№ 678
гр. гр. Добрич, 27.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Георги М. Павлов
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20223200500487 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. АНГ. Д. от гр.Добрич, чрез
упълномощения адвокат, срещу определение №1446/20.06.2022г. по гр.д.
№3502/2022г. на Добричкия районен съд, с което определение
№1111/13.05.2022г. за прекратяване на производството по делото е
допълнено, като частният жалбоподател е осъден да заплати на „Енерго – Про
Продажби“АД – гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Според изложеното в жалбата, на насрещната страна „Енерго – Про
Продажби“АД не се следвало юрисконсултско възнаграждение по
прекратеното дело, защото мотивите за прекратяването изобщо не били ясни,
по делото не било проведено нито едно открито съдебно заседание и
насрещната страна не взела участие в производството с нито едно извършено
от нея процесуално действие. Настоява се за отмяна на обжалваното
определение и за отхвърляне искането на другата страна да й бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор насрещната страна „Енерго – Про Продажби“АД –
гр.Варна, чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва частната жалба като
неоснователна.
1
След като обсъди съображенията на страните и провери делото,
въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С.
АНГ. Д., чрез упълномощения адвокат, срещу „Енерго – Про Продажби“АД
искове за установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 2
943.21 лева, съставляваща стойността на доставена от ответника в обект на
ищеца електрическа енергия за периода 12.11.2010г. – 12.04.2013г. и сумата
1 056.79 лева, съставляваща законна лихва за забавено изпълнение на
главното парично задължение.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответникът
оспорил исковете на няколко основания, включително с възражения за
недопустимост. Заявено е и искане за присъждане на разноските по делото.
Отговорът е изготвен и представен от упълномощен юрисконсулт, като с него
са представени писмени доказателства за обстоятелствата, обосноваващи
възражението на ответника за недопустимост на исковете.
С определение №1111/13.05.2022г. първоинстанционният съд приел, че
предявените искове са недопустими и прекратил производството по делото.
Подадената от ищеца С. АНГ. Д., чрез адвоката му, частна жалба срещу
определението за прекратяване е върната /разпореждане №3107/31.05.2022г.
по гр.д.№3502/2021г. на ДРС/ и частната жалба срещу разпореждането за
връщане е оставена без уважение от въззивния съд /определение
№669/26.07.2022г. по в.ч.гр.д.№483/2022г. на ДОС/. Следователно
определение №1111/13.05.2022г. за прекратяване на производството по гр.д.
№3502/2021г. на ДРС е влязло в сила.
В това определение първоинстанционният съд е пропуснал да се
занимае с искането на ответника да му бъдат присъдени разноски. С молба вх.
№9217/02.06.2022г. ответникът поискал отстраняване на пропуска и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Молбата е по чл.248 ал.1 от ГПК и с обжалваното сега определение
№1446/20.06.2022г. е удовлетворена, като ищецът е осъден да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 100 лева.
Определението е съобщено на ищеца на 22.06.2022г. и частната жалба
срещу него с вх.№10833/23.06.2022г. е подадена в установения в чл.275 ал.1
2
от ГПК срок. Жалбата е редовна, както е и допустима, като изхождаща от
процесуално легитимирано лице с правен интерес да обжалва неизгодния за
него първоинстанционен съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В съответствие с чл.78 ал.4 и ал.8 от ГПК ответникът – юридическо
лице, представлявано по делото от упълномощен юрисконсулт, има право да
му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, щом като
производството по предявените срещу него искове е прекратено.
Определението за прекратяване на делото е влязло в сила и е изключено
правилността му да бъде проверявана по повод частна жалба срещу
правилността на допълването му с разноски за ответника. Противно на
посоченото от ищеца в жалбата му, ответникът е извършвал процесуални
действия по делото преди то да бъде прекратено – представил е отговор на
исковата молба и именно в него е въвел обстоятелствата, обосновали
прекратяването на делото. Верно е, че открити съдебни заседания по делото
не са провеждани, а то е прекратено веднага след постъпване на отговора на
ответника. Но, правото на ответника при прекратяване на делото да получи
разноските си от ищеца не е поставено в зависимост от етапа на
производството, в който е осъществено прекратяването. Доколкото тук
спорът е за юрисконсултско възнаграждение, то в съответствие с чл.78 ал.8 от
ГПК във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП етапът на прекратяване на производството е
относим към количеството свършена от юрисконсулта на ответника работа и
би могъл да има значение за размера на юрисконсултско възнаграждение,
което ще се присъди, но не и за самото право на ответника да му бъде
присъдено такова. Що се отнася до размера на присъденото в случая
юрисконсултско възнаграждение, то е в минималния, предвиден в чл.25 ал.1
от НЗПП, размер от 100 лева.
От изложеното следва, че обжалваното определение на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено, поради което и въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1446/20.06.2022г. по гр.д.
№3502/2022г. на Добричкия районен съд.
На осн.чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 ал.4 във вр. с чл.280 ал.3 т.3 от ГПК
3
определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4