№ 696
гр. Русе, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря В.ена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520103522 по описа за 2024 година
Е. П. М. заявява, че е единствен наследник по закон на баща си П. М. Ц., починал на
********г. Пояснява, че живее в гр.София.
През 2019г. неколкократно бил уведомяван от кметството в село ********, че баща
му често се губи, изпада в безпомощно състояние и не може да се грижи за себе си.
Възрастният човек бил диагностициран с психично заболяване – слабоумие и душевна
болест, деменция при болестта на Алцхаймер – атипична или от смесен тип. Предвид
състоянието му с решение от *******г., постановено по гражданско дело №*******г.,
Окръжен съд – Русе поставил П. М. Ц. под ограничено запрещение, като за негов попечител
първоначално бил назначен Н. Г. Г., тъй като двамата поддържали близки отношения. След
смъртта на попечителя, с протокол №******г. на Органа по настойничество и попечителство
при Община Русе, Н. В. Г. била назначена за попечител на П. Ц..
На *******г. (денят, предхождащ постановяването на съдебния акт), бащата на ищеца
прехвърлил на Н. В. Г. собствените си ¾ идеални част от съсобствен с ищеца недвижим
имот: УПИ ***** в кв.82 по плана на село ********, одобрен със Заповед №******г., целия
с площ 1.033 дка, отреден за жилищно застрояване, стар идентификатор УПИ ******** в
кв.82, с площ 1076 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда при раници:
улица, УПИ *****, УПИ ***** и УПИ *******, който поземлен имот, съгласно Скица на
поземлен имот №******г. на СГКК, представлява поземлен имот с идентификатор *******
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №*********г. на
ИД на АГКК с адрес на поземления имот: село ********, ул.*******, с площ 1045 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско
застрояване до 10 м, номер от предходен план – 1249 в квартал 82, парцел ******, при
1
съседи: 8****** с построената в него сграда с идентификатор *******.1 със застроена площ
61 кв.м., с брой етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, срещу
задължение на Н. Г. да продължи да гледа и да се грижи, както досега, така и занапред за П.
М. Ц. до края на живота му, като му осигури всичко необходимо за един спокоен и нормален
живот, договор, обективиран в нотариален акт №*****, дело №*****г. на СВ – Русе.
Молителят твърди, че към момента на сделката, макар формално все още
дееспособен, баща му категорично не е могъл да разбира и ръководи действията си. Счита,
че това обстоятелство е било известно на Н. Г., тъй като тя и съпругът й Н. Г. контактували с
П. Ц. почти ежедневно.
Поради това счита, че договорът е унищожаем в хипотезата на чл.31 ЗЗД.
Наред с изложеното твърди, че за периода от сключване на договора, до кончината на
П. Ц., Н. Г. не е полагала дължимата грижа за него и не му е предоставяла издръжка. Нещо
повече, двамата със съпруга й Н. Г. се нанесли в дома му и заживели в неговото
домакинство. Последователно предприели действия по разпореждане с имуществото на П.
Ц., както следва:
- с молба от 16.04.2021г., въз основа която било образувано ЧГД №********г. по
описа на РРС, П. Ц., действащ със съгласието на попечителя си Н. Г. поискал разрешение от
съда да се разпореди със собствените си ¾ идеални части от апартамент в гр.Русе, като
посочил, че ще използва средствата от сделката за подобряване битовото си обслужване и
условията, при които живее. Съдът дал исканото разрешение, но сделка не била сключена;
- с молба от 20.01.2022г., въз основа която било образувано ЧГД №*******г. по описа
на РРС, П. Ц., действащ със съгласието на попечителя си Н. Г. поискал разрешение от съда
да изтегли 5900 лева от влога си в „Юробанк България“ АД, като посочил, че сумата е
необходима за текущите му разходи – храна, дрехи, обувки; за покупка на покъщнина –
телевизор, хладилник, пералня, готварска печка; за отоплителни материали – въглища, дърва
за огрев и др. След като съдът дал съответното разрешение, сумата била изтеглена.
Е. П. М. поддържа, че баща му покривал изцяло разходите по домакинството, в което
освен него живели Н. и Н. Г..
През пролетта на 2020г. ищецът и сестрата на съпругата му, посетили П. Ц..
Направило им впечатление, че домакинството не е поддържано, царял хаос, а П. Ц. бил в
неадекватно състояние. При последващо посещение по повод освидетелстването му, стаята
която обитавал била относително подредена, а самият той – изкъпан и избръснат, но било
видимо, че за него не се полагат постоянни и адекватни грижи. Н. Г. не уведомила ищеца за
смъртта на баща му. Той узнал този факт след справка през м.февруари 2024г. Е. М. счита, че
Н. Г. не е давала изпълнение по договора за покупко – продажба срещу задължение за
издръжка и гледане, с оглед което счита, че е налице основание за неговото разваляне.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да признае за недействителен, поради унищожение, на основание чл.31 ЗЗД договор
за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен на *******г. между П. М. Ц. и Н. В. Г. с нотариален акт №*****, дело №*****г. на
Служба по вписванията – Русе, поради обстоятелството, че макар да е бил дееспособен към
2
момента на сключването му П. М. Ц. не е могъл да разбира и ръководи постъпките си.
В условията на евентуалност моли съда:
Да развали договора за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен на *******г. между П. М. Ц. и Н. В. Г. с нотариален акт
№*****, дело №*****г. на Служба по вписванията – Русе, поради неизпълнение.
Да осъди наследниците на Н. В. Г. и Н. Г. Г. да предадат на ищеца владението на
имота.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК, В. К. З., И. Н. Г. и А. Н. Г. – наследници на Н. В. Г. са
депозирали отговор на исковата молба, в който излагат доводи, досежно недопустимостта и
неоснователността на ищцовите претенции.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност по отношение иска за
унищожаване процесния договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Сочат, че давностният срок за предявяване на иска е
тригодишен и е изтекъл на 18.06.2023г.
Твърдят, че ищецът не е контактувал с баща си през последните 20 години,
респективно не е имал преки наблюдения за състоянието му. Поддържат, че Н. и Н. Г. дълги
години подпомагали П. в ежедневието му, а впоследствие поели и грижите за него –
пазарували, приготвяли храната му, поддържали къщата, осигурявали отоплението през
зимата, като тези разходи били за тяхна сметка, тъй като пенсията на П. Ц. не била
достатъчна да покрива нуждите му. Сумата 5900 лева – изтеглена от сметката не
прехвърлителя била използвана за закупуване на храна, дрехи, обувки и най-вече за
електроуреди, отоплителни материали и ремонтни дейности на старата къща. Хората от
селото били свидетели на близките отношения между прехвърлител и приобретател.
Ответниците поясняват, че наследодателите им са полагали ежедневни грижи за П.
Ц.. Н. Г. с помощта на съпруга си готвела, чистела, поддържала къщата и личната хигиена на
П., осигурявала отопление в дома му, изслушвала го, давала му кураж в нелеките времена на
Пандемията.
Развиват правни доводи, относно предпоставките на чл.31 и чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Въз основа договор, обективиран в нотариален акт №******г. по описа на нотариус
при РРС, П. М. Ц. придобил следния недвижим имот: дворно място с пространство от 1076
кв.м., което по плана на село ******** образува парцел ******** в квартал №82, ведно с
построената в същото дворно място масивна жилищна сграда, при съседи: улица, Георги
Кръстев Зумпалов, Илия И. Илиева.
На *******г. П. М. Ц. прехвърлил на Н. В. Г. собствените си ¾ идеални части от
недвижим имот, находящ се в село ********, ЕКАТТЕ ****** а именно: УПИ ***** в кв.82
по плана на село ********, одобрен със Заповед №******г., целия с площ 1.033 дка, отреден
за жилищно застрояване, стар идентификатор УПИ ******** в кв.82, с площ 1076 кв.м.,
3
заедно с построената в него масивна жилищна сграда при раници: улица, УПИ *****, УПИ
***** и УПИ *******, срещу поето от Н. Г. задължение да продължи да гледа и да се грижи,
както досега, така и занапред за прехвърлителя до края на живота му, като му осигури
всичко необходимо за един спокоен и нормален живот (нотариален акт №*****/*******г. по
описа на нотариус с рег.№***).
С решение №***/*******г., постановено по гражданско дело №*******г., Окръжен
съд – Русе поставил П. М. Ц., страдащ от „деменция при болест на Алцхаймер, атипична от
смесен тип“ под ограничено запрещение.
През 2021г., въз основа молби на П. Ц., действащ лично и със съгласието на
попечителите си, Районен съд – Русе разрешил на молителя да се разпореди с ¾ идеални
части от апартамент в гр.Русе, а през 2022г. – да изтегли от влога си в „Юробанк България“
АД сумата 5900 лева. В молбите се сочи, че средствата ще бъдат използвани за подобряване
битовото обслужване на наследодателя на ищеца.
П. М. Ц., починал на ********г. е наследен от сина си Е. П. М..
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: И. Й. К., И.
П. А., Н. В. Т., К. Т. Т. и И. И. К..
И. К. изнася данни за атакуваната сделка и нейната подготовка. Заявява, че Н. Г. завел
П. Ц. в нотариалната кантора, с цел да бъде подготвено пълномощно. Пояснява, че Н. и Н.
полагали грижи за П., а пълномощното било необходимо, за да се подготвят документи, за
социалните служби и такива, свързани с получаване на пенсията му. Впоследствие
наследодателят на ищеца изготвил саморъчно завещание, но св.К. не си спомня в чия полза.
По-късно П. Ц. прехвърлил процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, тъй
като Н. и Н. от доста време полагали грижи за него. Нотариус К. поддържа, че се е уверила в
дееспособността на прехвърлителя и едва тогава е изповядала сделката. Лично се убедила,
че П. Ц. е в добро психично състояние.
И. А. – роднина по сватовство на ищеца, твърди, че познава семейството му от 1996г.
След 2018г. няколко пъти различни лица уведомявали Е. М., че баща му е изчезнал, което
налагало той да пътува от гр.София. Споделял със свидетелката, че баща му не го
разпознавал или се отнасял към него нехайно и с пренебрежение го отблъсквал. Преди
време ищецът страдал от онкологично заболяване и решил да направи опит за сближаване с
баща си. Посетил го, но П. Ц. го изгонил. Въпреки това, Е. винаги се отзовавал когато го
търсили за съдействие, свързано с баща му. През 2018г. – 2019г., при едно от посещенията си
в село ********, помолил И. А. да го придружи за морална подкрепа. Срещнали се с Н. и в
присъствието на кмета, Е. се споразумял устно с него да наглежда баща му, евентуално да
му носи храна, да плаща сметките му. Дал съгласие пенсията на баща му да се ползва за
покрИ.е нуждите му. След този разговор, Е. и И. отишли в къщата на дядо П.. Сградата била
в окаяно състояние, занемаР., мръсна. По време на разговора с П., свидетелката установила,
че той има проблеми с паметта – обърквал дати; говорел за съпругата си, като, че ли е жива;
не познал Е.. Последният решил, че е добре баща му да получи специализирани грижи в
Дом за хора с деменция. Свързал се с психиатър, който установил заболяванията му.
Междувременно Н. и Н. се настанили в къщата на П., като в собствен дом и предприели
4
ремонтни дейности. Един ден преди поставянето на възрастния човек под запрещение, той
прехвърлил имота. При следващата визита, след 2020г., свидетелката установила, че
жилището на П. не е поддържано – мръсно, потънало в паяжини, неугледно. В разговор с Е.,
Н. го заплашил, че ще му отнеме и дела от апартамента. Свидетелката пояснява, че ищецът
отказал да стане попечител на баща си, тъй като нямал възможност да се грижи за него от
разстояние.
Н. Т., К. Т. и И. К. – свидетели на ответната страна, твърдят, че П., Н. и Н.
поддържали много добри взаимоотношения. Около 2019 – 2020г. състоянието на П. се
влошило. По това време Н. и Н. се нанесли в имота му. Полагали грижи за него – почиствали
жилището, всеки ден приготвяли прясна храна, поддържали личната хигиена на
прехвърлителя. Последният не бил лишен от нищо. Сменили дограмата на къщата, сложили
теракот, измазали стаите, изградили баня и тоалетна, направили малка кухничка в
предверието. Социални работници посещавали имота, за да проверят условията. П. Ц. бил
особен човек, но можело да се контактува с него. Понякога се губел, забравял.
С оглед установяване психичното състояние на П. Ц. към момента на сделката е
възложена и приета съдебнопсихиатрична експертиза, чието заключение съдът цени като
ясно, пълно и всестранно.
Д-р С. Т. поддържа, че към *******г. при сключване на процесния договор, П. Ц.
страдал от Деменция при болест на Алцхаймер, бил с нарушени базисни психични годности
да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. В о.с.з. д-р Т.
пояснява, че е освидетелствала наследодателя на ищеца и е присъствала на делото за
поставянето му под запрещение. Твърди, че при П. Ц. е била налице трайна неспособност да
разбира свойството и значението на постъпките си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.31 ЗЗД и чл.108 ЗС, а в
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД:
Нормата на чл.31 ЗЗД защитава физическите лица, които са изпаднали в състояние,
което не им позволява към момента на извършване конкретно правно действие да се грижат
за своите права и интереси. Основателността на конститутивният иск предполага
установяване, че страна по атакуваната сделка е лице, което към момента на сключването й е
било формално дееспособно, но не е могло да разбира действията си или да ги ръководи.
Законът придава значение на самото състояние, в което лицето е било при сключване на
сделката – такова, което не му позволява да разбира и/или ръководи действията си, т.е. да се
грижи за своите права и законни интереси. По изключение, искът може да бъде предявен и
след смъртта на лицето, ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение
или ако доказателството за недееспособността произлиза от договора. В конкретния случай
тази предпоставка е налице – с решение №***/*******г., постановено по гражданско дело
№*******г., Окръжен съд – Русе поставил П. М. Ц. под ограничено запрещение.
Унищожаемостта на процесния договор се основава на невъзможността на
5
прехвърлителя да разбира и ръководи действията си. От заключението на приетата по
делото съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че наследодателят на ищеца е
диагностициран с Деменция при болест на Алцхаймер, заболяване установено преди
сключване на атакуваната сделка. Съобразявайки ангажираните в хода на производството
доказателства и становището на експерта, съдът счита, че към датата на сключване на
процесния договор, психичното състояние на П. Ц., годността му да ръководи поведението
си и да разбира действията си, са били нарушени и прехвърлителят е бил неспособен да се
грижи за собствените си интереси. Към този момент ищецът е предприел действия, баща му
да бъде поставен под запрещение.
Следователно договорът за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен на *******г. между П. М. Ц. и Н. В. Г. с нотариален акт
№*****, дело №*****г. на Служба по вписванията – Русе е сключен при порок на волята от
страна на прехвърлителя – същият не е могъл да разбира и ръководи действията си, поради
което подлежи на унищожаване, на основание чл.31 ЗЗД.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Атакуваната сделка е сключена на *******г. Искът е предявен на 21.06.2024г.
Съгласно чл.32, ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие,
запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е
престанало, а в останалите случаи – от деня на сключване на договора.
Спорен по делото е въпросът от кой момент започва да тече срокът на погасителната
давност – от сключване на договора или от по-късен момент.
В тълкувателната си практика ВКС последователно приема, че давността тече от
момента, в който правото реално може да бъде упражнено. Според мотивите към т.4 от
Тълкувателно решение №1/23.12.2015г. по тълк.д. №1/2014г., ОСТК на ВКС: „Основното
предназначение и функции на института на погасителната давност са да гарантира правната
сигурност, като защити длъжника срещу продължилото определен период от време
бездействие на кредитора и давайки защита на гражданскоправните субекти срещу
трудностите на доказване при отдалеченост във времето, да внесе определена стабилност в
гражданските правоотношения. За да е налице неоправдано кредиторово бездействие,
което законодателят не толерира, отнемайки възможността за принудително
осъществяване на оспореното субективно право, то трябва да е възникнало и да може да
бъде упражнено, съответно – защитено.“. В този смисъл са и мотивите към т.10 от
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС: „В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече.“. Аналогична е практиката на ВКС
по отношение преклузивния срок по чл.33, ал.3 ЗС. Законът определя момента на сключване
на договора като начален момент на срока, но съдебната практика е категорична, че срокът
тече от момента на узнаването, когато на съсобственика не е била отправена покана. Приема
се, че правото му би се преклудирало преди да е узнал за продажбата.
В случая прехвърлителят е страдал от заболяване, довело до неспособност да разбира
6
свойството и значението на постъпките си. Състоянието му е било необратимо, продължило
до смъртта му. Докато едно лице се намира в трайно състояние на недееспособност, не е във
възможностите му да упражни правата си, в това число да предяви иск за унищожаване на
сделката, сключена при порок на волята. Единствената възможност е лицето да бъде
поставено под запрещение, за да може настойникът/попечителят му да упражни правото или
след смъртта му наследниците да предявят иска. В случая назначеният попечител е съпругът
на Н. Г., който като свързано лице с приобретателя по сделката, няма правен интерес от
унищожаването й. Следва да се отбележи, че към момента на сделката както Н. Г., така и Н.
Г., която след смъртта на съпруга си е била определена за попечител на прехвърлителя, са
били наясно със здравословното състояние на П. Ц.. При това положение съдът счита, че
давността е започнала да тече след смъртта на прехвърлителя – ********г. и към датата на
депозиране исковата молба – 21.06.2024г., не е изтекла.
По изложените съображения искът по чл.31 ЗЗД е основателен и сделката следва да
бъде унищожена като сключена от лице, което не е могло да разбира или ръководи
действията си.
Като последица от уважаване главния иск, съдът не дължи произнасяне по
евентуалния иск за разваляне процесния договор.
По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Ревандикацията е способ за защита на вещни права, чиито предпоставки са свързани с
установяване: правото на собственост на ищеца върху процесния имот, упражняваната от
ответника фактическа власт и липса на противопоставими права, въз основа които владее
имуществото. В тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост, съобразно
посочения в исковата молба придобивен способ и упражняваната от ответника фактическа
власт. При наличие на посочените материално – правни предпоставки, установени от ищеца,
ответникът следва да докаже основанието, на което владее вещта.
Не се спори, че ответниците владеят имота.
Предвид основателността на иска с правно основание чл.31 ЗЗД, ищецът, като
единствен наследник на П. М. Ц. е и собственик на процесния имот.
Претенцията като основателна следва да бъде уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответниците са направените от ищеца разноски. Съгласно списък по чл.80 ГПК същите са в
размер на 2290 лева, формирани от: 1980 лева – възнаграждение за процесуално
представителство; 100 лева – държавна такса; 10 лева – такса за вписване; 200 лева –
депозит за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА, на основание чл.31 ЗЗД, по иск, предявен от Е. П. М. с ЕГН
**********, договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за
7
издръжка и гледане, сключен на *******г. между П. М. Ц. и Н. В. Г. с нотариален акт
№*****, дело №*****г. на Служба по вписванията – Русе, поради обстоятелството, че макар
да е бил дееспособен към момента на сключването му П. М. Ц. не е могъл да разбира и
ръководи постъпките си.
ОСЪЖДА В. К. З. с ЕГН **********, Н. И. Н. с ЕГН ********** – конституиран
като ответник на основание чл.227 ГПК, в качеството на правоприемник – наследник по
закон на починалия в хода на производството ответник И. Н. Г. с ЕГН ********** и А. Н. Г.
с ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр.Русе, ******** – наследници на Н. В. Г. с
ЕГН ********** и Н. Г. Г. с ЕГН ********** да предадат на Е. П. М. с ЕГН **********
владението на недвижим имот, предмет на договор, обективиран в нотариален акт №*****,
дело №*****г. на Служба по вписванията – Русе.
ОСЪЖДА В. К. З., ЕГН **********, И. Н. Г., ЕГН **********, заместен в процеса
по реда на чл.227 ГПК от наследника Н. И. Н., ЕГН ********** и А. Н. Г., ЕГН **********
да заплатят на Е. П. М. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2290 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8