О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 352
гр. Пловдив, 21.08.2019
година
Пловдивският апелативен съд, смесен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
първи август две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова въззивно частно т. дело № 489 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК във връзка с чл. 248 ал. 3 от ГПК .
С определение № 392 от 26.03.2019 година, постановено по т.
дело № 225/2017 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е оставено без
разглеждане искането по чл. 248 от ГПК, подадено от С.А.Г., ЕГН ********* и „Г.“
ООД, ЕИК ***, чрез адвокат К.К., за
изменение на решение № 517/14.11.2018
година, постановено по т.д. № 225/2017 година в частта за разноските. Мотивите
на първоинстанционния съд са, че молбата е просрочена, подадена е извън
преклузивния двуседмичен срок по чл. 248 ал. 1 предложение първо от ГПК.
Така постановеното определение е
обжалвано с частна жалба от С.А.Г., ЕГН **********
и „Г.“ ООД, ЕИК ***, чрез адвокат К.К..
Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди
се, че с представените по делото доказателства е установено подаването на
молбата по чл. 248 от ГПК в предвидения законен срок – на 11.01.2019 година и
изгубването й от куриера. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за
осъждане на „***“ ООД да заплати направените от частните жалбоподатели разноски
в производството пред първата инстанция. С частната жалба е представено ново
писмено доказателство – товарителница.
Срещу частната жалба е подаден
писмен отговор от „***“ ООД с изразено становище за нейната неоснователност.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, подадена е в дадения от първоинстанционния съд двуседмичен срок срещу
преграждащо развитието на производството по чл. 248 от ГПК определение.
Съобщението за определението е връчено на частните жалбоподатели на 07.05.2019
година, а жалбата е изпратена по куриер на 17.05.2019 година. Според настоящия
съдебен състав в случая е приложим едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК,
но доколкото в определението е посочен двуседмичен срок, срокът не се смята за
пропуснат с оглед разпоредбата на чл. 62 ал. 3 от ГПК.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна.
В настоящото производство съдът
следва да се произнесе само по въпроса дали молбата по чл. 248 от ГПК е
подадена в предвидения в закона преклузивен срок или не, доколкото предмет на
обжалване е определението, с което тази молба е оставена без разглеждане като
просрочена.
Доводите и доказателствата по
съществото на спора по чл. 248 от ГПК, свързани с това направени ли са
претендираните с молбата разноски за адвокатско възнаграждение и налице ли са
или не основания за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, са извън предмета на
настоящото производство и няма да бъдат обсъждани от съда.
Първоинстанционното решение № 517 от 14.11.2018 година по т. дело №
225/2017 година на ОС – Стара Загора е съобщено на С.Г. и „Г.“ ООД чрез
процесуалния им представител на 29.12.2018 година. Решението е обжалваемо, подлежи
на обжалване в двуседмичен срок. Срокът за подаване на молбата за изменение на
решението в частта за разноските също е двуседмичен с оглед разпоредбата на чл.
248 ал. 1 предложение първо от ГПК, т.е. той изтича на 14.01.2019 година /
12.01.2019 година е ден събота/.
Молбата, която е заведена по
първоинстанционното дело след постановяване на решението, е с вх. № 1177 от 30.01.2019 година, изпратена по
куриер на 29.01.2019 година. Тази молба безспорно е извън предвидения в закона
преклузивен срок. Поискано е съдът да се
произнесе по молба по чл. 248 от ГПК, приложена към молбата от 30.01.2019
година, като се твърди, че молбата по чл. 248 от ГПК е изпратена по куриер още
на 11.01.2019 година, в предвидения от закона срок, но е загубена и не е
достигнала до съда.
При наличие на безспорни
доказателства за изпращането на молбата по чл. 248 от ГПК по куриер на
11.01.2019 година би следвало да се приеме, че същата не е просрочена. Такива
доказателства обаче липсват по делото.
За установяване на подаването на
молбата по чл. 248 от ГПК на дата 11.01.2019 година частните жалбоподатели се
позовават на първо място на представеното от тях уведомление / стр. 231 от
първоинстанционното дело/. Това уведомление, видно от съдържанието и начина на
оформянето му, няма характер на
официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
правомощията му. То представлява писмо, адресирано до адвокат К., подписано от
лице, посочено с две имена и длъжност „мениджър логистика“ във „Ф.“ ЕООД. В него
е посочено, че пратка с товарителница 20074 90878, изпратена на 11.01.2019
година и съдържаща документи по т.д. № 225/2017 година на ОС – Стара Загора е изгубена. Не става ясно
от къде и по какъв начин е получена съдържащата се в писмото информация, както
и дали служебните задължения на лицето,
посочено като подател на писмото, включват правомощия за официално
удостоверяване на посочените обстоятелства. Представените от частните
жалбоподатели документи пред първата и пред въззивната инстанция – разписка и
товарителница, за които се твърди, че са подадени на 11.01.2019 година не
съдържат каквато и да било информация за съдържанието на пратката. Забележка,
че пратката съдържа искане по т. дело №
225/2017 година има само в разписката, изпратена на 28.01.2019 година / стр. 239/.
Допълнителен аргумент, че представеното
уведомление / стр. 231/ няма характер на официален удостоверителен документ е и
фактът, че то не съответства на
предвидената в чл. 9 от Общите условия на договора с потребителите на
неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от „Ф.“ ЕООД процедура за
рекламации, приложима и в случай на загубени пратки. Тези общи условия са
достъпни на официалния сайт на дружеството.
При проследяване в официалния сайт на „Ф.“ ЕООД на пратката по
товарителница № ********** / настоящият съдебен състав изготви разпечатка/, с
която частните жалбоподатели твърдят, че са изпратили молбата по чл. 248 от ГПК
на 11.01.2019 година и който номер на товарителница е посочен в разписката на
стр. 238 от първоинстанционното дело и в представената към частната жалба
заявка е видно следното: Пратката с този номер товарителница е получена на
23.01.2019 година и е доставена на 30.01.2019 година. Т.е. налице е разминаване между данните в представените по делото
ксеро-копия от заявка и разписка, обсъдени по-горе и тези при проследяването на пратката на официалния
сайт на дружеството, извършващо куриерските услуги.
На последно място, дори да се
приеме, че с обсъденото по-горе уведомление е установено предаването на 11.01.2019 година на документи от адвокат К.
на куриер за доставката им по т. дело №
225/2017 година на ОС – Стара Загора, не е установено по никакъв начин, че тези
документи са именно молбата по чл. 248 от ГПК и доказателствата за заплатените
адвокатски възнаграждения. В тази насока
са само твърденията на частните жалбоподатели, които не са достатъчни, за да се
направи извод, че е спазен преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че
първоинстанционното определение, с което е оставена без разглеждане като
просрочена молбата по чл. 248 от ГПК е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 392 от 26.03.2019 година, постановено по т.
дело № 225/2017 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.