Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260006 / 13.01.2022 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2359 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.92 ал.1 от ЗЗД
- от „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С., **************************************, представляван от
Д. К. К. и М. С.; против Б.И.Н. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***.
Ищецът твърди, че на **.**.**** г.
сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен
абонамент от 24,99 лв. Тя не изпълнила задълженията си по договора в размер на
70,52 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 15.05.2018 г. – 14.07.2018 г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно спогодбата между ищеца и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в
размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси, по фактура №
**********/15.09.2018 г. На същата дата **.**.**** г. между страните бил
сключен и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************ за срок от
24 месеца, с абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.
Ответницата не изпълнявала задълженията си по договора в общ размер 51,10 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 15.05.2018 г. - 14.07.2018 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно
същата спогодба, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 62,46 лв.,
равна на три месечни абонаментни такси, по фактура № **********/15.09.2018 г.
Отново на **.**.**** г. и по повод горепосочения втори договор, ищецът, като
лизингодател, сключил с ответницата, като лизингополучател, договор за лизинг,
като й предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка
*******************, срещу заплащане на обща лизингова цена от 402,27 лв., чрез
извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на по 17,49
лв. По договора за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на
247,85 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.05.2018 г. -
14.09.2018 г., както следва:
- 17,49 лв. за отчетен период
15.05.2018 г. - 14.06.2018 г. по фактура № **********/ 15.06.2018 г.;
- 17,49 лв. за отчетен период
15.06.2018 г. - 14.07.2018 г. по фактура № **********/ 15.07.2018 г.;
- 2,99
лв. остатък от лизингова вноска, след извършено частично плащане, за отчетен
период 15.07.2018 г. - 14.08.2018 г. по фактура № **********/15.08.2018 г.;
- 209,88
лв. сбор от 11 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл.12 от ОУ към договора за лизинг и 1 лизингова
вноска в пълен размер, начислена съгласно чл.1 ал.3 от договора за лизинг, за
отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г. по фактура № **********/
15.09.2018 г.
Вследствие на неизпълнението по
горепосочения договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************,
ответницата дължала сума в размер на 109,87 лв., представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг, начислена във фактура № **********/ 15.09.2018 г.
Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура
№ **********/15.06.2018 г. за отчетен период 15.05.2018 г. - 14.06.2018 г.,
срок за плащане 30.06.2018 г., издадена за сумата от 81,68 лв., представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както
следва:
- 38,98
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************
- 25,21
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************
- 17,49
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ************;
2. фактура
№ **********/15.07.2018 г. за отчетен период 15.06.2018 г. - 14.07.2018 г.,
срок за плащане 30.07.2018 г., издадена за сумата от 74,92 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
- 31,55
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************
- 25,88
лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************
- 17,49
лв. лизингова вноска за предпочетен номер ************;
3. фактура
№ **********/15.08.2018 г. за отчетен период 15.07.2018 г. - 14.08.2018 г.,
срок за плащане 30.08.2018 г., издадена за сумата от 2,99 лв., представляваща
остатък от лизингова вноска за предпочетен номер ************;
4. фактура
№ **********/15.09.2018 г. за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г.,
срок за плащане 30.09.2018 г., издадена за сумата от 444,67 лв., представляваща
неплатени неустойки, лизингови вноски и дължима сума за мобилно устройство,
както следва:
- 62,46
лв. неустойка за предпочетен номер ************.
- 62,46
лв. неустойка за предпочетен номер ************.
- 109,87
лв. дължима сума за мобилно устройство с предпочетен номер ************.
- 209,88
лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер ************.
По отношение на горепосочените
задължения за лизингови вноски, налице била и обща изискуемост, поради изтичане
срока на договора за лизинг, посочен в чл.2. Към предявяване на иска, въпреки
неизплатената обща лизингова цена по договорите, предоставените устройства не
били върнати на мобилния оператор. На 30.01.2020 г. ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата, като в
негова полза по ч.гр.д. № 522/2020 г. на ХРС била издадена исканата заповед за
изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Така за него
налице бил правен интерес от предявяване на процесния иск.
Предвид изложеното, ищецът иска,
съдът да постанови решение, с което да приеме да установено по отношение на
ответницата, че тя му дължи суми в общ размер на 604,26 лв., представляващи
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************; неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ************; неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг с предпочетен номер ************; ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане; като я
осъди да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производства. Той поддържа иска си в допълнително писмено становище по делото,
в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.
Ответникът, призован при условията
на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК, не представя отговор на исковата молба по
чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя
назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок.
Счита предявения иск за допустим, но за неоснователен и недоказан, като го
оспорва по основание и размер и иска да бъде изцяло отхвърлен. Признава
съществуването на процесното облигационно правоотношение между страните, като
не оспорва приложените договори за мобилни услуги, за лизинг и ОУ. Не се
установявало обаче, при условията на пълно и главно доказване, твърдението на
ищеца, че е изправна страна и че през процесния период е изпълнил точно своите
договорни задължения, като е предоставил уговорените мобилни услуги, чиято
стойност съответства на посоченото в представените фактури, които се оспорват,
а и не били подписани и получени от ответника. Фактурите били частен
свидетелстващ документ и сами по себе си не се ползвали с обвързваща
доказателствена сила за удостоверените в тях вземания, факти и обстоятелства,
изгодни за техния издател-ищецът, поради което с тях не се установявала
верността на отразените обстоятелства. По смисъла на чл.178 ал.1 от ГПК те
притежавали само формална, но не и материална доказателствена сила, поради
което следвало да се преценяват от съда наред с всички останали доказателства
по делото, като при оспорването им в тежест на съставилата ги страна било да
установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, че документирането на
съдържащите се в тях данни било надлежно извършено и съответствало на доставени
и ползвани от абоната конкретни мобилни услуги. В тази връзка, само по себе си
наличието на фактури, дори и удостоверяващи претендираните суми, не можело да
обоснове извод за тяхната дължимост; т.к. основанието за плащане не била
фактурата, а извършването на съответната престация. До ответницата не била
изпратена покана за доброволно плащане с приложени фактури към нея или
евентуално нотариална покана, с която да бъде информирана какви задължения има,
за какъв период от време са и евентуално да предприеме действия за погасяването
им. Това следвало да бъде сторено от ищеца. От процесните фактури трудно можело
да се установи, дали посочените в тях суми са за претендирания период или за
времето от сключването на договора и дали вярно са отчетени от доставчика,
което било в тежест на доказване за ищеца.
Предвид изложеното, особеният
представител на ответника иска, съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск изцяло. Това си становище той поддържа в открито съдебно
заседание.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Като писмени доказателства по делото ищецът представи и се приеха
процесните фактури /дубликат/ и кредитно
известие /дубликат/, всяко със съответно приложение с данни за общото
потребление на номера /без последната от фактурите/, всички на името на
ответницата с посочен клиентски номер *********,
а именно:
-
фактура
№ **********/ 15.06.2018 г. за отчетен период на потребление 15.05.2018 г. –
14.06.2018 г. за сума 81,68 лв., платима в срок до 30.06.2018 г.;
-
фактура № **********/ 15.07.2018 г. за отчетен
период на потребление 15.06.2018 г. – 14.07.2018 г. за сума 156,60 лв., платима
в срок до 30.07.2018 г.;
-
кредитно
известие № **********/ 15.08.2018 г. за отчетен период на потребление
15.07.2018 г. – 14.08.2018 г. за сума 159,59 лв., платима в срок до 30.08.2018
г.; и
-
фактура
№ **********/ 15.09.2018 г. за отчетен период на потребление 15.08.2018 г. –
14.09.2018 г. за сума 604,26 лв., платима в срок до 30.09.2018 г.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с вх. № 3006158/ 30.01.2020 г., въз основа на което е образувано
ч.гр.дело № 522/2020 г. на ХРС. По това дело е издадена заповед № 219 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.03.2020 г., по силата
на която е разпоредено, длъжникът – ответник в настоящото производство да
заплати на кредитора – ищецът в настоящото производство сумата от 604,26 лева,
от които 121,62 лева - неизплатени задължения за потребени услуги /месечни абонаментни
такси и други услуги/ за периода 15.05.2018 г. – 14.07.2018 г.; 124,92 лева –
неустойка, начислена във фактура № **********/15.09.2018 г.; 247,85 лева –
лизингови вноски за периода от 15.05.2018 г. до 14.09.2018 г. и 109,87 лева –
разлика между цена на устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договор за лизинг, начислена във фактура №
**********/15.09.2018 г., които суми са дължими по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************ от **.**.**** г., договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ************* от **.**.**** г. и договор за лизинг от
**.**.**** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски, от които 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, при което на 23.09.2020
г. заявителят е получил указания да предяви иск за установяване на вземането
си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба с вх.рег. №
263521/21.10.2020 г., изпратена по куриер на 19.10.2020 г. Към това заявление
са били приложени писмени доказателства, видно от които на **.**.**** г. са
сключени два договора за мобилни услуги, единият по заявка № *********, а
другият по заявка № *********, между ищцовото дружество, като оператор, и ответника,
като потребител. Първият от посочените договори е с предпочетен номер
************, абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС", със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99
лв., с ДДС; с включени мобилен интернет на максимална скорост в БГ 15000 MB и
мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС 1800 MB; с дата на издаване на
фактура – на 15-ти всеки месец. Вторият договор е с предпочетен номер
************, абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС", със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99
лв., с ДДС; с включени мобилен интернет на максимална скорост в БГ 15000 MB и
мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС 1800 MB; с дата на издаване на
фактура – на 15-ти всеки месец. По т.11 от двата договора, потребителят е
заявил, че е запознат, получил е и е съгласен с ОУ на оператора, като желае
договорите му да влезнат в сила незабавно. Първоначалните срокове
и по двата договора са от по 24 месеца, считано за периода **.**.**** г. –
**.**.**** г. Страните са уговорили в същите т.11, в случай на прекратяване на
договорите през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по договора и по ОУ; той да дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти до края на този срок; а в случай, че е предоставено устройство – и
разликата между цената на същото без абонамент, съгласно последната актуална
ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора, и
заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова
цена по договора за лизинг. Двата договора съдържат имена и подписи на
представителя на ищцовото дружество и на ответницата. Последната е подписала
още представените по делото декларация – съгласие и приложение – ценова листа
за абонаментни планове за частни лица, двете от дата **.**.**** г. Първата е
относно това, че ответницата е получила ОУ на ищеца, с които е съгласна и се
задължава да спазва; както и че е получила информацията по чл.4 ал.1 от ЗЗП.
Към втория от посочените договори и на същата дата - **.**.**** г. между
страните е сключен и договор за лизинг за
мобилен апарат марка *******************, за сумата от 402,27 лв., с ДДС,
платима на 23 ежемесечни лизингови вноски от по 17,49 лв., с ДДС, считано от
сключването на договора. С подписването на договора, ответницата като
лизингополучател е декларирала и потвърдила, че устройството й е било предадено
от ищеца, като лизингодател. Към заявлението си по чл.410 от ГПК,
заявителят и ищец в настоящото производство е представил и запис на заповед от
**.**.**** г. за сумата от 402,27 лв., издаден му от ответницата, с който тя се
е задължила да му плати тази сума на предявяване. Отразено е, че записът е
предявен за плащане същия ден. Той съдържа трите имена, ЕГН и подпис на ответницата,
без отразени плащания по него. Записът съдържа обяснение, че правата, които са
свързани с предявяването му, ще бъдат евентуално упражнени от дружеството –
кредитор в случай на неплащане на дължими суми по договора за лизинг. Към
заявлението по чл.410 от ГПК са представени още и Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, с
последно изменение от 30.06.2017 г. Според чл.19б
б.”в” от ОУ, ищецът има право едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор или по ОУ. В чл.27
от ОУ е предвидено задължение за плащане на сумата по фактурата в посочения в
нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й, което
задължение е в тежест на потребителя, според чл.71. При неспазване на
последното, ищецът има право при условията на чл.19б да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя /чл.75 от ОУ/. Представени още са и ОУ на
договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G connect center, телефонен апарат или друго устройство.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца и във връзка
с ответните оспорвания, съдът назначи и изслуша комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещите лица са се е запознали с материалите по делото,
извършили са справки и при ищцовото дружество. Те сочат информация
за генерирания трафик по вид, обем и времетраене, касаещ процесните договори
между страните и за процесния период от време, а именно:
- за периода 15.05.2018 г. - 14.06.2018 г.:
За предпочетен
номер ************ са потребени 92 мин. международни разговори, 7017,22 MB
Мобилен интернет, 1520 мин. разговори към други национални мобилни мрежи и
разговори с Теленор 53 мин, 2 мин. разговори с фиксирани мрежи и 2 бр.
допълнителни услуги мобилен интернет; всичко на стойност 11,66 лв., без ДДС.
За предпочетен
номер ************ са потребени – 1 брой кратки текстови съобщения SMS 0,19 лв.
без ДДС, мобилен интернет 6744,21 MB, 19 мин разговори към други национални
мобилни мрежи, разговори с Теленор 10 мин; всичко общо 0,19 лв., без ДДС.
- За периода от 15.06.2018 г. до
14.07.2018 г.:
За предпочетен
номер ************ са потребени: допълнителни услуги с номера *************** -
12 мин. за 3,48 лв., без ДДС, 97 мин. международни разговори, 6765,77 MB
мобилен интернет, 1152 мин. разговори към други национални мобилни мрежи и
разговори с Теленор 58 мин и 11 мин. разговори с фиксирани мрежи; всичко общо
3,48 лв., без ДДС; като потреблението за номера на услуги изходящи разговори и
трафик е ограничено от страна на оператора на 14.07.2018 г.
За предпочетен
номер ************ са потребени: 5757,30 MB мобилен интернет, 64 мин. разговори
към други национални мобилни мрежи и разговори с Теленор 13 мин; всичко общо 0 лв.; като потреблението на услуги от страна на оператора е
ограничено на 10.07.2018 г.
Експертизата
сочи, че информацията във фактурите се попълвала автоматично от съответните
системи за генериран трафик в посочения във фактурите период. Видно от горното,
за периода 15.05.2018 г. - 14.07.2018 г. налице било потребление на услуги.
Ищецът осигурил достъп на ответницата, като абонат, до далекосъобщителни услуги
чрез обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа на „Теленор
България" ЕАД и налице било използването на трафик. Потреблението на
изходящи разговори и интернет трафик било ограничено от страна на доставчика за
двата предпочетени номера на описаните по-горе дати, като двата договора за
мобилни услуги били с дата на деактивация 10.09.2018 г. За периода 15.05.2018
г. - 14.07.2018 г. на името на ответницата били издадени 2 броя фактури: №
**********/15.06.2018 г. за периода 15.05.2018 г. -14.06.2018 г. и №
**********/15.07.2018 г. за периода 15.06.2018 г. - 14.07.2018 г. От
приложените към фактурите справки за детайлно потребление било видно, че на
абоната за периода са предоставяни далекосъобщителни услуги и има ежедневно
потребление на същите. Двете фактури били редовни месечни фактури за
предоставени мобилни услуги и лизингови вноски и включвали горепосочените
стойности на потребените услуги за двата номера, а така също и такси за
абонаментния план Тотал 24,99 и лизингови вноски. По първата фактура
начисленията били, както следва:
|
телефон
номер |
по договор |
таксувани
услуги |
общо |
|
пакет Тотал
24,99 |
лизинг
вноска |
SMS |
допълнителна
услуга |
|
******** |
20,82 |
|
|
11,66 |
32,48 |
|
******** |
20,82 |
17,49 |
0,19 |
|
38,50 |
|
за
фактуриране |
41,64 |
17,49 |
0,19 |
11,66 |
70,98 |
Фактурата включвала облагаеми доставки на стойност 53,49 лв. /абонаментен
план 2 броя - 41,64 лв. и таксувани услуги - 11,85 лв./; а с ДДС 64,19 лв.;
необлагаема доставка /вноска по лизинг/ в размер на 17,49 лв. Общата стойност
на фактурата с ДДС е 81,68 лв., като към датата на нейното издаване 15.06.2018
г. абонатът няма просрочени или неплатени задължения към ищеца.
По втората
фактура начисленията били, както следва:
|
телефон номер |
по договор |
таксувани
услуги |
общо |
|
пакет Тотал
24,99 |
лизинг вноска |
възстановен
трафик |
допълнителна
услуга |
|
******** |
20,82 |
|
1,24 |
3,48 |
25,54 |
|
******** |
20,82 |
17,49 |
|
|
38,31 |
|
фактурирано |
41,64 |
17,49 |
1,24 |
3,48 |
63,85 |
Фактурата включвала облагаеми доставки на стойност 47,86 лв., представляващи абонаментен
план 2 броя - 41,64 лв., такса за възстановен изходящ трафик след спиране -1,24
лв., таксувани услуги - 3,48 лв. и 2бр. такси за получен входящ трафик при
незаплатено в срок задължение в размер на 0,75 лв. за всеки номер; всичко на
стойност с ДДС 57,43 лв., и необлагаема доставка /вноска по лизинг/ в размер на
17,49 лв.; обща стойност на фактурата с ДДС - 74,92 лв. Към датата на нейното
издаване 15.07.2018 г., абонатът имал неплатени задължения за предходния период
в размер на 81,68 лв.; при което общото му задължение възлиза на 156,60 лв. с
ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в законоустановения
за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от надлежна активно
легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се явява частично
основателен и доказан. От събраните по делото писмени доказателства и от
заключението на назначената и изслушана комплексна експертиза по категоричен
начин се установи съществуването през процесния период на валидни три
облигационни правоотношения между страните по делото. На **.**.**** г. са
сключени два договора за мобилни услуги, единият по заявка № *********, а
другият по заявка № *********, между ищцовото дружество, като оператор, и
ответницата, като потребител. Първият от посочените договори е с предпочетен
номер ************, абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути
и роуминг в зона ЕС", със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99
лв., с ДДС, с включени мобилен интернет на максимална скорост в БГ 15000 MB и
мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС 1800 MB; с дата на издаване на
фактура – на 15-ти всеки месец. Вторият договор е с предпочетен номер
************, абонаментен план „Тотал 24,99 с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС", със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99
лв., с ДДС, с включени мобилен интернет на максимална скорост в БГ 15000 MB и
мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС 1800 MB; с дата на издаване на
фактура – на 15-ти всеки месец. По т.11 от двата договора, потребителят е
заявил, че е запознат, получил е и е съгласен с ОУ на оператора, като желае договорите
му да влезнат в сила незабавно. Първоначалните срокове и по двата договора са
по 24 месеца, считано за периода **.**.**** г. – **.**.**** г. Експертизата
посочи, че двата договора са с дата на деактивация 10.09.2018 г., т.е.
предсрочно от страна на оператора. Ето защо, съдът приема, че тези договори
валидно са обвързали страните по тях и за тях са се породили съответните
насрещни права и задължения. Макар и оспорено от ответника, установи се, че
ищецът е изпълнил основното
си задължение по договорите - да предоставя на ответника съответните
мобилни услуги. В тази насока са и данните по
заключението на вещите лица, което потвърждава данните по издадените от ищеца
фактури за търсените суми. Експертизата сочи, че информацията във фактурите се
попълвала автоматично от съответните системи за генериран трафик в посочения
във фактурите период, като в случая за периода 15.05.2018 г. - 14.07.2018 г. е
налице потребление на услуги. Ищецът осигурил достъп на ответницата, като
абонат, до далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна
клетъчна мрежа на „Теленор България" ЕАД и налице било използването на трафик.
Към втория от посочените договори и на същата дата -
**.**.**** г. между страните е сключен и
договор за лизинг за мобилен апарат марка *******************, за сумата от
402,27 лв., с ДДС, платима на 23 ежемесечни лизингови вноски от по 17,49 лв., с
ДДС, считано от сключването на договора. С подписването на договора,
ответницата като лизингополучател е декларирала и потвърдила, че устройството й
е било предадено от ищеца, като лизингодател. Така ищецът е изпълнил основното
си задължение, да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя, и настъпила е
изискуемостта на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови
вноски, според уговорения погасителен план – срочно на уговорения падеж, без да
е необходима покана за плащането. Към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, вече е бил изтекъл крайният срок по погасителния план, при което
всички вземания за лизингови вноски са станали изискуеми. Ответницата нито
възразява, нито представя доказателства, за това, да е върнала лизинговата вещ.
Ето защо, основателен се явява и искът в частта на претендираните неизплатени
лизингови вноски. За обезпечаване на плащането им, ответницата е издала на
ищеца запис на заповед на **.**.**** г. за сумата от 402,27 лв., предявен й за
плащане същия ден; но по същия не са отразени
плащания, нито се възрази по същия да е било предприето събиране на сумата по
съдебен ред. Ответницата нито
възрази, нито представи доказателства за това, да е заплатила дължимите суми по
издадените фактури в уговорения срок или
по-късно. Ето защо, искът следва да се уважи частично, като се приеме са установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от общо 369,47 лв.,
представляваща незаплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски по горепосочените три договора, за която сума са издадени,
както следва:
1. фактура №
**********/15.06.2018 г. за отчетен период 15.05.2018 г. - 14.06.2018 г., срок
за плащане 30.06.2018 г., включваща:
- 38,98 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************ – 20,82
лв. такса и 11,66 лв. услуга, общо 32,48 лв., без ДДС;
- 25,21 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************ - 20,82
лв. такса и 0,19 лв. услуга, общо 21,01 лв., без ДДС;
- 17,49 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер ************;
2. фактура №
**********/15.07.2018 г. за отчетен период 15.06.2018 г. - 14.07.2018 г., срок
за плащане 30.07.2018 г., включваща:
- 31,55 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************ – 20,82
лв. такса, 1,24 лв. възстановен трафик, 3,48 лв. услуга и 0,75 лв. такса за
входящ трафик, общо 26,29 лв., без ДДС;
- 25,88 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************ – 20,82
лв. такса и 0,75 лв. такса за входящ трафик, общо 21,57 лв., без ДДС;
- 17,49 лв. лизингова вноска
за предпочетен номер ************;
3. кредитно известие №
**********/15.08.2018 г. за отчетен период 15.07.2018 г. - 14.08.2018 г., срок
за плащане 30.08.2018 г., за сумата от 2,99 лв., представляваща остатък от
лизингова вноска за предпочетен номер ************;
4. фактура №
**********/15.09.2018 г. за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г., срок
за плащане 30.09.2018 г., включваща:
- 209,88 лв. лизингови вноски,
начислени накуп за предпочетен номер ************;
ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК 30.01.2020 г. до окончателното изплащане; за която
сума е била издадена заповед № 219 за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.03.2020
г. по ч.гр.дело № 522/2020 г. на РС - Хасково.
Искът в
останалата му част като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли, а
именно в частта на претендираните по последната от фактурите неустойки от по
62,46 лв. за всеки от двата предпочетени номера; както и за сумата от 109,87
лв., дължима за мобилно устройство с предпочетен номер ************. Вземането
си за неустойка ищецът основава на обстоятелствата, че ответникът не заплатил
стойността на потребените и фактурирани услуги, при което на основание чл.75,
вр. чл.19 „в“ от ОУ, ищецът прекратил едностранно договора с ответника и издал
по клиентския му номер крайна фактура, включваща и начислени неустойка за
предсрочно прекратяване, в размери по-високи от претендираните. Неизпълнението
на ответника обусловило правото на ищеца, да му начисли обезщетение за
неизпълнение, според чл.11 от индивидуалния договор и съгласно спогодба между
ищеца и КЗП – неустойки в размери на по 62,46 лв., равна на три месечни
абонаментни такси. Въпреки указаната му доказателствена тежест, ищецът не
проведе пълно и главно доказване на твърдението си, че за него валидно е
възникнало правото му, да начисли търсената неустойка по договора. Съгласно
чл.92 от ЗЗД, задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно
задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая, от
приложените по делото ОУ се установява, че при неплащане в срок на задължения
за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора,
а същевременно договорът, сключен между страните, съдържа клауза за уговорена
неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора. В хода на
производството по делото обаче ищецът не установи, кога е прекратено
договорното правоотношение и по какъв начин ответникът е бил уведомен за
прекратяването. Същевременно надлежното упражняване на потестативното право на
разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на
вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД и писмените договори подлежат
на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване
на неустойката - оставащите до края на договора стандартни абонаментни такси,
установяването на факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от
значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска.
Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния
оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха
ангажирани. В тази връзка, за дата на прекратяване на процесните договори не
може да се вземе посочената от експертизата дата на деактивацията им -
10.09.2018 г. от страна на оператора. Същевременно, дори да се приеме, че
исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление
е направено след съставянето на процесната фактура, с която е начислена неустойка,
т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Нещо повече, в
случая това изявление не е достигнало и до знанието на ответника, предвид
призоваването му по реда на чл.47 ал.6, вр. ал.5 от ГПК. По изложените
съображения, съдът намира, че по отношение на кредитора не е възникнало вземане
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Това е достатъчно
основание за отхвърляне на предявения иск в тази му част.
По
аналогични на горните съображения, без да е необходимо да се преповтарят;
неоснователен и недоказан е искът и в частта му на претендираната сума от
109,87 лв., дължима за мобилно устройство с предпочетен номер ************.
Това вземане се основава на уговорката в договора за мобилни услуги, към който
е сключен договорът за лизинг, по т.11, че в случай на прекратяване на договора
през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение
на задълженията му по договора и по ОУ; в случай, че е предоставено устройство,
той да дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно
последната актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на
договора, и заплатената от потребителя цена за устройството в брой или общата
лизингова цена по договора за лизинг. Така надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне на договора, каквото в случая не е налице, е
елемент и от правопораждащия фактически състав на вземането за посочената сума.
Отделно от това, ищецът не доказа, търсената от него сума да представлява
именно описаната в т.11 разлика в цените, като той не представи по делото
последната си актуална ценова листа към момента на прекратяване на договора.
Ето защо, следва отхвърляне на предявения иск и в тази му част.
Независимо
от горните съображения, в случай че се приеме, че претенцията за неустойка се
основава на действително възникнало вземане за такава в полза на ищеца по
процесните договори между страните – съдът намира за нищожна процесната клауза
за неустойка, като противоречаща на добрите нрави, според критериите по
задължителната съдебна практика - ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/решение № 107/ 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили - в
случай, че абонатът наруши задълженията си по договора или ОУ, в т.ч. ако по
негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок,
операторът да има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване
до изтичане на определения срок на договора. Такава клауза изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, тъй като съществено
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Това
противоречие е налице още при сключването на договора, при което не е налице
валидно неустоечно съглашение, според чл.26 ал.1, вр. ал.4 от ЗЗД, и в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Допълнителен аргумент, че
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че по този начин
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл е константната практика на ВКС: решение №110/21.07.2016 г. по дело №
1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 219/ 09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015 г. на ВКС , I т.о., и др. Клаузата от процесните договори относно
неустойката е нищожна и на още едно основание - като неравноправна и
неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр.
чл.26 ал.1 от ЗЗД, които разпоредби са приложими и за настоящия случай. В тази
връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е
относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от
21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010
год. на ОСТК на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски
договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016
г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./. Изложеното е следващо
основание за отхвърляне на иска в посочената му част.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл. 68г ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика, като на съда му е служебно известно образуваното по иск на КЗП срещу
ищеца в настоящото производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски
градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел
11 от типов договор за мобилни услуги, гласящ - „в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер,
посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и
постигната по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за
заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите. В тази връзка,
неоснователен е доводът на ищеца, че в случая му се дължи неустойка в посочения
трикратен размер на таксите по всеки от двата договора. Ако ищецът основава
искането си именно на цитираното съдебно производство, което той не
конкретизира, следва да се има предвид, че производството по гр. дело №
15539/2014 г. на СГС е прекратено с определение № 1660/24.01.2018 г., на
основание чл.232 от ГПК – поради оттегляне на иска. В този смисъл, по делото не
е формирана сила на пресъдено нещо.
Предвид
изложените съображения, като неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли
предявеният иск в частта на следните суми по последната от цитираните фактури,
а именно:
- 62,46 лв. неустойка за
предпочетен номер ************.
- 62,46 лв. неустойка за
предпочетен номер ************.
- 109,87 лв. дължима сума за
мобилно устройство с предпочетен номер ************.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС,
отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното и в
настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Съобразно уважената
част от иска, ответникът следва съразмерно да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 868,25 лв., включваща съразмерни части от
заплатените от него суми за държавни такси и възнаграждения за адвокат, особен
представител на ответника и вещи лица.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.И.Н. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***; ДЪЛЖИ на „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. С., **************************************, представляван от Д. К. К. и
М. С.;сумата от общо 369,47
лева, представляваща незаплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по
сключените помежду им на **.**.**** г. три договора – договор за мобилни услуги
по заявка № ********* с предпочетен номер ************, договор за мобилни
услуги по заявка № ********* с предпочетен номер ************ и
към последния - договор за лизинг за мобилен апарат марка ****** модел ******
** **** ****; за която сума са издадени, с посочен клиентски номер *********,
както следва:
1. фактура №
**********/15.06.2018 г. за отчетен период 15.05.2018 г. - 14.06.2018 г., срок
за плащане 30.06.2018 г., включваща:
- 38,98 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************;
- 25,21 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************;
- 17,49 лв. лизингова
вноска за предпочетен номер ************;
2. фактура № **********/15.07.2018
г. за отчетен период 15.06.2018 г. - 14.07.2018 г., срок за плащане 30.07.2018
г., включваща:
- 31,55 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************;
- 25,88 лв., с ДДС,
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ************;
- 17,49 лв. лизингова
вноска за предпочетен номер ************;
3. кредитно известие №
**********/15.08.2018 г. за отчетен период 15.07.2018 г. - 14.08.2018 г., срок
за плащане 30.08.2018 г., за сумата от 2,99 лв., представляваща остатък
от лизингова вноска за предпочетен номер ************;
4. фактура №
**********/15.09.2018 г. за отчетен период 15.08.2018 г. - 14.09.2018 г., срок
за плащане 30.09.2018 г., включваща:
- 209,88 лв. лизингови
вноски, начислени накуп за предпочетен номер ************;
ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
30.01.2020 г. до окончателното изплащане;
като искът в останалата му част - за следните суми по последната от цитираните фактури, а именно:
- 62,46 лв. неустойка за
предпочетен номер ************,
- 62,46 лв. неустойка за
предпочетен номер ************, и
- 109,87 лв. дължима сума за
мобилно устройство с предпочетен номер ************; ОТХВЪРЛЯ;
за
всички които суми е била издадена заповед № 219 за изпълнение по чл.410 от ГПК от
02.03.2020 г. по ч.гр.дело № 522/2020 г. на РС - Хасково.
ОСЪЖДА Б.И.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България" ЕАД с ЕИК *********
деловодни разноски в общ размер на 868,25
лева, в т.ч. съразмерно за заповедното
производство и за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – на ел.пощи от л.42 и л.51, като им се
изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото
да се докладва.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: М. П.