№ 146
гр. Русе , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Административно
наказателно дело № 20214520200151 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
к. п. б. от гр.Русе е подала жалба против електронен фиш серия К, №4162300,
издаден от ОД на МВР-Русе, с който на основание чл.182, ал.1, т.4 във вр. 21, ал.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска
отмяната на електронния фиш.
Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.
РРП не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН.
С трудов договор от 18.06.2019г. жалбоподателят бил назначен на длъжност
„регионален директор” в ***. За изпълнение на трудовите му функции му бил
предоставен за ползване автомобил на дружеството- работодател с рег.№***.
На 4.09.2020г. б. издал на себе си пътен лист за дадения автомобил за градско
1
управление в гр.Русе, който бил приключен на 8.09.2020г. На 4.09.2020г., в 21.01 часа
жалбоподателят управлявал автомобила с рег.№*** по бул.’’България” в гр.Русе със
скорост 83км/ч при разрешена такава максимална 50км/ч. В 21.05 часа на същата дата
въззивникът купил гориво за сметка на работодателя си и го заредил в процесния
автомобил от бензиностанция на бул.’’България” в гр.Русе, касовия бон за която
продажба отчел в наелото го на работа дружество.
На 1.10.2020г. трудовия договор на к.б. с *** бил прекратен по взаимно
съгласие.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства.
При изграждането й съдът не кредитира показанията на свид.И., тъй като те са в
противоречие с целия останал доказателствен материал по делото. На първо място
коментираното доказателствено средство се опровергава от приложения по делото
пътен лист, съгласно който за времето от 4.09.2020г. до 8.09.2020г. процесния
автомобил е бил в държането единствено на наказаното лице. Именно то е и отчело
документ за покупка на гориво от 21.05 часа на 4.09.2020г. от бензиностанция в района
на нарушението. Тези, макар и косвени доказателства, категорично в своята
взаимовръзка установяват факта, че автомобилът е бил управляван от единствено
възможния към момента на нарушението водач- б., тъй като никое друго лице не е
било в състояние да стори това, освен ако автомобилът не е бил противозаконно отнет
от владението на въззивника, за което няма никакви данни. Нещо повече,
жалбоподателят е отчел лично на работодателя си касов бон за заредено гориво,
доказващ сделка, реализирана 4 минути след нарушението. Съдът приема, че
наказаното лице няма как да разполага с този документ в случай, че не той е
управлявал автомобила при процесиите събития. Поради това съдът приема и че е
крайно ирелевантен и факта на продължителността на работното време на б., уредено в
трудовия му договор, тъй като той е можел необезпокоявано да управлява автомобила
и във времето, извън това, определено в договора.
Изложената фактическа обстановка води на следните правни изводи:
С даденото във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като на 4.09.2020г. в гр.Русе
управлявал МПС с рег.№*** със скорост 83км/ч, получена след спадане на допуска за
грешка за устройството, при разрешена такава 50км/ч, като превишението на
разрешена скорост на движение било ЗЗкм/ч. Жалподателят е годен субект на
нарушението, тъй като предвид изложеното по- горе именно той е водача на заснетото
превозно средство. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано към
единствения му възможен размер.
Следва да се отбележи, че в хода на досъдебното производство по делото не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалвания фиш
съдържа всички задължителни реквизити по чл. 189, ал.4 от ЗДвП, а именно:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Изготвена е и приложена по делото, извършена с електронното устройство,
2
снимка, явяваща се веществено доказателствено средство в административният процес
по силата на чл. 189, ал.15 ЗДвП. Използваното автоматизирано техническо средство е
одобрено по реда на Закона за измерванията и притежаващо удостоверение за одобрен
тип средство за измерване в срок на валидност.
Всичко изложено налага потвърждаването на атакувания електронен фиш.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №4162300, издаден от ОД на МВР-
Русе, с който на к. п. б. от гр.Русе на основание чл.182, ал.1, т.4 във вр. 21, ал.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3