№ 8625
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110159042 по описа за 2021 година
Ищецът ЗАД „А.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за имуществена застраховка и във
връзка с щети на застрахованото МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ., резултат от ПТП на
18.11.2016 г., заплатил обезщетение в размер на 4975.72 лв. /от които претендира 2 487.86
лв., представляващи 50 % от цялата сума за ремонт на автомобила, поради съпричиняване на
вредите от водача на увредения автомобил/, и 52 лв. за репатриране на автомобила. Щетите
били получени при ПТП, настъпило поради наличието на необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка, при движение по Околовръстен път от бул.
„Климент Охридски“ по посока ул. „Самоковско шосе“, след кръговото кръстовище за ж.к.
„Младост“. Тъй като Столична община, в качеството й на собственик на улицата, следвало
да поддържа в изправност повереното ѝ имущество, съответно да носи отговорност за
причинените от бездействието на служителите й вреди, ищецът поканил ответника да
възстанови платената сума, заедно с 10 лв. разноски, но плащане не постъпило. Със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 39979/2021 г.,
съдът уважил заявлението на ищеца, но длъжникът възразил срещу заповедта, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Ето защо ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 2 549. 86 лв., регресна претенция за
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното плащане, и мораторна лихва за периода
от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г. в размер на 777.06 лв. Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявените искове. Оспорва механизма на ПТП, твърди, че липсват доказателства именно
необезопасена дупка да е причина за настъпването му. Твърди липса на основания за
изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди съпричиняване от страна на водача на
1
автомобила поради нарушаване на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 410, ал.1, т.2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае
се до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това
си право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахования. Предпоставките на тази законова суброгация са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
Безспорно е по делото, че към 18.11.2016 г. МПС „Фолксваген Фаетон“ с рег. № . е било
застраховано по застраховка Каско при ищеца /видно от полицата по клауза Пълно каско/.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 18.11.2016 г. при движение по Околовръстен
път от бул. Кл. Охридски към Самоковско шосе и след кръговото кръстовище с ул. Проф.
Ал.Танев, поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътната настилка и
неравности по пътното платно /изрязана настилка и стеснения на пътното платно/
автомобилът попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка в дясно, при което се
2
увредили десни гуми и джанти и се отворили въздушните възглавници от дясната страна.
Горното безспорно се изяснява от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на САТЕ. В уведомление за щета, декларация за ПТП поради нарушения на
пътното покритие, декларация за обстоятелства при които е настъпило ПТП /част от
административно-наказателната преписка/ и схема, водачът е отразил като механизъм на
произшествието преминаването на автомобила през изрезки на пътя и огромна дупка в
дясно на пътното платно. Според заключението на вещото лице щетите по автомобила
отговарят да са получени при този механизъм на ПТП, включително отварянето на
страничните възглавници, което може да се задейства при преминаване на автомобила през
дупки, през пресечен терен, при което се усуква купето на автомобила и се задействат
страничните сензори на въздушните възглавници, за да се предпази пътника от удар във
вратите на автомобила.
За настъпилото застрахователно събитие водачът на увредения автомобил подал
уведомление до застрахователя, въз основа на което е образувана преписка по щета
10016030136122. При извършения от застрахователя оглед са констатирани увредените
детайли на автомобила /десни възглавници, гуми и джанти/.
Според заключението на автотехническата експертиза, описаните щети са получени при
ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на покритите рискове, за
застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в полза
на застрахования в размер на претърпяната вреда. Установява се от представените от ищеца
платежни нареждания и фактури с фискални бонове и опис, че той като застраховател е
заплатил застрахователно обезщетение /за ремонт и на увредения собственик/ в общ размер
на 4975.72 лв. Отделно от това, застрахователят е заплатил и цената за репатриране на
автомобила в размер на 52 лв.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената
при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск - ПТП, в
причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с
изплащане на застрахователно обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на територията на Столична
община. Следователно, задължението по поддържане на пътя /като съвкупност от платно за
движение, банкет, лента за спиране и т.н./, където е настъпило ПТП, се носи от ответника. В
т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е дефинирано "Поддържането на пътищата" като
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Аналогична е
и разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата, която предвижда, че лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Това задължение е конкретизирано в разпоредбата
3
на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, според която лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. В §1, т. 37 от 37 от допълнителните разпоредби към Закона
задвижение по пътищата, е посочено, че «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. В този смисъл намираща се на пътното платно
неравност – дупка и изрязана настилка представлява препятствие по смисъла на закона.
При така изложената правна уредба се налага изводът, че за поддържането на пътя, където в
случая е настъпило увреждането, е отговорен ответникът, който е следвало да осигури
безопасността на движението по него. Наличието на неравности по пътя води до извода за
неизпълнение от страна на ответника на вменените му от закона задължения, а именно
осъществяването на правно регламентирана дейност чрез негови или наети от него
работници и служители по поддържане в изправност на пътното платно и отстраняване на
съществуващите опасности, в причинна връзка с което са настъпили вреди. Осъществен е
съставът на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице предпоставките
за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу
причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно право е равен на по-
малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 6197.50 лв.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платената от ищеца сума е по-
малка от установената от вещото лице стойност на вредите, с нея се съизмерява регресното
право на ищеца, като следва да се прибавят и направените ликвидационни разноски от 10 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за основателно, доколкото не се оспорва и от
самия ищец, че застрахованият при него водач е съприченил вредите, а това се установи и от
доказателствата по делото. Принос от страна на увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането настъпва като
пряка последица и от негови действия или бездействие. В случая се установи нарушение от
водача на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като приносът му съдът определя на 50%. Т.е. налице е
основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение наполовина.
По изложените съображения искът следва да се уважи за сумата от 2518.86 лв. /половината
от платените 4975.72 лв. обезщетение, 52 лв. за репатриране и 10 лв. ликв. разноски/, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
4
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът ще изпадне в забава от датата на поканата за плащане. В случая
претенцията срещу него е предявена на 26.4.2017 г., когато е получена регресната покана в
общината /видно от печата/. Считано от 6.10.2018 г. /от когато се претендира лихвата/ до
6.7.2021 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 767.54 лв., за
които искът следва да се уважи.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете и от направените разноски
за държавна такса 66.54 лв., депозит вещо лице 130 лв. и юрисконсултско възнаграждение
150 лв., подлежат на присъждане 342.32 лв. В заповедното производство дължими са 115.12
лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на
ответника се дължат разноски за депозит и юрк. възнаграждение /130 лв. и 150 лв./, в размер
на 3.41 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „А.“ АД, ЕИК ., седалище и
адрес на управление гр. София, ., искове с правно основание на основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 410, ал.1 КЗ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът Столична община, с адрес гр.
София, ., представлявана от кмета на общината, дължи сумите от 2518.86 лв., регресно
вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на МПС от ПТП настъпило на
18.11.2016 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 07.07.2021 г. до окончателното
плащане, и 767.54 мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 06.07.2021 г., присъдени
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№
39979/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземането за
главница за разликата над 2518.86 лв. до претендираните 2 549. 86 лв. и за лихва за забава
над 767.54 лв. до 777.06 лв.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ., представлявана от кмета на
общината, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.
София, ., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 342.32 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 115.12 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., ДА
ЗАПЛАТИ на Столична община, с адрес гр. София, ., представлявана от кмета на общината,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 3.41 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5