Решение по дело №226/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 146/12.07.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 586/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал С. Т. М. от Г.К. за виновен в това, че на 08.06.2012 год. в Г.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество - марихуана, с нетно тегло 0.5893 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент „тетрахидроканабинол” – 2.5 тегловни процента, поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1, във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.59 от НК, от така наложеното наказание „лишаване от свобода”, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият С. Т. М. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 235/08.06.2012 год. в РУП – К.; времето през което е бил задържан за срок до 72 часа с Постановление вх.№ 1107/08.06.2012 год. на Районна П.- К.; и времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с Определение №5/11.06.2012 год. по Ч.н.дело № 561/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, считано от 11.06.2012 год. На основание чл.354а ал.6, във вр. с ал.3 от НК, с присъдата съдът е отнел в полза на Държавата вещественото доказателство – марихуана, с нетно тегло 0.4890 грама, предадена на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР-НОП” с Писмо рег.№ ДИ-434 от 18.06.2012 год. на РУ „Полиция” - К.. Осъдил е подсъдимия С. Т. М. да заплати по сметка на Районен съд - Г.К. направените по делото разноски, в размер на 98.00 лв.

Присъдата е обжалвана от служебно назначения защитник на подсъдимия С. Т. М. от Г.К., като във въззивната жалба се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо, с оглед минималното количество на държаното наркотично вещество, както и с оглед на ниския процент на наркотичнодействащия компонент. Твърди се също, че наказанието не е съобразено с изключително тежкото семейно и материално състояние на подсъдимия. Моли въззивната инстанция да измени обжалваната присъда, като бъде намален размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата така, както е предявена, и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, с оглед и на обстоятелството, че при индивидуализиране на наказанието съдът е приложил разпоредбите на чл.55 от НК. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с жалбата не се сочат нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Т. М. е роден на **.**.**** год. в Г.К., постоянно живее в същия град, не е женен, без образование е, безработен, многократно осъждан. По местоживеене се ползва с лоши характеристични данни.

На 07.06. срещу 08.06.2012 год. на територията на Г.К. се провеждала специализирана полицейска операция по предотвратяване разпространението на наркотични вещества, поради което същата вечер били извършвани проверки на лица, склонни към употреба на наркотични вещества. Около 01.00 часа на 08.06.2012 год. полицейските служители – свидетелите Б. и П., които се намирали пред Дома на културата в Г.К., видели как някакво лице завило зад храстите в градинката. Двамата свидетели се отправили в същата посока и спрели лицето, като установили, че това лице е подсъдимия С. М.. Полицейските служители попитали подсъдимия М. дали държи забранени от закона вещи, при което той признал, че има в себе си „трева”. На место били извикани дежурна оперативна група и дознател. Бил извършен личен обиск на подсъдимия, при който същия бил поканен да предаде такива предмети. Подс.М. извадил от джоба на панталона си калъф за лични документи и го предал на полицейските служители, като обяснил, че намиращото се в калъфа вещество е за негова лична употреба. В калъфа била намерена завита в къс хартия зелена суха листна маса, която при проведения полеви тест реагирала на марихуана. Със Заповед за задържане на лице рег.№ 235/08.06.2012 год. подс.М. бил задържан на основание чл.63 ал.1 т.1 от ЗМВР за времето от 01.00 часа до 17.45 часа на 08.06.2012 год.

Видно от писменото заключение на назначената на досъдебното производство физико- химическа експертиза, представеният за изследване обект представлява високорисково наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0.5893 грама, със съдържание на наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол” – 2.5 % тегловни.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.М., направено в хода на съкратеното съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия – обясненията на подс.М.; показанията на свидетелите П. П. и Б. Б.; Протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 08.06.2012 год. с фотоалбум към него, одобрен по реда на чл.164 ал.3 от НПК от съдия от Районен съд – К. с Разпореждане от 08.06.2012 год. по Ч.н.дело № 552/2012 год. по описа на същия съд; Протокол за оглед на веществени доказателства от 08.06.2012 год. с фотоалбум към него; Протокол № 239/08.06.2012 год. от извършена съдебна физико-химическа експертиза от вещото лице Ц. Т.; Заповед за задържане на лице рег.№ 235/08.06.2012 год.; Справка за съдимост на подс.С. М.; Характеристична справка на подсъдимия; Писмо рег.№ ДИ - 434/18.06.2012 год. на РПУ – К. до ЦМУ, отдел „МРР-НОП”, за изпращане за съхранение на наркотично вещество – марихуана, иззета като веществено доказателство по досъдебното производство; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс.М..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 354а ал.3 т.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 08.06.2012 год. в Г.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество- марихуана, с нетно тегло 0.5893 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент „тетрахидроканабинол” – 2.5 тегловни процента, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, - не се спори по същество от подсъдимия, че на инкриминираните дата и място е държал високорисково наркотично вещество – марихуана, както и че за това не е имал надлежно разрешително по ЗКНВП, като по отношение на осъществяването на деянието от подсъдимия от обективна страна първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни. С други думи, по безспорен начин са установени авторството на деянието, начина, времето и мястото на извършването му, както и формата на умисъла на подсъдимия при осъществяване на престъплението от субективна страна – при пряк умисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Всъщност, единственото оплакване на жалбодателя касае справедливостта на наложеното му наказание „лишаване от свобода”, което подсъдимият и защитникът му намират за завишено по размер.

Настоящата инстанция намира оплакването на подс.М. за явна несправедливост на наложеното му от първоинстанционния съд наказание, за неоснователно. За да определи и наложи посоченото по-горе наказание на подсъдимия М., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства пълните му самопризнания, вкл. и направените такива още на досъдебното производство, изразеното разкаяние за извършеното и много малкото количество високорисково наркотично вещество - марихуана, държано от подсъдимия, както и ниското съдържание на активен наркотичнодействащ компонент „тетрахидроканабинол”; а като отегчаващи такива - миналите осъждания на подсъдимия и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК, като е счел, че условията на чл.55 ал.1 от НК са по-благоприятни за подсъдимия от разпоредбите на чл.58а ал.1 – 3 от НК, съдът е намерил, че и най-лекото наказание, предвидено в закона за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко, поради което е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, налагайки на подс.М. наказание под предвидения за това престъпление минимален размер на наказанието „лишаване от свобода”, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца. Така определеното наказание съдът е постановил да бъде изтърпяно от подсъдимия М. ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор, поради наличието на пречка за приложението на института на условното осъждане – миналите осъждания на подсъдимия на наказания „лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ характер. Прилагайки разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, първоинстанционният съд е приел, че с оглед тежкото имотно състояние на подсъдимия, не следва да му бъде налагано кумулативното по-леко наказание „глоба”, предвидено в състава на чл. 354а ал.3 т.1 от НК, наред с наказанието „лишаване от свобода”. Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подс.М. наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същото е напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същото не е явно несправедливо и не са налице основания за неговото намаляване. Правилно съдът е приспаднал от така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” времето, през което същият е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице рег.№ 235/08.06.2012 год. в РУП – К.; времето през което е бил задържан за срок до 72 часа с Постановление вх.№ 1107/08.06.2012 год. на Районна П.- К.; и времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” с Определение №5/11.06.2012 год. по Ч.н.дело № 561/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, считано от 11.06.2012 год., на основание чл.59 ал.1 и 2 от НК. В съответствие със закона – чл.354а ал.6 от НК, съдът е постановил отнемане в полза на Държавата на държаното от подс.М. без надлежно разрешително високориското наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0.4890 грама /остатък след изследването/, което е било предадено за съхранение на Агенция „Митници” – ЦМУ, отдел „МРР-НОП”, с писмо рег.№ ДИ - 434/18.06.2012 год. на РПУ – К. /и за което впоследствие, след внасяне на обвинителния акт в съда, е бил съставен приемателно-предавателен протокол № 24522/18.07.2012 год., представен в първоинстанционното съдебно производство/. В съответствие с изхода на делото, правилно подсъдимият е бил осъден да заплати по сметка на първоинстанционния съд направените по делото разноски, в размер на 98.00 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 146/12.07.2012 год. по Н.о.х.дело № 586/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.