РАЗПОРЕЖДАНЕ

тр. Сливен, 21.03.2018 г.

 

         СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6397/2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е образувано по предявена искова претенция с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.                                                                   В исковата си молба, ищцата поддържа, че за времето от 26.09.1973 год. до 26.12.1983 год. работила като учителка в ОВУ "Аргира Жечкова" гр. Сливен, като за периода от 26.09.1973 год. до 01.11.1979 год. не са й издадени удостоверения за трудов стаж и осигурителен стаж, нито е установила къде се намират или защо липсват разплащателните ведомости. Представя трудова книжка, видно от която в периода 26.09.1973 год. до 01.11.1979 год е работила като учителка в ОВУ "Аргира Жечкова" гр. Сливен и е получавала съответното трудово възнаграждение, но при отпускането на пенсия не й е зачетен осигурителен стаж от 1973 год. до 01.01.1979 год, като при предприетото служебно изясняване не е открит осигурителя и не са приети документи в осигурителни архив. С писмо на НОИ РБ, ТП Кюстендилна ищцата е посочено, че образец за трудов и осигурителен стаж не може да бъде издаден, тъй като търсеният осигурител Община Сливет, отдел "Просвета" - ОВУ "Аргира Жечкова" не е предал разплащателната документация за съхранение в отдел "Обединен осигурителен архив" с. Невестино към ТП на НОИ гр. Кюстендил. От Община Сливен я уведомили, че архива не е подреден и не могат да се открият ведомостите за периода 1973-1979 год. Сочи, че с установяването на търсения стаж би се увеличила пенсията й, поради което е налице и правен интере от воденето на производството.                                       Поискано е и е издадено от съда удостоверение, по силата на което ищцата да се снабди с друго такова от Община Сливен, от което да е видно, че документите, книжата, ведомостите за заплати за периода от 01.01.1973 год. до 01.11.1979 год., когато ищцата е придобила трудов и осигурителен стаж като, работейки учител в ОВУ "Аргира Жечкова" гр. Сливен, са изгубени или унищожени.                                                                 С писмо от 31.01.2018 год. на  Община Сливен е посочено, че търсеният период 1973-1979 год. е открит при пренареждане на архива и съставяне на нови регистри за наличните разплащателни ведомости. В писмо от 05.02.2018 год. на Община Сливен е посочено, че разплащателните документи на ОВУ "Аргира Жечкова" за периода 1973 год. -1979 год. включително се съхраняват при тях. С писмо отново от 05.02.2018 год. на Община Сливен е посочено, че последната, като правоприемник на Градски народен съвет Сливен,  удостоверява, че след справка документите, книжата и ведомостите за заплати за периода 01.01.1973 год. до 01.11.1979 год. на С.И.К. за трудов и осигурителен стаж, работеща като учител в ОВУ "Аргира Жечкова" Сливен, не са изгубени или унищожени, а се намират в стая 301 Архив на "Просвета", като наличието им е установено на 27.01.2018 год.                      С молба от 15.03.2018 год. от пълномощника по чл. 32, т.1 от ГПК на ищцата, е посочено че са запознати с писмата от Община Сливен, че от образуване на делото до настоящия момент има положителен за ищцата резултат, но ищцата желае да й бъдат възстановени направените по разноски. Направено е и искане за произнасяне по признанието на иска, ако съдът счете че има направено такова.                                                                 С гореизложеното съдът счита, че предявения установителен иск е недопустим, поради липсата на правен интерес от търсената с него защита, като съображенията затова са следните:                                                       Предявената от ищцата искова претенция е за установяване на трудов стаж по съдебен ред за периода от 26.09.1973 год. до 01.11.1979 год, като твърди, че стажът е положен в ОВУ "Аргира Жечкова".                     От данните по делото е видно, че разплащателните документи на ОВУ "Аргира Жечкова" за периода 1973 год. -1979 год. включително се съхраняват в Община Сливен. Ищцата е поискала да й бъде издадено удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, но такова не е представено, тъй като ведомостите не са изгубени или унищожени, а се съхраняват. Съгласно чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, стажът може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Следователно Законът допуска по съдебен ред да бъде установен трудовия стаж като факт, който има значение за издаване на предвиден от обективното ни осигурително право индивидуален административен акт. Законът изисква от ищцата да докаже правен интерес от иска чрез извеждането му от липсата на онези писмени доказателства, които са годни да установят трудовия стаж в административното производство.         Въпросният трудов стаж може да бъде доказан по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред само при наличие на писмено доказателство, че първичните документи са загубени или унищожени, а в случая разплащателните ведомости съществуват. Представянето на удостоверение по чл.5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, е обстоятелството, обуславящо правния интерес от иска и е предпоставка за неговата допустимост.

         По делото  се установява, че разплащателните ведомости на ОВУ "Аргира Жечкова" за периода 1973 год. -1979 год съществуват и не са загубени или унищожени. При това положение, за ищцата липсва правен интерес за установяване на стажа по съдебен ред.

         По отношение на направеното искане за разноски, съдът счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 78 от ГПК, поради което в рамките на това производство, ответникът не може да бъде осъден да заплати разноските, направени от ищеца.                                                                                                         По отношение на направеното искане за произнасяне от съда при признаване на иска, съдът счита, че не е налице такова признание от страна на ответника, както и че е са налице процесуалните предпоставки за такова произнасяне, предвид недопустимостта на иска с оглед нередовността на исковата молба - липса на уведомление по чл. 5 от ЗУТОССР.

Ръководен от гроното и на основание чл.130  ГПК, съдът

        

Р А З П О Р Е Д И:

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 24270/13.12.2017 год., подадена от С.И.К..

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за произнасяне на съда при признание на иска, като недопустимо.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6397/2017г. по описа на СлРС, КАТО НЕДОПУСТИМО.

 

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца.

 

Разпореждането подлежи на обжалване пред СлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

                                            

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: