№ 4809
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20211110125737 по описа за 2021 година
Предявен е иск от АЛБ. П. Д., ЕГН **********, с адрес **********Паралимни,
ул.“п“ 37, вх.1, чрез адв.И. със съдебен адрес гр.София, ул.“С“ № 59, ет.4, за признаване за
установено по отношение на ответника уеу Цтр., извършващо дейност на територията на
Р.България чрез уеу Цтр. – клон България, ЕИК 22 със седалище и адрес на управление: гр.
София, зона ЛС, сграда ИВТ, представлявано от Хайко ХХСА и ДДМ, че ответникът й
дължи сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (EO)
261/2004 за отмяна на полет № W64438 от 28.12.2020 г. по направление ЛС, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК - 23.02.2021 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз за полет по направление ЛС с № W64438, чрез закупен на 21.12.2020 г.
билет. Според ищцата, полетът е бил отменен, което поражда правото й на обезщетение.
Последното определя на 250 евро, предвид разстоянието между двете точки на полета.
Съобщава, че за отмяната на полета е била уведомена от превозвача на 22.12.2020 г., поради
което не се е явила на летището.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът твърди, че ищцата е закупила самолетен билет на 06.12.2020 г. за полет с
дестинация ЛС с обявена дата на изпълнение 04.01.2021 г. сочи, че впоследствие,
ответникът е променил датата на полета на 28.12.2020 г., за което своевременно е уведомил
ищцата с електронно писмо от 18.12.2020 г. Ответникът отбелязва, че ищцата е била на
борда на самолета на 28.12.2020 г. и е превозена от Ларната до София с полет № W6 4438.
Според него този полет не е бил отменен, нито пък е имал закъснение.
Отделно от това в отговора са изложени данни, че на 22.12.2020 г. е отменен полет
W6 4437 с дестинация София-Ларнака, назначен за 17.01.2021 г., за което ищцата отново е
уведомена по електронен път, но тя не претендира обезщетение от това неизпълнение на
1
договора за въздушен превоз.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1. б. „а“ вр. чл.5, § 1 б.“в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и
има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 10671/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение
на основание Регламент (EO) 261/2004 за отмяна на полет № W64438 от 28.12.2020 г. по
направление ЛС, ведно със законна лихва от 23.02.2021 г. до изплащане на вземането. С
възражение от 12.04.2021 г. ответникът е оспорил вземането без мотив.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява
процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за
което преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищецът има закупен билет за въздушен превоз от ответната авиокомпания по направление
ЛС на 28.12.2020 г. /полет W6 4438/ и обратно от София към Ларнака на 17.01.2021 г. /полет
W6 4437/. Ответникът не оспорва, че на 22.12.2020 г. е изпратил до съпруга на ищцата, от
чието име са направени процесните резервации, съобщение за отмяна на двата полета /л.72
от делото/.
В писмена кореспонденция между страните, преди завеждане на делото, е потвърдена
единствено отмяната на полета на 17.01.2021 г., но в о.с.з. от 07.12.2021 г. пълномощникът
на ответника потвърждава събщена на 22.12.2020 г. отмяна и на другия полет 28.12.2020 г.
спрямо ищцата. Адв.И. уточнява, че полетът е изпълнен, но резервацията на ищцата е
отменена поради налагане на органичения при изпълнение на полети във връзка с
епидемичната обстановка, продиктувана от разпространението на Ковид-19, относима към
17.01.2021 г. В тази насока представя писмени доказателства, а именно нотам съобщение,
с което съдържа информация за промяна на аеронавигационния план за изпълнение на
полети до Република Кипър. Според ответника, доколкото в случая се касае за един общ
план за пътуване – отиване и връщане, пречката да се изпълни втория полет спрямо ищцата,
налага да се отмени и първия такъв.
При тези данни съдът приема за установено, че между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение с предмет въздушен превоз за редовен полет W64438 по
направление Ларнака - София, определен за изпълнение на 28.12.2020 г., както и че
разстоянието на полета е под 1500 км, тъй като страните не спорят по тези обстоятелства, а
и за същите са представени самолетна резервация от 21.12.2020 г., с код за потвърждение на
полет LYZC8S, и извлечение от система на ответника.
2
Отношенията между страните по договора за въздушен превоз се регулират от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, съгласно чл. 1 и 19 от същия. В чл.5-8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са уредени
правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има
начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и
превозът, договорен с ответника. Несъмнено е, че последният се явява "опериращ въздушен
превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2, б."б" от Регламента –
въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява 2 полет съгласно
договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с
този пътник.
Регламент (ЕО) № 261/2004 урежда правото на парично обезщетение на пътниците на
отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително
определени в договора параметри. В случая с оглед разстоянието между началната и
крайната точка на маршрута, дължимото обезщетение е в размер на 250 евро – арг. от чл.7, §
1, б."а" от Регламент № 261/2004.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 са предвидени 3 хипотези, в които превозвачът се
освобождава от отговорност, а именно: в случай че е информирал пътниците за отмяната
минимум две седмици преди началото на полета по разписание; или между две седмици и
седем дни преди началото на полета и им е предложил премаршрутиране, което им
позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да
достигнат до техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за
пристигане по разписание; или по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Предвидено е и изключение от тези правила в чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004
г., според която норма, опериращ въздушен превозвач не е длъжен за изплаща обезщетение
по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. С
цитираната разпоредба се изключва отговорността на превозвача при възникване на
"извънредни обстоятелства". Установена е обаче граница на това изключение (забрана за
прилагане на ограничението на отговорността), като е въведено условието такива
"извънредни обстоятелства" да не могат да избегнати "дори ако са взети всички необходими
мерки".
С известие на Европейската комисия, са дадени Тълкувателни насоки относно
регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с
Covid-19 (2020/C 89 I/01). Според Комисията, когато публичните органи предприемат мерки
за овладяване на пандемията от Covid-19, тези мерки по своето естество и произход не са
присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния
контрол. С оглед на това се приема, че чл.5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не се
прилага, ако въпросната отмяна „е причинена" от извънредни обстоятелства, които не е било
възможно да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки. Това условие
следва да се счита за изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват
определени полети, или забраняват движението на хора по начин, който фактически
изключва възможността въпросният полет да бъде извършен. Посочва се, че това условие
може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства,
при които съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица,
3
ползващи се с дерогации (например граждани на съответната държава или постоянно
пребиваващи в нея). Отбелязва се, че когато авиокомпания реши да отмени даден полет и
докаже, че това решение е мотивирано със съображения за защита на здравето на екипажа,
тази отмяна също следва да се счита за „причинена" от извънредни обстоятелства. Изрично
се посочва, че така дадените насоки не са и не могат да бъдат изчерпателни, тъй като други
специфични обстоятелства във връзка с Covid-19 също могат да попадат в обхвата на член 5,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
В така посочените Тълкувателни насоки обаче са отбелязани правата на пътниците за
всички видове транспорт на избор между възстановяване на разходите и премаршрутиране
при отмяна на пътуването по инициатива на превозвача, както и по тяхна инициатива.
В случая, от представените от ответника писмени доказателства, се установява, че за
периода от 29.12.2020 г. до 28.03.2021 г. са въведени специфични изисквания от страна на
Република Кипър към пътниците, използващи въздушен транспорт. Действително, в така
посочения времеви отрязък попада втория резервиран полет на ищцата, а именно от София
към Ларнака на 17.01.2021 г., но за първия такъв на 28.12.2020 г. по направление Лакнака-
София, не е имало пречки да се изпълни, вкл. и поради наличието на "извънредни
обстоятелства", каквито както се посочи вече представляват предприети мерки за
овладяване на пандемията от Covid-19. Обстоятелството, че ищцата е закупила двупосочен
билет не променя този извод, доколкото Европейската комисия в приетите от нея
Тълкувателни насоки дава възможност на пътниците да направят избор при невъзможност,
респ. отмяна на пътуването им /по тяхна инициатива или по инициатива на превозвача/,
дали да получат разходите, които са заплатили във връзка с превоза или превозвачът да
премаршрутира пътуването им. Т.е. дори и да се приеме, че в случая е налице един общ план
за пътуване, то пътникът има право да избере дали и по какъв начин той да се реилизира при
промяна, предизвикана от „извънредни обстоятелства“, а не да му бъде наложена такава от
превозвача.
С оглед на това и при липсата на данни, а и твърдения по делото за наличие на някоя
от хипотезите на чл.5, § 1 т.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., съдът намира, че за
ответника е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за отмяна на процесния
полет, чийто размер, определен по реда на чл.7, § 1, б."а" от Регламент № 261/2004, възлиза
на 250 евро.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за изцяло основателен и
доказан, като върху вземането, предмет на спора като законна последица, следва да се
приъди и лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК – 23.02.2021 г., до окончателното плащане на
дължимото.
С оглед изхода на спора единствено ищецът има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
От страна на ищеца е представен списък по чл.80 от ГПК. Съдът като съобрази
приложените по делото платежни документи, констатира, че ищцата е заплатила държавна
такса от общо 50.00 лв. по двете дела и адвокатско възнаграждение от общо 600.00 лв.,
които следва да й бъдат присъдени в пълен размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на уеу Цтр., извършващо дейност на
територията на Р.България чрез уеу Цтр. – клон България, ЕИК 22 със седалище и адрес на
4
управление: гр. София, зона ЛС, сграда ИВТ, представлявано от Хайко ХХСА и ДДМ, че
дължи на АЛБ. П. Д., ЕГН **********, с адрес **********Паралимни, ул.“п“ 37, вх.1,
сумата от 250 евро, представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за
отмяна на полет № W64438 от 28.12.2020 г. по направление ЛС, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК - 23.02.2021 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА уеу Цтр., извършващо дейност на територията на Р.България чрез уеу
Цтр. – клон България, ЕИК 22 със седалище и адрес на управление: гр. София, зона ЛС,
сграда ИВТ, представлявано от Хайко ХХСА и ДДМ, да заплати на АЛБ. П. Д., ЕГН
**********, с адрес **********Паралимни, ул.“п“ 37, вх.1, сумата от 650.00 лв.,
представляваща направени от последната разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
10671/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се приложи заверен препис от него по частно
гражданско дело № 10671/2021 г. по описа на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5