№ 8
гр. Перник, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРА **;ДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720103877 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н. СТ. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., кв. „****“, **** ***** чрез адв. Ц., срещу „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 2070,69 лв. –
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009 г. –
30.04.2011 г., за която е издаден изпълнителен лист от 04.03.2013 г. по ч.гр. д. № 7880 по
описа за 2012 г. на Районен съд – П. и образувано изп.д. № 628/2013 г. на ЧСИ Стилиян Б., с
район на действие ОС-П..
В исковата молба се излага, че за горепосоченото вземане е издаден изпълнителен лист
в полза на ответника, въз основа на който е образувано изп. д. № 628/2013 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Б. с район на действие Окръжен съд – П.. Сочи се, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Твърди,
че не дължи принудително изпълнение на вземанията, тъй като същите са погасени с
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и
осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-П.” АД, чрез юрк. Трохарова, е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че с
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за
1
изпълнение и започва да тече нова давност. Твърди, че давността за вземанията е прекъсната
с образуване на изп. д. № 628/2013 г. по описа на ЧСИ Стилиян Б. и е спряла да тече до
приемане на ТР № 2//26.06.2015 г., а след това многократно е прекъсвана с извършваните
изпълнителни действия. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без
правно значение за давността. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното за послужване ч.гр.д.№ 7880 по описа за 2012 г. на РС – П. се
установява, че в полза на „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК *********, е издадена Заповед №
5995/07.11.2012 г. срещу Лилия Тодорова Иванова, ЕГН **********, за сумата 2070,69 лв. –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата
46*27 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. –
27.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата 2070,69 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.11.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 300,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, и сумата 50,66 лв. - държавна такса.
Видно от приложеното по ч.гр.д.№ 7880 по описа за 2012 г. на РС – П. съобщение, че
заповедта е връчена на длъжника на 14.02.2013 г.
Съгласно извършеното върху заповедта удостоверяване, на 04.03.2013 г. е издаден
изпълнителен лист в полза на „Топлофикация-П.“ АД за сумите по заповедта.
От удостоверение за наследници с изх. № 4457/05.09.2014 г. се установява, че Л.Т.С. е
починала на 02.09.2014 г. като е оставила наследник по закон Н. СТ. Л..
От приложения препис на изп.д. № 628/2013 г. на ЧСИ Стилиян Б. се установява, че е
образувано на 07.05.2013 г. по молба с вх. № 4214/25.04.2013 г. от „Топлофикация-П.“ АД
срещу Л.Т.С., с която е отправено искане за предприемане на всички изпълнителни действия
с цел удовлетворяване на вземанията по изпълнителен лист от 04.03.2013 г.
Изготвена е сметка за размера на дълга, изискана е справка от НАП за публични
задължения на длъжника, притежавани движими и недвижими имоти, декларирани доходи,
трудови договори, участие в търговски дружества и данни за осигурител.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение при „Вланел“ ЕООД-гр. П., получено
от последното на 11.06.2013 г.
С писмо от 27.06.2013 г. „Вланел“ ЕООД-гр. П. е уведомило съдебния изпълнител, че
лицето има наложени запори по още 4 изпълнителни дела, поради което възможната
месечна удръжка от трудовото възнаграждение е по 27,00 лв. по всяко изпълнително дело.
От приложените преводни нареждания е видно, че по наложения запор по
изпълнителното дело са постъпили суми, както следва: на 19.07.2013 г. – 27,00 лв.,
2
30.08.2013 г. – 28,00 лв., 30.09.2013 г. – 27,00 лв., 29.10.2013 г. – 27,00 лв., 19.11.2013 г. -
27,00 лв., 07.01.2014 г. – 27,00 лв., 27.01.2014 г. – 27,00 лв., 27.02.2014 г. – 27,00 лв.,
31.03.2014 г. – 28,00 лв., 28.04.2014 г. – 27,00 лв., 30.05.2014 г. – 2*50 лв., 27.06.2014 г. –
45,00 лв., 23.07.2014 г. – 2*50 лв.
На 29.10.2014 г. е подадена молба от ответника в качеството на наследник на
длъжника по изпълнителното дело за разсрочено плащане на задължението.
Приложени са преводни нареждания, видно от които по наложения запор ответникът е
извършил плащания на 29.08.2014 г. и 19.09.2014 г. на суми от по 2*50 лв.
С резолюция на съдебния изпълнител от 22.03.20** г. е насрочен опис на описан в
молбата по делото имот на длъжника, находящ се на адрес: гр. П., кв. „*****“, **** *****
след което не са извършвани изпълнителни действия.
На 25.06.2021 г. е изпратено съобщение до длъжника, че изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че е погасено по давност вземането, за което в
полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително
дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
3
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от **.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и
др./.
От приложеното за послужване ч.гр.д. 7880/2012 г. на РС-П. се установява, че
заповедта за изпълнение е влязла на 01.03.2013 г. /с изтичане на двуседмичен срок от
връчването й, извършено на 14.02.2013 г./, от който е започнал да тече предвиденият в
закона петгодишен давностен срок.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 628/2013 г. по описа
на ЧСИ Стилиян Б., приложение следва да намери тълкуването на чл. 1**, б.„в“ ЗЗД, дадено
с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с
образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. Следователно с
образуване на изп.д. № 628/2013 г. по описа на ЧСИ Стилиян Б. давността за вземанията е
прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
В случая по изпълнителното дело са извършвани изплълнителни действия като по
наложения запор са платени следните суми: на 19.07.2013 г. – 27,00 лв., 30.08.2013 г. – 28,00
лв., 30.09.2013 г. – 27,00 лв., 29.10.2013 г. – 27,00 лв., 19.11.2013 г. - 27,00 лв., 07.01.2014 г.
– 27,00 лв., 27.01.2014 г. – 27,00 лв., 27.02.2014 г. – 27,00 лв., 31.03.2014 г. – 28,00 лв.,
28.04.2014 г. – 27,00 лв., 30.05.2014 г. – 2*50 лв., 27.06.2014 г. – 45,00 лв., 23.07.2014 г. –
2*50 лв., на 29.08.2014 г. - 2*50 лв., и 19.09.2014 г. - 2*50 лв., с резолюция на съдебния
изпълнител от 22.03.20** г. е насрочен опис на имот, находящ се на адрес: гр. П., кв.
„*****“, **** ****2.
С приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл.
Съобразно постановките на посочения тълкувателен акт, погасителната давност за
процесното вземане се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие и започва да тече
нова давност. Тъй като към момента на приемане на новия тълкувателен акт
изпълнителното дело не е прекратено поради бездействие на кредитора и вземането за
главница не е погасено по друг начин /доколкото общо погасената сума по изпълнителното
дело е в размер на 407,00 лв., която съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД не е достатъчна да покрие най-
напред лихвите и разноските, а след това - главницата/, следва, че новата давност за
процесното вземане тече от последното валидно изпълнително действие – насрочването на
4
опис на имота на длъжника от 22.03.20** г.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил след посочената дата са
настъпили факти, прекъсващи погасителната давност за вземанията, поради което следва
извод, че същата е изтекла на 22.03.2021 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, същият е сторил такива в размер на 83,00 лв. - държавна такса, 380,00
лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. * т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения материален интерес е 374,90 лв.,
който размер платеното такова не надвишава значително, поради което не е налице
основание за неговото намаляване. С оглед изложеното, съдът намира, че възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е
неоснователно.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски по делото в пълен размер, възлизащи на 463,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. СТ. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв.
„****“, **** ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 2070,69 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.05.2009 г. – 30.04.2011 г., за която е издаден изпълнителен лист от 04.03.2013 г. по ч.гр. д.
№ 7880 по описа за 2012 г. на Районен съд – П. и образувано изп.д. № 628/2013 г. на ЧСИ
Стилиян Б., с район на действие ОС-П., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Н. СТ. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., кв. „****“, **** ***** сумата 463,00 лв. /четиристотин
шестдесет и три лева/ – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението ч.гр.д. № 7880 по описа за 2012 г. на РС – П. да се
5
върне в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6