  установено, че авторът на подписите, положени срещу името на този свидетел  е  подсъдимата  (стр.22, стр.23 от заключението).  По съображенията, изложени по-горе, съдът приема за установено, че и в двата случая е установена личната съпричастност на подсъдимата към присвояването на неправомерно формираните излишъци чрез включването на св. С. в авансов списък за съответните периоди, без той да е заявявал това. Източник на доказателства в този смисъл са показанията на св. С., дадени от него в производството пред съда, в които е коментирал съдържанието на предявената му таблична информация за извършени начисления на аванси на негово име и която таблица е изготвена на базата на предварително разпоредената вътрешна проверка на финансовия отдел в СДВР (л.110, том 31, ДП).

Обвинението е обосновано и в частта  подсъдимата да е присвоила парични суми, които преди това начислила като аванс на името на А.Л.Й. за март 2007г. и  април 2007г. в размер на по 100, 00 лева. Показанията на този свидетел са източник на доказателства за това, че познава лично подсъдимата Т. като  касиер в СОД-СДВР, тъй като работел там в периода 1992-2007 г. във Втора група на О“СОД“-СДВР - „Патрул и реагиране“. Твърденията на св. Й., че никога не е заявявал и получавал аванс, включително и през инкриминираната 2007г., са потвърдени от заключението на почерковата експертиза. От отговорите в заключението е видно, че подписите срещу името на св. А.Й. в авансовите списъци за март 2007г. и  април 2007г. са положени от подсъдимата. Отделно от това от показанията на св. Й. се установи, че не е упълномощавал нито подсъдимата, нито друго лице да получава неговото трудово възнаграждение. Дадените от св. Й. показания са информативни и с оглед твърдението в тях, че в  О”СОД” не са работели други касиери освен подсъдимата. Това обстоятелство в съпоставка със заключението на почерковата експертиза обосновава единствено възможен извод, че неправомерно начисленият аванс на името на А.Й. е бил присвоен от подсъдимата, която положила подпис вместо него на авансовия списък.

По обвинението на подсъдимата за начисляването на аванс на името на свидетеля Б.А.Н. е установено следното. С обвинителния акт е инкриминиран еднократно неправомерно начислен от подсъдимата аванс  за август 2009г. в размер на 900 лева (стр. 34 от ОА).

От разпита на св. Н. в производството пред съда се установи, че е работил в СДВР от 2008 г. до 2012 г., но не си спомня изобщо да се е засичал с подсъдимата. Това обстоятелство свидетелят свързва с факта, че е получавал  трудовото си възнаграждение само и единствено по банков път. Началото на периода, за който свидетелства св. Н., кореспондира с твърденията на св. А.С.С., че още преди 2005г. е започнало изплащането на заплатите в СДВР по банков път, т.е преди началото на инкриминирания период. Оспорването от страна на св. Н. да е заявявал и получавал аванс към трудовото си възнаграждение кореспондира със съдържанието на справката, която е била изготвена за нуждите на вътрешната проверка, назначена в СДВР срещу подсъдимата (л. 11, том 31 от ДП). От съдържанието на същата е видно, че още в ранния процесуален етап от разглеждане на делото еднократно осчетоводеният аванс на името на св. Н. за сумата от 900 лева през август 2009г. е бил оспорен от него. Св. Н. потвърди както авторството на подписа си, така и факта, че лично е изпълнил ръкописния текст, с който е изготвена счетоводната справка към акта за начет.

От заключението на почерковата експертиза е видно, че същото е изследвало подпис, положен от името на Б.А.Н. в авансов списък за месец август 2009г., т.е. за друга част от инкриминирания  от обвинението период. Този подпис съгласно заключението на почерковата експертиза в частта по т. 9, б. „г”   е бил положен от подсъдимата. В този смисъл наличието на доказателства, че подсъдимата е начислила на името на Б.А.Н. аванс за посочения по-горе период, който впоследствие взела лично срещу подпис върху авансовия списък, кореспондира с обвинителната теза, че е присвоила и сумата от 900, 00 лева. И в този случай, подобно на описания по-горе случай със св. А.М. и А.С.С. се касае за документирането на еднократно заявен аванс, след което изплащането на такъв е било преустановено. Доколкото в подобно планиране противоречи на каквато и да е житейска и финансова логика и само по себе си е несъвместимо с дългосрочна прогноза при заяввяването на аванс, съдът приема с доверие показанията на св. Б. Н.в частта, че никога не е подавал заявление  за начисляването и изплащането на аванс, в т.ч. и заявление за еднократно изплащане на такъв.

По обвинението подсъдимата да е присвоила парични суми, представляващи неправомерно начислен на името на Б.И.С. аванс съдът намира за установено следното. От обвинението е инкриминиран неправомерно начислен и присвоен от подсъдимата аванс за периода от януари до март 2007г. вкл. в размер на по 150,00 лева, за април– юни 2007г. вкл. в размер на по 100, 00 лева, от юли – август вкл. в размер на 150, 00 лева, от септември до октомври  и декември 2007г. вкл. в размер на по 200, 00 лева.  Обвинението не е инкриминирало получен аванс за ноември 2007г. Инкриминиран е фактът на начисляване на аванс от декември 2007г. до ноември 2008г. вкл. в размер на по 200 лева.

Подписът, положен от името на Б.И.С.,  е изследван като обект на почеркова експертиза в авансовите списъци  месеци януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември 2007г., януари, февруари, мapт, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2008г.

Относно подписите, положени в авансовите списъци за  месеци  март, април, май, юли, август, септември, октомври и декември 2007г., януари, февруари, март, април, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2008г.  от името на  Б.И.С. назначената в досъдебното производство почеркова експертиза, приета без възражения от страните в съдебното производство, ги е класифицирала в  т. 9, б. „г”. В тази група подписи са обособени тези, които отговарят едновременно на две условия, първото от което е да не са положени от лицата, посочени като техен автор, а второто –положени са от подсъдимата.

За останалите подписи, а именно положените в авансови ведомости за месеци януари, февруари и юни 2007г., както  и за  май  2008г. от името Б.И.С. същата експертиза е установила, че не са положени от него, като попадат в категорията на подписите, които не съдържат достатъчно графични данни за идентификация, поради което не се установява техният авторт (стр. 23-стр.27 от заключението).

Съдът по изложените по-горе съображения намира, че обвинението е доказано както за  случаите, при които подписите са описани в т. 9, б. „д” от заключението на почерковата експертиза, т.е. и за тези случаи, в които не са положени от Б.И.С., но не притежават достатъчна идентификационна стойност, за да бъдат свързани с подсъдимата. Основание за такъв извод дават показанията на св. Б.И.С., от които се установи, че е  работил в СДВР в периода 1997-2014 г. и по този повод познава подсъдимата Т. като касиер. Свидетелят посочи пред съда, че няма спомен да е получавал аванс. По изложените съображения съдът предяви на свидетеля справка на л. 8, том 31 от ДП, в която автор на част от текста е посочен именно свидетелят Б.И.С.. От съдържанието ѝ е видно, че още по повод извършената вътрешна проверка св. Б.С. е оспорил категорично факта да е получавал аванс в периода от януари 2007г. до ноември 2008г. вкл., както и подписите в авансовите ведомости да са били положени от него. Съвкупната оценка на дадените от главните касиери Д. и А. показания със заключенията на ПЕ (том 6 ДП) и СИЕ (том 33 ДП) дава основание за извод, че в периода 2007г.-2008г. ведомостите са били съхранявани единствено ресорния трудовик, в какъвто смисъл е и типовата длъжностна характеристика на трудовика, приложена по делото. Следователно само и единствено подсъдимата е имала обективна възможност да следи за оформянето им с подписи, в т.ч. и в случая със св. Б.С..

Св. Б.И.С. потвърди подписа и почерка, с който е изпълнена справката, вкл. и съгласие с вписаните от негово име изявления, като се аргументира с изминалия период  в интервала от  изготвяне на справката и времето на събитията, за които се отнася. Отделно от това, съпоставката на периода, в който не е установено авторството на подписите, а именно за месеци януари, февруари и юни 2007г., както  и за  май  2008г.  с останалия инкриминиран период и липсата на приложено пълномощно към авансовите списъци, по силата на което св. С. да е делегирал правото на трето лице в т.ч. и на подсъдимата да получи начислената като аванс сума вместо него, самостоятелно води до извод, че и в тези случаи паричните суми са били получени от нея, доколкото само и единствено тя е имала достъп до паричните суми, изтеглени от сметка на СДВР за изплащането на аванс на служителите на О”СОД” – СДВР.   

С обвинителния акт във връзка с личните данни на св. Б. С. е инкриминиран и друг механизъм на присвояване, а именно чрез начисляване на парични суми, по-големи от действителния размер на трудовото възнаграждение на св. Б.И.С., които са били присвоени от подсъдимата, след като неправомерно създадените излишъци са били преведени в контролирани от нея банкови сметки. Съгласно обвинението  на името на Б.И.С. били начислени в повече от по 200,00 лева  за декември 2008г., както и за януари – юни 2009г. вкл. След еднократно прекратяване на неправомерното начисление за юли 2009г., такова е било извършено отново за август 2009г., а именно  600, 00 лева в повече над регламентирания размер на трудовото възнаграждение, което е следвало да получава св. Б.И.С.. След повторно прекратяване на начисленията същите отново са възобновени еднократно през ноември 2009г., когато към заплатата на св. С. били начислени  800, 00 лева в повече. След поредно прекратяване на неправомерното начисление същото е възобновено отново през май 2010г., когато към заплатата на св. С. били начислени  500, 00 лева в повече. Към тази част от обвинението заключението на почерковата експертиза е неотносимо, тъй като извършените в повече начисления са били присвоени от подсъдимата по банков път чрез превеждането им в контролирани от нея банкови сметки и това обстоятелство се установява от писмените доказателства в том 5 ДП и КТЕ. Показанията на Б.И.С. обаче са относими и към тази част на обвинението, тъй като са източник на доказателства за това, че този механизъм на присвояване поначало не е бил видим за служителите на СДВР, чиито лични данни са били използвани. Съдът приема за установено, че това е така, тъй като от финансовия отдел на СДВР не е бил издаван фиш с информация за начисленията и удръжките към трудовото възнаграждение. От своя страна св. С., подобно на други свидетели по делото, заяви пред съда, че по своя инициатива не е правил проверки при касиер за точния размер на трудовото му възнаграждение и начина, по който същото е било формирано. С оглед така създадената организация на работа във финансовия отдел подаването на случаен сигнал за направомерни допълнителни начисления върху трудовото възнаграждение от самите служители е било почти напълно изключено.

В частта относно обвинението на подсъдимата за неправомерно използване личните данни на св. В.С.Н. с цел да бъде начислен аванс, който впоследствие да бъде присвоен от нея е от значение доказателствената съвкупност, която включва показанията на св. В.С.Н., почерковата експертиза и относимите към това обвинение писмени доказателства в том 31 ДП. Обвинението е инкриминирало неправомерно начислен аванс за юни 2008г., септември 2008г., октомври 2008г., ноември 2008г. – от по  200,00 лева. Инкриминирано е и еднократно начисляване на аванс в размер на 800, 00 лева за септември 2009г.,  а след това сумата от 500, 00 лева за януари 2010г. – 500, 00 лева.  В показанията си пред съда св. В.С.Н. посочи, че той самият в продължителен период от време е работил в СДВР, а именно от 1983 г. до 2011 г. и от този период от време си спомня подсъдимата като касиер. Свидетелят отрече да е имал каквито и да е служебни контакти с нея във връзка с изплащането на трудовото му възнаграждение, като се аргументира с факта, че още през 2005г. започнал да го получава по банков път. Св. В.С.Н. категорично оспори подписа си в авансов списък за така инкриминираните периоди, както и факта срещу подпис да е получавал  аванс, като сам обосновава наличието на ясен спомен за това обстоятелство с промяната на организацията при изплащането на трудовите възнаграждения през 2002г., свързано с изплащането им по банков път. Св. В.С.Н. е категоричен в показанията си пред съда, че свързва периода 2001г. – 2002г. именно с момента на въвеждане на плащанията по банков път, както и че не е вземал авансите на свой колега, нито е молил за това подсъдимата или други служители в СДВР. В разказа си пред съда свидетелят се аргументира изключително убедително с факта, че живее в гр. Елин Пелин и не би могъл нито сам да се ангажира, нито да ангажира други лица, които са с друго местожителство. Съдът констатира, че показанията на св. В.С.Н. са проверени със заключението на почерковата експертиза, която е изследвала подписите в авансовите списъци за по-голямата част от посочените периоди и е установила, че са положени от подсъдимата (т.9, б. „г” от заключението).  Единствено за януари 2010г. не е изследван авансов списък въпреки наличието на начислен аванс за сумата от 500 лева на името на В.С.Н. за този период.

Така очертаната доказателствена съвкупност дава убедителна опора на обвинението и не е опровергана от доказателствата, които са ангажирани от защитата на подсъдимата ( т. напр. от нейните обяснения). По делото не се открива издадено от св. В.С.Н. пълномощно, с което да е делегирал правото на подсъдимата да получи заявен от него аванс, което е друг самостоятелен аргумент, че обвинителните доказателства, събрани чрез неговите показания, достоверно възпроизвеждат фактите по случая.

Съдът приема за установено, че личните данни на св. В.С.Н. са били използвани неправомерно от подсъдимата, за да присвои и други парични суми при други механизми, които поначало не са изисквали каквато и удостоверителна функция от страна на този свидетел. Въз основа на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП) е установено неправомерно начисление на сумата от 300 лева за март 2010г., което впоследствие било присвоено от подсъдимата по банков път, като било пренасочено по сметки, контролирани от нея.

Отделно от това през март и април 2009г. подсъдимата формирала неправомерно начисления към заплатата на В.Н. в размер на  по 230,01 лева, а за май 2009г. – в размер на  217,71 лева. Въз основа на тройната съдебно икономическа експертиза (том 33 ДП) е установено, че тези суми били насочвани по банков път от подсъдимата за превод по сметката на „Евролизинг - МО“ЕООД, но не за погасяване на задължения по сключени от В.Н.  лизингови договори, а за погасяване на нейни собствени задължения към тази лизингова компания. В тази връзка е важно да се посочи, че и св. В.С.Н. се определя сред тази група свидетели, които са категорични, че не са получавали фиш с информация за начина, по който е било формирано трудовото им възнаграждение, в т.ч. и относно направени от него удръжки. Това обстоятелство се потвърди и от уточненията, направени от свидетеля пред съда във връзка с предяваната му справка на л. 10, том 31 от ДП. Св. Н. потвърди авторството на подписа в декларацията към тази счетоводна справка, както и авторството на ръкописния текст, като изрази категорично съгласие със съдържението в него и обстоятелствата, при които е бил изпълнен. В тази връзка св. Н. разказа пред съда за вътрешната проверка, проведена в СДВР и нейния предмет. Може в заключение относно този пункт от обвинението да се обобщи, че показанията на св. В.С.Н. кореспондират непротиворечиво със заключението на почерковата експертиза и съдебно-счетоводните експертизи. На базата на така очертаната доказателствена съвкупност се установява,  че  подсъдимата е съпричастна към инкриминираните механизми на присвояване на парични средства, собственост на СДВР, при които макар и от заплатите на служители в СДВР да са били извършвани неправомерни удръжки, те по същество не са променяли крайния резултат на получаваната от тях сума, тъй като удръжките са били правени от формирани преди това неправомерни начисления, водещи до излишъци. Това обстоятелство кореспондира напълно с твърдението на св. В.С.Н., че  не му е направило впечатление да е бил ощетен.

Относно обвинението подсъдимата да е присвоила парични суми, начислени неправомерно като аванс на името на В.С.Т. съдът намира за установено следното. От доказателствения материал по делото следва да бъдат изключени показанията на св. В.Т., дадени в производството пред съда на 02.02.2021г. Основание за това е принципът за неизменност на състава на съда. При разпита на този свидетел е отсъствал резервния съдебен заседател О.М., с участието на когото  е продължило разглеждането на делото след като съдебен заседател С.Т. е депозирал заявление, че не може да продължи мандата си като съдебен заседател поради новонастъпило обстоятелство, свързано с членството му в политическа партия (л.1418,  том 3 СП, СГС). Съдът приема, че независимо от посочената пречка да бъдат ползвани показанията на св. В.Т., заключението на почерковата експертиза, относимите писмени доказателства в том 31 ДП, както и липсата на пълномощно, по силата на което подсъдимата да е била упълномощена да получи аванс, начислен на името на В.С.Т., самостоятелно доказват обвинението срещу подсъдимата в тази част. Във връзка с използваните лични данни на св. В.Т. обвинението  е инкриминирало начислен на името на този свидетел незаявен от него аванс за юни и юли в размер на по 150, 00 лева, за  септември и октомври  2007г. в размер на по 200, 00 лева, за март, април, юни, юли, септември, октомври и ноември  2008г. – в размер на по 200, 00 лева, както и еднократно начислените аванси в по-късен период от време след прекъсване, а  именно – през март 2009г.  – за  сумата от 200, 00 лева и през януари 2010г. – за сумата от 500, 00 лева.

Почеркова експертиза в досъдебното производство е изследвала подписите за  юни, юли, септември и октомври - 2007г., март, април, юни, юли, септември, октомври и ноември - 2008г., за март 2009г., както и за януари 2010 г., положени в съответните авансови списъци  от името на В.С.Т.. Същите са описани като обекти на стр.2 от заключението. Експертизата е отразила факта, че са ѝ били предоставени и списъците за месеци май и август 2008г., но в тях не е било установено  лице с имената В.С.Т.. Съгласно заключението на експертизата подписите, които са били открити в изследваните авансови списъци  от името на В.С.Т. за  юни, юли, септември и октомври  2007г., както и подписите, положени за април, юни, юли и октомври 2008г. от името на В.С.Т., не са положени от него, а от подсъдимата (стр.18, стр.23 от заключението). За останалата част от инкриминирания период (март, септември и ноември 2008г., за когато е инкриминирано присвояването на сумата от по 200,00 лева за всеки съответен месечен период, неправомерно начислена като аванс), за март 2009г., както и за януари 2010г. подписите в авансовите списъци, положени от името на св. В.Т. са класифицирани в т. 9, б. „д“ от заключението, не се отличават с достатъчно признаци за идентификация с подписа на подсъдимата, но със сигурност не са положени от св. Т.  (стр.23, стр.27 от заключението в том 26, ДП).

 Така обсъденото заключение следва да се цени като обвинително доказателство, което обосновава с достатъчно висока степен на убедителност обвинителната теза. Същото кореспондира с  писмените доказателства относно резултатите от проведената вътрешна проверка (справка на л. 11, том 31 от ДП). От съдържанието този документ, приложен към материалите, на базата на които срещу подсъдимата е бил съставен акт за начет, видно, че още през 2012г. в хода на извършената в СДВР вътрешна проверка от В. Т. са оспорени всички подписи в авансовите списъци, положени от негово име за 2008г. Оспорен в писмените изявления е и фактът свидетелят да е получавал отразените в справката аванси за периода 2007-2010г. вкл. По изложените съображения съдът прие за установено, че обвинението срещу подсъдимата е доказано и в тази част независимо от процесуалните пречки съдът да обсъжда дадените от св. В.Т. показания.

По обвинението на подсъдимата за присвояването на аванс, неправомерно начислен на името на В.И.И., е установено следното. Инкриминиран е присвоен от подсъдимата аванс, начислен неправомерно на името на В.И. за октомври 2008 г. – в размер на 200,00 лева, както и за ноември 2008г. – в размер на 200,00 лева. Тази част от обвинението е доказана по несъмнен и безспорен начин както от показанията на св. И., така и от заключението на почерковата експертиза, което с оглед изброяването на стр.18 от същото и заключителната част на 23 страница е посочило като автор на подписите в авансовите списъци подсъдимата, а не посоченото в авансовия списък лице - св. В.И.. Отделно от това, от показанията на св. В.И. е установено, че никога в трудовия си стаж в системата на МВР не е заявявал получаването на аванс, а след 2004г. не е получавал трудовото си възнаграждение в брой поради изтеглен кредит и изискванията на банката трудовото му възнаграждение да бъде превеждано по банков път.

 

Инкриминирано е ползването на личните данни на св. В.И., за да бъде начислена недължима сума в повече над размера на установеното трудово възнаграждение за юли 2009г. в размер на 200,00 лева (стр. 45 от ОА). Подобно на описаните по-горе случаи със свидетелите С.С. и А.М., данните за самоличност на св. В.И. са били неправомерно използвани от подсъдимата, за да му бъде начислено недължимо трудово възнаграждение, което впоследствие по банков път е било присвоено от нея. Доказателствената обезпеченост на тази част от обвинението за наличието на  механизъм  на присвояване, различен от присвояването на парични суми, неправомерно начислени като аванси, без да са заявявани такива, е постигната на базата на заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП),писмените доказателства в том 5 ДП и заключнията на КТЕ.

Относими към обвинението подсъдимата да е присвоила аванс, начислен на името на св. В.Н.С., са показанията на същия свидетел от 16.04.2021г. и заключението на почерковата експертиза (том 26 ДП). Инкриминирано е присвояването на аванс, начислен на името на св.  С. за септември, октомври, ноември, декември  2005г. – за сумата от по 100,00 лева, за януари и февруари 2006г.   – за сумата от по 100,00 лева, за април 2008г. – за сумата от 100,00 лева, за май, юни, юли, август 2008г., септември, октомври и ноември 2008 г., за сумата от по 200,00 лева,  за април и юни 2009г. за сумата съответно от 500,00 лева и 600,00 лева, за септември  2009г. – за сумата от 800,00 лева, за декември 2009г. – за сумата от 500,00 лева, за април 2010г. – за сумата от 500,00 лева.

В списъците за месеци декември 2008г., януари, февруари, март, юли, август, октомври и ноември 2009г., както и за януари, февруари и март 2010г. не е вписано лице с имена В.Н.С.,  а за май 2009г. не е бил предоставен за изследване авансов списък, респективно – не е повдигнато и предявено обвинение за присвояването на аванс от май 2009г.  

Почерковата експертиза е установила, че автор на подписите в авансовите списъци, положени срещу името на В.С. за  месец април, май, юни, юли и август  2008г.,   за април и юни  2009г., както и за април 2010г. е подсъдимата Т. (стр. 19, стр.23 от заключението). За периода от месец септември, октомври и ноември  2008г., както и за  септември и декември 2009г. е установено, че подписите, положени в авансовите списъци, не се идентифицират с подписа на св. С., като графическите знаци не са достатъчно детайлни, за да позволят идентификация и с подписа на подсъдимата. От описанието на изследваните документи на стр.2 от експертизата е видно, че на същата не  е  била поставена задача да изследва авансови списъци от 2005г. и 2006г. Тази доказателствена непълнота обаче е отстранена с показанията на св. С. в производството пред съда, както и със заключението на тройната СИЕ ( том 33 ДП). Св. С. е посочил, че не е получавал аванси, тъй като по начало не е имал такава практика. Отделно от това, обособяването на отделни периоди със значителни прекъсвания между тях, в които е документирано начисляването на аванс на името на св. С. – първоначално за периода от септември 2005г. – февруари 2006г., след това за периода от април 2008г. – ноември 2008г., за да бъде документално подновено получаването на аванс еднократно за април 2009г. с последващи прекъсвания за други еднократни начисления през юни, септември и декември 2009г., а  след това еднократно - през април 2010г., обосновава извод, че  не се касае за действие на лице, което подава заявление с дългосрочна прогноза във връзка с организацията на доходите си, а за начисления, които са извършени произволно, без неговото знание и съгласие за това. Отделно от изложеното, достатъчен е фактът, че за част от изследваните авансови списъци подписът срещу името на св. С. е положен именно от подсъдимата. Това обстоятелство, ценено в съпоставка с периодите на начисленията, с факта, че същите превишават размера на дължимото трудово възнаграждение, както и в съпоставка с  показанията на св. С., обосновава единствено възможен извод, че и останалите суми, формирани от начисления по аванси на името на св. С., за които не се установява авторство на подписа в лицето на подсъдимата, са били приети на каса и присвоени от нея като чуждо движимо имущество, собственост на СДВР.  

По обвинението на подсъдимата, което се основава на твърдението, че е присвоила аванси, начислени на името на В.П.И., е събрана следната доказателствена съвкупност. На първо място, тя включва почерковата експертиза  и показанията на св. В.И..

С обвинителния акт е инкриминирано неправомерното начисляване и последващо присвояване на аванс на името на В.П.И. за септември 2005г. за сумата от 100,00 лева, за октомври 2005г. – за сумата от 100, 00 лева, за ноември 2005г. - за сумата от 100, 00 лева, за декември 2005г. – за сумата от 100, 00 лева,  за януари  2006г. – за сумата от 100, 00 лева, за февруари 2006г. – за сумата от 100, 00 лева, за март 2006г. – за сумата от 100, 00 лева, за април 2006г. – за сумата от 100, 00 лева, за май, юни, юли август, септември, октомври, ноември и декември 2006г. – за сумата от по 100, 00 лева, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2007г., от януари до май 2008г. вкл. за сумата от по 100, 00 лева за всеки месечен период, юли, август, септември, октомври  2008г.– за сумата от по 100, 00 лева, за март 2010г. – за сумата от  500, 00 лева.

За подписа, положен на авансов списък от март 2010г. срещу името на св. В.П.И., почерковата експертиза е заключила, че се идентифицира с подпис на подсъдимата (стр.19 от заключението). За останалите инкриминирани от обвинението периоди, а именно в авансови списъци от септември 2005г., 2006г., 2007г. до октомври  2008г. вкл.   няма данни да са изследвани подписите на св. И. (л . 212, том 26 ДП). Тази доказателствена непълнота обаче е напълно отстранена с показанията на св. И., който заяви, че поначало е получавал трудовото си възнаграждение само и единствено по банков път.

Относно обвинението подсъдимата да е присвоила аванс, начислен на името на В.П.К., е установено следното.

В разпита си пред съда този свидетел заяви, че познава подсъдимата от работата си в О”СОД” – СДВР в периода от  2007 г. до 2010 г., както и че е получавал трудовото си възнаграждение в брой, но не и аванс към него. Свидетелят е категоричен, че не е упълномощавал никого да получава парични суми в брой вместо него. Показанията на св. К. се допълват и в съпоставка с писмените доказателства - справка на л. 24, том 31 от ДП. Свидетелят потвърди пред съда както ръкописния текст, изписан от него в справката по повод на назначената вътрешна проверка по случая, така и подписа си в справката.

От обвинението е инкриминиран фактът подсъдимата да е присвоила аванс, начислен на името на В.П.К. за февруари 2007г. – сумата от 150, 00 лева, за март 2007г. – сумата от 100, 00 лева, за април 2007г. – сумата от 100, 00 лева, юни 2007г. – сумата от 100, 00 лева, септември, октомври, декември 2007г. – сумата от по 200, 00 лева, за януари, февруари, март, април, май, юни, август 2008г. (с прекъсване за юли 2008г.), както и за септември, октомври и ноември 2008г. – сумата от по 200, 00 лева.

 В списъците за месеци май, юли, август и ноември  2007г., както и за юли  2008г.  не е установено лице с имена В.П.К. (стр. 2 от почерковата експертиза, том 26 ДП). Значителна част от подписите за част от инкриминираните периоди, поставени срещу името на св. К. върху съответните авансови списъци, са били положени от подсъдимата, а именно – за месеци март, април, септември, октомври и декември 2007г., януари, февруари, март, юни, октомври и ноември 2008г. (стр. 19 и стр.23 от заключението на ПЕ). За периодите от февруари и юни  2007г., както  и за април, май и септември – 2008г. категорично подписите не са положени от св. К., но поради факта, че представляват произволно измислен графичен знак или не съдържат достатъчно устойчиви белези на писмено-двигателни навици въз основа на този доказателствен източник не се установява да са били положени от подсъдимата (стр. 23 и стр. 27 от заключението). Съдът намира, че с оглед твърдението на св. К., че никога не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение обвинението срещу подсъдимата е доказано и за тези случаи, при които авторството на подписа върху авансовата ведомост не може да бъде установено.

Обвинението срещу подсъдимата в частта относно присвояването на аванс, неправомерно начислен на името на св. В.Д.К., също е обосновано и подкрепено от събрания доказателствен материал. С обвинителния акт е инкриминирано присвояване на парични средства, които подсъдимата неправомерно начислила като аванс към трудовото възнаграждение на св. К. за януари, юли  2007г. – за сумата от по 100, 00 лева, както и за август 2007 г.– за сумата от 150, 00 лева.

Въз основа на почерковата експертиза е установено, че автор на подписите, положени в авансовите списъци за  юли и август  2007г. от името на В.Д.К. , е подсъдимата (стр.19, стр.23 от заключението). Не е изследван подпис за януари 2007 г. в авансовия списък за посочения период (стр.3 от заключението на почерковата експертиза), каквото начисление е установено с писмени доказателства и ССчЕ (л.21, том 31 ДП, стр.14, стр.15 от заключението на тройната ССчЕ, том 33 ДП).

Тази непълнота на доказателствата обаче е отстранена с показанията на св. К., който разказа пред съда, че познава подсъдимата от работното си място в О”СОД” – СДВР. Посочи, че през инкриминирания период е получавал трудовото си възнаграждение само и единствено по банков път и не е имал заявено авансово плащане в брой. При предявяването на справка на л. 21, том 31 от ДП, изготвена за нуждите на вътрешната проверка, разпоредена в СДВР, свидетелят потвърждава авторството на подписа си под справката, както и ръкописния текст, с който е изготвена. В самата справка още по повод на предварителната проверка по случая св. К. е оспорил всички плащания в предявените му авансови списъци, вкл. и това, което е отчетено на негово име за януари 2007г. По изложените съображения съдът прие, че обвинителната теза е доказана в степента, в която това се изисква от чл.303, ал.2 НПК и в частта относно обвинението за извършено присвояване на парични средства, собственост на СДВР, чрез използване личните данни на св. К..

На следващо място съдът намира, че е обосновано и обвинението срещу подсъдимата за присвоен аванс, начислен на името на свидетеля В.С.Г.. С обвинителния акт е инкриминирано присвояването на аванс, начислен на името на св. Г. за февруари и юни  2007г. в размер на по 100 лева,  за юни, юли, септември, октомври, ноември  2008г. – в размер на по 200 лева. От заключението на почерковата експертиза, изследвала подписите, положени срещу името на св. Г. в авансовите списъци за посочените по-горе периоди е установено, че е бил предоставен за изследване авансов списък за февруари и юни - 2007г., юни, юли, септември, октомври и ноември - 2008г. от името на В.С.Г.. На стр. 19, стр. 23 от почерковата експертиза е отразено, че автор на подписите за месеци февруари и юни - 2007г., както и за юни, юли, септември, октомври и ноември - 2008г., положени от името на В.С.Г., е подсъдимата Т..  Фактът на получени от подсъдимата парични суми, необосновано изплатени като аванс към трудово възнаграждение на св. Г., е потвърден и от показанията на този свидетел в производството пред съда. Същият заявява, че познава подсъдимата именно в служебното качество, което тя е и имала в структурата на О”СОД” – СДВР, както и че категорично никога не е заявявал и взимал аванс към трудовото си възнаграждение. Св. Г. уточни, че е взимал аванс преди да постъпи на работа в СДВР, когато е бил служител в 04 РУ. Отделно от това, този свидетел е потвърдил подписа си и изпълнения от него ръкописен текст в справка на л. 26, том 31 от ДП, в която са отразени същите факти и обстоятелства по повод разпоредената вътрешна проверка в СДВР, извършена непосредствено след разкриване на престъплението след инкриминирания период. В подкрепа на обвинителната теза е и фактът, че в списъка за месец август  2008г. не е установено лице с имена В.Г.. Съдът приема, че липсва каквато и да е финансова и житейска логика служител, който действително е заявил аванс, да поиска да се прекрати практиката по начисляването на аванс за един единствен месец, за да я поднови отново на следващия месец. 

По обвинението на подсъдимата за неправомерно усвоени аванси, начислени на името на В.М.П. е установено следното.

Обвинението е инкриминирало присвоен от подсъдимата аванс, неправомерно начислен от нея за септември, октомври, ноември, декември, 2005г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември  2006 г. в размер на по 200 лева, за януари, февруари 2007г. в размер на по 200 лева, за април, май, юни 2007г. – за сумата от по 100 лева, за юли 2007г. – сумата от 150 лева, септември, октомври, декември 2007г. в размер на по 200 лева, за януари, февруари, март, април,  май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември 2008г.– в размер на по 200 лева, за октомври 2009г. – в размер на 600 лева.

Липсва обвинение за присвояването на суми за март и ноември 2007г., както и за периода от януари – септември 2009г. включително. Обосновано от обема на обвинението са изключени посочените периоди от 2007г. и 2009г. , тъй като в авансовите списъци за посочените периоди липсва лице с имена В.М.П.. Отделно от това, за май 2009г. не е бил представен авансов списък – факт, който е отразен на стр.2 от заключението на почерковата експертиза, поради което съдът приема за установено, че правилно от обема на обвинението е изключено деяние, извършено към този период.

От почерковата експертиза е установено, че авторът на подписите, положени в авансовите списъци за месеци април, май, юни, юли, септември, октомври и декември  2007г., януари, февруари, април, май, юли, август, октомври и  ноември 2008г., както и за октомври - 2009г. от името В.М.П.,  е подсъдимата (стр.19, стр.23 от заключението).  В авансовите списъци за месеци март, юни и септември - 2008г. фигурират подписи срещу името на св. В.М.П., чиито автор не може да се установи поради липсата на достатъчна идентификационна стойност.

Видно е, че относно сумите, положени в авансовите списъци срещу името на св. В.М.П., също са налице две групи подписи, една част от които категорично се идентифицират с подписа на подсъдимата, а друга, по-малка част от които не могат да бъдат свързани с конкретно лице, но не са положени от св. П. (т. 9, б.“в“ от заключението на почерковата експертиза – л.219, стр.2, том 26 ДП).  

Съдът прие за установено, че обвинението срещу подсъдимата е обосновано и за тази част от периодите, при които подписите нямат достатъчна идентификационна стойност (месеци март, юни и септември  2008г.) Вярно е, че в производството пред съда св. П. не е имал съхранен спомен за точния момент, в който е спрял да получава аванс. Тази доказателствена непълнота обаче е отстранена с процесуалната техника на  чл.281, ал.5 НПК. Отделно от това свидетелят е потвърдил факта, че не е получавал аванс и за инкриминираните периоди, които се отнасят до 2008г. и във връзка с предявената му справка на л. 23, том 31 от ДП. Свидетелят е потвърдил подписа и ръкописния текст в нея и в производството пред съда свидетелят изрази съгласие с писмените изявления, които е вписал в справката по повод на вътрешната проверка, разпоредена в СДВР. В декларацията към посочената счетоводна справка св. П. е оспорил подписите в авансовите списъци от април 2007г. до края на инкриминирания период (октомври 2009г.). Обосновано е възражението на свидетеля, доколкото прекратяването на изплащането на аванс за един месечен период (ноември 2007г.) с последващото му възобновяване, както  и еднократното намаляване на авансовите плащания за май, юни 2007г. – за сумата от по 100, 00 лева, както и за юли 2007г. – за сумата от 150 лева, след като през април 2007г. – сумата е била в размер на 200, 00 лева, води до извод, че се касае за произволни начисления, които нямат нищо общо с една дългосрочна прогноза при действително заявен аванс. В останалата част подписите в авансовите списъци не се оспорват. Но дори и да  са били получени от св. П. начислените аванси в брой за периода до март 2007г., с оглед заключението на тройната СИЕ ( стр.8-стр.15 от заключението, том 33 ДП), съдът приема за установено, че те съответстват на неправомерни начисления на добавки към трудовото възнаграждение на този свидетел за същите периоди, както и че тези начисления не отговарят на изискванията за документална обоснованост. Следователно, в този случаи се касае за добавки към трудовото възнаграждение на св. П., които този свидетел не е имал право да получи. Съдът приема за установено, че начисленията до март 2007г. също са предмет на присвояване, тъй като и подсъдимата, и св. П. са знаели, че се касае за парични суми, които никой от тях няма намерение да върне или замести. При това положение е  без значение обстоятелството защо подсъдимата е решила самоволно да „увеличи“ възнаграждението на този свидетел – дали защото е искала да му направи „услуга“, или защото е пропуснала да усвои лично неправомерните начисления.

По обвинението срещу подсъдимата да е присвоила парична сума, неправомерно начислена на името на св. Г.М., съдът намира за установено следното.

Обвинението не е инкриминирало присвояването на суми, начислени като авансови плащания на името на Г.М. за август 2010г. (стр.37 от обвинителния акт). Въпреки това от съдържанието на писмените доказателства и заключението на почерковата експертиза е видно, че на името на тази свидетелка също е бил начислен аванс за август 2010г., положен е подпис в авансовия списък и този подпис категорично не е подписът на св. М.. Това обстоятелство е потвърдено и от разпита на св. М. в производството пред съда, както и от съдържанието на писмени доказателства (справка на л. 28, том 31 от ДП, съставена във връзка с разпоредената вътрешна проверка в СДВР). Св. М. потвърди както авторството на подписа и ръкописния текст, изготвен от нея в справката, така и съгласието си с данните, които е удостоверила пред проверяващия орган за нуждите на вътрешната проверка в СДВР. От разпита на св. М. в производството пред съда се установи, че точно за август 2010г. от заплатата ѝ е била направена удръжка, която обаче вместо да бъде отнесена към погасяването на задължения на св. М. към ВСК, е била осчетоводена като удръжка за аванс, който св. М. нито е заявявала, нито е получила. Св. М.  е категорична, че никога в трудовата си практика не е заявявала получаването на аванс, респективно – че не е упълномощавала трето лице да го получава вместо нея. Така с оглед заключението на съдебно – счетоводните експертизи, показанията на св. М., почерковата експертиза и обсъдените по-горе писмени доказателства е видно, че случаят със св. М. не е инкриминиран, доколкото неправомерните удръжки, присвоени от подсъдимата, са засегнали имуществения статус на св. М., а не на СДВР. Ето защо това обстоятелство следва да се разглежда като отегчаващо отговорността на подсъдимата при индивидуализацията на наказателната ѝ отговорност.

Съпоставката на случая със св. М. и св. В.М.П. води до извод, че се касае за „грешки“ в тази отчетност, която подсъдимата е водела пред самата себе си и именно такива грешки са довели до отделни несъответствия на неправомерните начисления с неправомерните удръжки, което от една страна, в отделни случаи или е довело до неоснователно обогатяване на отделни служители на О“СОД“-СДВР, или е засегнало имуществената сфера на отделни служители на СДВР.

По обвинението срещу подсъдимата да е присвоила парична сума, неправомерно начислена на името на св. В.Т. В./с фамилно име В. в периода на провеждане на досъдебното производство/, съдът намира за установено следното. Инкриминиран е начислен аванс за септември – декември 2005г. в размер на по 100, 00 лева, за всички месечни периоди от 2006г. – в размер на по 100, 00 лева, за всички месечни периоди за 2007г. – в размер на по 100, 00 лева, за януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври 2008г. вкл. Отделно от това е инкриминиран  начислен аванс през юли 2009г. в размер на 800, 00 лева, както и за февруари 2010г. – в размер на 400, 00 лева.

В производството пред съда св. В.заяви, че познава подсъдимата Т. във връзка с нейните служебни функции като касиер в СДВР, вкл. и до периода на своето пенсиониране през август 2010 г. Свидетелят В.разясни две съществени обстоятелства: първото, че докато е работел в СДВР е бил с фамилно име „В.”, което впоследствие сменил на В.; а второто, че потвърждава участието си при изготвянето на справка, приложена на л.13, том 31 ДП, която документира неговото съдействие при извършената вътрешна проверка от звено „Материални проверки“ на СДВР. От нейното съдържание е видно, че са оспорени само част от плащанията по авансовите ведомости. Свидетелят потвърди пред съда както авторството на подписа си в справката, така и изпълнението на ръкописния текст, с който е изготвена. От друга страна показанията на св. В./с предишно фамилно име В./ са източник на доказателства за това, че  от септември 2005 г. не е получавал аванс. В тази част споменът на св. В.в съдебното производство от 16.03.2021г. е изключително точен и напълно съответства на счетоводните данни за началото на периода, от който е извършено начисляването на аванс, като възпроизведените факти са аргументирани убедително с началото на периода, в който св. В.е започнал да получава трудовото си възнаграждение по банков път.

Показанията на св. В./В./ следва да бъдат проверени и със съпоставянето им със заключението на почерковата експертиза, в която са изследвани подписите на лице с фамилно име „В.”, т.е. – подписите в авансови списъци, положени от името на свидетеля, чието фамилно име понастоящем е  В.. От съдържанието на заключението е видно, че изследваните подписи в авансови списъци за 2009г. и 2010г. не са положени  от св. В., а от подсъдимата Т. (стр.18, стр.23 от заключението на ПЕ в том 26 ДП). С тази част от заключението на почерковата експертиза се установяват факти, които са в пълен синхрон фактите, които се установяват от показанията на  главните касиери Д. и А. и останалата обсъдена по-горе доказателствена съвкупност,  че от началото на 2009г. авансовите списъци били подписвани от подсъдимата в присъствието на главния касиер вместо съответните служители на О“СОД“-СДВР.

За останалата част от подписите, в която те се отнасят до друга част от инкриминирания период, не са изследвани авансовите списъци, които съответно не са описани като обект на почерковата експертиза (стр.2 от заключението). В случая обаче не се касае за доказателствена непълнота, която да внася съмнение в обосноваността на обвинението. Съдът приема, че това е така въз основа на направените от св. В.уточнения, че може и да е имало случаи авансът му е бил изплащан на колега, който да е поемал задължението да му го занесе. Свидетелят обаче е категоричен, че се касае за колега, ангажиран по дежурство и в никакъв случай не е ангажирал с такива задължения както подсъдимата, така и посоченото от защитата лице – П. Станоев. Отделно от това, тези изключения самостоятелно не оборват същественото твърдение в показанията на св. В., а именно, че от септември 2005г. въобще не е получавал аванс. Следователно дори и да са налице данни трето лице да е било ангажирано от св. В.при получаването на авансови плащания,  категорично  е изключено  това обстоятелство да се отнася към инкриминирания период. На следващо място, както в случая със св. В.М.П., така и в случай със св. В.въз основа на тройната ССчЕ (л.44-л.118, том 33 ДП) се установи, че във всички инкриминирани от обвинението случаи начисленията и удръжките на аванс на името на св. В.съвпадат с размера на начисленията в повече от действително дължимото трудово възнаграждение, като не се основават на документална обоснованост.  По изложените съображения и като отчете противоречието между показанията на св. В.в производството пред съда и съдържанието на писмената декларация към счетоводната справка  от ДП (л.13, том 31 ДП), прие с доверие показанията на св. В..

Относно случая с използвани от подсъдимата лични данни на св. В.С.-Т. съдът намира  за установено следното. С обвинителния акт е инкриминирано деяние на подсъдимата, свързано с присвояване на аванс, начислен на името на св. В.С. - Т. за юни 2010г. в размер на 400, 00 лева. В производството пред съда св. Т. не можа да си спомни дали е вземала еднократно такъв аванс. Поради липсата на спомен и със съгласието на страните по смисъла на чл.281, ал.5 НПК към доказателствения материал са приобщени чрез прочитане показанията на св. Т., дадени от нея в протокол за разпит от 29.11.2013 г. на л. 31, том 27 от делото. Въз основа на прочетените показания се установи, че св. Т. не е получавала сумата от 400, 00 лв. за аванс за месец юни 2010 г., не се е подписвала на ведомости и не е упълномощавала никой да ги взима аванс вместо нея. Отделно от това, св. Т. потвърди подписа си както в протокола с прочетените показания, така и върху предявената ѝ справка, приложена на л.17, том 31 от ДП. Потвърдени са от нея авторството на ръкописния текст в посочената справка, удостоверяваща резултат от извършената вътрешна проверка, така и резултата от проверката по начина, по който е документиран в нея. Тази част от доказателствената съвкупност е в пълен синхрон със заключението на почерковата експертиза на авансовите списъци, която е изследвала подписа, положен срещу името на св. Т. за юни 2010г. От заключението на почерковата експертиза е видно, че изследваният подпис, положен срещу името на св. Т. в авансов списък за юни 2010г. е сред изброените в т. 9, б. „г”, в която точка са описани всички подписи, които отговарят едновременно на две условия: не са положени от лицата, посочени в авансовия списък, идентифицират се с подписа на подсъдимата (стр.19 от заключението, л. 220, том 26 ДП).  

За останалата част от инкриминирания период, в който подсъдимата е използвала личните данни на св. Т., е извършила присвоителни деяния с друг механизъм на присвояване, а  именно с присвояване на парични суми по банков път, подобно на случая със св. В.И., А.М. и С.С.. Осъществяването на този механизъм на присвояване е било възможно, без да е било необходимо да се удостоверява личното участие на свидетелката Т.. Първият механизъм на присвояване по банков път, който изначално не е изисквал удостоверяването на конкретни действия от страна на св. Т. и е свързан с начисляването на суми към трудовото ѝ възнаграждение, по-големи от дължимото по ведомост. В случая със св. Т. такова неправомерно начисление е извършено за април 2010г., за май 2010г., за юли 2010г., както и за август 2010г. съответно за сумите от 300,00 лева, 370, 00 лева, 300, 00 лева и 190,00 лева. Това обстоятелство е установено от резултатите, получени от сравняването на едноименните файлове, приложени към заключение на допълнителна КТЕ по протокол от 27.01.2023г., съответно приложение № 2 ( л. 1921, том V, СП, СГС), приложение № 3 (л. 1922, том V, СП, СГС), както и информацията в диска към първата тройна СИЕ от вещите лица Н.Б., Р.Н. и след замяна на ВЛ И.М. от ДП – ВЛ А.К., от разпита на ВЛ Б. в с.з. от 06.12.1922г., както и от съпоставката на тази доказателствена съвкупност със заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП, в частност- с тази част от изложението на заключението, което е налично на стр. 57-стр.59 от тройната СИЕ, том 33 ДП). Отделно от това, лицата, чиито партиди са съответния месец са били използвани от подсъдимата за неправомерни начисления към трудовото им възнаграждение, са установени от счетоводните  справки за неправомерно начислени суми на служители от О“СОД“-СДВР, които неправомерни начисления са изплатени по банков път по сметки на подсъдимата и М.Т. (приложение № 3 в табличен формат от л. 6-л.17, том 5 ДП). Относимата към случая със св. С. – Т. информация за юли и август 2010г. се съдържа на л.17, том 5 ДП в описаното по-горе приложение, където е отразено, че е наличен модифициран файл – предоставеният от ДСК, в който на тази свидетелка е било преведено възнаграждение в по-малък размер в сравнение с това, което е отразено във ведомостите на заплати на АИС“ТРЗ“ , съответно – 300, 00 лева по-малко за юли 2010г. и 190,00 лева по-малко – за август 2010г. Изричното изброяване на доказателствените източници, въз основа на които се установяват точният размер на преведеното в по-малък размер възнаграждение,  разликата между двете групи файлове, които са относими към един и същи период - файловете в АИС „ТРЗ“ и модифицираните файлове, предоставени от банка „ДСК“, въз основа на които е изготвена счетоводна справка в том 5 ДП, е необходимо, тъй като тези доказателствени източници са релевантни във всички останали подобни случаи, в които присвояването е било извършено по банков път по описания по-горе начин. Изброените доказателствени източници във всички инкриминирани случаи обосновават обвинителната теза  за  отклоняване на неправомерните начисления  към трудови възнаграждения на различни служители за съответните инкриминирани периоди по банкови сметки, посочени от подсъдимата  – лични сметки, разкрити на нейно име, както и по сметки, които са открити на името на нейния син М.Т..

 Вторият механизъм на присвояване на парични средства по банков път, който също поначало е изключвал личното участие на съответния служител, т.е. на св. Т.,  е свързан с ползването на нейните личните данни за начисляването на удръжки в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. като такива неправомерно са ѝ били  начислени  от ВСК за погасяване на заем в размер на   350, 00 лева. Относно доказателствената обезпеченост на тези два механизма на присвояване, различни от присвояването на парични суми, неправомерно начислени като аванси, без да са заявявани такива, съдът намира, че е налице въз основа на заключението на тройната СИЕ (стр.41 от заключението, том 33 ДП).

  Относно инкриминираното присвояване на парични средства, начислени като аванс на името на свидетеля В.О., е  установено следното. Не са инкриминирани деяния, свързани с този свидетел. Независимо от това съдът цени неговите показания, доколкото въз основа на предявената му справка към акт за начет на л. 19, том 31 от ДП се установи, че при предварителната проверка свидетелят е оспорвал да е получавал сумата от 700, 00 лева за октомври 2009г. В показанията си пред съда св. О. потвърди подписа си под декларация към счетоводна справка на л. 19, том 31 от ДП от акт за начет. Потвърди и ръкописния текст, с който е изготвена справката. От съдържанието на същата е видно, че още в началния процесуален етап от развитието на наказателното производство св. О. е оспорвал да е получил сумата от 700, 00 лева, начислена на негово име като аванс за октомври 2009г. Отделно от това неговият подпис в авансовия списък, положен срещу името за получил въпросната сума, е бил изследван с почеркова експертиза, която го е класифицирала сред подписите, изброени в т. 9, б. „д” от същото заключение.  За посочената категория подписи е установено, че са обединени в тази точка въз основа на две характеристики: не са положени от лицето, което е отразено в съответния авансов списък като автор, не се доказва да са положени от подсъдимата или защото представляват произволен графичен знак, или защото не отразяват достатъчен обем от писмено-двигателни навици. Доколкото съдът счита, че и в този случай с оглед обсъдения по-горе доказателствен материал се доказва авторството на подписа в лицето на подсъдимата, случаят със св. В.О. следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Отделно от това, от показанията на св. О. са установени характеристични данни за подсъдимата. И това свидетел посочи пред съда, че я познава като касиер на О”СОД” – СДВР, от където си я спомня още от  1981 г. В този смисъл показанията на св. О. са допълнителен аргумент, че подсъдимата към инкриминирания период е била известна като дългогодишен и опитен служител, като е използвала тази позиция и изграденото към нея доверие, за да присвоява системно парични средства, собственост на СДВР. В случая със свидетеля О., обаче, доколкото тройната ССчЕ не е установила неправомерни начисления на името на този свидетел за октомври 2009г. (стр.37 от заключението, том 33 ДП), следва да се приеме, че щетата е настъпила в патримониума на св. О..

Относно инкриминирания случай, при който са използвани личните данни на св. В.С., съдът  намира за установено следното. С обвинителния акт са инкриминирани присвоени аванси, начислени на името на св. В.С. за юли 2007г. В тази част обвинението е доказано от показанията на св. С., заключението на почерковата експертиза, както и от заключенията на съдебно-икономическите експертизи.

За останалата част от инкриминирания период, в който подсъдимата е използвала личните данни на св. С., е извършила присвоителни деяния с различни механизми на присвояване, подобно на случая със В.С. - Т., св. В.И., А.М., С.С.. Следователно и в този случай подсъдимата не е ограничила престъпната си дейност с присвояването на неправомерно формиран излишък чрез начисляването на аванс, който не е заявяван, но и с други механизми, при които не е било необходимо да се удостоверява личното участие на свидетеля С.. И в този случай подсъдимата Т. е извършила  присвояване на парични суми, чрез начисляването на суми към трудовото възнаграждение на св. С., по-големи от дължимото по ведомост. В случая със св. С. такова неправомерно начисление е извършено за сумата от 200 лева, която неправомерно е била включена в общия размер на трудовото възнаграждение на св. С.  за декември 2008г. (л.7, том 5 ДП),  януари 2009г. (л.7, том 5 ДП),  март 2009г. (л.9, том 5 ДП), април 2009г.(л.10, том 5 ДП) , май 2009г. (л.11, том 5 ДП) и  май 2010г. (л.16, том 5 ДП).

От разпита на св. С. в производството пред съда се установи, че познава подсъдимата Т. в служебното ѝ качество на  касиер в СДВР. И този свидетел, както много други свидетели, изтъкна  дългогодишните ангажименти на подсъдимата към дейността на СДВР, свързани с това служебно качество. Той уточни пред съда, че той самият е започнал работа там от 1999 г., когато тя вече е била там. Свидетелят С. е категоричен, че никога не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение  и това негово твърдение е в подкрепа на обвинителната теза, че еднократно начисленият от подсъдимата аванс за юли 2007г. всъщност представлява неправомерно формиран излишък,  присвоен от нея. От съдържанието на почерковата експертиза е видно, че подписът, положен срещу името на св. С. в авансовият списък за юли 2007г., е бил изследван, в резултат на което е установено, че категорично не се идентифицира с подписа на св. С. и е бил положен от подсъдимата (стр.19, стр.23 от заключението на почерковата експертиза). Така този доказателствен източник кореспондира непротиворечиво с показанията на св. С. в подкрепа на обвинителната теза. Показанията на св. С. са проверени и чрез съпоставката им със справка за получени суми по авансови ведомости на л. 20, том 31 от ДП, която му е била предявена в производството пред съда. Св. С. е категоричен в показанията си, че подписът и ръкописният текст в справката са били изпълнени от него, както и че данните му за самоличност в справката са били посочени коректно. Отделно от това, от показанията на св. С. се установи, че не е упълномощавал нито подсъдимата Т., нито друго лице да получава аванс вместо него.

По обвинението на подсъдимата да е начислила и присвоила аванс на името на св. В.П. съдът намира за установено следното. С обвинителния акт е инкриминиран присвоен от подсъдимата аванс от 100, 00 лева за май 2007г. – стр. 15, ОА, аванс от 150, 00 лева за юли 2007г., стр.18, ОА, аванс от 200, 00 лева за септември 2007г., стр.19, ОА, аванс от 200, 00 лева за октомври 2007г., аванс от 200, 00 лева – за декември 2007г., аванс от 200, 00 лева за януари 2008г., аванс от по 200, 00 лева за  февруари 2008г. и  март  2008г.-стр.24 ОА, аванс за април 2008г., май 2008г. от по 200, 00 лева, аванс за юни 2008г.  в размер на 200, 00 лева – стр.26, ОА, аванс за юли 2008г., стр. 27 ОА, аванс за август 2008г в размер на 200, 00 лева, както и същия размер аванс за месечните периоди от септември – ноември 2008г., вкл. След прекъсване начисляването след ноември 2008г. подсъдимата документирала и еднократно начислен аванс за ноември 2009г., което също е инкриминирано с обвинителния акт (стр.29).  В показанията си пред съда св. В.П. е категоричен, че в периода от  май 2007 г. до ноември 2009 г. не е получавал аванс с уточнението, че може да е поискал еднократно такъв по изключение, както и че по принцип още с въвеждането на плащания по банков път свидетелят се възползвал от това обстоятелство  и получавал плащания само по сметка. Със съгласието на страните по реда, предвиден в чл.281, ал.5 НПК са приобщени чрез прочитане показанията на св. В.П. от досъдебното производство, дадени от него в протокол за разпит от 28.11.2013 г. (л. 21, том 27 от ДП). Прочетените показания са източник на доказателства, че през инкриминирания период св. П. не е получавал аванси, тъй като в същото време е бил длъжник по договор за кредит и банката е изисквала да поддържа банкова сметка, ***ждение“. Св. П. заяви, че поддържа така прочетените показания, както и факта, че действително е имал сключен договор за кредит с банкова институция. Съдът провери показанията на св. П., като му предяви справка за получени суми по авансови ведомости (л. 12, том 31 от ДП.) Свидетелят посочи, че и подписът, и  почеркът, с който е изпълнен ръкописния текст в справката, са негови. От съдържанието на така предявената справка, относима към съставения впоследствие акт за начет, е видно, че периодите на неправомерно начислен аванс, плащанията на който са оспорени от св. П., съвпадат с инкриминираните периоди.  

Свидетелят потвърди, че при разпита му в досъдебното производство са му били предявявани ведомости, както и че доброволно е предоставил сравнителен почерков материал, а във връзка с посочената по-горе счетоводна справка писмено е декларирал, че не е получавал аванс към заплатата си в посочените в справката периоди. Във връзка с тази част от обвиненето от заключението на почерковата експертиза е установено следното. Обект на експертизата са били авансови списъци от  май, юли, септември, октомври и декември 2007г., от  януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември  2008г., както и от  ноември  2009г., като са били изследвани подписите, положени от името на В.Т.П., т.е. от името на свидетеля,  разпитан в открито съдебно заседание от 16.03.2021г. В забележка към експертизата е посочено, че в списъците за месеци януари, февруари, март, април, август и ноември - 2007г., декември - 2008г., януари, февруари, март, април, юниу юли, август, септември и октомври - 2009г. няма лице с имена В.П., а за месец май  2009г. поначало не е представен авансов списък. Експертизата е установила, че подписите, положени в авансовите списъци за септември и октомври  2007г., юни, юли, и септември  2008г., както и в авансов списък  от  ноември  2009г. от името на В.Т.П., не са положени от него, като от друга страна не може да се установи и друг автор на подписите поради липсата на съпоставими графически данни, както и поради липсата на достатъчно информация за писмено-двигателните навици на лицето, което ги е положило. Подписите в авансови списъци от месеци май, юли и декември - 2007г., януари, февруари, март,  април, май, август, октомври и ноември - 2008г., положени  от името на В.Т.П., са включени от вещите лица в категорията подписи, обособени в т. 9, б.”г” от заключението на почерковата експертиза, които отговарят едновременно на две условия – не са положени от лицето, посочено като техен автор, т.е. от служителя на СДВР; идентифицират се с подписа на подсъдимата Т. (стр.18, стр.23 от заключението). И в този случай обособяването на две групи подписи, положени в авансовите списъци от името на един и същи служител на СДВР – такива с безспорно установен автор в лицето на подсъдимата и такива, при които авторството не е и не може да бъде установено, не оказва влияние върху обосноваността на обвинението с оглед  липсата на друг касиер, който да е съвместявал една и съща дейност с подсъдимата. Отделно от това, заключението на почерковата експертиза в частта относно т. 9 б. „д” следва да бъде ценено в съчетан анализ на обсъдените по-горе показания, дадени от св. П., с които поначало е отречен фактът, да е получавал аванс. Ето защо съдът прие за устновено, че обвинението за присвояване на парични суми по първия описан по-горе механизъм чрез използване личните данни на св. П. е доказано по несъмнен и безспорен начин.

За останалата част от инкриминирания период, в който подсъдимата е използвала личните данни на св. П., е извършила присвоителни деяния и друг механизъм на присвояване, подобно на случая със св. С., св. В.С. - Т., св. В.И., А.М., С.С.. И в този случай обвинението е доказано от писмените доказателства в том 5 ДП, както и от заключението на съдебно- икономическите експертизи. Следователно и в този случай подсъдимата не е ограничила престъпната си дейност с присвояването на неправомерно формиран излишък чрез начисляването на аванс, който не е заявяван,  а е прибегнала и до осъществяването на други механизми, при които не е било необходимо да се удостоверява личното участие на свидетеля П.. Така въз основа на заключението на съдебно- счетоводните експертизи съдът прие за установено, че  подсъдимата Т. е извършила  присвояване на парични суми чрез начисляването на суми към трудовото възнаграждение на св. П., по-големи от дължимото по ведомост. В случая със св. В.П. неправомерно е била начислена в повече към дължимото по ведомост за  декември 2008г., януари 2009г., за март 2009г., когато била начислена сумата от 210, 00 лева (л.8, том 5 ДП), за април 2009г. – със сумата от 200, 00 лева, за май 2009г. – със сумата от 200, 00 лева,  както и за юни 2009г. и  май 2010г. Това обстоятелство е установено подобно на описания по-горе случай  със св. В.С. – Т. от писмените доказателства в том 5 ДП, ценени в съпоставка със заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП). 

Настоящият съдебен състав счита, че обвинението е доказано  и в частта относно присвоени от подсъдимата парични суми, неправомерно начислени към трудовото възнаграждение на св. Г.И.. Обвинението е инкриминирало начислен на името на Г.И. аванс за февруари 2007г. – в размер на 70, 00 лева, за  май 2008г., юни 2008г., юли 2008г., август 2008г., септември 2008г., октомври 2008г., ноември 2008г. – в размер на по 200, 00 лева, за ноември 2009г. – в размер на 700, 00 лева. Почеркова експертиза е изследвала авторството на подписите, положени от името на св. Г.И. за месеци февруари  2007г., май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември - 2008г., както  и за ноември - 2009г. В авансовите списъци за част от периодите, а именно за месеци февруари - 2007г., май, септември и октомври - 2008г. с почеркова експертиза е установено, че  именно подсъдимата е положила подписите от името на св. Г.И. (стр. 19, стр.23 от заключението). За останалата част от инкриминирания период, а именно за месеци юни, юли, август и ноември - 2008г., както и за ноември 2009г. почерковата експертиза е установила, че подписите, положени срещу името на Г.А.И. нямат идентификационна стойност, но със сигурност не са били положени от него.

В разпита си пред съда от 28.06.2021г. св. Г. И. съобщава, че познава подсъдимата като дългогодишен служител на СДВР и по специално като касиер в преди съществуващия О”СОД” – СДВР. Не се установи каквото и да е внушение или предубеждение от страна на св. Г. И. към личността на подсъдимата. С оглед времето, изминало от инкриминирания период и факта, че свидетелят е контактувал с подсъдимата само и единствено по повод служебните си функции, съдът прие за правдоподобни и твърденията на св. Г. И., че не знае дори предмета на воденото понастоящем наказателно производство, по което е бил призован като свидетел. Това обстоятелство кореспондира с факта, че този свидетел свързва случая единствено с  коментарите на свои колеги за неизплатен извънреден труд или за изплатен, но не положен извънреден труд.                                                                                                                                            

Противоречията между дадените от св. Г. И. показания в досъдебното производство, както и дадените от него в производството пред съда дали е получавал аванс през 2009г., са отстранени с процесуалната техника на чл.281, ал.5 НПК. Във връзка с прочетените показания св. Г. И. заяви пред съда, че поддържа прочетените показания, като изтъкна аргумента, че тогава споменът му е бил по-точен. Отделно от това, св. Г. И. потвърди участието си при съставянето на справка на л. 29, том 31 от делото, от съдържанието на която се установи, че е налице е съответствие с инкриминираните случаи. Потвърдено от св. Г. И. е и съдържанието на текста в справката, под който от него е положен подпис. Така въз основа на  съпоставката на гласните и писмените доказателства с почерковата експертиза може да се заключи, че за инкриминираните месечни периоди подсъдимата неправомерно е начислявала аванс на името на Г. И., който впоследствие присвоявала. Отделно от това, св. И. е категоричен, че никога не е упълномощавал подсъдимата да получава  аванс вместо него. Що се отнася до подписите на св. Г. И. в авансовите списъци, чиито автор не може да се установи, както и до подписите на други служители на О „СОД” – СДВР във всички останали подобни случаи е важно да се посочат  две особено съществени обстоятелства, които преодоляват тази доказателствена непълнота и обосновават обвинителната теза. Първото обстоятелство е свързано с факта, че само  подсъдимата е имала достъп до паричните средства, изтеглени от сметката на СДВР за авансови плащания на служители на О „СОД” – СДВР. Следователно напълно изключено е тези парични средства да са били присвоени от друг касиер в СДВР. В периода след началото на 2009г., когато сумите са били получавани от подсъдимата от главния касиер вместо съответните служители, главният касиер е издал РКО и тези писмени доказателства са били изследвани както при вътрешния одит, така и при изготвянето на съдебно-икономическите експертизи. Второто обстоятелство е свързано с факта, че начисленията на съответните суми за авансово плащане за всеки отделен служител и за всеки отделен месечен период съответстват точно на размера на неправомерно формираните от самата подсъдима начисления над действително дължимото трудово възнаграждение на базата на различни несъществуващи и документално необосновани основания (било то за извънреден труд, за патрулно-постова дейност, като обезщетение за неползван отпуск и др.) С други думи, само и единствено подсъдимата е имала точна информация за наличието на съответствие между размера на съответния неправомерно формиран излишък и начисленията на аванс за съответния месечен период за съответния служител, респективно само тя е знаела точно какъв аванс да „заяви“ вместо съответния служител, за да не променя тотала от рекапитулацията, като данни в тази насока се извличат и от разпита на вещото лице Б. в с.з. от 06.12.1922г.

В случая със св. Г. И. се доказа, че подсъдимата е използвала неговите лични данни и с друг механизъм за присвояване на парични средства, като начислила за юли 2009г.  в повече от дължимото по ведомост към трудовото възнаграждение на св. Г.А.И., а именно сумата от  200,00 лева, която по-късно превела в контролирани от нея банкови сметки. Тази част от обвинението е доказана от съчетания анализ на  заключението на тройната  СИЕ (том 33 ДП), дисковете с информация, съдържащи се в тройната СИЕ (том 4 ДП), както и въз основа на писмените доказателства в том 5 ДП, л.12. Наличието на доказателства за този допълнително използван от нея механизъм, е аргумент, че личните данни на св. Г. И. не са били използвани случайно, а за да бъдат начислявани на негово име недължими суми с цел да бъдат присвоени от подсъдимата.

Съдът намира, че относими към предмета на доказване са и показанията на св. Д.Т.М., въпреки че обвинението не е инкриминирало деяние, при което да са били използвани неговите лични данни. Това е така, тъй като са налице доказателства, че на негово име подсъдимата също неправомерно е начислявала аванс. Източник на доказателства за това са показанията на св. М., от които се установява, че е работил в О ”СОД” от 2009г. до 2011г., когато е получавал трудовото си възнаграждение по банков път и не е имал какъвто и да е служебен контакт с касиера. Въпреки това на негово име за месец октомври  2009г.  е бил начислен аванс  и положен подпис, който не се идентифицира с подписа на този свидетел. Твърдението на св. М., че не е имал служебни контакти с подсъдимата, кореспондира с факта, че той няма дори и визуален спомен за отличителни признаци от външния ѝ вид. При предявяването на справка на л. 38, том 31 ДП се установи, че  свидетелят Д.М. поддържа изявленията в нея и разпознава подписа и почерка, с който е изпълнена. От съдържанието ѝ е видно, че за октомври 2009г.  еднократно е бил начислен аванс в размер на 900, 00 лева, който е бил оспорен от св. М. като заявен и получен от него още в хода на производството, с което е ангажирана отчетническата отговорност на подсъдимата. Отделно от това, в показанията си пред съда св. М. заяви, че не е упълномощавал никой, в т.ч. и подсъдимата да получава трудовото му възнаграждение.

На отделно обсъждане подлежи доказателствената съвкупност, която е относима към начина, по който подсъдимата е използвала личните данни на св. Е.Н.Е.. С обвинителния акт е инкриминирано неправомерното начисляване на аванс с последващото му присвояване за август, септември и октомври 2007г. в размер на по 100, 00 лева, за февруари 2008г. – в размер на  100, 00 лева, за октомври, ноември 2008г. – в размер на по 200, 00 лева.

Отделно от това личните данни на св. Е.Н.Е. са били използвани от подсъдимата и за присвояването на парични средства с друг обсъден по-горе способ, а именно чрез начисляването на недължимо трудово възнаграждение и присвояването на така начислената сума чрез превеждането ѝ по банков път в банкови сметки, контролирани от подсъдимата. С този механизъм от подсъдимата Т. е присвоена сумата от по 200, 00 лева, инкриминирана за няколко месечни периода, а именно от  декември 2008г. до юни 2009г., сумата от по 300, 00 лева,   инкриминирана за няколко месечни периода, а именно от юли и август 2009г., сумата от по 250, 00 лева, инкриминирана за ноември и декември 2009г., сумата от по 300, 00 лева – за януари, февруари, април 2010г., сумата от по 400, 00 лева – за юни и  август 2010г., сумата от 300, 00  лева – за юли 2010г. Участието на подсъдимата в този механизъм на присвояване чрез използване личните данни на св. Е.,  е установено от съчетания анализ на писмените доказателства в том 5 ДП, съдържанието на ревизионния доклад в том 6 ДП, както и въз основа на заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП).

Относима към първия механизъм на присвояване, свързан с неправомерното начисляване на аванс, е почерковата експертиза в частта, в която е изследвала авторството на подписа от името на Е.Е. в авансовите списъци за месеци август, септември и октомври - 2007г., февруари, октомври и ноември - 2008г. Авторът на подписите в авансовите списъци за  август и октомври - 2007г., както  и  за октомври 2008г. според заключението на ПЕ  не може да се установи (т„9, б.”д” от заключението). Подписите за месеци септември - 2007г., февруари и ноември - 2008г. от името Е.Н.Е. според заключението на същата експертиза са положени от подсъдимата  (стр. 19-23 от заключението на експертизата). Съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин и в двата случая, свързани с различна степен на идентификация на подписите в изследваните авансови ведомости с оглед показанията на св. Е.Е. и съдържанието на справка на л. 40, том 31 ДП. В декларация към тази справка св. Е. е посочила, че оспорва да е получила сумите по всички отразени в счетоводната справка авансови плащания.  Съдът със съгласието на страните на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК приобщи чрез прочитане показанията на свидетелката Е.Е. от протокол за разпит от 30.01.2014 г. на л. 73, том 27 от ДП в частта, в която тя посочва, че не е подписвала авансовите ведомости по справката. В действителност авансовите ведомости, упоменати в коментираната от св. Е. справка съответстват на инкриминираните. Отделно от това, св. Е. посочи, че не е упълномощавала трето лице, в т.ч. и подсъдимата да получава заплатата ѝ. С оглед всичко изложено по-горе съдът приема за установено, че  обвинителните доказателства са годен източник на доказателства и не са опровергани от останалия доказателствен материал.

Обвинението е инкриминирало и присвояване на парични суми, при които били използвани личните данни на св. Г.П.Г.. В този случай подсъдимата е използвала втория, третия и четвъртия механизъм на присвояване, инкриминирани с обвинителния акт, при което не е било необходимо подсъдимата да документира получени от св. Г. авансови плащания към заплатата му чрез изготвянето на авансови списъци, съдържащи положен подпис от негово име. Начисленията в повече на името на Г.П.Г. са били извършени в различни периоди от време на три различни основания. Първото основание, условно свързано с втория механизъм на присвояване на парични средства, собственост на СДВР, се отнася до начисления към основното трудово възнаграждение, без да се дължат такива, а именно за  март  2010г., когато към трудовото му възнаграждение са били начислени  1600,00 лева (л.15, том 5 ДП); за м.април 2010г., когато към трудовото му възнаграждение са били начислени 1020 лева (л.15, том 5 ДП), за май 2010г., когато към трудовото му възнаграждение са били начислени 1200,00 лева (л.16, том 5 ДП).  Участието на подсъдимата в този механизъм на присвояване чрез използване личните данни на св. Г.,  е установено от съчетания анализ на посочените по-горе писмените доказателства в том 5 ДП, които са изготвени на базата на съпоставката на манипулираните файлове, от съдържанието на ревизионния доклад в том 6 ДП, както и въз основа на заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП).

Второто основание, условно свързано с описания по-горе четвърти механизъм на присвояване на парични средства от В.Т., се отнася до удръжки за плащане на вноски по лизингови заеми. Този механизъм за присвояване на парични средства, собственост на СДВР,  е бил използван от нея за периода м.март 2009г.-м.ноември 2009г., когато удържала  от трудовото възнаграждение на Г.Г.  сумата от 186,01 лева и пренасочила по банков път сумата за погасяване на нейни лични задължения към „Евролизинг – МО“ ЕООД. Преди това обаче се доказва подсъдимата да е въвела неправомерно неправомерно възнаграждение за извънреден труд на св. Г. в размер на 207, 89 лева, поради което размерът на изначално определеното му трудово възнаграждение останал почти непроменен и дори незначително увеличен (стр. 63 от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП).

Третото основание, условно свързано с описания по-горе трети механизъм на присвояване, се отнася до неправомерно формирани излишъци, присвоявани като удръжки под предлог, че се погасява заем към ВСК, сключен от св. Г.П.Г.. Инкриминиран е фактът, че в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. подсъдимата формирала неправомерно излишък към трудовото възнаграждение на св. Г.П.Г., а именно в размер на 200,00 лева, който впоследствие удържала като погасителна вноска към ВСК, като в действителност преносочила начислението към контролирани от нея банкови сметки.

Съдът приема за установено, че обвинението в частта относно използвания от подсъдимата втори, трети и четвърти механизъм за присвояване е доказано въз основа на заключенията на съдебно – счетоводните експертизи, въз основа на относимите към това обвинение писмени доказателства в том 5 ДП, както и от показанията на св. Г.. В производството пред съда св. Г. заяви, че е бил служител на О”СОД” – СДВР до 2010 г., като е наясно с длъжностното качество на подсъдимата в този период, а именно, че е била назначена като касиер. С оглед твърденията на св. Г., че през март 2010г. вече е бил пенсионер и е прекратил трудовите си правоотношения със СДВР, е видно, че подсъдимата не е имала никакво основание да му начислява трудово възнаграждение за март, април и  май 2010г. Същевременно подсъдимата в качеството си на трудовик е имала достъп до трудовото досие на св. Г. и е знаела, че той след като вече не е служител на СДВР, практически не би могъл нито да узнае, нито да оспори нейните действия, свързани с начисляването на парични суми на негово име, нито последващите нейни действия, свързани с  пренасочване на плащанията към контролирани от нея банкови сметки. На следващо място, от показанията на св. Г. категорично се установи, че никога не е упълномощавал подсъдимата да взема парични суми и да му ги предава, нито е бил член на ВСК, нито е имал заем към ВСК или заем по лизингови договори. 

С обвинението е инкриминиран и фактът подсъдимата да е присвоила парични суми, собственост на СДВР, чрез първия описан по-горе механизъм на присвояване, свързан с неправомерни начисления в авансови ведомости. Тази част от обвинението е доказана от показанията на св. Г. в разпита му пред съда, както и от относимите писмени доказателства. Св. Г. потвърди участието си при изготвянето на справка на л. 30, том 31 от ДП, от съдържанието на която е видно, че от него е оспорен фактът да е поискал начисляването на аванс към трудовото му възнаграждение, съответно – оспорен е фактът да е получил такъв в инкриминираните от обвинението периоди, а именно за май, юли и октомври 2007г. – в размер съответно на 100, 00 лева, 150, 00 лева и 200,00  лева, за януари, февруари, март и април 2008г. – в размер на по 200, 00 лева, за ноември 2009г.- в размер на 700, 00 лева. Тази позиция се поддържа последователно от св. Г. и в разпита му пред съда. Доколкото описаните в счетоводната справка  на л.30, том 31 ДП периоди съответстват напълно на инкриминираните, а авторството на подписа в справката и ръкописния текст на писмените изявления в нея се свързва именно със св. Г., съдът приема  за установено, че е налице  изискуемата степен на доказване, която се изисква от разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК. Идентичността на лицето Г.П.Г., разпитано в производството пред съда, с лицето Г.П. (с фамилно име Г.), посочено в обвинителния акт при описанието на престъпната дейност на подсъдимата, свързана с присвояването на суми, неправомерно начислени като аванс, е установена категорично и от съпоставката на дадените от този свидетел показания (в ОСЗ от 04.06.2021г.) със заключението на почерковата експертиза в том 26 ДП. От описанието на обектите на експертизата на стр. 4 от заключението е видно, че са били изследвани подписи, положени от името на св. Г.П.Г. в авансови списъци от периоди, които напълно съответстват на инкриминираните. Част от изследваните с тази експертиза подписи, а именно  тези, които са били положени в авансови списъци от октомври 2007г., както и за януари и април 2008г., се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр.19, стр.23 от заключението). С други думи, самата подсъдима е удостоверила с подписа си, че е получила начислените на името на св. Г.П.Г. за октомври 2007г., януари и април 2008г. парични суми, без да е упълномощева за това. В разпита си пред съда св. Г. е категоричен, че не е издавал пълномощно, с което да делегира такива права на подсъдимата, нито такова се открива в материалите по делото. За останалата част от инкриминирания период подписите в съответните авансови списъци са сред изброените  в т. 9, б.“д“ от заключението, т.е. сред тази категория подписи, за които се установява, че не са подписани от лицето, от чието име са поставени, но не се доказва и да са положени от подсъдимата. В случая обаче не се касае за непълнота на доказателствата за случаите, описани в т. 9, б.“д“ от заключението на почерковата експертиза с оглед доказателствената стойност на дадените от св. Г.П.Г. показания и факта, че същите не са опровергани от останалия доказателствен материал. Тъкмо напротив, те кореспондират с останалия проверен от съда доказателствен материал (с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР, с показанията на свидетелите, участвали във вътрешната проверка срещу подсъдимата, със заключението на съдебно-счетоводните експертизи).

Следва общо да бъдат обсъдени неправомерните начисления на аванси, присвоени впоследствие от подсъдимата на името на свидетелите Д.В.П., Д.С.К., Д.А.Г., Д.В. М.. Без изключение, в случаите, в които подсъдимата използвала техните лични данни, начислила еднократно аванс към трудовото възнаграждение. Обвинението е инкриминирало аванс в размер на 100, 00 лева през май 2007г, начислен на името на Д.В.П., аванс в размер на 900, 00 лева за септември 2009г., начислен на името на Д.С.К., аванс в размер на 100, 00 лева, начислен на името на Д.А.Г. за февруари 2007г. и аванас в размер на 900, 00 лева, начислен на името на Д.В. М. за  август 2009г.

Свидетелите Д.В.П., Д.С.К. и Д.В. М. са разпитани в съдебно заседание на 04.06.2021г., а Д.А.Г. – на 06.10.2021г. Свидетелите Д.П., Д.К. и Д. М. са категорични в показанията си пред съда, както и в прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1 ал.1, т.2 НПК, че никога не са заявявали и получавали еднократно аванс, че не са упълномощавали подсъдимата да взема тяхното възнаграждение, че по принцип не са заявявали аванс към инкриминирания период, както и че по повод извършената вътрешна проверка са им били предявени авансови ведомости, в които не разпознават свой подпис. Показанията на св. Д.А.Г., дадени от него в ДП, не са били приобщени с прочитане, но това не е било необходимо с оглед наличието на ясен спомен в разказа му пред съда от  06.10.2021г. относно личността на подсъдимата, както и относно факта, че никога докато е бил служител на МВР не е заявявал аванс. Св. Г. потвърди и факта, че за времето от 2000 г. до 2008 г. е работел в О”СОД”-СДВР.

Така обсъдените показания на четиримата свидетели са проверени със заключението на почерковата експертиза, която е изследвала подписите, положени в авансовите списъци срещу техните имена за инкриминираните периоди и е установила, че са положени от подсъдимата (стр. 19, стр.23 от заключението). Отделно от това, гласните доказателства са проверени и в съпоставка с относимите към тези случаи справки  в том 31 ДП, изготвени по повод проведената вътрешна проверка в СДВР. Св. Г. потвърди както личното си участие при изготвянето на справка на л. 33, том 31 ДП, така и съгласие с нейното съдържание.  По изложените съображения съдът прие за установено, че неправомерно начислените като аванс на името на Д.В.П., Д.С.К., Д.А.Г., Д.В. М. парични суми, са били присвоени от подсъдимата.

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която са инкриминирани неправомерни начисления на името на св. Д.А., свързани с последващото им присвояване. Обвинението е инкриминирало неправомерното използване личните данни на св. А. при първия, втория и третия механизъм на присвояване.

Доказано е участието на подсъдимата в първия механизъм на присвояване, свързан с неправомерното начисляване на аванс към трудово възнаграждение, който бил удържан от неправомерно формирани излишъци в същия размер. Обвинението е инкриминирало присвояването на сумата от 80, 00 лева, начислена като  аванс на името на Д.А. за януари 2007г., след прекратяване на начисляванията за февруари, март и април 2007г.  последващо начисление на сумата от по 100, 00 лева за периода от май  - август  2007г. вкл., сумата от по 200, 00 лева – за периода от  септември, октомври, ноември, декември  2007г., януари – юли 2008г. вкл. както и сумата от по 200, 00 лева за септември  и ноември 2008г.

Почерковата експертиза от досъдебното производство е установила, че автор на подписите, положени  в авансовите списъци от май, юли, октомври и декември  2007г., както и от март,  април и май  2008г. от името на Д.В.А., е подсъдимата (стр. 19, и стр.23 от заключението). Подписите, положени от името на Д.В.А. в авансовите списъци за  януари, юни, август, септември и ноември 2007г., както и в авансовите списъци за януари, февруари, юни, септември и ноември 2008г. са класифицирани в т. 9, б. „д” от почерковата експертиза, т.е. сред тези, които не са положени от лицата, посочени в списъка, но не се доказва да са положени и от подсъдимата.

Съдът намира, че участието на подсъдимата в първия механизъм на присвояване на парични средства, собственост на СДВР, при който са били присвоявани суми неправомерно начислени като аванси, се доказва и за двата случая на подписи, положени от името на  Д.В.А.,  независимо че тези подписи се отличават с различна идентификационна стойност. Основание за извод в този смисъл се извлича от съпоставката на дадените от св. А. показания със заключението на почерковата експертиза. В производството пред съда св. А. разказа, че е вземала от касата на парични суми в заем, които после подсъдимата удържала от заплатата ѝ. Свидетелката обаче категорично отрече тези суми да са представлявали начисления по аванс и да са били получавани от нея срещу подпис в авансова ведомост. Тя посочи съвсем друго основание за така описаните плащания, а именно, че е вземала заем от касата на СДВР, за който не са били съставяни документи и за който не е ясно дали паричните средства са били собственост на СДВР или лични средства на подсъдимата. Следователно описаните от св. А. плащания не могат да бъдат третирани като плащания по авансови списъци, относими към инкриминирания период, още повече с оглед твърдението на св. А., че получавала различни парични средства, без да полага подпис. В инкриминираните случаи в авансовите списъци срещу нейното име е положен подпис, при това в не малко от случаите е доказано, че този подпис е на подсъдимата. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за установено, че във всички инкриминирани случаи подсъдимата е присвоявала начисленията за аванс на името на св. Д.А.. В подкрепа на този извод е изявлението на св. А., че никога не е упълномощавала подсъдимата да получава нейния аванс, както и писмените доказателства в том 31 ДП, относими по този случай, а именно от справка  на л. 37, том 31 от ДП, респективно съпоставката на тази справка с показанията на св. А., относими към обстоятелствата, при които е съставен този документ и неговото авторство. В производството пред съда св. А. потвърди личното си участие при съставянето на справката за начисления към акта за начет и съгласие с фактите, удостоверени с нея. От съществено значение е и уточнението на св. А., че справката, приложена като доказателство към акта за начет, е била съставена след като са ѝ били предявени авансовите списъци за идентификация на подписа, положен срещу нейното име. Отделно от това, доказателствената съвкупност, относима към тази част от обвинението срещу подсъдимата, е попълнена и с прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т. 2 НПК показания, дадени от св. Д.А. в досъдебното производство. Въз основа на тях се установява, че още в началния процесуален етап от развитието на наказателното производство св. А. е оспорвала факта да е получавала авансите, отразени в посочената по-горе справка, които съответстват на инкриминираните случаи, да е подписвала авансовите ведомости, отразени в справката, както и да  е упълномощавала лице от състава на СДВР да получава паричните суми.

Доказа се при използването на личните данни на  св. А. подсъдимата да е присвоила парични средства и с описания по-горе втори механизъм на присвояване, а именно чрез осчетоводяването на начисления към трудовото възнаграждение на съответния служител на СДВР (в настоящия случай – в полза на св. Д.А.). Такъв излишък е бил удържан впоследствие, като подсъдимата е наредила сума, съотстветстваща на неговия размер, да бъде преведена в контролирани от нея банкови сметки. Въз основа на писмените доказателства в том 5 ДП, ценеви в съпоставка със заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП) е видно, че участието на подсъдимата във втория описан по-горе механизъм на присвояване чрез начисляване в повече към дължимото трудово възнаграждение е установено за февруари 2009г. – за сумата от 200, 00 лева (л.8, том 5 ДП).

Доказан е фактът подсъдимата да е използвала личните данни на св. Д.А. и при присвояване на парични средства, собственост на СДВР с третия описан по-горе механизъм, а  именно чрез начисляване на допълнителни недължими възнаграждения към заплатата на св. А., свързано с последващото им удържане под предлог, че се погасява заем на св. А. към ВСК и пренасочването на сума, равна на неправомерното допълнително възнаграждение, по банкови сметки, контролирани от подсъдимата. Такова е начислението от 1780,00 лева на името на Д.В.А.  в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г., което в същия период подсъдимата удържала за погасяването  на заем на други лица към  ВСК в т.ч. не нейни собствени задължения и задължения на нейния син М.Т. към ВСК. Гласните доказателства сочат, че св. А. в същото време не е имала заеми към ВСК в СДВР.  Заключението на почерковата експертиза е неотносимо към втория и третия механизъм на присвояване, доколкото естеството на тези механизми поначало изключва личното участие на съответния служител на СДВР. Това обаче не означава, че показанията на св. Д.А. нямат информационна стойност и за тази част от престъпната дейност на подсъдимата. Съдът приема, че това е така с оглед твърденията на св. Д.А., че не си спомня да е получавала фишове с информация за начисленията и удръжките към трудовото ѝ възнаграждение. В тази част нейните показания следва да се ценят в съпоставка с показанията на св. В.И., св. В.С., Б.И.С., В.С.Н., св. К., които са пряк източник на доказателства, че през инкриминирания период фиш не е бил издаван. В този смисъл се обосновава извод, че показанията на св. А. не опровергават обвинителните доказателства, относими към изясняването на въпроса с достъпната информация за начисленията и удръжките от трудовото възнаграждение на служителите в О”СОД” – СДВР.

Що се отнася до третия инкриминиран от обвинението механизъм на присвояване, свързан с неправомерни начисления и последващи удръжки на излишъците за погасяване на заем към ВСК, без съответният служител да е сключил договор за заем с ВСК, то показанията на св. Д.А. са пряк източник на доказателства в подкрепа на обвинението. Съдът приема за установено, че това е така с оглед твърдението на св. А., че никога не е вземала заем от ВСК. Съпоставката на тази част от нейните показания със заключението на ССчЕ (том 33 ДП) е достатъчно, за да бъде постигната степента на доказване, изискуема от разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК.

Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимата е доказано и в случая с използването на личните данни на свидетеля Д.Х.. Инкриминиран е неправомерно начислен от подсъдимата аванс на името на св. Д.Х. за август 2007г. на стойност 150, 00 лева –л.18 ОА, за септември  2007г.-150, 00 лева, за октомври 2007г.- 150, 00 лева, за февруари  - май 2008г  и юни 2008г. вкл. – по  200, 00 лева, за август 2008г.  в размер на 100, 00 лева, за октомври и ноември 2008г. – в размер на по 100, 00 лева.

Съдът приема за установено, че сумите по тези начисления, както и в описаните по-горе случаи, представляват неправомерно формирани излишъци, които са били присвоени от нея чрез осчетоводяването им като удръжки за аванс. Аргумент в подкрепа на този извод е заключението на почерковата експертиза, което е класифицирало част от изследваните подписи в авансови ведомости в т. 9, б.”д”, а именно сред тези подписи, които не са положени от лицата, посочени в списъка, но не съдържат достатъчно идентификационни белези, за да се установи дали техният автор е подсъдимата. В тази група са подписите в авансовите списъци за месеци септември 2007г., февруари, март, април, май, август и октомври - 2008г. (стр. 24, стр.27 от заключението).

Останалата част от изследваните подписи, положени в авансовите списъци за август, октомври 2007г. и  юни 2008г. съгласно т.9, б. „г” от заключението на почерковата експертиза са положени от подсъдимата  (стр.19, стр.23 от заключението на почерковата експертиза).

Съдът приема за установено, че обвинението е доказано и в частта относно подсъдимата да е начислила и присвоила аванс за ноември 2008г., въпреки че според забележката в почерковата експертиза за ноември 2008г., както и в списъците за месец ноември и декември - 2007г., януари и септември  2008г. няма лице с имена Д.Р.Х.. Това обстоятелство е установено въз основа на съвкупната оценка на дадените от св. Д.Х. показания, справка на л. 39, том 31 от ДП. Св. Х. потвърди категорично участието си при съставянето на счетоводната справка (подписа и почерка, с който е изпълнен ръкописния текст в нея), както и факта, че същата е била изискана от него за нуждите на производството, свързано с отчетническата отговорност на подсъдимата. От съдържанието на същата е видно, че при предварителната проверка е установен фактът на начислен аванс за ноември 2008г. (л.39, том 31, ДП), като нейното заключение е потвърдено от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП, л.34 от заключението).

Отделно от това, в декларацията  в том 31 ДП св. Х. е декларирал и факта, че лично се е уверил в наличието на подписи в авансовите списъци в посочените в справката периоди.

Така е преодоляна доказателствената непълнота, свързана с липсата на спомен от страна на св. Х. дали и кога са били преустановени плащанията на аванс към трудовото му възнаграждение, както и тази доказателствена непълнота, която се отнася до периодите, описани в т. 9, б.“д“ от заключението на почерковата експертиза.  

Отделно от всичко изложено, фактът на произволно извършени начисления от страна на подсъдимата, е установен самостоятелно и от пропуска на отделни месечни периоди в начисленията, т.напр. за месец ноември и декември - 2007г., януари и септември  2008г. Индиция за произволни начисления  на аванси, в частност – при определянето на размера на паричните суми е фактът на начисляване  на аванс в по-висок размер (200, 00 лева) за предходен период (юни 2008г.) и в по-нисък размер (100, 00 лева) за следващ период (август 2008г.). Този факт самостоятелно води до извод, че начисленията не са били планирани въз основа на заявка на правоимащото лице с цел да бъдат извършвани дългосрочно.

Личните данни на свидетелката Е.П.Г. според обвинението са били използвани от подсъдимата за присвояването на парични суми, собственост на СДВР при втория от описаните по-горе механизми на присвояване. Съгласно обвинителния акт подсъдимата начислила сумата от 300, 00 лева в повече от дължимото по ведомост за февруари 2010г. (стр.47 от ОА).  Тази част от обвинението е доказана въз основа на заключението на икономическите и компютърно техническите експертизи (л.1920, том V от СП, СГС). В подкрепа на обвинението е и изявлението на св. Е.Г., че не си спомня да е получавала фиш с информация за начина, по който е формирано трудовото ѝ възнаграждение. В този смисъл нейните показания не опровергават показанията на свидетелите, съпричастни към дейността на финансовия отдел на СДВР, от които е видно, че фишове са започнали да се издават едва след 2010г. и то като превенция във връзка с разкритието на престъпната дейност на подсъдимата в настоящия случай.

Налице са доказателства за получен от подсъдимата аванс, неправомерно начислен за юни 2010г. в размер на 300, 00 лева. Съдът приема, че това е така въз основа на  показанията на св. Е.Г., ценени в съпоставка с останалия доказателствен материал. Разказът на св. Г. съдържа информация за личността на подсъдимата. Тя заяви в производството пред съда, че познава подсъдимата от юли 2007г., и е имала впечатления за нея до октомври 2009 г., когато работела в СДВР, служба СОД, като получавала трудовото си възнаграждение в брой и не си спомня да е заявявала аванс. Вярно е, че подписът в авансовата ведомост не се доказва да е бил положен от подсъдимата, но от друга страна със сигурност е установено, че не е бил положен и от св. Е.Г.. В светлината на фактите, които се съобщават от свидетелите Д. и А., съдът приема за установено, че подписът е положен именно от подсъдимата, което се установява от съчетания анализ на тази част от гласните доказателства и заключението на почерковата експертиза. Вярно е, че св. Е.Г. твърди трудовото ѝ възнаграждение в неустановени случаи да е било изплащано по нейно искане „колежки”, но е сигурна в това, че не е имала близки отношения с подсъдимата, които да са предполагали възможност да я ангажира с лични въпроси от подобно естество. От значение е и фактът, че св. Г. не споменава конкретика с имена и издадени в полза на трети лица пълномощни, нито такива са открити като приложение към авансовия списък за юни 2010г. С оглед изложеното съдът счита, че най-достоверни са изявленията на св. Е.Г. в писмена справка на л. 41, том 31 ДП, в които оспорването на начислението на аванс за юни 2010г. в размер на 300, 00 лева, както и оспорването на факта да е получила тази  сума е категорично. Касае се за счетоводна справка, приложена на л. 41, том 31 ДП, изготвена за нуждите на производството по акта за начет. От нейното съдържание е видно, че на името на Е.Г. в авансов списък за юни 2010г. е начислена сумата от 300, 00 лева. Отделно от това, от съдържанието на авансовия списък за юни 2010г (в том 21 ДП, който съдържа  ведомост на заплатите от м. май, юни, юли и август 2010г.) се потвърждава това начисление. Св. Г. потвърди участието си при съставянето на справката в том 31 ДП, в т.ч. подписа и почерка, с който е изпълнен ръкописният текст с уточнението, че към момента на разпита вече няма никакъв съхранен спомен за удостоверените факти и обстоятелства. Тройната ССчЕ (том 33 ДП) не е установила  неправомерни начисления на името на Е.Г. за юни 2010г. (стр. 39 от заключението, том 33 ДП). Така доказателствената съвкупност води до извод, че еднократно начисленият на името на Е.Г. за юни 2010г. аванс не е бил компенсиран при формирането на  трудовото възнаграждение на тази свидетелка от неправомерни начисления, поради което имотната вреда е настъпила в нейния личен патромониум, а не за СДВР. С оглед конкретно  поставените на ССчЕ задачи, съдът приема за установено, че органите на досъдебното производство не са проявили интерес към тези случаи, в които от престъпната дейност на подсъдимата са се оказали ощетени служители на СДВР, а не държавното учреждение. Това обстоятелство обаче не ограничава съда да констатира, че и в този случай подсъдимата е извършила документно престъпление, като е положила подпис в официален документ, който се издава по предварително регламентиран ред в определена форма, като е причинила имотна вреда на св. Г.. Поради липсата на съответно обвинение за извършено от подсъдимата документно престъпление по чл. 308, ал.1 НК, този факт следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Обвинението  е доказано и в частта относно присвояването на аванс, начислен на името на св. Е.Д.Н.. С обвинителния акт е инкриминиран фактът на еднократно начислен аванс на името на св. Е.Д.Н. за октомври  2009г. в размер на 600, 00 лева. Обвинението е доказано в тази част по несъмнен начин въз основа на показанията на св. Е.Н., който заяви пред съда, че никога не е заявявал аванс и не е получавал такъв, вкл. към октомври 2009 г. Показанията му следва да се ценят в съпоставка с относимите към случая писмени доказателства – авансов списък за октомври 2009г., който е бил обект на почеркова ексдпертиза, както и счетоводна справка, изготвена за нуждите на производството, с което е била ангажирана отчетническата отговорност на подсъдимата. От съдържанието на справката в  черен класьор - л. 43, том 31 ДП е видно, че при извършената вътрешна проверка  е отбелязан еднократно начислен и изплатен аванс от 600 лева  за октомври 2009г., а от заключението на почерковата експертиза е видно, че подписът в авансовия списък за октомври 2009г. е положен от подсъдимата.

Отделно следва да бъде обсъдено заключението на почерковата експертиза в частта, в която е потвърдено авторството на подписите на конкретно изброени служители, положени срещу името им в част от изследваните авансови ведомости. Такъв е случаят със св. Е.К.Д..

Обвинението е инкриминирало неправомерното начисляване на аванс на името на св. Е.К.Д., както и последващото му присвояване чрез неправомерни удръжки, получени от самата подсъдима, за май, юни, юли, август, септември, октомври  2008г. -  в размер на по 100 лева, за  август 2009г. – в размер на 900 лева и за  март 2010г. – в размер на  400 лева.

Съгласно заключението на почерковата експертиза са изследвани подписите, положени от името на св. Д. в авансовите списъци за май, юни, юли, август, септември и октомври 2008г. в размер на по 100, 00 лева, за август  2009г. (900, 00 лева), както и  за март  2010г. (400, 00 лева) Въз основа на това заключение е установено, че  подписите в авансовите списъци за май и октомври  2008г. от името на Е.К.Д. са положени от именно от него (т.9, б. „а” от заключението).

От друга страна от т. 9, б. „г” в  заключението на почерковата експертиза е установено, че автор на  подписите в авансовите списъци от  август 2009г. и март 2010г. е подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението), а подписите в авансовите списъци от  юни, юли, август и септември - 2008г., които са положени от името на Е.К.Д. не съдържат достатъчно данни за идентификация с подписа на подсъдимата, но със сигурност не са положени от него (стр.24, стр.27 от заключението).  

В разпита си пред съда от 06.10.2021г. този свидетел посочва, че познава подсъдимата като касиер в СДВР от периода, в който е бил служител там, а именно от  май 2007 г. до март 2010 г. Св. Д. посочи, че е получавал трудовото си възнаграждение в брой, но никога не е имал заявен аванс. Такова е поддържаното от него твърдение и във връзка с предявената му справка на л. 44, том 31 ДП. Свидетелят Е.Д. посочи, че предявеният му документ е изготвен от него, но не може да обясни защо и как е подписал авансовата ведомост за част от инкриминираните периоди.

Съдът намира, че обвинението е доказано за всички инкриминирани периоди, свързани с начисляването на аванс на името на св. Е.К.Д., независимо от факта, че при част от авансовите списъци подписът е истински и съответства на посочения в документа автор. Не са установени конкретните обстоятелства, при които св. Д. е положил подпис за май и октомври  2008г, но от този факт не се извличат аргументи в полза на защитата, тъй като се касае за изолиран период и за еднократни случаи на начислен аванс, които дори не са в последователни месечни периоди. Нещо повече еднократното начисляване на аванс за един месечен период през 2009г. е за сума, повече от два пъти по-голяма от еднократно начисления аванс през 2010г. Този факт, както и обстоятелството, че за по-голямата част от неправомерните начисления със сигурност подписът не е положен от св. Д., а за част от тях се установява категорично дори и това, че е положен от подсъдимата, обосновава обвинителната теза. Твърдението на св. Д., че не е заявявал и получавал аванс, кореспондира и с факта, че размерът на инкриминираните суми, начислени като аванс, съответства на неправомерно формирани от подсъдимата излишъци, за които само и единствено тя би могла да знае и този факт е установен въз основа на съдебно-счетоводните експертизи. Това обстоятелство обяснява защо поначало размерът на трудовото възнаграждение, което в действителност е получавал св. Д., както и други служители в други подобни случаи, е оставало непроменено. По изложените съображения съдът прие с доверие показанията на св. Е.К.Д., с които се оспорва да е получавал какъвто и да е аванс независимо от степента на доказване на авторството на подписите в съответните списъци в лицето на подсъдимата. Твърдението му, че поначало е получавал изцяло трудовото си възнаграждение в брой, но не и с аванс, дава логично обяснение на факта защо е имал лични впечатления за подсъдимата, както и на факта, че поначало същият е бил на разположение веднъж в месеца и е полагал подпис на поднесени му от подсъдимата документи. При това положение и най-вече с оглед заключението на съдебно - икономическите експертизи и показанията на св. Е.К.Д. не може да се изключи и кражба на подпис за тези случаи, в които се установява идентификация на част от подписите в инкриминираните периоди с действителните му подписи.

В случая със св. Е.К.Д. е инкриминирано и присвояване на парична сума с третия описан по-горе механизъм, свързан с неправомерни начисления без документална обоснованост, свързано с последващото им присвояване чрез удръжка като заем към ВСК. Създадената от подсъдимата документация, свързана с удръжки от трудовото възнаграждение на св. Д., привидно удостоверява негови задължения към ВСК, без в действителност  този служител да е имал такива. В показанията си пред съда св. Д. посочи, че никога не е взимал заем от ВСК, нито в периода 01.09.2008 г. до 30.08.2010 г., нито по друго време. Съдът приема с доверие и тази част от показанията на св. Д., тъй като кореспондират със заключението на съдебно-счетоводните експертизи. Към тази част от обвинението на подсъдимата е относимо заключението на петорната ССчЕ, въз основа на което се установява фактът на направени от подсъдимата удръжки в размер на 400, 00 лева от заплатата на св. Е.К.Д. в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г., като същевременно не е установена документална следа за сключен от св. Д. заем с ВСК.

Обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки, направени на името на св. Е.В.З. чрез първия описан по-горе механизъм. Съгласно параметрите на обвинението се касае за следните периоди и парични суми: април 2007г. – сумата от 100, 00 лева, юли 2007г. – 100, 00  лева, август 2007г. – 100, 00 лева, септември 2007г. – 100, 00 лева, октомври 2007г. – 100, 00 лева, ноември 2007г. – 100, 00 лева, декември  2007г. – 100,00 лева, януари 2008г. – 100, 00  лева, февруари 2008г. – 100, 00 лева, март 2008г.  – 200,00 лева, април 2008г. – 200, 00 лева, май 2008г. – 200, 00 лева, юни 2008г. – 200, 00 лева, юли 2008г. – 200, 00 лева, август 2008г. – 200, 00 лева, септември 2008г. – 200, 00 лева, октомври 2008г. – 200, 00 лева, ноември 2008г.– 200, 00 лева, еднократно начисление за март 2009г. – 300, 00 лева; след прекъсване – следващо начисление през юни 2009г. – на сумата от 500, 00 лева, за  февруари 2010г.– сумата от 400, 00 лева и за май 2010г. – сумата от 400, 00 лева. Обвинението в тази част е доказано по несъмнен и категоричен начин въз основа на относимата към него счетоводна справка в том 31 ДП (л. 42), както и въз основа на дадените от св. З. показания в производството пред съда. Св. З. е пределно категоричен в твърдението си, че в нито един месец от трудовия си стаж не е заявявал и получавал аванс. В тази част неговите показания кореспондират със съдържанието на писмената декларация към посочената по-горе счетоводна справка, в която се застъпва същата позиция, а именно, че никога не е получавал авансови плащания. Отделно от това с показанията на св. З. е потвърден фактът на положен подпис под писмената декларация към горепосочената счетоводна справка. Показанията на св. З. са проверени и със  заключението на почерковата експертиза, в която са описани подробно обектите на изследване, между които и подписите в авансовите списъци за инкриминираните месечни периоди, които са положени от името на този свидетел (стр. 4 от заключението). Със забележка в заключението е отбелязано, че  в  списъците за месец май и юни 2007г.  няма лице с имената Е.З.. Доказано е, че изследваните подписи в авансовите списъци за април, юли, август, октомври и ноември  2007г., март, април, юни, юли, август, септември, октомври, ноември - 2008г., март и юни  2009г. и февруари и май  2010г. според т. 9, б. „г” от заключението са положени от подсъдимата (стр.19, стр.20 от заключението). За останалата част от инкриминираните месечни периоди, а именно за  месеци септември и декември 2007г., както и за февруари и май  2008г. не е установен конкретен автор в лицето на подсъдимата поради качеството на графичния материал в обекта на изследване. От друга страна с оглед заключението по т. 9, б.”в”  от заключението и за тях е установено, че не са положени от лицето, от чието име са поставени. При това положение за обосноваването на обвинителната теза е достатъчен фактът на изключителните правомощия на подсъдимата през инкриминирания период да управлява оперативната каса в О„СОД” – СДВР, както и изключителните ѝ правомощия да подава изходни данни в АИС“ТРЗ“  за добавки към  трудовите възнаграждения преди тяхното отпечатване от Д „КИС”.

По изложените вече съображения съдът намира, че е доказано и обвинението подсъдимата да е присвоила парични суми чрез втория инкриминиран механизъм, а именно като начислила такива в повече от дължимото трудово възнаграждение за  февруари 2009г. – в размер на 200, 00 лева, както и за  октомври 2009г. в повече в размер на  800, 00 лева. Доказателствената обезпеченост на обвинението в тази част се извежда от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза  и относимите към посочените периоди писмени доказателства в том 5 ДП.

 Може да се заключи, че в своята цялост показанията на св. З. са изключително последователни, вътрешно непротиворечиви и достатъчно детайлни относно факти с контролно значение, т. напр. от кой период от време има наблюдение върху дейността на подсъдимата ( съвпада с началото на трудовата му дейност в О” СОД” – СДВР през 2004г., дали и кога е получавал фиш с информация за трудовото му възнаграждение.) Същевременно този свидетел не е изразил ни най-малко каквото и да е конкретно отношение към личността на подсъдимата, нито в негативен, нито в позитивен план, поради което съдът го приема за добросъвестен и безпристрастен.  Специално внимание следва да се отдели на твърдението му, че не е сигурен дали през инкриминирания период е получавал фиш с информация за трудовото му възнаграждение с посочени начисления и удръжки. Всъщност неговото твърдение, че е получавал фишове, но е имало и периоди, в които не е получавал, следва да бъде ценено в съпоставка с показанията на св. К.Й. в частта им, че  със сигурност дори и да е бил издаван фиш преди 2010г., тази практика е била прекратена с въвеждането на организацията за разплащане на трудовите възнаграждения по банков път, т.е. със сигурност не е съществувала  през инкриминирания период, чието начало е отдалечено във времето значително след въвеждането на картовите разплащания в СДВР.

  Обвинението срещу подсъдимата  е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е използвала лични данни на свидетеля З.З., за да присвоява парични суми. Инкриминиран е фактът на присвояване на парични суми, неправилно начислени от подсъдимата като аванс на името на св. З.З. за  юни, юли, септември, октомври  и ноември 2008г.  в размер на по 200, 00 лева, както и фактът на еднократно начислена сума в размер на 700, 00 лева като авансово плащане за ноември 2009г. Авансовите списъци за инкриминирания период са били изследвани с почеркова експертиза в досъдебното производство, като същите подробно са описани като обект на заключението (стр.5). Подписите в част от инкриминираните авансови списъци – за юли 2008г. и ноември 2009г. са били положени от подсъдимата, като това обстоятелство е установено въз основа на заключението в т. 9, б.“г“ от почерковата експертиза (стр.20, стр.23). За останалата част от инкриминирания период (юни, септември, октомври  и ноември 2008г.) с почеркова експертиза е установено, че подписите от името на св. З.З. не са положени от него, като категорична идентификация с подписа на подсъдимата е обективно невъзможна. Съдът приема за установено, че обвинението е доказано за всички инкриминирани периоди независимо от степента на идентификация на подписите, положени от името на св. З.. Извод в тази насока се обосновава от показанията на св. З.З., както и от относимите писмени доказателства в том 31 ДП (счетоводна справка на л. 46, том 31 ДП). В производството пред съда св. З. разказа, че  в периода от юни 2008 г. до май 2010 г. е работел в СОД-СДВР, като отделът е бил обслужван от назначен за целта касиер. Макар и сравнително уклончив, отговорът на въпроса в показанията на св. З. дали и как е получавал трудовото си възнаграждение през инкриминирания период, е достатъчно информативен за това, че го е получавал по банков път, а не в брой. С други думи, на тази база е отречена възможността св. З. да е получил начислените на негово име аванси през 2008г. и 2009г. в оперативната каса, поверена на подсъдимата. Тази оценка на дадените от него показания се основава на категорично изразеното от св. З. твърдение, че още през 2007г. е сключил договор за кредит с банкова институция, което от друга страна било свързано с изискването да получава заплатата си по банков път. Отделно от това, св. З.З. заяви, че никога не е заявявал, нито е поучавал авансови плащания – нито в брой, нито в разплащателната си сметка. Св. З. е категоричен, че никога не е  упълномощавал никой да получава трудовото му възнаграждение  вместо него на каса, както и че винаги е получавал цялата си заплата, т.е. без удръжки за авансови плащания. Тази категорична позиция на св. З. кореспондира логично с друго негово твърдение, а именно, че няма съхранен спомен кой въобще е бил касиерът в О „СОД“-СДВР, както и че няма никакъв визуален спомен за подсъдимата. Съдът предяви на свидетеля З. справка на л. 46, том 31 ДП, като свидетелят потвърди участието си при съставянето на този документ. Предявената счетоводна справка, изискана от св. З. във връзка с дисциплинарното производство срещу подсъдимата, е самостоятелен източник на доказателства за категоричното оспорване от страна на св. З. да е получил паричните суми, неправомерно начислени на негово име като аванс за инкриминираните периоди. Съдът констатира, че св. З. е съхранил ясен спомен  и за обстоятелствата, при които е предоставил писмени сведения, включително и за периода, в който съответната справка е била изискана от него. Така с оглед показанията на св. З., заключението на почерковата експертиза и съдържанието на справката може да се заключи, че позицията на този свидетел във връзка с инкриминираните авансови плащания е била изключително последователна и съответства на обективната истина по делото.

С обвинителния акт е инкриминирано присвояването на парични суми по банков път, т.е. с втория описан по-горе механизъм, а именно чрез пренасочването им към контролирани от подсъдимата банкови сметки на базата на неправомерни начисления към трудовото възнаграждение на част от служителите в О“СОД-СДВР. Сред този кръг служители на СДВР е и св. З.З.. Инкриминирано е неправомерно начисление на сумата от 200, 00 лева за юли 2009г., което св. З.З. твърди, че не е забелязал. Този факт според собствените му показания е обвързан с липсата на спомен да е получавал фиш за общия размер на трудовото си възнаграждение, както и с факта, че не се е интересувал за начисленията и удръжките от трудовото му възнаграждение. Съдът прие с доверие показанията на св. З.З., които са източник на доказателства за това, че не е знаел за неправомерните начисления, извършени от подсъдимата към трудовите възнаграждения на различни служители в О“СОД“ – СДВР. Съдът прие за установено, че няма данни св. З. да е търсил информация в тази насока и с оглед обстоятелството, че според неговите собствени показания не познава или не е поддържал контакт с лицата В.И., Г.И., Г.В., Д.С., на чието име в същия период също са били направени неправомерни начисления към трудовото им възнаграждение. В заключение съдът счита, че тази част от обвинението на подсъдимата се доказва от показанията на св. З.З. и заключението на съдебно-счетоводните експертизи. Отделно от това, фактът на неправомерно начисление на посочената сума и отклоняването ѝ  по банков път към сметки, контролирани от подсъдимата, е установено и с относимите писмени доказателства в том 5 ДП (л.12).

Обвинението е доказано  и в частта, в която е инкриминиран фактът подсъдимата да е присвоявала парични суми като използва личните данни на св. свидетеля И.Б.Б.. В случая с този свидетел се установи, че подсъдимата е присвоила парична сума чрез втория описан по-горе механизъм, а именно, като през май 2010г. начислила 500, 00 лева в повече към трудовото възнаграждение на св. Б., за които се твърди, че присвоила по банков път. В тази част обвинението се доказва от показанията на св. Б., от относимите към това обвинение писмени доказателства в том 31 ДП (л. 47),  от относимите писмени доказателства в том 5 ДП – л.16, както и от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП). В разказа си пред съда св. Б. разказа, че едва по повод воденото понастоящем съдебно производство от разговор с колегите си извън съдебната зала разбрал коя е госпожа Т.– касиер в О”СОД – СДВР. Самият свидетел посочи, че той е бил служител в този отдел от 2005г. до 2014г., като по-голямата част от този период съвпада с инкриминирания. Въз основа на дадените от него показания се установи, че потвърждава участието си в съставянето на посочената по-горе справка, изискана от него във връзка с вътрешната проверка, разпоредена в СДВР, макар и да не е съхранил спомен за конкретните обстоятелства, при които е била изготвена. Цялостната оценка на дадените от св. Б. показания води до извод, че към инкриминирания период свидетелят не е получавал по служебен път информация за начисленията и удръжките към трудовото му възнаграждение. Доколкото със съдебно-счетоводните експертизи се установи, че размерът на  неправомерно формираните от подсъдимата излишъци са съответствали на последващо направените от нея удръжки, нито св. Б., нито останалите служители са разполагали с основание да се усъмнят в нейната дейност и по своя инициатива да проверяват във финансовия отдел на СДВР  взетите от нея счетоводни операции. Извод в тази насока се обосновава от изявлението на св. Б., че размерът на получаваното от него трудово възнаграждение е бил непроменен. С други думи, вредата от престъпната дейност на подсъдимата е била причинена на СДВР, а отделните служители в О“СОД“, чиито лични данни са били използвани, не са имали причина да подадат оплакване или сигнал.        

От съдържанието на изготвената от св. Б. справка, изискана от него във връзка с дисциплинарното производство срещу подсъдимата (л. 47, том 31 ДП) се установи, че  на името на св. Б. е бил начислен аванс в размер на 800, 00 лева  за октомври 2009г. Въз основа на т. 9, б.”д” от заключението на почерковата експертиза е установено, че подписът в авансовия списък от октомври 2009г., положен от името на св. Б., не се идентифицира с неговия подпис, като липсата на достатъчно графически знаци или тяхната специфика на произволен подпис, изключва идентификацията му с подписа на подсъдимата (стр.24, стр.27 от заключението). Съдът приема за установено, че въпреки това се обосновава единствено възможен извод, че подсъдимата е получила вместо св. Б. така посочената сума в размер на 800, 00 лева, тъй като тази сума е била заприходена като наличност в нейната  оперативна каса именно поради факта, че е лично съпричастна към изготвянето на авансовите списъци и в частност – към подаването на изходни данни в Д“КИС“ –МВР. Отделно от това, само и единствено подсъдимата е имала достъп до паричните средства, отпуснати като аванс към заплатите на служителите в О“СОД-СДВР, респективно – само и единствено тя е разполагала с достъп и до документацията, в която посочената сума е отчетена като изплатен аванс на името на св. Б.. Основание за такъв извод се извлича от показанията на свидетелите, относими към начина на организация на финансовия отдел в СДВР през инкриминирания период ( св. Хр. Д., св. К., св. В., Е. М.и др.). Свидетелят Б. посочи, че не е упълномощавал подсъдимата да получава парични суми вместо него, като тази част от неговите показания е проверена с факта, че към авансовия списък за октомври 2009г. не е приложено пълномощно. Напълно изключено и трето лице, различно от подсъдимата, да е получило вместо св. Б. начислената на негово име парична сума и подсъдимата да не е знаела за това. Съдът приема, че това е така с оглед липсата на приложено пълномощно към авансовата ведомост, което да е издадено в полза на трето лице, с оглед показанията на свидетелите Д. и А., както и с оглед удостовереното оспорване от страна на св. Б. да е заявявал и получавал аванс за посочения по-горе период. При това положение получател на сумата от 800, 00 лева, осчетоводена като аванс на името на св. Б. за октомври 2009г., би могла да бъде само и единствено подсъдимата. Доколкото от заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП, стр. 8 и стр. 37 от заключението) не се установяват съответни начисления, които да компенсират удръжката на аванс от  800, 00 лева за октомври 2009г., съдът приема за установено, че с деянието си подсъдимата е причинила щета в патримониума на св. Б..

На следващо място съдът намира, че е доказано и обвинението подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки на името на св. И.И.Ц.. Във връзка с този свидетел обвинението е инкриминирало първия и втория механизъм на присвояване, които съответно са свързани с неправомерно начислени аванси, които не са били заявявани от св. Ц., както и с неправомерни начисления на допълнителни суми към дължимите по ведомост, без наличието на правно основание за това. И в двата случая за сумите по неправомерните начисления на името на св. И.Ц. би могла да знае  само и единствено подсъдимата, тъй като само и единствено тя е разполагала с изключителен достъп до АИС „ТРЗ“, който да ѝ позволи да въвежда изходни данни, на базата на които се формира по-високо трудово възнаграждение на съответния служител, след което да присвои точната разлика между действителния му размер и увеличението след начислението, така че сумата по рекапитулацията да остане непроменена.

Относно първия механизъм на присвояване е инкриминиран фактът на начислени и присвоени аванси съгласно вписванията в авансовите ведомости срещу името на св. Ц. за  юни 2007г. – аванс 100, 00 лева, юли 2007г. – 100, 00 лева, август 2007г. – 100, 00 лева,  септември 2007г.– 100, 00 лева, октомври 2007г. – 100, 00 лева. След прекратяване на начисленията за ноември 2007г., същите са възобновени за периода от  декември 2007г.  и януари 2008г., но вече за сумата от по 150, 00 лева. Инкриминирани са начисления и за периода от февруари  2008г. до ноември 2008г., вкл. в размер на по 200, 00 лева. След прекъсване на начислението от декември 2008г., както и за цялата 2009г. неправомерните начисления на аванс на името на И.И.Ц. са възобновени отново с еднократни плащания за юни и август 2010г. за сумата от по 300, 00 лева.  Тази част от обвинението е обоснована от съчетания анализ на дадените от св. И.Ц. показания със заключението на почерковата експертиза. Обекти на тази експертиза са били подписите, положени от името на св. И.Ц. в авансовите списъци от юни, юли, август, септември, октомври и декември - 2007г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2008г., както и за юни и август – 2010г. В списъка за месец ноември  2007г. не е установено лице с имена И.И.Ц.. За нито един от изследваните подписи не се установи да е положен от св. Ц., вкл. и за тези, които са описани в т.9, б. „д”, а именно за октомври - 2007г., януари, февруари, май, август, септември, октомври и ноември - 2008г. За така изброените случаи не се доказва да са били положени от подсъдимата. За останалите инкриминирани случаи обаче (списъците за месец юни, юли, август, септември и декември  2007г., за март, април, юни и юли - 2008г., както и за юни и август  2010г. с почерковата експертиза се доказва не само, че не са положени от  И.И.Ц., но и че са положени от подсъдимата (стр. 20, стр.23 от заключението на почерковата експертиза). Това обстоятелство, ценено в съчетан анализ с изразената от св.  Ц. позиция със счетоводната справка към акта за начет (л. 48, том 31 ДП) и показанията му в съдебното производство, обосновава единствено възможен извод, че св. И.Ц., роден през 1976г., не е получил сумите, описани в инкриминираните авансови ведомости, като същите са присвоени от лицето, което е съпричастно към съответните неправомерни начисления и което е имало достъп до съответните парични средства, т.е. от подсъдимата.

Съдът изключи от доказателствения материал показанията на св. И.И.Ц. (роден през 1974г.), разпитан в съдебно заседание на 08.10.2021г., тъй като установи, че този свидетел никога не е работил в О“СОД“-СДВР, а е дългогодишен служител на 05 РУ- СДВР.  Очевидно с оглед датата на раждане на свидетеля, посочен от прокуратурата и датата на раждане на свидетеля, призован чрез СДВР и разпитан в ОСЗ на 08.10.2021г., се касае за две различни лица, при които има пълно съвпадение на лично име, презиме и фамилно име.

По изложените съображения съдът изгради изводите си по този случай въз основа на показанията на св. И.И.Ц. (роден през 1976г.), разпитан в ОСЗ от 06.12.2021г. В разпита си пред съда св. Ц. посочи, че познава подсъдимата като касиер в  СДВР- О „СОД”, като посочва, че е бил служител в този отдел на СДВР в периода от 1999г. до 2014 г. Достоверността на дадените от св. Ц. показания е проверена на базата на изложените от него контролни факти, а именно, че когато напуснал работа (2014г.), г-жа Т. вече не е била служител на СДВР. В действителност въз основа на доказателствената съвкупност, относима към служебния статус на подсъдимата, е видно, че още в края на 2010г. тя е престанала да изпълнява служебните си функции като касиер на СДВР. Този факт кореспондира с твърдението на св. Ц., че през 2014г. не е имал служебни контакти с нея. В производството пред съда св. Ц. не можа да си спомни дали в рамките на инкриминирания период (от юни 2007 г. до август 2010 г.)  е получавал аванс и въобще кога е започнал да получава трудовото си възнаграждение по банков път. В тази част показанията на св. Ц. са колебливи доколкото се съобщава  и за сключен договор за кредит (около 10-15 години преди 2021г.), във връзка с който заплатата му е била получавана по банков път. Тази доказателствена непълнота е отстранена на базата на съпоставката на показанията от съдебното производство със справка на л. 48, том 31 ДП.  От съдържанието ѝ се установява, че към момента на провеждане на одита от вътрешното звено на СДВР св. Ц. е оспорил всички инкриминирани плащания по авансовите ведомости за периодите, отразени в нея.

 Св. Ц. потвърди както своя принос за изготвянето на този документ, като заяви, че ръкописният текст е изпълнен от него, а подписът под този текст е положен от него, така и съгласието си с писмените изявления, документирани в тази справка.

Отделно от това на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК (при липсата на съгласие по смисъла на чл.281, ал.5 НПК) към доказателствения материал по делото са приобщени чрез прочитане показанията на свидетеля И.И.Ц. от 12.12.2013 г., дадени от него в протокол за разпит на л. 89, том 27 ДП, въз основа на които се установи, че коментираната по-горе справка, в която е инкорпорирана обобщена информация от авансовите ведомости досежно св. Ц. за инкриминирания период, както и самите авансови ведомости са му били предявени в досъдебното производство. Въз основа на прочетените показания, ценени в съпоставка със заключението на почерковата експертиза от ДП, се установи, че св. Ц. не е получавал предявените по разписката аванси, че не е подписвал авансовите ведомости и не е упълномощавал лице от негово име да ги получава. На тази доказателствена основа се обосновава единствено възможният извод, че инкриминираните аванси, при които е било използвано името на И.Ц., са били неправомерно начислени и изтеглени като наличност в касата на подсъдимата, а след това са били присвоени от нея.

Доказан е фактът подсъдимата да е съпричастна към присвояването на парични средства по втория описан по-горе механизъм, свързан с неправомерно начисление на сумата 200 лева в повече към трудовото възнаграждение на св. И.И.Ц.  за декември 2008г., към неправомерно начисление на сумата от 200, 00 лева за януари 2009г., към неправомерно начисление на сумата от 200, 00 лева – за февруари 2009г., към неправомерно начисление на сумата от 200, 00 лева за март 2009г., за неправомерно начисление на сумата от 200, 00 лева за април 2009г., към неправомерно начисление на сумата от 200, 00 лева за май 2009г., към неправомерно начисление на сумата от 200, 00 лева за юни 2009г., към неправомерно начисление на сумата от 200,00 лева за юли 2009г., към неправомерно начисление на сумата от 700, 00 лева  - за август 2009г. Доказан е фактът, че след прекъсване на неправомерните начисления към заплатата на св. И.И.Ц. в периода  от септември до ноември 2009г. включително, този механизъм на  присвояване отново е бил подновен през декември 2009г., когато подсъдимата начислила 800,00 лева в повече към трудовото възнаграждение на И.И.Ц., а след това през февруари 2010г. начислила 400, 00 лева в повече от дължимото по ведомост на същия свидетел през април 2010г. Тази част от обвинението е доказана от заключението на съдебно-счетоводните експертизи, от доказателствената съвкупност, на базата на която е установено, че в посочения период не са били издавани фишове с информация за трудовото възнаграждение, частично  въз основа на допълнителната КТЕ от 27.01.2023г. (л.1920, том V, СП, СГС), както и от писмените доказателства в том 5 ДП.

Обвинението е доказано и в частта, в която е инкриминирана престъпна дейност на подсъдимата чрез използването на личните данни на свидетеля И.М.. Инкриминиран е фактът на присвоени от подсъдимата парични суми чрез неправомерно начисляване на по-големи от дължимите суми за заплата на св. М. и последващото им удържане под предлог, че същите са изплатени като аванс към трудовото му възнаграждение. По този механизъм са инкриминирани за периода май и юни 2007г. – парични сума  в размер на по 100, 00 лева, за юни 2008г. – парична сума в размер на  200, 00 лева; за септември, октомври и ноември 2008г. – в размер на по 200, 00 лева– общо 600, 00 лева. Тази част от обвинението е доказана от заключението на почерковата експертиза (том 26 ДП), показанията на св. Минстерски, дадени от него в съдебното производство (ОСЗ от 08.10.2021г.), от показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР, както и от относимите към това обвинение писмени доказателства в том 31 ДП. Почерковата експертиза на авансовите списъци за инкриминирания период, относим към обвинението подсъдимата да е начислявала аванс на името на св. М. (стр. 5 от заключението), е установила, че подписите в авансовите списъци за юни, септември, октомври и ноември 2008г. са били положени от подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението). В т. 9, б.“д“ експертното заключение е установило, че инкриминираните подписи в авансовите списъци от 2007г. не са положени от св. М., но попадат в категорията подписи, чиито автор в лицето на подсъдимата не може да се установи поради естеството на графичния материал (произволно положен подпис или такъв, който не съдържа достатъчно белези на писмено-двигателни навици). Настоящият съдебен състав намира, че подсъдимата е съпричастна към присвояването на авансите, начислени на името на св. М. за целия инкриминиран период. Извод в тази насока се обосновава  въз основа на показанията на свидетеля М., дадени от него в производството пред съда и счетоводната справка на л.49, том 31 ДП. В разказа си пред съда св. М. е категоричен, че не е заявявал и получавал аванс в качеството си на служител на О“СОД“ – СДВР, че е автор на подписа и ръкописния текст, с който е изпълнен част от текста на справката към акта за начет срещу подсъдимата, както и че не е упълномощавал трети лица, в т.ч. и подсъдимата да получава трудовото му възнаграждение вместо него. Касае се за изключително последователна позиция, отстоявана от този свидетел в различни етапи от разглеждане на делото, която кореспондира и с основната част от заключението на почерковата експертиза, а именно, че нито един от изследваните подписи в авансовите списъци не се идентифицира с подписа на св. М..

Обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е съпричастна към втория описан по-горе механизъм на присвояване на парични средства, свързан с начисления над действително определения размер на трудовото възнаграждение на св. М., които били пренасочвани към контролирани от нея банкови сметки. Обвинението подсъдимата да е присвоила по този начин сумата от 100, 00 лева, начислена в повече към трудовото възнаграждение на св. М. за февруари 2009г., е доказано въз основа на показанията на св. М., показанията на свидетелите от финансовия отдел на СДВР, компютърно-техническите и съдебно – счетоводните експертизи, писмените доказателства в том 5, обсъдени по-горе подробно във връзка с обвинението подсъдимата да е използвала при същия механизъм на присвояване личните данни на св. В.С. – Т.. Случаят със св. М. е подобен, макар и да касае други периоди и други парични суми, поради което не е необходимо отново да се коментира доказателствената стойност на писмените доказателства в том 5 ДП във връзка с втория инкриминиран механизъм на присвояване чрез отклоняване на суми по сметки на подсъдимата и св. Т.. 

 Св. М. заяви пред съда, че не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение, както и че въобще не е упълномощавал когото и да било да го получава вместо него на каса. Св. М. е сред категорията свидетели, които нямат запазен спомен за това дали през инкриминирания период от финансовия отдел на СДВР са били издавани фишове, както и друго носител на информация за начисленията и удръжките към трудовите възнаграждения. В този смисъл макар и същите да не носят конкретна информационна стойност, те имат косвено значение за изясняване на този факт, тъй като по същество не опровергават показанията на св. К., че издаването на фишове е започнало едва след като е била разкрита престъпната дейност на подсъдимата  във връзка с бъдеща превантивна дейност в тази насока. Достоверността на дадените от св. М. показания е проверена с контролни въпроси, при отговора на които се установи, че св. М. не познава нито едно от лицата, чиито лични данни са били използвани от подсъдимата през февруари 2009г. за присвояването на парични суми по банков път по описания по-горе втори механизъм. Това са лицата А.Й., Б.С., Г.В., Г.А., Д.А., Е.З., И.Ц.. Установи се, че св. М. познава единствено лицето Ц.Й.Д., с което е бил ангажиран в една и съща работна група в О „СОД“-СДВР. То обаче не е сред установените за февруари 2009г., чиито лични данни са били използвани неправомерно от подсъдимата за този период. Изложеното обосновава извод, че св. М. не е имал информация за престъпната дейност на подсъдимата, доколкото не е знаел кои са другите лица, засегнати от същата дейност и доколкото не е проявявал инициатива да търси такава във финансовия отдел на СДВР.

С обвинителния акт не е внесено обвинение, свързано с личните данни на св. И.Г.. В действителност от събрания и проверен от съда доказателствен материал се доказва, че подсъдимата е присвоила сумата от 500, 00 лева, неправомерно начислена като аванс за март 2010г. Св.  Г. потвърди факта, че през март 2010 г. работел в О“СОД“- СДВР няма спомен да е получавал аванс. От друга страна твърдението му, че е получавал трудовото си възнаграждение по банков път още от 2008г., когато постъпил в системата на МВР, изключва възможността подписът в авансовия списък от март 2010г. да е бил положен от него. Самостоятелно извод в тази насока се извлича и от показанията на главните касиери, в частност – от показанията на св. Д., от които се установява, че в този период от време ведомостите били съхранявани при главния касиер, а подпис в тях полагала именно подсъдимата вместо съответните служители на СДВР. Отделно от това,  този подпис е бил изследван с почеркова експертиза в досъдебното производство. Същата е приета в съдебната фаза на процеса без възражения от страните. От нейното заключение е видно, че авторът на подписа в авансов списък за март 2010г. в лицето на подсъдимата не може да се установи, но със сигурност не е положен от св. Г.. Тази част от заключението в съпоставка с показанията на св. Г., в които се твърди, че винаги е получавал заплатата си по банков път, обосновават извод, че подсъдимата е съпричастна и към присвояването на сумата от 500 лева, начислена от нея като аванс за март 2010г. Това е така, тъй като само и единствено тя  е имала достъп до авансовите списъци, съхранявани към този момент от главния касиер, само и единствено на нея е било разрешено към този момент да се подписва в авансовите списъци в присъствието на главния касиер. Съдът констатира, че за присвояването на тази сума на подсъдимата не е повдигнато и предявено обвинение. С оглед заключението на СИЕ (том 33, ДП, стр.8, стл.33 от заключението) е видно, че то не било компенсирано със съответно неправомерно начисление, поради което съдът приема за установено, че подсъдимата е ощетила със сумата от 500, 00 лева имуществената сфера на св. Г.. Този факт, както и в останалите подобни случаи, следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

 

    Обвинението е доказано в частта относно присвояването на парични средства чрез използване личните данни на св. И.В.Д.. С обвинителния акт е инкриминирано присвояването на аванс в размер на по 85, 00 лева за май 2007 г., юли 2007г. август 2007г., септември 2007г., октомври 2007г., ноември 2007г., декември, както и на сумата от по 85, 00 лева за всеки месечен период от януари 2008г. – септември 2008г. вкл. Обвинението твърди, че след прекратяване на неправомерните начисления  за времето от октомври 2008г. – до ноември 2009г. включително, такова е било извършено отново, но еднократно през декември 2009г., като на името на И.В.Д. е бил начислен аванс в размер на 600, 00 лева. Обвинението, което инкриминира  факта подсъдимата да е използвала личните данни на св. И.Д., за да присвоява парични суми чрез незаявени от него авансови плащания е доказано от писмени доказателства ( счетоводна справка и декларация към нея - л.50, том 31 ДП), ценена в съпоставка със заключението на почерковата експертиза ( том 26 ДП) и заключението на СИЕ (том 33 ДП).

За част от инкриминирания период - месец декември 2009г.  е установено, че подписът, положен в авансовия списък за този период от името на И.В.Д., се идентифицира именно с подписа на подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението на почерковата експертиза, том 26 ДП). Останалата част от подписите, относими към инкриминирания период, не са били обект на почеркова експертиза, което е видно от стр. 5 на заключението, въпреки че те не са били коментирани като неоспорени в декларацията към счетоводната справка. Независимо от това обстоятелство, съдът приема за установено, че обвинението е доказано и за периодите май 2007 г., юли 2007г. август 2007г., септември 2007г., октомври 2007г., ноември 2007г., декември, както и за всеки месечен период от януари 2008г. до септември 2008г. вкл. Аргумент в тази насока се извлича от показанията на св. И.В.Д., който заяви, че познава подсъдимата Т. от О „СОД”-СДВР, където бил служител  от 2003 г. до 2014 г. , както и въз основа на  неговия коментар относно предявената му счетоводна справка с декларация към нея (л. 50,том 31 ДП). Вярно е, че в разказа си пред съда свидетелят заяви, че не си спомня кога е получавал трудовото си възнаграждение в брой на каса и кога е започнал да го получава по банков път. Вярно е, че формално плащанията до септември 2008г. не са били оспорени от него. Но също така е вярно, че тази част от плащанията поначало не е била обект на коментар, поради което релевантни са изявленията на св. Д. в дадените от него свидетелски показания. В разпита си пред съда свидетелят потвърди както участието си при изготвянето на декларацията към предявената му счетоводна справка, без да дава допълнителни разяснения относно непълнотата в нея. По изложените съображения съдът намира, че  решаващо значение за обосноваването на тази част от обвинението има заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП), от която се установява, че инкриминираните авансови плащания представляват парични суми, постъпили в оперативната каса на подсъдимата в резултат на неправомерни начисления, с които е ощетен бюджетът на СДВР. При това положение, подобно на коментирания по-горе случай със св. В.П., е без значение фактът дали подсъдимата е „пропуснала“ лично да усвои направените от нея неправомерни начисления и сумите са получени от св. Д.. И в този случай, както и в коментирания по-горе тя е знаела, че веднъж направени и изплатени  тези неправомерни начисления, лицето, което ги получава няма никакво намерение да направи последващо  връщане и заместване на съответните паричните суми. 

Отделно от това, въпросът за това кога са били въведени плащанията по банков път е изяснен на базата на доказателствената съвкупност, обособена въз основа на показанията, дадени от св. В.С.Н. и А.Н.С. (след 2002г.-2003г.). Съпоставката на тази част от гласните доказателства с твърдението на св. И.В.Д., че в момента, в който в СДВР били въведени картовите разплащания, престанал да получава аванс в брой на каса, обосновава извод, че през инкриминирания период (2008г. – 2009г.) св. Д. вече е получавал трудовото си възнаграждение по банков път. Следователно, в същото време свидетелят не би могъл да го получава и на каса. С други думи, тази част от обвинението, която засяга личните данни на св. И.В.Д. и съгласно която присвояването на парични средства е осъществено по първия описан по-горе механизъм, самостоятелно се доказва и въз основа на гласните доказателствени средства, чрез които се установяват релевантни за този случай контролни факти.  

Доказано е участието на подсъдимата в присвояването на парични суми и с втория, описан по-горе механизъм,  а именно чрез начисляването на парични суми в повече към трудовото му възнаграждение и отклонението на тези начисления в повече към банкови сметки, контролирани от подсъдимата. Твърдението на св. И.В.Д., че в периода от ноември 2008 г. до юли 2009 г. не е получавал фишове с информация за трудовото му възнаграждение, е проверено с показанията на св. К. и св. И.К.. По изложените съображения съдът приема за установено, че св. И.В. не би могъл да знае, че подсъдимата е начислила за ноември 2008г. към трудовото му възнаграждение 100, 00 лева в повече, а за юли 2009г.- 200,00 лева в повече (л.12, 13, том 5 ДП). Доказателствена основа на тази част от обвинението, подобно на останалите сходни случаи, са показанията на свидетелите от финансовия отдел на СДВР, писмените доказателства в том 5 ДП, както и заключението на съдебно-счетоводните и компютърно-техническите експертизи.

Обвинението е доказано и в частта, в която при извършване на престъпната си дейност подсъдимата е използвала личните данни на св. Г.В.В.. С обвинителния акт е инкриминиран неправомерно начислен и удържан от подсъдимата аванс  в размер на по 100,00 лева за всеки месечен период от април 2007г. до януари 2008г. вкл., в размер на по 200, 00 лева за всеки месечен период от февруари 2008г. до ноември 2008г. вкл., както и в размер на 250, 00 лева за юни 2010г. С почеркова експертиза са изследвани авансовите списъци, относими към инкриминирания период (стр.3 от заключението). За всички инкриминирани месечни периоди, с изключение на юни и август 2007г., е установено, че подписите в авансовите списъци са положени от подсъдимата ( стр.19, стр.23 от заключението). За останалите периоди е установено, че подписите в авансовите списъци със сигурност не са положени от св. Г.В., но поради липсата на достатъчно графически знаци, от които да се извлекат данни за писмено-двигателни навици, не могат да бъдат свързани и с подсъдимата. Независимо от наличието на две категории подписи, които се отличават с различна степен на идентификация, съдът намира, че обвинението срещу подсъимата е доказано за всички инкриминирани случаи. Съдът приема, че това е така с оглед показанията на св. Г.В., дадени от него в производството пред съда. Св. В. заяви, че никога не е заявявал и получавал аванс към трудовото си възнаграждение. В тази част неговите показания кореспондират с писмените изявления на свидетеля в писмена справка към акт за начет от 04.12.2012г. (л.26, том 31 ДП). Потвърдено от св. В. е и участието му при съставянето на посочения документ, както и факта на извършена вътрешна проверка по случая, при която са му били предявени авансовите ведомости и иззет сравнителен почерков материал.

С обвинителния акт е инкриминиран и фактът подсъдимата да е присвоила начислени в повече към трудовото възнаграждение на Г.В.В.  парични суми, а  именно а декември 2008г.— сумата в размер на  200,00 лева, за март 2009г.  – сумата в размер на  200,00 лева. В тази част  обвинението срещу подсъдимата е доказано въз основа на компютърно – техническите и счетоводни експертизи, от показанията на свидетелите, включени във вътрешната проверка в СДВР, от писмените доказателства в том 5 ДП, както и от показанията на свидетелите – бивши и настоящи служители във финансовия отдел на СДВР.

Съдът приема за установено, че обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е използвала неправомерно личните данни на св. Г.Д.  Д. и по този начин през септември 2009г. да е присвоила сумата от 680,00 лева, когато тази сума и сумата от 577. 00 лева – общо  1257,00 лева  удържала от трудовите възнаграждения на свидетелите Г.Д. (680,00 лева) и на свидетеля Л. Г.(577,00 лева), Въз основа на заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП) е установено, че тези парични средства подсъдимата е пренасочила за погасяване на нейни лични задължения към „Евролизинг МО“ЕООД. В разказа си пред съда св. Д. е категоричен, че не е получавал нито с фиш, нито в друг формат информация от финансовия отдел на СДВР за елементите от трудово си възнаграждение, свързани с начисления и удръжки, както  и основанията за това. За разлика от много други случаи този факт е възпроизведен от св. Д. ясно и категорично, без каквото и да е съмнение, че свидетелят замества евентуално съществуваща липса на спомен с изказани от него предположения. Въпросът за начина на организация на финансовия отдел на СДВР през инкриминирания период, свързано с факта, че на служителите не са били издавани фишове с информация за начина, по който е било формирано тяхното трудово възнаграждение е пряко свързан с проверката на тази част от техните показания, в които се твърди, че не са знаели за извършени удръжки на различни основания, в т.ч. и показанията на св. Д.. По изложените съображения съдът прие за установено, че тази част от обвинението е доказано от показанията на св. Д., както и от заключението на съдебно – счетоводните и компютърно-техническите експертизи.  

В случая със св. Г.Д. не е повдигнато обвинение за присвоени парични суми с първия описан по-горе механизъм, свързан с неправомерно начисляване на аванси, но съдът счита, че е доказано и присвояването на сумата от 600,00 лева за март 2010г., когато посочената сума била начислена от подсъдимата в авансова ведомост за посочения период. Подписът в авансовата ведомост за март 2010г., положен от името на св. Г. Д. е бил изследван като обект на почеркова експертиза (стр.3 от заключението), която в т. 9, б. “д“ (стр. 23, стр.27 от залючението) е достигнала до извод, че този подпис не съдържа достатъчно данни за писмено – двигателни навици и не може да се идентифицира с подписа на подсъдимата, но със сигурност не е бил положен от св. Г.Д.. Свидетелят е бил категоричен още в периода на извършената вътрешна проверка през 2012г., когато  с изготвената от него декларация към счетоводна справка на л.27, том 31 ДП е заявил, че подписът за март 2010г. със сигурност не е бил положен от него.  В този смисъл са и неговите показания в производството пред съда, в които посочва, че както и че по принцип не е заявявал авансови плащания.  Доколкото са констатирани противоречия в неговите показания, те са отстранени чрез прочитането на показанията от досъдебното производство по реда, предвиден в чл.281, ал.5 НПК. Дори и да се приеме, че оспорването за получени от св. Д. аванси за периода до октомври 2008г. вкл. е колебливо, то няма никакво съмнение, че що се отнася до март 2010г. свидетелят със сигурност не  е заявявал и получавал аванс към трудовото си възнаграждение. Доколкото този случай на присвояване не е включен в обема на обвинението и с тройната СИЕ (том  33 ДП, стр.8,  стр.38 от заключението) е установено, че за същия период към трудовото възнаграждение на св. Д. не са били извършени съответни начисления, които да компенсират удръжката от 600,00 лева за март 2010г., съдът приема за установено, че  от действията на подсъдимата е бил ощетен самият служител, като този случай,  както останалите подобни случаи следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Доказано е обвинението и в частта подсъдимата да е присвоила парични средства на базата на неправомерни начисления, извършени на името на св. Г.Г.А.. Инкриминиран е фактът на неправомерно начислени на името на св. Г.А. авансови плащания към трудовото му възнаграждение в размер на 100, 00 лева – за април 2007г., за август и септември 2007г. в размер на по 150,00 лева, за октомври, ноември и декември 2007г. – в размер на по 200,00 лева, за всеки месечен период от януари до ноември 2008г. включително в размер на по 200, 00 лева и еднократно начислен аванс за юли 2009г. – в размер на 500, 00 лева, както и за декември 2009г. – в размер на 700, 00 лева. Съгласно заключението на почерковата експертиза обект на изследване са били подписите, положени от името на св. Г.Г.А. за август, септември, октомври, ноември и декември 2007г., за януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември - 2008г., както и за юли и декември  2009г. В забележка на стр. 4 от заключението е посочено, че  в списъка за месец април 2007г. няма лице с имена Г.Г.А., поради което подпис за този период не е бил изледван.  

От друга страна, по експертно-счетоводен път е установено, че за този период на името на св. А. са  извършени недължими добавки към трудовото му възнаграждение, които дори не са били отчетени документално като аванс (стр.8, стр.16 от заключението на СИЕ, том 33 ДП). Извод в тази насока се обосновава и от счетоводна справка, приложена към акта за начет ( л.29, том 31 ДП). По изложените съображения съдът прие за установено, че аванс към трудовото възнаграждение на св. А. е било начислено и удържано и за април 2007г., но без съответен отчетен документ за това.

 За част от изследваните подписи, а именно за положените в авансовите списъци за  август и ноември 2007г., януари, февруари, март, април, май и ноември - 2008г., декември 2009г. от името на Г.Г.А. е установено, че се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр. 19, стр. 23 от заключението на почерковата експертиза). За останалите подписи, а именно относно положените в авансовите списъци за месеци септември, октомври и декември - 2007г., юни, юли, август, септември и октомври - 2008г., както и за  юли  2009г. е установено, че не притежават необходимата идентификационна стойност, за да бъде установен техният автор в лицето на подсъдимата (стр. 24, стр.27 от заключението). От друга страна и в тази своя  част  заключението е категорично, че и изследваната група подписи не са положени от св. Г.А..  От показанията на св. Г.А., ценени в съпоставка с предявената  му счетоводна справка на л. 29, том 31 ДП, се установи, че във връзка с нейното изготвяне свидетелят е прегледал лично всички  посочени в справката авансови списъци, като още към момента на провеждане на дисциплинарното производство срещу нея е оспорил както факта да е получавал авансите за описаните в справката периоди, така и да е положил подпис в съответните авансови списъци. Този факт е установен и от прочетените на основание чл.281 ал. 5 НПК показания, дадени от св. А. в досъдебното производство. Съдът приема с доверие показанията на св. А., тъй като цени същите в съпоставка с почерковата, счетоводните и компютърно - техническите експертизи, както и в съпоставка с показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР. По изложените съображения съдът прие за установено, че е доказано участието на подсъдимата в първия използван от нея механизъм на присвояване и в случаите, в които е генерирала излишъци по партидата на св. Г.А..

В случая със св. Г.А. е инкриминиран и фактът на неправомерни начисления и удръжки от заплатата на служителя, които били присвоявани от подсъдимата по банков път, а именно чрез пренасочване на удръжките в контролирани от нея банкови сметки. Инкриминирана е сумата от 200, 00 лева за февруари 2009г., както и сумата от 300, 00 лева – за март 2010г. Тази част от обвинението е доказана от писмените доказателства в том 5 ДП, от съдебно-счетоводните експертизи, както и от  всички източници, въз основа на които се установява, че през инкриминирания период не са били издавани фишове на служителите с информация за начина, по който е било формирано тяхното трудово възнаграждение. Изброените доказателствени източници изграждат стройна и убедителна система от факти за обстоятелствата, при които е извършена инкриминираната престъпна дейност, вкл. и чрез неправомерни начисления и удръжки от заплатата на св. Г.А., за да бъдат присвоени от подсъдимата по банков път.

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се отнася до личните данни на св. Г.Л.П.. Въз основа на неговите показания в производството пред съда се установи по несъмнен начин, че познава подсъдимата Т. в служебното ѝ качество през инкриминирания период, а именно като служител на О „СОД” СДВР.

В случая с този свидетел е инкриминирано присвояване на парични средства с първия описан по-горе механизъм, свързан с неправомерно начисляване на незаявен аванс и присвояването му от подсъдимата., а именно – сумата от по 100, 00 лева  за периода от септември, октомври, ноември и декември 2005г., сумата от по 100,00 лева за всеки месечен период за януари 2006г. и времето от септември до декември 2006г. вкл., сумата от по 200, 00 лева за времето от февруари – август 2006г. включително,  сумата от по 100, 00 лева за всеки месечен период за 2007г., сумата от по 100, 00 лева за всеки месечен период за времето от януари 2008г. до октомври 2008г. включително и след прекратяване на начисленията – сумата, представляваща еднократно начислен аванс в размер на 700, 00 лева за ноември 2009г.

Обект на почеркова експертиза са били подписите, положени от името на св. Г.Л.П. за инкриминираните от обвинението периоди със забележката, че до юни 2006г. името му в авансовия списък е било изписвано като Г. Л.П..

За един от подписите – този, който е наличен в авансов списък за ноември 2006г. е установено по несъмнен и безспорен начин, че е положен от подсъдимата (стр.19, стр.23 от заключението).

За останалите изследвани с почеркова експертиза подписи, а именно за  септември, октомври, ноември и декември - 2005г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и декември - 2006г.,  за януари, февруари, март, април, май, юни,  юли, август, септември, октомври, ноември и декември  2007г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември 2008г. са класифицирани в заключението на почерковата експертиза в т. 9, б. „д”, за които е установено, че не могат да бъдат идентифицирани с подписа на подсъдимата поради липсата на достатъчно изходни графични данни за трайно установени писмено-двигателни навици, но със сигурност не са положени от лицето, посочено в авансовия списък, т.е. от св. П. (стр.24, стр.27 от заключението).

Независимо от различната идентификационна стойност на подписите в изследваните авансови списъци съдът намира, че обвинението е доказано да всеки един от инкриминираните случаи. Основание за такъв извод дават показанията на св. П. в съдебното производство, които са източник на доказателства за това, че никога не е получавал аванси, както и че не е упълномощавал друго лице да ги получава от негово име. Показанията на св. П. от съдебното производство са проверени от съда чрез съпоставката им със счетоводна справка, изискана по повод на проведената вътрешна проверка срещу подсъдимата в СДВР, приложена на лист 32, том 31 от ДП. Във връзка със справката св. П. заяви, че подписът под ръкописния текст е положен от него и напълно е съгласен с писмените изявления в нея. Макар и не особено подробни, показанията на св. П. са достатъчно информативни относно конкретните обстоятелства, при които е била изискана посочената по-горе справка. Св. П. е пределно ясен и категоричен, че е била проведена проверка в СДВР и във връзка с тази проверка са му били показвани документи. Вярно е, че св. П. не посочи да е съхранил спомен за това какви точно са били въпросните документи, но съдът намира, че това обстоятелство не компрометира неговите показания. От съдържанието на предявената справка в том 31 ДП е видно, че той е коментирал именно подписите в авансовите ведомости, които понастоящем са приложени в материалите от досъдебното производство. Отделно от това, от предявените образци от подписа на св. П., приложени на л.54, том 27 ДП, изземването на които е потвърдено от самия свидетел, е достатъчно ясно обективирана и целта на проверката – да се изследва документалната обоснованост на плащанията, начислени и удържани като аванс от трудовото възнаграждение на св. П. за инкриминирания период. По изложените съображения съдът прие за установено, че по повод изготвянето на счетоводните справки към акта за начет срещу подсъдимата, налични в том 31 ДП, вкл. и при изготвянето на тази, която се отнася до св. П. (л.28, том 31 ДП) на св. Г. П., както и в останалите  подобни случаи, които засягат същата процедура на вътрешната проверка, са били предявени именно авансови ведомости. Обвинението срещу подсъдимата в частта, в която са засегнати личните данни на св. Г.П., е доказано и въз основа на заключенията на съдебно-счетоводните, компютърно-техническите експертизи, както и въз основа на показанията, които са дали служителите от финансовия отдел на СДВР.

Макар и конкретно в случая със св. Г. П.  обвинението да не е инкриминирало присвояване по останалите механизми, при които паричните средства са били усвоявани от подсъдимата по банков път, е от значение тази част от показанията на този свидетел, която засяга тъкмо въпроса за достъпност на информацията за всеки един от служителте на СДВР относно начисленията и удръжките към трудовите им възнаграждения. Св. Г. Л. П. е един от случаите, в които е налице изключително ясен спомен за факта дали през инкриминирания период е бил издаван фиш от финансовия отдел на СДВР. В разказа си пред съда св. П. е категоричен, че никога не е получавал фиш, както че се касае за системен въпрос, а не за персонално взето по отношение на св. П. решение да не получава такава информация. В този смисъл показанията на св. П. са ценен източник на доказателства да проверка на доказателствата, които са относими към случаите, в които подсъдимата извършвала присвояване по банков път.

На следващо място, с обвинителния акт са инкриминирани плащания по авансови ведомости на името на Е.К.Д. за всеки месечен пероид от май 2008г. до октомври 2008г. в размер на по 100 лева, за август 2009г. – 900, 00 лева, за март 2010г. – 400, 00 лева, за неправомерно начислени удръжки в размер на 400, 00 лева за погасяване на заем към ВСК за периода от 01.09.2008г.-30.08.2010г. Несъмнено е установено, че в периода през май 2007 г. до март 2010 г. св. Е.К.Д. е бил служител  в СДВР.  От обвинението е инкриминирано получаването на аванс за май, юни, юли, август, септември, октомври 2008г. в размер на по 100, 00 лева. Следва прекръсване и начисляването на аванс на името на Е.Д. отново е било възобновено в авансов списък за август 2009г. за сумата от 900, 00  лева, за март 2010г- за сумата от 400, 00 лева.

Съгласно заключението на експертизата за май и октомври 2008г. подписите в авансовите списъци за посочените месеци са положени от св. Д. (стр.17 от заключението). От друга страна подписите, установени в авансовите списъци срещу името на същия свидетел за 2009г. и 2010г. съгласно заключението на експертизата, категорично не са положени от св. Е.Д. (стр.20 от заключението).

Макар и експертизата да не е установила автора на останалите подписи в авансовите списъци за 2008г., положени срещу името на св. Е.К.Д. (стр.24, стр.27 от заключението), доколкото е установила, че се касае за измислен подпис, който не съдържа достатъчно данни за идентификация, съдът намира, че не е разколебана обосноваността на обвинението срещу подсъдимата.

Обвинението не е разколебано и в частта относно периодите май и октомври 2008г., за които почерковата експертиза е установила, че съдържат подпис на св. Д.. Това становище на настоящия съд се обосновава от доказателствена съвкупност, която следва да бъде обсъдена отделно, но и във връзка със случая със св. Е.К.Д., доколкото с ПЕ са установени и други единични случаи на автентични подписи, положени в действителност от лицето, което се сочи в авансовия списък.

     Въпросът за значението на авторството на подписите в отделни авансови списъци, за които е установено, че са положени от посочените в тези списъци служители на СДВР, поначало не може да намери еднозначно решение, тъй като подсъдимата се е ползвала с изключително уважение и доверие сред голяма част от своите колеги. Съдът приема за установено, че тя  е използвала това обстоятелство, за да поднесе за подпис на отделни служители посочен от нея документ при удобни за нея обстоятелства, когато и както намери за добре. Вярно е, че преки доказателства да е сторила това по отношение на св. Е.К.Д. при оформянето на авансовите списъци от май и октомври 2008г. не са събрани. Но също така е вярно, че анализът на заключението на ПЕ в частта по т. 9, б.“а“ показва, че всички случаи на съответствия са до началото на 2009г. Касае се за факт, който има изключително съществено контролно значение за оценка на гласните доказателства. Последният случай на съответствие съгласно заключението на ПЕ датира от януари 2009г.  и се отнася до подписа на Н.Д. в авансов списък от този период (л.219, том 26, ДП). Според показанията на главните касиери подписите в авансовите списъци от момента на въведената реорганизация, с която касовите плащания са били възложени изключително на тях, са били поставяни само и единствено в тяхно присъствие и  само и единствено от подсъдимата за съответните служители на О“СОД“-СДВР, като списъците след това са оставали на съхранение при главния касиер.  При тази реорганизация подсъдимата на практика е била лишена от правомощието да борави самостоятелно с авансовите списъци, вкл. и като ги поднася за подпис на различни служители, което от друга страна дава логично обяснение на факта, че след началото на 2009г. до края на инкриминирания период няма нито един регистриран с почеркова експертиза случай на съответствие. Основен критерий за оценка на свидетелските показания, в т.ч. и на дадените от св. М. М. и Е.Д., вкл. и в случаите на потвърдена с почеркова експертиза автентичност на подписите, е свързан с обстоятелството дали начисленията за аванс, дори и да са били признати за получени от съответния служител на СДВР, дори и да са удостоверени с автентичен подпис в авансовия списък, съответстват на неправомерни начисления на суми над определеното за този служител трудово възнаграждение, т.напр. – начисления за извънреден труд, който не е положил, за обезщетение за отпуск, което не му се дължи и др. под. недължими начисления.

     Относно действително положените от св. Е.К.Д. подписи в авансовите списъци за май  и октомври 2008г. такива неправомерни начисления, съответстващи на осчетоводения за съответния период аванс, са установени от заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП- л.60, л.76). Относно действително положените от св. Н.Д. подписи в авансовите списъци за април и декември 2008г., както и за януари 2009г. също са установени неправомерни начисления, съответстващи на осчетоводения за съответния период аванс (заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП- л.стр. 8, стр.27  и стр. 35 от заключението). Подобен е случаят и със св. С. С.Т.(стр. 8 и стр.9 от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП), както и случаят със св. Ю.Д. (стр.8-стр.12, стр.14-стр.17, стр. 26-стр.28  от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП). От установените с почеркова експертиза автентични подписи единствено за св. Н.С. не са установени такива неправомерни начисления, които да компенсират авансовите плащания и за това съдът приема за установено, че в този случай подсъдимата е получила вместо св. Н.С.  аванс само при оспорените от последната плащания (септември – декември 2007г.), респективно  с тези действия на подсъдимата е била засегната имуществената сфера на св. С., а  не имуществото на СДВР. Така с оглед частния случай, касаещ св. Е.К.Д., Н.Х.Д., С. С.Т.и Ю.Д., при които в част от авансовите списъци са били установени техни автентични подписи, но едновременно с това се установяват кореспондиращи начисления, за да бъдат оправдани авансови плащания в същия размер, мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че се касае за съставомерно деяние, при което подсъдимата изначално е знаела, че нито тя, нито свидетелите, изброени по-горе са имали намерение за връщане/заместване на паричните средства.

На следващо място, частният случай, който засяга персонално св. Е.К.Д., следва да се анализира и на базата на неговото  твърдение  в разпит пред съда, че никога в своето служебно правоотношение със СДВР не е заявявал и получавал аванс. Съдът приема с доверие показанията на св. Е.Д., тъй като въз основа на  обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се установява, че в периода май – октомври 2008г. именно подсъдимата Т. е вземала авансите на служителите от  О“СОД“ – СДВР, като е съхранявала ведомостите и е отговаряла лично за тях до началото на 2009г. 

Вярно е, че св. Д. би могъл произволно да отрече авторството на подписа си в авансовия списък за май и октомври 2008г., но също така е вярно, че се касае за начислен аванс, който  е бил компенсиран с неправомерни начисления към трудовото му възнаграждение и това в посочения случай не е довело до по-малък размер на трудовото му възнаграждение, т.е. до размер, която е различен от обичайния размер на възнаграждението. Следователно сумата, отразена в авансовия списък за май и октомври 2008г. е представлявала неправомерно формиран излишък, а това обстоятелство е било известно и би могло да бъде известно само и единствено на подсъдимата.

По изложените съображения съдът приема с доверие  твърдението на св. Д., че никога не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение, вкл. и в спорните случаи за май и октомври 2008г. Приемат се с доверие и неговите изявления, че  не се е оплаквал от подсъдимата и не е забелязал да  е бил  ощетен с намален размер на трудовото му възнаграждение.

С оглед изложеното по-горе съдът счете, че св. Д. е положил при неустановени обстоятелства подпис в авансовия списък за май и октомври  2008г., но не и по повод получаването на аванс, а при неустановени по делото обстоятелства. Този факт е несъмнено установен на базата на доказателствената съвкупност, обсъдена по-горе, от която е видно, че личните данни на св. Д. са били използвани неправомерно от подсъдимата, за да бъдат формирани излишъци чрез увеличаване размера на заплатата му, без негово знание и съгласие за това. Част от тези  излишъци впоследствие са били удържани от подсъдимата за „погасяване”  и на  несъществуващ заем към ВСК, за който въз основа на СИЕ (том 33 ДП) се установи, че св. Д. никога не е ползвал като член на ВСК в СДВР.

            В конкретния случай в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г.  личните данни на св. Д. са били неправомерно ползвани от подсъдимата и при третия  механизъм на присвояване на парични средства под предлог, че част от трудовте възнаграждения се използва за погасяване на заем към ВСК, като от заплатата му в този период му била удържана сумата от 400, 00 лева.

         Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта относно присвояването на парични суми с използване личните данни на св. И.Й.Т.. Инкриминиран е фактът на неправомерно начислен аванс  на името на св. Т. за следните месечни периоди: септември 2005г. до април 2006г.  на сумата от по 100, 00 лв, за август  и септември  2007 г. на сумата от по 100, 00лв, както и за октомври 2007 г. на сумата от 200, 00лв. В досъдебното производство с почеркова експертиза са изследвани част от подписите, относими към инкриминирания период, а именно положените в авансови списъци за месеци август, септември и октомври 2007г. Със същата експертиза за част от инкриминирания период е установено, че подписите, положени от името на св. Т. в авансови списъци от месеци август и октомври 2007г. са с неустановен автор  и със сигурност не се идентифицират с подписа на този свидетел. Относно подписа в авансов списък от месец септември  2007г., положен от името на И.Й.Т., почерковата експертиза в т. 9, б. ”г” е установила, че се идентифицира с подписа на подсъдимата (стр.20, стр. 23 от заключението). Съдът намира, че въз основа на останалия доказателствен материал обвинението е доказано и за случаите, в които подписите в авансовите списъци не са изследвани с почеркова експертиза. Основание за този извод са показанията на свидетеля И.Й.Т., дадени от него в съдебното производство. В тях подсъдимата е идентифицирана като служител в СДВР, като св. Т. възпроизведе и факта на служебните функции, които е изпълнявала като касиер. Показанията на св. Т. от съдебното производство са пряк източник на доказателства за това, че не е заявявал и получавал авансите за 2007г., като този факт е аргументиран с факта на изтеглен през 2006г. заем от свидетеля, който според собствените му показания бил обслужван по банков път.  В тази част неговите показания са проверени със съпоставката им с писмено доказателство, относимо към този случай – счетоводна справка на л. 52, том 31 ДП. Свидетелят потвърди участието си при изготвянето на този документ, както и изявлението в него, в което поначало се оспорва да е получил единствено инкриминраните аванси за периода на 2007г. Въз основа на прочетените показания на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК от досъдебното производство – в протокол за разпит от 30.01.2014 г. в (л. 97, том 27 ДП са възпроизведени същите факти и обстоятелства. В тази част гласните доказателства следва да се преценяват в съпоставка със съдебно-счетоводните експертизи. Въз основа на тройните съдебно-икономически експертизи (том 33 ДП) ( том 4 ДП) е установено, че в този случай начисленията са в повече от действително определената заплата. Този факт самостоятелно обосновава извод, че тези неправомерни начисления са били направени от подсъдимата, за да бъдат присвоени.

Обвинението е доказано и в частта, в която е инкриминирано присвояването на парични средства по първия и втория, описан по-горе механизъм чрез начисления на името на И.К.А..  Във връзка с първия механизъм, свързан с неправомерното начисляване и присвояване на аванси по касов път е инкриминиран фактът подсъдимата да е  получила неправомерно начислен от нея аванс за: юли 2007 г.– 150, 00 лв.; октомври 2007 г.– 200, 00лв.; за периода от  януари до април 2008 г.  сумата от по 200, 00 лв.;  за периода от юни до ноември 2008 г. вкл. на сумата от по  200, 00 лв. Обект на почеркова експертиза от досъдебното производство са били подписите в авансови списъци за инкриминирания период (стр. 5 от заключението). Със забележка при описанието на обектите на експертизата е отразено, че в авансовия списък за май 2008г. не се открива името на св. И.К.А.. Тази констатация е възпроизведена и в относимите към това обвинение писмени доказателства – счетоводна справка към акта за начет (л.53, том 31 ДП).

 За по-голямата част от инкриминираните месечни периоди е установено, че изследваните с почеркова експертиза подписи са положени от подсъдимата, а  именно за месеци юли и октомври 2007г., февруари, март, април, юни, юли, август, септември и октомври 2008г. (стр.20, стр. 23 от заключението). За януари и ноември 2008г. е установено, че подписите със сигурност не са положени от св. И.А., но отразените в тях писмено-двигателни навици са недостатъчни, за да бъдат съпоставени с подписа на подсъдимата (стр.24, стр.27 от заключението). Така въз основа на заключението на почерковата експертиза се обосновава извод, че нито един от подписите в инкриминираните случаи, в които са използвани личните данни на св. И.А., не е положен от този свидетел. От своя страна в разпита си пред съда св. А. потвърди факта, че в периода от юли 2007 г. до октомври 2009 г. е работил в СОД-СДВР и познава подсъдимата като единствения касиер в този отдел., не мога да кажа до коя година е била касиер. Съдът приема, че показанията на св. А. са обвинителни доказателства с оглед категоричното твърдение, че този свидетел никога не е заявявал и получавал аванс. В същия смисъл са и писмените изявления, вписани от негово име с ръкописен текст в счетоводната справка към акта за начет (л.53, том 31 ДП). Това изявление както и личното участие на св. А. при изготвяне на справката също е потвърдено категорично в разпита му пред съда.

Неговите показания кореспондират с останалите обвинителни доказателства и в частта относно втория инкриминиран механизъм на присвояване на парични средства, собственост на СДВР, а именно свързаният с начисления на суми в повече от дължимото и превеждане на горницата над дължимия размер по банков път в сметки, контролирани от подсъдимата. Съгласно обвинението подсъдимата начислила в повече от дължимото по ведомост на името на св. И.А. за различни периоди, както следва: декември 2008 г.– 200, 00 лв.; януари 2009 г.– 200, 00 лв.; март 2009 г. – 200, 00 лв.; април 2009 г.– 200, 00 лв.; май 2009 г. – 200, 00 лв.; юни 2009 г. – 200, 00 лв.; юли 2009 г.– 200, 00 лв.; октомври 2009 г. – 800, 00 лв. Тези начисления, подобно на описания случай със св. В.С. – Т., са установени от относимите към съответните периоди счетоводни справки в том 5 ДП, които са били базирани на сравнението на едноименни файлове с данни за заплатите на служителите на О“СОД“-СДВР за съответните периоди.

Информативно е и категоричното твърдение на св. И.А., че през инкриминирания период не е получавал фиш с информация за начисленията и удръжките от трудовото му възнаграждение. При установяване на периода, в който от финансовия отдел на СДВР е започнало издаването на фишове показанията на св. А. кореспондират непротиворечиво с показанията на св. К. и св. И.К.. Тази част от обвинението е подкрепена убедително и от заключенията на съдебно-счетоводните и компютърно – техническите експертизи,  от показанията на свидетели – служители във финансовия отдел на СДВР, както и от показанията на свидетели – част от проверяващия екип на СДВР във връзка с разпоредената вътрешна проверка на случая.

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми с първия описан по-горе механизъм чрез използване личните данни на св. И.К.К.. Съгласно обвинителната теза с този механизъм на присвояване подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на по 200 лева за: септември 2008 г. ; октомври 2008 г. и ноември 2008г. Обвинението в тази част е доказано от показанията на св. К. в производството пред съда, ценени в съпоставка със счетоводната справка към акта за начет (л.54, том 31 ДП). Посочените доказателствени източници в синхрон възпроизвеждат позицията на св. К., че нито е заявявал, нито е получавал инкриминираните авансови плащания. Неговите показания са проверени със заключението на почерковата експертиза от досъдебното производство (том 26 ДП). Съдът приема, че това е така, тъй като обект на това заключение са описани подписите в авансовите списъци за инкриминирания период (стр.5 от заключението). Подписите за всички инкриминирани периоди по тази част от обвинението са класифицирани в т. 9, б.”г” от заключението, съгласно което същите са положени именно от подсъдимата (стр. 20, стр.23 от заключението).

Доказано е и присвояването на сумата от 200, 00 лева, която според обвинителния акт подсъдимата начислила в повече от дължимото по ведомост за февруари 2009г. (л.9, том 5 ДП). Основание за такъв извод се извлича от заключението на съдебно-счетоводните, компютърно – техническите експертизи, от показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР, както и от показания на свидетели от проверяващия екип по разпоредената вътрешна проверка на случая от 2012г. Св. К. заяви, че няма спомен да е получавал фиш с информация за начисленията към трудовото му възнаграждение през инкриминирния период. В този смисъл неговите показания не опровергават доказателствените източници, въз основа на които е установено, че тази практика била въведена в СДВР едва след инкриминирания период и то по повод резултатите от проверката на процесния случай.  

Обвинението е доказано и в частта относно инкриминираните присвоени суми, при които били използвани личните данни на св. И.К.Ч..  Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс, както следва: за юли 2009г. – 900, 00 лв.; за август 2009г. – 900, 00 лв.; за януари 2010г. – 500, 00 лв.;  за април 2010г. – 300, 00 лв. Обвинението в тази част е доказано от съпоставката на относимото към тази част от обвинението заключение на почерковата експертиза, назначена в ДП (том 26) и показанията на св. Ч.. Обект на почеркова експертиза са били авансовите списъци, относими към инкриминирания период, като за всеки един от инкриминираните случаи  е доказано, че подписът в съответния авансов списък е бил положен от подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението). Фактът, че изследваните с експертиза подписи не са положени от св. Ч., е потвърден и от показанията на самия  Ч., дадени от него в производството пред съда. По изложените съображения съдът счита, че първоначално направеното от него изявление, че не си спомня дали е получавал аванси през инкриминирания период не води до доказателствена непълнота във връзка с конкретиката от факти, съдържащи се в показанията му във връзка с предявената счетоводна справка на л.55, том 31 ДП.  В посоченото писмено доказателство са вписани изявления на св. Ч., че отразените в табличен вид аванасови плащания, не са били получени от него. Отделно от това свидетелят Ч. потвърди в производството пред съда личното си участие при вписване на писмената декларация в справката, както и авторството на собствения си подпис във връзка с тази декларация. По същество в декларираните изявления е отречено  участието на св. Ч. при полагането на подписи в авансовите списъци, относими към инкриминирания период. В този смисъл съдържанието на относимите към случая писмени доказателства  и показанията на св. Ч. кореспондират с фактите, които се установяват от заключението на почерковата експертиза от досъдебното производство.

Несъмнено е установено, че св. Ч. познава подсъдимата във връзка с трудовия си статус в СДВР, но също така несъмнено е установено, че не я е упълномощавал да получава суми вместо него. Вярно е, че относно този факт в разказа си пред съда св. Ч. заяви, че не е съхранил спомен. От друга страна обаче  въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т. 2 НПК показания, дадени от св. Ч. в досъдебното производство (протокол за разпит от 17.12.2013 г., л. 103, том 27 ДП)  се установи, че никога не е упълномощавал нито подсъдимата, нито други лица да получават на каса авансови плащания към трудовото му възнаграждение.

Въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП)  е несъмнено установен и фактът, че подсъдимата извършила неправомерни удръжки, равняващи се на същия размер неправомерни начисления за плащане на вноски по лизингови заеми, сключени по договори, по които тя самата е страна, а именно за ноември 2009 г. в размер на 480, 00 лева. Този факт също е включен в обема на обвинението срещу нея. Самият свидетел потвърди в показанията си, че той никога не е имал сключен договор за лизингов заем и не му е известно в негова полза от подсъдимата да са били превеждани суми в полза на търговско дружество, което предоставя имущество на лизинг.

Прокуратурата е ангажирала като доказателство и показанията на св. И.Н.П., въпреки че от обвинението не са инкриминирани деяния, свързани с този свидетел. Независимо от това съдът цени неговите показания, доколкото въз основа на предявената му справка към акт за начет на л. 56, том 31 от ДП се установи, че при предварителната проверка свидетелят е оспорвал да е получавал еднократно начислени аванси за септември 2009г. в размер на 900 лева, както и за февруари 2010г.– в размер на 500, 00 лева.  В показанията си пред съда св. П.  потвърди подписа си в предявената му счетоводна справка към от акта за начет. Потвърди и ръкописния текст, с който е изготвена справката. От съдържанието на същата е видно, че още в началния процесуален етап от развитието на наказателното производство св. П. е оспорвал да е получил сумите, начислени като авансови плащания към трудовото му възнаграждение за посочените по- горе периоди.  Отделно от това неговият подпис в авансовия списък, положен срещу името за получил въпросната сума е бил изследван с почеркова експертиза, която го е класифицирала сред подписите, изброени в т. 9, б. „д” от същото заключение.  Съдът поддържа изразеното вече становщие, че се доказва авторството в лицето на подсъдимата в извършването на документни престъпления, независимо от заключението на ПЕ, че  категорична идентификация на изследвания подпис е обективно невъзможна. Достатъчен е фактът на категорично заключение в почерковата експертиза, че не са положени от лицата, посочени в съответните авансови списъци, какъвто е случаят и със св. П. (стр.24, стр.27 от заключението). Достатъчна е съпоставката на тази част от заключението на почерковата експертиза с показанията на свидетелите Д. и А., ценени в съпоставка с почерковата експертиза и СИЕ (том 33 ДП), че само и единствено подсъдимата е имала достъп до авансовите списъци и е полагала подписи вместо съответните служители пред тях.  Съпоставката на така обсъдената доказателствена съвкупност, относима към личността на св. И.П., със заключението на тройната ССчЕ (стр.37, стр.38 от заключението, том 33 ДП), обосновава извод, че след като удържаните от трудовото възнаграждение на св. П. авансови плащания в този случай не са били компенсирани с неправомерни начисления, имотната вреда в размер на общо 1400, 00  лева е настъпила в неговия патримониум. Доколкото съдът счита, че и в този случай с оглед обсъдения по-горе доказателствен материал се доказва авторството на подсъдимата по отношение на извършено от нея документно престъпление по чл.308, ал.1 НК, случаят със св. И.П., при което щетата е настъпила за него, следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано по начина, изискуем съгласно чл.303, ал.2 НПК и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми, като използвала личните данни на  св. И.Т.Т..  Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс на името на св. И.Т. за следните периоди и суми: август  и  септември 2007г. в размер на по 150, 00 лева; за периода от октомври 2007г.  до  ноември 2008г.  – в размер на по 200, 00 лева.;  февруари 2009г. – 300, 00 лв.; март 2009г.– 400, 00 лв.; юни 2009г. – 500, 00 лв.; август 2009г. – 800, 00 лв.; ноември 2009г. – 500, 00 лв.;  януари 2010 г. – 400, 00 лв.

Съдът констатира, че така инкриминираните начисления съответстват на фактите, които се извличат от събрания доказателствен материал относно периодите и сумите, в които са били направени (счетоводна справка – л.57, том 31 ДП, заключение на тройна ССчЕ, том 33 ДП), на показанията, дадени от свидетелите, участвали във вътрешния одит. На следващо място връзката на тези начисления с последващото присвояване на сумите е установена въз основа на посочената ССчЕ, показанията на свидетелите от финансовия отдел на СДВР, ценени в съпоставка с показанията на св. И.Т. и заключението  на почерковата експертиза. В разпита си пред съда св. Т. заяви, че в  периода 2007 г. до април 2010 г. е бил служител на СОД-СДВР, но не е получавал аванс в брой на каса, тъй като в същото време е получавал цялата си заплата в разплащателна сметка, която е била обслужвана с дебитна карта от ДСК. Съдът намира, че показанията на св. Т. в тази част са достоверен източник на доказателства, тъй като самият свидетел разясни убедително причините, поради които е запазил ясен споменът си за толкова отдалечени във времето факти и обстоятелства. Св. Т. посочи, че първият му договор за заем от банкова институция е  от 2001 г. и още от тогава дължимите суми е започнал да получава по банков път. Съпоставката на тази част от показанията на св. Т. със счетоводна справка към акта за начет срещу подсъдимата - л.57, том 31 ДП, както и фактът, че св. Т. потвърди категорично личното си участие при изготвянето на справката, в частност – ръкописния текст с  декларирани факти и обстоятелства и подписът под декларацията, води до извод, че споменът на св. Т. дали и кога е получавал аванс е изключително ясен и траен. Твърдението му в обсъдената по-горе декларация, изготвена по повод вътрешна проверка срещу подсъдимата през 2012г., че не е получил инкриминираните авансови плащания, е възпроизведено и в разпита му пред съда през 2021г., независимо от изминалия период от време. Гласните доказателства, показанията на св. Т. и обсъденото писмено доказателство, относимо към тази част от обвинението, кореспондират и със заключението на почерковата експертиза (том 26 ДП). За част от инкриминирания период, а именно за септември 2007г., май, юни, юли и октомври 2008г., както и за  март, август и ноември  2009г. не се доказва подписите в авансовите списъци да са били положени именно от подсъдимата. Със сигурност обаче за тази група подписи се доказва, че не са били положени и от св. И.Т.Т. ( стр. 24-стр.27 от заключението, както  т. 9, б.“в“ от заключението).  За останалата част от инкриминирания период, а именно за месеците август, октомври, ноември и декември 2007г., януари, февруари, март, април, август, септември и ноември 2008г., февруари и  юни 2009г.  е доказано по несъмнен и безспорен начин, че подписите в съответните авансови списъци не само, че не са били положени от  И.Т.Т., но и че са били положени от подсъдимата. Така очертаната доказателствена съвкупност, ценена в съпоставка с показанията на свидетелите  - бивши и настоящи служители от финансовия отдел на СДВР,  води до несъмнен извод, че подсъдимата е присвоила инкриминираните парични суми, неправилно начислени и удържани като авансови плащания за съответните периоди, посочени по-горе. Фактът, че почерковата експертиза не е изследвала като обект  и подписа, положен  от името на св. Т. в авансов списък за януари 2010г., което е видно от описанието на обектите на експертизата (стр.5 от заключението), не е основание за оневиняването на подсъдимата относно тази част от обвинението, нито изисква допълнително експертно изследване. Съдът приема, че това е така, тъй като показанията на св. Т. се явяват проверено от съда убедително обвинително доказателство и за присвояването на сумата от 400, 00  лева за януари 2010г. Отделно от това, както случаят от ноември 2009г., така и случаят от януари 2010г. разкрива еднократни начисления, извършени при изготвянето на авансовите ведомости, след като такива не са правени в съответния предходен месечен период, а именно - октомври 2009г. и декември 2009 г. Този факт сам по себе си, ценен в съчетан анализ с показанията на св. Д. и А., че само и единствено подсъдимата се явявала пред тях на главна каса за получаване на суми и оформяне на авансови списъци, изключва заявяване на авансово плащане в определен размер като дългосрочна прогноза и поради това съдът приема за установено, че също кореспондира с обвинителната теза.

В случая със св. И.Т. е инкриминирани фактът на присвояване на парична сума по втория описан по-горе механизъм,  а именно сумата от 300, 00 лева във връзка с неправомерни начисления към трудовото му възнаграждение за април 2010 г. Към тази част от обвинението заключението на почерковата експертиза е неотносимо, тъй като в този случай присвояването е било извършено по банков път, като престъпната дейност на подсъдимата не е свързана с документални следи. Ето защо тази част от обвинението е доказана преди всичко от заключението на тройната ССчЕ, ценена в съпоставка с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР. Информативно значение има и тази част от показанията на св. Т., в която се твърди, че не е получавал информация за начисленията и удръжките към трудовото си възнаграждение.

Обвинението е доказано и в частта относно присвояването на парични суми, при което подсъдимата използвала личните данни на св. И.М.С.. Инкриминиран е фактът на името на св. С. подсъдимата неправомерно да е начислила авансови плащания към трудовото му възнаграждение, след което  да ги е присвоила. Инкриминирани са следните периоди и авансови плащания:  февруари 2007г. – 100, 00лв.; март 2007г. – 100, 00лв.; април 2007г. – 100, 00лв.; май 2007г. – 300,00 лв.; юни 2007г.– 200, 00лв.;  август 2007г.– 250, 00лв.;  септември 2007г. – 300,00лв.; октомври 2007г. – 300, 00 лв.; ноември 2007г. – 200, 00 лв.; декември 2007г.– 200, 00лв.;  януари 2008г. – 200, 00лв.;  февруари 2008г.– 300, 00лв.; март 2008г. – 300,00лв.; април 2008г.– 300, 00 лв.; май 2008г. – 400, 00 лв.; юни 2008г. – 300, 00 лв.; юли 2008г.– 300, 00 лв.;  август 2008г. – 300, 00 лв.; септември 2008г. – 300, 00 лв.;  октомври 2008г. – 300, 00 лв.;  ноември 2008г.– 300, 00 лв.;  февруари 2009г. – 400, 00 лв.;  март 2009г. – 400, 00 лв.; април 2009г. – 500, 00 лв.; юни 2009г. – 600, 00 лв.; юли 2009г. – 600, 00 лв.;  декември 2009г. – 800, 00 лв.; май 2010 г. – 400, 00 лв.; юни 2010 г.– 450, 00 лв.;  август 2010 г. – 400, 00 лв.

В тази част обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на св. С., почерковата експертиза, съдебно-счетоводните експертизи, показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР.

В разказа си пред съда св. С. потвърди, че познава подсъдимата във връзка със служебното положение, което тя е заемала и служебните си контакти с нея.  Макар и св. С. да е пестелив в изказа си, е пределно ясен и категоричен, че през инкриминирания период не е получавал авансови плащания, тъй като трудовото му възнаграждение му е било превеждано по банков път. Неговите твърдения кореспондират непротиворечиво със съдържанието на справка за получени суми по авансови ведомости (л.58, том 31 ДП). Обвинението е обосновано и от факта, че св. С. с изявленията си пред съда потвърди категорично да е съпричастен към изпълнението на ръкописния текст, както и на подписа под този текст.

            Показанията на св. С. са проверени със заключението на почерковата експертиза. От описанието на обектите на тази експертиза е видно, че са били изследвани подписите, положени от името на св. С. за всички инкриминирани месечни периоди. Част от подписите, положени от името на този свидетел, се идентифицират с подписа на подсъдимата, а  именно – подписите за април, юни, август, октомври и декември - 2007г., март, август, октомври и ноември - 2008г., февруари, март, април, юни, юли и декември - 2009г., както и за август 2010г.  (стр.20, стр.23 от заключението). За останалите подписи, а именно  - положените в авансовите списъци за  февруари, март, май, септември и ноември- 2007г., януари, февруари, април, май, юни, юли и септември - 2008г., както и за месечните периоди май и юни 2010г. не се доказва да положени от подсъдимата,  но от друга страна е доказано категорично, че не са били положени от св. И.М.С.. Може да се обобщи, че нито един от изследваните подписи не е положен от св. С.. Този факт, ценен в съпоставка с останалата доказателствена съвкупност, относима към тази част на обвинението, обосновава единствено възможен извод, че сумите са присвоени от лицето, което е знаело за неправомерните начисления, както и за тяхното съответствие с направените удръжки под формата на авансови плащания. На тези условия отговаря единствено личността на подсъдимата. Към всичко изложено по-горе следва да се добави и фактът, че не е невъзможно, но е неправдоподобно прекратяването на начисленията на аванс на името на св. С. само за отделни месечни периоди, т. напр. еднократно за юли 2007г. или за декември 2008г., или за януари и май 2009г. Това еднократно прекратяване на начисленията само за отделни месечни периоди в рамките на общо инкриминирания, както и вариативното определяне на сумите с увеличаването им еднократно (т.напр. за май 2008г.), за да бъдат намалени отново за следващи месечни периоди, е допълнителен аргумент, че  в случая не се касае за планирани от св. С. плащания, а за неправомерни начисления, при които подсъдимата не е успявала винаги да следва обичайната житейска логика за непрекъсваемост на периода, както и за постепенно и последователно увеличаване на авансовите плащания. По изложените съображения съдът намира, че обвинението в частта подсъдимата да е присвоила парични суми на базата на начисления на парични суми на името на св. С., без всъщност да са му били изплащани, т.е. при описания по-горе първи механизъм на изпълнение на престъпна дейност, се явява доказано по несъмнен и безспорен начин. 

В случая със св. С. е инкриминиран и фактът на присвояване на парична сума по втория описан по-горе механизъм,  а именно сумата от 400, 00 лева във връзка с неправомерни начисления в авансовата ведомост за април 2010 г., които впоследствие чрез изготвянето на модифициран файл, предназначен за банка „ДСК“, са били пренасочени към банкови сметки, контролирани от подсъдаимата (л.15, л.16, том 5 ДП). Към тази част от обвинението заключението на почерковата експертиза е неотносимо. Относимо е заключението на петорната ССчЕ, ценено в съпоставка с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР. Така обособената доказателствена съвкупност е достатъчна за доказването на основния факт по начина, по който това се изисква от чл.303, ал.2 НПК.

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми, неправомерно начислени и удържани под формата на авансови плащания към трудовото възнаграждение на св. И.Т.К.. Инкриминирани са следните периоди и парични суми: за  юни 2006г. – 200, 00 лв.; юли 2006 г. – 200, 00 лв.; май 2007г. – 100, 00 лв. Съдът отчита факта, че показанията на св. К., дадени от него в съдебното производство, са колебливи. Свидетелят потвърди, че познава подсъдимата от работата си в О „СОД” – СДВР, както  и факта, че е работил там от 2006г. до 2008 г., но не можа да си спомни дали е заявявал аванс. Св. К. обаче изнесе пред съда информация за съществен контролен факт, а именно, че дори и да е получавал аванс, същият му е бил превеждан по банков път, а само първите два месеца на 2006г. получавал аванс в брой на каса. За да бъде проверено това негово твърдение, съдът предяви на свидетеля К.  счетоводна справка на л. 59, том 31 ДП, който потвърди само и единствено подписа си, положен под декларираните в нея факти и обстоятелства, без да е така категоричен за тяхната достоверност. С оглед изложеното и на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК съдът приобщи с прочитане показанията на св. К., дадени от него в досъдебното производство в протокол за разпит от 18.12.2013 г., л. 111, том 27 ДП. Прочетените показания за източник на доказателства за това, че не е получавал авансите по предяваната му справки, че подписът в авансовите ведомости не е положен от него, нито е упълномощавал когото и да било, в т.ч. и подсъдимата да получава аванси от негово име. Съдът цени като източник на обвинителни доказателства прочетените показания с оглед изявлението на св. К., че ги поддържа. За така приобщените показания не е   приложима забраната на чл.281, ал.8 НПК, тъй като те не са единственият източник на доказателства за фактите и обстоятелствата, които се установяват с тях. На първо място те кореспондират с писмените изявления на св. К., вписани в счетоводна справка по случая още през 2012г. - л. 59, том 31 ДП. В тази справка св. К. е оспорил както факта да е получил отразените в справката авансови плащания, които съвпадат с инкриминираните, както и подписите си в авансовите ведомости, които очевидно са му били предявени. Тази част от доказателствената съвкупност е в синхрон и с фактите, които се установяват от заключението на почерковата експертиза, относима към авансовите плащания, отчетени на името на св. И.К.. Въз основа на заключението по т. 9, б. „г” е видно, че подписите в авансовите списъци срещу името на този свидетел, относими към инкриминираните периоди, са положени от подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението). По изложените съображения съдът намира, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по несъмнен и безспорен начин и в частта относно начисленията и удръжките от трудовото възнаграждение на св. К., за които се твърди, че в авансовите ведомости  са били направени от нея.

Доказано е и обвинението за присвоени от подсъдимата парични суми по първия и втория, описани по-горе механизми, а именно чрез формирането на неправомерни начисления   и удръжки от  трудовото възнаграждение на св.  Й.С.Д.. Относно първия механизъм на присвояване  чрез получени от подсъдимата парични суми в брой, налични във водената от нея оперативна каса, е инкриминиран еднократно неправомерно начислен на името на св. Д. аванс в размер на 500, 00 лева за април 2009г., присвоен от нея от наличностите в касата. Относно втория, описан по-горе механизъм,  е инкриминиран фактът на начислени от подсъдимата в повече от действителния размер на трудовото възнаграждение на същия свидетел на сумата от 200, 00 лева за октомври 2008 г., присвоени от нея по банков път, а именно – чрез отклоняването на тази сума в контролирани от нея банкови сметки. Източник на доказателства в тази насока са заключението на съдебно-счетоводните експертизи, почерковата експертиза, показанията на св. Д., дадени от него в производството пред съда, както и относимото към тази част на обвинението писмено доказателство – счетоводна справка, съдържаща и декларирани от св. Д. факти и обстоятелства, на базата на които през 2012г. свидетелят е оспорил плащането (л.60, том 31 ДП). Твърдението на св. Д., че никога не е получавал в брой на каса авансови плащания,  е потвърдено от заключението на почерковата експертиза, а именно от относимата към този въпрос част по т. 9, б.„г”, от което е видно, че подписът в авансовия списък, положен от името на св. Д., се идентифицира с подписа на подсъдимата. Това твърдение кореспондира и с факта, че в разпита си пред съда св. Д. потвърди авторството на подписа, с който са скрепени декларираните в справката обстоятелства.

Относно начисленията в повече към трудовото възнаграждение на св. Д. и присвояването им по банков път от подсъдимата са събрани убедителни доказателства със заключението на петорната ССчЕ, ценено в съпоставка с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР. Не се цени като достоверно единствено твърдението на св. Д., че е получавал информация за начисленията и удръжките към трудовото си възнаграждение, на която не бил обръщал внимание. В действителност тази част от показанията на св. Д. влизат в съществено вътрешно противоречие с твърдението, че не си спомня да е получавал хартиен фиш с информация. На тази плоскост следва да се преценяват и последващите усилия на свидетеля да внесе конкретика в показанията си.

Обвинението е доказано и в частта, в която е инкриминирано присвояването на парични средства въз основа на неправомерни начисления и удръжки на името на св.  Й.С.К.. Съгласно обвинителната теза подсъдимата присвоила парични суми, които получила в брой в управляваната от нея каса, с които разполагала в наличност поради неправомерно начислен от нея аванс за сумата от по 200, 00 лева за времето от  април 2008г. до ноември 2008г. вкл., както и сумата от 700, 00 лева за октомври 2009г. Тази част от обвинението е доказана по несъмнен и безспорен начин въз основа на счетоводна справка към акта за начет, изготвена във връзка с дейността на звено „Материални проверки” – СДВР (л. 61 от том 31 от ДП), ценена с оглед писмената декларация към нея, която е изготвена от св. К. според неговите собствени показания. На първо място следва да се отбележи, че начисленията и удръжките за аванс съгласно текста на справката съвпадат с инкриминираните периоди, вкл. и относно размера на съответните парични суми. На второ място е от значение фактът, че съгласно текста на декларацията св. К. заявява, че не е получил сумите по съответните начисления за аванс и подписите в авансовите ведомости не са негови. В досъдебното производство с почеркова експертиза са били изследвани подписите, положени от името на св. К. в авансовите списъци, относими към инкриминираните месечни периоди. Въз основа на това заключение е установено, че подписите, положени от името на Й.С.К. в авансовите списъци от  юни, август, септември, октомври и ноември  2008г. и  октомври  2009г. се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението).  За останалата част от подписите, свързани с инкриминираните периоди съгласно т.9, б. „в” и „д” от заключението, а именно положените от името на св. К. в авансови списъци от април, май, юли  2008г. е установено, че не се доказва да са положени от подсъдимата, но е установено категорично, че не се идентифицират с подписа на св. Й.К.. Това обстоятелство с оглед изключителните правомощия на подсъдимата при изготвянето на авансовите списъци и изпълнението на плащанията по тях е достатъчно, за да се постигне изискуемата степен на доказване съгласно чл.303, ал.2 НПК.  Обвинителната теза е обоснована и от показанията на св. К. в производството пред съда. Свидетелят потвърди познанството си с подсъдимата, както  и факта, че през инкриминирания период той самият е работил в О „СОД” – СДВР, а в отдела е работил и касиер. С тези твърдения обаче се изчерпват фактите, които биха могли да се ползват от защитата на подсъдимата. От разказа на св. К. се установи, че дори визуално не си спомня подсъдимата с оглед предположението, че тя може и да е била касиера в О”СОД”, но той не е сигурен в това. Посоченото изявление има контролно значение за оценката и на останалата част от показанията на св. К., тъй като самостоятелно води до извод, че той не е имал и  не е имал причина да има пряк визуален контакт с касиера на О”СОД” – СДВР. При това положение съдът намира, че оспорването от негова страна да е получавал инкриминираните суми като авансово плащане към трудовото си възнаграждение, както и твърдението му, че никога не е заявавал и получавал аванс не е формално, а достоверно възпроизведен факт от обективната действителност. На следващо място твърдението на св. К., че никога не е упълномощавал когото и да и било да взима на каса трудовото му възнаграждение е потвърдено убедително на първо място от факта, че по делото не е налично пълномощно с подписа на този свидетел, което да оборва казаното от него. На второ място това твърдение кореспондира със заключението на почерковата експертиза, обсъдено по-горе.

В случая със св. Й.К. се установи, че подсъдимата е присвоила парични средства, собственост на СДВР и по банков път чрез неправомерни начисления в повече от дължимите суми като част от трудовото възнаграждение  на св. К. и последващ превод на сумите по неправомерните начисления по контролирани от нея сметки (нейна собствена и банкова сметка, *** ѝ М.Т.). Инкриминиран е фактът по този механизъм подсъдимата да е начислила в повече от дължимото по ведомост парични суми за следните периоди: декември 2008 г. – 200, 00 лв.; януари 2009 г.– 200, 00 лв.; март 2009г. – 200, 00 лв.; април 2009 г. – 200, 00 лв.; май 2009 г.– 200, 00 лв.;  юни 2009 г. – 200, 00 лв.; юли 2009г. – 200, 00 лв. Тази част от обвинението е доказана въз основа на заключението на съдебно-счетоводните и компютърно-техническите кспертизи, от показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР, от относимите писмени доказателства в (л.7-л.12, том 5 ДП), както и от показанията на самия Й.К. в частта, в която същият заяви, че не си спомня да е получавал фишове с информация за трудовото си възнаграждение. Не се установи и св. К. да е провявял лична заинтересованост, за да търси активно и проверява информация относно начисленията и удръжките към заплатата си. По изложените съображения съдът приема, че и неговите показания в частност не влизат дори във формално противоречие с обвинителните доказателства, събрани чрез показанията на свидетелите К. и К. относно факта, че нито подсъдимата, нито друг служител от СДВР е предоставяла служебно на служителите в СДВР информация за начисленията и удръжките към трудовото им възнаграждение, респективно не ги опровергават.

Обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми на базата на неправомерни начисления и удръжки на името на св. Й.Ч.Й.. Съгласно обвинителната теза подсъдимата присвоила парични суми, които получила в брой в управляваната от нея каса, с които разполагала в наличност поради неправомерно начислен от нея аванс на името на св. Й. за следните периоди и суми:  юни 2007г. – 100, 00 лв.; юли 2007г.– 150, 00 лв.;  за времето от март до ноември 2008г. вкл. на сумата от по 200, 00 лева за всеки отделен месечен период. И в този случай свидетелят, чиито лични данни са използвани от подсъдимата, категорично потвърди участието си при съставянето на декларация към счетоводна справка (подпис и почерк, с който е изпълнен ръкописния текст), представляваща едно от приложенията към акта за начет (л.62, том 31 ДП). Потвърдено от свидетеля е и съдържанието на справката, което е основание за извод, че още през 2012г. по повод изготвянето на този документ св. Й. е оспорил както факта на получени аванси по инкриминираните начисления, така и авторството на подписите в съответните авансови списъци, които от друга страна поради факта, че са били коментирани от него, следва да се приеме, че са му били предявени. Св. Й. е от тази категория свидетели, които никога не са заявявали аванс според собствените им показания. Ето защо е без значение фактът дали и кога е започнал да получава трудовото си възнаграждение по банков път в разплащателна сметка. От друга страна фактът, че подсъдимата е начислила незаявен от св. Й. аванс, както и фактът, че съответните подписи в авансовите списъци са оспорени от него, кореспондира с обвинителната теза.  Отделно от това, с почеркова експертиза е изследвано авторството на подписите за инкриминираните месечни периоди. За част от тях, а именно за месеци юни  2007г., март, април, май, юни, юли, август, октомври и ноември  2008г., както  и за октомври - 2009г. е установено, че подписите в авансовите списъци от името на св. Й. са положени от подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението). За останалага част от инкриминираните месечни периоди, а именно за месеци юли 2007г. и септември  2008г.  подписите в авансовите списъци са класифицирани от заключението на почерковата експертиза в т. 9,б.”д”, т.е. сред подписите, за които не се доказва да са положени от подсъдимата поради липсата на достатъчно идентификационни признаци, но за които със сигурност се доказва, че не са положени от съответния титуляр, чиито лични данни са използвани, т.е. от св. Й. ( стр.25, стр.27 от заключението на почерковата експертиза).

Обвинението е доказано  и в частта относно обвинението срещу подсъдимата да е присвоила парични суми, начислени и удържани от трудовото възнаграждение на св. И.В.Д.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: сумата от по 85, 00 лева за периода от септември 2005г. до септември 2008г. вкл, както и еднократно начислен аванс за декември 2009г.  в размер на  600, 00 лв.Тази част от обвинението е доказана въз основа на дадените от св. И.В.Д. показания. Относимо към тази част от обвинението е  заключението на почерковата експертиза, от което се установява, че подписът в авансовия списък за месец декември 2009г. от името на И.В.Д., се идентифицира с подписа на подсъдимата (стр. 20, стр.23 от заключението). Вярно е, че с тази експертиза е изследван само този месечен период  и то на фона на значителния брой инкриминирани месечни периоди, но също така е вярно, че по делото са събрани и достатъчен обем гласни и писмени доказателства в подкрепа на обвинителната теза.  Действително разказът на св. Д. пред съда възпроизвежда твърдението, че познава подсъдимата от периода на работата си в О”СОД”- СДВР, както и твърдението, че е имало случаи да получава аванс в брой, но с уточнението, че тези случаи датират от периода преди да бъдат въведена организация във финансовия отдел за изплащане на трудовите възнаграждения по банков път. Вярно е също така, че  по делото е налична счетоводна справка към акта за начет на л. 50, том 31 ДП, към която е инкорпорирана декларация от страна на св. Д..  С тази декларация св. Д. е оспорил само и единствено плащането за декември 2009г. В производството пред съда св. Д. потвърди както подписа си, поставен от името на „декларатор“, така и почерка, с който е вписана декларацията. Св. Д. изрази съгласие със съдържанието на този документ. Независмо от факта на частичното оспорване на плащанията, документиран в посочената по-горе декларация, съдът намира, че обвинението е доказано  и за останалите инкриминирани периоди, в които за авансови плащания са били използвани именно личните данни на този свидетел. Аргумент за този извод е уточнението на св. Д. за връзката между въвеждането на картовите разплащания и момента, в който е престанал да получава аванс на каса в брой. Неговите показания следва да се ценят в съпоставка с тази част от доказателствения материал, въз основа на която се установява моментът на въвеждането на картовите разплащания в СДВР. Този момент с оглед обсъдените вече гласни доказателства (показанията на свидетелите В.С.Н.  и А.Н.С.) е от 2002г. – 2003г. и категорично изключва възможността през 2005г. св. Д. все още да е получавал трудовото си възнаграждение по касов път от подсъдимата. На тази база съдът приема за установено, че не се касае за доказателствена непълнота, която да изисква разширяване задачите на почерковата експертиза или да обосновава оневиняване на подсъдимата.  

Съгласно обвинението подсъдимата начислила по партидата на св. Д. в повече от дължимото по ведомост за следните месечни периоди и парични суми: ноември 2008 г. – 100 лева, както и за  юли 2009 г. – сумата от 200 лева, т.е. инкриминирано е присвояване на парични средства и по банков път чрез използване на личните данни на св. Д.. Съдът намира, че по тази част от обвинението на подсъдимата са събрани убедителни доказателства със заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП),  ценено в съпоставка с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР, както и в съпоставка с относимите писмени доказателства в том 5 ДП.  Контролно значение има и фактът, че св. Д. за посочения период от време не е получавал фишове с информация за трудовото му възнаграждение, за което източник на доказателства са неговите собствени показания пред съда.

Обвинението е доказано и в частта относно обвинението срещу подсъдимата да е присвоила парични суми на базата на неправомерни начисления и удръжки върху трудовото възнаграждение на свидетеля М.К.П.. Съгласно обвинението подсъдимата  получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: сумата от по 150, 00 лв за месечните периоди от август 2007г. до  октомври 2007г. вкл., сумата от по 200, 00 лева за отделните месечни периоди от  ноември 2007г. до  ноември 2008г., вкл., еднократно начислената като аванс сума в размер на  600, 00 лева за  януари 2010 г., еднократно начислената сума от 200, 00лева –за март 2010 г. , сумата от по 400, 00 лева за април и май  2010г, както и еднократно начислената сума от 450, 00лева  за  юни 2010 г. Тази част от обвинението е убедително обоснована от относимите писмени доказателства в том 31 ДП (счетоводна справка, съдържаща декларация от св. П. – л. 76), от показанията на св. М.П., дадени от него в производството пред съда, вкл. и по повод предявената декларация, както и от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП) и почерковата експертиза. В разказа си пред съда св. П. потвърди, че  познава подсъдимата във връзка с работата си в О”СОД” – СДВР, където е работил до 2014г., но е категоричен, че никога не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение. По- голяма конкретика е изнесена от свидетеля в счетоводната справка на л. 76, том 31 ДП, в която е отразено, че св. П. не е получавал аванс от 1993г., както и че се е запознал с  подписите в авансовите ведомости, които категорично е оспорил да са били положени от него. От друга страна декларацията към справката и подписът, с който е скрепена, са потвърдени категорично от св. П. в показанията, които даде лично и непосредствено пред съда. Показанията на св. П. са в синхрон с фактите, които се установяват от заключението на почерковата експертиза, назначена в ДП (том 26 ДП). На стр. 7 от заключението са описани подробно обектите, относими към начисленията, направени на името на св. П.,  а именно подписите, налични в авансовите списъци за съответните месечни периоди, които съвпадат с инкриминираните. За всички инкриминирани случаи почерковата експертиза изключва подписите да са били положени от св. П., а за част от тях е категорично доказан и фактът, че са били положени от подсъдимата,  а именно подписите в авансовите списъци  август, септември, октомври, ноември и декември 2007г., януари, февруари, април, май, октомври и ноември  2008г. ( стр. 21, стр. 23 от заключението). Така обсъдените доказателствени източници изключват св. П. да е получил начислените от подсъдимата плащания в инкриминираните периоди. Категорично е установен и фактът, че св. П. не е упълномощавал трето лице, вкл. и подсъдимата да получава авансови плащания към трудовото му възнаграждение.

Относно обвинението подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки на името на П.Г.С. съдът намира за установено следното. Във връзка с личните данни на този свидетел прокуратурата е инкриминирала начисления и удръжки на авансови плащания към трудовото възнаграждение на св. С. за всеки месечен период на сумата от по 100,00 лева от септември 2005г. до април 2006г., вкл., еднократно начислен аванс  за юни 2007г. в размер на 150, 00 лева, начисления и удръжки в размер на по 200, 00  лева за всеки месечен период времето от март 2008г. до ноември 2008г. вкл., както и еднократно начислен аванс за януари 2010г. и април 2010г. в размер на съответно  на 500, 00 лева и 170, 00 лева. Част от подписите в авансовите списъци са били обект на почеркова експертиза, а  именно – положените от името на св. С. от юни 2007г. за съответните инкриминирани месечни периоди до април 2010г. вкл. Същите са описани подробно като обект на експертизата на стр. 8 от заключението. За част от подписите, а именно относно тези, които от името на П.Г.С. са положени в авансовите списъци за юли и октомври 2008г. и април 2010г.,  е установено, че не се идентифицират с подписа на св. С., но липсват и достатъчно идентификационни признаци, които да позволят категорично становище дали са били положени от подсъдимата (стр. 26, стр. 27 от заключението). За останалата част от обектите на графическо изследване обаче е установено, че се идентифицират с подписа на подсъдимата, а именно подписите, положени от името на св. С. в авансови списъци от юни 2007г., март, април, май, юни, август, септември и ноември - 2008г., както  и за  януари 2010г. Ако в тази част от доказателствения материал се установяват противоречия, те се отнасят до отговора на въпроса до каква степен е установена съпричастност на подсъдимата и към деянията, за които обвинението твърди, че са били извършени в периода от септември 2005г. до април 2006г. вкл. Този въпрос възниква  с оглед съдържанието на  писмената декларация в счетоводна справка на л. 95, том 31 ДП. При изготвянето на ръкописния текст съм счетоводната справка, съдържащ декларирани от името на свидетеля С. факти и обстоятелства, той  е взел отношение само и единствено относно периода 2007 г.- 2010г. Останалата част от периода е оставил без коментар. По изложените съображения от друга страна ПЕ е изследвала същия период и също не може да се ползва за проверка на доказателствената обезпеченост на обвинението и за инкриминираните месечни периоди от септември 2005г. до април 2006г. вкл.  По изложените съображения съдът намира, че обвинението относно този период,  който не е бил изследван с почеркова експертиза, е необходимо да бъде обсъден на базата на  заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП). Въз основа на това експертно изследване е установено, че авансовите плащания и за периода от септември 2005г. до април 2006г. вкл., както и за останалия инкриминиран от обвинението период, са били начислени заедно с недължими възнаграждения към трудовото възнаграждение на св. С.. Въз основа на това заключение се установява, че именно начисленията в повече били въведени от подсъдимата за получаване под формата на аванс, какъвто е случаят и със св. С.. Контролно значение за оценка на тези  обстоятелства е и фактът, че липсва каквато и да е индикация в показанията на св. С. да е забелязал увеличаване на трудовото му възнаграждение или каквато и да е друга промяна в неговия размер. Следователно неправомерните начисления са били извършвани от подсъдимата не за да се облагодателства св. С. или други полицейски служители, подобно на него, а за да бъдат присвоени от нея  от наличностите на водената от нея каса, като бъде създаден привиден правомерен отчет за изплатени авансови плащания към трудовото възнаграждение на служителя, който да оправдае  причинените липси на парични средства в брой от касата на подсъдимата.  

Заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП) е източник на доказателства и за това, че личните данни на св. П.С. са били използвани неправомерно от подсъдимата  за присвояване на парични суми чрез втория описан по-горе механизъм, а именно, чрез неправомерни начисления и удръжки към трудовото възнаграждение с парични суми, които били пренасочени по банков път от подсъдимата към контролирани от нея банкови сметки. Такъв е случаят с начислената в повече за декември 2008г.,  януари 2009г., март 2009г., юли 2009г.   парична сума в размер на по 200,00 лева за всеки от изброените месечни периоди. И в този случай е релевантна доказателствената стойност на относимите писмени доказателстма в том 5 ДП. Контролно значение за оценката на този факт е изявлението на св. С., че не е получавал фишове с информация за начисленото му трудово възнаграждение.

Обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила по касов път парични суми, неправомерно начислени и удържани от нея под предлог, че изплаща аванс към трудовото възнаграждение на св. Е.С.С.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: септември 2008 г. – 200, 00 лв.; октомври  2008 г. – 200, 00лв.; ноември 2008 г. – 200, 00 лв. Източник на доказателства за присвоената от подсъдимата сума са показанията на св. Е.С.С., дадени в производството пред съда, заключението на почерковата и тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), показанията на свидетелите  – служители във финансовия отдел на СДВР. В разказа си пред съда св. С. потвърди, че  познава подсъдимата в качеството ѝ на касиер в СДВР, потвърди, че той самият е бил служител  в О”СОД”-СДВР от 1999 г. до 2011 г., когато бил пенсиониран. Св. С. обаче категорично оспори факта да е получавал аванс в брой на каса при подсъдимата, вкл. и през инкриминирания период, като се аргументира с довода, че никога не е завявял получаването на аванс. Вторият аргумент, изтъкнат в показанията на св. С., е свързан с въведената в СДВР организация за изплащането на трудовите възнаграждения по банков път, след който не е получавал суми в брой на каса. Макар и св. С. да не е съхранил спомен за това кога точно е била въведена тази организация, показанията му са достътачно информативни, тъй като въз основа на тях се установява, че през инкриминирания период, т.е. през 2008г. със сигурност е имал разплащателна сметка и я е използвал, за да получава заплатата си в нея. Показанията на св. С. са проверени чрез съпоставката им с относимите към тази част от обвинението писмени доказателства (счетоводна справка на л. 45, том 31 ДП), в която още през 2012г. във връзка с воденото срещу подсъдимата дисциплинарно производство от страна на св. С. са били вписани същите изявления. Отделно от това в производството пред съда свидетелят С. потвърди личното си участие при удостоверяването на декларираните в справката факти и обстоятелства, вкл. и подписа си в декларацията. Неговите показания са проверени и със заключението на почерковата експертиза, която е изследвала и относими към тази част на обвинението обекти – подписи, положени от името на св. Е.С. в авансови списъци за месеци септември, октомври и ноември 2008г., т.е. за период, който напълно съвпада с инкриминирания ( стр. 4 от заключението).

За всички изследвани подписи без изключение е установено, че не са положени от св. С., като за част от тях (този, който е наличен в авансов списък за ноември 2008г.) подсъдимата не се идентифицира като автор поради липсата на достатъчно изходни графични данни за идентификация (стр.24 и стр.27 от заключението). За останалите инкриминирани от обвинението случаи почерковата експертиза е установила, че подписите в авансовите списъци, положени от името на св. С., се идентифицират с подписа на подсъдимата. Така съвкупната оценка на гласните доказателства и експертните заключения обосновава извод за обоснованост и на тази част от обвинението.

Доказано е обвинението и в частта подсъдимата да е присвоила инкриминираните парични суми, представляващи неправомерни начисления и удръжки на името на св. К.А.Ф.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: за всеки месечен период от септември до декември 2005г. вкл. в размер на по 100, 00 лв; за  всеки месечен период за цялата  2006 г. в размер на по 100, 00 лв, за всеки месечен период от януари до юли  2007г. вкл. в размер на по 100, 00 лв; начислен аванс в размер на по 200, 00 лева за всеки месечен период от март 2008 г. до ноември 2008г., както и еднократно начислен аванс в размер на 450, 00 лева за  октомври  2009 г. Подписите в авансовите списъци за част от инкриминираните месечни периоди,  а именно за месеци юли 2007г., март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври и ноември  2008г., както и за октомври - 2009г.  са изследвани с почеркова експертиза, като съответните обекти са описани на стр. 6 от заключението. За част от изследваните периоди, а именно – подписите в авансовите списъци за месеци юли - 2007г., юни, юли, октомври и ноември  2008г. е установено, че са положени от подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението). Тази част от заключението на почерковата експертиза следва да се съпостави с показанията на св. Ф., дадени от него в производството пред съда, от които е установено, че не е упълномощавал трети лица, в т.ч. и подсъдимата да получава в брой на каса трудовото му възнаграждение. За останалата част от изследвания период, а  именно подписите, положени от името на К.А.Ф. в авансовите списъци за  март, април, май, август и септември г. 2008г., както и за  октомври - 2009г. обективно не могат да се идентифицират с подписа на подсъдимата поради липсата на достатъчно изходни графични данни, но според заключението на почерковата експертиза със сигурност не са положени от св. К.Ф..

Подобно на случаите със св. П.Е.П. в декларацията на св. Ф. към счетоводната справка, изискана от него в хода на проведената през 2012г. вътрешна проверка, са оспорени част от инкриминираните авансови плащания, като с почеркова експертиза са изследвани спорните месечни периоди. Липсата на съвпадение между оспорените от св. Ф. месечни периоди и инкриминираните периоди се очертава и при съпоставка на счетоводната справка в том 31 ДП (л.98) и прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Ф. в досъдебното производство (протокол за разпит на 28.11.2013 г. на лист 119, том 27 по делото). Съгласно този източник на доказателства св. Ф. следва да е получил авансовите плащания, начислени от  септември 2005 г. до месец юни 2007 г., като се оспорва от него да са били получени инкриминираните авансови плащания от юли 2007 г. до месец октомври 2009 г. вкл. Съдът оцени достоверността на така прочетените показания, както и относимото към този въпрос писмено доказателство в том 31 ДП, като съобрази две съществени обстоятелства. Първото е свързано с отдалечеността на периода, в който св. Ф. е депозирал прочетените показания, както и периода на вътрешната проверка от инкриминирания период, в който е изготвена документацията по повод акта за начет, приложена понастоящем в том 31 ДП (2012г.) На тази плоскост възниква въпросът доколко би могъл да бъде ясен споменът на св. Ф. за това дали и кога е получавал авансови плащания към трудовото си възнаграждение, когато възпроизвежда факти и обстоятелства, отдалечени във времето за период повече от шест години. Второто обстоятелство е свързано с факт, който има контролно значение и  е възпроизведен в показанията на св. Ф. в производството пред съда, а именно, фактът, че след въвеждането на промени във финансовия отдел на СДВР, свързани с организацията на преводни нареждания на трудовите възнаграждения към разплащателна сметка, е получавал дължимите суми изцяло по банков път. Следователно достоверен източник на доказателства за действително изплатените аванси, подобно  на случая със св. П.Е.П., са показанията на титуляра на вземането (в настоящия случай това е св. Ф.), дадени от него пред съда, ценени в съпоставка с показанията на свидетелите А.Н.С. и В.С.Н., въз основа на които се установява, че преводните нареждания в системата на разплащане със служителите на СДВР е била въведена през 2002г. Следователно независимо от степента на идентификация на подписа на подсъдимата в заключението на почерковата експертиза и независимо от факта на неоспорени плащания от страна на св. Ф.,  обвинението е доказано в пълния му обем.

В случая със св. К.Ф. е инкриминиран фактът на присвояване на парични суми и при втория описан по - горе механизъм, а именно чрез неправомерни начисления и удръжки от трудовото му възнаграждение, които са били отклонявани от подсъдимата в контролирани от нея банкови сметки. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е начислила в повече от дължимото по ведомост за следните периоди и парични суми: декември 2008 г.– 200, 00 лв; януари 2009 г.– 200, 00 лв; март 2009 г. – 220, 00 лв; април 2009 г. – 200, 00 лв; май 2009 г.– 200, 00 лв; юни 2009 г.– 200, 00 лв.  Тази част от обвинението е доказана въз основа на съдебно-счетоводните експертизи, писмените доказателства в том 5 ДП, както и въз основа на показанията, дадени от свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР. Св. Ф. е от тази категория свидетели, които нямат запазен спомен за това дали са получавали фиш с информация за начисленията и удръжките към трудовото им възнаграждение. В този смисъл неговите показания самостоятелно не опровергават обвинителните доказателства, събрани чрез показанията на св. К. и К., че такива са били издавани едва след като е била разкрита престъпната дейност на подсъдимата, т.е. след проверката по настоящия случай. С други думи, единствената възможност през инкриминирания период за разкриване на престъплението, е била свързана с евентуално проявена инициатива от страна на титуляра на вземането чрез нарочна справка в счетоводния отдел на СДВР, каквато според показанията на св. Ф., той не е правил.

Обвинението e доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми, след като ги начислила неправомерно, създавайки излишъци над дължимото трудово възнаграждение, както и след вписването на сумите, равняващи се на излишъците в авансовите списъци на името на св. К.Ц.К., както следва:  за март 2010 г. – 500, 00 лв; за май 2010 г. – 150, 00 лв; за юни г. 2010 – 150, 00 лв; за юли 2010г. – 150, 00 лв; за август 2010 г. – 150,00 лв. Следва да се отбележи, че това е единственият случай, в който съдържанието на писмените доказателства относно периода, в който е бил генериран неправомерно аванс, влиза в противоречие със заключението на тройната СИЕ (том 33 ДП). Съгласно приложена по делото счетоводна справка на л.64, том 31 ДП удръжките за аванс в размер на по 150, 00 лева са били извършени не от май 2010г. до август 2010г., а от юни 2010г. до октомври 2010г. Съдът, отчитайки това противоречие в доказателствения материал, като се доверява на заключението на тройната СИЕ по две основни съображения. Първото се състои в това, че тази експертиза е била изготвена на базата на пълния обем събран доказателствен материал, докато с такава категоричност това твърдение не може да се отнесе към предварителната проверка по случая през 2012г., когато е била изготвена счетоводната справка на л.64, том 31 ДП. Второто съображение произтича от факта на разкриване на престъпната дейност на подсъдимата в началото на септември 2010г., когато е била замествана от св. В. и последната е подала сигнал за нарушения.  На 01.10.2010г. вече е образувано наказателно производство срещу подсъдимата и тя фактически не допускана до работното си място във връзка с предстоящата проверка. При това положение съдът намира, че изтеглянето на периода на начисленията вместо от май до август 2010г. в периода  от юни до октомври 2010г., когато воденото понастоящем наказателно производство вече е факт,  е свързано с техническа грешка при изготвяне на справката в том 31 ДП и в тази част това писмено доказателство не може да се ползва.

От съществено значение е фактът, че тъкмо плащанията на сумите от по 150, 00 лева не са били оспорени от св. К.. В този смисъл неговите изявления, че е получил тъкмо тези суми, влизат в съществено противоречие с останалия проверен от съда доказателствен материал. Те влизат в противоречие в частност и със заключението на почерковата експертиза, която в т. 9, б. „Б“ е посочила, че в авансовите списъци за юни, юли  и август 2010г. срещу името на св. К.Ц.К. не се открива подпис (л.219 стр. 2, том 26 ДП, стр.18 от заключението). Не е ясно при това положение защо св. К. като твърди, че е получил сумата от по 150, 00 лева за същия период, не е положил подпис. Дори и да се допусне, че наистина тази сума е била изплатена тъкмо на св. К., без да полага подпис за това, според СИЕ (том 33 ДП), тя не е била дължима, тъй като съответства на неправомерни начисления към трудовото възнаграждение на този свидетел за същия период (стр. 8, стр.39, стр.40 от заключението). Следователно е била начислена от подсъдимата с цел да бъде присвоена от нея. Съдът приема за установено, че сумата от по 150,00 лева за посочените периоди е била получена от подсъдимата. Фактът, че в авансовите списъци за юни, юли и август 2010г. срещу името на св. К. въобще липсва подпис, е аргумент, че на практика липсва отчетен документ. Съдът изключва подсъдимата да е искала св. К. неоснователно да се обогати, доколкото тя самата не твърди нищо подобно в обясненията си пред съда. Отделно от това, признанията на св. К. за получени от него суми са в достатъчна степен компрометирани от факта, че те се отнасят и за периоди, в които подсъдимата вече е била отстранена от изпълняваната от нея длъжност.

Проверката за достоверност на свидетелските показания е възможна и чрез начина, по който св. К. интерпретира въпроса с издаването на фишове за инкриминирания период. Съгласно неговите показания такъв документ е бил издаван и той не е видял в него начисленията за извънреден труд. Фактът към инкриминирания период да е издаван фиш относно размера на трудовите възнаграждения обаче е категорично опроверган от показанията на свидетелите К., Г. и И.К.. По изложените съображения е релевантно единствено твърдението на св. К., че не е бил ощетен при получаване на трудовото му възнаграждение, т.е. с неправомерните начисления неправомерно са били вписани задължения по сметката на СДВР. При наличието на противоречия между ССчЕ и обсъдената по-горе доказателствена съвкупност относно факта дали св. К. действително е получил авансови плащания към трудовото си възнаграждение за юни, юли и август 2010г., съдът прие като достоверен източник на доказателства тройната ССчЕ и почерковата експертиза. По изложените съображения съдът намира, че обвинението е доказано  в частта относно авансовите плащания, документирани за юни, юли и август 2010г.

Относно подписа в авансов списък за март 2010г. почерковата експертиза е установила, че е положен от подсъдимата (стр.20, стр.23 от заключението). Така за тази част от инкриминирания период доказателствените източници са напълно непротиворечиви, поради което не се налага да бъдат обсъждани отделно.

Съдът счита, че обвинението е доказано  и  в частта, с която се твърди подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления  на името на св. К.П.В.. Съгласно обвинението подсъдимата е използвала личните данни на св. В., за да присвои парични суми по първия и втория описани по-горе механизми. Относно първия механизъм на присвояване от обвинението се твърди, че подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс за: май 2007г.– 200, 00 лв; юли 2007г. – 150, 00 лв.; за всеки отделен месечен период от юни 2008г. до ноември 2008г. вкл. на сумата от по 200, 00лв.  Подписите, положени в авансовите списъци за инкриминираните периоди, са били предявени на св. В. по повод проведената вътрешна проверка и изготвянето на счетоводна справка за авансовите плащания (л.66, том 31 ДП). В посочения документ с ръкописен текст, изпълнен от св. В. и въз основа на подписа под него св. В. декларирал, че се е запознал с подписите в авансовите ведомости, относими към инкриминирания период и положеният в тях подпис не е негов. Съдът провери така декларираните писмени изявления с оглед принципа за непосредственост при разпит на св. В. в производството пред съда. Св. В. потвърди категорично пред съда участието си при изготвянето на посочената справка, като изрази и съгласие с декларираните в нея обстоятелства. Отделно от това тази част от обвинението се подкрепя и от прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от него в досъдебното производство. Въз основа на така приобщените показания е установено, че в посочения в справката период свидетелят В. е получавал заплатата си само и единствено по банков път, като не е заявявал и получавал аванси, не се е подписвал на авансови ведомости, нито е упълномощавал друго лице от негово име да получава аванс. Отделно от това, от заключението на почерковата експертиза е установено, че подписите в авансовите списъци за юли 2007г., както и за юни и септември 2008г. са положени от подсъдимата (стр.21, стр.23 от заключението). В своите показания пред съда св. В. посочи, че не е упълномощавал нито подсъдимата, нито други лица да получават аванс вместо него. За останалите инкриминирани случаи е установено, че относно подписите в авансовите списъци за май 2007г., юли 2007г., както и за периода октомври и ноември 2008г. не се установява конкретен автор, но категорично не са изпълнени от св. В. (стр.25, стр. 27 от заключението). Това обстоятелство обаче не е основание за оневиняване на подсъдимата за посочените периоди, тъй като връзката на подсъдимата с неправомерните начисления се извлича самостоятелно от съдебно-счетоводните експертизи, ценени в съчетан анализ с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР. След като и за тази част от периода са инкриминирани неправомерни начисления на недължими добавки към трудовото възнаграждение на св. В., а правомощие за това е имала само и единствено подсъдимата, очевидно се касае за целенасочена дейност, която е формирала присвоени чрез авансови плащания излишъци.

Тази доказателствена съвкупност е относима и към тази част от обвинението, според която подсъдимата е присвоила по банков път и парични суми, начислени на името на св. В.  в повече от дължимото по ведомост, а именно за  декември 2008 г.– 200,00 лв; януари 2009г. – 200, 00 лв; март 2009г. – 200, 00 лв; април 2009г. – 200, 00 лв; май 2009 г. – 200, 00 лв; септември 2009г. – 650, 00 лв; август 2010г. - 2031, 89лв. Подобно на останалите случаи, обсъдени по-горе, обвинението в тази част е доказано от СИЕ, КТЕ, писмените доказателства в том 5 ДП, от показанията на св. Р., както и от показанията на свидетелите – бивши и настоящи служители във финансовия отдел на СДВР.

 Св. В. също е от тази категория свидетели, които нямат запазен спомен да са получавали фиш с информация за начисленията и удръжките към трудовото си възнаграждение. В този смисъл и с неговите показания не се опровергават показанията на свидетелите Г., К. и К., че такава информация е била предоставяна служебно едва след процесния случай. 

Обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления на името на св. К.Я.Б.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на по 200, 00 лева за всеки месечен период от септември до ноември  2008 г. включително. Несъмнено е установено, че св. Б. познава подсъдимата във връзка със служебната ѝ дейност в качеството на касиер в СДВР, като не си спомня дали и кога е получавал в брой авансови плащания. Липсата на спомен в тази насока обаче не е основание за оневиняване на подсъдимата. Обвинението в частта относно използваните от подсъдимата лични данни на св. Б.  е подкрепено от счетоводна справка и декларация към нея, изготвени във връзка с предварителната проверка по случая през 2012г. (68, том 31 ДП). В посочената декларация св. Б. е заявил, че не е получил отразените в счетоводната справка авансови плащания, както и че подписите в съответните авансови ведомости не са положени от него. Тази позиция е поддържана последователно, тъй като е възпроизведена и в прочетените на основание чл.281, ал.1, т.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Б. в досъдебното производство (протокол за разпит от 19.12.2013 г. на лист 129, том 27 в досъдебното производство). Те са източник на доказателства за това, че св. Б. е имал възможност да се запознае визуално с подписите в относимите по случая авансови ведомости, като е оспорил категорично факта да са били положени от него, както и факта да е получил отразаните в списъците парични суми. Отделно от това, въз основа на прочетените показания се установява, че св. Б. не е получавал инкриминираните суми  и не е упълномощавал трето лице (в т.ч.  и  подсъдимата) да ги получава вместо него. В тази част неговите показания са подкрепени убедително от заключението на почерковата експертиза, назначена и изпълнена в досъдебното производство (том 26 ДП), от която се установи, че подсъдимата е автор на подписите, положени от името на К.Я.Б. в авансовите списъци за  септември, октомври и ноември 2008г. Отделно от това св. Б. посочи в изявленията си пред съда, че поддържа декларираните факти и обстоятелства, както и че е автор на ръкописния текст и подписа в декларацията.

Съдът намира, че е доказано и обвинението подсъдимата, използвайки личните данни на св. К.Я.Б., да е начислила в повече от дължимото по ведомост сумата от 200, 00 лева за юли 2009 г. (л. 12, том 5 ДП). В тази част обвинението е подкрепено от заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП), от относимите към този въпрос писмени доказателства в том 5 ДП, както и от показанията на св. Б., които макар и колебливи, не съобщават през инкриминирания период да е бил уведомяван със служебна информация от финансовия отдел на СДВР за начисленията и удръжките към трудовото му възнаграждение чрез хартиен или електронен фиш.

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която засяга личните данни на св. Л.С.Г.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за юни 2007 г.  в размер на 100, 00 лв и за юли 2007 г. – в размер на 150, 00 лв. Подписите в авансовите списъци за посочения период са били обект на почеркова експертиза от ДП, която е установила, че са положени от подсъдимата (стр.21, стр.23 от заключението). Тази част от заключението на ПЕ в съпоставка с показанията на св. Г., че познава подсъдимата в качеството ѝ на касиер в СДВР, но не помни да е получавал аванси в управляваната от нея каса, обосновава убедително обвинителната теза. Отделно от това, липсата на спомен от страна на св. Г. е отстранена чрез предявяването на счетоводна справка на лист 69, том 31 ДП, към която с ръкописен текст е вписана декларация от името на свидетеля, че не е получавал сумите, описани в справката и подписите в авансовите ведомости не са положени от него. В производството пред съда св. Г. лично потвърди, че е съпричастен към изготвянето на тази декларация и подписът под нея е положен от него. По изложените съображения и на базата на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП) съдът приема за установено, че паричните суми, начислени като аванс на имегто на  св. Г., са били присвоени от нея.

          Обвинението срещу подсъдимата е доказано и в тази част, в която същото засяга св. Л. Г.Г.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила чрез неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: януари 2007– 100, 00лв; за всеки месечен период, считано от март до юни 2007 г. вкл. за сумата от по 100, 00 лева, след прекъсване на неправомерното начисление през юни 2007г., за два последователни месечни периода от август до септември 2007 г. за сумата от по 150, 00 лв; за всеки месечен период, считано от октомври 2007 г. до  юни 2008 г. вкл. за сумата от по  200, 00 лв; след прекъсване на начислението за юли 2008г. за всеки месечен период, считано от август до ноември 2008 г. вкл. за сумата от по  200, 00 лв; както и да е получила сумата от  500, 00 лв, представляваща еднократно начислен аванс за март 2010г. Тази част от обвинението е обоснована убедително въз основа на показанията, дадени от св. Г.в производството пред съда. Св. Г.разказа, че е бил служител на СДВР от януари 2007 г. до август 2010 г.,  но за периода  от  януари 2007 до март 2010 г. не е получавал аванс към трудовото си възнаграждение, нито бил упълномощавал някой да го получава. Такива са били неговите твърдения  и в писмената декларация към счетоводна справка, налична на лист 71, том 31 ДП, авторството на която е потвърдено от св. Г.в производството пред съда. Неговите показания са проверени със заключение на почерковата експертиза от ДП, която е установила, че подписите, положени от негово име в авансови списъци за месеци май, юни, септември и октомври  2007г., януари, март, април, май, юни, август, октомври и ноември 2008г. и март 2010г., се идентифицират с подписа на подсъдимата ( стр.21, стр. 23 от заключението). Подписите срещу името на св. Г.в авансовите списъци  от останалите инкриминирани от обвинението периоди - месеците януари, март, април, август, ноември и декември 2007г. и  февруари и септември 2008г. със сигурност не се идентифицират с подписа на св. Г., но липсват и достатъчно графични данни, което не позволява за тази част от изследваните подписи да се направи категорична идентификация с подписа на подсъдимата. Това обстоятелство обаче не е основание за оневиняване на подсъдимата по тази част от обвиненията, при която изследваните подписи попадат в групата на подписите в т. 9, б. ”д” от почерковата експертиза, тъй като обвинението самостоятелно се доказва и от заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП), ценено в съпоставка с писмените доказателства в том 5 ДП, заключенията на КТЕ, с показанията на св. Г.и показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР.

         Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта относно подсъдимата да е присвоявала по банков път парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки под предлог, че се касае за заем за текущи нужди. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е начислявала в АИС“ТРЗ“ като удръжки на св. Г.за заем за текущи нужди сумата от 577, 00 лева през септември 2009 г., която в действително да е насочвала за превод по сметката на „Евролизинг- МО“ЕООД, но не за погасяване на задължения по сключени от св. Г.лизингови договори, а за погасяване на нейни собствени задължения.  Посочените обстоятелства са установени по несъмнен начин от заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), както и от показанията на св. Г., който заяви, че не е имал сключен договор за заем и не са му били правени удръжки за изплащането на евентуални негови задължения по такъв договор. Това твърдение се отнася и до инкриминираните начисления и удръжки общо в размер на 400, 00 лева, направени от подсъдимата на името на св. Г.за периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. под предлог, че се погасява негов заем към ВСК. В  тази част обвинението е обосновано от тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), както и от показанията на св. Г., че никога не е бил член на взаимоспомагателна каса. Контролно значение има и фактът, че в инкриминирания период не е бил издаван и фиш с информация за начисленията и удръжките към трудовото възнаграждение на служителите в О”СОД” – СДВР. Доколкото този факт е установен от показанията на св. Г., К. и К., липсата на спомен при редица от свидетелите, в т.ч. при св. Г.и Л.К.К. да са получавали такава информация, не позволява да бъдат опровергани така събраните обвинителни доказателства.

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми, неправомерно начислени на името на св. Л.К.К.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е  получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 500, 00 лева за  декември 2009г. Обвинението в тази част е обосновано убедително въз основа на показанията на св. К., както и от заключението на почерковата експертиза, обект на което е подписът, поставен от името на св. К. в авансовия списък за декември 2009г. Експертното заключение е установило, че този подпис се идентифицира с подписа на подсъдимата. От своя страна св. К. заяви на съда, че познава подсъдимата с оглед служебното ѝ качество като касиер в СДВР, но категорично отрича в трудовата си биография да е заявявал и получавал еднократно аванс. В прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр.  с ал.1, т.2 НПК показания е отречен и фактът св. К. да е упълномощавал когото и да било, в т.ч. и подсъдимата, да получава плащания във връзка с трудовото му възнаграждение. Отделно от това, св. К. потвърди в показанията си пред съда участието си при съставянето на декларация към счетоводна справка на лист 72, том 31 ДП, както и подписа, с който е скрепена тази декларация.

Доказано  е и обвинението в частта подсъдимата да е начислила към трудовото възнаграждение на св. К. в повече в размер на 200, 00 лева от дължимото по ведомост за юли 2009 г., както и да е присвоила тази сума по банков път, като я пренасочила към контролирани от нея банкови сметки. Информативно значение в тази част има заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), относимите писмени доказателства  в том 5 ДП (л.12), съдържащи информация от съпоставката на файла с информация в АИС „ТРЗ“ и манипулирания файл, установен чрез кореспонденция с банка „ДСК“, както и доказателствата, че през този период от време служителите на СДВР, в т.ч. и св. К. не е получавал по служебен път информация за начисленията и удръжките към трудовото му възнаграждение.

Въпреки, че в обема на обвинението не е включен случаят със св. Л.Д.Д., съдът намира, че доказателствената съвкупност, която засяга обстоятелствата, при които от подсъдимата са били използвани неговите лични данни, също има информативно значение. Следва да се отчете фактът, че вътрешната  финансова инспекция по случая е установила еднократно начислени аванси на името на този свидетел в размер на по 130, 00 лева за юни и юли 2006г., както и еднократно начислен аванс в размер на 150, 00 лева за юни 2007г., като тези констатации са материализирани в счетоводна справка, съдържаща и декларация от името на св. Д. за факта на получени от него парични суми (лист 73 от том 31 от досъдебното производство).  Авансовите списъци за посочения в счетоводната справка период са били изследвани като обект на почеркова експертиза (стр. 7 от заключението). Същите са класифицирани в т. 9, б.”д”, т.е. сред тези подписи, за които не се установява конкретен автор, но със сигурност не се идентифицират с подписа на лицето, от чието име са положени. В показанията си пред съда св. Д. потвърди личното си участие при изготвянето на ръкописния текст в декларацията към посочената по-горе счетоводна справка, като изрази и съгласие със съдържанието на декларацията, в която се твърди, че в отразените в справката периоди изобщо не е получавал аванс, а подписите в авансовите списъци не са положени от него. Може да се заключи, че е налице категорично оспорване от негова страна да е заявявал и получавал авансовите плащания за посочените по-горе периоди и парични суми. Така очертаната доказателствена съвкупност, съпоставена с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР (св. Д. и св. А.), както и съпоставката със заключението на тройната ССчЕ в том 3 ДП (стр.8, стр.12, 13, стр.17, стр.18 от заключението), обосновават единствено възможния извод, че се касае за причинена липса на парични средства, която е в пряка причинно-следствена връзка с личността на подсъдимата и с начина, по който същата се е разпореждала с паричните средства в поверената ѝ за управление оперативна каса. В този случай обаче не е бил засегнат патримониумът на СДВР. Предвид липсата на неправомерни начисления, които да са компенсирали удръжките за аванс, който св. Л. Д. твърди, че не е получил, съдът приема за установено, че имотната вреда общо в резмар на 410, 00 лева е настъпила в неговата лична имуществена сфера. Поради липсата на съответно обвинение в тази насока или на обвинение за престъпление по чл.282, ал.1 НК случаят със св. Л.Д.Д. също следва да се преценява на плоскостта на отегчващите отговорността обстоятелства.  

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта относно деянията, при които подсъдимата е използвала личните данни на св. К.Б.Й.. Инкриминиран е фактът подсъдимата по първия описан по-горе механизъм на присвояване да  е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: за всеки месечен период от февруари до юни 2007 г. вкл. – сумата от по 100, 00 лв; за всеки месечен период, считано от юли 2007 г. до септември 2007 г. вкл. сумата от по  150, 00 лв; за май  и юни 2008 г.– в размер на по 200, 00 лв; за всеки месечен период от август до ноември 2008 г. вкл. – сумата от по 200, 00 лв, еднократно начислен аванс за  декември 2009 г.  в размер на 600, 00 лв. В тази част обвинението  е доказано въз основа на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), относимите към този случай писмени доказателства – счетоводна справка за начисленията по периоди и суми, съдържаща писмена декларация, изпълнена с почерка на св. К.Й., че не е получил посочените в справката парични суми, а подписите в съответните авансови списъци не са положени от него (л. 65, том 31 ДП). Наистина, св. Й. потвърди в производството пред съда, че през 2005 г. до 2010 г. е работил в О„СОД”-СДВР и познава подсъдимата  във връзка със заеманата от нея длъжност в посочения период от време като  касиер в тази структура на МВР, т.е. като лице, което е било оправомощено да работи на оперативна каса с пари в брой. От друга страна, съдът констатира една изключително последователна позиция от страна на св. Й., който в показанията си пред съда поддържа факта, че никога не е заявявал и получавал аванс. Доколкото свидетелят говори въобще за трудовата си биография, е напълно изключено при него да е налице объркване или надграждане на показанията с твърдения, за които няма спомен. Напълно е изключен и фактът св.  Й. да е повлиян от служебния си статус в СДВР, доколкото към момента, в който депозира показанията си пред съда според неговите собствени показания вече е бивш служител от системата на МВР и по негови твърдения работи като шофьор в „частния сектор”. Показанията на св. Й. са проверени и със заключение на почеркова експертиза, от което е установено, че за част от инкриминираните случаи подписите в съответните авансови списъци са положени от подсъдимата от името на св. Й., а именно в списъците за юни, юли, август и септември  2007г., септември, октомври и ноември  2008г, както и за декември  2009г. (стр.21, стр.23 от заключението). За останалата част от инкриминирания период, а именно в авансовите списъци за  февруари, март, април и май  2007г., май, юни и август 2008г. почерковата експертиза е установила, че подписите в съответните авансови списъци не съдържат достатъчно графична информация, за да бъдат идентифицирани с подписа на подсъдимата, но със сигурност не са положени от св. К.Б.Й. (стр. 25, стр. 27 от заключението, както и т. 9, б. „в” от заключението). Във връзка с идентификацията на подписите в авансовите списъци към инкриминираните месечни периоди следва да се отбележи, че според показанията на св. Й. същият не е упълномощавал когото и да било, в т.ч. и подсъдимата да получава вместо него парични суми на касата в СДВР, още повече, че свидетелят е категоричен, че е получавал трудовото си възнаграждение само и единствено по банков път. Отделно от това, е установено, че подсъдимата е била единственото длъжностно лице в СДВР, оправомощено в инкриминирания период да съставя ведомости относно трудовите възнаграждения на служителите в О”СОД”, както и да разполага с парични суми в брой за тяхното изпълнение. При това положение е достатъчен за обосноваване на обвинителната теза е фактът, че подписите в съответните авансови списъци не са положени от св. Й.. Достатъчни са неговите категорични показания, с които оспорва да е получил осчетоводените авансови плащания. Достатъчно е заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП), с която е установено, че размерът на неправомерно начислените авансови плащания съответства на други неправомерно направени начисления на недължими суми към трудовото възнаграждение на св. Й., липсата на които е следвало да бъде оправдана именно с подписите в авансовите списъци. Интерес от такава отчетност е имала само и единствено подсъдимата с оглед изключителната отговорност, която ѝ е била възложена във връзка с  осигуряването на  касовите плащания за всички служители на О”СОД” – СДВР. По така изложените съображения съдът намира, че е доказана и тази част от обвинението, която се засяга присвоени от подсъдимата паричини суми на базата на неправомерни начисления и удръжки по банков път от трудовото възнаграждение на св. Й., т.е. при първия инкриминиран механизъм.  

Отделно от това, въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), ценена в съпоставка с писмените доказателства в том 5 ДП, ревизионния доклад в том 6 ДП и показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР е несъмнено установен фактът, че подсъдимата  начислила в повече от дължимото по ведомост за  февруари 2009 г.– сумата от 200, 00 лв; за април  2009 г.  – сумата от 200, 00 лв; за май и  юни 2009 г.– сумата от по  200, 00 лв. и след това присвоила посочените средства по банков път, като ги пренасочила към контролирани от нея сметки. Контролно значение има и отговорът на въпроса дали през инкриминирания период св. Й. е получавал служебна информация за начисленията и удръжките върху трудовото му възнаграждение. От неговите показания се установи, че дори и да е бил издаван такъв документ от финансовия отдел на СДВР, със сигурност тази практика е била прекратена с въвеждането на организация за изплащане на трудовите възнаграждения по банков път. В тази част неговите показания са проверени с показанията на св. Г., К. и К.. Отделно от това, моментът на въвеждане на банковите преводи на трудовите възнаграждения  (2001г.) е установен убедително от показанията на св. Ч..

На следващо място съдът намира, че обвинението е  доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми на базата на неправомерни начисления и удръжки, направени на името на св. П.Й.И.. В случая с този свидетел е инкриминиран както първият, така и вторият описан по-горе механизъм на присвояване, свързани с неправомерни начисления върху трудовото възнаграждение, като при първия механизъм присвоените суми са били поверени на подсъдимата в брой в управляваната от нея каса, а във втория, подобно на описаните по-горе случаи – са били пренасочвани  от подсъдимата по банков път към сметки, контролирани от нея.

Във връзка с първия механизъм на присвояване е инкриминиран фактът на начислен на името на св. П.И. аванс в авансов списък за получаване на парични суми в брой. Инкриминирани са еднократни начисления на авансови плащания за юни и август 2009г. в размер съответно по 700, 00 и 900, 00 лева. В тази част обвинението е доказано от писмено доказателство в том 31 ДП (л.99) – счетоводна справка, в която са отразени посочените по-горе начисления, съдържаща писмена декларация от св. П.Й.И., че не е получил паричните суми, отразени в справката, както и че подписите в авансовите списъци за посочените периоди не са положени от него. В разказа си пред съда св. И. потвърди факта, че е изготвил саморъчно посочената декларация и подписът под нея е положен от него. Отделно от това, показанията на св. П.И. са проверени с почеркова експертиза от ДП, която е изследвала като обекти подписите, положени от името на този свидетел в авансовите списъци за юни и август 2009г. (стр. 7 от заключението). Експертизата е установила, че подписът за август 2009г. е положен от подсъдимата (стр.22, стр. 23 от заключението), а подписът в авансов списък от юни 2009г. е класифициран в т.9, б.”д” от ПЕ (подпис, който не е положен от св. И., но чиито автор в лицето на подсъдимата не може да бъде установен). И този свидетел, подобно на св. М.Ц.Ч. и В.С.Н., свързва плащанията в брой на каса преди въвеждането на нова организация за разплащане чрез банкови преводи, като в тази връзка твърди, че от този момент нататък не е имал служебни контакти с подсъдимата, освен при еднократни случаи за издаване на удостоверение относно размера на получавания от него доход. Въз основа на показанията на св. Ч., проверени с останалите гласни и писмени доказателства, е установено, че банковите преводи на трудовите възнаграждения в СДВР са били въведени през 2001г.  Следователно осем години по-късно св. П.Й.И. не е имал причина еднократно да заявява аванс за отделни месеци през 2009г., които дори не са последователни във времето един от друг, още повече с оглед неговото твърдение в производството пред съда, че никога не е получавал аванс. Отделно от това твърдението на св.  П.И., че не е упълномощавал подсъдимата или което и да е друго трето лице да получава авансови плащания вместо него, кореспондира със заключението на почерковата експертиза.

Съдът намира, че е доказано и обвинението в частта подсъдимата да е присвоила парични суми въз основа на начисления на името на св. П.И. чрез манипулиране на банкови сметки и пренасочването им към сметки, на които тя лично е титуляр или нейният син – М.Т., т.е. чрез втория описан по-горе механизъм. Инкриминиран е фактът такива неправомерни начисления да са били извършени за февруари 2009г. в размер на 300, 00 лева, за декември 2009г.  – в размер на 700, 00 лева, за март 2010г. – в размер на 300,00 лева. В тази част  обвинението е доказано въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), писмените доказателства в том 5 и том 6 ДП, заключението на СИЕ (том 4 ДП) и тази част от гласните доказателства, обсъдени по-горе, чрез които се установява изключителната отговорност на подсъдимата при изготвянето на ведомостите за трудовите възнаграждения на служителите на О”СОД” – СДВР.                                                                                                                                                                                                                         

Обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми, начислени неправомерно на името на св. С.И.К. чрез първия описан по-горе механизъм,  когато въз основа на това начисление управляваната от нея оперативна каса била захранена със съответната наличност. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е присвоила парични суми в следните периоди: аванс за януари 2007г.  в размер на  70, 00 лева, за май 2007г. – 100, 00 лева, за юни, август, септември, октомври, ноември, декември   2007г. – в размер на по 100, 00 лева, за януари 2008г.  – по 100, 00 лева, за  февруари, март, април, май, юни, септември и ноември  2008г. – в размер на по 200, 00 лева, както и еднократно начислен аванс за юни 2010г. в размер на 450, 00 лева. Обвинението в тази част е доказано на базата на дадените от св. К. свидетелски показания, ценени в съпоставка със счетоводна справка, съдържаща декларация от името на св. К., в която се твърди, че не е получила описаните в справката авансови плащания, както и че подписите в авансовите списъци не са нейни (л.105, том 31 ДП). Доколкото св. К. потвърди участието си при съставянето на тази декларация, е без значение нейното  заявление пред съда, че не си спомня дали и кога е заявявала и получавала аванс към заплатата си. За обосноваване на обвинителната теза е достатъчен фактът, че св. К. е потвърдила оспорването на подписа си в авансовите ведомости в посочената по-горе декларация. Не се касае за формално оспорване, а за съответстващо на обективните факти вътрешно убеждение на свидетелката, че подписът в авансовите списъци не е положен от нея. Контролно значение в тази насока има фактът, че в разказа си пред съда тя възпроизведе убедително обстоятелствата, при които е изготвила коментираната по-горе декларация към счетоводната справка, вкл., че се касае за проверка от звено „Ревизии“ в СДВР, както и че е предоставила сравнителен почерков материал, потвърдено от т. 4.2. от заключението на почерковата експертиза. Достатъчен за обосноваването на обинителната теза в  тази част е фактът, че оспорените авансови плащания се равняват на съответните месечни неправомерни начисления над действително определение размер на трудовото възнаграждение на свидетелката, установено със заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), както и фактът, че неправомерните начисления без съмнение са били направени от подсъдимата с оглед изключителните правомощия, които са ѝ били предоставени с оглед нейния служебен статус. Достатъчен е фактът, че изследваните с почеркова експертиза подписи, съдържащи се в авансови ведомости за инкриминираните месечни периоди, не са положени от св. К., вкл. и  подписите в авансовите списъци за януари и май 2007г. (стр. 26, стр.27 и т. 9, б.”в” от заключението на ПЕ). Нещо повече, установено е, че за по-голямата част от изследваните подписи, а именно положените от името на св. К. в авансовите списъци за месеци юни, август, септември, октомври, ноември и декември 2007г., за януари, февруари, март, април, май, юни, септември и ноември  2008г., както и  за юни 2010г., се идентифицират с подписа на  подсъдимата ( стр.22, стр. 23 от заключението на ПЕ).   По делото, вкл. и към изследваните с почеркова експертиза авансови списъци не е установено пълномощно, по силата на което св. К. да е делегирала правото на подсъдимата да получава вместо нея трудовото ѝ възнаграждение или части от него. С оглед изложеното съдът приема за установено, че е потвърдена достоверността на дадените от св. К. показания, вкл. и в частта им, че не е упълномощавала когото и да било да получава нейното трудово възнаграждение, а инкриминираните суми са присвоени от подсъдимата.

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата неправомерно  присвоила като  задържала у себе си парични суми, с които разполагала в брой в управляваната от нея оперативна каса, представляващи неправомерно начисление на аванс на името на св. С.А.С.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е присвоила по така описания първи механизъм на присвояване парични суми за периоди, както следва: аванс  за април 2007г.– 100,00 лева, май 2007г. – 100,00 лева, юни  2007г. – 100,00 лева, за септември 2007г. – аванс 200,00 лева, за октомври и  декември   2007г.- аванс в размер на по 200,00 лева, за всеки месечен период, считано от януари до ноември    2008г. вкл.  – аванс в размер на по 200,00 лева. Подписите, положени от името на св. С.С. в авансовите списъци за инкриминираните месечни периоди, са били изследвани с почеркова експертиза в досъдебното производство. За голяма част от изследваните подписи,  а именно положените в авансовите списъци за периода месеци април, май, октомври и декември 2007г., февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2008г., е установено, че се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр.22, стр.23 от заключението). За друга част от изследваните подписи, а  именно положените в авансовите списъци за месеци юни и септември  2007г., както и  за ноември 2008г. не е възможна идентификация с подписа на подсъдимата поради количеството и качеството на графичния материал, но със сигурност е установено, че не са положени от свидетеля С.С. (т. 9, б.”в” от заключението).  Подобно на случая със св. К., както и с много други свидетели по делото, е установено, че св. С.С. не е издавал пълномощно, с което да делегира правото на подсъдимата да получава вместо  трудовото му възнаграждение или части от него. Нещо повече, в показанията си пред съда св. С. уточни, че през инкриминирания период (2007г., 2008г.) е получавал трудовото си възнаграждение само и единствено по банков път и не е имал причина да го получава втори път в брой на каса. Обвинението в тази част е подкрепено и от относимите писмени доказателства в том 31 ДП (л.106) – счетоводна справка, в която отбелязаните начисления съответстват на инкриминираните и в която в писмена декларация от страна на св. С. е оспорен както фактът да е получил съответните авансови плащания, така и да е положил подписа си в съответните авансови списъци. Съдът отчете факта, че в показанията си пред съда св. С. потвърди участието си при изготвянето на тази декларация, както и повода за това, а именно вътрешна проверка по случая, проведена от специализирано звено в СДВР.

Случаят със св. С.Н.Г.  следва да бъде отнесен към всички останали случаи, в които за ползването на личните данни на свидетеля от страна на подсъдимата при извършването на престъпни деяния, са налични доказателства, но не е повдигнато и предявено съответно обвинение, поради което този случай следва да се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство. По делото са налице доказателства за еднократно начислен аванс на името на св. С.Г. за март 2010г. в размер на 500, 00 лева. Това начисление е отразено в писмени доказателства – счетоводна справка към акта за начет (л.109, том 31 ДП). Към тази справка се съдържа писмена декларация, изготвена саморъчно от св. С. Г. и подписана от него, в която се твърди, че не е получил авансовото плащане и подписът в авансовата ведомост не е негов (л.109, том 31 ДП). Това писмено изявление е потвърдено от св. С.Г. и в показанията му пред съда. Потвърдено от него и е и авторството на посочената декларация, както и подписът, положен под нея. Нещо повече, свидетелят е категоричен, че си спомня конкретни обстоятелства, свързани с изготвянето на тази декларация, както и факта, че е предоставил сравнителен почерков материал за експертно изследване. В показанията си пред съда св. С.Г. е категоричен, че никога не е завявал аванс, че не е имало инцидентен случай да заяви авансово плащане само за един месец и да е поискал от подсъдимата да го получи вместо него. Отделно от това, заключението на почерковата експертиза по т. 9, б. „в” и „д” (стр.18, стр.26, стр.27) е източник на доказателства за това, че подписът не е положен от св. С.Г.. С оглед съдържанието на СИЕ ( стр.38 от заключението, том 33 ДП), съдът приема за установмено, че удръжката на 500, 00 лева за аванс в този случай не е било компенсирано от неправомерно начисление, поради което имотната вреда е била причинена на св. Г..

В случая със св. С.Т.С., подобно на много други случаи, описани по-горе,  също се установява присвояване на парични средства, собственост на СДВР,  чрез еднократно начисление в авансов списък. В конкретния случай начислението е в авансов списък  от септември 2009г. на сумата от 900, 00 лева и на името на св. С.. Съдът приема за установено, че тази сума е била  налична в брой в управляваната от подсъдимата оперативна каса и е била присвоена от нея. Доказателства за това се извличат от  заключението на почерковата експертиза по т. 9, б.”г”.  Въз основа на това заключение е установено, че подписът в авансовия списък за посочения период е положен от подсъдимата (стр. 22, стр.23 от заключението). В подкрепа на този извод е и счетоводната справка на л.111, том 31 ДП с писмена декларация от страна на св. С., в която е оспорил както факта да е получил посочената сума, така и да е положил подписа си в съответния авансов списък. Действително в показанията си пред съда св. С. оспори факта декларацията да е била изпълнена с неговия почерк, но потвърди подписа си под нея. Вярно е също така, че св. С. потвърди  факта, че през периода 2008г. – 2010г. е  бил служител в О”СОД”- СДВР и познава подсъдимата като „счетоводител”. От друга страна обаче св. С. е категоричен, че никога не е взимал аванс, нито има случай еднократно да е заявявал такъв, за да го вземе подсъдимата вместо него. По изложените съображения съдът приема за установено, че е доказан и фактът подсъдимата да е получила и сумата от 900, 00 лева чрез неправомерно начислен на името на св. С. аванс за септември 2009г.

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата неправомерно  присвоила като  задържала у себе си парични суми, с които разполагала в брой в управляваната от нея оперативна каса, представляващи неправомерно начисление на аванс на името на св. К.Р.Г.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е присвоила по така описания първи механизъм на присвояване парични суми за периоди, както следва: за всеки месечен период от февруари до юни 2007г. вкл. – в размер на по 100, 00 лв; за  август и септември 2007 г.– в размер на по 100, 00 лв; за октомври 2007 г. – в размер на 200, 00лв; за всеки месечен период от ноември  до декември 2007г. вкл. – в размер на по 100, 00 лв; за януари 2008 г.– 100, 00 лв; за всеки месечен период от февруари до юни 2008 г. – в размер на по 200, 00 лв; за всеки месечен период от август до ноември 2008г. – в размер на по  200, 00 лв; еднократно за ноември 2009 г. – в размер на  600, 00 лв и еднократно за  март 2010 г. – в размер на 400, 00 лв.  В хода на предаварителната проверка по случая в декларация към съответна счетоводна справка всички подписи са били оспорени от св. К.Г. ( л.67, том 31 ДП). Неговите твърдения са проверени със заключение на почеркова експертиза. За голяма част от изследваните подписи е установено, че са положени от подсъдимата от името на К.Р.Г., а именно подписите в авансовите списъци за  февруари, април, май, юни, август, септември, октомври, ноември и декември 2007г., януари, март, май, юни ноември  2008г., ноември  2009г. (стр.21, стр.23 от заключението на почерковата експертиза – том 26 ДП). За останалата част от изследваните подписи, които са положени от името на св. К.Р.Г.  в авансовите списъци от март 2007г., февруари, април, август, септември и октомври 2008г., както и за март 2010г., не се доказва да са изпълнени от подсъдимата, но за доказателствената обезпеченост на обвинението е достатъчен фактът, че със сигурност не се идентифицират с подписа на св. К.Г.. Фактите, установени въз основа на заключението на почерковата експертиза, кореспондират с фактите, които се установяват от показанията на св. Г., дадени от него в производството пред съда. Св. Г. потвърди участието си при изготвянето на декларация към справка на л. 67, том 31 ДП, както и подписа, с който е скрепена, заяви, че въобще не е получавал аванс в СДВР, както и че не е упълномощавал когото и да било да го получава вместо него. Съдът счита, че показанията на св. Г. са достоверен източник на доказателства поради факта, че при него е съхранен  споменът за изземването на сравнителен почерков материал, както и споменът за разпоредена срещу подсъдимата вътрешна проверка в СДВР.

Доказано е и обвинението в частта подсъдимата да е присвоила парични суми по банков път, след като преди това начислила в повече от дължимото по ведомост следните суми за следните периоди: февруари 2009 г.– 200, 00 лв; април 2009 г. – 200, 00 лв; май 2009 г.– 200, 00 лв; юни 2009 г. – 200, 00 лв; юли 2009 г. – 200, 00 лв; август 2009 г. – 700, 00 лв; септември 2009 г. – 800, 00 лв. Обвинението в тази част е доказано в тази част  въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), относимите писмени доказателства в том 5 ДП и тази част от гласните доказателства, чрез които се установява изключителната отговорност на подсъдимата при изготвянето на ведомостите за трудовите възнаграждения на служителите на О”СОД” – СДВР.  Контролно значение има и фактът, че св. Г. е категоричен, че през 2009г., когато са били направени неправомерните начисления  и удръжки от трудовото му възнаграждение, не е знаел по какъв начин е било формирано трудовото му  възнаграждение,  тъй като нито е бил служебно информиран за това, нито  сам не се е интересувал от този въпрос.

Подобен е случаят и със св. С.Н.К.. Във връзка с неговите лични данни е инкриминирано присвояването на парични суми от подсъдимата по първия описан по-горе механизъм (с неправомерни начисления  и удръжки на парични суми в брой на каса, стопанисвана от подсъдимата), както и с втория, описан по-горе механизъм (с неправомерни начисления и удръжки към трудовото възнаграждение на св. К., които били пренасочвани по банков път към сметки, контролирани от подсъдимата). Инкриминиран е фактът с първия механизъм на присвояване подсъдимата да е получила парични суми, неправомерно начислени на името на св. К. авансови плащания за следните периоди: септември, октомври, ноември, декември  2005г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември  2006г., януари, февруари, март 2007г., май  2007г.   – парична сума в размер на по 70, 00  лева, аванс  за  февруари  2010г.  в размер на  300, 00  лева, за април 2010г. – в размер на 500, 00  лева, за май 2010г. – в размер на 300, 00 лева, за юни 2010г. – в размер на 500,00 лева, както и за август 2010г. – в размер на 500, 00 лева. Обвинението в тази част е доказано въз основа на показанията на св. К., дадени от него в съдебното производство, ценени в съпоставка със заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП), от която се установяват  периодите на неправомерни начисления и удръжки, съвпадащи с инкриминираните периоди, за партидата на служителя, по която са направени тези начисления и удръжки, както и въз основа на заключението на почерковата експертиза. Вярно е, че обект на почерковата експертиза не са били подписите в авансовите списъци за всички инкриминирани периоди, в частност – за инкриминираните периоди от 2005 г., 2006г. и 2007г. Това е така, тъй като на  стр. 9 от заключението на експертизата са описани обектите на експертно изследване, между които са фигурират само и единствено подписите от инкриминираните периоди за 2010г. От друга страна, за всеки един от изследваните подписи е установено, че не е положен от св. К., като за два от случаите  - за май и август 2010г. е установено, че не съдържат достатъчно графични знаци, които да позволяват идентификацията им с подписа на подсъдимата (стр. 26, стр. 27 от заключението, т. 9, б.”в”). В останалите случаи за 2010г. обаче (подписите, положени в авансовите списъци за  февруари, април и юни 2010г.) е установено, че се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр. 22, стр. 23 от заключението на почерковата експертиза). Отделно от това информационно значение имат и твърденията на св. К., че не е упълномощавал когото и да и било да получава трудовото му възнаграждение, нито по делото се съдържат писмени доказателства – пълномощни, които да оборят това твърдение.

Не са налице основания за оневиняване на подсъдимата за случаите от 2005 г., 2006г. и 2007г., що се отнася до начисленията на името на св. К., независимо от факта, че подписите в авансовите списъци за посочения период не са били обект на изследване  с почеркова експертиза, както и независимо от съдържанието на писмена декларация, съставена от негово име  и представляваща неразделна част към  счетоводна справка (л.108,  том 31 ДП). На св. К. беше предоставена възможност да разгледа подписа и почерка  в писмена декларация, съставена от негово име  и представляваща неразделна част към  счетоводна справка (л.108,  том 31 ДП). При предявяването на този документ св. К. потвърди авторството на подписа и почерка, с които е изготвена декларацията, а в самата декларация от друга страна се съдържа частично признание, че е получил сумите, записани като начисления за 2005 г., 2006г. и 2007г. От друга страна  св. С.К. заяви в производството пред съда, че поначало не е имал заявен аванс за получаване, както и че дори не е имал съхранен спомен за размера на трудовото си възнаграждение през инкриминирания период. За да отхвърли като достоверно признанието на свидетеля да е получавал част от инкриминираните плащания на аванс, съдът отчете контролно значение на факта, че в конкретния случай свидетелят не си спомни кога, къде и защо е написал текста към счетоводната справка. Следователно, фактите относно процесните събития не са възпроизведени детайлно в показанията на св. К. и това обстоятелство,  съпоставено със заключенията на ССчЕ, както и с факта, че дори и към момента на провеждане на вътрешната проверка в СДВР (през 2012г.) периодът е изключително отдалечен във времето от инкриминирания период, обосновава извод, че основен източник на доказателства за неправомерно направените от подсъдимата начисления и удръжки са показанията на свидетелите от финансовия отдел на СДВР (в частта относно изключителните правомощия на подсъдимата да управлява оперативната каса на О“СОД“-СДВР), ценени в съчетан анализ със заключението на тройната ССчЕ ( том 33 ДП), от която се установява, че удръжките на аванс компенсират неправомерно генерирани излишъци, с които е засегнат патримониума на СДВР.  

Обвинението е доказано и в частта относно присвояването на парични суми чрез начисления на името на С.Н.К. с втория описан по-горе механизъм, а именно през м.юли 2010г.  – на  сумата от 200,00 лева.  Относими към тази част на обвинението са свидетелските показания, от които се установяват изключителните правомощия на подсъдимата да изготвя ведомостите и да обработва същите в зависимост от постъпилите при нея заповеди за извънреден труд, патрулно-постава дейност и други основания за начисления над предварително определеното трудово възнаграждение, писмените доказателства в том 5 ДП, представляващи аналитични справки на манипулирани файлове с информация за трудовите възнаграждения на служители на О“СОД“-СДВР.  Контролно значение има и фактът, че през инкриминирания период св. К. не помни да е получавал фишове с информация, в които да се отразяват начисленията и  удръжките от заплатата, която е получавал. Не се доказва и  фактът св. К. лично да е проверявал в касата на О ”СОД” –СДВР дали, кога и какви парични суми са му били начислявани. Следователно и с неговите показания не се опровергават твърденията на св. К. и св. К., че през инкриминирания период фишове с информация за начисленията и удръжките към трудовото възнаграждение не са били изготвяни и предоставяни на служителите на СДВР. Ето защо съдът прие за установено, че присвоената от подсъдимата сума от 200, 00 лева е включена в общата сума на присвоената за юли 2010г. по този механизъм парична сума в размер на 4590,00 лева, от които сумата в размер на 1900, 00 лева била преведена по нейни банкови сметки, а сумата от 2690,00 лева - по банкови сметки на М.Т..

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми въз основа на неправомерни начисления и удръжки на името на св. Т.Л.Т..  Инкриминиран е фактът на името на св. Т. да е бил неправомерно начислен /без да е заявяван и получен от него/ аванс за следните периоди и парични суми – януари, февруари, март, април, май, юни   2007г. – в размер на по 100, 00 лева, за юли, август и септември   2007г.– в размер на по 150, 00 лева, за октомври, ноември и декември  2007г. – в размер на по 200, 00 лева, за  януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври ноември   2008г.– в размер на по 200, 00 лева. В тази част обвинението е доказано въз основа на счетоводна справка, съдържаща декларация от св. Т. относно осчетоводените плащания, с която се оспорва да са получени от него, както и да е положил подписите в авансовите списъци за съответните месечни периоди (л.112, том 31 ДП). Писмените изявления на св. Т. в тази декларация,  са потвърдени категорично от него в производството пред съда с уточнението, че никога не е заявявал и получавал аванс, тъй като винаги „бил от заплата до заплата“. Потвърден от св. Т. е и фактът посочената декларация и подписът под нея  са изпълнени от него. Показанията на св. Т. и неговите писмени изявления в декларация, изготвена по повод предварителната вътрешна проверка по случая през 2012г., са проверени със заключението на почерковата експертиза (том 26 ДП), която е установила, че за част от инкриминираните случаи подписите в съответните авансови списъци са положени от подсъдимата, а именно за  февруари, април, ноември и декември  2007г., както и  за юли 2008г. (стр.22, стр.23 от заключението). За останалата част от изследваните подписи е установено, че със сигурност не са положени от св. Т., макар и да е невъзможна идентификацията им с подписа на подсъдимата на базата на почерково изследване поради фактите и обстоятелствата, изложени в мотивите на заключението. Връзката на подсъдимата с тези подписи и най-вече връзката ѝ с факта на получаване на сумата вместо св. Т. обаче е установена на базата на гласните доказателства, ценени в съчетан анализ със заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП). От една страна това са събраните чрез показанията на свидетелите –служители във финансовия отдел на СДВР доказателства за изключителната връзка на подсъдимата с изготвянето на ведомостите с данни за трудовите възнаграждения на служителите в О”СОД” – СДВР. От друга страна, това са показанията на св. Т. Т., които са източник на доказателства за това, че  не е имало нито един случай свидетелят да заяви аванс, нито случай, в който да е молил когото и да било – подсъдимата или друго лице да получи вместо него трудовото му възнаграждение в брой. На трето място тази част от обвинението е обоснована и от факта на съответствието между неправомерните начисления на аванс на името на св. Т. с неправомерните начисления на суми, които не са дължими като надбавки към трудовото му възнаграждение. По изложените съображения съдът прие за установено, че обвинението е доказано и за двете групи подписи, подробно описани в т. 9, б. „г” и б. „д” от заключението независимо от степента на тяхната идентификация с подписа на подсъдимата.

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични средства на базата на неправомерни начисления и удръжки на името на св. Л.Г.Д.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила парични суми, с които е разполагала в брой в касата на О”СОД” – СДВР на базата на неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и суми: в размер на по 100, 00 лева за всеки месечен период от септември до декември 2005 г. вкл., парична сума в размер на по 100, 00 лева за всеки месечен период от януари 2006г. до  юли 2006 г. вкл.; парична сума в размер на по 100, 00 лева за всеки месечен период от  септември до декември 2006 г. вкл.; парична сума в размер на по 100, 00 лв за всеки месечен период за 2007 г.; парична сума в размер на по 100, 00 лева за всеки месечен период от януари до октомври 2008 г.; еднократно начислена сума в размер на 400 лева за април 2010 г. Въз основа на почерковата експертиза от досъдебното производство е установено, че подписът в авансовия списък за април 2010г. не е положен от св. Д., като същият е идентичен с подписа на подсъдимата (стр. 21, стр.23 от заключението). Всъщност това е единственият подпис, който е бил обект на изследване с тази експертиза (стр. 6 от заключението – описание на обектите на изследване). Съдът приема за установено обаче, че подсъдимата е присвоила и останалите суми, включени в обвинението за периода от септември 2005г. до октомври 2008г. вкл., тъй като съгласно заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП) те представляват горница над действително определеното трудово възнаграждение на свидетеля, образувана въз основа на неправомерно начислени надбавки без документална обоснованост за това. Доколкото св. Д. не е съобщил за посочения период да му е било увеличено трудовото възнаграждение, съдът намира, че авансите са били получени от подсъдимата, без значение дали подписът е бил положен от св. Д.. Отделно от това и през 2012г., когато е била проведена вътрешната проверка срещу подсъдимата, се касае за период, който още тогава е сравнително отдалечен от началото на инкриминирания период, поради което писмени изявления от 2012г., които не могат да бъдат проверени с показанията на св. Д., не следва да се ценят като достоверен източник на доказателства. От друга страна, те не могат да бъдат проверени, тъй като св. Д. е починал, удостоверено с приложен по делото смъртен акт, а от страна на защитата не е дадено съгласие за приобщаване на показанията, които този свидетел е дал в досъдебното производство. При това положение достатъчен за осъждането на подсъдимата и по тази част на обвинението е фактът, че тъкмо от нея са били изготвяни авансовите списъци, тъкмо тя е разполагала с наличностите в касата на О”СОД” – СДВР  и само и единствено тя е имала обективна възможност не само да се подписва в авансовите списъци вместо съответните служители, респективно - да манипулира обстоятелствата на полагане на подпис от тяхна страна. Самостоятелна индикация за тези възможности на подсъдимата са изследваните подписи на св. Д., също частично признати от него, като за част от признатите случаи категорично е установено, че подписите не са положени от него. Индикация за необходимостта всяко едно признание на факти да се проверява е и случаят със св. К.К., който в декларация към акта за начет е признал да е получил дори и плащане във времето,  в което подсъдимата е била отстранена от заеманата от нея длъжност, както и на плащане, което не е осчетоводено като разход съгласно тройната СИЕ (том 33 ДП). Така описаните случаи са показателни за доказателствената стойност на признанията за получени плащания, за които се твърди, че са направени преди значителен период от време, след като са изминали няколко години. Те са показателни и за принципните възможности, с които е разполагала  подсъдимата с оглед нейния служебен статус, за степента на надеждност на някои от свидетелските показания, както и за приоритетното значение на заключението на съдебно-счетоводните експертизи за изясняване на фактите по случая.

Отделно следва да бъде обсъден случаят със св. Л.Г.Д. във връзка с обвинението срещу подсъдимата да е извършила действия на присвояване на парични средства, собственост на СДВР чрез втория описан по-горе механизъм, а  именно като начислила в повече от дължимото по ведомост на името на този свидетел в размер на 1000,00 лева, но общо за един по-продължителен период  - в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. и да ги е присвоила чрез неправомерни удръжки, като задължения по несъществуващи договори за заем с ВСК на СДВР. Съдът намира, че въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП), ценено в съчетан анализ с писмените доказателства в том 5 и 6 ДП, както и в съпоставка с объдените по-горе показания на служителите от финановия отдел на СДВР се доказва фактът, че неправомерното начисление, подобно на тези, които са били извършени на общо 16 служители от ОСОД-СДВР (в т.ч. и св. Д.) като допълнително възнаграждение, не са били видими за нито един от тях, тъй като образуваната разлика била удържана от подсъдимата чрез системата на  АИС“ТРЗ“  като заем към ВСК  заедно с начисленията и удръжките на останалите  служители за посочения период общо в размер на 8651, 00 лева. Съдът намира, че обвинението в тази част е доказано от писмените доказателства и заключението на тройната ССчЕ ( том 33 ДП), от което е видно, че за посочените служители от О „СОД”СДВР не са водели отчетни картони и същите в действителност не са  били нейни членове и не са имали  задължения към касата. От значение са показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР, на базата на които се установява, че през инкриминирания период подсъдимата е била единственото лице в СДВР, оторизирано да изготвя ведомости за трудовите възнаграждения на служителите в О”СОД”– СДВР, като същата практически не е била замествана от никого при изпълнението на така вмененените ѝ служебни задължения. Допълнителен аргумент в тази насока се извлича от показанията на св. С.К. (един от служителите в О”СОД” – СДВР, чиито лични данни са били използвани неправомерно от подсъдимата), която  от своя страна заяви, че не си спомня други  касиери в О”СОД” – СДВР, различни от подсъдимата.

Обвинението  е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми на базата на неправомерни начисления и удръжки на името на св. М.Б. М.. Инкриминиран е фактът във връзка с такива начисления подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: за всеки месечен период във времето  от септември до декември  2007 г. вкл. за сумата от по 200, 00 лв за всеки месечен период във времето от януари до октомври 2008 г. вкл. за сумата от по 200, 00 лева; за юни 2010 – за сумата, представляваща еднократно начислен аванс от 400, 00 лв.

С почеркова експертиза е бил изследван единствено подписът на св. М. в авансовия списък за юни 2010г., като експертизата е установила, че е положен от подсъдимата (стр. 21, стр. 23 от заключението). Не са били изследвани подписите в авансовите списъци за останалите инкриминирани от обвинението периоди с оглед първоначалните твърдения от страна на св. М. в декларация към изготвена по делото счетоводна справка (л. 74, том 31 ДП), че описаните за 2007 и 2008г. в справката авансови плащания са получени от нея. В този смисъл са и прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от нея в досъдебното производство. Съдът констатира, че въпросът дали св. М. е получила авансовите плащания по ведомостите за 2007 и 2008г. е възпроизведен противоречиво, доколкото в производството пред съда тя посочи, че аванс не е получавала въобще. Наличието на това противоречие не се изяснява с твърдението ѝ, че поддържа прочетените показания, тъй като те не дават отговор на въпросите, поставени със заключението на съдебно-счетоводните експертизи – защо и с каква цел от подсъдимата са били начислени недължими суми върху трудовото възнаграждение на св. М. в инкриминирания период за 2007г. и 2008г. и как може да се обясни съвпадението в размера на тези начисления с удръжките от трудовото възнаграждение на св. М. за изплащането на аванс. Ако се приеме за достоверно твърдението на св. М., че е получила значителна част от авансите, инкриминирани в отделни периоди за 2007г.и 2008г., това означава да се приеме, че в този период тя е получавала и по-високо трудово възнаграждение от определеното за заеманата от нея длъжност в СДВР. Но тъй като нищо подобно не се твърди в показанията на св. М., съдът приема за установено, че неправомерните начисления на аванс за 2007г. и 2008г. не са били изплатени на свидетелката М., а са били осребрени и получени от подсъдимата.

На следващо място съдът намира, че обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки на името на св. М.А.М.. С внесения обвинителен акт е инкриминиран фактът подсъдимата да е начислила в повече от дължимото по ведомост сумата от 400, 00 лева за април 2010 г. (стр. 48 от ОА). В този случай е инкриминиран само и единствено вторият описан по-горе механизъм на присвояване, при което подсъдимата получавала в патримониума си  парични средства, собственост на СДВР по банков път, като първоначално извършвала неправомерни начисления в повече от дължимите суми като част от трудовото възнаграждение  на съответния служител, но същите не били преведени по негова банкова сметка, *** (нейната собствена и банкова сметка, *** ѝ М.Т.). Тази част от обвинението е доказана въз основа на заключението на съдебно-счетоводните и компютърно-техническите експертизи, от показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР, от писмените доказателства в том 5 ДП, които с оглед направените уточнения във връзка със случая, който засяга св. Весева С. – Т., не е необходимо да бъдат обсъждани отделно, както и от показанията на самия М. в частта, в която същият заяви, че не е получавал фишове с информация за трудовото си възнаграждение. Може да се заключи, че за разлика от случая с Й.К., св. М. е съхранил конкретен спомен за факти и обстоятелства, които са от значение за обвинителната теза. Той е категоричен в разказа си пред съда, че не е получавал под никаква форма информация за трудовото си възнаграждение, респективно и неговите показания следва да бъдат приобщени условно към тази група свидетелски показания, въз основа на които пряко се установява фактът, че дейността на подсъдимата е била организирана по начин, който е изключвал каквато и да публичност на извършваните от нея действия, респективно, изначално възможността отделен служител да възрази срещу тях и с това да се реализира възможен коректив на стореното от нея е била сведена до минимум. Подобно на случая със св. Й.К. не се установи св. М.М. да е проявявал лична заинтересованост, за да търси активно информация относно начисленията и удръжките към заплатата си. По изложените съображения съдът приема, че  неговите показания в частта относно липсата на подавана служебна информация на служителите в О”СОД” за начисленията към трудовите им възнаграждения кореспондират непротиворечиво със свидетелски показания на друга група свидетели, чиято дейност е била свързана с финансовия отдел и вътрешните контролни органи на СДВР, а именно с показанията на свидетелите К. и К.. Това обстоятелство от друга страна е индикация за достоверно възпроизвеждане на релевантните факти, доколкото се касае за източници на доказателства, които са събрани по делото независимо един от друг.

В случая със св. М.М. се установи, че подсъдимата е получила неправомерно и други парични суми, а именно като начислила аванс на името на този свидетел, а впоследствие удържала същия без аванс да е бил заявяван и получаван от съответния служител. Такъв е случаят с начисленията на авансови плащания в размер на 900, 00 лева и 700,00 лева, начислени от подсъдимата съответно на името на св. М.М. за юли и ноември 2009г., отразен в счетоводна справка  на л.75 от том 31 от ДП, която отделно от това съдържа декларация от св. М., че не е получил отразените в справката суми и с която от негова страна са оспорени подписите, положени в съответните авансови списъци от негово име. В тази част неговите изявления са потвърдени  в показанията му пред съда с уточнението, че поначало е получавал трудовото си възнаграждение по банков път. Потвърден е фактът да е изготвил посочената декларация и да се е подписал под нея, а отделно от това, показанията му са проверени със заключение на почеркова експертиза в досъдебното производство, приета в хода на съдебното следствие без възражения от страните. Посочената експертиза е изследвала като обект подписите в авансови списъци от  юли и ноември  2009г., положени  от името на М.А.М. (стр.7 от заключението на експертизата). Съгласно изложеното в т. 9, б.”в” и б. „д” от заключението така изследваните подписи не се доказва да са положени от подсъдимата, но категорично не се идентифицират с подписа на св. М., т.е. те са класифицирани от вещите лица като подписи, които не са положени от лицата, от чието име произхождат. В случая не се касае за непреодолима доказателствена непълнота, доколкото заключението на почерковата експертиза следва да се цени в съпоставка с показанията на св. Д. и А. /И./, които са разказали, че само и единствено подсъдимата е полагала подписи в авансовите списъци в тяхно присъствие. Отделно от това съдът отчита и факта на еднократно начисляване на аванс за два месечни периода в рамките на общо изследвания шест годишен период (от 2005г. до 2010г. вкл.), както и факта, че св. М. според собствените му показания никога не е заявявал и получавал аванс. Съвкупната оценка на описаните факти и обстоятелства  дава логично обяснение за наличието на произволно измислени графични знаци в авансовите списъци срещу името на св. М.М., които от една страна са графически несъпоставими с образците от подписа на В.К.Т., а от друга страна не отразяват  в достатъчна степен писмено - двигателните навици на изпълнителя. Ясно е, че при липсата на каквито и да е служебни контакти на подсъдимата със св. М. по повод изпълнението на авансови плащания, тя обяснимо е изпитвала затруднения да провери и съответно да узнае как изглежда подписът на св. М. и с какво графично изпълнение се отличава. Следва да се оцени и фактът, че към съответните авансови ведомости не е приложено пълномощно, което да обори твърденията на св. М., че не е упълномощавал когото и да било, в т.ч. и подсъдимата да получава трудовото му възнаграждение вместо него. С оглед всичко изложено и  след като съобрази, че според заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП, стр.36, стр.37 от заключението) за посочените периоди на името на св. М. подсъдимата не е въвела съответни начисления, с които да го компенсира за неправомерно удържания аванс, са настъпили общественоопасни последици на друго общественоопасно деяние, което осъществява състава на престъпление по чл.282, ал.1 НК. Касае се за имотна вреда в размер на 1600, 00 лева, която е настъпила в патримониума на св. М., както и за документно престъпление по чл.308, ал.1 НК, за което подсъдимата не е била привлечена към наказателна отговорност. Така обсъдените факти и обстоятелства, подобно на случая със св. В.О. и Г.М., както и много други случаи следва да се преценяват на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Свидетелите  М.Е.Р.  и М.Г.Д. попадат сред тази група свидетели, за които се доказват отделни изпълнителни деяния на престъплението, за което подсъдимата е предадена на съд, но тези деяния не са инкриминирани с обвинителния акт. Вярно е, че според заключението на почерковата експертиза от досъдебното производство, подписите в авансовите списъци, положени от името на двамата свидетели, съответно за август 2009г. за сумата от 900, 00 лева (за св. Р.) и за юли, декември 2009г. и април 2010г., съответно за сумите от 900,00 лева, 800,00 лева и 500,00 лева (за св. Д.) не се доказва да са положени от подсъдимата. Доказано е обаче, че изследваните подписи не са положени и от свидетелите Р. и Д.. Доказано е, че подсъдимата е била единственото лице във финансовия отдел на СДВР, което е било оправомощено да подготвя авансови списъци на служителите в О”СОД” – СДВР, че е единственото лице, което се е подписвало в авансовите списъци в присъствието на главните касиери, както и че е била единственото лице, което е управлявало оперативна каса за изпълнение на плащанията в брой на трудовите възнаграждения на тези служители от състава на СДВР.  Отделно от това, от показанията на св. Р. се установи, че той е оспорил да е получил плащането на осчетоводения за август 2009г. аванс в размер на 900, 00 лева още в хода на вътрешната проверка, разпоредена в СДВР през 2012г., във връзка с която е изготвена счетоводна справка с декларация към нея (л.77, том 31 ДП). В писмени изявления и с подпис в посочения документ,  потвърдени от св. Р. в показанията му пред съда, е оспорен както фактът да е получил плащането, така и да е заявявал еднократно авансово плащане и да се е подписал в съответния авансов списък. Със същата стойност е оспорването на същата категория факти и обстоятелства и от страна на св. Д., който също, подобно на св. Р. и други свидетели по делото е категоричен, че не е получавал осчетоводените на негово име аванси, както и че не се е подписвал в съответните авансови списъци. Извод в тази насока се обосновава от справка на л. 78, том 31 от досъдебното производство, коментирана от св. Д. в показанията му пред съда.  Не се откриват вътрешни противоречия в неговите показания. Тъкмо напротив, оспорването на факта да е получил авансовото плащане през август 2009г. кореспондира с твърдението му, че не познава подсъдимата, не я помни като колега в  СДВР, служба СОД и дори не си спомня кой е бил касиерът в този период. Отделно от това, св. Д. е категоричен, че не е упълномощавал когото и да било да получава плащания от касата на СДВР вместо него. Така съпоставката на обсъдените по-горе свидетелски показания със заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП) води до извод, че подсъдимата е получила начислените аванси вместо свидетелите Р. и Д., а същите са им били неправомерно удържани от трудовото възнаграждение, без да са били компенсирани както в много други случаи от неправомерни начисления. Следователно и в този случай, подобно на случая със св. В.О. и св. М., подсъдимата е извършила документно престъпление, за което не е била подведена под наказателна отговорност. И в този случай в резултат на извършеното документно престъпление, е настъпила несъставомерна по чл.201 НК имотна вреда, тъй като вредата е настъпила в имуществената сфера на служител на СДВР. Тази имотна вреда за св. Р. е в размер на 900, 00 лева, а за св. Д. е в размер на 2 200, 00 лева. Същата, подобно на описания по-горе случай, свързан със св. М.А.М., представлява  допълнителна общественоопасна последица от престъпната дейност на подсъдимата и е индикация за осъществен от нея състав на престъпление по чл.282, ал.1 НК, за което липсва съответно обвинение. Поради липсата на съответния обвинения в тази насока, начисленията, извършени  от  подсъдимата на името на св. Р. и Д., следва подобно на други случаи, каквито са случаите  със свидетелите Г.М., М.Т., В.О., И.П., С.Н.Г.  и М.А.М. да се преценяват на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми на базата на неправомерни начисления и удръжки на името на св. М.М.Т.. В този случай от страна на прокуратурата е инкриминиран  фактът подсъдимата да е начислила  в повече от дължимото по ведомост за следните месечни периоди и суми: декември 2008 г. – 200, 00 лв; януари 2009 г. – 200, 00 лв; март 2009 г. – 200,00 лв; април 2009 г.– 200, 00 лв; май 2009 г. – 200, 00 лв; септември 2009г.– 600, 00 лв., т.е. инкриминирано е присвояване по втория инкриминиран механизъм чрез банков превод на сумите в контролирани от подсъдимата банкови сметки. В тази част обвинението е доказано самостоятелно от заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП), писмените доказателства в том 5 ДП с уточненията, направени във връзка със случая със св. В.С. -Т. относно начина, по който следва да бъдат ценени, от  показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР, както и от показанията на свидетелите, съпричастни към финансовия одит на дейността на подсъдимата.

 Съдът отчита факта, че не би могъл да ползва показанията, дадени от св. Т. в досъдебното производство, тъй като този свидетел е заличен от списъка за призоваване поради невъзможност с оглед здравословното му състояние да участва лично в наказателното производство. Отделно от това, от защитата на подсъдимата не е дадено съгласие да бъдат приобщени с прочитане показанията, дадени от него в досъдебното производство. В тази връзка следва да се отбележат две съществени обстоятелства. Първото е свързано с факта, че инкриминираните присвоителни действия, при които са използвани личните данни на св. М.Т., са извършени единствено при втория инкриминиран механизъм, т.е. по банков път чрез неправомерни начисления в повече от дължимото трудово възнаграждение, които са били отклонявани от подсъдимата към контролирани от нея банкови сметки. При това положение и доколкото осъществяването на банковия превод е бил извършван без знанието и съгласието на св. Т. или на служители, които е следвало да контролират дейността на подсъдимата, личното участие на св. Т. в наказателното производство не е изключително необходимо за доказването на основния факт. Второто обстоятелство е свързано с наличието на достатъчно доказателства за извършени от подсъдимата документни престъпления, свързани с полагането на подпис вместо св. Т. в авансови списъци, в които са посочени неговите лични данни. По делото е налична счетоводна справка за начислени на името на св. Т. аванси за отделни, подробно изброени в нея месечни периоди за 2007г. (за сумата от общо 1250, 00 лева) и 2008г. (за сумата общо от 1950, 00 лева) – л.80, том 31 ДП. В декларация към справката св. Т. категорично е оспорил факта да е получил описаните в тази справка авансови плащания. Оспорил е и подписите, положени от негово име в съответните авансови списъци. Това писмено доказателство, неоспореното авторство на писмената декларация към счетоводната справка, което несъмнено се свързва със св. М.Т., както и част от заключението  на почерковата експертиза водят до несъмнен извод, че  поне за част от посочените в справката месечни периоди самостоятелно и въз основа на почерковата експертиза е несъмнено установен фактът авансовите плащания да се получени от подсъдимата срещу подпис, положен лично от нея в съответната авансова ведомост. Такъв е случаят за февруари, март, юни и декември  2007г. (за сумата от общо 850, 00 лева), както и случаят с авансовите плащания, осчетоводени на името на св. М.Т. за  януари, февруари, март, април, май 2008г. (общо 950, 00  лева). Според заключението на почерковата експертиза по т. 9, б. „г” подписите в авансовите списъци, положени от името на св. М.Т. за така изброените месечни периоди, се идентифицират с подписа на подсъдимата.  Тройната ССчЕ от досъдебното производство, въз основа на която е изградено обвинението (л. 44-л.118, том 33 ДП) не е установила за посочените периоди присвояване на аванс, начислен на името на св. М.Т., респективно не са установени присвоителни деяния  с първия описан по-горе механизъм, свързан с усвояването на аванси, които се базират на неправомерни начисления. Това означава, че вредата, причинена от подсъдимата, е настъпила в патримонуима на М.Т.. Това деяние самостоятелно осъществява състав на престъпление по чл.282, ал. 1 НК, а отделно от това е налице и престъпно документиране с участието на подсъдимата. Поради липсата на съответно обвинение в тази насока, това обстоятелство, подобно на всички останали случаи, описани по-горе, следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Обвинението е доказано и в частта относно подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки на името на св. М.Ц.Ч.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди: май 2008 г. – 200, 00 лв; юни 2008г.– 200, 00 лв; за всеки месечен период от август до ноември 2008 г. вкл. на сумата от по 200лв.; февруари и  март 2009 г.  на сумата от по  400, 00 лв; за април 2009 г. – 250, 00 лв; юни 2009 г. – 450, 00 лв; август 2009 г. – 800, 00 лв; ноември 2009 г. – 550, 00  лв; януари 2010 г. – 400, 00 лв; юни 2010 г.– 400, 00 лв. В тази част обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин от показанията на св. М.Ч. в производството пред съда, ценени в съпоставка с относимата към това обвинение счетоводна справка, съдържаща декларация, с която се оспорва свидетелят Ч. да е получавал авансите, отразени в справката, да е подписвал авансовите ведомости за съответния период, както и въобще да е заявявал начисляването на аванси в брой. Тази позиция се застъпва от св. Ч. и в разпита му пред съда, вкл. и с факта, че потвърди участието си при съставянето на декларацията към справката. Единственото различие в доказателствените източници се отнася до началото на периода на банковите разплащания на трудовите възнаграждения в СДВР, който в показанията на св. Ч. е изтеглен още по-назад във времето (от 1999г.) в сравнение с периода, отразен счетоводната справка (2001г.). При непосредствения разпит пред съда св. Ч. е още по-убедителен с оглед твърдението, че независимо от това дали и с колко работодатели е бил в трудови правоотношения, никога не е заявявал и получавал аванс, като още  с постъпването си в системата на МВР е започнал да получава трудовото си възнаграждение само и единствено по банков път. Отделно от това показанията на св. Ч. са проверени със заключението на почерковата експертиза, назначена в досъдебното производство (том 26 ДП), която е установила различна степен на идентификация на подписите в авансовите ведомости, относими към инкриминираните месечни периоди. За част от подписите в авансовите ведомости, а именно за месеци юни, август, септември, октомври и ноември  2008г., февруари, март, юни и ноември 2009г., януари 2010г. подсъдимата не може да се идентифицира като автор поради обема от възпроизведени в тях писмено-двигатални навици. От друга страна обаче е несъмнено установено, че дори и при това качество на изследваните обекти подписите в авансовите списъци за посочените периоди не са положени от св. Ч. (стр.25, стр. 27 от заключението). За останалата част от изследваните с почеркова експертиза подписи, а именно положените в авансовите списъци за месеци май  2008г., април и август  2009г., май 2010г. от името на М.Ц.Ч. се идентифицират с подписа на подсъдимата. Така установените с почеркова експертиза факти и обстоятелства, ценени  в съпоставка с обсъдените по-горе гласни и писмени доказателства, свързани с личността на св- Ч., както и в съпоставка със заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП) и показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР, обосновават единствено възможен извод, че подсъдимата е автор и на тези изпълнителни деяния, които са инкриминирани във връзка с личността на св. М.Ч..

Обвинението е доказано и в частта подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки на името на св. М.П.В.. Инкриминиран  е фактът подсъдимата да е  получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: септември 2008 г. – 200, 00 лв; октомври 2008 г. – 200, 00 лв; ноември 2008 г. – 200, 00 лв; април 2009 г. – 250, 00 лв; юни 2009 г.– 350, 00 лв. В подкрепа на обвинителната теза са показанията на св. В., почерковата експертиза от досъдебното производство и относимото към този случай писмено доказателство – счетоводна справка, съдържаща декларация от страна на св. В., че не е получил сумите, отразени в справката, както и че подписите в съответните авансови ведомости не са положени от него. Липсата на спомен при разпита на св. В. в производството пред съда дали през инкриминирания период е получавал аванс е преодоляна въз основа на неговия коментар относно предявената счетоводна справка. Св. В. потвърди подписа си, както и фактът ръкописният текст, с който е вписана посочената по-горе декларация, да е изпълнен от него. Обвинителната теза е подкрепена и от прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. В. в досъдебното производство (в протокол за разпит от 27.02.2014 г. на л. 155, том 27 от ДП), в които се твърди, че в периодите, към които се отнасят инкриминираните авансови списъци, св. В. е получавал трудовото си възнаграждение изцяло по банков път.  Прочетените показания  на св. В. и декларираните от него факти са проверени със заключението на почерковата експертиза, на стр. 7. В тази част вещите лица са описали като обекти на графическо изследване подписите, положени от името на св. В. в авансовите списъци за септември, октомври и ноември  2008г. и април и юни  2009г. За по-голямата част от изследваните подписи, а именно относно съдържащите в авансови списъци за септември, октомври и ноември  2008г., както  и за април  2009г. е установено, че са положени от подсъдимата (стр.21, стр.23 от заключението). Авторът не може да се установи единствено относно подписа в авансов списък от месец юни 2009г., но от друга страна за обосноваността на обвинението е достатъчен фактът, че със сигурност не е положен от св. В.. Извод в тази насока се обосновава от заключението по т. 9, б. „в” и съпоставката му с констатациите в т. 9, б. „д” на същото заключение.  

В случая със св. В. подсъдимата е  извършила деяния на престъплението, в което е обвинена и чрез втория описан по-горе механизъм, а  именнно като начислила в повече от дължимото по ведомост на името на този свидетел за  юли 2010 г.– сумата от 1700лв, а за  август 2010 г. – сумата от 1421, 24лв. В тази част обвинението срещу подсъдимата е доказано на базата на заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП), ценено в съпоставка с писмените доказателства в том 5 ДП, както и в съпоставка с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР, на базата на които се установява, че през инкриминирания период подсъдимата е била единственото лице в СДВР, оторизирано да изготвя ведомости за трудовите възнаграждения на служителите в О”СОД”– СДВР, като същата практически не е била замествана от никого при изпълнението на така вмененените ѝ служебни задължения. Допълнителен детайл в подкрепа на този извод се извлича и от показанията на св. С.К. ( един от служителите в О”СОД” – СДВР, чиито лични данни са били използвани неправомерно от подсъдимата), която заяви, че не си спомня други  касиери, различни от подсъдимата.

Обвинението е ангажирало и гласни доказателства чрез св. Н.Г.С., въпреки че и тя  попада сред тази група свидетели (св. Р. и Д., Г.М., В.О., И.П., А.Н.С., Е.Г., Г.Д.Д.,  С.Н.Г.  и М.А.М.), за които макар се доказва участието на подсъдимата в съставомерно деяние на престъпление по чл.282, ал.1 НК и които не са инкриминирани с обвинителния акт. Независимо от това обстоятелство съдът счете, че нейните показания са от значение доколкото са информативни за контролни факти, с които могат да бъдат проверени други относими към предмета на доказване доказателствени източници.

Съпоставката на относимите към този случай писмени доказателства (счетоводна справка на л.84, том 31 ДП) и съдържаща се към нея декларация с частично оспорване на част от осчетоводените авансови плащания  - тези за 2007г. (септември, октомври, ноември и декември), със заключението на почерковата експертиза, илюстрира изключително ясно как дори и категорични твърдения на свидетел, от които се извличат аргументи в полза на защитата на подсъдимата, могат да възпроизвеждат недостоверно относими факти и обстоятелства. Това е един от малкото случаи, в които органите на досъдебното производство при поставянето на задача към вещите лица, изготвили почерковата експертиза, не са се ограничили с изследването само на оспорените подписи, но и тези, които са били потвърдени от лицето, от чието име са поставени. Така твърдението на св. С., че осчетоводените през съответните месечни периоди от 2008г. авансови плащания са получени от нея, както и че подписите за тези периоди са положени от нея, е опровергано от заключението на почерковата експертиза в частта по т. 9,б. „в” и б. „д”. За част от изследваните подписи макар и подсъдимата да не се идентифицира като техен автор, е установено, че със сигурност не се идентифицират с подписа на титуляра на вземането, от чието име са положени, в конкретния случай – от св. Н.С.. Такъв е случаят не само  с оспорените от св. С. подписи за отделни месечни периоди от 2007г. (октомври, ноември и декември  2007г.), но и случаят за част от подписите в авансовите списъци, чиито автор в лицето на св. С. не се оспорва според нейните собствени показания, а именно - за  февруари, юли и септември 2008г. (стр. 25, стр. 27 от заключението). За всеки един от посочените случаи ( относимите за февруари, юли и септември 2008г.) е несъмнено установено, че подписът в авансовия списък към изброените по-горе месечни периоди, не  е положен от св. С., независимо, че за част от случаите тя е декларирала при предварителната проверка точно обратното. Достоверността на дадените от св. С. показания следва да се преценява и във връзка със заключението по т. 9,б.”а” от почерковата експертиза, което за подписите в авансовите списъци за  януари, март, април, май, юни и август 2008г.,  е установило, че са положени от св. Н.С. (т. 9, б.”а” от заключението). Доколкото в този случай част от периодите описани в т. 9, б. „а” не са последователни, отново оставя нерешен въпросът кой и при какви обстоятелства е положил подпис вместо св. С. за  февруари, юли  и септември 2008г.  и дали създадената в СДВР организация или липсата на контрол върху дейността на подсъдимата е позволявала друго лице, различно от титуляра на вземането, да получи плащане вместо него дори  и без да е издадено пълномощно за това. Доколкото така или иначе на подсъдимата не е повдигнато и предявено обвинение дори и за оспорените от св. С. плащания във връзка с начисленията на нейно име, съдът намира, че тези случаи, за които несъмнено е доказано, че подписите в авансовите ведомости не са положени от св. С., следва да се преценяват на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Касае за сумата в размер на 1260, 00  лева, с която е била нанесена щета, която е била причинена персонално на св. Н.С..

Обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми, начислени и удържани неправомерно на името на св. Н.В.В.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и суми: март 2007г. – 100, 00лв; април 2007г. – 100, 00 лв; май 2007г. – 100, 00 лв; юни 2007г. – 100, 00 лв; август 2007г.– 100, 00 лв. Тази част от обвинението намира доказателствена опора в показанията на св. Н.В., в заключението на почерковата и петорната ССчЕ, както и в относимите писмени доказателства в том 31 ДП (л. 85). В показанията си пред съда св. В. заяви, че не си спомня през 2007г. да е получавл аванс, но тази доказателствена непълнота е отстранена чрез съпоставката на неговите показания с предявената му счетоводна справка на л. 85, том 31 от досъдебното производство, съдържаща писмена декларация, че никога не е получавал аванс, както и че подписите в авансовите ведомости за периодите, описани в справката, не са положени от него. Писмените изявления на св. В., дадени от него по повод предварителната проверка по случая през 2012г., са потвърдени изцяло в разпита му пред съда, потвърдено е  и личното му участие при изготвянето на съдържащата се към счетоводната справка писмена декларация. Отделно от това показанията на св. В. са проверени със заключението на почерковата експертиза, която за почти всички инкриминирани месечни периоди, а  именно положените в авансовите списъци за април, май, юни и август - 2007г. от името на Н.В.В., се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр. 21, стр.23 от заключението). За този един единствен случай – относно подписа в авансовия списък от март 2007г., за който е установено, че не съдържа достатъчно графични знаци, за да се идентифицира с подписа на подсъдимата,  подобно и на останалите случаи със сигурност не е положен от св. В. ( т.9, б. „в” ).  Този факт, съпоставен с относимите към този случай гласни и писмени доказателства, както и със заключението на петорната ССчЕ, която самостоятелно е установила, че удръжките за аванс са в размер, идентичен с неправомерните начисления на името на св. В. за инкриминираните периоди, е напълно достатъчен за доказване в степента, която се изисква съгласно чл.303, ал.2 НПК.  

На следващо място съдът намира, че е доказано и обвинението подсъдимата да е присвоила парични суми чрез неправомерни начисления и удръжки на името на св. Н.Д.Р.. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните месечни периоди и парични суми: януари 2007 г. – 100, 00 лв; май 2007 г. – 200, 00 лв; юли и  август 2007г.– в размер на по 150лв; за всеки месечен период, считано от септември 2007 г. до ноември 2008г. на сумата от по 200, 00 лева. Подобно на случая със св. В.  и този свидетел не е имал запазен спомен според собствените му твърдения пред съда дали е получавал аванс през инкриминирания период. Но както в случай със св. В., така и в настоящия случай тази доказателствена непълнота е отстранена чрез съпоставката на неговите показания с предявената му счетоводна справка на л. 86, том 31 от досъдебното производство, съдържаща писмена декларация, че не е получавал аванс в посочените в справката периоди, както и че подписите в авансовите ведомости за периодите, описани в справката, не са положени от него. Писмените изявления на св. В., дадени от него по повод предварителната проверка по случая през 2012г., са потвърдени изцяло в разпита му пред съда, доколкото от него е потвърдено  личното му участие при изготвянето на съдържащата се към счетоводната справка писмена декларация. Показанията на св. Р. са проверени и със заключението на почерковата експертиза. За всички инкриминирани случаи е установено, че подписите в авансовите ведомости от името на св. Р. не са положени от него, макар и степента на възможна идентификация да се различава в зависимост от обема на сравнителния графичен материал, които подлежат на идентификация. Така доказването за подписите в авансовите списъци за  януари, юли и септември  2007г., както и за  май и юли  2008г. не установява идентификация с подписа на подсъдимата ( стр.25, стр.27 от заключението). От друга страна обаче в останалите инкриминирани случаи за подписите, положени от името на св. Р. в авансовите списъци за май, август, октомври, ноември и декември 2007г., както и за януари, февруари, март, април, юни, август, септември, октомври и ноември 2008г. е несъмнено установено, че са положени от подсъдимата. За случаите, в които почерковата експертиза изключва категорична идентификация с подписа на подсъдимата за отделни периоди, обвинението е доказано самостоятелно от съчетания анализ на прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Р. в досъдебното производство, от заключението на ССчЕ и показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР. Въз основа на прочетените показания, дадени от св. Р. в досъдебното производство, се установява, че през инкриминирания период е получавал трудовото си възнаграждение по банков път и на тази основа оспорва да е получавал аванс в брой в касата на  подсъдимата.

Обвинението е доказано и в частта, в която са инкриминирани конкретни периоди и присвоени от подсъдимата парични суми с използването на първия описан по-горе механизъм на присвояване и с използване личните данни на св. Н.Д.Р.. С обвинителния акт е инкриминиран фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за юли 2009г. – 900, 00 лв; за декември 2009г. – 800, 00 лв.; за май 2010г. – 500, 00 лв. Подписите в авансовите списъци за посочените периоди, положени от името на св. Н.Д.Р., са били изследвани като обект на почерковата експертиза от досъдебното производство (стр. 7 от експертизата). Подписът за май 2010г. е класифициран в т. 9, б.”д” от заключението на експертизата, т.е. авторът на този подпис не може да се установи с оглед недостатъчно изходни данни за устойчиви писмено-двигателни навици, но със сигурност не е положен от св. Р. ( стр.26, стр.27 от заключението). За останалите инкриминирани периоди обаче заключението на почерковата експертиза е източник на доказателства, че са били положени от подсъдимата (стр.21, стр. 23 от заключението). Вярно  е също така, че в разказа си пред съда св. Р. посочи, че познава подсъдимата като касиер в СДВР, но не си спомня дали е получавал аванс в периода от  юли 2009 г. до май 2010 г. Подобно на останалите случаи, в които подписите на един и същи служител в изследваните авансови списъци са обособени в две отделни групи според степента им на идентификация с подписа на подсъдимата, съдът намира, че не се касае за непреодолима доказателствена непълнота. Съдът приема, че това е така, тъй като и  в този вид почерковата експертиза, назначена в досъдебното производство, е напълно категорична, че изследваните подписи не са положени от лицето, посочено в съответния авансов списък. В този смисъл е заключението на почерковата експертиза, относимите писмени доказателства в том 31,  л.87 ДП, както и  показанията на св. Н.Д.Р., дадени от него в съдебното производство. Отделно от това, за посочените периоди е установено, че удръжките на аванс съответстват на същия размер неправомерни начисления към трудовото възнаграждение на св. Р., които не му се дължат ( стр.8, стр.36, стр. 38, стр.39 от заключението).

Оценката на съдържанието на счетоводната справка самостоятелно води до извод за неправомерни начисления, доколкото и трите инкриминирани периода не са последователни един спрямо друг  и по същество навеждат за еднократни произволни начисления, които не биха могли да бъдат планирани от титуляра на авансовото плащане.Отделно от това, липсата на спомен при св. Р. дали през инкриминирания период е заявявал и получавал аванс към заплатата си, е преодоляна с предявяването на счетоводната справка към акта за начет и неговия коментар относно авторството на ръкописния текст и подписа под него. Свидетелят потвърди пред съда, че лично е участвал при изготвянето на справката, като ръкописният текст в нея, както и подписът под този текст са изпълнени от него. В справката са вписани писмени изявления на свидетеля, че не е получил авансите за периодите, описани в нея. В показанията си пред съда св. Н.Р. изрази съгласие с тези изявления, като съдът намира, че не се касае за формално оспорване, доколкото същото е убедително аргументирано с факта, че начислените аванси са в размер, почти равен на трудовото му възнаграждение за посочените периоди. На тази база самият свидетел уточни пред съда, че не би могъл да получи в аванс цялото си трудово възнаграждение. Отделно от това, въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. Н. Р. в досъдебното производство (от 11.02.2014 г. на л. 163, том 27), се установи, че в посочения в справката период, който съответства на инкриминирания, свидетелят е получавал възнаграждението си по банков път, тъй като в същото време е обслужвал с вноски задължението си по договор за кредит.  В разпита си пред съда св. Р. заяви, че поддържа така прочетените показания. В тази част те не са оспорени от страните и не са опровергани от останалия доказателствен материал. Този факт има контролно значение за оценка на твърдението, че св. Р. не е получил авансовите плащания, начислени за инкриминирания период, тъй като сочи, че този служител поначало не е бил обслужван от оперативната каса на подсъдимата.

На следващо място, съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парична сума, собственост на СДВР, като използвала личните данни на св. Н.П.Б.. Органите на досъдебното производство са инкриминирали факта на получен неправомерно начислен от подсъдимата аванс за септември 2009г.  в размер на  800, 00  лв. Тази част от обвинението е доказана въз основа на показанията на св. Н.Б., дадени в производството пред съда, който разказа, че в посочения период не е получавал аванс по касов път, тъй като цялата му заплата била превеждана по банков път в сметка, от която бил обслужван сключен от него договор за кредит. Показанията на св. Б. са проверени със заключението на почерковата експертиза, както и при съпоставката им с относимите към тази част от обинението писмени доказателства в том 31 ДП. Почерковата експертиза е установила, че подписът в авансовия списък за септември 2009г.  е положен от подсъдимата (стр. 21, стр. 23 от заключението). При предявяване на счетоводната справка, изготвена във връзка с вътрешната проверка срещу подсъдимата (л. 89, том 31 ДП) свидетелят Н.Б. потвърди  както участието си при изготвянето ѝ,  така и съдържанието на текста. Видно от съдържанието на справката фактът на получен от св. Б. аванс е бил оспорен още в началния процесуален етап от разглеждане на делото. Това е позицията, която е отстоявал и в производството пред съда, и в съставените с негово участие документи, целта на които е била изследването авторството на подписите в авансовия списък за инкриминирания период. Същата позиция е била изразена от него  и в прочетените на основание чл.281, ал.5 НПК показания, дадени от него в досъдебното производство (протокол за разпит на свидетеля Н.П.Б. от 12.02.2014 г. на л. 165, том 27, ДП). Фактът на получавано само и единствено по банков път трудово възнаграждение е проверен  и с изявлението на св. Н.Б. не познава подсъдимата и дори не е знаел кое лице е касиер на О”СОД” – СДВР.

Относно обвинението подсъдимата да е присвоила парични средства, собственост на СДВР на базата на извършени неправомерни начисления и удръжки на името на св. Н.Х.А., съдът намира за установено следното. Инкриминиран е фактът подсъдимата да  е получила неправомерно начислен от нея аванс за  всеки месечен период от февруари до април 2007г.вкл. на сумата от по  100, 00 лв.; за септември  и октомври 2007г. – на сумата от по 200, 00 лв; за всеки месечен период от април до юни 2008г. вкл. на сумата от по 200, 00 лв; за всеки месечен период от август до ноември 2008г.вкл. на сумата от по 200, 00 лв. Периодите на начисленията са установени въз основа на съдържанието на авансовите списъци, заключението на съдебно-счетоводните експертизи и обобщената счетоводна справка, изготвена по разпореждане на проверяващия екип за нуждите на дисциплинарното производство срещу подсъдимата. Обвинението в тази част е доказано от показанията на св. Н.Х.А., дадени от него в производството пред съда, ценени в съпоставка с  прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от него в досъдебното производство. Гласните доказателства са проверени  с относимите писмени доказателства в том 31 ДП, както и в съпоставка със заключението на почерковата експертиза. В разпита си пред съда св. Н.Х.А. потвърди факта, че познава подсъдимата като г-жа Т. и служебните ѝ функции като „касиерка в Софийско”. Съдът не приема с доверие изявленията му, че през 2007 г. до ноември 2008 г. свидетелят е получавал аванс на каса  в размер на  80 лева. Тази сума свидетелят посочва с уточнението, че към този период заплатата му не била голяма. Съдът не приема с доверие и твърдението на св. Н.Х.А., че едва през  2010 г. / 2011 г. била създадена организация за изплащането на заплатите в СДВР по банков път, а преди това получавал възнагражденито си в брой. В тази част от показанията на св. Н.Х.А. са опровергани от съдържанието на справка на л. 90 том 31, от съдържанието на която е видно, че позицията му по повод дисциплинарното производство срещу подсъдимата е била точно обратната, а именно, че не е получил нито едно от авансовите плащания, начислени за инкриминирания период. Свидетелят Н.А. потвърди пред съда участието си при изготвянето на тази справка с уточнението, че всъщност се касае за факти, които не си спомня, тъй като са изминали  години. Противоречието между разказа на св. А. и удостоверените от него факти в счетоводната справка към акта за начет, са разрешени с процесуалната техника на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК. Приобщени с прочитане са показанията, дадени от този свидетел в досъдебното производство (в протокол от 11.02.2014 г. на л. 167, том 27 ДП). На базата на така приобщения доказателствен източник е установено, че през инкриминирания период, в който на името на св. Н.А. са начислени аванси общо в размер на 2100 лв., е било обективно невъзможно да е получавал и аванс в брой в касата на СДВР, тъй като в същото време св. А. е получавал трудовото си възнаграждение само и единствено по банков път. Св. А. потвърди подписа си в протокола за разпит. Отделно от това, в  подкрепа на обвинителната теза е и заключението на почерковата експертиза, която е изследвала като обекти подписите, положени от името на св. Н.А. за  февруари, март, април, септември и октомври 2007г., април, май, юни, август, септември, октомври и ноември 2008г. от името на Н.Х.А.. Подписите в изследваните авансови списъци, които са издадени в инкриминираните периоди, без изключение са положени от подсъдимата. В този смисъл е заключението в т. 9 ,б. „г” ( стр.22, стр.23 от заключението). С оглед всичко изложено съдът приема за установено, че е напълно изключено св. Н.А. да ги е вземал лично на касата в брой, както първоначално твърди в показанията си пред съда. Обвинението срещу подсъдимата в тази част е обосновано и от факта, че тя не е била упълномощавана от св. Н.А. да получава начислен на негово име аванс. Източник на доказателства в тази насока са показанията на св. А., като същите не са опровергани от останалия доказателствен материал, доколкото нито подсъдимата твърди в обясненията си да е разполагала с пълномощно, издадено от св. А., нито такова се открива в материалите по делото.

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която засяга личните данни на св. Н.Х.Д.. Съгласно обвинението подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс, както следва: за всеки месечен период от  септември 2005г. до март 2007 г. вкл. на сумата от по 100, 00 лева., за  април 2007 г. – 100, 00 лв; май 2007 г. – 100, 00 лв; юни 2007 г. – 100, 00 лв; юли 2007 г.– 100, 00 лв; август 2007 г.– 100, 00 лв; септември 2007 г.– 100, 00 лв; октомври 2007 г.– 100, 00 лв; ноември 2007 г.- 100, 00  лева  за всеки месечен период от януари 2008 г. до февруари 2009 г. за сумата от по  100, 00 лева. Случаят със св. Н.Д. е един от малкото случаи освен отбелязания по-горе със св. К.К., при които се констатира противоречие между счетоводната справка към акта за начет (л.91, том 31 ДП) и заключението на СИЕ ( том 33 ДП), което е дало по-различна интерпретация на периодите на неправомерните начисления на авансови плащания на името на служителя. Според приложената счетоводна справка от 2012г.  за 2007г. е имало еднократно прекъсване на неправомерните начисления за април 2007г. (л.91, том 31 ДП). Според СИЕ обаче това прекъсване е за декември 2007г., доколкото според констатациите на стр. 8, стр. 16, стр.22, стр.23 от заключението името на св. Д. фигурира за неправомерните начисления за април 2007г., а не за декември 2007г., където липсва в съответното изброяване в табличната информация към СИЕ.  Съдът приема, че е наличен подпис срещу името на св. Н.Д. и за април 2007г. и за декември 2007г. Относно наличието на данни за включването на Н.Д. в авансов списък за април 2007г.  е от значение заключението на СИЕ (том 33 ДП), както и изявленията на самия служител, който в декларация към счетоводната справка от 2012г. е  коментирал подписа си за април 2007г. съобразно предявените му авансови списъци. Подпис срещу името на св. Д. в съответния авансов списък за декември 2007г. също е налице, тъй като такъв обект на почерковата експертиза е описан на стр. 8 от заключението (том 26, ДП). Така или иначе обвинение за неправомерни начисления и удръжки за декември 2007г. не са констатирани със СИЕ (том 33 ДП), съответно за този период липсва съответно обвинение, по което съдът да  се произнесе.

В останалата част обаче е налице синхрон между доказателствените източници. Обект на почеркова експертиза са били подписите, положени от името на св. Д. в авансовите списъци за месеци май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември декември 2007г., януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2008г., януари  и февруари 2009г. Съгласно заключението на почерковата експертиза подписите, положени в авансовите списъци за  март и октомври  2008г. от името на Н.Х.Д. са положени от подсъдимата (стр.22, стр. 23 от заключението). Останалата част от изследваните с почеркова експертиза подписи, а именно в авансовите списъци за месеци май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,  декември 2007г., януари, февруари, май, юни, юли, август, септември и ноември и февруари - 2009г.  според т. 9, б.”д” от заключението не се доказва да са положени от подсъдимата, но категорично не се идентифицират с подписа на св. Д.. За подписите, положени за март и октомври 2008г. е било установено, че се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр.22, стр. 23 от заключението на ПЕ), а за подписите, положени в авансовите списъци от  декември 2008г. и  януари 2009г. – че са били положени от самия Н.Д..

С почеркова експертиза не са били изследвани авансовите списъци за останалата част от инкриминирания период – от септември 2005г. до април 2007г., поради което в тази част от съществено значение е съдържанието на авансовите списъци за посочения период от време, съпоставката им със счетоводната справка, относима къв личността на св. Д. в том 31 ДП и заключението на СИЕ  (том 33 ДП). Наличието на установени със СИЕ неправомерни начисления на добавки към трудовото възнаграждение на св. Д. за периода от  септември 2005г. до април 2007г., които чрез прихващане на удръжките за аванс не променят неговия размер, води до извод, че са направени именно за да бъдат присвоени. Отделно от това посочените суми са установени като липса от касата на подсъдимата. При това положение е без значение дали е допуснала грешка да ги предостави на св. Д. или ги е получила вместо него. И в двете възможни хипотези нито св. Д.,  нито подсъдимата са имали намерение за връщане или заместване на липсващите суми, с които е била причинена щета в имуществото на СДВР.

Към момента на провеждане на съдебното производство св. Д. е починал, като за прочитане на неговите показания не е било дадено съгласие от страните. По изложените съображения съдът не обсъжда показанията, дадени от него в досъдебното производство, но счита, че независимо от това обстоятелство обвинението е доказано за всички инкриминирани периоди въз основа на обсъденото по-горе писмено доказателство в том 31, л.91 ДП, както и въз основа на  заключението на съдебно-счетоводните експертизи. Обвинението е доказано и относно изследваните подписи, класифицирани от заключението на почерковата експертиза в т. 9, б.”д”, за които е установено по несъмнен и безспорен начин, че не са положени от св. Д., както и за тази част от инкриминирания период, в която подписите в авансовите списъци не са изследвани.

 Наличието на неправомерно начисление на аванс и последващото му удържане от подсъдимата за декември 2007г. следва да се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като за този период не  е повдигнато и предявено съответно обвинение. От друга страна подписът в авансовия списък от декември 2007г. е бил оспорен от самия свидетел в процеса на вътрешната проверка по случая, поради което съдът приема за установено, че със сумата от 100, 00 лева е била засегната неговата лична имуществена сфера. Достатъчно убедително това оспорване е проверено със заключението на  почерковата експертиза, която е установила, че подписът, положен от името на св. Д. за декември 2007г., не  се идентифицира с действителния му подпис (т. 9, б.“в“ и изложението в първи абзац, стр.26 и стр. 27 от заключението на ПЕ, том 26 ДП)

Обвинението подсъдимата да е начислила в повече от дължимото по ведомост на името на св. Д. за декември 2009 г.,  а именно на сумата от  800, 00  лв е доказано въз основа на съдебно-счетоводните експертизи, ценени в съпоставка с показанията на свидетелите от проверяващия екип, както и в съпоставка със заключението на компютърно-техническите експертизи и относимите писмени доказателства в том 5 ДП (л. 14 от комплексната счетоводна справка).

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се приема,  че подсъдимата присвоила парични суми, като използвала личните данни на св. Р.Й.П..  С обвинителния акт е инкриминиран фактът подсъдимата да е присвоила сумата в размер на по 150, 00 лева за септември 2005г., октомври 2005г, ноември 2005г и декември 2005г., сумата от 900, 00 лева – през септември 2009г., както и сумата от 300, 00 лева – за май 2010г. Почерковата експертиза не е изследвала авторството на подписите за инкриминираните периоди през 2005г., изследвала е останалите подписи (стр. 8 – описание на обектите на експертизата). Подписите, положени в инкриминираните случаи от 2005г., не са оспорени от св. П. в писмена декларация към счетоводна справка от вътрешната проверка по случая (л.100, том 31 ДП), в същата декларация са оспорени  случаите от 2009г. и 2010г. Почерковата експертиза е установила, че подписът в авансовия списък за месец септември  2009г. от името на Р.Й.П., всъщност е положен от подсъдимата (стр.22, стр.27 от заключението), а подписът за май 2010г. не се доказва да е положен от нея, но категорично не е изпълнен и от св. Р.Й.П. (т.9, б. „в” и б. „г” от заключението). Съдът намира, че обвинението е доказано и за инкриминираните случаи от 2005г., свързани с неправомерни начисления от септември до декември 2005г. вкл., въпреки че тези плащания формално не са оспорени от св. П..  Аргумент в подкрепа на този извод се извлича от начисленията и удръжките за съответните периоди, които според заключението на СИЕ ( том 33 ДП) са формирани от подсъдимата така, че не водят до промяна на получаваното в действителност от св. П. трудово възнаграждение. От съществено значение е фактът, установен със същата експертиза, че те  са били начислени, без да е изпълнено изискването за документална обоснованост. Изложеното означава, че ако св. П. беше получил действително авансовите плащания от септември до декември 2005г., то би следвало да му направи впечатление и  фактът на значително увеличено трудово възнаграждение. Нищо подобно обаче не се твърди в показанията, които св. П. е дал в производството пред съда. Отделно от това св. П. посочи в показанията си пред съда, че всъщност е вземал заплатата си в брой в началото на трудовата си дейност в СДВР от май 2005г., когато може и да е получавал аванс, но не се ангажира с продължителност на този период. В настоящия случай обаче видно от счетоводната справка на л. 100, том 31 ДП св. П. не е получавал аванс през май 2005г., нито в  следващия и по-следващия месец. Начисленията са започнали едва през септември 2005г. и са продължили само четири месеца. Отделно от това твърдението на свидетеля П., че авансът му е бил между 200, 00  и 300, 00  лева не кореспондира със счетоводната справка, от която е видно, че в такъв размер аванс не му е бил начисляван нито през 2005г., нито по-късно. Това обстоятелство е показателно за качеството на спомените му, поради което съдът приема за установено, че в частта относно авансовите плащания през 2005г., начислени на негово име,  те не са надежден източник на доказателства.

Установена е липсата на спомен при св. П. и за факта на получавана  за ноември 2008 г. и за  февруари 2010 г. информация за начисленията и удръжките към трудовото му възнаграждение. В този смисъл неговите показания не опровергават обвинителните доказателства, събрани чрез показания на други свидетели (св. В.И., св. В.С., Б.И.С., В.С.Н.,  Г.Д.Д., Г.Л.П., И.К.А., И.Т.Т., И.В.Д., П.Г.С.,  Е.С.С., М.Е.Р., К.Б.Й., М.А.М. и др.), че такава информация до 2010г. вкл. не е била предоставяна. На тази доказателствена основа, както и на базата на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП)е изградена обвинителната теза за съпричастност на подсъдимата към изпълнително деяние на престъплението по описания по-горе втори механизъм на кумулиране на парични средства, свързан с начисляването в повече от дължимото по ведомост на различни служители, между които и св. П. и нареждането на съответните суми, надвишаващи определеното трудово възнаграждение по банкови сметки, контролирани от подсъдимата.  Въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП)е установено, че се касае за неправомерни начисления в размер на 200 лева за ноември 2008г., както и в размер на 500, 00 лева – за февруари 2010г.

Конкретен случай, свързан с използването на личните данни на св.  Р.Л.М., не е инкриминиран с обвинителния акт. Съдът обаче констатира, че и неговите лични данни са свързани с неправомерна дейност, с която подсъдимата е целяла да набави за себе си имотна облага. Касае се за неправомерно еднократно начисление на аванс за септември 2005г. в размер на 100, 00 лева, отразено  в счетоводна справка на л. 101  от том 31 от ДП, което според писмените доказателства (декларация към справката) и показанията на св. М., не е получено от него. Оспорен от св. М. е и подписът на авансовия списък. Според заключението на почерковата експертиза този подпис категорично не е бил положен от него, независимо от липсата на достатъчно възможности за идентификацията му с подписа на подсъдимата (т. 9, б.”в” и б. „д” от заключението). В тройната ССЧЕ (том 33 ДП) не е отразен случаят със св. М. сред изброените за посочения период, в който се откриват неправомерни начисления, които да компенсират плащането по авансовия списък (стр. 8 от заключението), поради което съдът приема, че и в този случай вредата е настъпила в патримониума на самия служител и се касае за извършено от подсъдимата  престъпление по служба по смисъла на чл.282, ал.1 НК, доколкото е налице драстично нарушение на чл.270, ал.3 КТ със специалната цел на подсъдимата да набави за себе си или за другиму имотна облага. Несъмнено в резултат на това нарушение са могли да настъпят немаловажни вредни последици. Поради липсата на съответно обвинение и това деяние следва да се преценява сред кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства.

 В случая със св. Р.Г.Г. подсъдимата е обвинена да е извършила действия на присвояване на парични средства, собственост на СДВР чрез третия описан по-горе механизъм, а  именно като начислила в повече от дължимото по ведомост на името на този свидетел в размер на 1910, 00 лева, но общо за един по-продължителен период  - в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. Съдът намира, че въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза (том 33 ДП)се доказва фактът, че неправомерното начисление, подобно на тези, които са били извършени на общо 16 служители от ОСОД-СДВР (в т.ч. и св. Г.) като допълнително възнаграждение, не са били видими за нито един от тях, тъй като образуваната разлика била удържана от подсъдимата чрез системата на  АИС“ТРЗ“  като заем към ВСК  заедно с начисленията и удръжките на останалите  служители за посочения период общо в размер на 8651,00 лева. Съдът намира, че обвинението в тази част е доказано от писмените доказателства и заключението на петорната ССчЕ, от което е видно, че за посочените служители от О „СОД”СДВР не са водели отчетни картони и същите в действителност не са били нейни членове и не са имали  задължения към касата. В тази част обвинението срещу подсъдимата е доказано на базата на заключението на петорната ССчЕ, ценено в съпоставка с показанията на свидетелите – служители от финансовия отдел на СДВР, на базата на които се установява, че през инкриминирания период подсъдимата е била единственото лице в СДВР, оторизирано да изготвя ведомости за трудовите възнаграждения на служителите в О”СОД”– СДВР, като същата практически не е била замествана от никого при изпълнението на така вмененените ѝ служебни задължения. Аргумент в тази насока са показанията на св. С.К. (един от служителите в О”СОД” – СДВР, чиито лични данни са били използвани неправомерно от подсъдимата), която заяви, че не си спомня други  касиери, различни от подсъдимата.

Обвинението е доказано и в частта, в която е инкриминирано присвояване на парични суми в брой на базата на неправомерни начисления на авансови плащания на името на св. Р.Г.Г.. Инкриминираните суми, разпределени по месечни периоди в съответен конкретно посочен размер съгласно текста на обвинителния акт, съответстват точно на начисленията, отразени в счетоводна справка на л.102, том 31 ДП, която от друга страна е възпроизведена и в заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП), като отделно от това е послужила като основа за определяне на обектите на изследване на почерковата експертиза в досъдебното производство (том 26 ДП). За  изследваните подписи е установено, че не са положени от св. Г., като част от същите са класифицирани сред подписите в т. 9, б.”д” – стр.26, стр. 27 от заключението – такива, които не могат да бъдат свързани категорично с личността на подсъдимата на базата на почеркова идентификация. Това са подписите в авансовите списъци за април, юни, юли, август и септември  2007г. (в авансовия списък за март 2007г. няма подпис, положен от името на св. Г.), за  януари,  февруари, май, юни, септември, октомври и ноември 2008г., както и за април и май 2010г. Останалата част от изследваните подписи, а именно  положените от името на Р.Г.Г. в авансовите списъци за януари, февруари, май, октомври, ноември и декември 2007г., март, април, юли и август  2008г., септември  2009г. и януари и юни 2010г. е обособена сред  подписите по т. 9, б. „г”, за които е категорично установено, че са положени от подсъдимата (стр.22, стр.23 от заключението). Така заключението на почерковата експертиза потвърждава категорично изявленията на св. Г., че не е получавал авансови плащания за периода от 2007 г.- 2010г., както и изявлението му, че не е автор на подписите в съответните авансови ведомости. По същество това негово изявление е потвърдено и в разказа му пред съда, доколкото разказа за участието си при изготвянето на писмената декларация към счетоводната справка, подписа под нея и е изразил съгласие с нейното съдържание ( л.102, том 31 ДП). Тази част от показанията на св. Г., в която свидетелят потвърждава в свое лице авторството на декларацията към счетоводната справка, е в мнимо противоречие с  твърдението му в производството пред съда, че през септември 2008 г. до 30.08.2010 г. е получавал в брой трудовото си възнаграждение. Всъщност свидетелят споменава трудовото си възнаграждение, а не заявяването на аванс към него, т.е. плащането в брой следва да е отразено в други авансови списъци, които не са били обект на проверка във връзка с параметрите на обвинението срещу подсъдимата. Писмените изявления на св. Г. към счетоводната справка, потвърдени от него в съдебното производство, са проверени и със заключението на почерковата експертиза, обсъдена по-горе. Отделно от това, дори и да се приеме, че използваните от св. Г. изразни средства не са еднозначни и би могъл да има предвид получаването в брой на авансови плащания, липсва  логично обяснение на въпроса ако действително свидетелят е получил авансовите плащанияот септември 2008 г. до 30.08.2010 г. в брой, защо нито един от подписите в авансовите ведомости, относими към този период, не е  положен от него, както и защо е налице такова значително прекъсване между отделни периоди, т. напр. за 2009г. има само и единствено еднократно начисление от 800, 00 лева за септември, като следващото начисление е четири месеца по-късно – едва през януари следващата 2010г. Тези периоди на прекратяване на начисленията и последващото им подновяване самостоятелно обосноват извод, че в конкретния случай не може да става дума за действително заявен аванс с дългосрочна прогноза. По изложените съображения съдът приема за установено, че е доказано и обвинението подсъдимата да е присвоила паричните суми, инкриминирани в обвинителния акт по първия описан по-горе механизъм на базата на начисления и удръжки на аванс на св. Г..

В случая със  св. Р.В. се доказва подсъдимата неправомерно да е  начислила и удържала аванс на името на този свидетел за септември 2009г. в размер на 900, 00 лева (стр. 34 от обвинителния акт).  Доказателства в  тази насока е счетоводна справка на л.103, том 31 ДП и съдържащата се към нея писмена декларация от името на св. Р.В., която според собствените му показания, е изготвена лично от него  в ръкописен текст и  е подписана от него. В тази част показанията на св. В. са достоверен източник на доказателства, тъй като се установи, че този свидетел е съхранил точен спомен и за  факти с контролно значение, а  именно за обстоятелствата, при които е била изготвена писмената декларация към счетоводната справка и повода за това – вътрешна проверка в СДВР срещу подсъдимата. С посочената декларация е оспорен както фактът св. В. да е получил начислението за аванс в размер на 900, 00 лева, така и факта да е подписал съответния авансов списък. Показанията на св. В. кореспондират с фактите, които са установени от почерковата експертиза, а  именно, че подписът в авансовия списък от септември 2009г. от името на св. В. е идентичен с подписа на подсъдимата, т.е. положен е от нея (стр. 22, стр.23 от заключението – т. 9, б. „г”). При това положение защитата обективно не би могла да извлича аргументи в полза на подсъдимата от факта, че св. В. действително е бил служител в О „СОД”  - СДВР за времето от 2006г. до 2013г., което включва и инкриминирания период, както и от това, че този свидетел познава подсъдимата от работата си в О„СОД”-СДВР именно във връзка с нейните служебни задължения като  касиер. По делото не се установява нито пълномощно, по силата на който на подсъдимата да е било делегирано правото да получи еднократно авансово плащане, начислено на името на св. В., нито се установява св. В. въобще да е бил в близки отношения с нея, като предпоставка за евентуалното ѝ упълномощаване за такива действия. По изложените съображения съдът намира, че е доказано участието на подсъдимата и в деяние на присвояване със сумата от 900, 00 лева, начислена на името на св. В..

 

В случая със св. В. се доказва участието на подсъдимата  и във втория инкриминиран механизъм на присвояване на парични средства, свързан с начисляването на недължими суми към трудовите възнаграждения на отделни служители на различни основания без документална обоснованост за това, а  именно на неправомерно начислена сума в размер на по 500, 00 лева за февруари и май 2010г. Обвинението в тази част е доказано въз основа на съдебно-счетоводните експертизи, ценени в съпоставка с показанията на свидетелите от проверяващия екип, с относимите писмени доказателства в том 5 ДП, в съпоставка с показанията на свидетелите, настоящи и бивши служители във финансовия отдел на СДВР, както и в съпоставка със заключението на компютърно-техническите експертизи.

Обвинението е ангажирало и гласни доказателства чрез св. Р.В.М. / с фамилно име Иванчева към момента на разпита ѝ пред съда/, въпреки че и тя като свидетел попада сред тази група свидетели (св. Н.Г.С., св. Р. и Д., Е.Г., Г.М., Г.Д.Д., В.О., И.П., А.Н.С.), за които макар да се доказва подсъдимата да е осъществила  отделни изпълнителни деяния на документно престъпление или на престъпление по служба, не са инкриминирани с обвинителния акт. Наистина по делото е налична счетоводна справка за начисления на аванс на името на св. М. от септември 2005г. до октомври 2008г. вкл. за сумата от по 100, 00 лева за всеки месечен период, както и саморъчно изготвена писмена декларация, че ги е получила. От друга страна обаче е налице и еднократно начисление  на аванс на сумата от 400, 00 лева на името на св. М. за юни 2010г. Фактът на получаване на тази сума е категорично оспорен от свидетелката както в писмената декларация, представляваща неразделна част от счетоводната справка (л.104, том 31 ДП), така и в производството пред съда. В показанията си св. М. /сега с фамилно име Иванчева/ съобщава, че е имала служебни контакти с подсъдимата до 2010г. В действителност от писмените доказателства по делото е видно, че при св. М. са били  преустановени авансовите плащания още  от ноември 2008г., което е друг самостоятелен аргумент, че тази сума не е била заявавана като авансово плащане и се касае за произволно начисление, за да бъде захранена с нея касата на подсъдимата, свързано с последващото ѝ присвояване.

В случая с личните данни на св. О.А. Д., използвани от подсъдимата, е установено следното. По отношение на този свидетел са инкриминирани първите два механизма на присвояване на парични средства, а именно– по касов път (чрез неправомерно начисляване и удържане на аванс, предназначен за изплащане в брой), по банков път (чрез неправомерно начисляване на по-голямо от дължимото трудово възнаграждение и пренасочване на горницата над дължимите суми по сметки, контролирани от подсъдимата). Съгласно обвинението подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс на името на св. Д., както следва: за всеки месечен период от  септември 2005 г. до  февруари 2006 г. в размер на по 150, 00 лв; юни  и юли 2007 г. в размер на по  100, 00 лв, след прекратяване а неправомерните начисления в продължителен период от време на  юли 2008 г. – 200, 00 лв, а след това за всеки месечен период  от септември до ноември 2008 г. вкл. за сумата от  200, 00 лв.

В разпита си пред съда св. Д. заяви, че няма съхранен спомен относно факта на заявен и начислен аванс към инкриминирания период. Тази доказателствена непълнота е отстранена чрез предявяването на справка на л. 92,  том 31 ДП. Свидетелят потвърди авторството на този документ, както и съдържанието на текста, с който е изпълнен. От съдържанието на декларацията към счетоводната справка в том 31 ДП е видно, че от страна на с. Д. са били оспорени плащанията на аванс за периода 2007-2010г., респективно – оспорени са били подписите, положени  в авансовите списъци от този период.

Обект на почеркова експертиза от ДП са били единствено оспорените от св. Д. подписи, които са били положени от негово име  в авансовите списъци за и юни и юли - 2007г., юли, септември, октомври  и ноември - 2008г. от името на О.А. Д. (стр.8 от заключението). За част от подписите, а именно за тези, които са положени от името на св. Д. в авансови списъци от месеци юни и юли 2007г., юли, септември и октомври 2008г.,  е установено, че са положени от подсъдимата (стр.22, стр.23 от заключението). За останалия изследван с почеркова експертиза подпис, а именно – относно положения за ноември 2008г. е  класифициран  в т.9, б.”д” от заключението на експертизата сред категорията подписи, чиито автор в лицето на подсъдимата обективно не може да бъде установен, но със сигурност не е положен от св. Д..

Съдът намира, че обвинението за присвояването на инкриминираните суми по първия описан по-горе механизъм, свързан с авансовите плащания в инкриминирания период, е доказано по несъмнен и безспорен начин независимо, че част от периода (този за 2005г. и 2006г.) не е бил изследван с почеркова експертиза, а за един от подписите от изследвания период, не се установява да е положен именно от подсъдимата. Основание за такъв извод се извлича от съчетания анализ на заключението на почерковата, съдебно-счетоводните и компютърно-техническите експертизи, от доказателствената съвкупност, относима към начина, по който са били изготвяни авансовите ведомости (единствено и само от подсъдимата), както и от доказателствената съвкупност, относима към начина, по който е била организирана дейността на оперативната каса, поверена за управление на подсъдимата (без практическа възможност подсъдимата да бъде замествана в касовата дейност), като в този смисъл са  показанията на свидетелите от проверяващия екип, както и показанията на свидетели служители във финансовия отдел на СДВР. Относно неоспорените плащания се установява, че те съответстват на неправомерни начисления за добавки, които не са били дължими на св. О. Д. (стр.8 –стр.11 от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП). С оглед изложеното е без значение обстоятелството дали подсъдимата се  е объркала в собствената си отчетност и е допуснала авансът, с който следвало да отчете липсата на парични средства, представляващи неправомерно генериран излишък за трудовото възнаграждение, да бъде изплатен на св. Д., вместо да го усвои лично. Във всички случаи тя е знаела, че сумите, които неправомерно начислява за недължими добавки към трудовите възнаграждения, ще бъдат изплатени като аванс и не подлежат на връщане и/или заместване.  

Съдът намира, че е доказана и втората част от обвинението, свързана с личните данни на св. Д., а именно в частта, в която наказателната отговорност на подсъдимата е ангажирана за това да е начислила в повече от дължимото по ведомост (сумата от 200, 00 лева) на името на св. Д. за  юли 2009 г., както и да е присвоила горницата над дължимото по банков път. Това обстоятелство е установено от писмени докзателства в том 5 ДП (л.12).  

Що се отнася до св. О.В.Г., случаят който засяга неговата самоличност е подобен на част от описаните по-горе случаи, при които  съответният свидетел е ангажиран от прокуратурата, без обаче на подсъдимата да е повдигнато и предявено обвинение във връзка с използването на неговите лични данни С обвинителния акт не е инкриминиран случай, свързан със св. О.В.Г.. От друга страна, от писмените доказателства счетоводна справка на л.93, том 31 ДП) е установен фактът на еднократно начислен аванс на името на този свидетел в размер на 900, 00 лева за септември 2009г. Подписът, положен от името на този свидетел в авансовия списък е категорично оспорен от него, оспорен е и фактът да е получил еднократно посоченото по-горе авансово плащане. Отделно от това, от показанията на св. О.Г. се установи, че познава подсъдимата Т. във връзка с изпълняваните от нея през инкриминирания период служебни функции като касиер, но свидетелят е категоричен, че през септември 2009 г. е работел в О „СОД”-СДВР, но нито е заявявал, нито е получавал парични суми като аванс към заплатата си. Предявяването на посочената счетоводна справка на л. 93, том 31 ДП, допълнително изяснява фактите по случая, а именно, че декларацията към нея  е изготвена от него, като се съгласява напълно с писмените изявления в нея. Отделно от това, с почеркова експертиза е изследван подпис, положен от името на св. О.Г. в авансов списък за септември 2009г. (стр.8 от заключението). Съгласно заключението на експертизата този подпис не се доказва да е положен от подсъдимата, но със сигурност не е идентичен с подписа на св. О.Г.. Тройната СИЕ  (том 33 ДП) не е установила неправомерни начисления на името на този свидетел за посочения спорен период, които да компенсират удръжката за аванс, който не е получил (стр.8, стр.37 от заключението), поради което съдът приема за установено, че подсъдимата е допуснала на св. Г. да бъде причинена щета и това е свързано пряко с нарушение на служебните задължения, които за нея са произтичали от разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ.

Описаната доказателствена съвкупност, ценена в съчетан анализ със заключението на съдебно – счетоводните и компютърно-техническите експертизи, е достатъчна, за да се приеме, че подсъдимата е осъщствила състав на престъпление и във връзка с неправомерните удръжки на сумата от 900,00 лева, еднократно начислена като аванс на името на св. О.Г. за септември 2009г. и удържана срещу подпис в авансовия списък, който подпис този свидетел не е положил. Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени източници, от които е видно, че през септември 2009г. плащанията по авансовите списъци вече са се извършвали от главния касиер на СДВР, пред когото се явавала само и единствено подсъдимата, за да ги подписва вместо съответните служители, съдът приема за установено, че в случая със св. О.Г. е доказано не само извършено от нея документно престъпление по чл.308, ал.1 НПК (налице са преки свидетели, че подписът в този период е бил полаган само и единствено от нея), както и на престъпление по чл.282, ал.1 НК, доколкото при това положение е доказана съставомерната специална цел, предвидена в състава на това престъпление.

Съдът намира, че обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични суми в брой, начислени в авансови списъци на името на св. П.Л.Б.. Съгласно обвинението подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс, както следва: за всеки месечен период от февруари 2008 г. до юни 2008 г.вкл. за сумата от по 200, 00 лева; едноратно начислен аванс за април 2009 г.  в размер на  500, 00 лева; еднократно начислен аванс за  юни 2009 г. в размер на  650, 00 лева лв, както и еднократно начислен аванс за март 2010 г. в размер на 600, 00 лв. Обвинението и в тази част е доказано по несъмнен и безспорен начин, на първо място поради показанията на св. П.Л. в производството пред съда, ценени в съпоставка с прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от него в досъдебното производство. В производството пред съда св. Л. посочи, че не познава подсъдимата. Съдът намира, че ако той е имал регулярен служебен контакт с касиера на СДВР, би следвало да е имал лични впечатления за съответното длъжностно лице. Липсата на спомен за това дали през инкриминирания период св. Л. е получил инкриминираните авансови плащания, е преодоляна въз основа на прочетените показания, които са източник на доказателства за това, че през инкриминирания период св. Л. е получавал възнаграждението си по банков път. Този факт логично кореспондира с липсата на спомен кой и какъв е бил касиерът на О”СОД” – СДВР. Конкретният период, коментиран в прочетените показания на св. Л., е установен на базата на предявената справка, изискана от него по повод проведената вътрешна проверка по случая през 2012г. (л. 96, том 31 ДП). От съдържанието на същата е видно, че категорично е бил оспорен фактът на получени аванси за посочените в счетоводната справка периоди. Оспорени са били и подписите в съответните авансови списъци.  Свидетелят потвърди пред съда като участието си при изготвянето на тази справка, така и съгласие със съдържанието на ръкописния текст, с който същата е изпълнена.

На второ място доказателствената обезпеченост на тази част от обвинението е налице с оглед заключението на съдебно – счетоводните, компютърно –техническите и почерковата експертиза от ДП. На отделно обсъждане подлежи тази част от почерковата експертиза, която засяга подписите на П.Л.Б.. Обект на тази експертиза са авансовите списъци, в които от името на св. Л. е положен подпис, а именно в списъците за февруари, март, април, май и юни - 2008г., април 2009г. и юни 2009г., както и за март  2010г. Периодът на изследваните авансови списъци в този случай съвпада с инкриминирания период. За всички изследвани подписи е несъмнено установено, че не са положени от св. Л., като за част от изследваните авансови списъци (за  февруари, март и юни 2008г.) е установено, че не съдържат достатъчно данни за устойчиви писмено – двигателни навици, за да бъдат свързани с подсъдимата. За останалата част от изследваните подписи (за април и май 2008г., за  април и юни 2009г., както и за  март 2010г.) е установено, че са положени от подсъдимата (стр.22, стр.23 от заключението на ПЕ). Твърдението на св. Л., че  е получавал през инкриминираните периоди възнаграждението си по банков път допълва фактите, установени от заключението на почерковата експертиза  и обосновава обвинителната теза в  степента, която се изисква от разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК.

Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимата е доказано и в частта, в която се твърди, че е присвоила парични средства на базата на използвани от нея лични данни за св. П.Б.Б. и формирането на неправомерни начисления и удръжки към неговото трудовото възнаграждение в качеството му на служител в О„СОД” – СДВР. Инкриминиран е фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен на името на св. Б. аванс за следните периоди и парични суми: юни 2008 г. – 100, 00 лв; юли 2008г. – 200, 00 лв; август 2008г. – 100, 00 лв; за всеки месечен период от септември 2008г. до  ноември 2008г. вкл. сумата от по 200, 00 лв. По повод извършената вътрешна проверка по случая през 2012г. е била изготвена счетоводна справка (л.97, том 31 ДП), в която са били отразени изплатените аванси за инкриминирания период и в която е налична декларация от св. Б., че не ги е получил. В производството пред съда св. Б. потвърди факта, че ръкописният текст в декларацията е изпълнен от него, както и че е автор на подписа под този текст. Показанията на св. Б. са източник на доказателства за това, че през инкриминирания период действително е получавал аванс, но същият му е бил изплащан по банков път. На тази база е оспорен фактът, в същото време св. Б. да е получавал аванс и по касов път. Тази част от доказателствената съвкупност, както и показанията на св. П.Е.П. поставят въпроса за изключително занижен и дори липсващ контрол върху дейността на подсъдимата през инкриминирания период, както и въпроса за допълнителни проблеми със счетоводната система на СДВР, която е допускала авансово плащане да бъде начислено едновременно в авансов списък за изплащане по банков и по касов път. Отделно от това, показанията на св. Б. са проверени със заключението на почерковата експертиза, която е установила, че подписите в авансовите списъци за всички инкриминирани месечни периоди са положени от подсъдимата, т.е. паричните суми са били усвоени в брой от нея (стр.22, стр. 23 от заключението).

Относно обвинението подсъдимата да е присвоила парични средства, начислени и удържани от трудовото възнаграждение на св. П.Е.П., съдът намира за установено следното. С обвинителния акт е инкриминиран фактът подсъдимата да е получила неправомерно начислен от нея аванс за следните периоди и парични суми: за всеки месечен период от септември 2005 г. до декември 2005 г. на сумата от по 150, 00 лв; в размер на по 150, 00  лева за всеки месечен период през 2006г. и 2007г., сумата в размер на по 15, 00 лева за всеки месечен период от януари 2008 г.  до октомври 2008 г., еднократно за  април 2009 г. в размер на 500, 00 лв; за юни 2009  г. – 600, 00 лв.; юли 2009 г. – 800, 00 лв; април 2010 г. – 350, 00 лв; май 2010 г.– 400, 00 лв.; юни 2010 г.– 450, 00 лв; ; август 2010 г.– 400, 00 лв. Несъмнено е установена връзката между личността на подсъдимата и така инкриминираните деяния. Въз основа на показанията, дадени от св. П. в производството пред съда, се установи, че той действително познава подсъдимата за периода, в който е работил в направление О“СОД“-СДВР, а  именно от периода между  1994 г.  и 2014 г., но също така е категоричен, че от 2005 г. до 2010 г. не е получавал аванс в брой на каса, тъй като го е получавал по банков път. С други думи едновременното начисление на аванс, подлежащ на изплащане по банков и по касов път, се наблюдава и в случая със св. П., като в тази част неговите твърдения не са опровергани от останалия доказателствен материал и обосновават извод, че  касово изплащане на аванс с негово участие не е било осъществено, а съответните парични суми са били присвоени от подсъдимата.  

Вярно е, че в разказа си пред съда св. П. потвърди участието си при съставянето на декларация и полагането на подпис към счетоводна справка на л.98, том 31 ДП. Вярно е също така, че в посочената декларация са оспорени единствено авансовите плащания за 2009г. и 2010г., както  и че на тази основа в досъдебното производство по тази част от обвинението са били изследвани само авансовите списъци за 2009г. и 2010г. Също така е вярно, че в една или друга степен принос за доказателствената обезпеченост на обвинението в тази част има и заключението на почерковата експертиза от досъдебното производство. За част от изследваните подписи, а именно за положените от името на св. П.Е.П. за  юни и юли  2009г. , е установено, че се идентифицират с подписа на подсъдимата (стр. 22, стр. 23 от заключението). Тази част от заключението на почерковата експертиза следва да се цени в съпоставка с показанията на св. П.Е.П., че никога не е упълномощавал във връзка с трудовото си възнаграждение когото и да било да го получава плащания вместо него в брой на каса. Останалата част от изследваните  с почеркова експертиза подписи, а  именно положените от името на П.Е.П. за  април  2009г., както и в авансовите списъци от април, май, юни и август 2010г. не се доказва да се идентифицират с подписа на подсъдимата, но от друга страна е несъмнено установено, че техният автор не е св. П. (т.9, б.“в“ и стр.26, стр. 27 от заключението). Въпреки липсата на категорична идентификация на подписа на подсъдимата във всички инкриминирани случаи, съдът намира, че обвинението е доказано по начина, изискуем по чл.303, ал.2 НПК в пълния му обем. На първо място това е така поради факта, че  свидетелят П., подобно на свидетелите А.Н.С. и В.С.Н., обвързва крайната част на периода на авансовите плащания в брой до момента, в който в СДВР са били въведени банковите преводи  при изплащането на трудовите възнаграждения. Този свидетел буквално заяви следното пред съда: „За посочения период, когато аз съм получавал по банков път, аз не съм се разписвал никъде.” От показанията на св. В.С.Н. се установи по несъмнен и безспорен начин, че този момент е от около 2002г., т.е. значително преди началото на инкриминирания период. Според някои писмени доказателства по делото, ценени в съчетан анализ с гласните доказателства,  е видно, че началото  на банковите разплащания е изнесен дори още по– назад във времето, а  именно  от 2001г. Източник на доказателства в подкрепа на този извод е  счетоводна справка със съдържаща се в нея декларация от св. М.Ч. (л.81, том 31 ДП), ценена в съпоставка с показанията на св. Ч., дадени от него в производството пред съда.  Следователно достоверен източник на доказателства за действително изплатените аванси са показанията на св. П.Е.П., дадени от него пред съда, ценени в съпоставка с показанията на свидетелите А.Н.С. и В.С.Н.. По изложените съображения е ирелевантен е фактът, че при изготвянето на декларация към счетоводна справка към акта за начет (л.98, том 31 ДП) свидетелят П.Е.П. е оспорил само част от плащанията на аванс в брой в касата на подсъдимата, независимо, че е потвърдил категорично да е съпричастен към изготвянето на този документ.  На второ място обвинението в частта относно присвоените от подсъдимата суми чрез неправомерни начисления и удръжки, направени на името на св. П.Е.П., е потвърдено и от заключението на петорната ССчЕ (том 33 ДП), с която е установен фактът на неправомерни начисления, чиито размер съвпада с  удръжките за авансови плащания, направени на името на П.Е.П. за съответните месечни периоди в рамките на инкриминирания период. Съвпадението на неправомерните начисления с инкриминираните удръжки за аванс на името на св. П.Е.П., както и изключителната лична отговорност на подсъдимата за изготвянето на авансовите списъци и управлението на паричните суми в касата на О „СОД” – СДВР за периода, в който са регистрирани неоспорените от този свидетел плащания (септември 2005г. – октомври 2008г.), са все факти и обстоятелства, които са достатъчни за категоричен извод, че подсъдимата е лично съпричастна към присвояването на паричните суми, инкриминирани и за този  период.  

Макар и по делото да не е разпитан св. Ц.А.А., това обстоятелство е без значение, доколкото конкретни деяния, свързани с използване личните данни на това лице не са инкриминирани в обвинителния акт. В тази връзка следва да бъде обсъдена тази доказателствена съвкупност, от която самостоятелно се установява, че подсъдимата е автор и на неинкриминирани по делото изпълнителни деяния на престъплението, за което е предадена на съд, при които са използвани личните данни и на това лице и които съответно следва да бъдат отчетени на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. По делото е налична счетоводна справка с приложена към нея декларация, която изхожда от Ц.А. и неговият подпис не  е оспорен от страните (л. 113, том 31 ДП). В посочената справка Ц.А. е признал факта на получени от него авансови плащания за периода от септември 2005г. до октомври 2008г. вкл. в размер на по 90, 00 лева за всеки месечен период. Оспорил е начисленията и удръжките за аванс, направени на негово име за февруари 2010г. в размер на 500, 00 лева и за май 2010г. – в размер на 400, 00 лева. Оспорените подписи са изследвани с почеркова експертиза, която в т. 9, б.”д” ги е класифицирала сред подписите, които представляват произволни графически знаци и са несъпоставими за нуждите на сравнителен анализ с подписа на подсъдимата, но за които е установено, че са от категорията подписи, които не са положени от посоченото  в авансовия списък лице.  Това обстоятелство и доказателствата, въз основа на които се установява изключителната лична отговорност на подсъдимата за изготвянето на авансовите списъци и управлението на паричните суми в касата на О „СОД” – СДВР, са достатъчни за категоричен извод, че е присволила и сумата от общо 900 лева, неправомерно начислена и удържана като авансово плащане на името на св. Ц.А..

Доказано е и участието на подсъдимата в изпълнително деяние на престъпление, което засяга личността на св. Ц.К.Н.. Инкриминирани са всички авансови плащания, които съгласно счетоводна справка на л.114, том 31 ДП са осчетоводени за периода от януари доюни 2007г. за сумата от по 100, 00 лева, за юли и август 2007г. – на сумата от по 150, 00 лева, за септември и октомври 2007г.- на сумата от по 200, 00 лева, през януари 2008г. за сумата от 100, 00 лева, от февруари до ноември 2008г. за сумата от по 200, 00 лева за всеки месечен период, за февруари 2010г. и май 2010г.  еднократни начисления в размер на по 400, 00 лева. Подписите в авансовите списъци, относими към инкриминираните периоди, без изключение, са били обект на изследване с почеркова експертиза (стр.9 от заключението). Въз основа на това заключение е установено, че те не са положени от Ц.Н., като част от тях са класифицирани в т. 9, б.”д” от заключението като подписи, при които липсва съпоставим графичен материал и представляват произволно измислен знак. Това са подписите, положени от името на св. Н. в авансовите списъци от  август  2007г., януари, февруари, септември и октомври  2008г. (стр. 26, стр. 27 от заключението). За останалата част от изследваните подписи, описани на стр. 22 и стр. 23 от заключението, е налице още по-висока степен на доказване в полза на обвинителната теза, тъй като е установено, че са положени от подсъдимата. Съпоставката на ПЕ със заключението на СИЕ (том 33 ДП), както и декларацията на л.114, том 31 ДП обосновава извод, че обвинението за участието на подсъдимата в първия механизъм на присвояване при параметрите, описани по-горе, е обосновано по несъмнен и категоричен начин.

Обвинението е доказано и в частта, в която се твърди, че подсъдимата е присвоила парични средства с втория инкриминиран механизъм, описан по-горе,  а именно чрез начисления на недължими надбавки в повече към трудовото възнаграждение и последващото им удържане от заплатата на съответния служител чрез отклоняването им по сметки, контролирани от подсъдимата. В този смисъл е инкриминирано присвояването на сумата от по 200, 00 лева за всеки месечен период от декември 2008г. до юни 2009г. вкл. След кратко прекъсване на неправомерните начисления на името на Ц.Н. за юли 2009г., тази престъпна дейност е подновена от август до септември 2009г. вкл., когато на името на св. Ц.Н. последователно за съответните месечни периоди е начислена сумата от 700, 00 лева и 800, 00 лева. Този вид престъпна дейност, свързана  с  неправомерните начисления на името на Ц.Н. и присвояването им по банков път чрез пренасочване към контролирани от подсъдимата банкови сметки е била прекратена от нея  едва през октомври 2009г., като в следващи периоди продължила да извършва подобни престъпни деяния чрез използвани от нея  лични данни на други служители от О”СОД”– СДВР (Б.С., Н.Р., С.С. и др.). Тази част от обвинението, подобно на други случаи, в които се касае за присвояване на парични средства по банков път чрез неправомерни начисления и удръжки от заплатата на различни служители на О”СОД”-СДВР,  е доказана въз основа на заключението на съдебно-счетоводните и компютърно-техническите експертизи, от относимите писмени доказателства в том 5 ДП, от показанията на свидетелите – служители във финансовия отдел на СДВР, както и от показанията на свидетели, от които се установява, че не са получавали фишове с информация за трудовото си възнаграждение (т.напр. от показанията на св. Й.К. и св. М.М.).  Доказателства за липсата на подавана служебна информация на служителите в О”СОД” за начисленията и удръжките от трудовите им възнаграждения кореспондират непротиворечиво със свидетелски показания на друга група свидетели, чиято дейност е била свързана с финансовия отдел и вътрешните контролни органи на СДВР, а именно с показанията на свидетелите К. и К.. Така очертаната доказателствена съвкупност дава логично обяснение на факта защо срещу подсъдимата не е имало никакви оплаквания и как  престъпната ѝ дейност е станала възможна до голяма степен и поради липсата на прозрачност и публичност в рамките на съответната институция за извършваните от нея действия.

В случая със св. Ц.Н. съдът намира за установено следното. Обвинението е инкриминирало присвояването на суми, начислени като авансови плащания на името на тази свидетелка, а именно по 150,00 лева за всеки месечен период от септември 2005г. до април 2006г. Разпитът на тази свидетелка в съдебното производство е обективно невъзможно да се проведе, тъй като е починала. Не е налице и съгласие по смисъла на чл.281, ал.5 НПК за прочитане показанията, които тя е дала в досъдебното производство. Въпреки това съдът намира, че обвинението и в тази част се доказва в степента, в която това се изисква от разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК. Несъмнено е установено, че и в случая със св. Н. подсъдимата е съпричастна към неправомерни начисления  и удръжки под предлог, че е заявен аванс за получаване в брой на каса, след което съответните суми са били присвоени от нея. Съдът приема, че това е така, тъй като единственият касиер в О”СОД” – СДВР през инкриминирания период е била подсъдимата. Тя е била и единственото лице, което е било оторизирано да изготвя авансовите списъци на базата на направените от служителите заявки, като тези обстоятелства са установени по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите, включени в проверяващия екип от „Материално звено” на СДВР, както и от показанията на свидетелите, които са бивши и настоящи служители във финансовия отдел на СДВР. Ето защо съдът приема за установено, че счетоводната справка за начисленията и удръжките в размер на по 150,00 лева за всеки месечен период от септември 2005г. до април 2006г. вкл., както и писмената декларация  към нея, която изхожда от Ц.Н. и не е оспорена от страните, са достоверен източник на доказателства. Фактът, че в счетоводната справка свидетелката е посочена с презимето П. вместо с действителното ѝ презиме – П., не променя този извод, тъй като идентификацията на св. Н. е самостоятелно извършена въз основа на други елементи от личните ѝ данни, а  именно въз основа на единния граждански номер, отбелязан в справката и декларацията към акта за начет (л.116, том 31 ДП), който съответства на тези лични данни, които са отразени в протокол за разпит на свидетелката от ДП (л.215, том 27 ДП).  

В посочената декларация е оспорен както фактът св. Н. да е получила отразените в справката парични суми, представляващи начисления за аванс, така и подписите в съответните авансови списъци да са положени от нея. Съдът намира, че писмените доказателства, от които се установява оспорване на плащанията, са проверени в достатъчна степен със заключение на почерковата експертиза от досъдебното производство. С относимата към този  въпрос част от заключението е установено, че подписът, положен от името на Ц.  Н. в авансовия списък за март 2006г., се  идентифицира с подписа на подсъдимата (стр. 23 от заключението). Останалите подписи, отразени в счетоводна справка,  са класифицирани от експертизата в т. 9, б.”д” – такива, които представляват произволно измислен графичен знак, несъпоставим с подписа на подсъдимата и св. Н.. Съдът не открива основателна причина св. Н. да е била мотивирана да декларира писмено произволен отказ, свързан с осчетоводените на нейно име начисления на авансови плащания, нито причина да полага произволни знаци в авансовите списъци вместо обичайно използвания от нея подпис. По отношение на подсъдимата обаче, доколкото тя е  била единственото лице  през инкриминирания период с легален и регламентиран достъп до наличностите в касата на О”СОД” – СДВР, се установява именно такъв мотив да създаде привидна законосъобразна отчетност на разход относно присвоените от нея парични средства. Общият размер на присвоената от подсъдимата парична сума чрез механизъм на използване на личните данни на св. Н. възлиза на 1200, 00 лева. Отделно от това, от ССчЕ ( том 33 ДП) се доказва фактът, че и в този случай е засегнато имущество на СДВР, т.е. начисленията, които впоследствие са присвоени в брой от подсъдимата, надвишават размера на трудовото възнаграждение, което е било определено към инкриминирания период за заеманата от св. Н. длъжност. Това обстоятелство е допълнителен аргумент за обоснованост на обвинението в тази част.

В случая със св. Ц.М.Ц. (с фамилно име С. към момента на провеждане на вътрешния финансов одит по случая– л.115, том 31 ДП)  от обвинението е инкриминиран фактът подсъдимата в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. да е  начислила в повече от реално дължимите суми за допълнителни възнаграждения на 16 служители от О „СОД”-СДВР сума, възлизаща общо в размер на 8651,00 лева, като се твърди, че сред този кръг служители е и св. Ц.. Съдът прие за установено, че и в тази част обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Доказан е фактът сумата, образувана между реално дължимите суми и горницата, образувана от неправомерните допълнителни начисления, да е била отчитана от подсъдимата в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. като удръжки за заем към ВСК за 16 служители, между които св. Ц.. Основният източник на доказателства по тази част от обвинението е петорната ССчЕ, въз основа на която е установено, че удържаната сума от трудовото възнаграждение на св. Ц. в размер на 180, 00 лева се включва в общия размер на неправомерните начисления и удръжки към ВСК за посочения период, които възлизат в размер на 8651,00 лева. Съдът прие за установено, че св. Ц.М.Ц. както и останалите 16 служители на О”СОД”, чиито лични данни били използвани от подсъдимата през посочения по-горе период с тази цел, не са били членове на ВСК и в действителност не са имали задължения към касата. Източник на доказателства в тази насока в частта относно извършените неправомерни начисления и удръжки на името на св. Ц.М.Ц. са нейните собствени показания. Св. Ц. разказа на съда, че познава подсъдимата, като касиер в О”СОД” –СДВР, където самата Ц. е била служител в СДВР в продължение на 23 години, считано от 1990 г.

Св. Ц. посочи, че е в „неутрални” отношения с подсъдимата. Тя потвърди и факта на членство във ВСК, но с едно съществено уточнение, а именно, че този факт се отнася във времето, през което е започнала работа в СДВР, т.е. през 1990 г., когато според собствените ѝ показания изтеглила заем от ВСК в размер на 500, 00 лева и изплатила за „година или две” на „малки вноски”. Очевидно е, че този случай се отнася значително преди инкриминирания период, а начислената и удържаната от подсъдимата сума от 180, 00 лева не е била отчетена  в поименен картон сред водените във ВСК картони, което е самостоятелно основание да се приеме, че е била присвоена от нея.

В случая със св. Ц.М.Ц. се установи, че подсъдимата е присвоила и парични суми по първия описан по-горе механизъм, а именно чрез начисления и удръжки в авансови ведомости, на базата на които управляваната от нея каса е била захранвана със суми в брой, без същите да са били заявявани и получени от съответния служител, респективно от св. Ц.. Такъв е случаят с начисленията на авансови плащания в размер на 100,00 лева за януари и юни 2007г., като тези начисления са отразени в счетоводна справка  на л.115 от том 31 от ДП, която отделно от това съдържа декларация от св. Ц., че не е получила отразените в справката суми и с която от нея са оспорени подписите, положени от нейно име в съответните авансови списъци. В тази част изявленията на св. Ц. в коментираната по-горе писмена декларация са потвърдени  в показанията ѝ пред съда с уточнението, че поначало е започнала да получава  трудовото си възнаграждение по банков път веднага щом била въведена такава организация. Споменът на св. Ц. кога точно е станало това (според нея около 10-15 години, след като е започнала работа, т.е. между 2000 г. – 2015г.) до голяма степен съвпада с останалата част на доказателствения материал, т.напр. с показанията на св. В.С.Н., който от своя страна съобщава, че това се е случило в края на периода 2001г.- 2002г. Независимо, че свидетелските показания  вариативно очертават периода, към който се отнася този контролен факт, във всички случай следва да се приеме, че картовите разплащания са били въведени във финансовия отдел на СДВР значително преди януари и юни 2007г., т.е. значително преди подсъдимата да  направи начисления за изплащането на аванс на името на св.Ц.М.Ц. (тогава с фамилно име С.). В показанията си пред съда св. Ц. потвърди категорично факта, че си спомня за извършена в СДВР вътрешна проверка, по повод на която е била разпитвана, факта, че е изготвила декларацията в посочената счетоводна справка и се е подписала под нея, а отделно от това, в тази част нейните показания са потвърдени от заключението на почеркова експертиза в досъдебното производство, приета в хода на съдебното следствие без възражения от страните. Въз основа на заключението по т. 9, б. „г” на почерковата експертиза е несъмнено установено, че изследваните подписи в авансовите списъци за януари и юни 2007г. са положени от подсъдимата (стр.23 от заключението). За да приеме, че подсъдимата е съпричастна и към присвояването на сумата от 200 лева, представляваща неправомерно начислен от нея аванс на името на св. Ц., съдът съобрази и факта, че към съответните авансови ведомости не е приложено пълномощно, което да обори нейните твърдения, че на подсъдимата не е било делегирано правото  да получава трудовото ѝ възнаграждение. С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че е доказано и  присвояването на посочените по-горе суми, възлизащи общо на 200, 00 лева, начислени и удържани неправомерно от възнаграждението на св. Ц.М.Ц. за два отделни месечни периода,  но поради липсата на  повдигнато и предявено съответно обвинение за този случай, подобно на други деяния, за които също липсва обвинение, той следва да се отчете на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

С обвинителния акт е инкриминиран фактът на присвояване на парични средства по първия описан по-горе механизъм, като се твърди, че подсъдиата използвала личните данни на св.  Ю.Д.. Съдът намира, че обвинението е доказано по изискуемия съгласно чл.303, ал.2 НПК начин и в тази част. И в този случай се касае за начисления и удръжки в авансови ведомости, на базата на които управляваната от подсъдимата каса е била захранвана със суми  в брой, без същите да са били заявявани и получавани като авансови плащания към трудовото възнаграждение от съответния служител, респективно и от св. Д.. Такъв е случаят с начисленията на авансови плащания общо в размер на 400, 00  лева за 2005г., общо в размер на по 1200, 00  лева – за 2006г. и 2007г., общо в размер на 1000, 00  лева– за 2008г., общо в размер на 1500, 00  лева – за 2009г. и общо в размер на 1900, 00  лева – за 2010г., отразени в счетоводна справка  на л.118, том 31 от ДП или общият размер на неправомерните начисления, направени от подсъдимата на името на св. Ю.Д., възлиза на 7200, 00 лева. Вярно е, че към посочената счетоводна справка се съдържат писмени изявления от името на св. Д., в които частично е потвърдил изложените данни за получен от него аванс, а  именно тези, които се отнасят до 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. В писмената декларация обаче св. Д. не е взел отношение относно начисленията за юни и юли 2010г., отделно от това върху писмения текст с отбелязване на началото и края на периодите относно получени от него суми има видимо нанесени корекции, които не са скрепени с неговия подпис. Към момента на разпита на св. Д. в производството пред съда от съставянето на декларацията е изминал продължителен период от време – повече от 10 години.

По изложените съображения съдът се доверява изцяло на показанията, които св. Д. е дал в съдебното производство и в които се твърди, че още от 2005г. свидетелят не е получавал в брой авансови плащания поради изискване на банкова институция, с която имал сключен договор за ипотечен кредит, като в този смисъл не се поддържат писмените изявления в декларацията, съставена от него по повод вътрешната проверка в СДВР.  Отделно от това според заключението на почерковата експертиза от досъдебното производство подписите, положени от името на Ю.Д. в авансовите списъци за  юни, септември и октомври - 2007г., за юни и август  2009г., както  и за  януари 2010г., категорично не са идентични с неговия подпис и дори се идентифицират с подписа на подсъдимата. Тази част от експертизата самостоятелно опревергава писмената декларация на св. Д., представляваща неразделна част от посочената по-горе счетоводна справка,  а именно  тази част, в която е потвърдено този свидетел да е получил част от сумите, описани в нея. Плащанията за 2007г. са именно част от формално потвърдения в писмената декларация период. Следва да се отбележи, че случаят с изследването на подписите на св. Ю.Д. е един от малкото, в които с почерковата експертиза са били проверени почти всички отразени в съответната счетоводна справка случаи независимо от наличието на пълни или частични признания на плащанията от съответния служител. Като обект на изследване не е описан единствено подписа на св. Д., положен в авансов списък за юли 2008г.  

Поначало обект на изследване са били подписите от името на св. Д., положени в авансовите списъци  от посочените в коментираната по-горе счетводна справка месечни периоди с малки изключения (подписът за юли 2008 г.  и част от подписите за 2010г. (стр. 9 и 10 от заключението). За значителна част от подписите, а  именно положените от името на св. Ю.А.Д. в авансовите списъци от ноември и декември 2005г., март, юли, август и септември 2006г., положените в списъците от март, май, юли, август, ноември и декември  2007г., за януари, февруари, юни, август, септември и октомври 2008г., както и за  април  2010г. на базата на заключението по т. 9, б. „в” и б.”д”  категорично се изключва да са изпълнени от св. Д..

За друга част от подписите почерковата експертиза е установила, че действително са положени от Ю.А.Д., а именно подписите в авансовите списъци за  септември и октомври  2005г., след прекъсване на плащанията с установен в лицето на този свидетел подпис – за януари, февруари, април,  октомври, ноември и декември  2006г., януари, февруари и април 2007г., както  и за март, април и май  2008г. (т. 9, б. „а” от заключението). Видно е обаче, че периодите на съответствие не са последователни, а някои от тях са със значителни прекъсвания, т.напр. самостоятелно въз основа на това заключение не става ясно защо са налице прекъсвания за март 2006г., след като се твърди, че подписите за февруари и април 2006г. в авансовите списъци  са положени от св. Д., както  и защо е налице несъответствие с подписа на свидетеля за  месечните периоди от май до септември 2006г. вкл., когато подписите в съответните списъци според почерковата експертиза не са положени от св. Д..  Съдът въз основа на изложеното по-горе приема за установено, че не е ясно при какви обстоятелства са били положени подписи от св. Д. поне в тези случаи, в които е установено съответствие с подписа на този свидетел и  дали полагането на подпис не се е случило в момент, в който да са му били поднесени и други документи за подпис и същият действително да е положил подпис без фиксирано внимание от негова страна какво точно подписва. Отделно от това, съпоставката на показанията, дадени от св. Д., със заключенията на почерковата експертиза и обсъдените по-горе доказателствени източници, въз основа на които се установява, че от началото на 2009г. плащанията на каса били извършвани само при главния касиер, поставя още един въпрос: защо няма нито един истински подпис на този свидетел от началото на 2009г. до края на инкриминирания период. Логичен отговор на този въпрос се извлича именно от  отнетата възможност на подсъдимата за  самостоятелен достъп до авансовите списъци в процеса на тяхното оформяне след началото на 2009г. до края на инкриминирания период.

 Всичко изложено по-горе, свързано с фактите, установени с почерковата експертиза, е допълнителен аргумент за достоверност на свидетелските показания на св. Д. в частта им, че от 2005г. вкл. не е получавал в касата на подсъдимата аванс в брой. Допълнителен аргумент е и заключението на повторната тройна ССчЕ в том 33 ДП (в състав от вещите лица П.А., Е.М. и Д.С., заменен в СП от ВЛ С.П.) в частта относно периодите на неправомерни начисления и удръжки, както и лицата, чиито лични данни са били засегнати от тази престъпна дейност. Видно е, че дори и в тези месечни периоди, за които почерковата експертиза установява идентичност на подписа в авансовия списък, положен срещу името на св. Ю.Д. с неговия подпис – юни 2006г. както и юни и юли 2010г. (стр. 18 от заключението, л.219, стр.2, том 26 ДП) заключението на тройната ССчЕ установява неправомерни начисления на името на този свидетел за същия период, които очевидно са били компенсирани с удръжка на аванс (стр.8, стр. 12, стр. 39 от заключението, том 33 ДП).  При това положение  е без значение фактът дали подсъдимата е целяла св. Д. неоснователно да се обогати, или случайно е пропуснала да усвои от управляваната от нея каса начисления на негово име аванс. И в двата случая с предприетите от нея операции на начисления и удръжки тя е знаела, че е напълно изключено намерението за връщане или заместване на липсващите суми.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че е доказано и  присвояването на посочените по-горе суми, възлизащи общо на 7200 лева, начислени и удържани неправомерно от възнаграждението на св. Ю.Д., но поради липсата на  повдигнато и предявено съответно обвинение този случай, подобно на други деяния, за които също липсва обвинение, този факт също следва да се отчете единствено на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

 Доказано е участието на подсъдимата в изпълнително деяние на престъплението и с първия инкриминиран механизъм, свързан с инкасирането на суми в брой въз основа на неправомерни начисления и удръжки на името св. Ю.Т.. Инкриминиран е фактът на името на св. Т. да е било извършено начисление за юли 2007г. в размер на 100, 00 лева, както и на сумата от по 200, 00 лева за февруари, октомври и ноември 2008г. за всеки съответен месечен период.  От разпита на св. Т. в производството пред съда се установи, че познава подсъдимата от периода на трудовата си ангажираност в О ”СОД” – СДВР – отдел, в който работила до закриването му през 2013г., като и към момента на разпита ѝ пред съда същата все още е служител на МВР, но в КАТ-СДВР. Нищо от останалата част от фактите, които споделя св. Т., обаче, не може да обоснове защитата на подсъдимата. На първо място св. Т. потвърди авторството на подписа си под писмена декларация с ръкописно изпълнен текст към счетоводна справка, която подкрепя обвинителната теза ( л.119, том 31 ДП).  С декларацията се оспорва фактът св. Т. да е получила сумите, отразени в счетоводната справка. Оспорва се  и подписът в съответните авансови списъци да е бил положен от нея. Отделно от това, в разказа си пред съда св. Т. заяви, че изразява съгласие със съдържанието на декларацията, като уточни, че по принцип не е получава аванс след въвеждането на картовите разплащания. Без значение е фактът, че св. Т. не си спомня този момент, доколкото същият е установен въз основа на обсъдените по-горе свидетелски показания  и е изяснено, че датира от 2001г. Показанията на св. Т. са подкрепени убедително от заключението на почерковата експертиза от досъдебното производство. Въз основа на тази експертиза за част от инкриминирания период, а именно за февруари, октомври и ноември 2008г. е установено, че подписите представляват произволно измислен графичен знак, който не е положен от св. Т., а от друга страна е несъпоставим с подписа на подсъдимата (стр.27 от заключението). В инкриминирания случай от юли 2007г. е установено, че подписът в авансовия списък е положен от подсъдимата (стр.23 от заключението). Така обсъдените доказателствени източници, ценени със заключението на петорната ССчЕ, обосновават единствено възможен извод, че съответните начисления са били извършени от подсъдимата именно за да обслужат престъпната ѝ дейност, доколкото чрез тях съответните средства са постъпили в управляваната от нея каса като наличност, а трудовото възнаграждение на съответния служител е оставало непроменено.

По отношение на св. Ю.Т. е инкриминиран фактът през декември 2008г. подсъдимата да е начислила в повече от дължимото по ведомост към трудовото възнаграждение на св.Ю.К.Т. в размер на 200,00  и това начисление да е било част от сумата  общо в размер на 4600,00 лева, представляваща сбор от всички неправомерни начисления за този месец, извършени на името и на други служители в О”СОД” – СДВР. С твърдението за същия механизъм на присвояване са инкриминирани и други периоди и парични суми, както следва: за януари, февруари, март, април, май  2009г. – начисление на името на св. Ю.К.Т. в размер на по 200, 00  лева,  за юни и юли 2009г.—в размер на   по 300,00 лева, за август 2009г.– в размер на 350, 00 лева, за ноември 2009г. – в размер на 300, 00 лева, за декември 2009г.- в размер на 300,00 лева, за януари 2010г. – в размер на 350, 00 лева, за февруари 2010 г. – в размер на 300, 00 лева, за април 2010г. – в размер на 300, 00 лева, за май 2010г.– в размер на 400, 00 лева, за юни 2010г.  – в размер на 300, 00 лева, за юли 2010г.– в размер на 300, 00 лева, за август 2010г. – в размер на 400, 00 лева. Тази част от обвинението е доказана по несъмнен и безспорен начин въз основа на съдебно-счетоводните експертизи, от писмените доказателства в том 5 ДП, от ревизионния доклад в том 6 ДП, от показанията на свидетелите, участвали в проверката на звено „Материални проверки“ на СДВР, както и с показанията на св. Т.. Вярно е, че тя не можа да си спомни дали е получавала фиш с информация за начисленията и удръжките към трудовото си възнаграждение, вкл. и към инкриминирания период. От друга страна обаче тя е категорична, че е вземала винаги една и съща заплата, т.е. такава с непроменен размер. Това обстоятелство самостоятелно води до извод, че тя не е знаела за начислените в повече суми към трудовото ѝ възнаграждение, респективно – не ги е получавала. При това положение, както и с оглед изключителните правомощия на подсъдимата да генерира данни които рефлектират върху размера на трудовите възнаграждения към инкриминирания период, се обосновава извод, че  неправомерните начисления могат да бъдат свързани само и единствено с подсъдимата.

С обвинителния акт не са инкриминирани конкретни деяния, свързани с личността на св. Ч.Т.Т., независимо че последният е ангажиран от прокуратурата като свидетел. Съдът цени неговите показания, доколкото въз основа на предявената му справка към акта за начет, приложена на л. 117, том 31 от ДП, се установи, че при предварителната проверка свидетелят е оспорил факта да е получавал сумата от 500 лева за април 2010г. Оспорил е и подписа, положен от негово име в авансовия списък за април 2010г. Участието на свидетеля при изготвянето на предявената му декларация е потвърдено и от разпита му пред съда.

 Отделно от това неговият подпис в авансовия списък, положен срещу името за получил въпросната сума е бил изследван с почеркова експертиза, която го е класифицирала сред подписите, изброени в т. 9, б. „д” от същото заключение.  За посочената категория подписи е установено, че са обединени в тази точка въз основа на две характеристики: не са положени от лицето, което е отразено в съответния авансов списък като автор, не се доказва да са положени от подсъдимата или защото представляват произволен графичен знак, или защото не отразяват достатъчен обем от писмено-двигателни навици. В разпит пред съда св. Т. посочи, че никога не е заявявал и получавал аванс (л.1761, стр.2, V том СП). С оглед заключението на СИЕ удръжката на аванс за април 2010г. не е била включена в групата на случаите, в които е компенсирана с неправомерни начисления за сметка на СДВР. Следователно вредата е настъпила в патримониума на св. Т.. Доколкото съдът счита, че и в този случай с оглед обсъдения по-горе доказателствен материал се доказва авторството на подсъдимата в извършването на документно престъпление или на престъпление по служба случаят със св. Ч.Т. следва да се преценява, както и останалите подобни случаи, описани по-горе, на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Информационната стойност на свидетелските показания, обсъдени по-горе, кореспондира със заключението на съдебно икономическите експертизи, които се основават на продължителна и обстойна документална проверка на архива в счетоводството на СДВР, както и на писмените доказателства, които се съдържат в кориците на делото. Те са относими изключително към изясняването на фактите, свързани с втория, третия и  четвърти механизъм на присвояване, обсъдени по-горе, както и за изясняването на  тези случаи от първия механизъм на присвояване, при които или не е налице идентификация на  изследваните подписи в авансовите списъци с подписа на подсъдимата, или не са изследвани подписи в авансовите списъци за съответна част от инкриминирания период, или при които свидетел е потвърдил да е получил отделно плащане, включено в обема на обвинението, независимо че част от самопризнанията му са опровергани от заключението на почерковата експертиза.  

Изложеното до тук изисква съдът да подложи на отделно обсъждане и заключенията на съдебно-счетоводните  и икономическите експертизи, както и да ги съпостави с останалия доказателствен материал.

Със заключение на тройна ССчЕ (л.3-л.27, том 4 ДП) е установен частично механизмът на присвояване на чужди парични средства. Следва да се уточни, че съобразно поставената задача тази експертиза е работила с период  (29.08.2004г. – 16.09.2010г.), който съвпада частично с инкриминирания. Доколкото този период включва и инкриминирания е от съществено значение констатацията, че правото да въвежда основни и месечни данни за служителите на НСОД – СДВР и ОСОД – СДВР за посочения период имала единствено подсъдимата Т., което се установява и от електронните следи за ползвания от нея идентификатор в АИС „ТРЗ“ – „ VaToneva“. Установен е и втори механизъм на манипулации на данните от счетоводната система, свързан с неправомерно начислени и изплатени по авансова ведомост суми на различни служители на НСОД – СДВР и ОСОД – СДВР, без на подсъдимата да са били предоставени протоколи за положен извънреден труд. Третият механизъм на манипулация, установен с тази експертиза, е свързан с неправомерно начисление на добавка за патрулно-постова дейност в общ размер на 69 138, 58 лева, четвъртият  механизъм – с  начисленията на възнаграждения за положен извънреден труд в официални празници  в размер на 11697, 36 лева; петият механизъм – с начисления на суми за пари за път по време на полагаем платен годишен отпуск в размер на 2 229,80 лева; шестият – неправомерни начисления за допълнително материално стимулиране в размер на 1563 лева, седмият – неправомерни начисления за специфични условия на труд в размер на 746, 28 лева, осмият – неправомерни начисления чрез завишаване размера на основната заплата в размер на 476, 95 лева, деветият – неправомерни начисления на процент за прослужено време в размер на 353, 71 лева.

От заключението на тази експертиза се изяснява, че неправомерните начисления на по-високи възнаграждения без документална обоснованост е обслужвало точно определена  цел – усвояването им от подсъдимата по касов и по банков път. С други думи, тези неправомерни начисления не са били предназначени за патримониума на служителите на О”СОД” – СДВР, а са обслужвали престъпната дейност на подсъдимата.  

Изискването на документална обоснованост на начисленията е установено и със свидетелски показания. От показанията на св. Д.Г. се установи, че трудовиците са извършвали начисления въз основа на заповед, която в определени случаи е засягала цяла група служители, свързано с начисляване на процент за прослужено време или въз основа на индивидуална заповед, касаеща новозаначени служители. Показанията на св. Г. са източник на доказателства, че в случай на положен извънреден труд също е следвало да бъде издадена нарочна заповед, придружена с протокол за извънредния труд, в който следвало да бъде отразен периодът, името на служителя, съответните часове извънреден труд, подпис на длъжностното лице, което е удостоверило тези обстоятелства в протокол. От показанията на св. Г. се установи, че възнаграждението за положен извънреден труд не е било изплащано отделно под формата на аванс, т.е. отделно от изплащането на трудовото възнаграждение. Св. Г. разясни това обстоятелство, като посочи, че извънредният труд е елемент от начислението и той е част от осигурителния доход. Това обстоятелство изисквало отработените часове да бъдат въведени в АИС „ТРЗ“, програмата да изчисли дължимата сума, както и сумата за осигуровки, която следва да се осчетоводи при изчисляването на осигурителния доход. В този смисъл допълнителнителните начисления към трудовите възнаграждения, свързани с извънреден труд,  са описани от св. Г. като „плаващи” начисления, тъй като същите според свидетелката са били формирани на базата на внесени данни за  процент на увеличението със съответния код в програмата, свързано с последващото  автоматично трансформиране на тези данни  в конкретна сума, представляваща съответно начисление към трудовото възнаграждение. В съпоставка с инкриминираните случаи, в които на служител е било начислявано и допълнително трудово възнаграждение, е видно, че начисленията за месечните периоди са еднакви (т.напр. начисленото в повече възнаграждение на св. С.И. от по двеста лева за всеки месечен период от  октомври 2008г. до януари 2009г. включително.)

На следващо място, въз основа на посоченото експертно изследване се установи, че усвояването на част от неправомерните начисления е било извършвано в изследвания период след като в началото на съответния месец В.Т. от собствения си идентификатор е извършвала описаните промени в записванията на част от служителите, които получават възнагражденията си по банков път. Промените, въведени от подсъдимата, се състояли в това да промени начина на получаване на трудовите възнаграждения от „по банков път“ – в получаване „на ведомост“.

Първото основно заключение на тройна ССчЕ в том 4 от ДП е източник на доказателства за това, че след въвеждането на описаните промени подсъдимата вписвала данни за получаване на аванс по касов път, без същият да е заявен от съответния служител, респективно, без такъв да се дължи от касата на СДВР. Съгласно заключението на петорната допълнителна СИЕ се установява, че подсъдимата за периода от септември 2005г. до август 2010г. е присвоила на каса неправомерните начисления към трудовите възнаграждения на 98 служители на СДВР, като за повечето от тях начисленията били извършвани многократно.

Така  се установява от фактическа страна, че по партидите на съответните служители били начислявани аванси, но срещу сумата за получател не са били полагани подписи от тях. В единичния брой случаи, при които се установи, че отделни подписи в авансовите списъци са положени от тях (св. Д., Ю.Д., Е.К., Н.Г.) и същевременно част от тях са инкриминирани с обвинителния акт, според настоящия съдебен състав се отнасят или до кражба на подпис от страна на подсъдимата, или до действително усвоен от посочените свидетели аванс. Съдът приема, че това е така на базата на съчетания анализ на показанията, дадени от св. К., Д. и А., въз основа на които се установи, че авансовите списъци поначало били разпределяни на съответните касиери, които от своя страна ги осигурявали в кабинета на главния касиер. Това обстоятелство самостоятелно навежда аргументи за това, че подсъдимата е разполагала в определен момент с хартиения носител на авансовия списък  и е могла да оперира самостоятелно с този документ както намери за добре.

При това положение е без значение фактът дали подсъдимата е имала по-специални отношения със съответния служител и поради това е извършила действия, с които той да се обогати неоснователно  или се е объркала в собствената си отчетност в търсенето на баланс от начисления и удръжки. От съществено значение е фактът на липсващо намерение за връщане или заместване нито от страна на подсъдимата, нито от страна на съответния служител. От съществено значение за съставомерността на деянието е и фактът, че неоспорените авансови плащания, при които авторството на подписа,  положен от името на съответния служител, е потвърдено с почеркова експертиза,  съответстват на неправомерни начисления, тъй като в противен случай удръжката за аванс би довела до инкасирането на по-малки суми при изплащането на заплата на съответния служител в края на отчетния период, респективно – до опасност от разкриване на престъплението.

Съпоставката на тази част от заключението на експертизата с показанията на част от свидетелите, показва, че в тази група служители, които не са полагали подпис на ведомост за получаване на аванси за инкриминирания период, са свидетелите: Ал.Ст. С., Б.Ат.Н., Вал. Ст. Т., Вал. Т., Анж. М., Д. В.П., Д. К., Д.М., Д.Г., Ем.Н.,  Ем. Д., Ив.А., И. К., И. П., И. Т., И. С., Пл. П., Й.Д., Й. Й., М.К.П., П. С., Ем. С., Зд. З., Ив. М., Ив. Г., В. В., С., В.И., Г. М., О. Г., Г.и мн. др. Петорната допълнителна СИЕ е достоверен източник на доказателства за това, че за периода от 01.01.2007г. до 30.09.2008г. подс. Т. получавала сумите за заплати и аванс на служителите на ОСОД – СДВР  като служебен аванс с разходен касов ордер и след това била отговорна за раздаването им на съответните служители. Пак въз основа на същата експертиза се установи, че за периода от 01.10.2008г. до 31.12.2009г.  заплатите и авансите на служителите на ОСОД– СДВР били изплащани от главна каса на СДВР. Отговорна за този период за изплащане на суми за аванс и заплата на служителите но ОСОД – СДВР била касиерката на главна каса, която давала сумите /какви суми/ на подсъдимата, за да ги изплати на служителите, без последната да е представила необходимите пълномощни за това. По този начин отново е било допуснато нарушение на чл. 270, ал.3 КТ.

Според заключението на експертизата, писмените и гласните доказателства друг начин на присвояване на част от неправомерните начисления бил по банков път.

Изследваният с тази експертиза период е от 01.10.2008г. до 31.08.2010г. и съответства на инкриминирания в частта относно деянията, извършени чрез присвояване на парични средства по банков път. Само за този период обаче са отчетени 414 случая на неправомерно начисление, без да са налице необходимите първични деловодни документи за това. От съществено значение е механизмът на действие, който е потвърден и с останалите експертизи. Коментираната тройна ССчЕ е установила, че след 20 - то число на съответния месец компютърните файлове с начислените трудови възнаграждения на служителите от СДВР били изпращани от дирекция „Комуникационни и информационни системи“ (Д „КИС”) по електронна поща на СДВР. В електронните файлове се съдържали поименните списъци на служителите от столична дирекция, както и информация относно сумата, която като месечно възнаграждение следвало да се изплати по сметка на всеки един от тях. Файловете били адресирани и изпращани по електронен път до главен специалист в сектор „ФО“ при СДВР /св. С./, който от своя страна следвало да ги копира на магнитни носители. Така въз основа на посочената експертиза се установи, че информацията през инкриминирания период от началото на октомври 2008г. била презаписвана на 11 броя дискети, съответстващи на броя на търговските банки, които обслужват СДВР по отношение на изплащането по банков път на трудовите възнаграждения на служителите. Записаните дискети били предоставяни на длъжностни лица – трудовици, които отговаряли за съответните  структурни звена на дирекцията. От своя страна според заключението на експертизите и писмените доказателства трудовиците били натоварени със задължението да предадат на банките, обслужващи СДВР, записаните на дискетите файлове и изготвените платежни нареждания за извършване на преводите за изплащане на съответните месечни възнаграждения.  Липсват каквито и да е данни за инкриминирания период изискуемата информация да е била предавана на обслужващите банки и на хартиен носител.

За друга част от инкриминирания период /01.09.2005г. до 15.02.2007г./, който не е обхванат от заключението на коментираната по-горе експертиза, допълнителен източник на информация са показанията на св. С.Г. (главен счетоводител на СДВР в посочения период). Те са самостоятелен източник на доказателства за това, че създадената организация във финансовия отдел на СДВР и в частност в О”СОД” – СДВР през инкриминирания период, за разлика от периода, в който С. Г. е работела като главен счетоводител, не е осигурявала ефективен контрол от главния счетоводител спрямо действията на трудовика. От друга страна до началото на 2007г. подсъдимата в качеството ѝ на трудовик била натоварена със значително по-малко правомощия в случаите на изплащане на заплати по банков път и с повече правомощия– при изплащането на заплати в брой.

Съдът приема, че това е така с оглед показанията на св. Х.Д., от които е видно, че през октомври 2008г. по-големият брой служители в СДВР вече получавали трудовото си възнаграждение по банков път. В тази част нейните показания кореспондират с уточненията в повторния разпит на св. Е.М.. Превесът на случите, в които започнало изплащане на заплати по банков път според тези две свидетелки наложило реорганизацията на работата във финансовия отдел на СДВР, като от този момент с изплащането на заплатите по касов път бил натоварен главният касиер (към този момент – св. Д.), респективно – тези правомощия били иззети от трудовиците на съответните отдели. Независимо от св. Д., св. М. посочи пред съда, че преди банковото плащане да се наложи като основен метод на изплащане на заплатите в СДВР трудовикът бил отговорен за изплащането  заплатите с ведомостите, като след това тази функция била поета от главния касиер  в СДВР.

Особено висока доказателствена стойност има тази част от показанията на св. Д., от която се установява, че именно в периода, в който тя е работила като главен касиер на СДВР, е констатирала нееднократни случаи, при които подсъдимата идвала на главна каса с искане за вземе аванси на служители на СДВР. Св. Д. потвърди, че е приемала с доверие искането на подсъдимата и твърдението ѝ, че е разговаряла с главния счетоводител за тази възможност. В обобщение св. Д. посочи пред съда „с доверие сме работили, колежка за пример”. Св. Д. потвърди пред съда, че подсъдимата е подписвала ведомостта в случаите, в които получавала аванс на друг служител. Показанията на св. Д. са информативни и относно честотата, с която в продължение на времето са се случвали описаните от нея факти - „почти всеки месец”, като подчерта в разказа си пред съда, че не е имало оплаквания от страна на служители, поради което се отнасяла с изключително доверие към подсъдимата.

Що се отнася до промяната в организацията на работа при изплащане на заплати по банков път, достоверен източник на доказателства са показанията на св. Г.. Въз основа на тях се установява фактът, че за сметка на отнемането на правомощия от трудовика при изплащането на заплати по касов път, същите били натоварени с допълнителни правомощия в дейността, свързана с изплащането на заплатите по банков път. Св. Г. разказа на съда, че трудовикът във времето, за което се отнасят нейните показания (до февруари 2007г.), не е получавал информация на електронен носител от главния счетоводител за размера на трудовите възнаграждения на служители на О „СОД“ СДВР, за които било разпоредено да се превеждат по банков път. За описания от св. Г. период се установява, че електронни носители били използвани, за да се предоставят само и единствено за размера на удръжките в две банки, с които до 15.02.2007г. работели със СДВР, а  именнно- „Сосиете Женерал“ и ДСК. Условията, при които работели посочените банки, според показанията на св. Г., са били идентични, като според нейния разказ пред съда най-често изплащането на заплати по банков път било обвързано с факта на изтеглен кредит от съответния служител. В тази връзка, според показанията на св. Г. за посочения от нея период до февруари 2007г. била създадена организация всеки месец при изплащането на заплатите да бъде изготвен  списък с лицата, по чийто сметки следвало да постъпят съответните възнаграждения. В този смисъл показанията на св. Г. са достоверен източник на доказателства за това, че този списък бил предоставян на съответната обслужваща банка на хартиен носител и електронен носител. Съдът приема с доверие показанията на св. Г., че били спазвани и изискванията на банките хартиеният носител да бъде оформян с подписи  на длъжностните лица, с удостоверение, че информацията на електронния носител съответства изцяло на това, което е вписано на хартиения носител. Въз основа на нейните показания е установено, че били спазвани и изискванията на обслужващите банки това удостоверяване да бъде скрепено с подпис  и печат на длъжностно лице от финансовия отдел на СДВР, както и с отбелязване за датата, на която е направено.

Съпоставката на дадените от св. Г. показания със заключението на ССчЕ разкрива връзката между създадената организация на работа и възникването на нов механизъм на присвояване на парични средства след отмяната на тази организация в неустановен по делото период след февруари 2007г. Съдебно-счетоводните експертизи без противоречия са установили присвояване на парични средства по банков път, но тази престъпна дейност датира от 01.10.2008г. и продължава до 30.08.2010г., когато св. Г. вече не е била главен счетоводител. Посоченият период, относим конкретно към този механизъм на присвояване, е бил  инкриминиран и с внесения обвинителен акт. Съдът, като съобрази показанията на св. С.Г. – главен счетоводител на СДВР до 15.02.2007г., които са във висока степен информативни за съществувалата преди 2008г. организация на изплащане на трудовите възнаграждения по банков път, констатира, че именно последвалите промени, свързани с възлагането на по-големи отговорности на трудовиците в т.ч. и на подсъдимата и отнемането на част от правомощията на св. Стоил С., заемащ в периода до началото на 2007г. длъжността  старши инспектор, са довели  до създаването на условия за появата на нов механизъм на присвояване на чужди пари, собственост на СДВР,  към който е съпричастна подсъдимата.

Така от показанията на св. С.Г., ценени в съпоставка със заключението на ССчЕ, се установи, че информацията в обслужващите банки за посочения от нея период до началото на 2007г. била предоставяна чрез два вида носител (магнитен носител на информация /дискета/ и хартиен носител), за които носители оторизираните за това длъжностни лица удостоверявали, че са идентични. Гласните доказателства дават основание за извод, че файловете, които били инкорпорирани в електронния носител, за периода, за който се отнасят показанията на св. С.Г., били получавани в електронната поща на СДВР и били достъпни за ползване само и единствено заедно с ведомости на хартиен носител. От друга страна, хартиените носители за периода, преди 2008г., за който разказва св. Г., били изготвяни и предоставяни от специализирана дирекция на МВР, която била оторизирана да  изготвя ведомостите на цялото министерство, като нейната дейност в тази насока била утвърдена от години преди процесния период. Хартиеният носител с информация за трудовите възнаграждения на служителите на СДВР към този момент представлявал списък, изготвян в специфичен формат и шрифт, който не би могъл да се възпроизведе на печатащите устройства, с които били оборудвани служителите от финансовия отдел на СДВР. Отделно от това за посочения период хартиеният носител се подписвал от длъжностни лица в СДВР, като главният счетоводител бил упълномощен за това със заповед на началника на СДВР да се подписва за ръководител, а началникът на групата „Счетоводна отчетност“ - за  главен счетоводител. Описаните данни се извличат от  показанията на св. Г. и същите дават основание за извод, че обичайно хартиеният носител на информация за трудовите възнаграждения на служителите в СДВР бил подписван от нея – в качеството ѝ на упълномощено от началника на СДВР лице, а началникът на „Счетоводна отчетност” полагал подпис като упълномощено от главния счетоводител лице. Въз основа на свидетелските показания, дадени от св. Г., съдът приема за установено, че по описания начин с два подписа на хартиения носител на информация било вписвано изискваното от обслужващите банки удостоверение, че  информацията от двата носителя е идентична. Пак от показанията на св. Г. в съпоставка с показанията на св. С.С. /офицер тогава в отдел „Финансов“/ се установява, че информацията от електронните носители била прехвърляна на дискети, които именно св. С. предоставял на съответните банки. Макар и не така подробни, показанията на св. К. също разкриват, че в определен период от време св. С. е бил натоварен с отговорността да предостави  съответната информация в обслужващите банки, като по-късно тази функция била поета от подс. Т..

Съдът приема за установено, че в инкриминирания период копие на информация, записана върху дискета, била предоставяна на трудовиците, в т.ч. и на подсъдимата, без същата да е била защитена по какъвто и да е начин. Видно е, че при така съществувалата преди 2008г. организация на работа, за разлика от инкриминирания период, относим към присвояването на парични средства по банков път, трудовикът не е имал никакви правомощия да достъпва информацията за размера на трудовите възнаграждения на служители от СДВР, получена от Д„КИС”-МВР, т.е. след окончателното изготвяне на ведомостите за заплати.

Всички доказателствени източници са напълно еднопосочни при установяване на факта, че във всеки един изследван период /този, който е описан в показанията на св. Г., както и този, който е инкриминиран с обвинителния акт във връзка с допълнително възникнал механизъм на присвояване на парични средства по банков път и не съвпада с периода, в който св. Г. е била в трудови правоотношения със СДВР/, електронните носители с информация за трудовите възнаграждения на служителите на СДВР по никакъв начин не е била технически защитена. Посочената информация във всеки един момент от изследваните периоди била записвана и предавана по начин, който позволявал съответният файл да бъде отворен във всяка една произволно избрана компютърна конфигурация и дори да бъде променен. Извод в тази насока се обосновава от показанията на св. Р., както и от разпита на вещото лице В.Н. във връзка с прочитането и приемането на компютърно-техническа експертиза от 22.06.2014г., съдържаща се от лист 179 – 187, том 26 от ДП (л.1754 – л. 1757,  V том, СП).  Въз основа на направените от вещото лице В.Н.П. уточнения в производството пред съда се изясни, че във файловете, които са били установени на ползвания от подсъдимата компютър, впоследствие предаден доброволно от св. М., се съдържат списъци на лица и данни за техните възнаграждения. Касае се за  файлове с еднакви имена, за които КТЕ е установила, че са били създадени по различно време и между тях се констатират и разлики,  документирани в заключението на експертизата. Важно е да се посочи, че констатираните различия засягат информацията за възнагражденията, изплащани на  конкретни лица, чиито лични данни се съдържат в Приложение № 1 – Приложение № 6 към компютърно-техническа експертиза от 27.01.2023г.(л.1920 – 1925, том V, СП, СГС). В експертизата се установени и точните редове, които съдържат различия и имената на файловете, в които се откриват различия. Фактът на създаване на файлове с различия относно възнаграждения на служители и откриването им във връзка с предварителната проверка е потвърден категорично от  съпоставката между показанията, дадени от св. Р. и обсъденото по-горе заключение на допълнителната компютърно – техническа експертиза  по протокол от 27.01.2023г. (л.1911–л.1932, том V СП, СГС).

По изложените съображения съдът приема за установено, че обвинението по останалите инкриминирани случаи, които не са обхванати от Приложение № 1-Приложение № 6 от допълнителната КТЕ от 23.01.2023г., е убедително обосновано от заключенията на съдебно-счетоводните експертизи и писмените доказателства, които са били събрани в хода на предварителната проверка. В тази връзка резултатът от сравнението на един от едноименните файлове BF_2010_02_1704_STSA.103.txt, онагледено със заключението на компютърно – техническа експертиза от 23.01.2023г., има допълнителна, но не и решаваща информационна стойност. Отделното обсъждане на останалите едноименни файлове, чието съдържание е онагледено в Приложение № 2– Приложение № 6 от  допълнителната КТЕ от 23.01.2023г., не е необходимо, доколкото те се отнасят до други отчетни периоди, но при тях се наблюдава същият тип модификация, свързана с редуциране на трудовите възнаграждения на свидетели по делото, установени като служители в СДВР през инкриминирания период и увеличена стойност на сумата по превода, предназначен за банкова сметка *** Т. и нейния син – М.Т..

От свидетелските показания на св. Г. се установи, че до началото на 2007г. информацията до банките е била предавана и на хартиен носител, който бил произведен заедно с ведомостите на формат А3, така че в него  не би могла да бъде направена каквато и да е промяна, като този факт обезсмислял каквито и да е усилия да бъде внасяна промяна  в информацията, записана на магнитен носител, най-малкото защото същата би била различна от тази, която се съдържа на другия носител. Този факт дава логично обяснение на неведението на св. С.Г. за настъпилите по-късно събития, свързани с присвояването на чужди парични средства, собственост на СДВР, по банков път, свързано със създаването на модифициран файл в частта относно трудовото възнаграждение на отделни служители на О“СОД“ – СДВР, различен от

 От нейните показания обаче се установи, че тази практика е била отменена и в по - късен момент /приблизително към момента на прекратяване на нейните трудови правоотношения със СДВР/ на банката се предоставял вече само електронен носител на информация.

 Самата Г. уточни, че за такива случаи разбрала едва от бивши свои колеги, когато вече била  напуснала работата си в СДВР, т.е.  години след инкриминирания период и когато била извикана на разпит, за да ѝ бъде предявен част от  доказателствения материал. На следващо място описаният от св. Г. начин на предоставяне на информация дава логично обяснение на въпроса защо подсъдимата не е извършвала присвояване на парични средства по банков път преди 2008г.

От съществено значение е фактът, че файловете и платежните нареждания, с които се нареждали плащания в банка ДСК и Райфайзен банк от началото на октомври 2008г. били предавани лично само и единствено на подсъдимата, която от своя страна била натоварена със задължението да ги предаде на посочените банки. Това обстоятелство съвпада с въвеждането на плащанията по банков път като основен метод на изплащане на заплатите в СДВР. Доказателства за установяването на този факт се извличат от показанията на св. Хр. Д., а независимо от тях и от показанията на  св. Г., който заяви в разказа си пред съда, че именно подсъдимата Т. е носила самите дискети с файловете на обслужващата банка, като  е работила с ДСК. Св. Г. изнесе подробни данни за последователността от действия, които предхождали заверката на банковите сметки на отделните служители в ОСОД – СДВР, разкрити в банка ДСК. Този свидетел разказа, че подсъдимата предоставяла  дискетите с информация за възнагражденията на служителите на главния счетоводител на СДВР. След положен от него подпис, дискетите били предоставяни за повторна проверка на финансов контрольор в СДВР, който също трябвало да види и завери информацията, записана в тях. Показанията на св. Г. са източник на доказателства за това, че едва след така извършения контрол подсъдимата Т. била оторизирана да занесе въпросните дискети  в банка ДСК. В тази част показанията на св. Г. са в синхрон с показанията на свидетелите С.Г., Х.Д. и Р.К..

 Макар и уклончиви, показанията на св. Г. съдържат достатъчно данни, че информацията, парафирана от главния счетоводител и финансовия контрольор, не е била защитена и подсъдимата е разполагала с техническа възможност в рамките на общо направените начисления, да промени нейното съдържание. Независимо от неговите показания този факт е установен и от показанията на св. А.А., дадени от него в производството пред съда, както и от прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от него в досъдебното производство. Св. А. посочва, че от момента, в който на подсъдимата била предавана подготвената от изчислителния център дискета, защитата на информацията не е била контролирана по никакъв начин.

Вярно е, че твърденията на св. А.  подсъдимата да е извършвала лично неправомерните корекции в дискетата преди да занесе същата в банка ДСК, не се основават на негови преки негови възприятия. Вярно е и това че с КТЕ е установено, че технически е невъзможно да се установи точно какви действия е извършвала подсъдимата при ползването на профила си за идентификация – дали, за да въвежда или изменя данни, или за да изготвя справки. Но също така е вярно, че останалите лица, които са имали достъп до информацията, записана на дискетата /св. С. и служители в обслужващата банка ДСК/, в нито един момент не са имали личен интерес да пренасочат средства тъкмо към банковата сметка на подсъдимата и нейния син М.Т., още повече за да погасяват лични задължения на подсъдимата към „Евролизинг-МО“ ЕООД,  респективно – по отношение на останалите длъжностни лица от финансовия отдел на СДВР, Д „КИС” на МВР и банка „ДСК” също не се установява мотив, на базата на който те биха могли да извършат подобно деяние. Този въпрос има самостоятелно значение за установяване на авторството на инкриминираната престъпна дейност в лицето на подсъдимата Т. и един от използваните от нея механизми за присвояване на парични суми, собственост на СДВР.  Именно пренасочването на парични средства към сметка на „Евролизинг-МО“ ЕООД, за да бъдат погасени нейни лични задължения, е този факт, който изключва всякакви съмнения за непосредственото ѝ участие при формиране на инкриминираните начисления и удръжки.

Съгласно основното заключение на ВЛ А. трети начин на присвояване на неправомерно начислени парични суми към трудови възнаграждения на служители на О „СОД“ – СДВР са удържани суми от техните възнаграждения чрез превод към взаимоспомагателната каса (ВСК) на СДВР. Експертизата е установила, че тези удръжки са били извършвани от месечните трудови възнаграждения на служители, които не са членове на касата, формирани от недължимо начислени добавки на различни основания, като положен извънреден труд, добавка за извършване на патрулно-постова дейност и др. Тази експертиза е установила 18 броя служителя, които не са теглили заем от ВСК и не са били нейни членове. В табличен вид, общата стойност на неправомерните начисления, които впоследствие са били преведени към ВСК за 2007-2010г. са били в размер на 8671,00 лева, като за същия период се твърди вреда за бюджета в размер на 9956, 36 лева /стр.16 от заключението/. В заключението на тройната ССчЕ  размерът на присвоената чрез отклонени за покриване на заеми към ВСК суми е прецизиран на базата на пълния обем доказателствен материал и възлиза на  17 752, 02 лева (стр.75 от  заключението, л.118 том 33 ДП).

Към този начин на присвояване на неправомерни начисления следва да се отнесат и тези, които пряко са били начислявани от подсъдимата по партидата на нейния син М.Т., както и по нейната лична партида на съответни суми за извънреден труд, патрулно-постова дейност и др. Резултатът от тези начисления  е описан в табличен вид на стр.17 от заключението на основната ССчЕ.

Като четвърти начин на присвояване на неправомерни начисления експертизата е установила удръжки на такива неправомерни начисления за погасяването на „Заем за текущи нужди“ за закупени стоки на лизинг от фирма „Евролизинг – МО“ ЕООД. Експертизата е установила за изследвания период 14 случай на  неправомерни начисления, свързано с последващи удръжки за „заем за текущи нужди“ в общ размер на 7 729, 82 лева, като данните във всеки един от тях били въвеждани в АИС „ТРЗ“ от профила на подсъдимата Т.. Експертизата е установила, че удръжките са неправомерни, тъй като за съответните служители липсвал сключен договор и фирма „Евролизинг – МО“ ЕООД. С посочената част от експертизата вещите лица са установили, че с посочените удръжки подсъдимата всъщност обслужила сключени от самата нея договори за лизинг, което е видно и от табличната информация на стр.19 от заключението, като сумата е анализирани и по периоди. В тази част основното заключение на ССчЕ е потвърдено напълно от заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП).

Като отделен начин на присвояване на неправомерни начисления експертизата е установила присвояването на разликата между действителния размер на полагаемо се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на служители с прекратени ТПО и действително начислено обезщетение. Съдът намира, че не се касае за отделен механизъм на присвояване, а за отделно основание, на базата на което подсъдимата формирала неправомерно начисление. Вещите лица са посочили, че тази разлика за изследвания период от 29.08.2005г. до 16.09.2010г.  е била присвоявана от подсъдимата по банков или касов път, както и че тя е  била единствено отговорна да приема и обработва заявление за изплащане на обезщетения. Въз основа на тази СИЕ се установи, че подсъдимата неправомерно завишила размера на обезщетенията на 20 служители чрез два способа: чрез подправяне  на банковите файлове и чрез получаване на суми на каса.

 

В първото допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвено самостоятелно от ВЛ П.А., се съдържа описание на конкретен механизъм на присвояване на парични средства, свързан с неправомерни начисления на парични суми на различни основания /ДМС, възнаграждения за положен извънреден труд, възнаграждения за специфични условия на труд, за патрулно-постова дейност, неправомерно завишен и изплатен размер на основна заплата/, удържани суми от възнаграждения на служители за погасяване на заем към ВСК, удържани суми за „заем за текущи нужди“, неправомерно начислени суми за обезщетения за неползван платен годишен отпуск на служители с прекратени служебни и ТПО. Съдът намира, че посоченото заключение е непълно и не отговаря на всички релевантни за изхода на делото въпроси. Това е така, доколкото в експертизата се анализират събрани вече доказателствени материали, чиято доказателствена стойност поначало следва да бъде ценена от съда. Цитира се заключение по доклада на проверяващия екип от сектор „Материални проверки“ – МВР и предходно заключение на тройна съдебно-счетоводна /икономическа/ експертиза, като се дава превес при оценката на обоснованост на доклада на МВР с аргумента, че при изготвянето на съпоставената тройна ССч/И/Е експертите не са отчели намаляването на присвоените суми с оглед удръжки на суми за ДДФЛ и осигуровки за сметка на работодателя. Цитира се заключение на предходно изготвена СОЕ, която е работила по малка част от значимите въпроси, а именно относно размера на преведените суми по картовата сметка на М.Т.  за периода от октомври  2008г. до август 2010г. Анализираните в тази експертиза писмени доказателства и заключения на предходни експертизи обхващат период, различен от инкриминирания. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че изчисленията по отделни механизми, с които неправомерно са извършени присвоителни действия, не могат да бъдат ползвани за обосноваване на обвинителната теза.

Доказателственото значение на това експертно заключение се свежда преди всичко до анализа на платежните документи в т. 5, свързан с реда на въвеждане, обработване, съхранение и ползване на информация по труда и работна заплата. Съгласно действащата през инкриминирания период Инструкция № І – 95 от 19.07.2005г. за организацията и технологията на работа  с АИС „ТРЗ“ /Автоматизирана информационна система „Труд и работна заплата“/, служебно изискана от съда, са дефинирани участниците във финансовите звена, функциите на потребителите, свързано със регистрацията на профил, право на достъп до системата. Съдържанието на инструкцията, както и анализът в тази СИЕ води до извод, че  транзакциите по изготвяне на ведомости, вкл. съставяне, обработка и въвеждане на данни, справки и бележки, е следвало да се извършва от длъжностно лице „трудовик“, отговарящ за съответната ведомост и за съответното звено. Това длъжностно лице е било оторизирано и да въвежда и актуализира данни относно първичните деловодни документи, съхранявани в съответното финансово звено. Анализираната документация, както и т. 5 от посоченото заключение води до извод, че през инкриминирания период подсъдимата Т. е заемала длъжността „трудовик“ в СДВР, на когото са били възложени дейности по въвеждане на данни в АИС „ТРЗ“ за начисляване на работни заплати и аванс, както и други полагаеми се допълнителни възнаграждения за съответните месеци на служителите в О“СОД“-СДВР. През инкриминирания период правомощието да въвежда основни и месечни данни на служителите на Н“СОД“ – СДВР и О“СОД“-СДВР имала  единствено подсъдимата Т., която за целта разполагала с издаден персонален идентификатор  за работа с АИС“ТРЗ“ – с потребителско име „Va Toneva“ /писмо рег. № 9075/29.04.2011г. на директора на Дирекция „КИС“- МВР/.

Въз основа на т. 5 от заключението на посочената експертиза, съпоставено с показанията на св. М. и св. Д., е установено, че през инкриминирания период /експертизата е изследвала периода 01.09.2005г. – 31.12.2006г./ ведомостите за разплащане по касов път от трудовика били изготвяни от подсъдимата Т., която получавала сумите за заплати и аванс на служителите с РКО и след това ги изплащала /по касов път/,  а при плащане по банков път изготвяла на електронен носител файл с данни и издадените платежни нареждания, които след преглед следвало да бъдат подписвани от  главния счетоводител и директора на СДВР. След полагането на подпис от посочените длъжностни лица документите се давали на отговорния трудовик за съответния сектор, в т.ч. и на В.Т. за изпълнение на действия по разплащане със служителите. Именно чрез трудовика електронният носител на файла с издадените платежни нареждания бил депозиран в обслужващата банка. Според заключението точното изпълнение на файла и отговорността да не бъде манипулиран било възложено на действащия трудовик, в т.ч. и на В.Т..

Съдът приема за установено, че самостоятелно изготвеното заключение от ВЛ П.А. в т. 26 ДП е непълно, тъй като въпросът за начина, по който на подсъдимата Т. са били връчени част инкриминираните парични средства също е изследван за част от инкриминирания период /01.09.2005г. – 21.12.2006г./. За този период е категорично установено, че на подсъдимата са били връчвани парични средства по два начина: касов и при плащане по банков път. Това е така, тъй като според заключението на експертизата след изготвяне на ведомостите за разплащане по касов път трудовикът В.Т. получавала паричните средства /сумите за трудови възнаграждения/ и аванс на служителите на О“СОД“-СДВР като служебен аванс с РКО от главна каса на СДВР, като след това носела отговорност за изплащането им на посочените във ведомостта служители. Връчването на парични средства по банков път за посочения период било осъществявано чрез изготвянето на електронен носител на файл, в който подсъдимата в качеството си на трудовик инкорпорирала данните за възнагражденията на служителите, както и стойността на преводите на суми от бюджетната сметка на Н“СОД“-СДВР и О“СОД“ – СДВР по личните сметки на служителите. Така е установено, че на подсъдимата било възложено не само да изготвя, но и да предава данните за възнагражденията на служителите на електронен носител чрез нарочно генериран файл в обслужващата банка за осъществяване на транзакциите по разплащане. Тази част от експертизата на ВЛ А., фокусирано върху въпроса за техническото изготвяне на ведомостите с данни за трудовите възнаграждения на служителите на О“СОД“ – СДВР, следва да бъде съпоставено с показанията на св. Е.Р., от които се установи, че в качеството си на служител в  Д“КИС“-МВР тази свидетелка лично е била ангажирана с поддръжката на електронната система, с която били въвеждани данните за заплати, двата сървъра на системата, която е поддържала данните. Въз основа на показанията, дадени от св. Р. се установи, че тя ежемесечно е изготвяла файлове за заплати, които изпращала в съответните поделения на МВР. В този смисъл са и писмените доказателства по делото. Въз основа на част от тях самостоятелно е установено, че техническото изготвяне на ведомостите, съдържащи данни за начисления и удръжки върху трудовите възнаграждения на служителите на СДВР е било извършвано от Д“КИС“ –МВР. Според св. Р. функцията на Д „КИС“- МВР се свеждала до техническо изготвяне на файлове въз основа на изходни данни, които са били изпращани там от трудовиците, респективно– и от подсъдимата. Показанията на тази свидетелка са пределно ясни в твърдението, че всеки един потребител е бил оторизиран да въведе данни съобразно своите правомощия и документацията, с която разполага, а в Д „КИС“ - МВР е била извършвана само и единствено последователната обработка на тези данни, свързани с  начисляване на заплати, данни за НОИ, файлове за банки, както и със задължението да отпечата самите ведомости и да ги предостави на съответните финансови служби на МВР.  Въз основа на показанията, дадени от св. Р., се изясни, че всички начисления са били функция на първоначално въведените от трудовика данни за размера на основната заплата, процент за прослужено време, информация за положен извънреден труд в брой часове, процент върху допълнителните възнаграждения и обезщетения за отпуск, когато се полагат.  В разказа си пред съда св. Р. уточни, че поради изискванията на НАП и НОИ осигурителният доход да се отчита за всеки календарен месец, на месечни отчетни периоди е бил начисляван и извънредният труд. Работата с АИС „ТРЗ” обаче е позволявала начислението да се извърши не само за минал период, т.е. за вече отминал календарен месец, когато извънредният труд евентуално е бил положен, но и за бъдещ период от време спрямо момента на въвеждането на данни за извънреден труд, т.е. за период, в който  не е имало как към момента на въвеждането на данни вече да е бил положен. Съдържанието на доказателствените материали в том 6 ДП, в частност – изготвените от вътрешния одит писмени становища, проверени и анализирани чрез показанията на св. Р., дават основание за извод, че подсъдимата се е възползвала и от този недостатък в работата на АИС „ТРЗ”, за да въвежда данни за брой часове положен извънреден труд без документална обоснованост за това.

Съдът приема за достоверно твърдението на св. Р., че едва след въвеждането на тези данни в Д „КИС“ – МВР, е започвала техническа преработка, като е бил предвиден и период, в който потребителите да имат възможност да видят крайния резултат, т.е.  ведомостите в електронен формат, за да могат, ако се налага това, да предложат допълнителни корекции. Техническа възможност за нанясането на такива е съществувала до  преустановяване на достъпа до системата от страна на Д”КИС”, като показанията на св. Р. са източник на доказателства, че този достъп бил наличен до началото на автоматичното изчисление на заплатите в Д „КИС” за съответния месец.

Съдът приема за установено, че показанията на св. Р. са достоверен източник на доказателства за техническите параметри на носителите на информация в Д „КИС” за вече направените изчисления. В тази насока въз основа на нейните показания се установиха и следните факти и обстоятелства. На първо място е установено, че след като е било направено изчисление на заплатите за съответния месечен период, данните за този месец са оставали в този вид, в какъвто са били въведени, без наличието на техническа възможност да бъдат променени за съответния отчетен период нито от страна на Д”КИС”, нито от длъжностни лица в други структури на МВР. На второ място, установи се, че в системата оставала и следа за това на коя дата е започнало  изчислението на заплатите, както и данни за времето, в който е завършило, вкл. и данни за всички платежни документи, издадени въз основа на това изчисление. На следващо място, показанията на св. Р. са източник на доказателства за това, че последващи изменения във файловете били възможни, но едва в следващия месец, когато отново системата била отворена за достъп, като същата позволявала вкл. и това да бъдат променени данни за минал период с уточнението, че тези промени също били регистрирани  в лог файла както относно самоличността на лицето, което е достъпило системата, така и относно естеството на извършените изменения и периода, за който се отнасят. На базата на тази част от гласните доказателства съдът прие за установено от фактическа страна, че електронната система, поддържана от Д „КИС”, е съхранявала информация за всяка една корекция на данни в последователни масиви, вкл. и относно това кое лице е достъпило системата, от кой  терминал е осъществен достъпът и какви действия е извършило. Според показанията на св. Р. всички описани данни са били заложени със срок за съхранение от 50 години. Несъмнено е установен фактът, че АИС „ТРЗ” е съхранявала в пълен обем информация за това кога, кой технически изпълнител по заплащане на труда е влязъл в системата, за това за кой служител е нанесъл изменения чрез въвеждането на съответния номер на  ЕГН, за това какви изменения е въвел  /т.напр. данни за  увеличаване или намаляване на процент за допълнително възнаграждение за патрулно-постова дейност/. Важно е да се посочи, че в случай на  въведени изменения системата съхранявала в лог файл информация по отношение на всеки един служител за това в кой период съответният процент на каква стойност е бил, за това  кога и от кого на каква стойност е бил променен. Единственият пропуск при конструирането на системата, който се констатира на базата на дадените от св. Р. показания и от който подсъдимата се възползвала при извършване на престъпната си дейност, е фактът, че самата система е допускала внасянето на изменения за процент прослужено време, добавки и брой часове положен извънреден труд, без да изисква въвеждането на данни за първичния документ, на базата на който се променя съответният процент /издадена заповед, протокол за положен извънреден труд и др./ След като системата не е изисквала въвеждането на данни относно основанието за нанасяне на изменение в начисленията върху трудовото възнаграждение на съответния служител и след като не е изисквала предварителна регистрация на такъв документ, особено от лице, различно от трудовика, отговорен за въвеждането на измененията, или регистрация от трето лице, различно от техническия изпълнител по заплащането на труда, АИС „ТРЗ”, на практика е допускала произволно въвеждане на данни от страна на техническите изпълнители както за проценти, така и за брой отработени часове, без гаранции за последващ контрол.

От друга страна, от съществено значение за разкриване на инкриминираната престъпна дейност е фактът, че всички въведени изменения в системата, както и данни за лицата, които са ги въвели,  се съхраняват и понастоящем в последователни масиви, което обуславя техническата възможност да се възпроизведат данни за направените начисления от началото на въвеждане на системата, както и данни, които са били генерирани три години назад в старата база данни.

На следващо място, от показанията на св. Е.Р. се установи, че трудовиците не са въвеждали пряко данни за размера на трудовото възнаграждение на съответния служител, а данни за прослужени часове /тогава, когато се извършва начисление за извънреден труд/, както и проценти за съответната дължима надбавка /т.напр. за патрулно-постова дейност, обезшетение за неползван отпуск, процент да прослужено време или добавка, която е следвало да се начислява на друго основание/. Св. Р. посочи в разказа си пред съда, че извънредният труд в зависимост от това как е бил положен и от кого е бил положен, се е изчислявал по различен начин, съответно – въвеждането на процент за определена добавка също би могло да води до различна абсолютна стойност в зависимост от базата, върху която се изчислява.  Това направено от св. Р. уточнение дава логичен отговор на въпроса защо трудовиците са въвеждали само стойности на процент, основанието за начисляване на допълнителен процент, както и данни за брой отработени часове, а крайният размер на трудовото възнаграждение е бил изчисляван със съответни програми в Д „КИС” – МВР.

Обсъдената по-горе доказателствена съвкупност позволява да се заключи, че трудовиците не са били оторизирани да изчислят с каква абсолютна стойност ще се увеличи възнаграждението на съответния служител след въвеждането на обобщени данни за проценти и отработени часове. С други думи, съдът приема за установено, че въвеждайки недължими проценти, водещи до увеличаване на трудовите възнаграждения на служители от О”СОД” в инкриминираните от обвинението случаи  и заявявайки аванс в абсолютна стойност вместо лицето по сключеното с МВР трудово правоотношение,  подсъдимата на практика е извършвала и такава несвойствена за нея дейност. Единственото логично обяснение за това дава обвинителната теза, че с тази дейност, която не е била вменена на подсъдимата съобразно длъжностната ѝ характеристика, тя е целяла да приведе в съответствие размера на неправомерните начисления с размера на неправомерно направените удръжки.

Така на базата на показанията, дадени от св. Р., съдът прие за установено, че едва при липсата на възражения  и при липсата на заявена корекция, изработените в Д „КИС“ – МВР ведомости се разпечатвали на хартиен носител и се копирали във файлове за отделните финансови служби при налична обща рекапитулация за Министерството на вътрешните работи.

Въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещите лица П.А., Д.С. и Е.М. (л. 75-л.94, том 26 ДП), приета в съдебното производство след замяна на вещото лице Д.С. с  ВЛ С.П., е установено следното. Това заключение, отнесено към предмета на доказване, очертан с обвинителния акт, също е непълно, тъй като се отнася за периода от 01.09.2005г. – 31.12.2006г. Потвърдено е обаче връчването на част от инкриминираните парични средства на подсъдимата по касов и по банков път за тази част от инкриминирания период. Потвърдено е фактът, че в първия случай подсъдимата получавала паричните средства – сумите за заплати и аванс на служителите на ОСОД – СДВР като служебен аванс с РКО на главна каса на СДВР със задължението да ги изплаща на описаните във ведомостта служители. Във втория случай подсъдимата била отговорна за точното документално обосновано начисляване на дължимите възнаграждения на служителите на НСОД – СДВР и ОСОД-СДВР чрез преводи на суми от бюджетната сметка на СДВР по личните сметки на служителите. Тази отговорност се осъществявала чрез изготвянето и предаването на данни във файл на електронен носител в обслужващата банка за осъществяване на транзакциите по разплащане.

Посочената тройна СИЕ е установила, че общата сума на причинената от подсъдимата вреда възлиза на 343 969,20 лева, като същата е в особено големи размери и многократно надхвърля  размера на 140 МРЗ за изследвания период. Тази част от заключението на експертизата може частично да обоснове обвинителната теза, доколкото същото се отнася за част от инкриминирания период, а именно за периода от 01.01.2008г. до 31.08.2010г., респективно не е обхванат периодът от 01.09.2005г. до 31.12.2007г.

Въз основа на заключението на тройната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л.149 , приета в съдебното производство след замяна на вещото лице Д.С. с  ВЛ С.П., е установено следното.  Потвърдено е заключението на проверяващия екип от сектор „Материални проверки“ – МВР, както и заключението на основната тройна ССчЕ, че следствие на извършените от В.Т. неправомерни начисления за периода от 01.09.2005г. до 30.09.2010г. без правно основание са изразходвани парични средства в общ размер на 407 364, 08 лева /вкл. с удържаните и внесени ДДФЛ и осигуровки за сметка на работодателя/, като с посочената сума е нанесена вреда на бюджета на МВР. С аргумент за съществени различия между изследвания с тази експертиза период и границите на инкриминирания период не следва да бъдат детайлно обсъждани констатациите на тази експертиза  по т. Б (стр.4 – стр.12) относно недължимо платени трудови възнаграждения и рекапитулация на причинените вреди по касов и банков път. От особено съществено значение е заключението на тази експертиза по  т. ІІ (л.164, л.165, том 26 ДП). По същество тази част от заключението дава доказателствена основа на обвинението за присвояване на парични суми по механизъм чрез превод на недължими от СДВР парични суми по контролирани от подсъдимата банкови сметки, за които се твърди, че са били използвани от нея в периода от 01.10.2008г. до 30.08.2010г. и  за което време се твърди, че е присвоила общо 109 263,13 лева, от които 52 730,00 лева чрез превод по банкови сметки на нейно име и 56533,13 лева чрез превод по банкови сметки на името на сина ѝ М.Т.. Точно този размер на присвоените по банков път суми при пълно съвпадение на изследвания и инкриминирания период е обоснован в т. ІІ от заключението на допълнителната тройна съдебно-счетоводна експертиза (стр. 15 от заключението, л.89, том 26 ДП).

Втората тройната допълнителна ССчЕ (л.149-л.171, том 26 ДП) в голямата си част потвърждава и възпроизвежда част от изводите на предходните експертизи, т. напр. относно рекапитулацията на присвоените по банков път суми, по механизъм на покриване на заеми от ВСК, относно присвоените суми чрез касата на СДВР и размера на отклонението суми за погасяване на лични лизингови заеми (л.93, л.155, том 26 ДП). От друга страна на базата на детайлно проучените извлечения от сметките на подсъдимата и М.Т. (л.156-л.160, том 26 ДП) експертизата е достигнала до извод за рекапитулация на присвоените суми по месеци с начин на присвояване по банков път чрез банка „ДСК“ АД (л.164 – л.165, том 26 ДП). По същество тази част от експертизата е възпроизведена и в последващи заключения на вещите лица, като дава доказателствена основа на обвинението за размера на присвоените суми по банков път.  

Най – пълно и изчерпателно е заключението на допълнителната тройна  СИЕ, изготвена от вещите лица П.А., Д.С. и Е.М., като в съдебното производство починалото вещо лице Д. С. е заменено с ВЛ С.П. (том 33 ДП). Именно на базата на тази експертиза е установен общият размер на присвоените от подсъдимата по касов и по банков път парични суми, а  именно общият размер на сумата от  402 828.82 лв. (четиристотин и две хиляди осемстотин двадесет и осем лева и осемдесет и две стотинки), собственост на СДВР. Въз основа на тази експертиза е напълно изяснен механизмът на неправомерно завишаване на месечните възнаграждения на служителите под формата на допълнителни възнаграждения или неправомерно начисляване на обезщетения за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношенията, без документална обоснованост за това, както и връзката между тези неправомерни начисления с  генерирането на излишъци за сметка на бюджета на СДВР. На базата на това заключение следва да се преценяват и показанията на св. А., че предварителната проверка е установила присвояването на суми, възлизащи над 400 000, 00 лева. Може да се заключи, че резултатите, документирани в ревизионния доклад срещу подсъдимата са потвърдени почти изцяло в с доказателствени източници, които са проверени от съда. Именно въз основа на заключението на тройната ССчЕ (том 33 ДП)  е установено, че присвояването на генерираните от подсъдимата излишъци е било осъществено по различни начини, както следва:

-                     сумата общо в размер на 268 078,85 лева (двеста шестдесет и осем хиляди седемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки ) била присвоена чрез получаване в брой от касата на СДВР, като подсъдимата получавала парите от името на служителите, чийто възнаграждения неправомерно е завишила или на които неправомерно е начислила обезщетения;

-                     сумата общо в размер на 109 263,13 лв. (сто и девет хиляди двеста шейсет и три хиляди и тринадесет стотинки) била присвоена чрез манипулация на данните в дискетите с информацията за изплащане на заплатите по банков път, представяни пред банка „ДСК” ЕАД, при което подсъдимата посочвала свои лични и на сина си банкови сметки за превод на неправомерно начислените в повече парични суми и така били преведени 52 730 лв. (петдесет и две хиляди седемстотин и тридесет лева) по нейни банкови сметки и 56 533.13 лв. (петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и три лева и тринадесет стотинки) по банкови сметки на сина ѝ М.Г.Т.;

- сумата общо в размер на 25 486,84 лв. (двадесет и пет хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки), генерирана от неправомерни  начисления в повече суми за възнаграждения и последващите им удръжки за изплащане на лизингови вноски и вноски по заеми към ВСК, от които сума в размер на 7 729,82 лева (седем хиляди двадесет и девет лева и осемдесет и две стотинки) за изплащане на лизингови вноски по сключени от самата подсъдима договори за закупуване на стоки от „Евролизинг-МО” ЕООД, сума в размер на 5933.93 (пет хиляди деветстотин тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки) за погасяване на нейни лични заеми към ВСК, сума в размер на 5552.09 лв. (пет хиляди петстотин петдесет и два лева и девет стотинки) за погасяване на заеми на сина ѝ М.Г.Т. към ВСК, сума в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева) за погасяване на заем на А.М.К. към ВСК, сума в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева) за погасяване на заем на В.Б.С. - Т. към ВСК, сума в размер на 5121 лв. (пет хиляди сто двадесет и един лева), както и  за погасяване на заем на С.Г.Г. към ВСК.

Въз основа на разпита на вещото лице П.А. се установи, че при изготвянето на тази експертиза вещите лица са ползвали пълния обем информация за извършените счетоводни операции с участието на подсъдимата, както и пълния обем писмени доказателства за дължимите и променени впоследствие начисления върху трудовите възнаграждения на служителите на О”СОД” – СДВР. Именно тази експертиза е в основата на обвинителната теза, като са проверени начисленията и удръжките по партидата на всеки един служител в рамките на инкриминирания период. На следващо място, при изготвянето на това заключение е видно, че по указание на разследващия орган не са били изследвани случаите, при които е била причинена щета на отделни служители на СДВР. Такъв случай е илюстриран в показанията на св. Д. М., член от проверяващия екип от вътрешното звено на СДВР, който разказа на съда за спрян от подсъдимата месечен порцион за храна в размер на 60, 00 лева в продължение на една година и факта, че лицето, което е било ощетено от нейните действия,  е разбрало за това едва от ревизиращия екип, като обяснило, че не е правило справки дори в обслужващата си банка, тъй като разполагал и с други източници на доходи и сумите по преводите били предназначени за спестявания. На следващо място, това заключение на тройната СИЕ не е изследвало случаите, при които на част от служители на О“СОД“ – СДВР подсъдимата е изплатила по-голям размер на трудово възнаграждение от действително дължимото. Според ВЛ Б., включена в състава на допълнителна тройна СИЕ, тази сума възлиза да изследвания период на 1540, 06 лева (л.1854, том V, СП, СГС). Изследвани са обаче всички случаи на причинена щета на СДВР, както и механизмите, при които подсъдимата и усвоявала чужди парични средства (в брой и по банков път), както и начините, по които тя е установявала контрол върху тях в брой или по банков път, както и произходът на тези средства от  неправомерно формиране на излишъци на различни привидно съществуващи основания за това. Съдът като счете, че вещите лица са  компетентни и добросъвестни, прецени, че това заключение следва да бъде ползвано като един от основните източници на доказателства.

 

            От правна страна

            Въз основа на така установената фактическа обстановка и събрания доказателствен материал съдът прие за установено, че подсъдимата В.Т. е осъществила състав на престъпление по  чл.203, ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл. 26, ал.1 НК. Периодът, в който е осъществено продължаваното престъпление, от обективна страна обхваща времето от 01.09.2005г. до 30.08.2010г.

Субект на това престъпление е само и единствено длъжностно лице. Вменените функционални задължения на В.Т. през периода 01.09.2005г.- 31.08.2010г. я определят като лице, отговорно за пазене и управление на паричните средства на СДВР, които са ѝ били връчени юридически и фактически. Действията по формиране на размера на полагащото се възнаграждение на служителите от НСОД-СДВР и ОСОД-СДВР и тяхното фактическо изплащане, са действия по разпореждане с паричните средства на СДВР. Същата е била длъжностно лице по смисъла на чл. 93, б. "б", пр.2, алт. 4  НК, тъй като ѝ е било възложено да изпълнява срещу заплата работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно учреждение, което е било обособено като самостоятелен (третостепенен) разпоредител на средства от държавния бюджет. В това ѝ качество на подсъдимата е било поверено за пазене и управление чуждо имущество, собственост на СДВР. Категорията длъжностни лица, които изпълняват работа, свързана с пазене на обществено имущество, се характеризира с това, че пазенето се явява съдържание на задължението на длъжностното лице, както и същност на възложената му работа. В съдебната практика се приема, че въпреки че чл. 93, т. 1, б. "б" НК посочва за длъжностно лице само лицето, изпълняващо работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация, а в сега действащата редакция  и друго юридическо лице или едноличен търговец и др. институции, това не изключва от категорията и тези длъжностни лица по чл. 93, т. 1, б. "а" НК, които извършват такава работа в държавно учреждение, щом като тя е свързана с пазене на общественото имущество. [1] В този смисъл тълкуването на материалното право съобразно указанията, дадени в  ТР № 73/74 на ОСНК на ВС продължава да е актуално и сега,  още повече, че с оглед  изброяването на титуляра на чуждото имущество и в преди и в сега действащата редакция на чл. 93, т. 1, б.“б“ НК липсва „държавно учреждение“, но наличието му се подразбира от факта на пазене и управление на обществено имущество.   В настоящия случай подсъдимата е била оторизирана да пази и управлява чуждо имущество, собственост на СДВР,  съобразно обема на предоставаните ѝ правомощия по длъжностна характеристика. При длъжностното присвояване длъжностното лице, на което общественото имущество е връчено или поверено за пазене или управление, се разпорежда в свой или чужд личен интерес, без намерение да връща или възстановява полученото имущество. Затова длъжностно присвояване е налице и тогава, когато длъжностното лице даде обществено имущество на други лица или вземе за себе си имущество, без намерение това лице или другите лица да го връщат или заместват.  В подкрепа на този извод е и тълкуването на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 27 от 15.12.1977 г. по н. д. № 26/1976 г., ОСНК на ВС, в което се приема, че когато на отговорните длъжностни лица  общественото имущество се поверява за управление по силата на избирането или назначаването им на съответната длъжност, без да е необходимо друго конкретно предаване на имущество по брой, килограм, метър и др., и те се разпореждат с общественото имущество с правни /или фактически/ действия, като знаят, че документите, които доказват количеството, качеството, вида или размера на извършената работа или на доставените стоки, са с невярно съдържание, че са неистински или подправени и че въз основа на тях ще се предаде или изплати обществено имущество без правно основание, но въпреки това наредят плащането или предаването му, като възнаграждение, премии и др., следва да отговарят за длъжностно присвояване по чл.201– чл.205 НК.

По изложените съображения съдът приема за установено, че престъпният състав е бил осъществен и в тези случаи, в които инкриминирани парични средства са били преведени не по лични сметки на подсъдимата, а по сметка на нейния син св. М.Т.. Съставът на престъплението е налице и в случаите, в които авансови плащания са останали неоспорени по надлежния ред от правоимащите лица, било защото не си спомнят случая, било защото междувременно част от тях са починали и поради това липсват годни доказателствени източници, чрез които да бъдат оспорени положените от тяхно име подписи, било то защото твърдят, че са получили съответните авансови плащания. От съществено значение е фактът, че предмет на присвояване е имущество, което нито подсъдимата, нито отделни служители, в т.ч. и нейният син М.Т. са имали право да получат, както и фактът, че дори и част от тях в отделни случаи да са получили неправомерно създадени от подсъдимата излишъци, които тя да е пропуснала да получи лично, не са имали намерение да ги върнат, нито да ги заместят и  подсъдимата е знаела за това. Поначало подсъдимата е знаела, че в случаите на неправомерни начисления на добавки към трудовите възнаграждения на различни служители, те ще постъпят като наличност в управляваната от нея каса, че следва да се отчетат в случай на разход със съответен документ. Такъв документ в много от случаите се явява авансовият списък за съответния отчетен период. С оглед изключителната продължителност на периода, в който подсъдимата е осъществявала инкриминираната престъпна дейност (в продължение на години) и факта, че тази престъпна дейност е засегнала множество лица, при това при успоредно прилагани различни механизми на присвояване, е напълно обясним и житейски правдоподобен фактът да се е нуждаела от време „ за усъвършенстване“ и да е допуснала неоснователно обогатяване на отделни служители вместо да получи съответните аванси лично.  Извод в тази насока се обосновава и от заключението на първата тройна СИЕ (том 4 ДП), както и от разпита на ВЛ Б. в. с.з. на 06.12.1922г., която посочи пред съда, че сумата от  1540.06 лв. е изплатена на отделни служители, като същата представлява по-голям размер от полагащото им се в действителност трудово възнаграждение. Такъв е например случаят с неоспорените от св. О. Д. плащания на аванс за 2005г. и 2006г. (л.92, том 31 ДП), които дори и да са му били  изплатени лично, плащането е било неправомерно, тъй като се касае за неправомерно формирани от подсъдимата излишъци, които съответстват по размер на авансовите плащания. Те не са били дължими на Д. във връзка с действителния размер на трудовото му възнаграждение през този период и подсъдимата е знаела това. 

Следващият въпрос, свързан с личността на подсъдимата, е дали към момента на инкриминираните деяния тя е била държавен служител в МВР, респективно дали компетентният разследващ орган е следовател или разследващ полицай. Отговорът на този въпрос е от значение с оглед спора между различни звена на прокуратурата, обективиран в отделни постановления на СГП, САП, ВКП (л.9-л.18, т. 26 ДП) относно приложимостта на чл. 194, ал.1, т.2 НПК в ред. от ЗИДНПК, обн. в бр.32/2010г., в сила на 28.05.2010г. В настоящия казус именно това е действащата редакция на чл.194 НПК към момента на прекратяване на продължаваната престъпна дейност  (30.08.2010г.) В тази редакция на чл.194 НПК не е регламентирано разпределението на делата между следствените служби към отделните окръжни прокуратури и Национална следствена служба. Това разпределение е уредено от законодателя значително по-късно– с изменението на чл.194, ал.2 НПК, обн. с ДВ, бр. 42/2015г. Следователно въпросът за компетентността на разследващия орган се свежда не до това дали разследването правилно е било възложено на следовател при СО - СГП с постановление на ВКП, доколкото с този прокурорски акт на практика делото окончателно е било иззето от Националната следствена служба (ДП № 87/2012г. по описа на НСлС), след като преди това с постановление на СГП от 30.11.2012г. са дадени указания разследването да бъде възложено на разследващ полицай при ГД“БОП“-МВР, а до това дали въобще правилно е приложена разпоредбата на чл. 194, ал.1, т.2 НПК с отказа на по-горния прокурор да възложи делото на разследващ полицай. По този въпрос, в частност дали подсъдимата към инкриминирания период е държавен служител в МВР, мотиви, макар и не особено изчерпателни, се съдържат единствено в прокурорския акт на СГП и САП, като в последния доводите, че компетентният орган е разследващ полицай от структура на МВР, се основава на констатации относно длъжностната характеристика на подс. Т..

Вярно е, че поначало със Закона за държавния служител (ЗДС) се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба. По арг. от чл.2, ал.2 от ЗДС длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят от Единния класификатор. Вярно е също така, че длъжността „трудовик” и „технически изпълнител по заплащането на труда“, каквито длъжности подсъдимата последователно е заемала в СДВР през инкриминирания период, не са сред изброените в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, в сила от 01.05.2004г. и действащ по същото време. От друга страна обаче по силата на чл. 1 ЗДС този закон е приложим само и единствено доколкото не е предвидено друго в специален закон. В настоящия случай такъв специален закон се явява ЗМВР от 1997г. (отм.) и ЗМВР от 2006г. (отм.), които са били действащи нормативни актове през различни части от инкриминирания период. В чл. 170 ЗМВР от 2006г. (отм.) са предвидени отделни категории държавни служители, в т.ч. категория „Е” – изпълнителски персонал”, които не са регламентирани в общата нормативна уредба на ЗДС. Отделно от това, за разлика от ЗДС и предвидения в него Единен класификатор на длъжностите в специалния закон, какъвто е ЗМВР, статутът на държавния служител с оглед естеството на заеманата длъжност не е уредена  ex lege. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл.183 ЗМВР от 2006г. (отм.) е предвидено категориите на държавните служители в МВР да се присъждат от министъра на вътрешните работи. В досъдебното производство поначало не е било изяснен еднозначно въпросът какъв е бил служебният статут на подсъдимата Т. през инкриминирания период. За изясняването на този въпрос настоящият съдебен състав събра допълнителни писмени доказателства, от които се установи, че в нито един момент в пределите на инкриминирания период подсъдимата не е имала статут на държавен служител в МВР. От удостоверението, предоставено от МВР, Дирекция „Човешки ресурси”, изд. на 21.10.2022г., е видно, че на подсъдимата не е била присъждана категория „Е“ - III степен сътрудник или друга категория държавен служител в МВР съгласно  чл. 170 от ЗМВР (отм. 27.06.2014 г.). Подсъдимата не е била държавен служител - гражданско лице  и по смисъла на чл. 192, ал. 1, т. 1 ЗМВР от 1997 г. (отм.) в сила до 11.04.2006 г. Следователно, служебният статус на подсъдимата Т. я определя като лице, което се е намирало в трудово правоотношение с МВР. Това обстоятелство на свой ред поставя въпроса за компетентния разследващ орган в досъдебното производство съгласно разпоредбата на чл. 194 НПК. Съдът намира, че разследването в досъдебното производство след 27.02.2013г. не е било проведено от некомпетентен орган. Това е така, тъй като с постановление на ВКП от 27.02.2013г. по пр.пр. 1230/2013г. са били обединени две наказателни производства – това, което се провежда срещу В.Т. (ДП № 87/2012г. по описа на НСлС) и това, което е било образувано срещу нейния син – св. М.Т.. Последният, без съмнение, е имал статут на  държавен служител в МВР, тъй като е заемал длъжността „механик, кат. Е при О“СОД – СДВР“, т.е. компетентният разследващ орган е бил следовател. Св. М.Т. дори е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление от 13.07.2012г. (л.36-л.38, том 1 по ДП № 169/2012г.) и е бил с този процесуален статут и след като с цитираното по-горе постановление на ВКП двете наказателни производства са били обединени, като след тази дата наказателното преследване срещу подс. Т. и св. М.Т. е продължило под общ № 169/2012г. на СО- СГП. Наказателното производство срещу св. М.Т. е било прекратено значително по- късно – с  постановление от 07.05.2015г.   на СГП (л.198-л.201, том 33 ДП).  Доколкото структурата на прокуратурата следва структурата на съда и доколкото чл.194, ал.1, т.2 НПК в действащата към момента на обединяване на наказателните производства редакция изключва компетентността на разследващ полицай в случай, че се провежда наказателно преследване срещу едно или повече от изброените в тази разпоредба лица, правилно и законосъобразно след обединяването на двете дела, досъдебното производство е било възложено за наблюдение на по-горната прокуратура (СГП), на която е било подсъдно образуваното срещу подс. М.Т. наказателно производство, респективно – на разследващият орган, който е бил компетентен да проведе разследването по чл.194, ал.1, т.2 НПК срещу лице, изброено в тази разпоредба. Отделно от това, във връзка с обединяването на двете наказателни производства е приложима разпоредбата на чл.217а НПК за действията по разследването и другите процесуално-следствени действия, които са били извършени преди това.

В досъдебното производство е останал  неизяснен въпросът  дали разследването срещу В. Т. е било проведено от некомпетентен орган преди обединяването на двете наказателни производства, т.е. в периода преди 27.03.2018г., когато на 10.08.2012г. с постановление на прокурор при СРП разследването е било иззето от ГД“БОП“ и на основание  чл.194, ал.1, т.2 НПК е било възложено на НСлС (л.2, л. 3, том 1 ДП). Така или иначе въпросът за служебния статус на подсъдимата през инкриминирания период е въпрос по същество и същият е бил решен от прокурора на базата на извършената от него аналитична дейност на доказателствения материал. Оценката на доказателствата от прокурора засяга въпроси по същество, които се решават с крайния съдебен акт. Съдът въз основа на събраните доказателства прие за установено, че подсъдимата не е сред изброените в чл.194, ал.1, т.2 НПК лица, като не са били налице и останалите основания по чл.194, ал.1, т.1, т.3 и т.4 НПК. От друга страна, според настоящия съдебен състав нарушението на процесуалния закон в досъдебното производство, свързано с възлагане на разследването на следовател в периода преди 27.03.2018г., не е съществено, тъй като не е от категорията на тези, които ограничават процесуалните права на подсъдимата и нейния защитник. Съдът приема, че това е така, тъй като при структурирането на разследващите органи и дефинирането на техните правомощия законодателят е възложил на разследващ орган в системата на съдебната власт, какъвто е следователят, компетентност за разследване по дела за престъпления, които обичайно се отличават с по-голяма фактическа и правна сложност или обичайно представляват по-високо ниво на обществен интерес. Най-високо ниво на оперативна самостоятелност е отредена за разследващия орган, който функционира в системата на съдебната власт, а именно – за следователите. Извод в тази насока се обуславя от факта, че препращането на чл. 52, ал.2 НПК относно правата по чл. 46, ал.2, т. 2 НПК (възможността самостоятелно да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия) се отнася само до разследващия орган по чл. 52, ал.1, т. 1 НПК, т.е. към следователите. Що се отнася до разследващите органи извън системата на съдебната власт тяхната оперативна самостоятелност е обезпечена само и единствено от служебното начало по чл.107, ал.1 НПК, което ги задължава да събират и да проверяват събраните доказателства, но преди всичко под надзор на прокурора. При това положение следва да се приеме, че поначало разследването, проведено от орган на съдебната власт, обезпечава всички процесуални права на страните, най-малкото в тази степен, в която те биха били обезпечени и в случай на проведено разследване от разследващ полицай.  Толкова, доколкото законодателят е предвидил разпределение на делата между разследващите органи, вкл. и към момента на провеждане на досъдебното производство, то е заложено като процесуална гаранция за ритмичност и  процесуална бързина при провеждане на наказателните производства в досъдебната им фаза, както и за да обезпечи разследването при дела с по-голяма фактическа и правна сложност.  На следващо място, per argumentum a fortiori, след като законодателят е отредил по-голяма оперативна самостоятелност на следователите в сравнение с останалите разследващи органи, следва да се приеме, че разследването, извършено от следовател извън случаите на чл.194, ал.1 НПК, не е съществено нарушение на процесуалните правила. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че следователите наравно с прокурора и разследващия полицай фигурират в изброяването на чл.194, ал.3 НПК, свързано с правомощията им да възлагат на полицейските органи действия по разследването. По изложените съображения настоящият съдебен състав счете, че фактът на проведено разследване от следовател срещу подсъдимата и преди 27.03.2018г., не обуславя наличието на съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.  

Съществени процесуални нарушения не са били допуснати и при изготвянето на обвинителния акт. Действително при описанието на пункт 43 от диспозитива на обвинението описанието на инкриминираната сума, за която се твърди, че на декември 2008г. била предмет на присвоително деяние чрез превод по банкови сметки на подсъдимата, се различава цифром (4600 лева) и словом (хиляда и деветстотин) лева. Съдът намира, че нарушението не е съществено, тъй като прокуратурата и  в диспозитива на обвинителния акт, и в обстоятелствената му част (стр.40, стр.41 от ОА) посочва, че общо преведените по  сметка на подсъдимата парични средства възлизат на 2 300 лева, както и че общо преведените по сметка на М.Т. парични средства също възлизат на 2 300 лева. Видно е, че елементарните аритметични изчисления показват, че общата стойност на присвоените по банков път пари за посочения период възлиза на 4 600 лева, а не на 1900 лева, както словом е отбелязана инкриминираната сума.

От обективна страна се установи, че в началото на инкриминирания период, вкл. до ноември 2008г. основният прилаган от подсъдимата механизъм на присвояване на чужди парични средства е първият описан по-горе – чрез отчитане на неправомерните начисления с авансови плащания, които с много малки изключения е получила лично в брой в управляваната от нея оперативна каса вместо лицата, посочени в съответните авансови списъци. В този период, без изключение, за всеки един месец поотделно се касае за десетки служители, които неправомерно са включени в авансовите списъци, като в началото на инкриминирания период техният брой за съответния месец варира от 11-19 служители (до декември 2006г.) От обективна страна техният брой постепенно и последователно се увеличава за съответните месечни периоди, като за декември 2006г. вече се касае за 23 служители (стр.15 от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП) и постепенно достига до 58 служители, неправомерно вписани в авансовия списък за октомври 2008г. (стр.33, стр. 34 от заключението на тройната СИЕ, том 33 ДП). Може да се заключи, че състоянието на безконтролност над дейността на подсъдимата и е дало обективна възможност да установи, че нейната престъпна дейност  не е видима за ръководството на СДВР, което очевидно е довело и до решението да включва неправомерно в авансовите списъци все повече и повече лица.

С въвеждането на реорганизацията на изплащането на аванс от главния касиер – в края на 2008г., началото на 2009г., броят на неправомерно включените в авансовите списъци лица рязко пада, като достига изведнъж до едно, единствено лице за януари 2009г. (стр.35 от заключението на тройната СИЕ , том 33 ДП). Видно е, че подсъдимата е следвало на свой ред да реорганизира престъпните механизми на присвояване, поради което и от обективна страна началото на присвояването по банков път датира едва от октомври 2008г. (л.6, том 5 ДП).  

Фактът, че нито начисленията за извънреден труд или за други несъществуващи основания (обезщетение за неползван отпуск, добавки за патрулно-постова служба, извънреден труд и др.), нито последващите удръжки на така формираните без правно основание излишъци, са били извършвани правомерно от подсъдимата, като се касае за повтарящи се действия в продължителен период от време,  е допълнителен аргумент, че тези начисления и удръжки не са били резултат от случайна грешка. Специалната цел за присвояването на инкриминираните средства е обоснована от факта на пълно съвпадение в размера на неправомерно създадените от подсъдимата излишъци с размера на неправомерно извършените от нея удръжки за съответните отчетни периоди независимо, че в отделни случаи плащането не е било оспорено от съответния служител на О“СОД“ – СДВР, какъвто е случаят със св. Д. и много други подобни случаи, обсъдени по-горе. Неправомерното създаване на излишъци и разходването им без каквото и да е намерение за връщане или заместване, дори и от страна на съответния служител,  е аргумент, че същите са били създавани, за да бъдат  присвоени.

 Съгласно мотивите в Тълкувателно решение № 50 от 22.12.1980 г. по н. д. № 38/1980 г., ОСНК НА ВС при длъжностното присвояване има реално получаване от дееца или от трето лице на обществено имущество, без да има основание за това. Достатъчна е целта това имущество да се присвои в личен интерес. Във всички случаи подсъдимата е преследвала такава цел, независимо, че в отделни случаи не е била прецизна дори в собствената си отчетност пред самата себе си, както в илюстрирания по-горе случай със св. Д., комуто според неговите собствени твърдения лично била изплатила авансите за 2005г. и 2006г. Макар, че тези плащания не са били оспорени от него, те не са били дължими, съответстват на неправомерни начисления към трудовото му възнаграждение  и тя е знаела това. Липсата на сто процентова прецизност в обслужващата престъпната дейност „счетоводна отчетност“ се установява и в тези  случаи, при които неправомерното изписване на аванс не е било компенсирано с неправомерни излишъци и е довело до причиняването на пряка щета  в патримониума на отделни служители на СДВР, какъвто например е случаят със Св. Р.В. Маринова, св. Н.Г.С., св. Р. и Д., Г.Д.Д., св. Е.Г., Г.М., В.О., И.П., А.Н.С., С.Н.Г.  и М.А.М. и което обстоятелство очевидно е изправило подсъдимата пред  риск да бъде подаден сигнал и да бъде разкрита престъпната ѝ дейност. Съгласно заключението на първата тройна СИЕ (том 4 ДП) и разпита на ВЛ Б. се установява, че по този механизъм подсъдимата е причинила вреда на служители на О“СОД“ – СДВР, която възлиза на 26 397.21 лв. Наличието на две групи служители, при едната от които самите служители са се обогатявали неоснователно и друга група служители, които са били ощетявани от действията на подсъдимата, е допълнителен аргумент, че основната цел на подсъдимата е била да набави за себе си имотна облага и се касае за нейни лични „грешки“, свързани с постепенното „усъвършенстване” на престъпния модел на поведение. Съдът приема, че в случая с така изброените свидетели, чиято имуществена сфера е била засегната неправомерно от подсъдимата, е било извършено съставомерно деяние на престъпление по чл.282, ал.1 НК, като е доказана специалната цел на подсъдимата да набави за себе си имотна облага. Допълнителен аргумент в тази насока е настъпването на допълнителни вредни последици за СДВР, които не са инкриминирани по делото, но в никакъв случай не са маловажни. Такава последица е свързана с отклонението на сумата от 2 436.66 лв., която е била  преведена е в НОИ или съответно като данъци и осигуровки на основание на неправомерно увеличеното възнаграждение (установено от  СИЕ, том 4 ДП и разпита на ВЛ Б.). Това обстоятелство е допълнителен аргумент за това, че от правна страна подсъдимата е съпричастна и към други престъпни деяния, а именно – към извършването на документни престъпления и деяния на престъпление по служба по смисъла на чл.282, ал.1 НК. Поради липсата на съответно обвинение тези факти и обстоятелства следва да се преценяват като отегчаващо отговорността обстоятелство.

            На следващо място настоящият съдебен състав приема за установено, че от обективна страна в много от описаните случаи подсъдимата е извършила за улесняването на длъжностното присвояване друго престъпление, което обстоятелство по начало е квалифициращ признак по чл.202, ал.1, т.1 НК, но не е инкриминирано с внесения обвинителен акт. Касае се за документно престъпление по чл.308, ал.1 НК, свързано със съставянето на неистински официален документ, какъвто е представлявал авансовият списък със заплати на служители в СДВР. За съставянето на този документ съгласно дефиницията на чл. 93, т. 5 НК е имало предварително установени ред и форма за неговото издаване, както и ред за оформянето му с подписи. Предварително установените ред и форма за издаване на документа са регламентирани в Инструкция № 1-95/19.07.2005г. за организацията и технологията на работа с АИС „ТРЗ“ (л. 1669 –л. 1751, том ІV, СП, СГС) и е следвало да обезпечат отчетът на  наличностите в касата на всеки един трудовик в МВР, в т.ч. и отчета от касата на подсъдимата. Отделно от това издаването на ведомостите със заплати на служителите в О“СОД-СДВР по ред и форма, които функционално са били обвързани с дейността на Д „КИС“ – МВР, е било в кръга на служебните задължения и функциите, които е изпълнявала подсъдимата като отчетник на чуждо имущество.

Ето защо съдът намира, че съобразно  изяснената по-горе фактология са установени не малко случаи, в които подсъдимата е извършила документно престъпление по чл.308, ал.1 НК, за да докаже чрез създадения от нея неистински документ, че подписът в съответните авансови списъци е положен от съответния служител, чиито лични данни са отразени там и парите, отбелязани в съответния списък срещу този подпис са получени от него. В действителност в описаните по-горе случаи, в които подсъдимата се подписвала вместо съответния служител, на чието име е направено съответното неправомерно начисление, ги характеризира като случай  на престъпно документиране, в резултат на което е бил съставен неистински официален документ по чл.308, ал.1 НК. Съдът намира, че описаните по-горе случаи на полагането на подпис от страна на подсъдимата за получил сумата в авансовите списъци вместо автора на изявлението, посочен в тях,  се вместват  в дефиницията за неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, тъй като на този документ е  бил придаден вид на конкретно писмено изявление на друго лице, различно от подсъдимата, т.е. бил е придаден вид на конкретно писмено изявление от лице, различно от действителния автор на документа. В тази насока се извличат данни не само от свидетелските показания, но и от заключението на обсъдената по-горе почеркова експертиза. Така формално от подсъдимата са били отчетени парични средства, които са били присвоени от нея с първия инкриминиран механизъм. Това обстоятелство, от друга страна, обективно е улеснило последващата престъпна дейност на подсъдимата, доколкото  привидно е придало документална обоснованост на част от липсващите парични средства, собственост на СДВР.

На следващо място доктрината застъпва становището, че за да е налице улесняващо престъпление по смисъла на чл.202, ал.1, т.1 НК, следва да са налице следните предпоставки. „Другото престъпление” следва да се намира в точно определена обективна връзка  с присвояването, т.е. „ да го улеснява” и тази връзка  субективно следва да бъде отразена в съзнанието на дееца. Следователно улесняващото престъпление следва да се извърши преди или най-късно едновременно с присвояването. С други думи, следва да е установена причинна връзка между „другото престъпление” и крайния престъпен резултат. Извършването на документно престъпление от страна на подсъдимата, за да оправдае причинените от нея липси с наличието на отчетен документ, по същество е създало условия за присвояването и само по себе си е престъпление. Именно в този случай е налице съставното присвояване по чл.202, ал.1,т.1 НК. На следващо място доктрината приема, че улесняващото престъпление не само следва да е обективно годно да улесни присвояването, да е извършено  с тази цел, но и действително да е улеснило присвояването. [2] Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с тази теоретична постановка. Фактът на полагани  подписи от страна на подсъдимата в авансовите списъци вместо служителите, които са били посочени в тях, е довело до съставянето на неистински официален доумент в много от случаите, за които е несъмнено установено, че подписът е положен от нея, а не от лицето, посочено в документа. Касае се за документи, които удостоверяват, че плащанията по авансовите списъци са били получени  от лицата, чиито лични данни се съдържат в тях. Това престъпно документиране от обективна страна е било извършено от подсъдимата едновременно или най-късно с факта на присвояване на инкриминираните парични средства и обективно го е улеснило. Създавайки неистински отчетни документи, подсъдимата се е ползвала с доверието на своите колеги във финасовия отдел на СДВР и това обстоятелство ѝ е дало възможност в продължение на години да продължи да извършва инкриминираната престъпна дейност.  

Ето защо препратката на чл.203, ал. 1 НК е следвало да бъде дефинирана не във връзка с основния състав на престъплението, както е сторило обвинението, а във връзка с квалифицирания състав на престъпление по чл.202, ал.1, т.1 НК. Поради липсата на съответно обвинение в тази насока, наличието на престъпление, което обективно е улеснило длъжностното присвояване, следва да се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство. 

На следващо място, за да се приложи квалифицираният състав на престъпление по чл. 203, ал.1 НК, следва да бъдат осъществени и двата квалифициращи признака – „особено големи размери” на предмета на престъплението, както и „особено тежък случай” по смисъла на чл. 93, т.8 НК. Към момента на деянието критериите за „особено големи размери”, въведени с ТР № 1/30.10.1998г. на ОСНК по т.д. № 1/1998г. на ВКС, са изпълнени при парична равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля 140 минимални работни заплати. Към момента, в който е довършена продължаваната престъпна дейност /30.08.2010г./,  съгласно ПМС № 326/30.12.2009г. МРЗ е в размер на 240, 00 лева. Общият размер на присвоените парични средства възлиза на 402 828, 82 лева, което означава, че този размер превишава многократно границата от 140 минимални работни заплати, тъй като се равнява на 1678,45 МРЗ. Това обстоятелство е установено със заключението на тройната ССЧЕ (л.44-л.118, том 33 ДП). Съдът съобрази и обстоятелството, че експертизата е работила с крайна дата на периода, която надвишава с един месец инкриминирания период, като е направила съответните изчисления към 30.09.2010г. – л.118, том 33 ДП. Това обстоятелство обаче не дава основание да бъде отхвърлено заключението на тази експертиза, доколкото разликата от един месец от 30.08.2010г. до 30.09.2010г. не променя по никакъв начин крайните изводи на вещите лица, доколкото ПМС № 326/30.12.2009г. продължава да определя размера на минималната работна заплата в същия размер вкл. и през 2011г.

Настоящият съдебен състав се съгласява  с обвинителната теза, че случаят е особено тежък по смисъла на чл.93, т.8 НК. Особената тежест на случая се обуславя от два фактора: обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца. Основният фактор, който определя обществената опасност на престъпление, свързано с присвояването на чужди пари, е особено големият размер на предмета на престъплението. Опасността, която произтича от това обстоятелство обаче, е отчетена от законодателя с въвеждането на квалифициращ признак „особено големи размери”, който съществува отделно от другия кумулативно предвиден квалифициращ признак – „особено тежък случай”. Ето защо опасността при особено тежкия случай следва да бъде установена от други факти и обстоятелства, които не се отнасят до размера на предмета на престъплението, доколкото същият самостоятелно покрива признака „особено големи размери”. Подсъдимата е неосъждана и в този смисъл обществена опасност от нейната личност не може да се изведе от съдебното ѝ минало.

Съгласно мотивите в Постановление № 3 от 25-27.20.06.1970 г. по Н. Д. № 3/1970 г. на Пленума на ВС случаят е особено тежък, когато извършеното престъпление с оглед настъпилите вредни последици и другите отегчаващи обстоятелства по делото разкриват изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Необходимо е да бъде съобразен не само особено големият размер на присвоеното имущество, но и видът и размерът на настъпилите вредни последици, начинът, средствата и подбудите за извършване на престъплението, както и всички други обстоятелства, които се отнасят до деянието и дееца. В настоящия случай несъмнено предметът на престъплението надвишава многократно дори и границата от 140 минимални работни заплати, вредните последици са засегнали държавна структура, чиято основна функция е тъкмо да предотвратява и разкрива престъпления, т.е. изискванията за моралната почтеност на служителите в такава институция по начало са по-високи, отколкото от изискванията за общия случай на служител, натоварен с отговорност за пазене и управление на чуждо имущество. Извършеното от В.Т. се характеризира като особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК и с оглед многократното превишаване на необходимия минимум на признака “особено големи размери” /над 11 пъти/, броя на деянията; използване на няколко различни по вид механизма на присвояване, за чието осъществяване подсъдимата извършвала множество последователни действия, подробно описани по-горе, за да се достигне до целения от нея резултат; отражението на извършеното сред обществото, изразяващо се в злепоставяне на доброто име на СДВР и съответно на МВР, което е обективно е от естество да засегне доверието на гражданите в ефективната дейност на държавния орган и на държавните институции въобще.

Обществената опасност на личността на подсъдимата следва да се преценява не само  с оглед механизма на изпълнение на престъплението, който е бил усложнен с различни форми на присвоителни действия, но и с оглед продължителния период, който е обхванат от престъпната деятелност. Отделно от това, е установен фактът на извършени от подсъдимата нарушения на служебните ѝ задължения в период, който не е обхванат от обвинението и по никакъв начин не е бил санкциониран дори с актовете на АДФИ поради изтекъл срок по чл. 27, ал.1 ЗДФИ, още повече,че според ревизионния доклад и в този период са били причинени значителни вреди, а именно възлизащи на 46 434, 96 лева (л.153, том 26, ДП).

 Високата степен на обществена опасност, произтичаща от личността на подсъдимата, се обосновава и от начина и средствата, използвани за постигането на инкриминирания общественоопасен резултат.В продължение на години подсъдимата се е възползвала от предимствата, които ѝ е осигурявало нейното служебно положение, за да проучи и усъвършенства голямо многобразие от начини и средства за присвовяване на чуждо имущество, собственост на СДВР. За постигането на целените от нея общественоопасни последици тя  е използвала специални знания и умения, в резултат на което  е разработила различни механизми  за присвояване на парични средства. Престъпната ѝ дейност е станала възможна на базата на особения статут, който подсъдимата е заемала сред останалите служители във финансовия отдел на СДВР, свързано със специален и изключителен достъп до най-високо ниво в системата на АИС „ТРЗ“ на СДВР, който ѝ  е давал възможност да въвежда/изменя/ заличава данни за трудовите възнаграждения на всички служители на О“СОД“-СДВР за инкриминирания период. Подсъдимата напълно е съзнавала предимствата, които ѝ е осигурявал този статут и се е възползвала максимално от това обстоятелство. На следващо място, личността на подсъдимата се характеризира с натрупания от нея професионален опит, както и с натрупани специални знания за начина, по който функционира АИС „ТРЗ“ в СДВР, както и Д“КИС“ – МВР. Несъмнено е установено, че работата с ползваната през инкриминирания период АИС „ТРЗ“ е изисквало период на обучение (в този смисъл са показанията на св. Г., св. В. и други служители от финансовия сектор на СДВР). Тези знания и опит обаче  в конкретния случай са послужили на подсъдимата, за да разбере и да се възползва от несъвършенствата в организацията на работа във финансовия отдел на СДВР, както и от несъвършенствата на самата система. В настоящия случай личността на дееца в лицето на подсъдимата Т. се свързва със специално придобити от нея знания и умения, с които не се отличава средностатическият член на обществото и дори със знания и умения, които са били недостъпни за по-голямата част от служителите във финансовия сектор на СДВР и в още по-висока степен са били недостъпни за редовия състав на СДВР. На фона на придобитите знания, умения и професионален опит, които според показанията на св. В. и св. Р. са изисквали дори специално обучение, подсъдимата е имала изграден облик на етичен, възпитан, коректен  и отзивчив служител пред една част от своите колеги и главно пред тези, с които нейната работа е била пряко свързана и които са разполагали с правомощията да пресекат порочната ѝ практика да се подписва в авансовите списъци вместо съответните служители на СДВР. Това обстоятелство е установено от многобройни доказателствени източници. Следва само да се изброят показанията на св. Д., която я описва като „колежка за пример“. От значение са и  показанията на св. О., който посочва, че познава подсъдимата като  дългогодишен служител от 1981г., показанията на св. А.Н.С., който заяви пред съда, че я познава от 2002г. И двамата са били неоснователно ощетявани от престъпната дейност на подсъдимата, но не се установи нито своевременно да са разбрали за това, нито да са имали лоши впечатления от работата на подсъдимата. В подкрепа на извода за полагани от подсъдимата усилия да създаде сред колегите си име на прецизен и коректен човек са и показанията на св. Г.В.В., който посочи, че познава подсъдимата  от 2001 г., когато постъпил на работа в СОТ СДВР, показанията на св. Д.А., която описва подсъдимата като „много добра“ и „отзивчива“, и най-вече показанията на св. Х.Д. /главен касиер за част от инкриминирания период/, която я определя като „втория човек” след главния касиер при негласно създадената йерархия във финансовия отдел на СДВР, при това – човек, който заедно с главния касиер се явява единственото оторизирано да тегли парични средства от сметката на СДВР.

В противовес с тази група доказателства за личността на подсъдимата са характеристичните данни, извлечени от показанията на св. В.Д. /счетоводител в О“СОД“- СДВР преди инкриминирания период/. Св. Д. описа подробно пред съда личните си впечатления за личността и работата на подсъдимата, като посочи, че тъкмо поради лично констатирани от св. Д. нарушения в работата на подсъдимата е взела решение да напусне този отдел на СДВР и да се премести в друго поделение на МВР. Описаните от св. Д. нарушения се отнасят тъкмо до функциите на подсъдимата като касиер и в частност са свързани с констатациите на св. Д. за причинени липси от наличностите в касата на О“СОД“-СДВР, които не са инкриминирани по делото. Вярно е, че в показанията на св. Д. се съдържат данни подсъдимата до 2004г. да е работила с още един касиер – М.И., но също така е вярно, че тя описва комуникацията си с подсъдимата през този период, както и направени пред нея самопризнания по повод критични бележки от страна на св. Д., че ако бъде подаден сигнал от страна на Д. подсъдимата „ще се хвърли от шестия етаж“. Съдът приема за установено, че тази емоционална нестабилност, с която се характеризира личността на подсъдимата и е потвърдена от многобройните комплексни СППЕ по делото, с които тя е освидетелствана, вкл. и в специална среда, осигурена във ВМА, е била прикривана умело от нея пред голяма част от свидетелите по делото и  именно от това произтича и по-високата степен на обществена опасност на нейната личност. Изключителната способност на подсъдимата да внушава доверие  и коректност, е възпроизведена красноречиво в показанията точно на тези свидетели (св. Д. и А.), от чиито правомощия е бил поставен в зависимост успехът на  един от основните използвани от нея механизми на присвояване, а именно чрез удръжки от аванс на името на различни служители и полагането на подпис в авансовите списъци вместо тях под предлог, че им оказва лична услуга.  

При прилагането на професионалния си опит подсъдимата е разработила няколко различни механизма за присвояване на парични средства, които са функционирали самостоятелно и същевременно успоредно с останалите механизми: присвояване на излишъци, формирани от неправомерни начисления, чрез удръжката им като авансово плащане, получавано от подсъдимата вместо съответния служител; присвояване на излишъци, формирани от неправомерни начисления, чрез пренасочването им по сметки на подсъдимата и сметки на нейния син М.Т.; присвояване на неправомерно формирани излишъци на базата на начисления без документална обоснованост за това чрез погасяването на задължения на подсъдимата към ВСК и „Евролизинг – МО“ЕООД и механизъм на присвояване чрез  неправомерни начисления, довели до присвояването на  разликата между действителния размер на полагаемо се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на служители с прекратени ТПО и действително начислено обезщетение общо в размер на 10 209, 83 лева, което е усвоявала или по касов път (6 577, 94 лева) или по банков път (4443, 13 лева) – л.118, том 33 ДП. Ето защо съдът прие за установено, че високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимата произтича и от нейната комбинативност, въображение, последователност и упоритост при съчетаването на различни механизми за неправомерно формиране на излишъци – било то, въвеждайки неверни данни за положен извънреден труд или процент на добавки за патрулно- постова дейност, било то, въвеждайки недължими обезщетения, при това за изключително голям брой действително ангажирани в СДВР служители, при това за изключително дълъг период от време – в продължение на години. Тази комбинативност, въображение и съобразителност са все лични качества на подсъдимата и те са имали решаващо значение при избора на различни способи за неправомерни удръжки от трудовите възнаграждения на служители на О“СОД“-СДВР, било то за незаявен от тях аванс, било то за погасяването на несъществуващи техни задължения към ВСК. При генерирането на неправомерни излишъци, както и при избор на различни способи за неправомерни удръжки подсъдимата е постигнала почти перфектна самоотчетност при търсенето на баланс между  неправомерните начисления и неправомерните удръжки при това с успоредно прилагани механизми на присвояване в продължение на години, което също следва да се отчете като специално качество на подсъдимата, от значение за постигането на съставомерния общественоопасен резултат. Доказателствата по делото дори сочат, че успоредно с въведената реорганизация в дейността на финансовия отдел на СДВР, свързана с отнемане на част от правомощията, с които края на 2008г. – началото на 2009г. е разполагала подсъдимата, а именно да оперира с парични суми за изплащането на аванси, тя е разработила нов механизъм за присвояване на парични средства, а именно – по банков път.

Може да се заключи, че личността на подсъдимата се характеризира с особени лични качества, знания, умения и професионален опит, които са били използвани от нея изключително за постигане на съставомерния престъпен резултат, а отделно от това поради неправомерините ѝ действия са настъпили и други несъставомерни общественоопасни последици, свързани с причиняването на имотна вреда на значителен брой служители на СДВР, която възлиза общо на 26 397.21 лв., както и допълнителни несъставомерни обществено опасни последици с  отклонението на сумата от 2 436.66 лв. от сметки на СДВР, която е била  преведена е в НОИ или съответно като данъци и осигуровки на основание на неправомерно увеличеното възнаграждение на различни служители на О“СОД“ – СДВР.

Отделно от това, подсъдимата е показала изключителни качества умело да балансира случаите, в които неправомерните удръжки за авансови плащания са били компенсирани в общия размер на сумата за получаване от неправомерни начисления, със случаите, в които такива компенсации не са били направени и щетата е настъпвала за съответния служител. Във втория случай деянието на подсъдимата е несъставомерно по чл.201 НК, но и в този случай, както и в останалите, тя е извършвала документно престъпление, като е съставяла неистински официален документ. Различията произтичат от това, че при инкриминираните деяния се касае за улесняващо присвояването престъпление, което също не е инкриминирано с внесения обвинителен акт, а в останалите случаи – за самостоятелно извършено документно престъпление и  дори за престъпление по служба по смисъла на чл.282, ал.1 НК. Наличието на доказателства за извършено от подсъдимата престъпно документиране при оформянето на авансовите списъци, макар и да не е инкриминирано в актовете на органите на досъдебното производство, дава основание за извод за изключително висока степен на обществена опасност на деянието, която самостоятелно обуславя наличието на квалифициращия признак „особено тежък случай“.

По изложените съображения съдът прие за установено, че както деянието, така и личността на подсъдимата, така и с оглед настъпилите вредни последици и други отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито са броят на използваните от нея механизми на присвояване (четири на брой), броят на инкриминираните деяния (63 на брой), продължителният период от време, обхванат от престъпната дейност, използването на личните данни на изключително голям брой служители на СДВР, до които е имала достъп, извършването на улесняващи документни престъпления, за които липсва съответно обвинение, на престъпления по чл.282, ал.1 НК, при които по този механизъм подсъдимата е причинила вреда на служители на О“СОД“ – СДВР, която възлиза на 26 397.21 лв., както и на допълнителни вредни последици относно бюджета на СДВР с оглед  отклонението на сумата от 2 436.66 лв., която е била  неправомерно преведена в НОИ или съответно като данъци и осигуровки на основание на неправомерно увеличеното възнаграждение, се отличават с изключително висока степен на обществена опасност и в този смисъл обуславят наличието на квалифициращия признак „особено тежък случай“ по смисъла на чл. 93, т.8 НК.

Съдът намира, че съставът на престъплението по чл.203, ал.1 вр. с чл.201 вр. с чл. 26, ал.1 НК  е осъществен от подсъдимата и от субективна страна. Престъплението е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Подсъдимата е съзнавала поверените ѝ  отговорности, факта, че се ползва от служебна позиция, която ѝ осигурява изключителен достъп до чувствителна информация, както и от позиция, при която е натрупала значителни знания и  професионален опит. Подсъдимата е съзнавала факта, че нарушава флагрантно служебните си задължения, произтичащи от длъжностната ѝ характеристика, в т.ч. и задължения, които произтичат от чл.270, ал.3 КТ, съзнавала е, че с инкриминираните неправомерни начисления и удръжки причинява имотна вреда в патримониума на СДВР, както и на отделни служители от О“СОД“-СДВР. Пренасочването на парични средства по личните ѝ банкови сметки и банкова сметка *** ѝ М.Т. е обективно възможно само при лична активност на подсъдимата и достъп до информация от Д „КИС“, с която само и единствено тя е могла да разполага и да оперира, като тя е осъзнавала и това предимство, произтичащо от  служебния ѝ статус. Пренасочването на парични средства за погасяването на нейни лични задължения към „Евролизинг МО“ ЕООД също е извършено в резултат на съзнателна дейност от нейна страна, тъй като само и единствено подсъдимата би могла да знае, че е сключила договори с тази фирма и е поела съответни задължения към нея.

По наказанието

            Престъплението по чл.203, ал.1 вр. с чл.201 НК е квалифициран случай на длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай и за същото е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. Предвидено е за това престъпление съдът да постанови конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния, както и да постанови лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т. 7 НК.

            Съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като са налице три изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а отделно от това същите в комбинация с други, които нямат изключителен характер, обуславят и наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Първото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство е свързано с психичното здраве на подсъдимата, която страда от рекурентно депресивно разстройство. Касае се за тежко психично заболяване, което обуславя наличието на психичен недостатък и протича хронично, без прогноза за пълно оздравяване. Нещо повече, заболяването прогнозно може да протече в продължителен период от време и във фаза на обостряне до степен, какъвто е случаят от края на 2016г. до края на 2019г.  Именно този случай не е позволил участието на подсъдимата в наказателното производство. Именно такава остра фаза на заболяването, довела до  умерено тежък епизод, установен с комплексни съдебно – психиатрични и психологични експертизи, е обусловила спиране на наказателното производство в периода от 27.09.2016г. до 04.10.2019г.  (л. 180, том І, СП, СГС).

            Второто изключително смекчаващо отговорността обстоятелство е продължителността на наказателното производство. От разкриване на престъплението през 2010г. и образуването на наказателно производство на подсъдимата с постановление на СГП от 01.10.2010г.  до постановяването на окончателен съдебен акт в производството пред първоинстанционния съд, са изминали повече от 12 години.  С оглед тази продължителност следва да се посочи, че същата до голяма степен е обусловена не само от фактическата и правна сложност на случая, но и от други обективни фактори, които не могат да се вменят на подсъдимата: спирането на наказателното производство в съдебна фаза за повече от три години поради влошеното ѝ здравословно състояние; провеждането на наказателното производство във време на обявена епидемична обстановка от началото на 2020г., което е довело до невъзможност в  продължителен период от време (от началото на 2020г. до 01.03.1922г.) да бъдат проведени съдебни следствени действия. Забавянето на наказателното производство  в съдебна фаза в не малко случаи е обусловено и от отсъствието на съдебен заседател, както и от заболяване на защитника на подсъдимата, още повече при налична хипотеза на задължителна защита по смисъла на чл.94, ал.1, т.2 НПК. Всички описани случаи, довели до забавяне на наказателното производство, не могат да се вменят във вина на подсъдимата и самостоятелно са обусловили необходимостта подсъдимата да понесе тежестта на неблагоприятните последици, произтичащи  от процесуалното ѝ качество по делото в един продължителен период от време.

            Третото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство е свързано с тежкото семейно положение на подсъдимата. Тя понастоящем живее в едно общо домакинство със сина си М.Т., който  през 2010г. след суициден опит е бил лекуван в психиатрична клиника с диагноза „биполярно афективно разстройство“, като клиничният дебют на това заболяване е от септември 2010г. и не може да се изключи да е свързан с провеждането на настоящото наказателно производство или с тежкото здравословно състояние на неговата сестра по това време (дъщеря на подсъдимата).  Суицидният опит на М.Т. е обективиран с причиняването на височинна травма (падане от 13 етаж) и във връзка с това обстоятелство е установено, че на 24.09.2010г. е бил лекуван продължително във ВМА, където е бил регистриран с 40 дневна кома. След възстановяване от травмите синът на подсъдимата страда от остатъчни явления като лек психоорганичен синдром – специфично непсихотично разстройство, засягащо паметта. След суицидния опит синът на подсъдимата е разделен от семейството си, като след развода си не живее със съпругата си и родените от брака му с нея деца (л. 2076, том V, СП, СГС). През 2012г. е починал съпругът на подсъдимата, а през 2015г. – нейната дъщеря. Понастоящем подсъдимата е 70 – годишна жена, която би могла да разчита за грижа и подкрепа само на единствения си близък човек  - нейния регистриран с психично заболяване син. Напредналата ѝ възраст, необходимостта в това състояние самата тя да оказва помощ и грижа на своя син, както и загубата на изключително близки лица от нейното семейно обкръжение – съпруг и дъщеря, обуславя извод за тежко семейно положение на подсъдимата, което настоящият съдебен състав оценява като самостоятелно съществуващо изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

            Допълнително установени смекчаващи отговорността обстоятелства, макар и същите да не се отличават с изключителен характер, са чистото съдебно минало на подсъдимата и коректното ѝ процесуално поведение. Следва обаче добросъвестното процесуално поведение на подсъдимата да се оценява на  фона на обективно възникналите затруднения за провеждането на публични съдебни заседания в условия на епидемична обстановка. В тази връзка съдът намира, че процесуалното поведение на подсъдимата не само, че не може  да бъде обект на каквато и да е критика, но и е един от факторите, които, доколкото е било възможно, са осигурили процесуална бързина. В нито един момент поведението на подсъдимата не е налагало същата да бъде издирвана. Същата стриктно се е явявала на всички съдебни заседания, както и на периодичните прегледи пред психиатър и психолог – вещите лица, назначени от съда. В тази връзка нейното поведение не е ставало причина и за забавяне в дейността на вещите лица, които са били натоварени от съда със задача да изследват след личен преглед актуалното ѝ психично здраве. Отделно от това, процесуалното ѝ  поведение е било прецизно и в досъдебната фаза на наказателното производство, доколкото забавянето на наказателното производство от първоначалното внасяне на обвинителен акт  в края на 2015г. до окончателното отстраняване на допуснати процесуални нарушения на 07.06.2016г. е свързано с действия, изискуеми от  органите на досъдебното производство,  а не с издирвателни действия по отношение на подсъдимата.

            С оглед всичко изложено по-горе и след като се отчетат всички факти и обстоятелства, с които се отличава настоящият случай, както и изискванията за справедливост, съдът намира, че наказанието на подсъдимата следва да се определи под минималната долна граница, предвидена в закона (т.е. под границата от 10 години лишаване от свобода), като се редуцира с ½ спрямо законоустановения минимум, предвиден в чл.203, ал.1 НК, а именно на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  Съдът отчита обстоятелството, че диапазонът от 10 години до минимума по чл.39, ал.1 НК е изключително голям и поради това намира, че следва да изложи мотиви  за индивидуализация на наказанието в рамките на този предел, вкл. и  с оглед индивидуализацията му значително над долната граница по чл.39, ал.1 НК. С оглед рамките на възможния предел на наказанието лишаване от свобода, които се очертават при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК измежду минимума от 10 години лишаване от свобода, определен в съответната норма от особената част на НК, до възможния минимум по чл.39, ал.1 НК от три месеца лишаване от свобода съдът намира, че следва да отчете отегчаващите отговорността обстоятелства, които изключват определянето на наказание лишаване от свобода в размер под пет години, доколкото тяхната тежест би довела до неоправдана снизходителност, а несъобразяването с тях – до невъзможност да се постигне генералната превенция на наказанието, заложена като цел в чл.36, ал.1 НК.

            Първото отегчаващо отговорността обстоятелство от тази категория е свързано с факта на изплатена сума в размер на  1540, 06 лв. на отделни служители, като същата представлява по-голям размер от полагащото им се в действителност трудово възнаграждение. С тази сума е бил ощетен именно бюджетът на СДВР.

            Второто отегчаващо отговорността обстоятелство от тази категория е свързано с причиняването на значителна вреда на отделни служители на СДВР, какъвто например е случаят със Св. Р.В. Маринова, св. Н.Г.С., св. Р. и Д., Е.Г., Г.М., В.О., И.П., Г.Д.Д., св. Л.Д.Д., А.Н.С., С.Н.Г.  и М.А.М., И.В.Д., В.П. и други свидетели по делото.  Вредните последици в посочените случаи  са засегнали имуществената сфера на изброените служители, както и на други служители на СДВР, доколкото изброяването по-горе не претендира за изчерпателност.

          Така например обвинението не е инкриминирало присвояването на суми, начислени като авансови плащания на името на Г.М. за август 2010г. (стр.37 от обвинителния акт), въпреки наличието на категорични доказателства за извършена удръжка на авансово плащане на името на тази свидетелка за посочения период в размер на 500, 00 лева. От съдържанието на писмените доказателства и заключението на почерковата експертиза е видно, че на името на тази свидетелка също е бил начислен посочения аванс за август 2010г., като подписът не е бил положен от нея (стр. 23 от заключението на почерковата експертиза, л. 222, том 26, ДП). От показанията на главните касиери – свидетелите Д. и А., ценени в съчетан анализ с обсъдения по-горе доказателствен материал, е установено, че в този период подписите в авансовите списъци са били поставяни само и единствено от подсъдимата. Фактът, че се касае за произволен графичен знак, без информационна стойност за устойчиви писмено-двигателни навици, не променя значението на посочените гласни доказателства. Заключението на тройната ССчЕ (л. 39, л.40 от заключението, том 33 ДП) не е установила за август 2010г. неправомерни начисления на името на Г.М.. От друга страна доказателствата, че подсъдимата е единственото лице, което е полагало подписи пред главните касиери на СДВР след началото на  2009г., обуславя извод, че с начислението и удръжката на аванс, който св. М. не е получила, е била ощетена именно нейната имуществена сфера, а подсъдимата неправомерно се е облагодетелствала от това. За да извърши това деяние, подсъдимата  е съставила официален неистински документ. Доколкото авансовият списък не е сред изброените в чл.308, ал.2 НК документи, вкл. и през инкриминирания период, съдът приема за установено, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се преценява извършеното от подсъдимата документно престъпление по чл.308, ал.1 НК, свързано с нейното лично участие при оформянето на авансовия списък с подпис вместо посоченото в него лице – св. М. и факта, че от това престъпление за св. М. е настъпила имотна вреда в размер на 500, 00 лева.

         Подобен е случаят със св. О., тъй като сумата от 700, 00 лева, която е начислена от подсъдимата по неговата партида като аванс за октомври 2009г., е била получена от нея, а не от него (установено от ПЕ – л.222, том 26 ДП и показанията на главните касиери – свидетелите Д. и А.). Това плащане е било категорично оспорено и от свидетеля О., както в процедурата по вътрешната проверка, така и  в производството пред съда. И в този случай вредата е настъпила в имуществената сфера на служител на СДВР, а именно в имуществената сфера на св. О..

         Същият е случаят и със св. И.П., за когото е категорично установено, че подписите от негово име в авансова ведомост от септември 2009г. и от февруари 2010г. не са положени от него, а предвид показанията на главните касиери е видно, че в този период от време са  били полагани само и единствено от подсъдимата. С оглед липсата на съответстващи начисления, които да компенсират неправомерно удържания аванс,  щетата от 1400, 00 лева, произтичаща от неправомерно удържани от трудовото възнаграждение на св. П. аванси (900, 00 лева за септември 2009г. и 500, 00 лева – за февруари 2010г.), е настъпила в именно в неговия патримониум.

Подобен е случаят с  еднократно начисленият на името на Е.Г. за юни 2010г. аванс в размер на 300, 00 лева, получаването на който е било оспорено от самата Г. (л.41, том 31 ДП). Присвояване при тези параметри не е инкриминирано с внесения обвинителен акт. Тройната ССчЕ не е установила  неправомерни начисления на името на Е.Г. за юни 2010г. (стр. 39 от заключението, том 33 ДП). Подписът в авансовия списък обаче не е положен от св. Г. (стр. 24 от заключението на почерковата експертиза, том 26 ДП). Следователно и в този случай имотната вреда е настъпила за съответния служител на СДВР. В конкретния случай сред тези служители е и св. Е.Г..

Подобен е случаят с  начисленията  на  аванси за периода от септември 2005г. до октомври 2008г., вкл., както и случаят с еднократно начислен аванс в размер на 600, 00 лева за март 2010г. които според счетоводна справка на л. 27, том 31 ДП са били получени от св. Г.Д.Д.. Не са инкриминирани случаи на извършено престъпление с личните данни на св. Д. за посочения период, независимо от факта, че един от описаните случаи, свързан с начисление за март 2010г. в размер на 600, 00 лева е било оспорено категорично от свидетеля. От заключението на тройната ССчЕ (стр.38 от заключението, том 33 ДП) е видно, че на името на св. Д. за март 2010г. не са установени неправомерни начисления. Почерковата експертиза обаче категорично е установила, че подписът в авансовия списък за март 2010г. не е положен от св. Д., без да може да установи конкретен автор, вкл. и  в лицето на подсъдимата. Във връзка с направените уточнения по-горе съдът приема обаче, че и в този случай подписът в авансовия списък е бил положен именно от подсъдимата. Аргументи за този извод се извлчиат от особената информационна стойност на показанията, дадени от свидетелите Х.Д. и Т.А. /И./ относно начина, по който са били оформяни авансовите списъци след началото на 2009г. – в тяхно присъствие и само и единствено от подсъдимата. Следователно и в този случай, подобно на описаните по-горе, щетата е настъпила в патримониума на самия служител, а не в патримониума на СДВР. Налице са и категорични доказателства за извършено от подсъдимата документно престъпление по чл. 308, ал.1 НК, което също следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Доколкото съдът намира, че е доказан фактът изследваните подписи, класифицирани от заключението на почерковата експертиза в т. 9, б.”д” (том 26 ДП), да не са били положени от св. Н.Д., наличието на неправомерно начисление на аванс и последващото му удържане от подсъдимата и за декември 2007г. на името на Н.Д., каквото не е инкриминирано по делото с оглед заключението на тройната ССчЕ (стр.8, стр.22, 23 от заключението, том 33 ДП), че към този период не се установяват неправомерни начисления,  води до извод, че авансът, неправомерно удържан на името на св. Н.Д. за декември 2007 г. в размер на 100 лева, също не е бил компенсиран с насрещно неправомерно начисление и имотната вреда е настъпила в патримониума на св. Д.. Респективно и в този случай следва да се приеме, че настъпването на тази имотна вреда не е съставомерен елемент от състава на документно престъпление по чл. 308, ал.1 НК, но този факт, както и престъпното документиране  следва да се преценяват като отегчаващо отговорността обстоятелство. 

Същата е позицията на съда и относно класифицираните в т.9, б.”д” подписи в авансови списъци, положени от името на св. Л.Д.Д., доколкото във връзка с личността на този свидетел не е повдигнато и предявено съответно обвинение. От заключението на тройната ССчЕ  е видно, че за за периода юни и юли 2006г., както и за юни 2007г. (л.73, том 31 ДП) не са били установени неправомерни начисления, които да компенсират удържаните от подсъдимата аванси (стр.8, стр.13, 14, стр.17, стр.18 от заключението на експертизата, том 33 ДП). Налице са доказателства обаче за извършени от подсъдимата документни престъпления. Налице са доказателства, че в резултат на така извършените документни престъпления е настъпила и несъставомерна имотна вреда общо в размер на 410, 00 лева, с която е засегната имуществената сфера на св. Л.Д.Д..  Поради липсата на съответно обвинение в тази насока, както и поради настъпването на допълнителни обществено опасни последици, които не са елемент от състава на документно престъпление, предвидено в НК, случаят със св. Л.Д.Д. също следва да се преценява на плоскостта на отегчващите отговорността обстоятелства. 

Аналогичен е случаят и със свидетелите Р. и Д., на името на които са били начислени неправомерно авансови плащания, за август 2009г. за сумата от 900,00  лева (на името на св. Р.) и за юли, декември 2009г. и април 2010г., съответно за сумите от 900,00 лева, 800,00 лева и 500,00 лева (на името на св. Д.). В изброените случаи тройната ССчЕ не е установила неправомерни начисления на името на тези свидетели за съответните периоди, поради което не са инкриминирани конкретни присвоителни деяния. И в този случай обаче в резултат на извършеното документно престъпление, е настъпила несъставомерна имотна вреда за служител на СДВР, която за св. Р. е в размер на 900, 00 лева, а за св. Д. е в размер на 2 200, 00 лева. Тази вреда е допълнителна общественоопасна последица от престъпната дейност на подсъдимата и наред с факта на извършени от нея документни престъпления при оформянето с подписи на авансови списъци следва да се преценява като отегчаващо отговорността обстоятелство.

На следващо място, по делото е налична счетоводна справка за начислени на името на св. М.Т. аванси за отделни, подробно изброени в нея месечни периоди за 2007г. (за сумата от общо 1250, 00 лева) и 2008г. (за сумата общо от 1950, 00  лева)– л.80, том 31 ДП. В декларация към справката св. М.Т. категорично е оспорил факта да е получил описаните в тази справка авансови плащания. Оспорил е и подписите, положени от негово име в съответните авансови списъци. Това писмено доказателство, неоспореното авторство на писмената декларация към счетоводната справка, което несъмнено се свързва със св. М.Т., както и част от заключението  на почерковата експертиза водят до несъмнен извод, че  поне за част от посочените в справката месечни периоди самостоятелно и въз основа на почерковата експертиза е несъмнено установен фактът авансовите плащания да се получени от подсъдимата срещу подпис, положен лично от нея в съответната авансова ведомост. Такъв е случаят за февруари, март, юни и декември  2007г. (за сумата от общо 850, 00  лева), както и случаят с авансовите плащания, осчетоводени на името на св. М.Т. за  януари, февруари, март, април, май 2008г. (общо 950, 00  лева). Според заключението на почерковата експертиза по т. 9, б. „г” подписите в авансовите списъци, положени от името на св. М.Т. за така изброените месечни периоди, се идентифицират с подписа на подсъдимата.  Тройната ССчЕ от досъдебното производство, въз основа на която е изградено обвинението (л. 44-л.118, том 33 ДП), не е установила за посочените периоди присвояване на аванс, начислен на името на св. М.Т., респективно не са установени присвоителни деяния с първия описан по-горе механизъм, свързан с усвояването на аванси, които да се базират на неправомерни начисления чрез дебит на сметката, която е била поддържана от СДВР. Това е така, тъй като в този случай не е установено неправомерно начисление на добавки към трудовото възнаграждение (стр. 15- стр. 29 от заключението на тройната ССчЕ, том 33 ДП). Независимо каква е причината за това,  е налице несъмнено установен факт на престъпно документиране с участието на подсъдимата. Поради липсата на съответно обвинение в тази насока, това обстоятелство следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. От друга страна с оглед доказателствата, че подписите са били положени от подсъдимата, следва да се приеме, че е бил ощетен самият служител, като му е удържан аванс от трудовото му възнаграждение, който аванс в действителност не е получил. Това обстоятелство като краен резултат е довел до това, че за съответния месечен период е получил по-малко трудово възнаграждение от това, което е било действително дължимо.

Подобен е случаят с начисления на аванс на името на М.А.М., възлизащ на парична сума общо в размер на 1600, 00 лева, начислена и удържана неправомерно от възнаграждението на този свидетел за два отделни месечни периода (за юли 2009г. – в размер на 900, 00 лева и за ноември 2009г. – в размер на 700, 00 лева). Съгласно заключението на тройната ССчЕ и за тези периоди по партидата на този свидетел не се констатират неправомерни начисления, които да компенсират направените от подсъдимата удръжки за аванс (стр.36-стр.38 от заключението, том 33 ДП), поради което съдът приема за установено, че е настъпила несъставомерна имотна вреда в патримониума на св. М. общо в размер на 1600,00 лева, която също, подобно на останалите случаи, изброени по-горе, следва да се преценява при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата. 

Съдът намира, че не е необходимо да се изброяват отделно всички случаи, при които подсъдимата е ощетила служители на СДВР. Описаните до тук само и единствено илюстрират факта на упорито преследвана от подсъдимата неправомерна цел, а  именно да набави за себе си имотна облага за сметка на чуждо имущество в различни периоди от време и по отношение на различни лица. На базата на заключението на първата тройна СИЕ (том 4 ДП) и разпита на ВЛ Б. следва да се обобщи, че по този механизъм подсъдимата е причинила вреда на служители на О“СОД“ – СДВР, която възлиза на 26 397, 21 лв. Тази сума е изключително висока, засегнати са интересите на множество лица. Касае се за значителен размер на причинени от деянията на подсъдимата несъставомерни по чл. 201 НК или квалифицираните му състави вредни последици, който  дори самостоятелно покрива признака на престъпление по чл.282, ал.2 вр. с ал.1 НК от деяние по чл.282, ал.1 НК. Съдът, като съобрази факта, че за такова престъпление  не е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, оцени това обстоятелство като отегчаващо нейната отговорност. Размерът на причиените на различни служители на СДВР имотна вреда, която не е намерила адекватно изражение в обвинителната теза, следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Това обстоятелство е с особено значение при индивидуализация на наказанието предвид изискванията на закона то да отговори адекватно на изискването за генерална превенция.

В резултат на неправомерните начисления на добавки към трудовите възнаграждения на различни служители на О“СОД“-СДВР са възникнали и други вредни последици, които не са включени в състава на престъплението по  чл.201 НК или квалифицираните му състави. Те са сврзани с хаоса в счетоводната отчетност във финансовия отдел на СДВР, едно от израженията на които е отклонението на сумата от 2 436.66 лв., която е била  преведена в НОИ за изплащане на данъци и осигуровки на основание на неправомерно увеличеното възнаграждение (установено от  СИЕ, том 4 ДП и разпита на ВЛ Б.). От друга страна, по експертно-счетоводен път са установени отделни случаи, при които по партидата на служител са били   извършени недължими добавки към трудовото му възнаграждение, които дори не са били отчетени документално като аванс, въпреки че са били удържани.  Извод в тази насока се обосновава от счетоводна справка, приложена към акта за начет, относима към начисленията на името на св. Г.А. (л.29, том 31 ДП), ценена в съпоставка със заключението на СИЕ, както и в съпоставка със заключението на почерковата експертиза, която в авансовия списък за април 2007г. не е установила лице с имената Г.Г.А. (стр.4 от заключението, л.212, стр.2, том 26 ДП). За този период от време обаче СИЕ е установила осчетоводено авансово плащане на името на същия свидетел (стр.8, стр.16 от заключението, том 33 ДП). За хаос в счетоводната отчетност на СДВР, свързан с действия на подсъдимата, може да се твърди и с оглед доказателствата по делото, от които се установяват случаи на успоредно начисляван по банков и по касов път аванс за едно и също лице за един и същи отчетен период. Такъв е случаят със св. П.Б.. Фактът, че в авансовите списъци за юни, юли и август 2010г. срещу името на св. К. въобще липсва подпис, въпреки че според тройната СИЕ (том 33 ДП, стр. 39, стр.40 от заключението) е осчетоводено такова плащане, е друг самостоятелен аргумент за начина, по който е била водена документацията във финансовия отдел на СДВР. В този случай за извършените плащания на практика липсва отчетен документ.

Съдът като отчете тежестта на описаните по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, намира, че ако се определи  наказание лишаване от свобода в размер, по-малък от пет години, би се стигнало до неоправдана снизходителност, доколкото напълно ще се изключи възможността наказанието да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Най-сетне, съдът е задължен да отговори и на въпроса защо при индивидуализация на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК не е определил наказание в диапазона между пет години и десет години лишаване от свобода или в размер, който да се доближава значително до минимума, предвиден в разпоредбата на чл.203, ал.1 НК. Основният аргумент за отказа на първата съдебна инстанция да осъди подсъдимата на наказание, по – тежко от пет години лишаване от свобода, се извлича от създадената организация на работа във финансовия отдел на СДВР, актуална през инкриминирания период, като съществуващата тогава организация не просто е улеснила, а е направила възможна престъпната дейност на подсъдимата. Важно е да се подчертае, че подсъдимата е била трудовик и с оглед статуса ѝ в служебната йерархия на СДВР нито е имала правомощията, нито фактическата власт сама да създаде организация, която да обслужва престъпната ѝ дейност.

Най – общо проблемите в организацията на работа, от които се е възползвала подсъдимата, се очертават както в битов план (тя е работела за разлика от всички останали трудовици в самостоятелен кабинет и никой обективно не е могъл да види какви действия извършва при работа със служебния си компютър), така и в качеството на регулацията относно нейната дейност (практически е липсвала регулация относно изискуемите действия при отсъствие на единствения трудовик на О“СОД“- СДВР и възникването на евентуална необходимост от заместване при изпълнение на функционалните му задължения. Съдът намира, че това обстоятелство с оглед липсата на друго оправомощено лице, което да дублира дейността на подсъдимата  и изключителният достъп, с който самата подсъдимата е разполагала до базата данни на АИС „ТРЗ“, е довело до  риск за сигурността на самата система от случайни грешки или недобросъвестни действия на единственото оторизирано да въвежда данни в тази система лице. Подсъдимата даде обяснения пред настоящия съдебен състав, при които не потвърждава извънпроцесуалните си твърдения нейният профил в АИС“ТРЗ“ да е бил ползван от трети лица с нейно знание и съгласие, т.е. да е предоставяла потребителското си име и парола за това. Във всички случаи обаче евентуалната проверка на тези твърдения, особено относно периодите, в които подсъдимата е ползвала отпуск, а нейният профил в същото време е бил активиран в АИС „ТРЗ“,  е невъзможна при липсваща регулация за заместващ трудовика служител, особено в случай на негово отсъствие и условията, при които да става това.

На следващо място за инкриминирания период се констатира липсваща регулация за изработването на информационен фиш за начисленията и удръжките към трудовите възнаграждения на служителите на СДВР, както и за осигуряването на такъв фиш в служебен формат за всеки един служител от тази структура на МВР. Това обстоятелство сочи за друг значителен проблем в организацията на работа във финансовия отдел на СДВР през инкриминирания период. Този проблем не може да бъде оправдан с огромния обем от задължения на служителите във финансовия отдел на СДВР, както и с големия брой служители в структурата  на МВР, чиито лични данни е следвало да се обработват при изчисляването на трудовите възнаграждения. Съдът намира, че именно липсващата служебно предоставяна информация за начисленията и удръжките към трудовите възнаграждения е свела до минимум риска някой от служителите да установи, че по документи получава по-висока заплата от тази, която му се изплаща по банков път. Това обстоятелство, от друга страна, е свело до минимум риска манипулацията на файлове, описана по-горе, да бъде разкрита от лицата, чиито лични данни са били засегнати от присвояването на парични средства по банков път.

На следващо, но не на последно по значение място – неизпълнението на норми от съществуваща по това време регулация, в частност – на предписанията на чл.270, ал.3 КТ, е друг елемент от създадената организация на работа във финансовия отдел на СДВР, която е направила възможна престъпната дейност на подсъдимата. Несъмнено е установено, че нарушението на нормативното изискване трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, е било повсеместна практика в О“СОД“– СДВР в продължение на години, която е била следвана не само от подсъдимата в периода, в който е отговаряла лично за съхранението на ведомостите, но и от главните касиери Д. и А., когато това правомощие е било възложено на тях. Тази порочна практика е била не само толерирана, но е била наложена с устни указания от главния счетоводител Е.М., която е разпореждала устно на главните касиери изплащането на авансите на служители в О“СОД“ – СДВР да се извършва на главна каса на подсъдимата, а не на съответните служители от този сектор на СДВР. При наличието на такива устни указания от страна на св. М. дори не става ясно защо подсъдимата е следвало да се оправдава пред главните касиери всеки месец, че извършва лична услуга на отделни служители на О“СОД“ - СДВР.

На следващо място, дори и в рамките на съществуващата през инкриминирания период регулация, свързано с изискването рекапитулациите за съответния месец да се одобряват с подпис на главния счетоводител и началника на СДВР,  както и с оглед  възможностите, които е осигурявала идентификацията на АИС „ТРЗ“ на ниво наблюдение, с каквито възможности несъмнено са разполагали св. Е.М. и св. Ст. С., в нито един момент не е извършена внезапна проверка на въведените от подсъдимата кодове, обозначаващи брой отработени часове, добавки за патрулно-постова служба и др. начисления. В нито един момент в продължение на години не е била извършена планова проверка на управляваната от нея оперативна каса, както и на общото изпълнение на функционалните ѝ задължения, въпреки че СДВР поначало е разполагало с вътрешно звено, чиито правомощия са позволявали това.

Може да се обобщи, че при толкова много нерешени проблеми с организацията на работа във финансовия отдел на СДВР през инкриминирания период, които са направили възможна престъпната дейност на подсъдимата, отказът на прокуратурата да провери дали се касае за случайно стечение на обстоятелствата или за нарочно създадена в услуга на подсъдимата организация, или за извършено престъпление по чл.219, ал.2 НК от лица, които са разполагали с  правомощието да подписват платежни нареждания, изготвени на базата на въведени от подсъдимата изходни данни за размера на трудовите възнаграждения, се изключва наказание, по-тежко от пет години лишаване от свобода. Искането на прокуратурата, формулирано в хода на съдебните прения, на подсъдимата да се определи наказание лишаване от свобода в размер от 10 години лишаване от свобода, освен останалите кумулативно предвидени в закона по-леки наказания, на които съдът ще се спре отделно, не отчита обстоятелството, че не може да се изключи хипотезата подсъдимата да е била въвлечена в схема, при която част от неправомерно усвояваните от нея парични средства да са били предоставяни впоследствие на лице/лица, които са създали и толерирали описаната по-горе организация на работа, тъкмо за да може подсъдимата да извършва престъпна дейност. В своя лична защита подсъдимата посочи, че съжалява, че е била толкова „изпълнителна“. Така или иначе, тя не е задължена да посочи свои съучастници (подбудители или помагачи), ако е имало такива, доколкото от изявленията ѝ пред съда не става ясно чии указания е изпълнявала стриктно, за да бъде постигнат съставомерния общественоопасен резултат.  

От друга страна, обвинението е натоварено с тежестта на доказване и не изпълни своите задължения да предложи на съда  смислен отговор на два съществени въпроса, за да обоснове искането си на подсъдимата да бъде наложено по- тежко наказание при условията на чл.54 НК.  

Първият въпрос е защо при наличието на осигурена система за „наблюдение“ в АИС „ТРЗ“ върху данните, които са били въвеждани от подсъдимата, с които в продължение на години са разполагали св. С. и св. М., неправомерното документално увеличение на заплатата на св. И.Х. в частност, е било случайно забелязано едва през септември 2010г.  от новоназначена служителка, която била още в период на обучение за работа с тази система (св. А.В.). Същата дори не е включена в списъка на предложените от обвинението свидетели, поради което се наложи да бъде допълнително установявана и издирвана от съда. Следва да се отчете фактът, че тази свидетелка нито е имала по-големи правомощия от главния счетоводител на СДВР, още по-малко е разполагала с неговия професионален опит. Смущаващ е и фактът сигурността на работа във финансовия отдел на СДВР да се обезпечава от събития, които имат случаен характер, каквато е активността и добросъвестността на един служител, който случайно замества подсъдимата при издаването на служебни бележки и който случайно в този период на заместване се е натъкнал на информация за нередност при разходването на средства, собственост на СДВР, доколкото точно в този момент св. Х. е имал съответни искания за издаването на удостоверителен документ за размера на трудовото му възнаграждение.  

Вторият въпрос, на който обвинението не даде отговор,  е защо наличният имуществен статус на подсъдимата не дава информация за трансформацията на инкриминирани суми в нейно лично имущество или в имущество на нейни близки. В досъдебното производство не е бил своевременно изяснен въпросът кога, как и в кои клонове на банки са изтеглени преведените в повече по нейни банкови сметки суми, осъществявала ли е подсъдимата преводи по сметки на трети лица, ако да – какъв е размерът на преводите и към кои лица са били наредени, дали и с кои лица подсъдимата е поддържала кореспонденция през инкриминирания период. Така прокуратурата едва при приключване на съдебното следствие след 12 години, считано от разкриване на престъплението, проявява активност да поиска от съда да се съберат доказателства за имуществения статус на подсъдимата, вкл. със справки за дялове в търговски дружества и справки от Централния депозитар, при което се установява, че подсъдимата нито притежава дялове в търговски дружества, нито – ценни книжа, че по банковите ѝ сметки липсват наличности, а единственото имущество, върху което съдът може да наложи наказание „конфискация“, са лек автомобил, марка „Ауди 80“ с рег. № ******, идентификационен номер на рама  WAUZZZ89ZJA304693, двигател № JN324853  и на лек автомобил „БМВ 120 Д“ с регистрационен номер ******, тъмно сив металик, с идентификационен номер на рама WBAUG51080JU05748, двигател № 204D491205760.

При така установените факти и обстоятелства, за да се стигне до осъществяване на инкриминираната престъпна дейност, съдът счита, че е допринесло не само субективно взетото от подсъдимата решение да нарушава служебните си задължения  и да присвоява чуждо имущество, но и наличието на системен проблем във връзка с начина, по който е функционирало финансовото звено на СДВР. Ако този системен проблем е бил своевременно отстранен, или не би се стигнало до осъществяването на инкриминираната престъпна дейност, или същата би била разкрита много преди 2010г., което от друга страна би пресякло възможността да бъдат причинени вреди на СДВР в размер, съпоставим с инкриминирания. В подкрепа на този извод е фактът, че част от порочните практики са били отстранени едва впоследствие именно във връзка с подадения от св. В. сигнал и започналата проверка по случая, което е самостоятелен аргумент за евентуална безстопанственост по смисъла на чл. 219, ал.2 НК през инкриминирания период, която прокуратурата е отказала да разследва. При това положение съдът намира, че не е справедливо подсъдимата да бъде санкционирана като единствено отговорното за настъпването на общественоопасния резултат лице, като да понесе и тежестта от функционирането на система, в която според нейните собствени обяснения „заповедите не се коментират, а се изпълняват“. По изложените съображения настоящият съд намира, че наказанието лишаване от свобода за извършеното от подсъдимата престъпление следва да се индивидуализира в размер на пет години.

Съдът, като съобрази, че разпоредбата на чл.203, ал.2 НК в случаите на чл.203, ал.1 НК предвижда наред с по - тежкото наказание „лишаване от свобода“ да бъдат наложени и по-леките наказания „конфискация на част или цялото имущество, както и наказанията  лишаване от права  по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК, намира за установено следното. Посочените по-леки наказания са предвидени кумулативно в закона наред с по-тежкото наказание „лишаване от свобода“.  Съдът поначало разполага с правомощието в случаите на чл. 55 НК да не наложи по-лекото наказание (чл.55, ал.3 НК).  В настоящия случай с оглед специалната превенция на наказанието, изрично предвидена като цел на наказанието на чл.36, ал.1 НК, следва да бъдат наложени и по-леките наказания. Съдът отчита обстоятелството, че инкриминираната престъпна дейност е продължила с години, като постепенно подсъдимата увеличавала списъците с лица, на които неправомерно начислявала незаявен от тях аванс, вкл. до момента, в който касовите плащания били възложени на главния касиер. Този факт е показателен, че във времето до голяма степен при нея се е развило чувството на безнаказаност. По изложените съображения съдът намира, че балансът между генералната и специалната превенция би могъл да бъде постигнат като на подсъдимата се наложи по-тежкото наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, но без да се освобождава от по-леките наказания на основание чл.55, ал.3 НК.

Съобразно събраните по делото писмени доказателства е установено, че понастоящем имуществото на подсъдимата се състои от посочените по-горе два автомобила и лични движими вещи, част от домакинството, с което живее със сина си – св. Т.. По изложените съображения съдът постанови наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО на подсъдимата, а именно  по отношение автомобили, които според събраните писмени доказателства са нейна лична собственост, а именно по отношение на лек автомобил, марка „Ауди 80“ с рег. № ******, идентификационен номер на рама  WAUZZZ89ZJA304693, двигател № JN324853  и по отношение на лек автомобил „БМВ 120 Д“ с регистрационен номер ******, тъмно сив металик, с идентификационен номер на рама WBAUG51080JU05748, двигател № 204D491205760. Не би било справедливо да бъдат конфискувани и движими вещи от битовото домакинство на подсъдимата, които осигуряват нейния минимален жизнен стандарт.

Отделно от това, по изложените по-горе съображения,  свързан с изискването на закона да бъде постигнат баланс между специалната и генералната превенция на наказанието съдът наложи и по-леките наказания  ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК вр. с чл. 49, ал.2 НК, както следва: ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл.37, ал.1, т.6 НК за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ да заема отчетническа държавна и обществена длъжност; ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО по чл. 37, ал.1, т.7 НК за срок от  СЕДЕМ ГОДИНИ да упражнява дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, в т.ч. дейност, свързана пазене и управление на стоково-материални ценности, като продавач, касиер и счетоводител.  По – високият размер на наказанията, свързани с лишаване от права, които надвишават с две години срока на наказанието „лишаване от свобода“, са обусловени от законовата възможност, предвидена в чл.49, ал.2 НК да надвишават най-много с три години наказанието „лишаване от свобода“, когато се налагат наред с това наказание. В особената част на НК не е предвидено изключение от това общо правило. В настоящия случай специалната превенция на наказанието може да бъде постигната именно като се ограничи възможността на подсъдимата да заема отчетническа длъжност, както  и като се ограничи възможността  да упражнява дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за един по-дълъг период от време. Това е така, тъй като инкриминираната престъпна дейност не се предхожда от криминално минало на подсъдимата, нито такова е било регистрирано след инкриминирания период. Очевидно е, че нейните криминални нагласи, доколкото са били провокирани от пълната безконтролност върху нейната дейност като отчетник през инкриминирания период, не са в широк диапоазон, т.е. не засягат различни видове престъпления, предвидени в НК. Тъкмо напротив, обсъдените по-горе доказателства сочат, че те са свързани пряко с тези професии и дейности, които изискват пазенето и управлението на чуждо имущество. По изложените съображения съдът наложи наказанията, свързани с лишаване от права, за срок от седем години, като прецени, че този срок следва да надвишава значително срока на наказанието „лишаване от свобода“.

При определяне на начина, по който следва да се изпълнява по-тежкото наказание „лишаване от свобода“ съдът на  основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС определи първоначален общ режим. Подсъдимата е неосъждана, поради което не са приложими хипотезите на чл.57, ал.1, т.2, б. „Б“ и б.“В“ ЗИНЗС. Определеното от съда наказание не надвишава пет години, поради което не е налице и хипотезата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“А“ ЗИНЗС.  Категорично в настоящия случай не са налице основанията на чл.57, ал. 2 ЗИНЗС, която предвижда възможността съдът да определи първоначален строг режим и в случаите по ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Това е така, тъй като не е налице изискването на закона лицето да се е укривало  в хода на наказателното производство.

Съдът  на основание чл.40, ал.4 НПК постанови по отношение на подсъдимата В.К.Т. при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се полагат съответни медицински грижи.

 

По разноските

 

            С оглед крайния изход на делото и на основание чл.189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимата В.К.Т. /със снета по делото самоличност/ да заплати разноските по делото, както следва: сумата от 7634 /седем хиляди шестстотин тридесет и четири/ лева, представляваща разноски за вещи лица от досъдебното производство – по сметка на СГП, сумата от 8872, 15 (осем хиляди осемстотин седемдесет и два лева и петнадесет стотинки)  - по сметка на СГС,  а на основание чл. 190, ал.2 НПК – сумата от по пет лева за всеки един брой служебно издаден изпълнителен лист.

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

 

 

 

 

 

 



[1] съгласно мотивите по т. ІІ, б.“в“ от Тълкувателно решение № 73 от 23.12.1974 г. по н. д. № 66/1974 г., ОСНК на ВС

 

 

[2] Проф. Д-р Филчев, Никола, „Въпроси на наказателното право и съдебната практика”, изд. „Сиела Норма” АД, 2014г., стр. 213