О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр.Бургас, 13.01.2021г.
Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на тринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2500 по
описа на съда за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.159 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.
Административното дело е образувано
по жалба от И.Н.Р., с адрес ***, I-ва ЗПС, I-ва група с молба да бъде образувано
производство срещу Началника на Затвора Бургас, с правно основание: чл.276 във
връзка с чл.3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
В жалбата се сочи, че Началникът
на Затвора Бургас с „устна забрана” е забранил зареждането на плодове и
зеленчуци на лавката на Затвора. Направено е искане за отмяна волеизявлението
на Началника на Затвора Бургас. Към жалбата е приложена декларация за
материално състояние с искане за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на
държавна такса.
С Разпореждане на съда от 07.12.2020г.
жалбата е оставена без движение като на началника на Затвора е указано, че в
7-дневен срок от получаване на съобщението следва да представи заверено копие
на преписката по издаване на заповедта за забрана за зареждане лавката на
Затвора Бургас с плодове и зеленчуци и справка за получените парични средства
от Р.. С разпореждане от 09.12.2020г. на жалбоподателя е указано да посочи кога
и при какви обстоятелства е узнал за издадената „устна забрана”
С писмен отговор вх.№
11322/18.12.2020г. Р. е уточнил, че забраната за зареждане на лавката с плодове
и зеленчуци му е известна от 2016г., като не му е било известно от кого е
наложена. Посочил е, че относно срочността и преклузивността на обжалване на
адм. акт /волеизявление/ е приложима разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК
„Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничения във времето”.
С Разпореждане на съда от
18.12.2020г. на жалбоподателя е указано да уточни дали прави искане за
обявяване нищожността на оспорената от него заповед на началника на Затвора
Бургас.
С писмен отговор вх.№
8/04.01.2021г. Р. е посочил, че обжалва волеизявлението на началника на Затвора
Бургас не само за нищожност, а и за неправилност, липса на мотиви и нарушение
на материалния закон.
С писмо вх.№ 11234/16.12.2020г.,
изпратено от началника на Затвора Бургас, по делото е приложена справка за
размера на трудовото възнаграждение на И.Р. и получените от него парични
преводи за периода юни – декември 2020г.
С писмо вх.№ 13370/21.12.2020г.,
изпратено от началника на Затвора Бургас, е посочено, че не е възможно да се представи
преписка за издаване на заповед за забрана за зареждане на лавката на затвора с
плодове и зеленчуци, тъй като такава не е издавана нито устно, нито в писмен
вид. Към отговора е приложена докладна записка рег.№ 5-944-3/17.12.2020г. на
ДПФЗД ТП Бургас, заедно със справка от системата „Инфомагазин”, обслужваща
търговските обекти на затвора, от която е видно количеството плодове и
зеленчуци продадени за периода 01.05.-17.12.2020г.
С оглед установените по делото факти съдът прави следните правни изводи:
Искането на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна
такса е основателно, тъй като същият не разполага с достатъчно
средства да я заплати, предвид
представената от него декларация за материално състояние и приложената
справка за размера на трудовото му възнаграждение, вкл. получените от него
парични преводи за периода юни – декември 2020г.
В първоначалната жалба Р. е
посочил, че желае да бъде образувано производство
срещу Началника на Затвора Бургас, с правно основание: чл.276 във връзка с чл.3
от ЗИНЗС. Същевременно от съдържанието на жалбата, както и от писмените
отговор с вх.№ 11322/18.12.2020г. и вх.№ 8/04.01.2021г. се установява, че Р.
обжалва волеизявление на началника на Затвора Бургас, като иска обявяване
нищожността му и отмяната му като неправилно, немотивирано и издадено в
нарушение на материалния закон.
От представената по делото
справка с писмо вх.№ 13370/21.12.2020г.,
е видно, че заповед за забрана за зареждане на лавката на затвора с
плодове и зеленчуци не е издавана нито устно, нито в писмен вид.
От изложеното следва, че подадената
жалба от Р. е недопустима поради липса на предмет и правен интерес от
оспорването, поради което следва да бъде оставена без разглеждане на това
основание.
Ето защо и на основание чл.80, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.159, т.1 и т.4 от АПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА
жалбоподателя
И.Н.Р. от заплащане на държавна такса по адм. дело № 2500/2020г. по описа на
АдмС – Бургас.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р., с
адрес ***, I-ва ЗПС, I-ва група, с искане
за обявяване нищожността и отмяна на волеизявлението на Началника на Затвора
Бургас, с което е забранил
зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора Бургас.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2500 по описа на Административен съд Бургас за
2020г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен
съд Бургас в 7-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
СЪДИЯ: