Определение по дело №69/2013 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 304
Дата: 29 юли 2013 г.
Съдия: Бисера Максимова
Дело: 20133500900069
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 април 2013 г.

Съдържание на акта

                                              

                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

                                     29 юли  2013 година                  гр.Търговище

 

 

 

          ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, X състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юли, две хиляди и тринадесета  година, в състав:

 

                                                         

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИСЕРА МАКСИМОВА

 

 

 

след като разгледа търговско дело  № 69  по описа на ТОС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството по делото е образувано по предявен от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.’’Драган Цанков” 37, вписана в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК *********, представлявана от Изпълнителните директори Васил Христов Христов и Димитър Костов Костов, чрез пълномощник Иван Георгиев СердаровУправител на “Първа инвестиционна банка” АД клон Варна и Галина Филипова Дунова - процесуален представител, против “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище 7700, ул.“Никола Петков” № 6, ет. 5, ап.8, представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б., иск за сумата от 31 724 900 евро на основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

       В рамките на срока за отговор “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, е подало отговор по така предявения иск като е депозирало и молба за привличане като трети лица помагачи, на страната на ответника по т. дело № 69/2013 г. по описа на ТОС на следните дружества:

       1.“Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, учредено през 1995 г., съгласно законите на щата Тексас, САЩ, със седалище: 459 Чипъндейл Драйв, Рокуол Тексас 75032, САЩ, представлявани от Филип Робърт Харис - Президент и Генерален мениджър, със съдебен адрес за Република България, по адрес на кантора на адвокат Захари Томов, Адвокатска колегия - гр. Варна, улица “Параскева Николау” № 4, ет. 2, офис № 3, назначен с пълномощно от 18.07.2011 г., заверено от Дирекция “Консулски отношения” при МВнР на Република България на дата 05.08.2011 г.,;

       2.“Еър Пропърти Девелопмънт” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, представлявано от Синдика г-жа Ганка Кольовска, със съдебен адрес по адрес на синдика: гр. София, кв. “Мусагеница”, булевард “Кл.Охридски” 1а, офис 2;

       3.Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, улица “Никола Вапцаров” № З, вх.Г, ет.8, офис № 21, представлявано от управителя Л.В.Б..

       Правният си интерес от привличане на тези правни субекти като помагачи в процеса ответникът обосновава по следния начин:

       Ответникът твърди, че “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк и “Еър Пропърти Девелопмънт” АД, въз основа на мандатно правоотношение от дата 19.02.2010 г. и на основание чл. 292, ал. 2 от ЗЗД, се явяват задължени с изплащането на вземанията на “Първа Инвестиционна Банка” АД, произтичащи от договор за кредит № 39 КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. Излагайки допълнителни съображения в тази насока ответникът обоснова своето становище, изложено и в отговора, че изплащането на предоставения от “Първа Инвестиционна Банка” АД заемен ресурс е задължение на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк и “Еър Пропърти Девелопмънт” АД /в несъстоятелност/.

       Договор за кредит № 39 КР-АА-2510/22.11.2007 г., е сключен с цел финансиране покупката на притежаваните от “Ол Сийз Пропърти 2” ООД недвижими имоти, съгласно подписания за целта предварителен договор за покупко-продажба от дата 02.11.2007г. Като продавач и получател на цената, “Ол Сийз Пропърти 2” ООД се е задължило да гарантира изплащането на дълга към “Първа Инвестиционна Банка” АД.. Средствата по отпуснатото по договор № 39 КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. кредитно финансиране, от разплащателната сметка на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД в “Първа Инвестиционна Банка” АД, са прехвърлени с оглед осъществяване на сделката с “Ол Сийз Пропърти 2” ООД, на дата 26.11.2007 г., 29.11.2007 г., 30.11.2007 г. и на дата 03.12.2007 г., по разплащателната сметка на последното дружество в “Първа Инвестиционна Банка” АД, с основание “заем”.

       Предвид така изложените от ответника “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, основни съображения за наличие на предпоставките по чл.219, ал.1 от ГПК, същият отправяне искане за конституиране на посочените по-горе търговски дружества като негови помагачи в процеса.

       Спрямо “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, учредено през 1995 г., съгласно законите на щата Тексас, САЩ, със седалище: 459 Чипъндейл Драйв, Рокуол Тексас 75032, САЩ, представлявани от Филип Робърт Харис – Президент, е депозиран в условията на евентуалност обратен иск, с който ответникът по делото моли съда, ако уважи предявения спрямо “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД иск на “Първа Инвестиционна Банка” АД, за установяване на правото на принудително изпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за банков кредит № 39 КР-АА- 2510/22.11.2007 г., допуснато по чл. 417 и чл. 418 до принудително изпълнение със заповед за изпълнение № 4932 от 28.06.2012 г., издадена по ч. гр.д. № 8985/2012 г. по описа на ВРС - XVI състав, да постановите решение, с което на основание чл. 292, ал. 2 от ЗЗД, да осъди “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, да заплати на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща 50 000 /петдесет хиляди/ лева - част от исковата претенция на “Първа Инвестиционна Банка’АД по главницата и 50 000 /петдесет хиляди/ лева - част от исковата претенция на “Първа Инвестиционна Банка”АД по лихвата, произтичащи от договор за банков кредит № 39 КР-АА-2510/22.11.2007 г. с посочено правно основание - чл.292 и чл.99 от ЗЗД, във връзка с чл.15, във връзка с чл.21, и чл.26 от КМЧП.

       Настоящият съдебен състав приема следното:

       Предметът на иска се очертава с исковата молба чрез насрещните страни, правопораждащите юридически факти и петитума. Настоящият процес е установителен и е обвързан от произнасянето на заповедния съд, който очертава предмета на делото и пределите на силата на присъдено нещо. За да е допустим предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск, той трябва да почива на същото основание, на което е предявено вземането в заповедното производство. В случая “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД е предявила иск срещу “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, с който цели да установи че ответното дружество, като кредитополучател по Договор за банков кредит № 39КР-АА-2510/ 22.11.2007 г. и Анекс №1 от 26.06.2008 г., Анекс №2 от 30.09.2008 г., Анекс №3 от 31.03.2009 г. и Анекс №4 от 15.12.2009 г. към него дължи на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр.София сумата от 31 724 900 (тридесет и един милиона седемстотин двадесет и четири хиляди и деветстотин) евро, за която сума е издадена в полза на ПИБ АД Заповед № 4932/28.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист ч.гр.д. № 8985/2012г. на XVI-ти състав, ВРС.

       Предметът на делото е ясен и точен. Банката твърди, че е кредитор на ответника и че именно последният е нейн длъжник. Една от защитните тези на ответното търговско дружество е в това, че действителните длъжници по процесния договор за кредит се явяват “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк и “Еър Пропърти Девелопмънт” АД /в несъстоятелност/, които са поели спрямо тях задължения за рефинансиране на кредита. Ето защо желае тези търговски дружества да бъдат привлечени в процеса като техни помагачи.

       Дали ответникът е длъжник на ищеца или други субекти се явяват отговорни за заплащане на задълженията по отпуснатия кредит, е въпрос по съществото на спора. “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк и “Еър Пропърти Девелопмънт” АД при въведените от ответника твърдения нямат правен интерес от привличането, респ. такъв не съществува и за молителя. Съгласно чл.219, ал.1 вр. с чл.218 ГПК  привличането на трето лице се допуска, когато то има интерес решението по делото да бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Посочените от ответника взаимоотношения с тези две търговски дружества са извън предмета на настоящия спор. Поисканите трети лица помагачи нямат права върху предмета на спора. Случаят не попада и в изрично посочените от закона хипотези, когато по изключение силата на решението се разпростира и спрямо третото лице. Остава да е налице възможност за упражняване на регресни права на подпомаганата страна спрямо това трето лице, което да обуслови интереса му да участва в делото и да съдейства за  решение в полза на подпомаганата страна именно за да предотврати регресната отговорност. В случая не сме изправени и пред тази хипотеза макар правния си интерес ответникът да извлича от възможността да предяви обратен иск срещу едно от привлечените лица. Обратният иск обаче трябва да почива на същите факти, на които се основава главният иск – т.е. уважаването, респ. отхвърлянето на обратния иск би следвало да е възможно в зависимост от това какви факти са установени по главния иск. Трябва да е налице причинна връзка между правопораждащите факти по първоначалния иск и по обратния иск, т.е. фактическото и правното положение да е такова, че изходът на спора по първоначалния иск да породи регресно право на подпомаганата страна срещу третото лице. В случая обаче ответникът въвежда факти и твърдения извън предмета на главния иск като по този начин съдът би следвало да събира и обсъжда доказателства не само във връзка с главната претенция, а да събира и обсъжда доказателства по спор между ответника и третото лице – помагач, който спор е ирелевантен за ищеца. Не такава е правната логика на института на обратния иск.  В случая обратната искова претенция не се основава на процесния договор за кредит, а на друг договор, сключен между ответника и трето лице. Дори и да е налице преюдициалност на главния иск спрямо обратния иск с оглед твърденията на ответника, не са налице предпоставките за привличане на посоченото трето лице - “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк като помагач в процеса на страната на ответника, на основание чл.219 от ГПК, още повече, че  това трето лице е със седалище в чужбина, което обстоятелство представлява законна пречка за привличането му съгласно чл. 219 ал.2 от ГПК.

       С оглед изложените съображение искането на “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД за конституиране на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк и “Еър Пропърти Девелопмънт” АД /в несъстоятелност/ като трети лица помагачи по настоящото дело се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Обратната искова молба и приложенията към нея следва да се отделят и да се образуват в ново самостоятелно дело.

       Що се отнася до искането на “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД за конституиране на “Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, улица “Никола Вапцаров” № З, вх.Г, ет.8, офис № 21, представлявано от управителя Л.В.Б., като трето лице помагач в процеса, съдът приема, че искането е основателно. Видно от приложените от страните писмени доказателства “Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, е ипотекирало свои недвижими имоти за обезпечаване вземанията на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД по процесния договор за кредит. Като субект, предоставил свои имоти за обезпечение на чужди задължения, “Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, има правен интерес да помага на ответника с цел отхвърляне на иска като по този начин би осуетил евентуалното принудително изпълнение върху имущество – негова собственост.

       Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл.220 от ГПК

 

                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

       Допуска привличането на Ол Сийз Пропърти 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, улица “Никола Вапцаров” № З, вх.Г, ет.8, офис № 21, представлявано от управителя Л.В.Б., като трето лице помагач на страната на ответника “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, по търговско дело №69/2013 по описа на ТОС, на основание чл.219 от ГПК.

       Оставя без уважение искането на “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище 7700, ул.“Никола Петков” № 6, ет. 5, ап.8, представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б., ответник  по търговско дело №69 по описа на ТОС за 2013 година за привличане на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, учредено през 1995 г., съгласно законите на щата Тексас, САЩ, със седалище: 459 Чипъндейл Драйв, Рокуол Тексас 75032, САЩ, представлявани от Филип Робърт Харис - Президент и Генерален мениджър, със съдебен адрес за Република България, по адрес на кантора на адвокат Захари Томов, Адвокатска колегия - гр. Варна, улица “Параскева Николау” № 4, ет. 2, офис № 3, назначен с пълномощно от 18.07.2011 г., заверено от Дирекция “Консулски отношения” при МВнР на Република България на дата 05.08.2011 г., и “Еър Пропърти Девелопмънт” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, представлявано от Синдика Ганка Кольовска, със съдебен адрес по адрес на синдика: гр. София, кв. “Мусагеница”, булевард “Кл.Охридски” 1а, офис 2, като трети лица помагачи на страната на ответника по търговско дело №69/2013 по описа на ТОС - “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.219 от ГПК.

       Не приема за съвместно разглеждане в производството по търговско дело №69/2013 по описа на ТОС предявения от “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище 7700, ул.“Никола Петков” № 6, ет. 5, ап.8, представлявано от изпълнителния директор Л.В.Б., срещу “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, учредено през 1995 г., съгласно законите на щата Тексас, САЩ, със седалище: 459 Чипъндейл Драйв, Рокуол Тексас 75032, САЩ, представлявани от Филип Робърт Харис - Президент и Генерален мениджър, със съдебен адрес за Република България, по адрес на кантора на адвокат Захари Томов, Адвокатска колегия - гр. Варна, улица “Параскева Николау” № 4, ет. 2, офис № 3, назначен с пълномощно от 18.07.2011 г., заверено от Дирекция “Консулски отношения” при МВнР на Република България на дата 05.08.2011 г., ОБРАТЕН ИСК за осъждане на “Еър Лоджистикс Лимитед” Инк, да заплати на “Порт Инвестмънт Девелопмънт - България 2” ЕАД сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща 50 000 /петдесет хиляди/ лева - част от исковата претенция на “Първа Инвестиционна Банка’АД по главницата и 50 000 /петдесет хиляди/ лева - част от исковата претенция на “Първа Инвестиционна Банка”АД по лихвата, произтичащи от договор за банков кредит № 39 КР-АА-2510/22.11.2007 г. с посочено правно основание - чл.292 и чл.99 от ЗЗД, във връзка с чл.15, във връзка с чл.21, и чл.26 от КМЧП.

       Определението  подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му на “ПОРТ ИНВЕСТМЪНТ ДЕВЕЛОПМЪНТ-БЪЛГАРИЯ 2” ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат Димитър Янакиев, АК - Варна, с адрес на кантора: гр. Варна, улица “Цанко Дюстабанов” № 12, ет. 6, ап. 12, в качеството му на процесуален представител, пред Варненския апелативен съд.

       След влизане в сила на определението исковата молба по обратния иск, ведно с приложенията към нея, да се докладват на Зам.председателя на ТОС за определяне на докладчик по нея.

 

                                                                                  Председател: