РЕШЕНИЕ
№…
гр.
Плевен, 20.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря А. С. и в присъствието на
прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 166 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение №
237/07.02.2019 г. по гр.д.№ 4496/2018 г. по описа на ПлРС е допуснал на
основание чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба между Н.В.С. и П.С. С. за
делба на имоти СИО: АПАРТАМЕНТ № 6/шест/, на II етаж, вход ”Б”, с изложение
североизток-югозапад, етажна собственост в сградата на ЖСК ”Цимремонт”, блок № 316,
к-с „****” гр. Плевен, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.667.501.5.6/петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет и
две,точка, шестстотин шестдесет и седем, точка, петстотин и едно, точка,
пет,точка,шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Плевен,
одобрени със заповед № РД-18-56/18.09.2007 г. на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта -1/едно/, със застроена площ от
81.50кв.м./Осемдесет и едно цяло и петдесет стотни квадратни метра/, състоящ се
от ДВЕ СТАИ, ВЕСТИБЮЛ-ПРИЕМНА, КУХНЯ, БАНЯ с КЛОЗЕТ, който самостоятелен обект
се намира в сграда №5/пет/, разположена в поземлен имот с идентификатор
56722.667.501/петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет и две,точка,
шестстотин шестдесет и седем, точка, петстотин и едно/, при съседни
самостоятелни обекти в сградата по кадастрална схема №15-285725 от
09.05.2018г., същият етаж- обект с идентификатор 56722.667.501.5.5, под обекта-
обект с идентификатор 56722.667.501.5.3, над обекта- обект с идентификатор 56722.667.501.5.9,
ведно с принадлежащото към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ X® 6/шест/ с площ от
6.97кв.м./шест цяло и деветдесет и седем стотни квадратни метра/, заедно с
6.2238%/шест цяло и две хиляди двеста тридесет и осем хилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата, Ниво- 1/едно/, АТЕЛИЕ на IV етаж, вход ”Б”,
етажна собственост в сградата в ЖСК ”Цимремонт”,блок №316, к-с „****”, гр.
Плевен, представляващ с идентификатор 56722.667.501.5.22/петдесет и шест хиляди
седемстотин двадесет и две,точка, шестстотин шестдесет и седем, точка,
петстотин и едно, точка, пет,точка,двадесет и две/ по кадастралната карта в
кадастралните регистри на град Плевен, одобрени със заповед
№РД-18-56/18.09.2007г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография
и кадастър , с предназначение: АТЕЛИЕ за творческа дейност, брой нива на обекта
-1/едно/, със застроена площ от 24.00кв.м./Двадесет и четири квадратни метра/,
който самостоятелен обект се намира в сграда №5/пет/, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56722.667.501/петдесет и шест хиляди седемстотин двадесет
и две,точка, шестстотин шестдесет и седем, точка, петстотин и едно/, при
съседни самостоятелни обекти в сградата по кадастрални схема №15-315884 от
21.05.2018г.: на същият етаж- обект с идентификатор 56722.667.501.5.21,
56722.667.501.5.10, под обекта- обект с идентификатор 56722.667.501.5.8, над
обекта- няма, заедно с 1.5271 %/едно цяло и пет хиляди двеста седемдесет и една
хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, Ниво- 1/едно/.От
допуснатите до делба имоти да се образуват два равни дяла, от които един за Н.В.С.
и един дял П.С. С..Назначена е и съдебна експертиза.Осъдена е на основание
чл.344, ал.2 от ГПК П.С. С. да заплаща на Н.В.С. обезщетение за ползуване на
собствената ид. част от имотите, в
размер на 75 лв. месечно, считано от 21.06.2018 г. до окончателното извършване
на делбеното производство, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от
датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане.Осъдена е П.С. С. да
заплати д.т. по сметка на ПлРС в размер на 108 лв., върху обезщетението за
ползване.Осъдена е П.С. С. да заплати на Н.В.С. разноски в размер на 120 лв. за
ВЛ, във връзка с обезщетението за ползване.
Депозирана е въззивна жалба от П.С.С., чрез
пълномощник, срещу решение № 237/07.02.2019 г. по гр.д.№ 4496/2018 г. по описа
на ПлРС, което се обжалва в частта, в която е уважен по отношение на нея
предявеният иск по чл.344, ал.2 ГПК, както и в частта за присъдена ДТ и
разноски, с оплаквания за неправилност на същото, допуснати нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.Прави се
искане да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение в тази
част и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения срещу
въззивницата иск с правно основание чл.344, ал.2 ГПК и да се присъдят
направените по делото разноски.
За въззиваемата страна Н.В.С.,
процесуалният представител изразява становище да се остави в сила решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като се присъдят
разноските за тази инстанция.
Жалбата
е процесуално допустима.
Съгласно чл.344, ал.2 ГПК в решението по
ал.1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кой от
наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата или
какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.В чл.344, ал.3 ГПК е посочено, че определението по ал.2 може да бъде изменено от същия съд,
като то може да се обжалва и с частна жалба.
Решението на първоинстанционния съд по
чл.344, ал.1 ГПК не е обжалвано и то е влязло в сила на 28.02.2019 г.
Съгласно ТР от 15.01.2019 г. по тълк.д.№
6/2017 г., ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр.2-ро ГПК, не се прилагат в производството по частна
жалба.
С обжалваното решение от 07.02.2019 г. в тази
му част с характер на определение в полза на Н.С. е присъдено обезщетение на
основание чл.344, ал.2 ГПК за ползване на собствената ид.част от имотите, в размер
на 75 лв. месечно, считано от 21.06.2018 г. до окончателното извършване на
делбеното производство, ведно със законната лихва, върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на изискуемостта до окончателното й изплащане, т.е.
обезщетението е присъдено от 21.06.2018 г. - датата на депозиране на исковата
молба.
Съдебният акт, постановен по реда на чл.344,
ал.2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него
съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до
приключване на делбеното производство. Един от съделителите може да бъде осъден
да заплаща по този ред на друг съделител суми срещу ползването на имота
следователно винаги и само занапред (
определение
№ 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV г.о., определение
№ 428/18.06.2015г. на ВКС по гр.д.№3096/2015г., ІV г.о.).
С решение от 12.11.2013 г. по гр.д.№
5137/2013 г. по описа на ПлРС семейното жилище, находящо се в гр.Плевен, ж.к.****,
бл.316, вх.Б, ап.6, е предоставено за ползване на майката и детето.
От
заключението на ВЛ инж.С., неоспорено от страните, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че размерът на наема за ¼ ид.ч.
от имота е 75 лв. месечно, а размера на дължимото се обезщетение за ¼
ид.ч. от имота от 21.06.2018 г. до 31.01.2019 г. е 547.50 лв.
За
периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата - 28.02.2019 г.
до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция следва да се
приеме, че процесното жилище се ползва от П. С., не бе установено, че Н.С. може
да ползва същото.
Ето
защо следва да бъде потвърдено обжалваният съдебен акт в частта му, в която е
осъдена на основание чл.344, ал.2 ГПК П. С. да заплаща на Н.С. обезщетение за
ползване на собствената ид.част от имота, в размер на 75 лв. месечно, считано
от 28.02.2019 г. до окончателното извършване на делбеното производство, ведно
със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
изискуемостта й до окончателното изплащане.
Обжалваният съдебен акт в частта му относно присъденото обезщетение за
ползване на процесния имот в размер на 75 лв. месечно за периода от 21.06.2018
г. до 27.02.2019 г. включително е недопустим и следва да бъде обезсилен в
същата.
От друга страна,
претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 от
ЗС
е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време,
следващ предявяването на иска за делба, с оглед предмета
на обжалване в настоящето производство, но предхождащ влизането в сила на
определението по чл. 344, ал. 2
от ГПК.Тази
материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС
е допустимо да бъде разгледана по реда на чл. 346 от ГПК - във втората
фаза на делбеното производство, дори и тя да е предявена още с иска за делба.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 237/07.02.2019 г. по
гр.д.№ 4496/1018 г. по описа на Плевенски районен съд, с характер на
определение, в обжалваната му част, в която е осъдена на основание чл.344, ал.2 ГПК П.С. С., ЕГН **********, да заплаща на Н.В.С., ЕГН **********, обезщетение
за ползуване на собствената ид.част от имота, в размер на 75 лв. месечно,
считано от 28.02.2019 г. до окончателното извършване на делбеното производство,
ведно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от датата на
изискуемостта до окончателното й изплащане.
ОБЕЗСИЛВА решение № 237/07.02.2019 г. по
гр.д.№ 4496/1018 г. по описа на Плевенски районен съд, с характер на
определение, в обжалваната му част, в която е осъдена на основание чл.344, ал.2 ГПК П.С. С., ЕГН **********, да заплаща на Н.В.С., ЕГН **********, обезщетение
за ползуване на собствената ид.част от имота, в размер на 75 лв. месечно,
считано от 21.06.2018 г. до 27.02.2019 г. включително, ведно със законната
лихва, върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта до
окончателното й изплащане.
Решението, което е с характер на определение,
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: