Решение по дело №1510/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1229
Дата: 2 октомври 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040701510
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  1229                      от 02.10.2020 г.                          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                   Председател: Станимир Христов

                                                          Членове: 1. Диана Ганева

                                                                                    2. Галя Русева

 

при секретаря В. С.

и прокурора Дарин Христов,

като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1510 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).      

         Образувано е по касационна жалба от Г.Т.Т., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Т., със съдебен адрес:***, офис 3, против Решение № 144/05.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 257/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба, серия Г № 0013604 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.638, ал.1, т.1 вр.чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв.

         С касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и необосновано, както и че е нарушен принципът ne bis in idem, тъй като касаторът е наказан за едно и също деяние, извършено в един и същи ден, при една и съща фактическа обстановка три пъти. Иска се отмяна на решението и отмяна на електронния фиш.

         В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, редовно уведомен, не претендира разноски.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, макар и не по изложените в нея мотиви.

         С обжалваното решение Районен съд - Несебър е потвърдил електронен фиш серия Г № 0013604 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.638, ал.1, т.1 вр.чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв.

Видно от описана в ел.фиш фактическата обстановка, на 25.01.2020 г. в 10:27 часа в Обл. Бургас, Общ. Несебър, на главен път І-9 на 205 км., като собственик на МПС – Фолксваген Пасат с рег.№ А3155НР, което е регистрирано в Р България и не е спряно от движение, касаторът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; нарушението е установено с АТС САИРН m*Spee Det 2D.

          За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението и неговото авторство е безспорно установено. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство за контрол, чиято изправност се установява от представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а от представената справка от страницата на Гаранционния фонд се установява безспорно, че към процесната дата – 25.01.2020 г., Т. е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ А3155НР, негова собственост, т.е. че не е изпълнил задължението си по чл. 483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, която норма задължава всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

            По делото е безспорно установено, че касаторът е собственик на МПС – Фолксваген Пасат с рег.№ А3155НР, поради което е имал задължението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, както и че към дата 25.01.2020 г. това задължение не е било изпълнено. Съгласно чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, на което основание е санкциониран касаторът с процесния ел.фиш, на физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. Изпълнителното деяние в хипотезата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ е  бездействие, а именно – липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

          В случая, обаче, видно от описателната част на издадения ел.фиш, нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство. В този случай приложение следва да намери нормата на чл. 638, ал.4 КЗ, която гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Нормите на чл.638, ал.1, т.1, вр. с чл.461, т.1 от КЗ, които са описани в електронния фиш, не съдържат посоченото по-горе основание. Именно санкционната хипотеза на чл.638, ал.4 от кодекса би била основание за издаване на електронен фиш, а тази норма очевидно не се съдържа в него. Изводът, че тази хипотеза е възможната правна квалификация за нарушение, установено с такова автоматизирано средство, се обосновава от факта, че само в тази разпоредба е предвидена възможност за установяване на нарушения от съответния вид по този начин. Допълнителен аргумент за изискуемост на тази правна квалификация се извежда и от систематичното и логическо тълкуване на текста на чл.638 от КЗ. В чл.638, ал.2 от КЗ е предвиден по-тежко наказуем състав на нарушение в случаи на повторност по чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ, а в текста на чл.638, ал.6 от КЗ се съдържа квалифициран /по-тежко наказуем/ състав на нарушение по ал.4. Следователно, текстът на чл.638, ал.4 от КЗ е възможната санкционна хипотеза, при която на собственика на съответното превозно средство се налага глоба или имуществена санкция /в зависимост от субекта-физическо лице или едноличен търговец, респективно юридическо лице/ за нарушение като процесното, установено с автоматизирано техническо средство /система/. В противен случай, законът нямаше да съдържа текстовете на ал.4, още по-малко на ал.6.

Както е известно, повторността е правен институт и на административно-наказателното право. Легалната дефиниция на повторно нарушение се съдържа в текста на § 1, т.51 от ДР на Кодекса за застраховането, според която „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. При положение, че нормата на чл.638, ал.6 от КЗ предвижда отговорност за повторно нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, очевидно текста на ал.4 има характер на самостоятелен санкционен състав, поради което законодателят е предвидил и по-тежко наказуем състав за повторно осъществено нарушение от същия вид, още повече, че повторните нарушения по чл.638, ал.1, т.1 и т.2 от КЗ се наказват съгласно друга норма - чл.638, ал.2 от КЗ.

Обобщено, в процесния електронен фиш не се сочи правилната приложима правна квалификация за издаването му, а именно - чл.638, ал.4 от КЗ.

Наред с това, допуснатото нарушение е неправилно описано /ЕФ не съдържа посочване на изпълнителното деяние по ал.4 на чл.638 от КЗ, което е „управлява“/. В обстоятелствената част на електронния фиш никъде не е отразено обстоятелството дали нарушението се изразява само в липсата на сключена валидна застраховка към съответния момент, или в това, че описаният автомобил е бил УПРАВЛЯВАН. Както е известно, нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ указва, че всеки притежател на МПС е длъжен да сключи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но отговорността при несключването е предвидена в отделни санкционни норми, в чийто състав са включени различни обстоятелства. В този смисъл, нормата на чл.638, ал.4 от КЗ допуска да се издаде електронен фиш за нарушение, изразяващо се в липса на такава задължителна застраховка, но само при управление на моторно превозно средство. Процесният електронен фиш не съдържа описание на този факт и не става ясно дали на собственика се вменява отговорност за управлението на превозното средство, без да е сключена преди това застраховка „Гражданска отговорност“, или само поради факта, че в качеството си на собственик не е предприел необходимите действия, с оглед сключването на тази застраховка. Несъмнено, ЕФ следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени в състава на нарушението, в противен случай се нарушава правото на защита на подведения под отговорност субект да разбере какво му се вменява. В случая, тази неяснота се онагледява и от начина, по който е описано вмененото нарушение. В този смисъл, електронният фиш е издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон.

          При разглеждане на жалбата предходният съдебен състав не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита, и е обсъдил подробно фактическата обстановка, установена по делото, но с потвърждаване на оспорения ЕФ съдът не е приложил правилно материалния и процесуалния закон.

            В заключение, обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно по изложените по-горе мотиви. Това налага същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който ЕФ бъде отменен.

Разноски по делото не се претендират и не се присъждат такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК и чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав

 

Р Е Ш И:

   ОТМЕНЯ Решение № 144/05.06.2020 г., постановено по а.н.д. № 257/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:  

               ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба, серия Г № 0013604 на ОД на МВР – Бургас, с който на основание чл.638, ал.1, т.1 вр.чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ на Г.Т.Т., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв.

 

   РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  

                   2.