РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Сливен, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка М. С.а
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500366 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №675/ 01.08.2025 година постановено по гр. дело
№6206 от 2024г. по описа на Районен съд С., с което са отхвърлени
предявените от Д. Д. Д. - Г. с ЕГН ********** и Г. С. Г. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. **************, против Ж. А. М. с ЕГН
********** и Й. Д. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.
*************, искови претенции за признаване за установено по отношение
на ответниците Ж. А. М. и Й. Д. М., че ищците Д. Д. Д. - Г. и Г. С. Г. са
собственици на реална част с площ 135 кв. метра от поземлен имот с
идентификатор № 67338.408.36 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град С., одобрени със Заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 година на
изпълнителния директор на АК последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 28.06.2022 година,
адрес на поземления имот: град С., местност „М. г.“ с площ на целия поземлен
имот 1043 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор:
1
няма, номер по предходен план: 2876627, при съседи на поземления имот:
имоти с идентификатори № 67338.408.37, 67338.408.35, 67338.408.31,
67338.408.34, 67338.408.30 и границите на спорната реална част, очертаващи
се от свързването на точките с номера от 14,15,16,17,18,19,20 до точка 14,
обозначени на Скица на поземлен имот №15-718578-28.06.2022 година,
издадена от СГКК-С., с посочени в скицата координати на точките,
определящи границите на поземления имот и за осъждането на ответниците
Ж. А. М. и Й. Д. М. да предадат държането на реалната част с площ 135 кв.
метра от поземлен имот с идентификатор № 67338.408.36, границите на която
се очертават от свързването на точките с номера от 14,15,16,17,18,19,20 до
точка 14, обозначени на Скица на поземлен имот № 15-718578-28.06.2022 г.,
издадена от СГКК-С., съдържаща координатите на точките, определящи
границите на поземления имот на ищците, като неоснователни.
Осъдени са Д. Д. Д. - Г. с ЕГН ********** и Г. С. Г. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. **************, да заплатят на Ж. А. М. с ЕГН
********** и Й. Д. М. с ЕГН *************, и двамата с адрес: гр.
*************, сумата 700,00 лева /седемстотин лева/, представляваща
направени по делото за защита разноски.
Подадена е въззивна жалба от ищците, чрез представител по пълномощие, в
която се твърди, че районният съд неправилно е преценил събраните
доказателства, неправилно е установил фактическата обстановка, съответно
това е довело до неправилни правни изводи. Вещото лице не е изложило
обстоятелства или твърдения, които да обосновават неправилно и/или неточно
заснемане па имотните граници. Няма никакви основания да се приеме, че
границите на имотите са неточно заснети, както и няма основания да се
приеме, че имотът на ответниците се е увеличил по площ от 1100 кв.м. през
2000 г. до 1329 кв.м. по КККР одобрени със Заповед №РД-18-31 от 19.04.2006
година на изпълнителния директор на АК, защото имота па Ж. и Й. М.и има
същите граници от 1989 до 2025 година и не е установена никаква грешка или
неточност в кадастралната карта или в някой от предходните планове за
територията. При извършеното трасиране се установило, че оградата на имота
от запад не е поставена на имотната граница съгласно документите за
собственост и имотните граници по кадастралната карта. На 12.04.2022
година се установило, че Й. и Ж. М.и държат реална част от имот с
2
идентификатор №67338.408.36. Никой от свидетелите не установил някой от
старите собственици да са викали правоспособни лица, за да трасират имотите
си съгласно границите по документ за собственост и по скица. Според
заключението на в.л. имотната граница по кадастралната карта между имотите
с идентификатори №67338.408.36 и №67338.408.37 и физическата граница
(съществуващата ограда) не съвпадат. При анализа на установените
обстоятелства се налага извода, че процесната реална част от 135 кв.м.
съгласно представените документи за собственост на имот с идентификатор
№67338.408.36 и непроменени имотни граници, обектившрани по
предходните и актуалните планове за територията - кадастрален план от 1989
г, Г1НИ от 2002 година и по КККР на град С. е собственост на въззивниците,
но се държи от семейство Й. и Ж. М.и и се държи без правно основание.
Държането на процесната реална част от ответниците е започнало преди
много години, според експертизата фактическата граница между имотите на
страните е съществувала на мястото, където е в момента от 2005 година, но
държането на реалната част от имота на ищците от страна на ответниците не е
преминавало във владение. Счита, че възражението на ответниците за
придобиване на процесната реалната част от недвижим имот по давностно
владение е неоснователно и недоказано. Излага съображения, че в конкретния
случай не са налице предпоставките на чл.200 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, счита, че не
е налице осъществен състав на придобивна давност в полза на Й. и Ж. М. и по
отношение процесната реална част с площ от 135 кв.м. от недвижимия имот с
идентификатор №67338.408.36, поради което е неоснователно възражението
им за придобиване на реалната част от имота по давностно владение. В
обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се
уважи претенцията.
В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че е неоснователна. В констативната част на заключението изрично е
посочено, че кадастралният план от 1989г., изработен по фотограматичен
метод е непроцедиран и е неодобрен. По-късно приетия през 2002г. план на
новобразуваните имоти за „М. г.“ е изработен чрез допълване на плана от
1989г.В изработената през 2006г. кадастрална карта на гр.С. механично са
пренесени плановете на новообразуваните имоти, без промяна на границите
им. Това отразяване на двата имота в кадастралната карта не е извършено в
съответствие е разпоредбите на чл.27, ал.1,т.1 и ал.4 от ЗКИР.Данните за
3
поземлените имоти освен идентификатор, се определят като граници и площ,
определени с геодезическите координати на определящите ги точки. От
изложеното е видно, че границите в настоящия казус не са заснети чрез
геодезическо заснемане на фактическите имотни граници. По тази причина
правилен е изводът, че имотните граници на имота на ищците и на
ответниците неправилно са заснети по кадастралната карта и по предходните
планове. Именно по тази причина е налице различието в площта на имота на
ответниците при закупването му през 2000г.от 1110 кв.м и отразената площ по
кадастралната карта от 1329 кв.м. при почти пълно съвпадение на
кадастралните граници с границите по предходните планове. Следвало да се
посочи, че индивидуализацията на един поземлен имот се определя от
неговите реални граници, а не е определяща площта му, особено когато за
такива имоти в миналото не са съществували планове. Според показанията на
свид.М. К. ищците са влезли във владение на имота още в края на 2021., когато
им е бил предаден ключ. Те са имали достатъчно време да реагират и да искат
от продавачите да се изясни грешката, но са го придобили в реалните му
граници. Тъй като фактическата ограда между двата имота е съществувала и
при предишните собственици, от които ответниците са закупили през
2000г.имота, те са владели целия имот в съществуващите и непроменени
граници до предявяването на иска за собственост. Така за периода от 2000г.до
2022г. ответниците са манифестирали пред предишните собственици не само
фактическата си власт върху процесната реална част, но и намерението си за
своене на имота в неговата цялост до фактическата междусъседска ограда.
След като ответниците са владели необезспокоявани имота до оградата от
изток, правилно съдът е приел, че те са придобили по давност тази реална част
като неразделна част от остА.лата част от имота си. Неправилно е
позоваването във въззивната жалба на противоречие на решението на
първоинстанционния съд на забрА.та на разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ/отм./
и чл.200, ал.2 от ЗУТ за придобиването на реална част от имот по давност.Тези
забрани се отнасят само за парцели, респективно за урегулирани поземлени
имоти. Както се установило по делото от в.л.Ж., за този район няма дворищна
регулация нито преди влизане в сила на ЗУТ, нито след това. В обобщение
иска да се потвърди решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
4
В с.з. въззивниците се явяват лично и с представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
За въззиваемите се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Безспорно е, че въззивнизците ДиА. Д. Д. и Г. С. Г. са собственици на ПИ с
идентификатор 67338.408.36 по кадастралната карта на гр.Сливен одобрена
със Заповед №РД-18-31/19.04.2006г. от ИД на АГКК, местност „М. г.“ и площ
по КККР - 1043кв.м., по силата на нотариален акт №73, том 13, вх. per. 3810,
дело 2314/22.06.2022г. издаден от СВ гр.С.. Имотът е закупен от наследниците
на К. П. К.. Въззиваемите Ж. А. М. и Й. Д. М. притежават в режим на СИО
поземлен имот с идентификатор 67338.408.37 по кадастралната карта на гр.С.
по силата на нотариален акт №180, том 6, вх. per. 2162, дело 1433/14.08.2000г.
издаден от СВ гр.С.. Имотът е закупен от В. И. И.. Имотите попадат в кв.479 с
общо отреждане за „вилно строителство“. Поради смесената собственост в
обособените от проектантите улици квартали (правоимащи ползватели по §4;
бивши собственици с Решения на Поземлена Комисия С. за право на
признаване и възстановяване на земеделска земя и собственици със
съществуваща собственост преди земеразделянето) не е изработен общ план
5
за дворищна регулация. Съгласно чл.124 от ЗУТ всеки собственик на поземлен
имот може да инициира изработване на ПУП-ПРЗ за осъществяване на
инвестиционни намерения. С одобряването им за съответния имот се отрежда
парцел. За процесиите имоти не са одобрени планове за регулация и
застрояване.
От заключението на назначената по делото експертиза е видно, че преди
одобряване на КККР на землище гр.С. през 2006г. за м. „М. г." в обхвата, на
която попадат имотите е съществувал одобрения през 2002г. „План на
новообразуваните имоти“ ПНИ имал за задача да устрои частите от
местността заети с правоимащи ползватели по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и бивши
собственици на земеделски земи с признато право на възстановяване. В ПНИ
имотите със съществуваща собственост преди земеразделянето, каквито са
двата процесии имоти са остА.ли в границите си от Помощния план, без да се
манипулират. Помощния план е попълнения кадастрален план от 1989г. След
оцифряване на границите на процесиите имоти с пл.6626 и пл.6627 от плА.
1989г. и от неговото попълване е изработена КомбинирА. скица 1, като към
нея е добавен и плана на новообразуваните имоти. На графиката се вижда
малка промяна по отношение на процесната граница в северния. Изместването
и на изток (на дясно) с 0.5м. Както се вижда на Комбинирана скица 1, за
границите на пл.6626 и процесната обща граница няма променени, има лека
промяна в североизточния ъгъл на пл.6627, където става лека размяна на
площи с имота от север пл.6594. Към момента дворищно-регулационна
граница в кв.479 на м. “М. г.“ между двата имота с идентификатори по КККР
67338.408.36 и 67338.408.37 няма, понеже няма отредени парцели за тях.
Имотната граница по кадастрална карта между процесиите имоти и
физическата граница, не съвпадат. След извършване на изследване в среда на
Google Earth, чрез опцията му за „Исторически изображения“ експертът е
подготвил изображения за наличните сателитни заснемания във времето
назад, комбинирани с процесиите имоти и заснетата спорна ограда.
Изображенията от март 2022г., март 2022, август 2021, октомври 2020г.,
октомври 2019г., август 2018г., юли 2017г., февруари 2015г., април 2014г., юни
2013г., март 2012г. и март 2005г. На тях ясно личало, че местоположението на
процесната ограда за времето от 2005 до 2022г. отговаря на съществуващата и
геодезически заснетата. Така основателна е поддържаната в отговора теза, че в
изработената през 2006г. кадастрална карта на гр.С. механично са пренесени
6
плановете на новообразуваните имоти, без промяна на границите им. Това
отразяване на двата имота в кадастралната карта не е извършено в
съответствие е разпоредбите на чл.27, ал.1,т.1 и ал.4 от ЗКИР.Данните за
поземлените имоти освен идентификатор, се определят като граници и площ,
определени с геодезическите координати на определящите ги точки.
Границите в настоящия казус не са заснети чрез геодезическо заснемане на
фактическите имотни граници. По тази причина имотните граници на
имотите неправилно са заснети по кадастралната карта и по предходните
планове.
Фактическата ограда между двата имота е съществувала и при предишните
собственици, от които въззиваемите са закупили през 2000г. имота, те са
владели целия имот в съществуващите и непроменени граници до
предявяването на иска за собственост. Бившите собственици на закупения от
въззивинците имот и ответниците са били в добри отношения и никой не е
оспорвал владението на въззиваемите за периода от 2000г.до завеждането на
иска. Така за периода от 2000г.до 2022г.те са манифестирали пред предишните
собственици не само фактическата си власт върху процесната реална част, но
и намерението си за своене на имота в неговата цялост до фактическата
междусъседска ограда. След като са владели необезспокоявани имота до
оградата от изток, правилно е приетото, че те са придобили по давност тази
реална част като неразделна част от останалата част от имота си. Неправилно
е позоваването във въззивната жалба на противоречие на решението на
първоинстанционния съд на забрА.та на разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ/отм./
и чл.200, ал.2 от ЗУТ за придобиването на реална част от имот по давност.Тези
забрани се отнасят само за парцели, респективно за урегулирани поземлени
имоти. Както се установява за този район няма дворищна регулация нито
преди влизане в сила на ЗУТ, нито след това.
Както ВКС е разяснил, реална част от имот, която не отговаря на изискванията
на чл.19 ЗУТ може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на
правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17
ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални
части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не
отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на
чл.15 от същия закон.
7
В обобщение въззивА.та жалба е неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата стрА. е претендирала разноски и такива следва да бъдат
присъдени в размер на сумата от 700 лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №675/ 01.08.2025 година постановено по гр. дело
№6206 от 2024г. по описа на Районен съд С..
ОСЪЖДА Д. Д. Д. - Г. с ЕГН ********** и Г. С. Г. с ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. ************** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ж. А. М. с
ЕГН ********** и Й. Д. М. с ЕГН ************ и двамата с адрес: гр.
************* сумата от 700 /седемстотин/ лева представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8