РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 11.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д.
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №602 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно
основание по чл.233, ал.1, по чл.232, ал.2 и по чл.92 ЗЗД.
Ищецът “Изкуство-ДВ” ЕООД гр. Русе, в несъстоятелност, представляван от
синдика И.Х.Г., твърди, че с решение №243/03.12.2013г. по т.д.н. №145/2013г. на
Окръжен съд – Русе на основание чл.710 ТЗ дружеството е обявено в
несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му. В масата на
несъстоятелността е включена и производствената база на дружеството, намираща
се в гр. Русе, ул. “Адмирал Рождественски” №2, представляваща терен ПИ с
идентификатор 63427.3.122 с обща площ 25892.00 кв.м., заедно с построените в
него производствени, складови и административни сгради. По силата на договор за
наем от 22.05.2017г. предоставил на “Аутокеар” ЕООД за временно и възмездно
ползване производствено помещение, представляващо сграда с идентификатор
63427.3.122.29 със застроена площ 204.00 кв.м., намираща се в производствената
база на наемодателя, срещу месечна наемна цена в размер на 385.00 лв, платима, съгласно
чл.6, ал.2 от договора до 2-ро число на текущия месец. За времето от
22.07.2017г. до 09.01.2018г. наемателят не е заплатил дължимата наемна цена,
поради което и на основание чл.17, ал.2 от договора за наем с нотариална покана
рег. №142, том I, акт 7 от 10.01.2018г. на русенския нотариус Л Ш едностранно прекратил
договора за наем и поканил наемателя в 5-дневен срок от получаване на поканата
да предаде имота на наемодателя. Срокът е изтекъл на 15.01.2018г., но
наемателят не е върнал наетия имот и към датата на предявяване на иска
продължава да упражнява фактическа власт върху него без основание. Съгласно
чл.19, ал.2 от договора за наем, ответникът дължи неустойка, равна на наемната
цена за съответния период, увеличена с 50 %, като дължимата неустойка за
периода от 16.01.2018г. до 29.01.2018г. или за 14 дни е в размер на 260.80 лв.
Според уговорката в чл.19, ал.1 от договора за наем при забава за плащане на
наемната цена, наемателят дължи и неустойка в размер на 0.12 % от дължимата
сума за всеки ден забава. Към момента на прекратяване на договора за наем
неустойката, дължима по силата на чл.19, ал.1 от договора за наем или за
периода от 22.08.2017г. до 15.01.2018г. е в общ размер 239.79 лв. Моли съда да
осъди ответника да опразни и да му предаде наетото производствено помещение,
представляващо сграда с идентификатор 63427.3.122.29 със застроена площ 204.00
кв.м., намираща се в производствената база в гр. Русе, ул.“Адмирал
Рождественски” №2, както и да му заплати сумата общо 2649.09 лв, представляваща
2148.50 лв наемна цена за времето от 22.07.2017г. до 09.01.2018г. по чл.6 от
договора за наем на описания по-горе недвижим имот, 239.79 лв неустойка по
чл.19, ал.1 от договора за наем, 260.80 лв неустойка по чл.19, ал.2 от договора
за времето от 16.01.2018г. до 29.01.2018г., заедно със законната лихва върху
цялата дължима сума, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира за
разноски.
Ответникът “Аутокеар” ЕООД гр. Русе, представляван от управителя В В В, се явява лично в съдебно заседание при разглеждане на
делото и заявява становище за основателност на иска по чл.233, ал.1 ЗЗД за
предаване държането на наетия имот, както и на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане
на наемна цена, но само за периода от 22.07.2017г. до 22.09.2017г. – за два
месеца. Оспорва иска за заплащане на неустойка по чл.92 ЗЗД във вр. с чл.19,
ал.1 и ал.2 от договора за наем от 22.05.2017г.
По делото са представени писмени
доказателства и е назначена икономическа експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Страните по делото са сключили на 22.05.2017г. писмен
договор за наем на недвижим имот, съгласно който “Изкуство-ДВ” ЕООД в несъстоятелност е
предоставил на “Аутокеар” ЕООД за временно и възмездно
ползване производствено помещение, представляващо сграда с идентификатор
63427.3.122.29, със застроена площ 204 кв.м. намираща се в производствената
база на наемодателя в гр. Русе, ул. “Адмирал Рождественски” №2, при месечна наемна цена 385 лв,
платима в брой или по банков път до 2-ро число на текущия месец. Договорът е
сключен за срок от 6 месеца, считано от 22.05.2017г. до 21.11.2017г. Страните
са се споразумели, че в 5-дневен срок след изтичане на срока на договора, ако
действието му не е продължено или след прекратяване на договора по друг начин,
наемателят е длъжен да предаде имота на наемодателя - чл.5. Съгласно чл.19,
ал.1 от наемния договор, при забава за плащане на наемната цена наемателят
дължи неустойка в размер на 0.12 % от дължимата сума за всеки ден забава, а
съгласно ал.2 - ако след прекратяване на договора наемателят не върне имота в
срока по чл.5, той дължи за периода на забавата неустойка, равна на наемната
цена за този период, увеличена с 50 %. Договорът е подписан от двете
страни по наемното правоотношение и не е оспорен.
По
делото няма спор относно обстоятелството, че с изтичане на наемния срок
-21.11.2017г. наемателят не е предал имота на наемодателя и е продължил да го
ползва с негово знание и без противопоставяне, поради което наемният договор се
счита продължен за неопределено време, съгласно чл.236, ал.1 ЗЗД.
След
документална проверка в счетоводството на ищеца и въз основа на предоставени от
ТД на НАП-офис Русе ДДС-дневници за покупки на ответното дружество,
икономическата експертиза установява, че наемателят е заплатил наемната цена
срещу издадени му фактури за периода от 22.05.2017г. до 21.07.2017г., след
което преустановил плащанията по договора за наем.
От представените по делото фактури за наем №**********/14.08.2017г. за периода
22.07.2017г.-21.08.2017г., №**********/05.09.2017г. за
периода 22.08.2017г.-21.09.2017г., №**********/05.10.2017г. за периода
22.09.2017г.-21.10.2017г., №**********/06.11.2017г. за периода 22.10.2017г.-21.11.2017г., №**********/05.12.2017г. за периода 22.11.2017г.-21.12.2017г., както и от заключението на вещото лице се
установява, че размерът на задължението на ответника за наемна цена по договора
за наем от 22.05.2017г. възлиза на 1925 лв общо. Вещото лице установява още, че
посочените неплатени фактури са осчетоводени от ищеца като общо задължение на
наемателя “Аутокеар” ЕООД. В счетоводството на “Аутокеар” ЕООД същите на са описани, респ.
осчетоводени, видно и от данните в приложените към заключението заверени копия
от дневниците за покупки на ответното дружество.
В цит.
по-горе чл.19, ал.1 от наемния договор страните са уговорили неустойка при
забава в плащането на месечната наемна цена. От заключението на икономическата
експертиза се установява, че за периода от падежа на всяка фактура, считано от следващия ден (3-то число) до 14.01.2018г., вкл.,
размерът на неустойката, изчислен на принципа, уговорен от страните в чл.19,
ал.1 от договора, възлиза на 239.79 лв.
Поради неплащане на дължимата
наемна цена наемодателят е упражнил правото си по чл.17, ал.1, т. 2 от договора
и е прекратил едностранно същия без предизвестие. С нотариална покана, връчена
на 10.01.2018г. на управителя ответното дружество лично, ищецът-наемодател го е
уведомил, че прекратява едностранно без предизвестие наемното правоотношение с
него поради неплащане на дължимата наемна цена за повече от пет последователни
месеца. Изискал е от наемателя да освободи и да му предаде наетия обект.
Установено е, че наетият имот не е върнат на наемодателя
след прекратяване на договора, считано от 16.01.2018г., както и към
29.01.2018г., датата на предявяване на иска. При това положение ищецът
основателно претендира ответникът да бъде осъден да му върне наетия имот. Искът
по чл.233, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
цит. по-горе чл.19, ал.2 от наемния договор, за периода от 16.01.2018г. до
29.01.2018г. ответникът дължи на ищеца неустойка, тъй като след прекратяване на
договора не е върнал имота в срока по чл.5. От заключението на експертизата се
установява, че размерът на неустойката за този период, изчислен съобразно
принципа, уговорен в чл.19, ал.2, възлиза на 260.80 лв.
При това
положение съдът намира, че ответното търговско дружество следва да бъде осъдено
за заплати на ищеца сумите 1925 лв неплатен наем за периода от 22.07.2017г. до
21.12.2017г., 239.79 лв неустойка по чл.19, ал.1 от договора за наем и 260.80
лв неустойка по чл.19, ал.2 от договора за наем или общо сумата 2425.59 лв,
заедно със законната лихва от предявяване на исковете - 29.01.2018г. до
окончателното изплащане. Искът по чл.232, ал.2 ЗЗД за разликата над 1925 лв до
2148.50 лв, представляваща неплатен наем за периода от 22.12.2017г. до
09.01.2018г. следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като от заключението
на експертизата е видно, че в счетоводството на ищеца – юридическо лице фактура
за сумата 223.50 лв не е издавана/описана и същата сума не е осчетоводена като
неплатено задължение на ответника.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи разноските по
делото на ищеца, които са в размер на 200 лв възнаграждение за вещо лице.
Съгласно
чл.78, ал.6 ГПК държавната такса по производството по иска по чл.233, ал.1 ЗЗД,
определена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК и по паричните искове възлиза
общо на 281.80 лв (184.80 + 97 лв) следва да се заплати от ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Аутокеар” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Згориград” №70, вх.2, ет.6, представлявано от
управителя В В В, ЕИК ********* да предаде на “Изкуство-ДВ” ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от
синдика И.Х.Г. ***, държането на производствено помещение, представляващо
сграда с идентификатор 63427.3.122.29, със застроена площ 204 кв.м. намираща се
в производствената база на наемодателя в гр. Русе, ул. “Адмирал Рождественски”
№2.
ОСЪЖДА “Аутокеар” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Згориград” №70, вх.2, ет.6, представлявано от
управителя В В В, ЕИК ********* да заплати на “Изкуство-ДВ” ЕООД, в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от
синдика И.Х.Г. ***, сумите 1925 лв неплатен наем за периода от 22.07.2017г. до
21.12.2017г., 239.79 лв неустойка по чл.19, ал.1 от Договор за наем от
22.05.2017г. и 260.80 лв неустойка по чл.19, ал.2 от договора за наем или общо
на исковете - 29.01.2018г. до окончателното изплащане, както и 200 лв разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.232, ал.2 ЗЗД за разликата над 1925 лв до 2148.50
лв, представляваща неплатен наем за периода от 22.12.2017г. до 09.01.2018г.
ОСЪЖДА “Аутокеар”
ЕООД със седалище и адрес на управление
в гр. Русе, ул. “Згориград” №70, вх.2, ет.6, представлявано от управителя В В В,
ЕИК ********* да заплати по сметка на Русенски районен съд 281.80 лв държавна
такса по производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: