Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3885 16.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 165 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – И.д., чрез пълномощника си ю. Б. е
предявил против П.И.Л.,
ЕГН **********,***, искове за признаване на установено, че
ответникът дължи следните суми: 1000 лв. (хиляда лева) - главница дължима по договор за паричен заем №
*** сключен между „Вива кредит“ ООД и П.И.Л. на 7.04.2017 г., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/
по силата на Приложение № 01/ 2.02.2018 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 22.01.2013г., законна лихва от подаване на заявлението
в районен съд – 01.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
Договорна лихва в размер на 175,31лв.
– за периода 07.05.2017 г. – 02.01.2018 г., Сумата от 424,44лв. – такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит за периода 07.05.2017 г. – 02.01.2018 г., Сумата от 175лв. – такса разходи за събиране на
просрочено вземане, Сумата от 70лв.
– такса разходи за дейност на служител, Сумата от 424,44лв. – неустойка за периода 07.05.2017 г. – 02.01.2018 г.,
Сумата от 67,93лв. – лихва за забава
за периода 08.05.2017 г. – 30.09.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15479/2018 г. на ПдРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 7.04.2017 г.
между „Вива кредит“ ООД,
като з. и П.И.Л. като З. е сключен договор за
паричен заем №: ***, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
Предвид разпоредбите на договора, страните са се
съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на
договор, направено от З.я, Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на З.я, както и че приемат да се прилагат Общите условия към
договорите за паричен заем VivaPlanPlus30, сключвани от „Вива кредит“ ООД, които са в сила към
датата на сключване на договора. Съгласно сключения договор З.ят се е
задължил да предаде в собственост на З.я заемна сума в размер на 1000,00 лв., а
З.ят се е задължил да върне същата на З.я, ведно с договорната лихва, която е в
размер на 175,31 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 130,59
лева всяка, като падежа на
първата погасителна вноска е 7.05.2017 г., а падежа на последната погасителна
вноска е 2.01.2018 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията -
1175,31 лв.
С подписването на договора за заем, З.ят
удостоверява, че е получил от З.я изцяло заемната сума, като договорът има
силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
На основание сключения договора за заем и Тарифа на
„Вива кредит“ ООД относима към договори за паричен заем, при забава на
плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на
четвъртия и осемнадесетия ден забава З.ят дължи на Кредитора заплащането на
10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава З.ят дължи на
Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените
разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв.,
125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от
500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват за да покрият направените
разходи от страна на З.я за провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Също така,
страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57
календарни дни, на петдесет и осмия ден забава З.ят дължи на З.я заплащането на
еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. На това основание на ответника била начислена такса разходи за
дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, З.ят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на З.я
обезпечение на задълженията му по договора, а именно – поръчител физическо
лице, което да представи на З.я бележка от работодателя си, издадена не по-рано
от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален оситурителен
доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна
история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401
„Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на з. ИЛИ валидна банкова гаранция,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение
на З.я по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем.
Предвид обстоятелството, че З.ят не е представил на З.я нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424,44 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена
на 9 равни вноски, всяка в размер на
47,16 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Подписвайки договора за кредит, З.ят е заявил, че
преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем,
предоставяна от кредитора, което обстоятелство е деларирано от З.я в
попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от
разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, З.ят дължи такса в размер на 424,44 лв., която страните са постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка
в размер на 47,16 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и
се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната
вноска, която следва да заплати З.я е в размер на 224,91 лева, която включва
вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно
разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки
договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, уговорени в договора, З.ят дължи законна лихва за забава
за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от
8.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на
начислената лихва е 67,93 лева, който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
На 2.02.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен
между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на
което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № ***/7.04.2017 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба
на вземането с Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, изпратено с известие за
доставяне.
Във връзка с описаната фактическа
обстановка, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 15479/2018 г.,
но тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата по делото, то
за АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представил адвокат В.
Такева, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че цесията не е била съобщена на
ответника, че същата е нищожна поради липса на предмет. Твърди, че договора за кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 , т. 7-12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл.
12, ал. 1 , т. 7-9 ЗПК. Навежда доводи,
че възнаградителната лихва и неустойка е нищожна поради противоречия с добрите
нрави.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
15479 по описа за 2018 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1000 лв.- главница дължима по договор за паричен заем №
*** сключен между „Вива кредит“ ООД и П.И.Л. на 7.04.2017 г., като впоследствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД в полза на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/
по силата на Приложение № 01/ 2.02.2018 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от дата 22.01.2013г., законна лихва от подаване на заявлението
в районен съд – 01.10.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
Договорна лихва в размер на 175,31лв. – за периода 07.05.2017 г. – 02.01.2018
г., Сумата от 424,44 лв. – такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода 07.05.2017 г. – 02.01.2018 г., Сумата от 175лв.
– такса разходи за събиране на просрочено вземане, Сумата от 70лв. – такса
разходи за дейност на служител, Сумата от 424,44лв. – неустойка за периода
07.05.2017 г. – 02.01.2018 г., Сумата от 67,93лв. – лихва за забава за периода
08.05.2017 г. – 30.09.2018 г. Заповедта за изпълнение е била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото
облигационно правоотношение – Договор за
паричен заем № *** от 07.04.2017 г., предаването на сумата на ответника,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора,
прехвърлянето му на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, уведомяването на длъжника. Следва да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка
(лихва), уговарянето на такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на кредита, уговарянето на такса разходи за събиране на
просрочени вземания и на такса разходи за дейност на служител, уговарянето на
валидна неустоечна клауза за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, забавата на длъжника, както и да установи всяко едно
от вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав
на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
От представения по делото договор за паричен заем № *** от
07.04.2017 г. от /л.7/
е видно, че между „Вива Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и
ответника П.Л., като з. е възникнало заемно правоотношение, по силата на което
кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 1000 лева, която сума з.ят,
съгласно чл.2, ал.2 от договора удостоверява, че е получил с подписването на
договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема
40.30 %, като договорна лихва е в размер на 175,31 лв. В договора е предвидено,
че з.ят се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 424,44
лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така месечната вноска е в
размер на 177,75 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница,
възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 424,44 лева. В договора в чл.4,
ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването
му да представи на з.я обезпечение на задълженията му по договора – поръчител
/отговарящ на определени условия в договора/ или банкова гаранция, която да е
валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се
начислявала неустойка в размер на 424,44 лева, разпределена в месечните
погасителни вноски.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните
са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички
плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните
вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен
план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от договора/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е
подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че
договорът е валидно сключен.
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. и
приложение № 1 към него /л.12 и л.17/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В
договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част
от него /пар.2 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 20/. Предишният кредитор има правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.21/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Досежно възражението на ответника, че цесията не му е
била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от цедента (или
упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава
особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на
съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът
е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата
на чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено
с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината,
се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при
всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат
за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа
чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се
презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен
представител. Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и
достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на
съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване
исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е
изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на
вземането е съобщено на длъжника. Следва
да се посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига
по-далеч, като намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост
/уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на
назначения по делото особен представител /виж решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда
на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената цесия,
уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор.
По отношение на
претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, а именно 02.01.2018 г., до когато е следвало да бъдат
погасени.
Относно размера на задълженията и
погасените суми, по делото е прието
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че
невъзстановеният размер по прецесния договор е: 1000 лева - главница,
договорната лихва – 175,31 лв. за периода от 07,05,2017 г. до 02,01,2018 г.,
неустойка за неизпълнение – 424,44 лв., 175 лв. – разходи за събиране на
просрочени вземания, 70 лв. – разходи за дейността на служител, 424,44 лв. –
такса за експртесно разглеждане и обезщетение за забава в размер на 106,77 лв.
от 08,05,2017 г. до 01,10,2018 г.
По отношение на
главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на 1000 лева, т.е. целия
размер на отпуснатия заем. В тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответника за
главница по договора за заем в размер на 1000 лева. Падежът и на последната вноска
за главница е изтекъл на 02.01.2018 г., поради което и цялата сума е изискуема.
Искът се явява основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху
главницата за периода от датата на входиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 01.10.2018 г. до окончателното плащане.
По отношение на
възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 175,31 лева за периода от
07.05.2017 г. до последната погасителна вноска 02.01.2018 г. По договора е
предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.30 %. Няма пречка страните да
уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая
съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството
- срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва
спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и
автономията на волята. Размерът на договорнота лихва за целия период на
договора е в размер на 175,31 лева, който размер съответен на насрещната
престация на кредитора.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи лихва в общ размер на
175,31 лева за периода от 07.05.2017 г. до последната погасителна вноска
02.01.2018 г.
По отношение на неустойката.
Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№
1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение №
142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на
ВКС и др.
Съдът намира, че
предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението
/виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във
фиксиран размер от 424,44 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира з.я за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на з.я да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за з.я, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на з.я за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата
за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение
и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение в размер на 424,44 лева за периода 07.05.2017 г.
до 02.01.2018 г. ще се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от
процесния договор на добрите нрави.
Относно задължението за разходи:
В чл.12 от договора, длъжникът се е съгласил, че е запозната с Тарифата на
събираните такси от з.я. По делото не е приложена тарифата. Ищецът претендира 175лв. – такса разходи за
събиране на просрочено вземане и 70лв. – такса разходи за
дейност на служител.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът
намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата на з.я се явяват в пряко
противоречие с чл.33 от ЗПК. Отговорността за разноски, която е въведена в
Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава
на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за
покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и
начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожни
клаузите, предвидени в Тарифата на „Вива Кредит ООД“. Тези клаузи дори не са
обективирани в договора, а в тарифа, която дори не е приложена към делото и
съдът не може да провери дали нейното съдържание отговаря на твърденията на
ищеца. Освен това от договора за кредит не може да приеме, че ответникът е поел
задължение да заплаща тези разходи. Отделно от това с предвиждането на такива
разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането
на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са
включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на
тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези
такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в
договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която з.ят не може да
въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.
Предвид
изложеното претенциите за заплащане на сумата в размер на 175 лева
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата в
размер на 70 лева такса разходи за дейност на служител следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
Съдът счита за
нищощожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че з.ят
дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
заема в размер на 424,44 лева, поради нейната неравноправност. Опциите при сключване на договора за паричен заем са
или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на
предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса
/л.10/. Обикновената заявка означава з.ят да вземе становище в срок от 10 дни.
Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок з.ят е принуден да избере опция приоритетно
разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена
заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде
платена. Таксата е във фиксиран размер –
424,44 лв. или в случая приблизително малко по- малко от 1/2 от размера на
получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от з.я. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи,
с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално
уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора
размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява
и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса
преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното претенцията
за заплащане на този разход е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е
погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава в
размер на законната лихва – чл. 8, ал.2 от договора. Претендирано е обезщетение
за забава в размер на 67,93 лв., представляващо сбор върху обезщетенията за
забава на всяка падежирала неплатена главница за периода 08.05.2017 г. до 30.09.2018
г. За претендирания период лихвата за забава
за вземането, върху което ищецът твърди да е начислена, изчислено от вещото
лице К. по приетата
по делото ССЕ, която съдът кредитира изцяло, е 106,77. С оглед диспозитивното начало и доколкото ищецът претендира по-малка
сума 67,93 лева, за тази сума искът следва да бъде уважен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 303,26 лв., депозит за особен представител – 393,60 и внесен депозит
за вещо лице в размер на 160 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр.
НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.
Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна
сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде 150 лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство
възлизат на 1006,86 лева, като по
съразмерност следва да му бъдат присъдени 535,60 лева. За заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 96,74 лева, като
следва да му се присъдят по съразмерност 51,46
лева. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива
не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.И.Л., ЕГН **********,***,
че дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т. С. и М. Д. Д. – И.д.
следните суми: 1000 лв.
- главница дължима по договор за паричен
заем № *** сключен между „Вива кредит“ ООД и П.И.Л. на 7.04.2017 г., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания“ АД – понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/ по силата на Приложение № 01/ 2.02.2018 г. към Рамков договор за
продажба на вземания /цесия/ от дата 22.01.2013г., законна лихва от подаване на
заявлението в районен съд – 01.10.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, Договорна лихва в размер на 175,31лв.
– за периода 07.05.2017 г. – 02.01.2018 г., сумата от 67,93лв. – лихва за забава за периода 08.05.2017 г. – 30.09.2018
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15479/2018 г. на ПдРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по отношение на П.И.Л., че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 424,44лв.
– такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода
07.05.2017 г. – 02.01.2018 г., сумата от 175лв.
– такса разходи за събиране на просрочено вземане, сумата от 70лв. – такса разходи за дейност на
служител, сумата от 424,44лв. – неустойка
за периода 07.05.2017 г. – 02.01.2018 г.
ОСЪЖДА П.И.Л.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т. С.
и М. Д. Д. – И.д. сумата от 535,60 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за исковото производство и сумата от 51,46 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
На особения представител на ответника
Н. Б. И. –а. В. Т. да се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ