Р Е
Ш Е Н
И Е
№
............
гр.В., 08.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Д.
при участието
на секретаря С. Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7453
по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от
„И.” ЕООД срещу „К.Г.” ЕООД, „П.М.” ЕООД и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е
титуляр на вземане в размер на сумата от 1591.46 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия по издадена от „Е.П. П.“ АД фактура № 92938450/29.09.2012г.,
което вземане е прехвърлено от „К.Г.” ЕООД на „И.” ЕООД с договор за цесия от
23.10.2014г. и е издаден изпълнителен лист от 08.02.2019г. в полза на „К.Г.”
ЕООД по гр.д. № 11266/2014г. по описа на Районен съд – В..
В исковата си молба
ищецът „И.” ЕООД твърди, че с влязло в сила решение по гр. д. № 11266/2014г. по
описа на Районен съд – В., „Е.П. П.“ АД било осъдено да заплати на „К.Г.“
ЕООД процесната сума от 1591.46 лева, за която в
полза на „К.Г.“ ЕООД бил издаден изпълнителен лист от 08.02.2019г. По силата на
договор за цесия от 23.10.2014г., сключен в хода на производството по
посоченото дело, вземането било прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“ ЕООД, но цедентът не предал изпълнителния лист на цесионера, въпреки обективираната
в спогодба-анекс от 23.12.2014г. уговорка в този смисъл. Вместо това „К.Г.“ ЕООД сключило последващ
договор за цесия с
„П.М.“ ЕООД, който бил антидатиран (с
отразена дата на сключване, предхождаща с два дни първата цесия). Длъжникът на цедираното вземане „Е.П. П.“ АД бил уведомен за
прехвърлянето му в полза на „И.“ на 26.10.2014г., а в полза на „П.М.“ ЕООД – на
20.01.2015г. По молба на последното дружество и въз основа на изпълнителния
лист от 08.02.2019г. било образувало изпълнително дело № 20207180400614 по
описа на ЧСИ С. К.Д.с рег. № 718 в КЧСИ срещу „Е.П. П.“ АД.
Ищецът счита, че след уведомяването на длъжника за цедираното
в негова полза вземане на 26.10.2014г. именно той се явявал единствен негов
кредитор и последващото прехвърляне не било породило
действие. Поддържа, че с поведението на праводателя
му „К.Г.“ ЕООД и последващия приобретател
„П.М.“ ЕООД, същите оспорвали притезателното право на
„И.“ ЕООД, което пораждало неговия интерес от установяване на вземането по
съдебен ред. Такъв интерес ищецът имал и за предявяването на иска срещу третия
ответник - „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, тъй като по силата на
спогодба – анекс от 23.12.2014г. към договора за цесия от 23.10.2014г. това
дружество отговаряло солидарно за задълженията на „К.Г.“ ЕООД и същото
предявило извънсъдебни претенции срещу ищеца, оспорвайки легитимацията му като
титуляр процесното вземане.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените
искове и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. П. Г., поддържа исковата молба вх. №
268513/03.02.2021г., с която оспорва достоверността на датата на представени
от ответника „П.М.“
ЕООД договор за цесия от 21.10.2014г., като поддържа,
че договора е създаден най-рано на 20.01.2015г. Излага, че договорът за
цесия сключен между „П.М.“ ЕООД и
„К.Г.“ ЕООД поражда действия от момента на
уведомяването, т.е. от 20.01.2015г. и в този смисъл счита,
че същия не е произвел своя
транслативен ефект, тъй като носител
на процесното вземане за всички
трети лица, считано от 26.10.2014г. е „И.“ ЕООД. Излага, че съгласно спогодба-анекс
от 23.12.2014г. ищецът няма задължения към „К.Г.“
ЕООД, а към трето за спора лице
– Д. П.Б.. Оспорва да е било налице
разваляне на договора за цесия
като в тази връзка твърди, че не е налице
неизпълнение от страна на „И.“ ЕООД. Поддържа, че в неизпълнение на поетите задължения е било „К.Г.“ ЕООД. Отделно се сочи, че
изявлението за разваляне е неконкретизирано и неиндивидуализирано, поради което не става
ясно кой точно договор за
цесия се разваля и какво точно неизпълнение се твърди да
е налице.
В срока по чл. 131 ГПК
ответното дружество „К.Г.” ЕООД депозира
отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията и като неоснователна. Поддържа,
че договорът за цесия, от който ищецът черпи права, е едностранно развален от
него с нотариални покани от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Счита, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, респ.
няма отношение към момента на придобиване на прехвърленото вземане. Релевира възражение по чл. 40 ЗЗД за недействителност на
договора за цесия от 23.10.2014 г. и на спогодбата – анекс от 23.12.2014 г., сключени между “К.Г.” ЕООД и “И.”
ЕООД, спрямо него като представляван по тези сделки, поради договаряне между
пълномощника му адв. К.Т.и насрещната страна “И.”
ЕООД в негова вреда. В тази връзка излага, че вземането на практика е
прехвърлено безвъзмездно на цесионера “И.” ЕООД, тъй
като последният се е задължил да заплати продажната цена не на правоимащия цедент “К.Г.” ЕООД, а
на трето лице, което не е страна по договора. Намира, че е налице и договаряне
за това негово увреждане, понеже “И.” ЕООД е създадено и контролирано от адв. К.Т., като едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството към момента на сключване на сделките е била Д.А.–
личен адвокатски сътрудник на адв. Т.към същия
момент, а впоследствие дружеството е прехвърлено на роднина на адв. Тодоров. По същество моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът „К.Г.” ЕООД, представляван от
управителя П.К.и процесуалния му представител адв. Д.Я.,
поддържа отговора на исковата молба. Оспорва достоверността на датата на
договора за цесия от 23.10.2014г. и уведомлението до длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК
ответното дружество „П.М.” ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на претенцията. В тази връзка поддържа, че именно
той е титуляр на вземането по силата на сключения с „К.Г.“ ЕООД договор за
цесия от 21.10.2014г., който предхожда прехвърлянето в полза на ищеца. Намира,
че уведомяването на длъжника е ирелевантно за
действието на цесията между страните по договора. По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
В открито съдебно заседание
ответникът „П.М.” ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.
Д.Я., поддържа отговора на исковата молба. Оспорва достоверността на датата на
договора за цесия от 23.10.2014г. и уведомлението до длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД не депозира отговор на исковата молба. С молба от 17.11.2020г. изразява
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че е носител на процесното
вземане по силата на устен договор за цесия от 20.10.2014г., сключен с „К.Г.“
ЕООД. Релевира възражение за недействителност на спогодбата
– анекс от 23.12.2014 г. Поддържа и че адв. К.Т.е
нямал представителна власт да сключва договори за цесия, спогодби и арбитражни
клаузи. Поддържа всичко изложено във възражението си до ищеца.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а
се установява и от представеното решение по гр.д. № 11266/2014г. по описа на
ВРС (л. 14 от ч.гр.д. № 6167/2020г.), съдържанието на което се потвърждава от
служебно извършената справка в деловодната система на ВРС, че на 03.09.2014 г. „К.Г.” ЕООД е
предявило срещу „Е.П. П.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1591.46 лева, представляваща платена от праводателя му Д. П.Б. по договор за цесия от
29.04.2014г., при първоначална липса на основание
стойност на начислена за периода от 02.04.2012г. до 28.09.2012г.
електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Б., ул. „В. Л.” №*, клиентски № ********** и абонатен
№**********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 03.09.2014 г., до окончателното изплащане на
задължението, по който иск е образувано въпросното гр.д. № 11269/2014 г. по
описа на ВРС, приключило с влязло в сила решение, с което искът е изцяло
уважен.
Видно от приобщения договор
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. (л. 11), сключен между „К.Г.“ ЕООД, в
качеството му на цедент, действащ чрез пълномощника адв. К.Т., и „И.“ ЕООД – цесионер,
представляван от Т. Д.като управител на дружеството, в хода на висящия съдебен
процес цедентът е прехвърлил на цесионера
придобитото с договора за цесия от 29.04.2014 г. вземане към „Е.П. П.“ АД в размер на сумата от 1591.46 лева срещу цена от 1491.46
лева, платима от цесионера в полза на кредитора на цедента – Д. П.Б. – задължение, поето от „К.Г.“ ЕООД с
договора за прехвърляне на вземания от 29.04.2014г. (т. 3 от договора), като в
клаузата на т. 5 страните са договорили, че посочената сума цесионерът
следва да заплати на кредитора на цедента не по-рано
от шест месеца от ефективното получаване на цялото вземане по т. 1 от страна на
длъжника. В т. 4 от договора е отразено, че към датата на сключването му „К.Г.“
ЕООД е завело дело пред ВРС за събиране на цедираното
вземане, но е в невъзможност да заплати уговорената цена по прехвърлянето на
кредитора Д.
П.Б. в срок до 29.10.2014г., както и да заплаща възнаграждение на ангажираните
юрисконсулти и да поеме разноските по делото, вкл. да възстанови на адв. Т.разходите за завеждането му. Поради това според т. 6
от договора страните са се съгласили „И.“ ЕООД да финансира заведеното дело
срещу длъжника „Е.П. П.“
АД, вкл. да назначи юрисконсултите на „***“ в дружеството и да им заплаща
отделно трудово възнаграждение, срещу насрещното задължение на „К.Г.“ ЕООД да
прехвърли на „И.“ ЕООД присъдените му разноски след установяването им по размер
с последваща цесия за цена от 5 лв. Съгласно чл. 10
от договора цедентът гарантира, че към датата на
сключването му той е изключителен титуляр на вземането.
Към договора за цесия
от 23.10.2014 г. е сключена последваща спогодба – анекс от 23.12.2014г. (л. 18 и сл. от ч.гр.д. № 6167/2020г. на ВРС) между „К.Г.” ЕООД,
чрез пълномощника адв. К.Т., „И.“ ЕООД, чрез управителя Д. А., и „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД, чрез управителя Д. Р.. От съдържанието на спогодбата е видно, че същата
има за цел да уреди отношенията между страните, възникнали по 198 договора за
прехвърляне на вземания от 23.10.2014 г., сключени между „К.Г.” ЕООД и „И.“
ЕООД в хода на висящи съдебни производства, подробно посочени в приложение № 1
към спогодбата. Прието е, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми
длъжника „Е.П.
П.“ АД за прехвърлените вземания с писмо по ел. поща от 26.10.2014
г. с вх. № EPRS-2762/28.10.2014г.
(чл. 3). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените вземания по
спогодбата е в размер на 299 148.15 лева (чл. 2). С подписването на
анекса „И.“ ЕООД се е задължило да заплати за
всички 198 договори цена за вземането в размер на 282 887.67 лева (чл. 4),
платима на кредиторите на „К.Г.” ЕООД (абонати на „Е.П. П.“ АД) договрите, на
основание чл. 101 ЗЗД (чл. 5), в шестмесечен срок от ефективното получаване от
„И.“ ЕООД на сумите по вземанията от длъжника „Е.П. П.“ АД (чл. 6). „К.Г.”
ЕООД, от друга страна, е декларирало, че е изключителен собственик на
вземанията към датата на сключване на спогодбата (чл. 8) и се е задължило да
подаде молби за издаване на изпълнителни листове по заведените дела в 14-дневен
срок от влизане в сила на решението по всяко дело (чл. 12, ал. 1) и в 14-дневен
срок след снабдяване с изпълнителните листове да ги предаде в оригинал на „И.“
ЕООД (чл. 13). Страните са приели още, че всички държавни такси и
юрисконсултски възнаграждения по заведените дела от „К.Г.” ЕООД срещу „Е.П. П.“
АД са заплатени от „И.“ ЕООД (чл. 16 и чл. 17), както и че последното дружество
ще продължи да заплаща разноските по делата (чл. 18 и чл. 19). Според спогодбата
посредник по всички договори за продажба на вземания е било консултатското
дружество „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД (чл. 20), което встъпва като солидарен длъжник
относно задълженията и на останалите две страни (чл. 21).
Видно от приложение № 1 към спогодбата-анекс от 23.12.2014
г. (л. 20 и сл. от ч.гр.д. № 6167/2020г. на ВРС), процесното вземане е предмет
на един от описаните 198 договори за цесия, отразен под № 39 от приложението.
Ангажирано от ищеца е
и уведомление от 23.10.2014г. (л. 108), изпратено от цедента
„К.Г.“ ЕООД, чрез адв. К.Т., до длъжника „Е.П. П.“ АД за прехвърлянето по 198 договори за цесия от
23.10.2014г., сред които и този с предмет вземане от 1591.46 лв. и абонат Д.
П.Б. (пореден № 26 от уведомлението).
От страна на ответниците „К.Г.” ЕООД и „П.М.“
ЕООД е ангажиран договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., сключен между тях (л. 40 и л. 80),
според който „К.Г.” ЕООД е прехвърлило на „П.М.“ ЕООД придобитото с договор за
цесия от 29.04.2014 г. вземане срещу длъжника „Е.П.
П.“ АД за сумата от 1591.46 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана електроенергия за периода 02.04.2012г. – 28.09.2012г. за
обект с титуляр Д. П.Б., срещу цена от 1541.46 лева, платима в шестмесечен срок
от датата на подписване на договора.
Видно от приложената извадка от уведомление без дата (л. 41-42 и л. 81-82),
цедентът „К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя П. К.,
е изпратил до длъжника „Е.П. П.“ АД съобщение за прехвърлени с договори за
цесия от 21.10.2014 г. 130 вземания в полза на цесионера
„П.М.“ ЕООД, сред които и процесното, отразено под № 9
от уведомлението. От поставения при „Е.П. П.“ АД
входящ номер 3545516/20.01.2015 г. се изяснява, че уведомлението е получено от
длъжника на 20.01.2015г.
Представена е и нотариална покана с рег. № 4398/16.10.2017г., том 2, № 148
на нотариус Б. В.(л. 71) от „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез управителя П. К., до адв. К.Т.за представяне на оригинали или заверени копия от
297 договори за цесия от 23.10.2014 г., сключени между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД,
за което длъжникът по цедираните вземания „Е.П. П.“ АД е уведомен по електронна поща на 26.10.2014 г.
Нотариална покана с рег. № 885/06.03.2018 г., том 1, № 53 на нотариус Б. В.с
аналогично съдържание е отправена и до „И.“ ЕООД (л. 63--64) и получена на
22.03.2018г. (л. 65), като със същата са изискани и плащанията по договорите за
цесия.
Изпратена от „К.Г.“ ЕООД, чрез управителя П. К., до „И.“ ЕООД е и повторна
нотариална покана с рег. № 3323/02.07.2018г., том 1, № 167 на нотариус Б. В.(л.
57-58), получена на 16.07.2018 г. (л. 59). В поканата е отразено още, че
представителната власт на адв. К.Т.е оттеглена на
20.11.2017г., както и че при непредставяне на изисканите 297 договори за цесия
от 23.10.2014г. и плащане по тях в 14-дневен срок, същите ще се считат за
развалени.
Към доказателствения материал по делото е
приобщено и изявление с рег. № 6651/14.12.2018г., том 2, № 156 (л. 75-76) от „К.Г.“
ЕООД, действащо чрез управителя П. К., до „И.“ ЕООД, за разваляне на договори
за цесия от 23.10.2014г., с които са прехвърлени 297 вземания към длъжника „Е.П.
П.“ АД, за което последният е уведомен на
26.10.2014г., поради неизпълнение, отпаднал интерес от такова и невъзможност за
изпълнение на договорните задължения.
Страните не спорят, а се установява и от приложената покана с изх. № EPRS-1078/05.06.2020г.
„Е.П. П.“ АД до „И.“ ЕООД (л. 9), че след влизане в сила на решението по гр.д.
№ 11266/2014 г. на ВРС на 08.02.2019г. е издаден изпълнителен лист в полза на „К.Г.“
ЕООД и въз основа на същия „П.М.“ ЕООД, легитимирайки се като титуляр на
вземането по силата на договор за цесия от 21.10.2014г., е завел срещу „Е.П. П.“ АД изпълнително дело № 20197180400614 по описа на ЧСИ С.Д.с
рег. № 718 на КЧСИ. С поканата длъжникът по цедираното
вземане е отправил искане до „И.“ ЕООД за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, предвид полученото от
него на 26.10.2014г. уведомление, че именно това дружество е цесионер на същото вземане съгласно договор за цесия от
23.10.2014 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За успешното провеждане на предявените пасивно субективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
„И.“ ЕООД е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че именно
той е придобил процесното вземане по силата на
твърдения договор за цесия от 23.10.2014 г., анекс-споразумение от 23.10.2014
г. и спогодбата – анекс към него от 23.12.2014 г. С оглед предприетата от ответниците защита срещу иска, в тежест на ответника „К.Г.“
ЕООД е да установи релевираното възражение по чл. 40 ЗЗД за недействителност на договора за цесия от 23.10.2014 г. и на спогодбата –
анекс от 23.12.2014 г., спрямо него като представляван по тези сделки, както и
възражение по чл. 26, ал. 1, предл. второ и трето ЗЗД
за тяхната нищожност поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави; развалянето на договора за цесия от 23.10.2014г.; в тежест на ответника „П.М.“
ЕООД е да установи валидното сключване на договор за цесия от 21.10.2014 г. между него и „К.Г.“
ЕООД на посочената дата, а в тежест на ответника „Г.Г.Г.Е.” ЕООД – валидното сключване на
договор за цесия от 20.10.2014 г. между него и „К.Г.“ ЕООД за същото вземане.
От представените от
ищеца писмени доказателствени средства се установява,
че същият е придобил процесното вземане по силата на
сключения с „К.Г.“ ЕООД договор за цесия от 23.10.2014 г., изменен със
спогодба-анекс от 23.12.2014 г., за които длъжникът на цедираните
вземания „Е.П. П.“ АД е уведомен на 26.10.2014 г.,
която дата е отразена както в спогодбата, така и в изходящата от длъжника
покана с изх. № EPRS-2427/17.10.2019г.
Възражението на
ответната страна за антидатиране на договора за цесия
и уведомлението е преклудирано, тъй като е направено
в първото открито съдебно заседание, а договорът е представени с исковата
молба, респ. срокът за оспорването му е изтекъл с изтичане срока за отговор на
исковата молба – арг. от чл. 133 ГПК. Отделно от
това, възражението е и неоснователно, доколкото достоверността на датите се
установява и от други доказателствени източници, в
т.ч. и изходящите от самия ответник „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез законния му
представител, нотариални покани от 16.10.2017г., 06.03.2018г. и 02.07.2018г. и
изявление за разваляне от 14.12.2018г., в които документи изрично е признато
съществуването на договора за цесия от 23.10.2014г. и уведомяването на длъжника
за прехвърлянето на 26.10.2014г.
Неоснователни са също и възраженията по чл. 26, ал. 1, предл.
второ и трето от ЗЗД за нищожност на договора за цесия от 23.10.2014г. и на
спогодбата – анекс от 23.12.2014г. към него поради заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.
По делото не са представени никакви доказателства, които да установяват
пряко или косвено твърдяната незаконосъобразна цел, с която е учредено
дружеството „И.“ ЕООД, въведена от ответника като порок на оспорените сделки,
водещ до заобикаляне на закона. Освен това подобна цел, била тя и в разрез със
закона, е ирелевантна за действителността на
сключените сделки, след като дружеството – страна по тях, е надлежно възникнало
като отделен правен субект.
Не е установена и твърдяната нееквивалентност на престациите
по сделките, водеща според ответника до накърняване на добрите нрави. Договорът
за цесия, ведно с изменението му, урежда встъпването на „И.“ ЕООД в дълга на „К.Г.“
ЕООД спрямо първоначалния титуляр на вземането
– физическото лице Д. П.Б., при условията на чл. 101 ЗЗД, като встъпилото лице придобива правото
да събере съдебно признатото вземане от длъжника „Е.П. П.“
АД въз основа на издадения в полза на „К.Г.“ ЕООД изпълнителен лист. Така на
практика всяка от страните черпи изгодни за себе си последици, които напълно
съответстват на поетите задължения. Придобитото от „И.“ ЕООД вземане в
действителност не е безвъзмездно, доколкото дружеството се задължава да заплати
цената по цесията на първоначалния кредитор, както и да финансира водения съдебен
процес срещу длъжника на прехвърленото вземане. Този резултат освен това е
оправдан, с оглед изрично констатираното и отразено в договора от 23.10.2014г.
влошено финансово състояние на „К.Г.“ ЕООД и невъзможността му да покрие
разноските по заведеното гражданко дело. Нещо
повече - нееквивалентността на престациите
би довела до накърняване на добрите нрави не във всеки случай на някакво
разминаване между насрещните престации по договора, а
само при толкова съществена неравностойност, която практически се свежда до
липса на престация (така - решение № 62 от 4.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1490/2017 г., I т. о., ТК,
решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о.,
решение № 119 от 22.03.2011 г.на ВКС по гр. д. № 485 /2010 г. на I г.о.,
решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/09 г., III г. о. и др.).
Недоказана в процеса е и хипотезата на чл. 40 ЗЗД, предвиждаща
недействителност на договора по отношение на представлявания, ако представителят и лицето, с което той е договарял,
са се споразумели в негова вреда. По изложените по-горе съображения във връзка
с последиците на договора за цесия от 23.10.2014г. и спогодбата – анекс
от 23.12.2014г. към него и произтичащите от
тях права и задължения за страните, в случая изобщо не е налице вреда за „К.Г.“
ЕООД, годна да изключи обвързващата го сила на договореното от неговия пряк
представител. Липсва и кумулативно изискуемото споразумяване във вреда на
представлявания „К.Г.“ ЕООД между пълномощника му адв.
К.Т.и третото лице „И.“ ЕООД, с което той е договарял. Преки доказателства в
тази насока изобщо не са ангажирани от ответната страна по делото, като
единствено твърдяната връзка между адв. Т.и
управителя на „И.“ ЕООД не води до категоричен извод за целенасочен увреждащ
резултат.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че договорът за
цесия от 23.10.2014г. и спогодбата-анекс от 23.12.2014г. към него са валидни, с
достоверна дата, и същите са породили действие по отношение на неговите страни,
вкл. и по отношение на представлявания при сключването им ответник „К.Г.“ ЕООД.
Неоснователно е и възражението, че договорът за цесия от 23.10.2014 г. е
развален поради неизпълнение от страна на цесионера „И.“
ЕООД, изразяващо се в неплащане на уговореното възнаграждение. В договора
страните са уговорили, че цената на прехвърлянето се дължи на праводателя на цедента Д. П.Б.,
не по-рано от шест месеца от ефективно получаване на цялото вземане по договора
от страна на длъжника „Е.П. П.“ АД. Следователно длъжникът не дължи изпълнение към „К.Г.“ ЕООД и
липсата на такова не може да произведе никакви правни последици, в т.ч. и да
бъде основание за разваляне на облигационната връзка между страните.
Следователно ищецът „И.“ ЕООД е придобил процесното
вземане по силата на договора за цесия от 23.10.2014 г. и действието на
сделката е запазено.
Ответниците „П.М.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД също претендират
да са титуляри на вземането по силата на сключени с „К.Г.“ ЕООД договори за
цесия съответно от 21.10.2014 г. и от 20.10.2014 г.
За установяване на последния договор не са ангажирани
никакви доказателства от страна на „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, поради което и с оглед
процесуалната равнозначност между недоказания в процеса факт и неосъществилия
се такъв в действителността, съдът приема, че договор за цесия между „К.Г.“
ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД не е сключен, съответно този ответник не е придобил
процесното вземане.
Договор за цесия от 21.10.2014 г. е представен от
ответниците „К.Г.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД, като същият е оспорен своевременно от
ищеца (още в исковата молба, а впоследствие и в първото открито съдебно
заседание) като антидатиран. Договорът е частен документ, който не се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно отразената в него дата на
съставянето му, а тя подлежи на доказване по общите правила на ГПК. За установяване достоверността на оспорената дата по
делото не са представени доказателства от ответниците, като отделно от това
въпросната достоверност е разколебана от останалите данни по делото, в т.ч.
признанието на цедента „К.Г.“ ЕООД, обективирано в чл. 10 от договора за цесия
от 23.10.2014г. и чл. 8 от спогодба – анекс от 23.12.2014г., че е изключителен
собственик на вземането към датата на сключване на договора, респ. спогодбата,
тоест че не го е прехвърлил преди това на трето лице (каквото се явява „П.М.“
ЕООД), както и от предприетите действия по уведомяването на длъжника за тази
цесия едва на 25.01.2015 г., тоест повече от три месеца след сключването на
договора.
При това положение сключеният договор за цесия между „К.Г.“
ЕООД и „П.М.“ ЕООД следва по време цедирането на същото вземане на 23.10.2014
г. в полза на „И.“ ЕООД и конкуренцията между кредиторите следва да бъде
разрешена в полза на придобилия първи вземането, какъвто се явява ищецът.
Отделно, изводът за принадлежността на вземането в
патримониума на ищеца следва и от момента на съобщаване на двете цесии на
длъжника, релевантен съгласно чл.
99, ал. 4 ГПК за действието на прехвърлянето по отношение на третите лица,
каквито се явяват правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера. В
този смисъл – решение № 50/26.06.2020 г. по т.д. № 489/2019 г. на ВКС, Първо
ТО, в което се приема, че от съществено значение в
разрешаване на конкуренцията между множество правоприемници и кредитори на
страните по цесията, ще е съобщаването на цесията от цедента
на длъжника, от който момент титуляр на вземането по отношение на третите лица
е цесионерът. Така последващият
договор за цесия, сключен преди цедентът да е съобщил
на длъжника за предходното цедиране, ще е
действителен, но правните му последици ще се породят от момента на съобщаване
на цесията на длъжника. При това положение титуляр на вземането ще е онзи цесионер, за който цедентът е
уведомил длъжника най-напред, като за претърпените от това вреди останалите цесионери биха могли да ангажират договорната отговорност
на цедента.
В настоящия случай длъжникът по цедираното
вземане „Е.П. П.“ АД е уведомен от цедента „К.Г.“ ЕООД за договора за цесия от 23.10.2014г. с цесионера „И.“ ЕООД на 26.10.2014г., а за договора за цесия
от 21.10.2014г. с цесионера „П.М.“ ЕООД - на 25.01.2015г. Следователно са настъпили правните
последици на първо съобщеното прехвърляне в полза на „И.“ ЕООД и от
26.10.2014г. именно това дружество е титуляр на процесното вземане както по
отношение на длъжника, така и по отношение на останалите цесионери („П.М.“
ЕООД) и други трети лица („Г.Г.Г.Е.“ ЕООД).
С оглед на гореизложеното, предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 463.66 лева, от които 63.66 лева за заплатена държавна
такса, 40.00 лева за държавна такса по ч.гр.д. № 6167/2020г. на ВРС и 360.00 за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „И.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, партер – вътрешен двор, срещу „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, „П.М.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, че „И.” ЕООД е титуляр на вземане в размер на
сумата от 1591.46 (хиляда петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и шест
стотинки), придобито по силата на договор за цесия от 23.10.2014г.,
сключен между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, което вземане за заплатена без основание
стойност на коригирана електроенергия за периода от 02.04.2012г. до 28.09.2012г.
по издадена фактура № 92938450/29.09.2012г. от „Е.П. П.“
АД и за което е издаден изпълнителен лист в полза на „К.Г.” ЕООД по гр.д. № 11266/2014г. по
описа на Районен съд – В., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, „П.М.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, да заплатят
на „И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** партер –
вътрешен двор, сумата от 463.66 лева (четиристотин шестдесет и три лева и шестдесет и шест стотинки) за
сторените по настоящото дело и в производството по ч.гр.д. № 6167/2020г., по
описа на ВРС, разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: