№ 198
гр. Стара Загора , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Теодор В. П.
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20205530103422 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Ищеца ПЛ. Д. Д. твърди в исковата молба, че с ответника живеят в едно населено
място и се познават бегло; не са имали конфликти и затова последващите му действия го
изненадали неприятно и му нанесли значителни вреди. Заявява, че преди повече от половин
година бил призован да се яви в полицията и да даде обяснения във връзка с постъпила
жалба от м.април 2019г. против него. Установил, че ответникът е подал жалба против него,
като в нея изложил не само неистински обстоятелства, но и такива, които го клеветили и
поставили под съмнение доброто му име в обществото, отразили се негативно върху
психиката му и разстроили него и семейството му, поради явните неистини, писани от
ответника. Обвинен бил, че е заграбил чужда земя и я обработва, без да плаща рента на
собствениците на земята. Част от обвиненията били и за това, че е разрушил „паметник на
културата", без да уточнява конкретно за какво става въпрос и е „част от иманярската
мафия" и от „организираната престъпна група заедно с кмета на селото". А по това време
кмет на селото бил баща му и по този начин част от обвиненията засягали и него. В резултат
на всички тези обвинения му била извършена проверка на работата, данъчна проверка,
проверка на кметството на с.Дряново. Заедно с баща му били многократно привиквани в
полицията да дават обяснения, често се налагало на публично място да им бъдат връчвани
призовките за разпит и това довело до масова информираност на селото, че са разследвани.
И тъй като хората не знаели за какво става дума, започнали да се настройват против тях,
което създало много напрежение. Ищецът сочи, че в продължение на шест месеца бил
подложен на този тормоз, докато разследващите органи установили, че нито едно от
1
обвиненията не отговаря на истината.
Ищецът заявява, че работи като земеделски производител и отначало помагал на
баща си, но в последствие започнал самостоятелно да работи. Досега нямало нито едно
оплакване от хората, чиято земя обработва, няма констатирани нарушения от Фонд
„Земеделие". Разследването му се отразило негативно върху здравето; изпитвал чувство на
тревожност, нервно напрежение, обида, че петнят доброто му име, което е изградил в
обществото, както и доброто име на баща му. Така и не разбрал на какво се дължи това
отношение от страна на ответника, но всичките му опити да си изясня този въпрос бели
провалени. След приключване на проверката му трябвало време, за да се успокои и да
започне нормално да работя. Отначало смятал да търси правата си против ответника по
съдебен ред, но решил да не обременява близките си с допълнителен стрес и да се опита да
забрави.
Ищецът бил отново провокиран от ответника, който преди няколко дена започнал
отново да говори пред хората на обществено място как ищецът заграбил земята на хората на
селото и как подкупил разследващите; започнал отново да отправя същите обвинения и това
преляло чашата на търпението му. Ищецът сочи, че не желае отново да изживява целия ужас
и ответникът трябва по някакъв начин да бъде спрян. Счита, че с действията си ответникът
му е причинил неимуществени болки и страдания, които се изразяват в чувство на
тревожност, несигурност, уронване на доброто му име в обществото.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 5000 лева, която предявява частично за 1000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на тревожност, несигурност, уронване на
доброто му име в обществото, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
иска до окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът Б. Т. К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който излага
становище единствено по редовността на исковата молба. В хода на делото взема
становище, че оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното по делото заверено копие от преписка №537/2019г. по описа на РП
Х. е видно, че същата е образувана по жалба на ответника Б. Т. К., съдържаща твърдения за
извършени от ищеца ПЛ. Д. Д. и неговия баща - Д. Д. престъпления. По преписката са снети
обяснения на страните по настоящото дело и още две лица и същата е изпратена на РП Х. на
29.07.2019г., като няма данни към настоящия момент преписката да е приключена.
По делото се представени 3 броя епикризи на Д. П. Д. – баща на ищеца.
2
Представена е и справка за масивите, ползвани по силата на доброволни
споразумения по реда на чл.37в ЗСПЗЗ от ищеца ПЛ. Д. Д. и неговия баща Д. П. Д., в
качеството им на земеделски производители, за периода от стопанската 2015/2016г. до
стопанската 2020/2021г., от която е видно, че масивите обработвани от ищеца и неговия
баща попада и имот, съсобствен на ответника Б. Т. К., придобит по наследство от Г.Б.К/П. –
решение №20Д/31.05.1999г. на ПК С., удостоверение за наследници №439/11.09.2017г.,
скица №15-47031-21.01.2021г. на СГКК Хасково.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. В показанията си свидетеля С.Г. заявява, че ответникът обвинявал ищеца в
кражба на земя и иманярство, пуснал жалба в полицията, била извършена проверка на
място. Заявява също, че в началото ответникът звънял на ищеца, но след като той престанал
да му отговаря, започнал да звъни на бащата на ищеца Д. П. Д.. Семейството на ищеца се
ползвало с добро име в селото и проверката на полицията не се отразила добре нито на
ищеца, нито на неговия баща; променило се отношението на хората към тях. Св.А.З. заявява,
че между страните имало спор за някаква земя; ответникът се жалвал в полицията; говорел,
че ищецът обработва земята му, а не му заплаща нищо, които приказки повлияли на
здравето на ищеца и неговия баща. Споровете били от 2019г., но сега поутихнали.
За да се ангажира отговорността по чл.45 ЗЗД, законът изисква да е налице
кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина.
Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, изложени в
исковата молба е за ищеца. По иска по чл.45 ЗЗД същия следва да докаже осъществяването
на фактическия състав на непозволеното увреждане - деяние, противоправност на деянието,
причинна връзка, вреди, като единствено вината се предполага по силата на чл.45 ал.2 от
ЗЗД.
В настоящия случай съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установи наличието на нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане. Не се доказа наличието на противоправно деяние на ответника. Липсват
доказателства и за причинените на ищеца неимуществени вреди. Показанията на
свидетелите в тази посока са много общи, лаконични, не отразяват преки впечатления и не
съдържат данни за релевантни факти и обстоятелства.
Предвид горното искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ПЛ. Д. Д., ЕГН **********, **** общ.С. против Б. Т. К. ,
ЕГН **********, ****, иск за сумата от 1000лв., частичен от 5000лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на тревожност,
несигурност, уронване на доброто му име в обществото, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПЛ. Д. Д., ЕГН **********, **** общ.С. да заплати на Б. Т. К. , ЕГН
**********, **** направените по делото разноски в размер на 350 лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4