№ 17899
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110116714 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от ............ с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
вр.чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника Н. Х. Д. да заплати сумата от 181,26 лева,
представляваща застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено
от ищеца въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за вреди,
причинени на 26.10.2022 г. от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС, след
причиняването на които напуска мястото на произшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от 21.03.2025 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен по отношение на собственика и водачите на лек
автомобил „......“ с рег. №....., по силата на който е поел задължение да плати застрахователно
обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно
събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на тези си задължения платил
застрахователно обезщетение по щета №********** в общ размер на 156,26 лева на
собственика на увредения автомобил „.“ с рег. №..., за причинените му на 26.10.2022 г. вреди
от виновно, противоправно поведение на ответника при управление на лек автомобил „......“
с рег. №...... След причиняване на деликта ответникът е напуснал местопроизшествието
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Счита, че има право на
регресен иск срещу ответника до размера на платеното застрахователно обезщетение с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, поради което претендира същото. След
отправена покана за доброволно възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение,
твърди, че не е постъпило плащане по него от страна на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
представя платежно нареждане за сумата 231,26 лева в полза на ищеца от 09.05.2025 г.
С допълнителна молба преди първото по делото съдебно заседание ищецът посочва, че
исковата претенция е заплатена в претендирания размер ведно със сумата за държавна такса,
но поддържа, че ответникът е дало повод за завеждане на делото, поради което претендира и
1
присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на 500, ал. 1 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има регресно право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски , когато виновния водач е напуснал мястото на настъпване на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден
договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност” между него и ответника, в
срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит
риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на
застрахования при ищеца водач, че в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в
предявения размер, че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, както и че е поканил ответника да възстанови сумите. Правото на
ищеца да получи плащане от деликвента предполага и установяване по безспорен и
категоричен начин осъществяване на фактите от състава на деликта – виновно и
противоправно действие (или бездействие) на деликвента, в резултат на което да са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди за увредения като вината се
предполага до доказване на противното съгласно на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже, че след
настъпване на произшествието е изчакал идването на органите за контрол на движение по
пътищата или че е погасил задължението чрез плащане.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им
сочат и събраните по делото писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за
ПТП, Писмо от МВР, Нказателно постановление уведомление за щета, доклад по щета,
покана по регресна претенция, преводно нареждане, писмо – покана до ответника и обратна
разписка/, както и извършеното от ответника плащане на сумата от 231,26 лева, за което са
приети доказателства по делото, което от своя страна съставлява извънсъдебно признание за
наличието на дълг на посоченото основание.
Установява се от събраните писмени доказателства, че на 09.05.2025 г., т.е. в хода на
процеса, ответникът е заплатил сума в размер на 231,26 лева, представляваща
претендираното от ищеца вземане, което обстоятелство на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
следва да бъде взето предвид при постановяване на решението. Предвид това исковата
претенция подлежи на отхвърляне поради плащане на претендираната сума изцяло в хода на
процеса.
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Обстоятелството, че исковата претенция за главницата следва да се отхвърли поради
плащането й в хода на процеса, не освобождава ответника от отговорността му за разноски.
Неприложимостта на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е обусловена от причината, поради
която исковите претенции са частично отхвърлени, а именно ответникът, който е дал повод
за завеждане на делото, е платил задължението си към ищеца след депозиране на исковата
молба. В този смисъл е тълкуването в определение № 843/ 17.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6176/
2014 г., ІV г.о., ВКС и определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 245/ 2012 г., IV г.о., ВКС.
Не е спорно, че ответникът е възстановил на ищеца сумата за държавна такса за образуване
на производството, поради което на ищеца следва да се присъди единствено юрисконсултско
възнаграждение, чиито размер съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл.
2
25 НЗПрП определя на 100.00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..... със седалище и адрес на управление: гр. ...... против Н.
Х. Д. ЕГН ********** с адрес: ....... иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, вр.чл.45
ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата 181,26 лева, представляваща
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз
основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за вреди, причинени
на 26.10.2022 г. от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС, след причиняването на които
напуска мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, ведно със законната лихва от 21.03.2025 г. до окончателното изплащане като
погасен чрез плащане в хода на процеса на 09.05.2025 г.
ОСЪЖДА Н. Х. Д. ЕГН ********** с адрес: ....... да заплати на ..... със седалище и
адрес на управление: гр. ...... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 100,00 лева – разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3