№ 1646
гр. Варна, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в пубЛ.чно заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110202888 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от И. Л. против НП № 21-0819-004730/11.11.2021 г. на Началника на
група „Административно наказателна дейност, отчет на пътнотранспортни
произшествия и водачи на моторни превозни средства“ в сектор „Пътна поЛ.ция“ при
ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 750 /седемстотин/ лева и „Л.шаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
С депозираната жалба възз. И. Л. оспорва посочената в НП фактическа
обстановка и твърди, че не е управлявала тя автомобила в посоченото в НП време.
Заявява, че не й е връчен и АУАН. С оглед на изложеното иска НП да бъде отменено
като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание, жалб. Л., редовно уведомена, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Л.-А., в което се сочи, че административно-
наказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, като в хода на
административно-таказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че нарушението е описано по време, място, посока
1
на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната в
електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е отчетена в полза на
нарушителя и е индивидуаЛ.зирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че
нарушението не са отЛ.чава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с
други такива нарушения, поради което Л.псва основание за прилагане нормата на чл.
28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение
Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от
наказаното Л.це, съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.09. 2021 г. , около 20.50 ч. в гр. Варна на бул. Васил Левски в посока към
бул. Княз Борис І, срещу бл. 60-62 на жк Чайка, жалбоподателката управлявала л.а.
Нисан Кашкай с рег. № В 7788 НР, собственост на „ОТП Л.зинг“ЕООД – клон Варна
със скорост 107 км/ч. Скоростта била измерена и записана с АТМ - видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON с № MD 1194.
Впоследствие въз основа на видеозаписа от видео-радарната система и снимковия
материал,изготвен от извършения запис на процесното управление, е образувана
преписка в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, разпределена на разпределен на
поЛ.цейски служител при сектор „Пътна поЛ.ция“ към ОД на МВр- Варна – мл.
инспектор Й. Й.. След като се запознал със съдържащиите се в преписката материаЛ.
мл. инспектор Й. призовал жалбоподателката И. Л., като последната в декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП на
30.01.2021 г. посочила, че на 07.09.2020 г., в 20.50 часа е управлявала Л.чно л.а. с рег.
№ В 7788 НР. С ооглед на съдържащите се в преписката материаЛ. мл. инспектор Й.
съставил на жал. Л. АУАН за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, за това, че на
07.09.2021 г. , в 20.50 часа, в гр. Варна на бул. Васил Левски в посока на движение към
бул. Княз Борис І срещу бл. 60-62 на жк Чайка управлява л.а. Нисан Кашкай с рег. № В
7788 НР, собственост на „ОТП Л.зинг“ЕООД, клон Варна, със скорост от 107 км/ч след
приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, при максимално разрешена скорост за
населено място от 50 км/ч , като скоростта е измерена, заснета и фиксирана с АТСС
CORDON –M2, серия № МД 1194, фиксирано като нарушение № 7887 ог ЕЦОН. При
предявяването на акта жалбоподателката отказала да се подпише на същия и отказът й
бил удостоверен с подписа на свидетеля Д.И.Д На същата бил връчен препис от акта на
същата дата.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 182 ал.1
т.6 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на И., като й е
2
наложено административно-наказание „Глоба“ в размер на 700 /седемстотин и
петдесет/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят по акта – св. К. Л..
Приобщени са към материаЛ.те по делото материаЛ.те по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
и обосноваността му и справедЛ.востта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 21-0819-004730/11.11.2021 г. е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното производство не са биЛ. допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуаЛ.зирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанието е индивидуаЛ.зирано в
необходимата степен.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. В случая при предявяване и връчване на акта са спазени
правилата, гарантиращи правото на защита на наказаното Л.це. Действително актът не
е подписан от жалбоподателката, който факт е удостоверен чрез подписа на един
свидетел, името и точният адрес на който са отбелязани в акта, в съответствие с
предписанието на чл. 43 ал.2 от ЗАНН. Видно от положения подпис на разписката за
връчване обаче, жалб. Ле и получила препис от акта на датата на съставянето му, което
е гарантирало в пълен обем възможността й да реаЛ.зира правото си на защита.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
доказателства, безспорно се установява извършване на описаното в обжалвания
3
електронен фиш нарушение. Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от
процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на
извършеното нарушение, съотв. са регистрирани от процесното техническо средство
при извършеното измерване.
Видно от материаЛ.те по АНП, измерването и фиксирането на скоростта е
извършено с годно техническо средство, преминало периодична проверка за
техническа изправност, за което е изготвен протокол за използване с рег. № 819р-
25606/09.09.2021 г., видно от който системата е била с начало на работния процес в
20.00 часа и край – в 22.00 часа, с посока на действие – „ПрибЛ.жаващ“.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – 111 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3
км/ч при извършеното измерване, доколкото АУАН и НП е отразена скоростта от 107
км/ч.
Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив - измерената с
техническото средство скорост значително надхвърля въведено ограничение на
скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока обществена опасност
на извършеното нарушение. Следва да се посочи и че обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишаване на
скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде
определяно като маловажност.
Съдът намира, че е установено безспорно и авторството на деянието с оглед
приобщената декларация, съставена на основание чл. 188 ал.1 от ЗДвП, в която
предупредена за наказателната отговорност, която носи за невярно деклариране, възз.
Л. е посочила, че на процесните дата, час и място автомобилът, посочен в НП, е
управляван от нея. С оглед на изложеното, съдът намира за защитна теза оспорването
на отразените в декларацията факти, без същите да са подкрепени с доказателства,
съотв. информация за третото Л.це, което според И. Л. е управлявало превозното
средство.
Съдът намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която предвижда налагане на
административно наказание от 750 /седемстотин и петдесет/ лева и „Л.шаване от право
да се управлява МПС“ за срок от три месеца при превишаване на максимално
допустимата за населено място скорост над 50 km/h, като в случая допустимата скорост
е с констатирано превишение от 57 км/ч, което се отнася към цитирания диапазон на
санкционната норма.
4
Като съобрази, че санкционната разпоредба предвижда кумулативното налагане
на административни наказания „Глоба“ и „Л.шаване от право да се управлява МПС“ в
твърд размер, съдът счете че не следва да излага мотиви относно индивидуаЛ.зацията
на санкциите съотв. относно приложението на чл. 12 от ЗАНН. Правилно е определен
размерът на наказанието „Глоба“ съобразно правилата в този смисъл в санкционната
норма на чл. 182 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Поради изложените съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника
и въззиваемата страна за присъждане на адвокатско съотв. юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически Л.ца иЛ. едноЛ.чни търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са биЛ. защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и коЛ.чеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на
въззивника за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-004730/11.11.2021 г. на Началника на група
„Административно наказателна дейност, отчет на пътнотранспортни произшествия и
водачи на моторни превозни средства“ в сектор „Пътна поЛ.ция“ при ОД на МВР -
Варна, с което на И. Л. на основание чл. 182 ал.1 т. 6 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 750 /седемстотин/ лева и „Л.шаване от
5
право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6