Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на
пети юни две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм. дело
№896 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.чл.22, §7 и чл.44 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
С
решение № 4520/27.03.2019г., постановено по адм.д.№ 14754/2018г. Върховният
административен съд е отменил решение №
2106/05.11.2018г., постановено по адм.д.№ 1007/2018г. по описа на
Административен съд гр.Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на съда при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на
решението.
Предмет
на делото е жалбата, подадена от „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от П.Д.П., чрез
адв. Ж., с посочен съдебен адрес *** против Решение с
рег. №32-78859/16.03.2018г. към MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г.
на началника на Митница-Варна, с което на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ,
вр.чл.74, §2, буква б) от МК, вр.чл.140 от Регламента за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/Регламент за прилагане/, вр.чл.5, т.39, вр.чл.77, §1, вр.чл.85, §1,
вр.чл.101, §1, вр.чл.102 от МК, вр.чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на
декларираната стока по митническата декларация от 23.01.2018г; определена е нова митническа стойност на
внасяната от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR
22400кг с произход Малайзия, ТАРИК код ********** - 1,45лв./кг.,
установена по МRN18BG002002H0010930/19.01.2018г; разпоредена е корекция на кл.46 и кл.47
от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на
държавните вземания. В резултат на извършената корекция е
начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 2923,20лв., от които платени
2054,39 лева и 868,81 лева за
доплащане, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания,
като на основание чл.77, апр.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е
определен „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Сочи,
че административният орган неправилно е пристъпил към определяне на
митническата стойност по чл.74, пар.2, буква „б“ от МК, тъй като на
митническите органи са представени договор за покупко-продажба, платежни
документи за заплащане цената на стоките, фактура за транспортни разходи,
писмено съгласие за разкриване на банкова тайна, с които е доказана
декларираната митническа стойност, която безспорно е договорната стойност на
стоките, като информацията е предоставена своевременно. По арг. от решение на
СЕС по село С-291/15 сочи, че не е достатъчно митническите органи само да имат
съмнения, но и трябва вносителят да не представя документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност, като двете предпоставки трябва да са дадени
кумулативно. Твърди, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които
може да се направи обоснован извод, че така определената от митническите органи
стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена.
В тази връзка сочи, че митническите органи са ползвали информационната си
система селективно и не са отчели, че са налице по-ниски стойности на сходни
стоки, внасяни от трети лица като за целта се изисква не само наличие на една
декларация с по-ниска стойност, а определяне на средностатистическа стойност от
други вносове на по-ниска цена за периода на вноса. Твърди също, че
митническите органи напълно са игнорирали условието стоките да са продадени на
същото търговско равнище. Относно данните от сайта на независим интернет
издател на новини сочи, че такъв способ за определяне на митническата стойност
не съществува. Относно данните в табличен вид за цените на палмов олеин по
държави сочи, че извършеният анализ е противоречив, т.к. съдържа информация,
която не се отнася за процесния внос – както по период, така и по количество и
стойност. Освен това сочи, че представената информация е за средни цени между
държавите членки, а не средностатистическа стойност. Относно данните за средна
стойност на палмовия олеин в страните-членки, публикувани на сайта на
Европейската комисия заявява, че същите представляват статистика, която не може
да бъде вменена като стойност на отделния вносител. Относно констатацията в
решението, че общото количество по договора, отнесено към договорения размер на
кредитния лимит не потвърждава договорената цена, твърди, че
кредитният лимит не е критерий за изчисляване на стойността, а само определя
размера на задължението, което не следва да се надхвърля за периода на отложено
плащане.
Твърди,
че представените пред ВАС доказателства не променят крайния извод за
незаконосъобразност на оспорения акт, като представеното писмо от директора на
дирекция „В1“ на ОЛАФ има характер на кореспонденция с уведомителен характер, а
окончателен доклад все още няма. По отношение на представената износна
декларация твърди, че това е документ, едностранен, няма обвързваща сила, като
въпросното занижаване с 30% е търговската отстъпка, която дружеството ползва
при закупуване на стоките от този продавач. Тези доказателства не са относими
към спора на делото, тъй като предмет на делото е решение, с което е увеличена
митническата стойност на основание чл. 74, § 2, б. „б“ от МК на Общността,
тоест митницата е ползвала стойност на сходни стоки. Износната декларация няма
как да допринесе за законосъобразността на решението. Износната декларация
съобразно трайната практика на Административен съд и на Върховен
административен съд не е доказателство за митническа стойност. Тя е едностранен
акт, който се съставя от изпращача на стоките, частен документ е, който няма
обвързваща съда доказателствена сила. Не се съставя от вносителя на стоките,
поради което няма как той да отговаря за валидността на данните в тази
декларация.
По
делото са събрани доказателства за реално платената и договорена цена между
страните. Износната декларация не е придружена нито с договор за по-висока
стойност на стоките, нито от фактура на по-висока стойност. По отношение на
писмото от Генерален директор на Европейска служба за борба с измамите „OLAF“,
сочи, че ВАС по 17 бр. решения, част по които са по адм. дела № 14601/2018 г., 14449/2018 г. и 1106/2019 г. е приел, че
въпросното писмо на Европейска служба за борба с измамите „OLAF“ адресирано до
госпожа Пачеджиева е кореспонденция с уведомителен характер, няма характеристиките
на окончателен доклад и поради това няма обвързваща съда доказателствена сила,
относно фактите изложени в него. По тази причина съдът приема, че те са
неотносими към процесния случай. По настоящото дело, ВАС все пак е върнал
делото за обсъждане на посочените доказателства, но счита, че те не променят по
никакъв начин изводите на съда направени при първоначалното разглеждане на
делото. Предвид изложеното моли да бъде
отменено обжалваното решение и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски за всички инстанции, съгласно представен списък.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Териториална дирекция Северна морска, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата. Твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че в проведеното
административно производство административният орган е изискал, събрал и
обсъдил всички доказателства. Извършен е задълбочен анализ на условията на
доставка на процесната и приета съответно за сходна стока, сравнени са и са
анализирани характеристиките на двете стоки, изследвани са средно статистически
данни за митническа стойност на сходни стоки на територията на ЕС и въз основа
на които е установено, че декларираната стойност е необичайно ниска, в
сравнение със средно статически размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки. Твърди, че този анализ се потвърждава и от информацията, предоставена от
„OLAF“. По силата на чл. 12, §1 и §4 от Регламент № 883 от 2013 г. ведно с
износните митнически декларации следвайки и съпоставяйки всички необходими
елементи на митническата стойност в съответствие със събраните доказателства по
преписката, правилно административният орган е обсъдил факти и обстоятелства по
отношение на релевантните доказателства обосноваващи изключването на чл. 70 и
прилагането на чл. 74, §2, б. „б“ от Митническия кодекс на Общността, съобразно
предвидената в тази норма последователност. Базата за митническата стойност
съгласно разпоредбите на чл. 70 от Митническия кодекс на Общността във вр. с
чл. 128, §1 и §2 от Регламента за изпълнение на комисията е договорната
стойност, тоест действително платената и подлежаща на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза.
Договорната стойност на стоките, продадени за износ с местоназначение
митническата територия на Съюза, се определя в момента на приемане на
митническата декларация въз основа на продажбата извършена непосредствено преди
въвеждане на стоката. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което отправя искане да бъде потвърдено и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните, съгласно указанията на Върховен административен съд и
в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
С
решение № 4520/27.03.2019г., постановено по адм.д.№ 14754/2018г. Върховният
административен съд е отменил решение №
2106/05.11.2018г., постановено по адм.д.№ 1007/2018г. по описа на
Административен съд гр.Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на съда при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на
решението. В решението си за връщане на
делото, Върховният административен съд е приел, че решението е неправилно.
Констатирал е, че по делото не
са представени: договор № 24118919, износна митническа декларация, цялото досие
по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, както
и информация за формирането на продажната цена на вътрешния пазар. В хода
на производството пред ВАС – с писмени бележки от 19.02.2019г. процесуалният
представител на касатора е представил писмо на ОЛАФ – Европейска служба за
борба с измамите - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна
митническа декларация В10211014242/22.11.2017г. за износ на палмов олеин.
Посочената в нея стойност превишава с около 30% стойността, декларирана в
българската вносна митническа декларация. ВАС е посочил, че представените
доказателства са нови, от значение са за решаването на делото и касаят
установяването на действителната митническа стойност на внесената стока –
палмов олеин. При решаването на делото те не са били известни на страната,
респективно същите не са могли да бъдат обсъдени и от първоинстанционния съд.
При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и
предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в
касационното производство, ВАС е приел, че спорът е останал неизяснен от
фактическа страна. При новото разглеждане на делото ВАС е дал указания, а
именно: първоинстанционният съд конкретно да обсъди представените в
касационното производство нови писмени доказателства заедно с останалите
доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи
обоснован извод дали декларираната от „Милки груп био“ ЕАД в MRN
18BG002005H0001107/23.01.2018г. договорна стойност на стоката – палмов олеин
представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 §
1 от МК, обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла
на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС)№ 2015/2447 и съответно законосъобразно ли е
обжалваното митническо решение. При новото разглеждане, ВАС е дал указания и за
произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото по арг. от чл.
226, ал. 3 АПК.
На 23.01.2018г. в МП „Пристанище Варна“ при Митница-Варна била
представена MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г. за поставяне под
режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка
по ДДС за друга държава членка“ на стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR, 22
400кг., с произход Малайзия, ТАРИК код **********. В кл.22 от митническата
декларация била посочена обща фактурна стойност 13 171,20 USD, при
валутен курс за митнически цели 1,65119лв. за 1 $.
По делото е представена служебна бележка рег.№ 32-246в/24.01.2018г. от държавен
инспектор в отдел „Тарифна политика“ до началника на МП Пристанище Варна запад
и началника на Митница – Варна във връзка със запитване с рег.индекс №
32-23286/23.01.2018г. В бележката е посочено, че към
декларация MRN 18BG0020005H0001107 от 23.01.2018г. е представена
търговска фактура № 37637244/27.11.2017г. за 112 000кг палмов олеин, в
която е отразено, че стоката се заплаща в брой срещу представяне на документи,
като същевременно са вписани данни за банката и банковата сметка на изпращача.
Липсва информация за сроковете на заплащане на стоката, на цялата или част от
цената преди или при натоварване на стоките в отправното пристанище, каквато е
обичайната търговска практика. Липсва договор за покупката на стоката. Към
митническите декларации е приложена информация, заверена с печата на „Милки
Груп Био“ЕАД, че стоката по коносамент MAERSK ********* е
застрахована и застрахователната премия е в размер на 131,56лв., като не
са приложени коносамента и застрахователната полица. Отделно, след справка в
„Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и
акцизни документи – МИС3А“ е установено, че декларираната от дружеството
митническа стойност е по-ниска от декларираната и приета митническа стойност на
сходни стоки с произход Малайзия, внасяни в същия период от други дружества.
След допълнително извършен анализ на митническата стойност на стоки с код
15119099 с произход Малайзия във всички държави-членки за периода октомври 2013
до септември 2017г. е установено, че митническата стойност на процесните стоки
е значително по-ниска от тази в останалите държави-членки. Горепосочените
обстоятелства са приети за предпоставка за основателно съмнение относно
реалността на декларираната митническа стойност и за това, че не следва да
бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от МК.
След справка в системата МИС3А е установена декларирана и приета митническа
стойност на сходна стока, с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго
дружество – MRN18BG002002Н0010930/19.01.2018г. – палмов олеин, RBD рафиниран
избелен дезодориран; 1200 кашона по 18кг. – 21 600кг нето с митническа
стойност 1,45лв. за 1кг.
С писмо рег. № 24925/25.01.2018г., началникът на Митница – Варна, на
основание чл.22, §6 от МК уведомил „Милки груп био“ЕАД, че не приема
декларираната от него митническа стойност, че определената нова митническа
стойност е в размер на 32 480лв. на основание чл.74, §1 и §2, буква б) от
МК и че по декларацията възниква задължение за заплащане на мито, в размер на
2923,20лева. Посочено е още, че за да бъде разрешено вдигането на стоката
следва да бъде внесен депозит или учредено поръчителство – еднократно
обезпечение до определената нова стойност в размер на 868,81лв. На основание
чл.26, ал.1 от АПК „Милки груп био“ЕАД е уведомено за започване на административното
производство, както и на основание чл.22, §6 от МК му е предоставена възможност
да изрази становище по изложените мотиви.
С цел да се установи дали декларираната митническа стойност е
приемлива, е извършен документален контрол на основание чл.140 от
Регламент № 2015/2447, като в тази връзка с писмо № 32-27540/29.01.2015г.,
началникът на Митница-Варна е поискал от дружеството да представи: документи, доказващи каква част от прихода
от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със
стоките от купувача се връща пряко или косвено на продавача или на друго лице,
с което има договорни отношения по разпространението на стоките в Р.България;
документи, доказващи разходи за роялти и лицензионни такси/плащания за
използването на авторски права и подобни права/, отнасящи се до изработването
на внасяните стоки, продажбата за износ на внасяните стоки, използването или
препродажбата на внасяните стоки; документи относно плащанията, съществуващи
към дружеството-доставчик и към други юридически или физически лица, с които
има договор за доставката и разпространението на внасяните стоки – като се
приложат съответните платежни документи; външнотърговски договори; търговско
досие по сключената сделка – оферти, поръчки, ценови листи, писма и др.
сведения и документи, предшестващи издаването на фактурата; договори /ако има
такива/ с юридически или физически лица, на които продава/дава под наем стоките
по митническата декларация, всички фактури /ако има такива/ за извършени
продажби на аналогични на внасяните по митническата декларация; документи,
посочващи подробно как ще се формира продажната цена на вътрешния пазар
/калкулация/ - комисионна, печалба, общи разходи и др., дневника за покупки и
дневника за продажби за три предходни месеца от датата на подаване на
митническата декларация; всякакви други сведения и документи, необходими за
установяване на стойността на стоките, както и доказателства за техния
произход.
Изискана е и писмена декларация за това какви са съществуващите връзки с продавача, в т.ч.
дали са свързани лица; дали продажбата или цената е подчинена на условията или
съображенията, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване
стоки не може да бъде определена към момента; дали част от прихода от всяка
следваща продажба, отстъпено право на ползване или разпореждане със стоките се
връщат пряко или косвено на продавача; какви плащания съществуват към
доставчика или други юридически или физически лица, свързани с внесените стоки
– като се приложат платежни документи; дали е свързано лице с някои от лицата,
на които продава внесените стоки и с кои от тях.
С писмо № 32-60628/27.02.2018г. „Милки Груп Био“ ЕАД е представило договор
за продажба, проформа фактура, фактура, писмено съгласие за извършване на
проверка на междубанковите разплащания, платежно нареждане, анализен
сертификат, коносамент, сертификат за произход, здравен сертификат, счетоводни
документи и др.
След проверка на представените документи, съмненията на митническия орган
относно декларираната стойност по митническата декларация останали, тъй като: Според
договора за продажба от 08.11.2017г. е договорена доставка на 224 тона (+/-2%),
като количеството е окончателно, при договорена цена 588 USD на тон,
период на договора – ноември-декември 2017г. Условието на доставка съгласно
ИНКОТЕРМС 2010 е FOB порт Кланг с крайна дестинация България, като продавачът
се задължава да информира купувача по факс/мейл за натоварване на стоката в
рамките на 2 раб.дни преди планираната дата на товарене. След натоварване на продуктите,
но не по-късно от 24 часа от отплаване, продавачът трябва да информира купувача
по мейл/факс за номера на договора, име на продукта, номера на коносамента,
дата на товарене, обща стойност на стоките, бруто и него тегло /т.5 от
договора/. Всички поръчки по споразумението са в рамките на кредитен лимит,
даден на клиента в размер на 1 700 000 щатски долара и кредитен период от
60 дни от датата на коносамента. Липсвали уведомления от изпращача и
позоваване на номер на договора в коносамента съгласно т.5 от договора. Посочено било, че стоката е застрахована и
застрахователната премия е в размер на 131,56лв. Според ИНКОТЕРМС 2010
договореното условие на доставка FOB порт Кланг означава, че
продавачът е осъществил задълженията си по доставката до момента, в който
стоката е натоварена на борда на кораб в уговореното пристанище за натоварване.
Представена е допълнително справка от 13.02.2018г. за платени застрахователни
премии за м.ноември, декември 2017 и януари 2018 към Абонаментна
застрахователна полица „Товари по време на превоз“, но последната не е
представена. В търговска фактура № 37637244/27.11.2017г., приложена към
митническата декларация, е посочен договор № 24118919, който не е представен на
митническите органи. Не е представена изисканата износна митническа декларация.
Не е предоставено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки,
ценови листи, кореспонденция. Вносителят не е представил информация как се
формира продажната цена на вътрешния пазар, както и изисканите доказателства за
проведени телефонни разговори при договаряне на цената. След анализ на
митническата стойност на стоки код 15119099 с произход Малайзия във всички
държави членки за периода октомври 2013г. – септември 2017г., е установено, че
митническата стойност на стоката е значително по-ниска от тази на идентични
/сходни стоки в останалите държави-членки. По статистически данни за стойността
на стоки с посочения код с произход Малайзия е установено, че за 2016г. тяхната
МС за България е най-ниска – 0,37 евро на кг. Анализът на данните за 2017г.
потвърдил същата тенденция.Извършен е анализ на МС на внесени в ЕС палмови
мазнини код 15119099 с произход Малайзия по месеци за периода 01.01.2017г. –
30.11.2017г. в отделните държави членки. Установено е, че с изключение за
месеците февруари, август и ноември, митническата стойност на внасяната стока в
България е най-ниска – в диапазона 0,44 – до 0,57 евро за кг., като
относителният дял за периода януари – ноември 2017 на допуснатите до свободно
обращение в РБ от „МИЛКИ ГРУП БИО” ЕАД стоки с код 15119099 с произход Малайзия
спрямо общото количество е 83,63% - 15 891 180кг. от общо 19 002 725кг. За
м.декември 2017г. е установен относителен дял 100%. При справка в
сайта PALM OIL ANALYTICS – независим интернет издател на новини,
свързани с пазара на палмови мазнини е установено, че за периода от 30 октомври
2017г. до 27 ноември 2017г., цената на палмови мазнини RBD при
условие на доставката FOB Малайзия е в диапазона 662,00 – 617,50
долара за тон, а за периода 27 ноември 2017г. – 01.01.2018г. – в диапазона
617,50 до 636,50 долара за тон. Прието е, че горепосочените обстоятелства
потвърждават съмненията относно реалността на декларираната митническа
стойност, поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл.70 от
Регламент 952/2013. За приблизително същия период не са установени декларирани
митнически стойности по реда на чл.70 от МК за идентични стоки.
След справка в Система за предоставяне на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи – МИС3А за стоки с произход Малайзия, продадени
за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, в същото или
приблизително същото количество, както стоките, подлежащи на остойностяване и
вече остойностени съгласно основния метод /договорната стойност/, са установени
декларирани и приети митнически стойности за сходни стоки, с произход Малайзия,
внасяни в същия период от друго дружество по декларация от 19.01.2018г. /на
„Глобъл линкс“ ЕООД/.
По данни от придружаващия процесната стока анализен сертификат от
29.11.2017г. е установено, че характеристиките на декларираната стока – за
стойности за свободни мастни киселини, влага, пероксид, цвят, точка на топене,
са сходни с тези на палмовата мазнина по декларацията от 19.01.18г., като
методите на изпитване са идентични по двете декларации.
При горните мотиви е издадено обжалваното решение, с което въз основа
на MRN 18BG002002Н0010930/19.01.2018г. за процесната стока е
определена митническа стойност в размер на 1,45лв. за кг. и е установено мито
/А00/ за доплащане в размер на 868,81лв.
От заключението на ССЕ се установява, че реално платената и подлежаща на
плащане цена по фактура 37637244 от 27.11.2017г. е в размер на
65 865,00 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков
превод. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер – 65
865 USD за 112 тона /МТ/, а декларираната стойност по процесната
фактура е за част от фактурираното количество – 22,40 тона /МТ/. Платената цена
на стоката съответства на декларираната в MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г. –
588 USD за тон.
По делото са приети като доказателства документите, придружаващи
митническата декларация от 19.01.2018г. на „Глобъл линкс“ ЕООД, представени от
ответника в превод на български език – товарителница от 17.12.2017г., фактура
от 17.12.2017г., удостоверения за анализ от 09.12.2017г., застрахователна
полица от 17.12.2017г., опаковъчен списък/кантарна бележка от 17.12.2017г., удостоверение
за произход от 17.12.2017г.
Съгласно
писмо ОСМ/2018/18661 от 03.09.18г. на Европейска служба за борба с измамите,
ОЛАФ на работна среща Малайзийските власти представили на ОЛАФ декларациите за
износ за 23 пратки палмово масло, изпратени в България и съответстващи на
вноса, като декларираната стойност за износ показва, че вносителят систематично
занижава с 30% стоката при деклариране на вноса в България, а от представеното
от жалбоподателя писмо от ОЛАФ - че проверката не е приключила с окончателен
доклад.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, по предвидения от закона ред и форма
за индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци
водещи до неговата нищожност.
Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са
обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от Регламент
(ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия регламент,
вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по
процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки?
За разрешаване на така формирания спор, съдът съобрази следното:
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва
използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности -
Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07,
EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г.,GastonSchul, С-354/ 09,
EU:C:2010:439.
По правило и съгласно чл.70, пар.1 и 2 от МК, митническата стойност на
внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на
чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74
от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, пар.2, букви а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Когато митническата стойност не може да се
определи по реда на чл.74, пар.1, митническото остойностяване се извършва по
реда на чл.74, пар.3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на
принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VІІ от
Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото споразумение за
митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на митническата стойност са в
отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде
определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото
правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има
договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140, пар.1 от
Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието
на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява
общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне
на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл.140, пар.2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят
декларираната цена. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се
замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки, в този смисъл
Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм.д. № 4902/2012г.
Съгласно чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74, пар.2, буква а) или
б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които
са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно чл.141, пар.3 от Регламента за прилагане, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в
чл.1, пар.2, т.4) и т.14) от Регламента за прилагане и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са стоките,
произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително
физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните
различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение
отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни стоки“
са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във
всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа
стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с чл.141 от Регламента за
прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа за
да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно
определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи без
съмнение е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на
участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15, пар.1 от МК
предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на
митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, пар.1 от
Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари
2008г., Carboni, С-263/06, EU:C:2008:128, т.52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по
чл.140 от Регламент за прилагане и впоследствие на решението за корекция,
произтича от общото правило на чл.22, пар.7 от МК, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това
зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен
орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение
от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36.
По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл.140, вр.чл.141
от Регламента за прилагане, лицата - адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение.
Доколкото производството по чл.140 от Регламента за прилагане е специфично
и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се
гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно
уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази
връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото
на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г.,
Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140,
т.49.
Това императивно изискване в случая не е спазено, тъй като в рамките на
проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на
жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по
чл.140, вр. чл.141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в случая за
определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни
стоки.
С писмо рег.№32-24925/25.01.2018г. дружеството само е уведомено, че
митническите органи не приемат декларираната митническа стойност, както и въз
основа на каква стойност ще бъде определено задължението за мито по процесния
внос, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността
на договорната стойност. Такива обстоятелства не са посочени и в искането за
представяне на документи и писмени обяснения с рег. № 32-27540/29.01.2018г.
Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи,
принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл.70, пар.3
от МК, но няма връзка с процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане, в
която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата,
обосновали съмненията на митническите органи, за да може да
представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения.
В тази връзка основателно жалбоподателят сочи, че е представил цялата
изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока
– договор с производителя, фактура, проформа фактура, документи за извършени
разплащания и счетоводни записвания, данни относно сключена застраховка „Товари
по време на превоз“, за извършени транспортни разходи.
От информацията, изложена в служебната бележка изготвена от отдел „Тарифна
политика“, е видно, че съмненията относно договорната стойност са свързани с
непредставяне на договор към фактурата, неяснота относно начина и сроковете на
плащане, непредставянето на коносамент MAERSK992913663 и на застрахователната
полица, със справката в системата МИС3А, при която е установено, че
декларираната от жалбоподателя митническа стойност е по-ниска от декларираната
и приета стойност за сходни стоки, както и с обстоятелството, че в периода
октомври 2013г. – септември 2017г. митническата стойност за сходни стоки е
по-висока в други държави членки.
Нито в писмата до дружеството, нито в становището на отдел „Тарифна
политика“ е мотивирано как горните обстоятелства се отнасят към
изпълнението/неизпълнението на условията по чл.70, пар.3 от МК и съответно
обосновават съмнения в действителността на договорната стойност. Не са изискани
и конкретни доказателства/обяснения за обосновка на договорната стойност именно
в контекста на възникналите съмнения, с което митническите органи са препятствали
дружеството за реализира правото си на защита в пълен обем.
Едва в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства,
обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност, а именно:
1/ липсват уведомления от изпращача и позоваване на договора в коносамента,
съгласно чл.5 от договора; 2/ не е представена полицата за застраховка „Товари
по време на превоз“; 3/ не е представен договор № 24118919, цитиран във фактура
№ 37637244/27.11.2017г; 4/ не е представена износната декларация; 5/ не е
представено цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки,
кореспонденция; 6/ не е представена информация за формиране на продажната цена
на вътрешния пазар, както и доказателства за телефонни разговори за договаряне
на цената.
За нито едно от посочените обстоятелства жалбоподателя не е уведомен преди
издаване на крайното решение, нито са изискани обосновка и допълнителни
доказателства във връзка с констатираните „несъответствия“ и „липсващи“
документи.
Отделно, интерпретацията на представените в хода на проверката документи е
неправилна.
Обстоятелството, че не са представени уведомления от изпращача, както и
на представена справка за осъществената кореспонденция между страните по
договора и проведените телефонни разговори с доставчика не може да се тълкува
във вреда на дружеството, тъй като не е спазено условието изисканата информация
да бъде съобразена с възможностите на лицето, което се извежда от практиката на
СЕС по дело С-263/06.
Наред с това, ирелевантно за определянето на митническата стойност и към
проверката за нейната достоверност е обстоятелството, че в представения
коносамент /товарителница за океански превоз или мултимодален превоз/ № MAEU
********* липсва позоваване на договора с доставчика. Съгласно чл.103 и чл.108,
ал.1 от Кодекса за търговското мореплаване /КТМ/, коносаментът е едностранно
издаден от превозвача превозен документ, който удостоверява наличието и
съдържанието на превозния договор. Освен доказателство за наличието на превозен
договор, с издаването на коносамента се доказва и приемането на посочения в
него товар. Съдържанието на коносамента е регламентирано с разпоредбата на
чл.110 от КТМ, в която липсва изискване за вписване на указание за договора за
продажба. В случая, представения коносамент отговаря на посочените изисквания и
предвид удостоверителната му функция по чл.117, ал.1 от КТМ – че товарът,
означен в него е приет за превоз и се намира вече на кораба, неизпълнението на
т.5d от договора с доставчика може да има значение само за страните по договора
– при спор за доставените количества, но не е обстоятелство, което може да
породи и обоснове съмнения в достоверността на договорената стойност.
Относно застраховката на стоката по коносамент № MAEU *********
от 27.11.2017г., в хода на административното производство жалбоподателят е
депозирал справка от застрахователя „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, видно от която
през м.11.2017г. са застраховани 112 метрични тона на цена 588,00 $, като
застрахователната премия е 79,03 $. От мотивите на обжалваното решение не
става ясно какво налага представянето на полицата и по каква причина
изготвената от застрахователя справка не е кредитирана, при положение че от
митническите органи не се оспорва изпълнението на изискването на чл.71, пар.1,
буква д), т.i) от МК.
От жалбоподателя не е изискана и обосновка за това, че във фактурата от
27.11.2017г., представена при вноса, е посочен № на договор, какъвто не е
представен. В тази връзка в проведеното съдебно заседание на 24.10.2018г.
жалбоподателят представя писмо от производителя от 27.03.2018г., според
което посоченият във фактурата договор е вътрешния номер, под който системата
съхранява поредността на записа. Освен това, обстоятелството, че фактура
37637244/27.11.2017г. е свързана именно с договора от 08.11.2017г. се
установява от представената проформа фактура от 08.11.2017г. (цитирана във
фактурата), издадена именно въз основа на договор BUL/SV/171108/250/1 от
08.11.2017г.
Не може да се тълкува във вреда на жалбоподателя и обстоятелството, че не е
представил износната декларация. Износната митническа декларация не е документ,
който според МК удостоверява действителната договорена или реално платена цена.
Съгласно чл.5, т.12) от МК митническата декларация е актът, с който дадено лице
изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на
стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични
мерки, които следва да бъдат приложени. Жалбоподателят не е титуляр на режима
„износ“ по смисъла на чл.5, т.35) от МК, освен това приемането на износната
декларация по чл.172 от МК - поради естеството ѝ на едностранен акт, не
представлява „решение“ по смисъла на чл.5, т.39 от МК – Решение от 15 септември
2011г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т.35.
Не е ясно и с каква цел е изисквана информация за цената, на която стоката
се реализира на вътрешния пазар, при положение че от значение за определяне на
митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията
на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение
митническата територия на Съюза.
Основателно е оплакването в жалбата и за това, че митническите органи не са
извършили изискуемия от чл.141 от Регламента за прилагане анализ и съответно не
са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице.
Както е видно от представената по делото справка за декларирани и приети
стойности, цената от 1,45лв. за кг. е изчислена спрямо количеството и
стойността на стоката по декларацията на „Глобъл Линкс“ ЕООД. Не е извършен
анализ на условията по двете доставки съгласно Incoterms 2010 – CIF по
декларацията от 19.01.2018г. (Cost,
Insurance and Freight – т.е включваща застраховка и транспортни разходи)
и FOB (Франко борд – при което
купувачът има задължението да сключи договор с превозвача, като същевременно
трябва да заплати всички такси по транспортирането, застраховката,
разтоварването от кораба, митническите по формалности по товарния внос, както и
разходите по доставката до крайното местоназначение) и съответно как
това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на разликата в
договорените количества (224,000 тона от „Милки груп био“ЕАД и 43, 200
тона от „Глобъл линкс“), на търговската марка и качеството на стоките – каквото
е изискването на чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за изпълнение. Липсва анализ и
във връзка с различния производител на стоките по двата вноса – обстоятелство
което по арг. от чл.141, пар.5 от Регламента за изпълнение е без съмнение
релевантно. Не е анализиран и факта, че договорите с двете дружества са сключвани
по различно време, при което не е изследвано по какъв начин се е променяла
цената на стоката за период от 3 месеца - от 07.08.2017г., когато е сключен
договора с „Глобал линкс”ЕООД до 8.11.2017г. от когато е договора с „Милки груп
био”ЕАД.
Неправилно сходството на стоките е обосновано и с анализните сертификати
към двата вноса. Видно от удостоверението за анализ, издадено от ФЕЛДА ИФФКО
СДН БХД, стоката по процесния внос представлява рафиниран, филтриран и обезмирисен палмов
олеин IFFCO TRISTAR, а според митническата декларация на „Глобъл линкс“ и
приложените към нея търговски документи, стоката, предмет на този внос е палмов
олеин – RBD рафиниран, избелен,
дезодориран. При сравнение на данните от удостоверенията за анализ на
стоката, представени при двата вноса, се установява следното:
|
характеристики |
метод на изпитване |
мерни единици |
резултат |
|
|
Милки груп био ЕАД |
Глобъл Линкс ЕООД |
|||
|
свободни мастни киселини |
AOCS Ca 5a-40 |
% |
0,068 |
0,054 |
|
влага и летливи вещества |
AOCS Ca 2b-38 |
% |
0,023 |
0,034 |
|
Цвят червено |
AOCS Cd 13е-92/MPOB P4.1 |
|
2,5 |
2,8 |
|
Йодно число |
AOCS Cd 1b-92 |
% |
57,5 |
56,21 |
|
точка на топене |
AOCS Cc 3-25 |
°C |
18,8 |
22,4 |
Разликите в стойностите, получени при изпитване с идентични методи не е
несъществена като липсва анализ, в т.ч. чрез използване на специални знания на
вещо лице, за това как тези стойности се отнасят към качеството на стоките и
изпълнението на изискването по чл.1, пар.2, т.14 от Регламента за прилагане да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Основателно
е оплакването в жалбата и за това, че не е извършен анализ и липсва обосновка,
че продажбите са на същото търговско равнище. Макар и в двата случая да се
касае за продажби на едро, това не е достатъчно за да се обоснове сходство,
предвид наличието на съществена разлика между договорените количества: 224 тона
от „Милки груп био“ЕАД и 43,200 тона „Глобъл линкс“, както и предвид
установеното в административното производство обстоятелство, че за периода м.01
– м.11.2017г. пазарният дял на жалбоподателя на допуснатите до свободно
обращение стоки е 83%, а за м.12.2017г. е 100% - обстоятелство, което безспорно
е относимо към преценката за това дали стоките са в продажба на същото
търговско равнище. Всъщност, с оглед относителния пазарен дял на жалбоподателя
по-скоро това изискване не изглежда да е спазено, поради което митническите
органи е следвало да вземат предвид разликите и да извършат корекциите по
чл.141, пар.2 от Регламента за прилагане, което условие също не е изпълнено. Неправилно
в подкрепа на съмненията за действителността на декларираната митническа
стойност са съобразявани и статистическите данни за митническата стойност на
стоки по код КН 15119099 с произход Малайзия от сайта на Европейската комисия и
на PALM OIL ANALYTICS. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
ответната страна неправилно интерпретира тълкуването, дадено от СЕС с Решение
16 юни 2016г., ЕURO 2004, С-291/15. С това решение Съдът на ЕС е приел, че член
181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на
внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на сходни стоки,
когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в
сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Информацията,
съобразявана в случая не отговаря на това условие, тъй като няма как от
посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка
дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки – липсват
данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското
равнище. От тълкуването на дефиницията по чл.1, пар.2, т.14) от Регламента за
прилагане следва, че тарифното класиране на стоката и условията на доставка не
са сред критериите, по които може да се установи сходство на стоките. Данните
относно периода 2013г. – м.септември 2017г. са неотносими, тъй като не е
изпълнено изискването на чл.74, пар.2, буква б) от МК сходните стоки да са
изнесени в същия или в приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на
остойностяване. Данните относно стойността на внесените количества в други
държави членки, без съответен анализ на потреблението в съответната държава и
търговското равнище, на което се търгуват стоките, също не изпълняват
изискването по чл.141, пар.1 от Регламента за прилагане и поради това не могат да
бъдат съобразявани.
По така изложените съображения съдът приема, че от страна на митническите
органи не е обосновано приложението на чл.140, вр.чл.141 от Регламента за
прилагане, вр.чл.74, пар.2, буква б) от МК, поради което като не е приел декларираната
договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава по декларация
на трето лице, началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен
административен акт.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co.
Deutschland, C‑256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че митническите органи не са обосновали
съмненията относно декларираната от жалбоподателя договорна стойност на стоката
съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от
материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на
договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141 §1 и §2 от
Регламента за изпълнение и чл. 74, §2, б. б) във връзка с чл. 1, § 2, т.14 от
МКС.
Представените
митническа декларация за стоки за износ, писмо на директор на отдел в ОЛАФ ОСМ
(2018) 18661 от 03.09.2018 г. не променят посочените изводи. Не са налице
доказателства, че проверката, извършвана от ОЛАФ е приключила с окончателен
доклад, който да се ползва с доказателствена сила на официален документ по
смисъла на чл.179 ГПК. Тези доказателства не са относими към основанията за
приложението на вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл.
74, §2, б. б от МКС.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесните стоки и е определил нова по декларация на трето лице,
без да обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане,
началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да се отмени.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание
чл.143 АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените разноски в
общ размер на 1330лв., от които 50лв.-държавна такса, 200лв.-депозит за вещо
лице и 360лв.-адвокатско възнаграждение за всяка инстанция с ДДС. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет, като в съответствие с
разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е начислен ДДС върху възнаграждението по
наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение. В случая адвокатското възнаграждение, договорено и платено, за
процесуално представителство при предходното разглеждане на делото, пред ВАС и
пред настоящата инстанция съответства на предоставената правна помощ и
действителната и фактическа сложност на делото, като е съобразено с минималния размер, установен в
наредбата.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег.№ 32-78859/16.03.2018г. към MRN
18BG002005H0001107/23.01.2018г. на началника на Митница-Варна.
ОСЪЖДА Агенция Митници -
Териториална дирекция Северна морска да заплати на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление гр.София, ***, представлявано от П.Д.П. направените
по делото разноски в размер на 1330 /хиляда триста и тридесет/лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: