Решение по дело №246/2021 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

21.06.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

17.06.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

246

по описа за

2021

година.

Производството е по чл.72 ал.4 от ЗМВР.

Съдът е сезиран с жалба по  чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР от К.М.М. чрез процесуален представител, като се иска отмяна на Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-32/12.02.2021 г., издадена от С.С.Р.-ОР в група „Север”, сектор „КП” при РУ гр. Кърджали. В жалба и в представената в съдебно заседание молба от страна на съответния процесуален представител на жалбоподателя, се излагат твърдения за незаконосъобразност, необоснованост, немотивираност и нецелесъобразност на атакуваната Заповед.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 12.02.2021г. е издадена Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-34/12.02.2021 г., от С.С.Р.-ОР в група „Север”, сектор „КП” при РУ гр. Кърджали, с която е заповядано да бъде задържано за срок до 24 часа лицето К..М. от гр. Бурса, Република Турция, на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, във връзка с ДП № 87/2021 по описа на РУ-Кърджали, за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.12 от НК. В заповедта са посочени и фактическите, и правните основания за издаването й, като същата е издадена от компетентен орган. С писмо от 12.02.2021г. началникът на РУ-Кърджали е уведомил РП-Кърджали за образуваното ДП № 87/2021г. за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.12 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК- кражба на лек автомобил. На 12.02.2021г. е изготвена Докладна записка от МР в сектор „КП”, звено „Издирване” при РУ-К-ли- В.Б., която сочи съпричастните към кражбата три лица, по оперативна информация, между които е и К..М. М..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- имена, гражданство, ЛНЧ и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР Връчена му е Декларация по чл.74 ал.3 от ЗМВР, която е отказал да подпише. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с ДП № 87/2021г., за извършено престъпление по чл. 195 ал.1 т.12 от НК- кражба на МПС.

Настоящата съдебна инстанция намира, че към момента на издаване на атакуваната Заповед за задържане са били налице данни за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.12 от НК, което е било основание за образуване на ДП. Това е така, тъй като нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка- административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането, като превантивна мярка, да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането, което в случая е налице със съобщението към служител на РУ-Кърджали, от С.Р.А.за извършена кражба на личното му МПС.  За това задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

На следващо място, задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая от доказателствата по делото се установява каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане, а именно превантивна- да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване, още повече, че лицето е чужденец. В случая са били налице данни за престъпление от общ характер описано като кражба на МПС, поради което е било оправдано и при наличието на материалноправните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, да се приложи процесната принудителна административна мярка.

От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приема, че атакуваната Заповед е наложена съгласно изискванията на закона и в съответствие с целта му, при доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата подадена от К..М. М., гражданин на Република Турция, чрез адвокат И.Б., против Заповед за задържане на лице с рег. № 1947зз-32/12.02.2021 г., издадена от С.С.Р.-ОР в група „Север”, сектор „КП” при РУ гр. Кърджали.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Кърджали в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                         Районен съдия: