Протокол по дело №399/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 241
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20212200600399
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 241
гр. Сливен, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-Сливен)
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно
административно наказателно дело № 20212200600399 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Жалбоподателят-обвиняем Д. С. ЕМ., нередовно призован, не се явява.
За подсъдимия се явява адв. Г.Д. от АК - Сливен, редовно
упълномощена.
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор В.К..
АДВ. Д.: Подзащитният ми е уведомен за днешното съдебно заседание.

ПРОКУРОР: Считам, че неявяването на обвиняемия не е пречка за
даване ход на делото. Престъплението не е тежко и участието на лицето не е
задължително, поради което считам, че няма пречка за даване ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производство пред въззивна инстанция е образувано по въззивна жалба
от адвокат Г.Д. от Адвокатска колегия Сливен, защитник на обвиняемия Д. С.
ЕМ., против решение №196 от 13.09.2021год. постановено по АНД №570
/2021год по описа на Районен съд – Сливен.
С атакуваното решение Д. С. ЕМ. е признат за виновен в това,че на
16.01.2020 година в гр.Сливен, е потвърдил неистина в писмена декларация,
1
която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП, се дава пред орган на властта
- служител сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Сливен, за
потвърждаване на истинността на някой обстоятелства - обстоятелството, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България - престъпление
по чл.313, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно
наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева.
Във въззивната жалба по повод на която е образувано настоящото
производство се заявява по отношение на деянието по чл.313, ал.1 от НК, че
не е доказано от обективна и субективна страна и се настоява за решение на
въззивния съд, с което да бъде отменено Решение № 196/13.09.2021 г. по АНД
№ 570/2021г. по описа на РС - Сливен.
В жалбата не са направени доказателствени искания.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

АДВ: Д.: Нямам искания.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

Съдът констатира, че следва да приобщи към доказателствения
материал по делото писмените доказателства, които съдът е преценил да
изиска, а именно справка за недвижимото имущество и справка за превозните
средства на името на обвиняемия Д. С. ЕМ., издадени от Община Сливен,
Дирекция „Местни данъци и такси”, както и справка за неплатени
задължения, които са получени с писмо изх. № МДТ-745/16.11.2021 г., с
оглед на което и по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствените материали
цитираните по горе справки, представени с писмо изх. № МДТ-
745/161.11.2021 г. на Община Сливен, Дирекция „ Местни данъци и такси”.

СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД
П О С Ъ Щ Е С Т В О:

2
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам, че жабата е
неоснователна. Моля да потвърдите решението на РС - Сливен като правилно,
обосновано и законосъобразно. В мотивите на постановения съдебен акт са
изложени подробни съображения, относно съставомерността на процесното
деяние, като при оценка на доказателствената съвкупност е изяснено и
съдържанието на понятието обичайно пребиваване, което е от съществено
значение за изясняване на обективната и субективната съставомерност на
деянието предмет на делото.

АДВ. Д.: Уважаеми въззивни съдии, считам, че постановеното решение
е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. РС е допуснал нарушение
на материалния закон, като се изразява в неправилното му приложение.
Считам, че обвиняемият би следвало да бъде признат за невиновен, поради
несъставомерността на деянието от обективна и субективна страна. От друга
страна са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
оценката на доказателствата и формирането и обективирането на изводите на
фактите и е свързано с това неизпълнение свързано с неизпълнение на
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.
Постановеното от фактическа страна опровергава обвинителната теза, както и
всички доказателства събрани в хода на досъдебното производство и пред
съдебната фаза, а именно: в справката за задграничните пътувания на
обвиняемия изрично е отразено, че съгласно Директива 2004/38 на
Европейската общност, гражданските от европейския съюз, за пътуванията в
Европейския съюз се отбелязват само и единствено при оценка на риска, а не
при всяко тяхното пътуване, т.е. използва се метода на риска и данните там са
непълни и неточни. От една страна в три броя отговори от Интерпол, от една
страна Интерпол Манчестър, а другия е записан само Интерпол
Великобритания, в превод е записано, че има вероятен по отношение адреса,
вероятност по отношение на лицето и вероятност по отношение на посочения
адрес в Лондон, като цитирам изрично, че адресът е действителен и не е
налице дали е актуален и също отговарят, че няма сведения дали работи. В
друго писмо приложено от Интерпол в досъдебното производство е, че няма
дата по отношение на адреса - 2019 г. Едно от доказателствата и справките от
Интерпол не са изобщо обсъди от първоинстанционния съд. От друга страна в
досъдебното производство е приложена справка на Директора на НАП -
Сливен, от която е видно, че от 2016 г. обвиняемият е самоосигуряващо се
лице и редовно е осигурено за всички осигурителни случаи. От всички
доказателства събраните в досъдебното производство и съдебното
производство е видно, че обвиняемият не е извършил престъпление по чл.312
от НК, тъй като то е умишлено и съставомерността е необходима за
наличието на всички обективни и субективни признаци. Считам, че не е
налице от една страна обективната страна, а именно, че не е доказан белегът
за срока на пребиваване имайки се предвид, че се касае за немалък такъв,
което е съставомерността. В настоящото производство липсват категорични и
3
безспорни доказателства, които да доведат до единствения извод за доказано
от обективна страна престъпление. От друга страна по отношение на
материалния закон, соча практика на Върховния административен съд, а
именно Решение 4758/28.04.2015 г. по адм.д. 9077/14 г. на ВАС, където
анализират разпоредбата на чл.9 на Директива 1991/439 на ЕО, както и чл.12
от Директива 2006/126 на ЕО, където е възприето обичайното пребиване
съгласно параграф 6, т.46 от ДРЗДвП. Там изрично и констатирано е
посочено какво се разбира под обичайно пребиваване касаещо хипотеза 2,
когато лицето има трудови връзки на различно място от трудовите му връзки.
В следствие на това, лицето последователно пребивава на различни места.
ВАС счита, че времетраенето на пребиваването през последните 12
последователни месеца е изключено като основание при втората хипотеза,
чрез изразите „въпреки това” и „независимо от това”. Представям решение
82/08.03.2021 г. по адм.д. 690/2020 г. на Старозагорския административен съд.
Представям решение 269/23.11.2020 г. по адм.д. 390/2020 г. на АС Кюстендил,
както и решение от 27.12.2019 г. по адм.д. 576/19 г. на АС - Велико Търново,
където навсякъде е анализиран текста на двете директиви възпроизведени в
българското законодателство и анализа на обичайното пребиваване и
връщането при близките. От гласните доказателствени средства събрани в
съдебната фаза и двамата свидетели изрични заявиха, че обвиняемият
редовно се връща било с децата си, било с жена си или оставя децата и
съпругата си, т.е. близките където той се прибира са в Р България, като
единия е бащата, а другият свидетел е съсед, където обвиняемият се връща.
Считам, че от прякото прилагане на материалния закон, по-скоро
правилността му би следвало да рефлектира върху вашите правни изводи. Ето
защо, моля да извършите собствен анализ на доказателствената съвкупност и
да направите ревизия на съдебния акт, чрез неговата отмяна и с оправдаване
на обвиняемия по внесеното постановление. Предвид изложеното моля да
отмените обжалваното решение на първоинстанционния съд.

Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,20 часа.

Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4