РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Перник, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500441 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Агенция пътна инфраструктура „Областно пътно
управление - Перник“ чрез пълномощника юрк. С. Т., против решение № 381/16.04.2025 г.
по гр.д. № 5247/2023 г. по описа на Районен съд– Перник.
Решението се обжалва изцяло.
По подробно изложени съображения жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно. Сочи, че по делото е представен Договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-38-16/06.12.2019г. между Агенция "Пътна
инфраструктура" и „Пътища Перник“, като допълва, че по силата на чл. 1, ал. 1 от същия
Възложителя възлага, а Изпълнителя приема да извършва дейностите по поддържане на
републиканските пътища на територията на ОПУ-Перник. В продължение се цитира
съдържанието на различни разпоредби, съдържащи се в процесния договор, и сочи, че по
силата на чл. 28 от същия, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
отговорност за причинените вреди. На следващо място се твърди, че по силата на договора
изпълнителят дължи неустойка в размер на 100% от стойността на лошо и/или неточно
изпълнените на видовете работи, както и във всички случаи на констатирани нарушения
и/или неизпълнение на задълженията по договора. Изразява се несъгласие с приетото от
1
съда, че липсват конкретни задания – относно процесния пътен участък, връчени на
изпълнителя по договора преди датата на ПТП. Твърди, че съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ответника по обратния иск е да
установи надлежно изпълнение на поетите с процесния договор задължения, като допълва,
че в настоящия случай такива доказателства не са ангажирани от страна на ответника. Въз
основа на изложените съображения се моли съда да отмени постановеното от районния съд
решение, като постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Прави
се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Регионални пътни мрежи“, чрез
адв. В. В., с който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована.
Оспорени са изложените във въззивната жалба твърдения, че решаващия съд е постановил
решението си при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на
материалния закон, като се излагат съображения в тази насока. Навеждат се твърдения, че
първата инстанция е обсъдила всички налични по делото материали и е достигнала до
правилни правни изводи въз основа на което е постановен правилен съдебен акт. Моли се
съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от „Лиел Констракшън“
ЕООД, чрез адв. В. В., с който изложените във въззивната жалба твърдения се оспорват като
неоснователни и необосновани. Счита, че правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният от Агенция "Пътна инфраструктура" иск като неоснователен и недоказан. Сочи,
че съдът е постановил решението си след като е достигнал до правилни правни изводи,
които са в съответствие с представените по делото доказателства. Намира, че по делото
липсват доказателства за възлагане на ремонт на процесния пътен участък към м. август
2021г., поради което и решаващият съд правилно е достигнал до извода, че отговорността за
вредите следва да се понесе от стопанисващия пътя субект – АПИ, като допълва, че същият
е задължен да следи за състоянието на пътя и да предприема мерки за отстраняването на
недостатъците по пътното платно. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски, включително адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
2
Съдът, при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите по делото не са спорни, поради което не се налага преповтаряне на
изложената от първия съд фактическа обстановка. Настоящия въззивен състав препраща към
нея в хипотезата на чл.272 ГПК.
Жалбата на Агенция "Пътна инфраструктура" е неоснователна.
Районният съд е развил подробни и убедителни правни доводи, с които настоящият
състав е напълно съгласен и не се налага тяхното детайлно преповтаряне. Контролния съд ги
приема като свои и препраща към тях в хипотезата на чл.272 ГПК.
Основното възражение на жалбоподателя е, че погрешно първоинстанционният съд е
приел, че липсват доказателства за възложената работа в процесния пътен участък от страна
на АПИ. Жалбоподателят твърди, че такива доказателства има – заповед за възлагане на
временна организация, обяснителна записка относно временната организация на движението
в участъка, количествена сметка, ведомости, схема за временна организация на движението,
протокол за приемане на временната организация и безопасност на движението. Настоящият
състав намира това възражение за неоснователно. Така цитираните документи не са част от
доказателствения материал по първоинстанционното производство, поради което правилно
съдът е приел, че фактите, които се твърди, че удостоверяват, не са доказани.
Жалбоподателят твърди, че сочените доказателства са част от материалите по гр.д.№
1622/20023 г. по описа на Районен съд – Перник, но същите не са приобщени в настоящото
производство, поради което съдът не може и не следва да ги подлага на анализ и оценка.
Неоснователно още се сочи, че цитираните доказателства е „следвало да бъдат
приложени заедно с обратния иск“. Съдът няма задължение по служебен път да приобщава
доказателства по исковите претенции без направено изрично доказателствено искане от
страна на ищеца по обратния иск.
Видно от гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбоподателят не е провел
пълно и главно доказване на своята искова претенция съгласно нормата на чл.154 ГПК, а
именно всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Касае се за правило относно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да
понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на
производството. То е следствие от установеното в чл.6, ал.2 от ГПК правило, че предметът
на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Когато
страната прояви процесуално бездействие или не направи доказателствените си искания
3
своевременно, няма да може да докаже настъпването на твърдените факти, респ. да защити
своето право. В тази насока е налице единодушна и непротиворечина съдебна практика на
ВКС, обективирана в редица съдебни решения, част от които Решение № 207 от 02.04.2024 г.
по гр. д. № 4817 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 11574
от 14.12.2022 г. по адм. д. № 9973 / 2021 г. на Върховен административен съд; Решение №
11574 от 14.12.2022 г. по адм. д. № 9973 / 2021 г. на Върховен административен съд; Решение
№ 11574 от 14.12.2022 г. по адм. д. № 9973 / 2021 г. на Върховен административен съд.
Ответниците в настоящето производство не са участвували по гр.д.№ 1622/20023 г. по
описа на Районен съд – Перник, поради което ни са могли да вземат отношение по
направените там доказателствени искания и приети доказателства. Именно затова
ползваната доказателствена съвкупност по така посоченото дело не може да е годна база за
правни изводи по нестоящето.
С оглед гореизложеното, подробните доводи на районния съд са правилни и
законосъобразни и настоящата инстанция препраща изцяло към тях по реда на чл.272 ГПК.
По изложените съображения,с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от „Лиел Констракшън“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00
лв., доколкото по делото е направено своевременно искане за това и са представени
доказателства за заплащането им.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 381/16.04.2025 г. по гр.д. № 5247/2023 г. по
описа на Районен съд– Перник.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", с адрес: гр. София, бул. "Македония" №
3, код по БУЛСТАТ *********, да заплати на „Лиел контракшън“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул. „Софийско шосе“№31, представлявано
от В.Р., сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5