Решение по в. гр. дело №934/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 518
Дата: 17 декември 2025 г. (в сила от 17 декември 2025 г.)
Съдия: Стефан Асенов Данчев
Дело: 20254400500934
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. Плевен, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря АН.Я Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500934 по описа за 2025 година
С решение № 1276/ 26.08.2025г. постановено по гр.д.№ 6513/ 2024г.
Плевенски районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124
ГПК,по отношение на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***,
ет.2, офис 4, че Г. П. Ц., ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи
плащане на сумата от 2000 лева - главница, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№
20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ГПК, по отношение на
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, че Г. П. Ц.,
ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи плащане на сумата от 476,02
лева – договорна лихва, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по
описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ГПК, по отношение на
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, че Г. П. Ц.,
ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи плащане на сумата от 1060,65
лева – обезщетение за забава, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № 1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№
1
20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78, ал.1 от ГПК Агенция
за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4 ДА ПЛАТИ на адв. А.
А. А., служебен № ***, АК-Пазарджик, сумата от 500,00 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Агенция за събиране на вземания
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*** № 25,
офис-сграда ***, ет.2, офис 4 ДА ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен сумата от
150,00 лв. за държавна такса, както и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Това решение на ПлРС е било съобщено на Агенция за събиране на
вземания ЕАД,на 02.09.20205г. с оглед на което срокът за неговото въззивно
обжалване изтича на 16.09.2025г.
На 16.09.2025. е подадена въззивна жалба от Агенция за събиране на
вземания ЕАД,чрез пълномощника и юрк. Н. А. срещу решението на ПлРС .
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от надлежна страна в
първоинстанционното производство ,има необходимото съдържание по чл.
260 от ГПК, внесена е и дължимата държавна такса за въззивното
обжалване.Бил е представен препис от жалбата за противната страна и той и е
връчен. С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са
направени нови доказателствени искания.
Постъпил е и писмен отговор от противната страна по делото- Г. П. Ц.,чрез
пълномощника му адв. А. А.,според който въззивната жалба е неоснователна.
С писмения отговор също така не са направени искани яза събиране на нови
доказателства пред въззивната инстанция.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно наведените във
въззивната жалба оплаквания,намира ,че ПлРС е постановил едно валидно и
допустимо решение ,което обаче е частично неправилно – в частта му с която
се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ГПК,по отношение
на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, че Г. П. Ц.,
ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи плащане на цялата сума от 2000
лева - главница, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по
описа на РС-Плевен.
1. По наведеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на
обжалваното решение на ПлРС ,поради това ,че в конкретния случай е налице
според жалбоподателя влязла в сила заповед за изпълнение срещу Г. Ц. ,срещу
която той не е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК с оглед на което и
на осн. чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за влязла в сила и не
може признатото с нея вземане да се оспорва поради наличие на факти ,които
2
са осъществени до приключване на производството по делото ,което в случая
е до изтичане на сока за подаване на възражението по чл. 414 от ГПК,
настоящият състав на Плевенски окръжен съд съобрази определение № 80/
17.01.2025г., постановено по в.ч. гр.д.№ 933/ 2024г. на Плевенски окръжен съд
с което въззивният съд , в друг състав е отменил определение № 5064/
02.12.2024г. по гр.д.№ 6513/ 2024г. на РС-Плевен с което е била върната
исковата молба от Г. П. Ц. и е било прекратено на осн. чл. 130 от ГПК
производството по гр.д.№ 6513/ 2024г. на РС-Плевен като недопустимо и е
върнал делото на ПлРС за последващи съдопроизводствени действия за
разглеждане на предявените от длъжника Г.Ц. съединени искове.
В изпълнение именно на тези указания,които са задължителни за
първоинстанционния съд , ПлРС е разгледал по същество предявените
установителни искове на основание чл.124 ГПК,по отношение на Агенция за
събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, че Г. П. Ц.,
ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи плащане на сумите за които е
издадена Заповед за изпълнение № 1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен.
Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че след като
ПлРС е действал в изпълнение на изричните задължителни указания на
въззивната инстанция да разгледа предявените искове, то той не е постановил
недопустимо съдебно решение ,което да бъде обезсилвано на това основание.
2.По второто съществено оплакване , развито във въззивната жалба , а
именно, че макар ПлРС със свое определение № 3380/ 02.07.2025г. да е
прекратил частично производството по гр.д.№ 6513/ 2024г. в частта на
предявените искове за признаване за установено ,че договорът за паричен заем
№ *** от 26.02.2022г. е недействителен и по отношение на евентуалния иск
за признаване за нищожна на клаузата на чл. 11 , ал.1 от същия договор, то все
пак в мотивите на решението си ПлРС е приел ,че този договор за паричен
заем № *** от 26.02.2022г.е недействителен като противоречащ на
императивни норми на закона – чл. 11, ал.1 т.10 и чл. 19 , ал. 4 от ЗПК
,доколкото в посочения в него ГПР не били отразени всички действителни
разходи по кредита.
Вярно е ,че Плевенски районен съд със своето определение № 3380/
02.07.2025г. е прекратил частично производството по гр.д.№ 6513/ 2024г. в
частта относно предявените искове за признаване за установено ,че договорът
за паричен заем № *** от 26.02.2022г. е недействителен и по отношение на
евентуалния иск за признаване за нищожна на клаузата на чл. 11 , ал.1 от
същия договор,като недопустимо ,като приел, че тези искове не са предявени
срещу надлежната страна –кредитор по този договор ,която е „Сити кеш „
ООД , а срещу цесионера „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД.Това
определение не е било обжалвано от страните по делото и е влязло в сила.
Заедно с това , обаче ,няма как първоинстанционният съд,който решава
въпроса дължат ли се от ответника или не , сумите за които е издадена
процесната заповед за изпълнение и които задължения произтичат именно
3
от договора за паричен заем № *** от 26.02.2022г., да не се занимае с въпроса
за действителността на процесния договор за паричен заем , който въпрос
безспорно има преюдициален характер по отношение на основния спорен
въпрос по приетите за разглеждане отрицателни установителни искове за
недължимост на сумите за които е издадена Заповед за изпълнение №
1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по
описа на РС-Плевен.
Поради това ,ПлОС счита ,че правилно в мотивите на обжалваното си
решение ,първоинстанционният съд се е занимал с въпроса за
действителността на процесния договор за паричен заем ,макар прекият иск за
прогласяването на неговата нищожност да не е бил приет за разглеждане.
3. По третото оплакване, развито във въззивната жалба , а именно – че
неправилно ПлРС в решението си е обсъждал и друг договор за паричен заем
с № ***/09.08.2021г. по който заемател е отново Г. Ц. , а заемодател е „Сити
кеш „ ООД ,тъй като вземанията по този договор не се предмет на настоящото
производство ,доколкото те не са били прехвърлени от „Сити кеш „ ООД на
„Агенция за събиране на вземания „ЕАД за разлика от вземанията по втория
,процесния договор за паричен заем № *** от 26.02.2022г.,които са били
цедирани от „Сити кеш „ООД на „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с
договор за цесия от 14.06.2023г. ,поради което неправилно е смесил
вземанията по тези два договора и е извършил прихващане на дължими и
платени суми по тези два договора.
Плевенски окръжен съд намира ,че това оплакване на жалбоподателя е
основателно и именно тези действия на ПлРС ,изразяващи се в смесване на
правните последици на двата отделни договора за паричен заем ,са довели да
частична неправилност на обжалваното му решение .
Объркването ,което е допуснато от ПлРС идва от твърдението на ищеца в
исковата му молба ,че Г. Ц. реално бил получил по договор за паричен заем
№ *** от 26.02.2022г.само сумата около 400лв. ,защото „Сити кеш „ ООД било
прихванало вземането си срещу него в размер на 1600лв. ,което е имало по
стар договор № ***/09.08.2021г. по който заемател е отново Г. Ц. , а
заемодател е „Сити кеш „ ООД и което било за неустойка в размер на 1673,01
лв. ,като по този начин на заемателя по договор № *** от 26.02.2022г. не били
предоставени заявените в този договор 2000лв.
Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен неправилно се е занимавал с
въпроса за действителността на този първи договор за заем №
***/09.08.2021г.,доколкото евентуални вземания ,произтичащи от този първи
по време договор изобщо не са в предмета на настоящото исково
производство - т.е. вземанията ,чиято дължимост или недължимост се
изследва в този процес произтичат единствено и само от договор за паричен
заем № *** от 26.02.2022г.,които са били цедирани от „Сити кеш „ООД на
„Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с договор за цесия от 14.06.2023г.
Съвсем друг е въпросът дали е вярно твърдението на ищеца, че фактически
не бил получил цялата договорена главница по договора за паричен заем №
*** от 26.02.2022г в размер на 2000лв. или е получил по –малка от тази сума
4
/само около 400 лв., както твърди в ИМ/.
Плевенски окръжен съд намира това твърдение на ищеца за невярно и
неотговарящо на събраните по делото доказателства. На първо място,както се
вижда от самия договор за потребителски кредит № *** от 26.02.2022г. в чл.
4 ,ал.1 от него изрично е посочено ,че „долуподписаният кредитополучател Г.
П. Ц. с полагането на подписа си в настоящия договор удостоверява,че
надлежно получи в брой заемната сума в размер на 2000/ две хиляди лева /
,както и че настоящият договор служи като разписка ,удостоверяваща
получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя“.
Съвсем друг вече е въпросът как заемополучателят се е разпоредил с
получената от него главница по договора за потребителски кредит и че
действително с една част от тази сума, а именно -със сумата 1765 лв. е
извършено плащане на 26.02.2022г. на дължими суми по предходния договор
за заем - този с № ***/09.08.2021г.- обстоятелство ,което се сочи и в приетата
по делото съдебно- икономическа експертиза,в която е отразено това плащане
на сумата 1765 лв., извършено на 26.02.2022г. и че тази сума е част от
отпуснатата главница по договора за паричен заем № *** от 26.02.2022г.
Налице е следователно разпореждане от длъжника с една част от
отпуснатата му в заем главница ,което не би било възможно ,ако същият не
беше получил реално цялата посочена заемна сума в размер на 2000лв. Така
,че твърдението на ищеца ,че не бил получил цялата договорена по договора за
паричен заем № *** от 26.02.2022г в размер на 2000лв.е очевидно невярно и
не се подкрепя от посочените по –горе доказателства.
Иначе, Плевенски окръжен съд изцяло споделя изложените от ПлРС
съображения , обосновали извода му за недействителност на целия договор за
потребителски кредит № *** от 26.02.2022г.,поради което няма нужда да
бъдат повтаряни тези съображения в настоящото решение.Те най-общо са
свързани с невключването като разход по кредита , в посочения в договора
формален ГПР, на сумата в размер на 2223,98 лв.,договорена като дължима
неустойка на осн. чл. 11,ал.1 от договора ,чието заплащане е предварително
предвидено в представения с договора погасителен план и която по тази
причина би следвало да се разглежда също така като общ разход за
потребителя по договора за кредит и с чието включване ГПР по този договор
за кредит става в размер на 752,46 % ,както сочи вещото лице в експертизата
си ,което безспорно надхвърля значително допустимия размер на ГПР.
При това положение и след като е приел ,че процесният договор за
потребителски кредит № *** от 26.02.2022г е недействителен , ПлРС е
следвало да приеме ,че длъжникът дължи връщане само на получената от него
главница , след приспадане на извършените от длъжника плащания по този
договор ,които плащания според експертното заключение са в общ размер на
475,07лв.
Поради това Плевенски окръжен съд намира ,че по договора за
потребителски кредит № *** от 26.02.2022г. длъжникът Г. Ц. все още дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 1 524,93лв.,която е
невърната част от чистата сума на главницата по този договор за
5
потребителски кредит.Именно за тази сума предявеният от Г. Ц. иск на
основание чл.124 ГПК срещу Агенция за събиране на вземания ЕАД,се явява
неоснователен.
Поради това следва обжалваното решение на ПлРС да бъде отменено само
в частта с която се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124
ГПК,по отношение на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***,
ет.2, офис 4, че Г. П. Ц., ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи плащане
на сумата 1 524,93лв. за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по
описа на РС-Плевен ,като вместо това бъде постановено друго решение
по съществото на спора с което този иск –че не са дължи сумата от
1524,93лв. , следва да бъде отхвърлен като неоснователен .
За разликата над 1524,93лв. до 2000 лева - главница , за която разлика
също така се отнася издадената Заповед за изпълнение № 1415/02.05.2024г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен
, предявеният иск правилно е бил уважен и в тази му част решението на ПлРС
следва да бъде потвърдено .
Решението следва да бъде потвърдено и в останалите му обжалвани части с
които са уважени отрицателните установителни претенции за недължимост на
сумата от 476,02 лева – договорна лихва,както и на сумата от 1060,65 лева –
обезщетение за забава, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по
описа на РС-Плевен.
С оглед този изход на делото пред въззивната инстанция ,в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени съответна част от направените от него
деловодни разноски /които общо са в размер на 425лв. от която сума 75 лв. –
платена д.т. за въззивно обжалване и 350 лв. юрк. Възнаграждение дължимо
на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК / , която съразмерна част се равнява на 183,25лв.
В полза на адв. А. А. А., служебен № ***, АК-Пазарджик,въззивникът
дължи на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение ,съразмерно с отхвърления размер на въззивната жалба ,като
размерът на това възнаграждение съдът определи в хипотезата на чл. 7, ал. 2
т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и
той е 500лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 1276/ 26.08.2025г. , постановено по
гр.д.№ 6513/ 2024г. на Плевенски районен съд В ЧАСТТА с която се
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124 ГПК,по отношение на
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, че Г. П. Ц.,
6
ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи плащане на сумата 1524,93лв.
лева – невърната част от главница по недействителния договор за
потребителски кредит № *** от 26.02.2022г, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 1415/02.05.2024г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№
20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Г. П. Ц.,
ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 срещу Агенция за събиране на
вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, иск на основание чл.124 ГПК за
признаване за установено ,че не дължи сумата от 1524,93лв. лева –
невърната част от главница по договора за потребителски кредит №
*** от 26.02.2022г, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
1415/02.05.2024г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 20244430102361/2024г. по
описа на РС-Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 1276/ 26.08.2025г. постановено
по гр.д.№ 6513/ 2024г.на Плевенски районен съд в ОСТАНАЛИТЕ МУ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ , а именно: в частта с която е признато за
установено,че Г. П. Ц., ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 не дължи на
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, разликата
над 1524,93лв.до 2000лв./която разлика е 475,07лв./ главница ; в частта с която
е признато за установено , че не дължи сумата от 476,02 лева – договорна
лихва, както и в частта с която е признато за установено ,че не дължи сумата
от 1060,65 лева – обезщетение за забава, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1415/02.05.2024г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
20244430102361/2024г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА Г. П. Ц., ЕГН**********, с.***, ул.*** № 2 да заплати на
Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.*** № 25, офис-сграда ***, ет.2, офис 4, деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 183,25лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, Агенция за събиране на вземания
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*** № 25,
офис-сграда ***, ет.2, офис 4 ДА ПЛАТИ на адв. А. А. А., служебен № ***,
АК-Пазарджик, сумата от 500,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната на въззиваемия Г. Ц. безплатна правна помощ
пред въззивната инстанция .
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8