Р Е Ш Е Н И Е
гр. Никопол, 03.08.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, …… гражданска
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти юли през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Силвия Боянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№463 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН.
Делото е образувано по молба от Г.А.А., ЕГН********** *** против Е.И.С., ЕГН**********
***, която съдържа искане за налагане по отношение
на ответника на мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1
и т.3 да се въздържа от упражняване на домашно насилие по отношение на
молителката и да се забрани на ответника да доближава молителката в имота й в ***, където живее, както и
местата за обичайни социални контакти и отдих на молителката, за максималния
предвиден в закона срок.
От
съдържанието на молбата става ясно, че ответникът налага на молителката
продължително време физически и психически тормоз, изразяващ се в агресивни
действия спрямо нея. Допълва се, че ответника преследва молителката, има
различни настроения, които са в зависимост от употребата на алкохол. Сочи се в
допълнение, че ответникът на конкретна дата влязъл в дома на молителката, след
което й нанесъл удари, което наложило молителката да посети спешна помощ. По същество искането към съда е да се издаде заповед за защита, включваща
мерките по чл. 5, ал.1, т.1
и т. 3 от
ЗЗДН.
В открито съдебно заседание молителката заявява, че поддържа молбата и моли
за налагане на исканите със същата мерки за защита. Ответникът, редовно призован
се явява лично и с ангажиран защитник, който е взел становище по фактите,
изложени в молбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Молителката живее в гр.Никопол на ул.“МОРАВА“№2.
Ответникът живее в същия град, но на ***. От 27 април 2018г. двамата установили
отношения на съжителство и заживели заедно в дома на ответника. По-рано на
02.07.2018г. молителката във връзка с друго посегателство подала пред НРС молба
по ЗЗДН, но в последствие оттеглила същата и производството по делото било
прекратено. В НРС между същите страни има и трето дело по ЗЗДН, но същото е
прекратено поради неотстраняване в срок на нередовности по молбата.
Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
която касае процесния случай и е подписана при изричното отбелязване, че
страните са наясно с наказателната отговорност, която им се следва при вписване
на неверни данни. В самата декларация собственоръчно молителката А. е дописала,
че прояви на домашно насилие са били налице и в предходни периоди.
По делото се установи, че страните имат
собствени имоти, но от 27.04.2018г. молителката и ответника заживели в дома на
ответника на съпружески начала.
Установи се по делото, че проблемите с
ответника датират от скоро и се определят от употребата на алкохол, който
съдейства за отпадане на моралните прегради на ответника и води до агресия от
страна на същия към молителката, която в различни моменти прераства и във
физическо насилие. Към настоящият момент ответникът е на свобода, но в
сравнително кратък предходен момент, същият през тази година е търпял наказание
лишаване от свобода.
Установи се по делото, че ответникът към
настоящият момент няма сключен граждански брак, не е съжителствал на съпружески
начала с други лица и няма ненавършили пълнолетие деца. Ответникът не е бил
освидетелстван нито по ЗЗ, нито за злоупотребите с алкохол.
Установи се по делото, че в сравнително
краткия период от време, в който датират проявите на ответника, те не спират, а
варират най-често след употреба на алкохол. След като ответника спре да пие,
няма прояви на насилие срещу молителката.
Съгласно приетата по делото справка за
съдимост, ответникът е многократно осъждан, като последната му присъда е по
чл.128, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Законът за защита от домашното
насилие има за цел да даде защита срещу една особена категория
посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки
взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо
съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и
обстоятелството, че те биват извършени най – често в домашна среда, в
отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си
пред съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят
изрично е предвидил самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Доказателствената сила на декларацията предвидена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН е неприложима в хипотезите, когато има и е възможно да се
съберат други доказателства установяващи твърденията в молбата за защита.
В конкретния случай молителката е
представила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
в която твърди извършено спрямо нея домашно насилие под формата на физическо, психическо
и емоционално такова, изразяващо се в удари по всички части на тялото, отправяне
на заплахи, обидни изрази и демонстриране на агресия. Конкретните проявни форми
на домашното насилие са описани по съдържаните, дата и час на постъпване в
молбата за защита.
Изложените твърдения в молбата и в
декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
следва да бъдат приети за доказани от самата декларация, както и от събраните
по делото други доказателства.
Съгласно чл.2, ал.1 от
Закона за защита от домашно насилие такова е "всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство". В настоящия случай, съдът намира, че предвид проявената
агресия – влизането
в дома на молителката в нетрезво състояние, крещенето на висок глас, отправените
към молителката псувни, отправените закани, както и употребата на физическа
сила от ответника спрямо молителката в следствие, на което последната получила
наранявания, за които се наложила медицинска интервенция и бил издаден фиш
амб.№828/16.07.2018г., ответникът е извършил спрямо молителката акт на домашно насилие по смисъла
на чл.2, ал.1 от ЗЗДН
под формата на физическо, психическо и емоционално такова, поради което и на
молителката следва да бъде предоставена търсената защита. Отделно от това,
според съда с оглед продължителния период от време, през който траят тези
действия от страна на ответника, неговите действия съвсем не са били възприети
като голословни, а молителката се е почувствала реално застрашена, за което са
били сигнализирани органите на РУ-Никопол.
Съдът съобрази естеството на установеното
по делото домашно насилие, а именно, че същото се корени в трайно променливо
състояние на ответника в пряка зависимост от употребата на алкохол, което
рефлектира върху поведението му, но не му пречи да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Настоящият съдебен състав намира, че целта на
закона може да бъде постигната и само с постановяване на мерките по чл.5, т.1
и т.3 от ЗЗДН
– задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката под страх от наказателна отговорност и да се забрани
на ответника да доближава молителката в имота в ***, който тя обитава и местата за обичайни
социални контакти и отдих на молителката, за максималния предвиден в закона
срок.
На ответника следва да бъде наложена и
глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН.
При определяне размера на глобата, съдът като отчете степента, формата и
интензитета на извършеното домашно насилие, представените от ответника писмени
доказателства за здравословното му състояние, обстоятелството, че все пак се е
стигнало до упражняване на физическо насилие, поради което следва да бъде
наложена глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН
в размер на 200 лева.
Молителката не е направила разходи за
защита, поради което не следва да й се присъждат такива на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН. Следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на НРС
25лв. държавна такса за образуваното дело и 5лв. за издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран от така изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА на основание чл.5, ал. 1 от ЗЗДН на Е.И.С., ЕГН********** ***
за извършен от него акт на домашно насилие спрямо Г.А.А., ЕГН********** ***, изразяващ се във физическо, психическо и
емоционално насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН Е.И.С., ЕГН********** ***
да се въздържа от действия,
представляващи акт на домашно насилие спрямо Г.А.А., ЕГН********** ***.
ЗАБРАНЯВА
на Е.И.С.,
ЕГН********** *** на основание чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН да приближава Г.А.А., ЕГН**********, помещенията в жилището, които се
обитават от нея и местата за социални контакти и отдих на Г.А.А., ЕГН********** на разстояние по-малко от 50 метра за срок
от 18 (осемнадесет) месеца, считано от влизане в сила на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Е.И.С., ЕГН********** ***, че при неизпълнение на
заповедта, на основание чл.21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейските органи са длъжни да го задържат и незабавно да
уведомят органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН********** *** да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - Никопол глоба в размер на 200 лв. /Двеста
лева/, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН,
както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Е.И.С., ЕГН********** *** да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - Никопол държавна такса в размер на 25лв.
/Двадесет и пет лева/ на осн. чл. 11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Плевен, в 7-дневен срок от уведомяването на страните
Преписи от решението да се връчат на
страните.
Препис от решението и заповедта за защита
да се изпратят на РУ на МВР-Никопол, съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: