РЕШЕНИЕ
№............
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВАРНА, ХIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при участието
секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Васил Пеловски адм. дело № 194/2022 г. на АдмС - Варна,
като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на С.Х.Х. с ЕГН **********, подадена чрез адв. А.Х., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-0819-000014 от 04.01.2022 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Варна – В. С.И.а, с която на основание чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление
на моторно превозно средство (СУМПС) на оспорващия до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца.
С жалбата се
настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. По конкретно, на
първо място се оспорва компетентността на издателя на заповедта. Оспорва се
изцяло и описаната в заповедта фактическа обстановка. Счита, че в нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, не е извършена индивидуализация при съставяне на АУАН.
Поддържа
се, че оргънът при определяне на срока за
налагане на ПАМ е бил длъжен да определи конкретно такъв. Като е издал заповед
без да определи конкретен срок на действие на наложената ПАМ, органът е нарушил
изискването на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Оспорващият изтъква, че при
извършване на проверката не му е разяснено, че може да отиде да даде проба в
лаборатория, както и няма спомен да му е издаден талон за медицинско
изследване. Счита,
че е налице нарушение на чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, тъй като не са били налице
външни признаци, поведение или реакции за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Искането е да се отмени заповедта, като се претендира присъждане на
съдебни разноски. В хода по същество, адв. Х. поддържа жалбата и
направените с нея искания.
Ответникът по
жалбата – полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна – В. И.а, чрез процесуалния
си представител юриск. Г.Г. в хода по същество
на делото поддържа становище, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна и прави искане за потвърждаването й. Сочи се, че безспорно се установява от доказателствата
по делото, че лицето е шофирало и е отказало да даде проба за проверка за
употреба на наркотични вещества.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресатът на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 24.01.2022 г., видно от товарителница
(л. 6 от делото), т. е. в
законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл.
172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 10.01.2022 г., предвид отбелязаното от оспорващия на гърба на
самата оспорена заповед.
Производството по
издаване на оспорената заповед е започнато служебно във връзка със съставен
АУАН Серия GA № 558603 на 02.01.2022 г. С акта контролните органи са
констатирали, че на 02.01.2022 г. около 15:49 ч., в гр. Варна, по ул. ***** пътен възел с ул. *****по посока
бул. *****, С.Х.Х. управлява лек автомобил Фолксваген
Голф с
рег. № Р***РН, собственост на В. Г. Д.. При извършване на проверка от контролните органи Х.
отказва
да бъде изпробван с техническо средство „DRUG CHECK 3000 STK6“ за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. На водача е издаден
талон за медицинско изследване № 133692
от 02.01/2022 г. За нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
Оспорващият е подписал съставения му АУАН, като в графата за обяснения или
възражения е отбелязано „нямам
възражения“.
На основание чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. със съставения АУАН, е издадена оспорената заповед – ЗППАМ № 22-0819-000014 от 04.01.2022 г. полицейски инспектор в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна, по силата на която на С.Х.Х. е наложена ПАМ по чл.
171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на Х. до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН, отказът на Х. да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, е възпроизведено в
заповедта и е посочено цифрово, че е същото представлява нарушение на чл. 174,
ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
От представената
административна преписка се установява, че на оспорващия е бил издаден Талон за
медицинско изследване с № 133692, връчен на Х. в 16:15 ч. на 02.01.2022 г., с който Х. е уведомен, че следва да се яви в ВМА – Варна, до 45 мин. от връчване на талона (л. 8 от адм. пр.). Няма данни за извършено
химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
По отношение
компетентността на издателя на акта:
По аргумент от чл.
172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.9. от
приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на
ОД на МВР – Варна (л. 6 от адм. пр.),
издадена във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 9 от адм. пр.), следва да се приеме, че полицейският
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е постановил оспорената заповед в
пределите на материална (предметна) си компетентност, респ. същата не е
нищожна.
По отношение
изискванията за спазване на установената форма на акта:
В заповедта е
посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1,
б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да
постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия GA № 558603 на 02.01.2022 г., фактическата
обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна
норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен
индивидуализира деянието – отказ на оспорващия да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство „DRUG CHECK 3000 STK6“. Не е налице несъответствие на фактическите с
посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.
Предвид наличието
на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които
става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично
субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по
чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената
форма за издаване на административния акт.
По отношение
спазването на административнопроизводствените правила:
Спецификата на
мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за
предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на
административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща
към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ
(която представлява административен акт) е издадена след като полицейският
инспектор в Сектор „ПП“ Варна е взел предвид, че мл. полицай при Сектор „ПП“, при ОД на МВР Варна е
съставил АУАН Серия GA № 558603 на 02.01.2022
г., взел е предвид обстоятелствата и извършеното нарушение. Следва да се
приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение
за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл.
4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл.
9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на
оспорения акт.
По отношение
преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 171,
ал. 1 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните
нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.
Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на
принудителната административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца е и случаят, в който водач откаже да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство. Мярката, наложена
в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за
движението по пътищата при управление на МПС от водач, който не е установено по
надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил наркотични
вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена
в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени
отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от
фактическия състав относно установяването.
Предвид фактите,
които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че
правилно спрямо С.Х.Х. е приложена ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3,
предл. 2 ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото доказателства. С
оглед твърденията в жалбата за неправилна преценка от страна на контролните
органи на действителната фактическа обстановка, съдът е допуснал до разпит двамата полицейски
служители, участвали в извършването на проверката, както и един свидетел на оспорващия.
Показанията на
свидетелите в-д-к- (придружаващ
оспорващия по време на извършване на проверката) не способстват по никакъв
начин съдът да изведе извод, че Х. не е направил отказ
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици или техни
аналози, а именно това са релевантните факти по делото. Този свидетел разяснява обстоятелствата във
връзка с извършване на проверката на 02.01.2022 г., след като
органите на реда вече са осъществили контакт, т. е. присъствал е в хода на проверката. Свидетелят К. заявява, че не е чул да е
предлагано на Х. да бъде изпробван за наркотици в медицинаска лаборатория, т. е. показанията му не способстват за изясняване на релевантни факти.
От друга страна,
фактите, които се установяват от показанията на извършилите проверката свидетели
полицейските служители – К.И. (актосъставител) и Р.М.К. (свидетел по съставянето на акта), не сочат на
фактическа обстановка, различна от описаната в обжалваната заповед.
От показанията на
двете групи свидетели, разгледани поотделно и в съвкупност се установяват
следните факти:
На 02.01.2021 г. в ранния
следобяд около 14:25 часа, св. К.И. и Р.М.К. при „обход“ в района на бул. *****
са забелязали лек автомобил Фолксваген голф с рег.№ Р***РН и са решили да
извършат проверка, като са подали звуков и светлинен сигнал. Установено било,
че водачът е С.Х.Х. ЕГН **********, придружаван от в-д-к- ЕГН **********. При
извършване на проверката и след събеседване с оспорващия Х., полицейските
служители преценили, че следва да се извърши допълнителна проверка, като е
изискано съдействие от Сектор „ПП“, при ОД на МВР Варна, за извършване на тест за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества. При пристигане на екипа на Сектор „ПП“, при ОД на МВР Варна, Х. е отказал да му бъде извършена проба с техническо
средство „DRUG CHECK 3000 STK6“ за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози.
В случая от Х. не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил,
респ. че е бил водач на МПС. Поради това независимо, че от него е изискана
проверка с техническо средство за употреба на наркотици след като вече е бил
преустановил движението на автомобила, но непосредствено след като бил спрян, отказът му да бъде проверен съставлява
релевантна материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. „б“ ЗДвП.
Процесната ПАМ се
прилага при наличие на извършена административно нарушение, а нормата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП съдържа в себе си състав именно на административно нарушение,
което оспорващият е реализирал, поради което е напълно неоснователно
възражението му в този аспект.
Непосочването в
АУАН на видимото състояние на водача (по аргумент от чл. 6, ал. 2 и ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози), не обосновават извод за наличие на
основание за отмяна на оспорената ЗППАМ. В случая е направен отказ за
извършване на проверката с техническото средство, а и лицето е отрекло да е
употребило алкохол и/или наркотични вещества, поради което дори да е вписано
видимото състояние на водача, то същото е без значение, доколкото ЗДвП не
изисква преди да пристъпят към извършване на проверка за алкохол и/или
наркотици органите на полицията да са установили конкретно видимо състояние на
водача. От показания на разпитаните от съда свидетели – полицаи се установява,
че на Х. му е било разяснено какво
следва и каква е проверката, че има право да даде проба и да откаже, какво
следва, ако не даде, като е обяснено и за
възможността за извършване на кръвна проба.
С оглед изложеното,
съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните
хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно
отнемане на СУМПС, а именно - отказ на водач на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. При установеното с АУАН нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е
имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С
оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния
закон.
Както се посочи
предназначението на процесната ПАМ е с превантивен характер – да осуети
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не
съставлява вид административно наказание (по арг. на чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). За
приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно
засягане на правата и интересите на адресата й. Това обаче не представлява
наказание, поради което видът на нарушението – отказ за извършване на проверка
за употреба на наркотици с техническо средство и степента му на обществена
опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като
временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
Оспорената заповед
е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по
пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач,
който отказва да бъде проверен с техническо средство, като по такъв начин да се
елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни
произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в
частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът
намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел
– осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите
по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца“.
Предвид така обоснованото
отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва
на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД
на МВР - Варна (в чиято структура е полицейският инспектор, издал оспорения
акт), направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78,
ал. 8 от Граждански процесуален кодекс, във вр. с чл. 37,
ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалбата на С.Х.Х. с ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-000014 от 04.01.2022 г., издадена от
полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна – В. С.И., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата временно е отнето
свидетелството за управление на моторно превозно средство на оспорващия до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА С.Х.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на
ОД на МВР Варна сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: