Мотиви по
присъда № 24/23.09.2014 г. по нохд № 107/2014г. по описа на Военен съд -
Пловдив
От съвкупната преценка на
събраните и проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема
за установено следното:
Подсъдимият *** Г.С.Р. от военно
формирование ***,
завършил средно образование. На 22.08.2006 г. постъпил на служба в Българската
армия във военно формирование ***. От месец януари 2013 г. бил преведен на
служба във военно формирование ***. Проявил
се като много добър военнослужещ. Изпълнявал функционалните си задължения в пълен обем и срок. Умеел да работи в екип. Награждаван бил четири пъти с „***“. Не бил
наказван. Не е осъждан.
С Решение № 11/12.02.2014 г. на Военен съд – Пловдив
по анд № 18/2014г., влязло в законна сила на 28.02.2014г., бил признат за
виновен по чл.309, ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.
По време на службата си извършил следното:
След като постъпил на служба във военно
формирование***, подсъдимият *** Г.Р. заживял заедно със семейството си под
наем в жилище, намиращо се в гр.А.,
****, собственост на Б. Ж. А. от гр. А.. Тъй като собственичката живеела
в Г., тя упълномощила дъщеря си свидетелката Б.Н.А. от гр.А. да се грижи за
жилището. По тази причина *** Р. заплащал месечния наем на дъщерята. На
горепосочения адрес подсъдимият живял от месец октомври 2006 г. до месец май 2008 г., включително.
На 04.06.2008 г. подсъдимият сключил с Д.В.Г. договор
за наем на жилище, намиращо се в гр.А., кв.„*****. На този адрес *** Р. живял
под наем заедно със семейството си до месец февруари 2013 г., включително. От
месец март 2013 г.
се преместил да живее в гр. С., след като бил преведен на служба във военно
формирование***.
Тъй като живеел под наем, *** Р. решил
да се възползва от възможността да получава компенсационни суми за това, че
живее при условията на свободно договаряне.
За времето от 25.07.2009 г. до 09.08.2010 г. редът за картотекиране
на военнослужещите, които живеели при условията на свободно договаряне бил
определен в „Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния
фонд на Министерството на отбраната и в имоти, наети за отдаване под наем”,
издадена от министъра на отбраната. Картотекиране на нуждаещите се
военнослужещи било извършвано въз основа на подадени в два екземпляра
заявление-декларация до жилищната комисия на военното формирование, предложение
за определяне степента на жилищната нужда, а военнослужещите, които били
картотекирани във втора група - живеещи при условията на свободно договаряне,
следвало да представят и договор за наем /копие или оригинал/. Картотекирането
се извършвало основно два пъти в годината – до 20 юни и до 20 ноември. В случаи
на промяна на местослуженето, ново назначаване или промяна в семейното и/или
имотно състояние на нуждаещ се военнослужещ се извършвало допълнително
картотекиране още два пъти в годината - до 20 февруари и до 20 август. Съгласно
Наредбата, военнослужещи, които имали промени, в 15-дневен срок от промяната
били длъжни да подадат ново заявление-декларация до жилищната комисия, с което
да посочат променените обстоятелства. След събирането на необходимите документи
се изготвяли списъци в два екземпляра с картотекираните военнослужещи, като
единият оставал във военното формирование, а другия се изпращал на ИА”Социални
дейности на МО”, откъдето всички списъци отивали за утвърждаване от министъра
на отбраната, с оглед обстоятелството, че парите се изплащали от специална
сметка на МО. Въз основа на подадените молби-декларации от нуждаещите се
военнослужещи, командирът на военното формирование издавал заповед за изплащане
на компенсационните суми.
За периода 28.07.2009 г. до 10.08.2010 г. изплащането
на квартирни пари ставало въз основа на „Наредба Н-17 от 16.07.2009 г. за
изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от
Министерство на отбраната, които живеят при условията на свободно договаряне“.
Съгласно чл.4 от същата наредба за изплащане на компенсационни суми
военнослужещите подавали ежемесечно заявление-декларация по образец, съгласно
Приложение № 2 и копие от договор за наем, до командира на съответното военно
формирование, който издавал заповед за изплащането им.
Считано от 10.08.2010 г. започнала да действа „Наредба
Н-22 за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на
Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на
военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно
договаряне“. Съгласно изискванията на същата, за изплащането на
компенсационни суми военнослужещите следвало да подават ежемесечно
заявление-декларация до командира на военното формирование, по образец съгласно
Приложение № 8 и копие от договора за наем. Въз основа на обявените списъци на
картотекираните, като нуждаещи се лица и постъпилите документи, жилищната
комисия следвало да изготвя протокол и проект на заповед за изплащане на
компенсационните суми. Последните следвало да се изплащат ежемесечно по
местослуженето на военнослужещия въз основа на заповед на командира на военното
формирование.
Спазвайки гореописания ред, *** Р. се картотекирал във
военно формирование *** като военнослужещ, живеещ при условията на свободно
договаряне, и започнал да получава квартирни пари за това.
В началото на 2007 г. майката на обвиняемия – Н. Х.У.
помолила сина си да изтегли ипотечен кредит вместо нея. За целта на 08.05.2007
г. У. му прехвърлила чрез покупко-продажба една втора идеална част от
притежавания от нея поземлен имот с планоснимачен номер ***, в квартал ***, с
площ от *** кв.месец, с адрес гр.Б.,
улица „***, който поземлен имот участвал в УПИ***, в квартал ** по плана на
град Б., заедно с целия първи редовен жилищен етаж, обособен, като самостоятелно
жилище, със застроена жилищна площ от 72 кв.м, която жилищна сграда е била построена в гореописания имот. След
като *** Р. получил сумата по кредита и майка му започнала да го обслужва, във
връзка с предварителната им уговорка, той пристъпил към прехвърляне обратно на
имота на нейно име. С нотариален акт
за дарение на недвижим имот №*** от ***г., том***, рег.***, дело ****,
подсъдимият заедно със съпругата си свидетелката П. А. Р. дарили недвижимия
имот, в режим на съпружеска имуществена общност, на Н. Х. У. от гр. Б., а
именно: една втора идеална част от поземлен имот с планоснимачен номер***, в
квартал **, с площ от *** кв.месец, с адрес гр. Б., улица „***, който поземлен
имот участвал в УПИ****, в квартал ** по плана на град Б., заедно с целия първи
редовен жилищен етаж, обособен, като самостоятелно жилище, със застроена
жилищна площ от *** кв.м, която жилищна сграда
е построена в гореописания имот.
След горната дата подсъдимият продължил да подава
необходимите документи за получаване на компенсационни суми. Така в 2 /два/
броя заявления – декларация по чл.7, ал.2 /приложение №1/ от „Наредба № Н-10 от 18.06.2009 г. за настаняване в имоти от жилищния фонд на
Министерството на отбраната и в имоти, наети за отдаване под наем”, издадена от министъра на
отбраната, от дата 28.05.2010г. и 10 (десет) броя заявления – декларации към
чл.7, ал.2 /приложение №1/ от “Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под
наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при
условията на свободно договаряне”, издадена от министъра на отбраната, от дати:
2 бр. от 07.09.2010г., 2 бр. от 25.10.2010г., 2 бр. от 17.05.2011г., 2 бр. от
01.11.2011г. и 2 бр. от 31.10.2012г., подадени до жилищната комисия на военно
формирование***, в раздел ІV – „Сделки с недвижими имоти“, т.7 декларирал
невярното обстоятелство, че не е прехвърлял жилищен имот на други лица през
последните пет години.
На основание подадените документи и отразеното
обстоятелство, че през последните пет години не е прехвърлял жилищен имот на
други лица, за периода от 30.07.2010 г. до 26.02.2013 г. на *** Р. били изплатени квартирни пари, както следва:
1. На основание Заповед № 253/08.06.2010 г. и Заповед № 299/13.07.2010г., двете на Командир военно формирование *** за месец май 2010 г. и за месец юни
2010г. били изплатени 140.00 лв. /по 70лв. на месец/, чрез банков превод
на 30.07.2010г.
2. На основание
Заповед № 330/04.08.2010г. на Командир военно формирование *** за месец юли 2010г. били изплатени 70.00
лв. чрез банков превод на 17.09.2010г.
3. На основание
Заповед № 368/07.09.2010г. на Командир военно формирование *** за месец
август 2010 г.
и за месец септември 2010 г.
били изплатени 140.00лв. /по 70лв. на месец/ и на основание Заповед № 408/01.10.2010г. на Командир
военно формирование *** за месец октомври 2010г. били изплатени 70.00 лв. или
общо му били изплатени 210.00 лв. чрез банков превод на 29.10.2010г.
4. На основание
Заповед № 466/04.11.2010г. на Командир военно формирование *** за месец
ноември 2010г. на *** Р. били изплатени 70.00
лв. чрез банков превод на 30.11.2010г.
5. На основание
Заповед № 508/07.12.2010г. на Командир военно формирование *** за месец
декември 2010г. били изплатени 100.00 лв., чрез банков превод на 25.01.2011г.
6. На основание
Заповед № 25/25.01.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
януари 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 31.01.2011г.
7. На основание
Заповед № 45/07.02.2011г. на Командир военно формирование ***, за месец
февруари били изплатени 80.00лв. чрез банков
превод на 28.02.2011г.
8. На основание
Заповед № 77/07.03.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
март 2011г. били изплатени 80,00лв. чрез банков превод на 30.03.2011г.
9. На основание
Заповед № 160/29.04.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
април 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез
банков превод на 28.05.2011г.
10. На основание
Заповед № 202/02.06.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
май 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез
банков превод на 16.06.2011г.
11. На основание
Заповед № 240/04.07.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
юни 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез
банков превод на 15.07.2011г.
12. На
основание Заповед № 280/04.08.2011г. на
Командир военно формирование *** за месец юли 2011г. били
изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 12.08.2011г.
13. На основание
Заповед № 309/30.08.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
август 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 17.09.2011г.
14. На основание
Заповед № 349/04.10.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
септември 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез
банков превод на 20.10.2011г.
15. На основание
Заповед № 384/02.11.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
октомври 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 18.11.2011г.
16. На основание
Заповед № 416/02.12.2011г. на Командир военно формирование *** за месец
ноември 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 15.12.2011г.
17. На основание
Заповед № 9/05.01.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
декември 2011г. били изплатени 80.00 лв. чрез
банков превод на 21.01.2012г.
18. На основание
Заповед № 38/01.02.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
януари 2012г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 17.02.2012г.
19. На основание
Заповед № 73/01.03.2012г. на Командир военно формирование ***, за месец
февруари били изплатени 80.00лв. чрез банков
превод на 20.03. 2012г.
20. На основание
Заповед № 118/09.04.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
март 2012г. били изплатени 80,00лв. чрез
банков превод на 18.04.2012г.
21. На основание
Заповед № 148/03.05. 2012г. на Командир в.ф *** за месец април 2012г.
били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 14.05.2012г.
22. На основание
Заповед № 178/01.06.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
май 2012г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 20.06. 2012г.
23. На основание
Заповед № 210/29.06.2012г. на Командир военно формирование *** за месец юни 2012г. били изплатени 80.00
лв. чрез банков превод на 23.07.2012г.
24. На
основание Заповед № 332/07.08.2012г. на
Командир военно формирование *** за месец юли 2012г. били изплатени 80.00 лв.
чрез банков превод на 24.08. 2012г.
25. На основание
Заповед № 368/04.09.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
август 2012г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 20.09. 2012г.
26. На основание
Заповед № 411/03.10.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
септември 2012г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 22.10. 2012г.
27. На основание
Заповед № 466/06.11.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
октомври 2012г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 20.11.2012г.
28. На основание
Заповед № 507/05.12.2012г. на Командир военно формирование *** за месец
ноември 2012г. на били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на 15.12. 2012г.
29. На основание Заповед № ЗФСД-3/03.01.2013г. на
Командир военно формирование *** за
месец декември 2012г. били изплатени 80.00 лв. чрез банков превод на
23.01.2013г.
30. На основание Заповед № ЗФСД-11/04.02.2013г. на
Командир военно формирование *** за месец декември 2012г. били изплатени 10.00
лв. чрез банков превод на 26.02.2013г.
Така подсъдимият получил без правно основание чуждо
движимо имущество – пари общо в размер на 2520,00 лева /две хиляди петстотин и двадесет лева/,
собственост на Министерството на отбраната.
С квитанция към приходен касов ордер № 53/17.09.2014
г. *** Р. внесъл във финансова служба на военно формирование***, в чийто състав
е военно формирование ***, сумата 2909,41 лв., представляваща главница 2520,00
лв. и лихвата до датата на погасяване на задължението.
С оглед много добрите характеристични данни на подсъдимия,
младата му възраст, обстоятелството, че се ползва с авторитет сред колегите си
и предвид сравнително бързото отстраняване на настъпилия вредоносен резултат,
съдът намира, че в процесния случай, с оглед конкретния размер на вредните
последици и отчетените смекчаващи обстоятелства, извършеното от *** Р.
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид и е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От доказателствата по делото се установи, че първото
деяние на вмененото на подсъдимия от прокуратурата престъпление по чл.26, ал.1
от НК е извършено на 30.07.2010 г., а последното деяние е извършено на
26.02.2013 г. Съгласно чл.26, ал.1 от НК продължавано престъпление е налице,
когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка
и при единородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшествуващите. Съгласно утвърдената
наказателна практика в страната, за непродължителен период от време между две
деяния се приема период по-малък от една година. От доказателствата по делото е
видно, че между първото и последното деяния няма прекъсване за период по-голям
от една година.
Горното, извършено от подсъдимия,
съставлява престъпление по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, пр.1,
вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като продължавано, за времето от 30.07.2010 г. до 26.02.2013
г. във военно формирование ***, чрез
използване на документи с невярно съдържание, на тридесет пъти, получил без
правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща сума 2520,00 лева,
собственост на Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото било
заместено, в маловажен случай и това се установява от самопризнанията на
подсъдимия и останалите доказателства по делото.
ПРИЧИНИ: недостатъчно високо правно съзнание, стремеж
за лично облагодетелстване по непозволен начин.
МОТИВИ: да съдейства на майка си за получаване на
банков кредит.
Спор по фактическата обстановка няма.
С обвинителния акт *** Р. е обвинен в извършване на
престъпление по чл.212, ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. До приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд подсъдимият е внесъл по бюджета на
МО сумата 2250,00 лв. и така неоснователно полученото от него е било заместено.
По този начин и с оглед по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от същия вид, *** Р. е осъществил състава на престъплението
по чл.212б, ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан
по обвинението по чл.212, ал.1, алт.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
За престъплението по чл.212б,
ал.1, т.4, вр.чл.212, ал.6, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, което е умишлено се
предвижда наказание пробация или глоба от 100 до 300 лв. Причинените от престъплението
имуществени вреди са заместени от подсъдимият. *** Р. не е осъждан към момента на извършване на процесното деяние и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Съдът намира,
че в процесния случай са налице предвидените в чл. 78а от НК условия,
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание глоба.
При определяне размера на наказанието по
чл. 78а НК, съдът взе предвид смекчаващите обстоятелства: чистото му съдебно
минало, пълните самопризнания, критичното отношение към извършеното, много
добрите му характеристични данни, обстоятелството, че се ползва с авторитет
сред началници и подчинени, сравнително бързото отстраняване на настъпилия
вредоносен резултат, отегчаващите обстоятелства –
продължителния период и конкретния размер на причинената щета, и съобразявайки
се с доходите, семейното положение – женен, с две деца, и имотното състояние на подсъдимия, намира, че на *** Р. следва да
се определи наказание при значителен превес на смекчаващите обстоятелства –
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Предявеният от Министерството на отбраната против
подсъдимия граждански иск за сумата 2520 лв., представляващ обезщетение за
нанесени имуществени вреди, е доказан по основание и размер. Като извършил
процесното престъпление, *** Р. виновно и противоправно е причинил вреда на
Министерството на отбраната в горния размер. С квитанция към приходен касов
ордер № 53/17.09.2014 г. *** Р. внесъл във финансова служба на военно формирование***,
в чийто състав е военно формирование ***, сумата 2909,41 лв., представляваща
главница 2520,00 лв. и лихвата до датата на погасяване на задължението, с което
е обезвъзмездил Министерството на отбраната.
Предвид гореизложеното, предявеният против подсъдимия
граждански иск следва да бъде отхвърлен, като погасен поради плащане.
Веществените доказателства по делото:
- 1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на
военно формирование *** от 28.05. 2010 г. – 2 листа,оригинал;
- 1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на
военно формирование *** от 28.05. 2010 г. – 2 листа,оригинал;
-
1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** от
07.09. 2010 г.
– 2 листа,оригинал;
-
1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** от
07.09. 2010 г.
– 2 листа,оригинал;
-
1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** от
25.10. 2010 г.
– 2 листа,оригинал;
- 1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на
военно формирование *** от 25.10. 2010 г. – 2 листа,оригинал;
- 1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на
военно формирование *** от 17.05. 2011 г. – 2 листа,оригинал;
- 1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на
военно формирование *** от 17.05. 2011 г. – 2 листа,оригинал;
- 1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на
военно формирование *** от 01.11. 2011 г. – 2 листа,оригинал;
- 1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на
военно формирование *** от 01.11. 2011 г. – 2 листа,оригинал;
-
1бр.заявление-декларация до жилищната комисия на военно формирование *** от
31.10. 2012 г.
– 1 лист,оригинал;
- 1бр.заявление-декларация до жилищната
комисия на военно формирование *** от 31.10. 2012 г. – 1 лист,оригинал,
след влизане на присъдата в законна сила, като вещи без стойност, следва да се
унищожат.
Подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС „Военна полиция” – Пловдив направените
по делото разноски в размер на 175,00
лева.
Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата.
гр. Пловдив
26.09.2014 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: