№ 1044
гр. Пазарджик , 09.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело
частен характер № 20215220200326 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Частният тъжител Г. ИВ. ЮР. – редовно уведомен, се явява лично и с
адв. И.В. от АК-Пазарджик - редовно упълномощен от преди, редовно
уведомен.
Подсъдимите Г. СТ. П. и Л. СП. П. – редовно уведомени, не се явяват.
За подсъдимите се явява адв. Д. С. от АК-София – редовно
преупълномощена от адв. Д.М., представя преупълномощително.
Явяват се свидетелите СТ. Г. П., В. Г., ИВ. Г. и Б. Ф. – осигурени от
страните.
Не се явява свидетелят ИВ. С. – неосигурен от страна на частния
тъжител.
В залата се явява Н. С..
АДВ. В.: Да се даде ход.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото. Подсъдимите не се явяват, тъй като са
с влошено здравословно състояние. Не възразяват да се даде ход в тяхно
отсъствие.
1
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. В.: Имаме допуснат свидетел ИВ. С.. Тъй като не можем да
осигурим ИВ. С., който е служебно ангажиран, но той е бил в екип заедно с Н.
С., който водим. Моля да го допуснете като свидетел и да заличите като
свидетел по делото ИВ. С..
АДВ. С.: Нямам възражения по направеното доказателствено искане.
Съдът намира, че е основателно искането на адв. В.. Действително от
материалите по делото се установява, че свидетелят ИВ. С. е бил в екип с
поискания за допускане до разпит свидетел Н. С., с оглед на това е резонно
същият да бъде допуснат в качеството на свидетел, а като такъв да бъде
заличен ИВ. С..
С оглед на горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Н. С..
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото ИВ. С..
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
СТ. Г. П. – на 52 години, от гр. С., българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с основно образование, работещ, баща на подсъдимия Г.П.
и съпруг на подсъдимата Л.П..
2
На свидетеля се разясниха разпоредбите на чл.119 и чл.121 от НПК.
С.П.: Желая да свидетелствам, разбрах си правата.
В. В. Г. – на 46 години, от с. Б., обл.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство
със страните по делото.
Н. Г. С. – на 47 години, от гр. В., българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, работещ, без родство със страните по
делото.
И.Г. Г. – на 40 години, от гр. С., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с висше образование, работещ, без родство със страните по
делото.
Б. А. Ф. – на 53 години, от с. Ю., обл.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, без родство
със страните по делото.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.
АДВ. В.: Моля да допуснете до разпит още един свидетел А. С., който
ще изясни обстоятелството призовавал ли е предишния ден преди инцидента
за разпит в РУ-С. подсъдимия П.. Този въпрос беше зададен от адв. М. и
затова ангажирам гласни доказателства.
АДВ.С.: Аз считам, че обстоятелствата, по които ще свидетелства
поисканият свидетел действително нямат връзка с предмета на делото
въпреки поставения от колегата въпрос в предното заседание. На частния
тъжител са допуснати достатъчно свидетели, които да удостоверяват
изложеното в частната тъжба, поради което намирам искането за
неоснователно.
3
АДВ. В.: С този свидетел искаме да докажем, че по начин, предвиден в
ЗМВР, е бил призован и е отказал да се яви, което е наложило да бъде
използван друг способ за довеждането му в полицията.
АДВ.С.: Действително дори в случай че необходимостта от
задържането на подзащитния ми поражда някакво съмнение, все пак се
намираме в производство относно престъпление по чл.146 от НК, което има
за предмет съвсем различно обстоятелство и както вече казах считам, че
искането излиза извън предмета на доказване и е неоснователно.
Съдът намира, че следва да уважи доказателственото искане на адв. В..
Действително обстоятелствата, за които се иска този свидетел, не касаят
пряко предмета на обвинението, но имат косвена връзка с това обвинение не
само заради поставения въпрос в предходното съдебно заседание, а и
изясняването на проблема дали подсъдимият П. е бил призован и преди и
дали се е наложило неговото принудително довеждане в РУ-С. от частния
тъжител, по повод на което се е развил и настоящият инцидент - предмет на
делото, но и поради обстоятелството, че тези обстоятелства имат връзка
именно с развилия се инцидент и са станали евентуално повод за същия,
поради което и изясняването им е от съществено значение за делото.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел А. С..
Сне се самоличността на свидетеля С., както следва:
А. К. С. – на 50 години, от село К., обл.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство
със страните по делото.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината и напусна съдебната зала.
4
Съдът докладва постъпило писмо от РУ-С., ведно с приложение, а
именно месечен график на постовете и патрулите в РУ-С. за времето от 01-
30.11.2020г., както и медицинска документация в заверено копие във връзка
със задържано лице и извлечение от книга за задържани лица.
АДВ. В.: Да се приемат. Моля да приемете и справки за съдимост за
двамата подсъдими.
АДВ.С.: Относими са, не възразявам същите да бъдат приети. Бих
искала по отношение на току-що допуснатия свидетел да се отбележи, че
докато с представителя на частния тъжител вземахме становище по
отношение на необходимостта от разпита му, същият присъстваше в залата,
бяха изложени обстоятелства, включително във връзка с момента на
задържането. Беше изведена информация именно във връзка с фактите, за
които свидетелят следва да даде показания.
Съдът намира, че представените от РУ-С. и днес представените от
частния тъжител доказателства са относими към предмета на делото и следва
да бъдат приети, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо справка от РУ-
С., ведно с приложения, и справки за съдимост по отношение на двамата
подсъдими.
АДВ. В.: Моля да започнем с разпита на свидетеля Ф., защото е бил
нощна смяна.
АДВ.С.: Не възразявам. Моля да разпитаме след което нашия свидетел,
тъй като частният тъжител има допуснати доста свидетели.
5
Пристъпи се към разпит на свидетеля Ф.:
СВИД.Ф.: Лекар съм във ФСМП-С.. На 05.11.2020г. бях извикан в РУ-
С. да освидетелствам лице. Постъпих на смяна в 7:30ч вечерта, някъде около
8ч се получи обаждане от тел.112, че има задържано лице и трябва да се
освидетелства, за да бъде задържано. Отидох там с линейката в РУ-С. и си
свърших работата да освидетелствам лицето. Лицето беше там, прегледахме
го. Издадохме фиш за спешна помощ, че може да бъде задържано. Докато го
преглеждахме, имаше проблем, защото когато започнахме, те го бяха
задържали във фоайето и нахълта една жена. След това разбрах, че е майката,
след това и бащата, и се държаха доста там…жената беше доста афектирана,
не знам каква е причина. Влезе вътре, обиждаше полицаите в смисъл
„негодници“. Частният тъжител беше там, бяха 5-6 човека там, той беше
/сочи частния тъжител/. Жената каза „негодници, нещастници, убийци,
еничари“. Помолих да влезем в друга стая със задържания, за да мога да
продължа с прегледа. Полицаите го преместиха в друга стая. Задържаният
буйстваше, не беше спокоен, но от него нищо не съм чул. Това бяха на жената
реплики в коридора по време на прегледа. Думите бяха по адрес на полицаите.
Бяха това момче /сочи частния тъжител с поглед/, вънка другото момче, което
беше в залата. 5-6 човека бяха, не им знам имената. Единият от свидетелите,
който беше в залата, също беше там. Имаше и други полицаи, бяха в
униформа.
Доста време е минало, точно какво съм записал във фиша не си
спомням, но щом съм казал, че може да се задържи, значи не е имало
проблем. Някакви следи не съм забелязал външно по задържания. Не се е
оплаквал, аз го събличам да го гледам и преглеждам, не се е оплакал и не е
показал. За да могат да го задържат, трябва да бъде прегледан. Преглеждам
кръвно, пулс, дали има видимо външни намеси – удар, следи от насилие, дали
е контактен, адекватен, първоначален медицински преглед. От този преглед
заключих, че няма проблем да бъде задържан. Разпознавам частния тъжител и
това момче отвън, един от свидетелите също със сигурност, но е минало доста
време. Това ми се запечати като думи и случай.
Не е било конкретно срещу някой отправянето на думите, полицаите
6
бяха застанали един до друг при задържания във фоайето. Докато тя
отправяше тези обидни думи, тя гледаше към полицаите. Спрямо госпожата и
полицаите бях срещу тях на един метър разстояние с лице. Бях започнал
прегледа и те тогава нахълтаха. Бях близо до задържания. То там е 1-2 метра
фоайе.
Докато жената отправяше тези обидни думи, никой от полицаите не е
отвърнал. Помолиха я да излезе, за да си свършим работата. Тя
продължаваше, тя беше доста афектирана. Мъжът, който беше бащата, той
беше до нея, той е свидетелят, който беше в залата. Той беше до нея, но той
не се е намесил словесно или физически.
След това по този случай не съм разговарял с никого. Аз не се познавам
с другите свидетели. Аз не съм от С., аз съм от с.Ю.. В районното съм
разговарял с тях по други случаи. За този случай не сме разговаряли. Аз всеки
ден се срещам с тези хора, но по имена не ги познавам. Пред съда не съм
разговарял с тях по случая. Дори изобщо не съм разговарял с тях пред съда.
Свидетелят Ф. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С.П.:
СВИД. П.: Баща съм на Г. и съм съпруг на Л.. Помня за случката в
районното, горе-долу е една случка. Преди няколко дни се скарах с едни
момчета на полето. Затова дето ни задържаха и мен и Г.. Значи 4 дни преди
случката в районното и мен ме задържаха също. Края на август миналата
година, имаше случка, аз сбих се с едни момчета. И така стана, че мен ме
задържаха на полето. Дойде полицията с двете патрулки със /сочи с поглед
частния тъжител/. Не ги познавам полицаите. Задържаха ме, аз казах, че
животните ще отидат на линията, те казаха „не ни интересува, качвай се с нас
доброволно, ако не ще те задържим насила“. Задържаха ме, лежах 24ч. Казах
какво е станало, че аз съм бил и аз съм виновен. Ние живеем на фермата,
имаме и къща, но живеем на фермата, там никой не ни е потърсил нито мен,
нито Г., нито сме се крили. Мен ме задържаха на полето. Долу-горе е на един
километър от фермата това място, като пусках животните. Задържаха ме,
7
казах, че животните ще идат на линията, защото там ги пасем, „не ни
интересува, трябва да дойдеш с нас в полицията“ и така. Моята после е
ходила да ги пази 60-70 животни. Аз лежах 24ч и ме пуснаха и 4 дни след
това Г. отива да пазарува на магазина, синът ми е Г.. Той беше болен от
пневмония, дали корона беше не знам. Хванали са го там пред магазина
полицията /сочи частния тъжител/. И той се обади на майка му по телефона,
че е задържан и е в полицията. Ние се качихме на колата, даже колата му
беше на пътя, друга кола ни кара. Отидохме да представим болничния, че Г. е
болен. Като отидохме, имаше полицаи, не ги познавам. Отидохме в РУ, вътре
в приемната, Г. беше на стола с белезници и с влизането той вика „майко,
викат ми копеле, тука ме задържаха“, удряли са го, натискали са го
предполагам. Той каза, че са го насилвали. С влизането вика „майко, викат ми
копеле“. То сме на разстояние, колкото от тук до Вас, на толкова разстояние
беше Г.. Докторът беше там, кимнаха му полицаите да го вкарат вътре да го
прегледа, защото Л. представи болничен. Започнаха да го бутат и дърпат, и
нея така, защото тя беше суматохата и нея са я бутнали и ударили. Аз видях,
то е на 2 метра пред мен. То всичко тръгна срещу тях. Г. ни се обади да идем,
те са му разрешили да идем да представим болничния и понеже Л. няма
книжка трябваше да отида с нея. Занесохме болничния, представихме го и те
кимнаха така да влизат вътре да го преглежда докторът, като и започнаха да
го дърпат и Л. се хвана за ръката му и в суматохата и нея са я ритнали и са я
ударили по гърба. И Вашето дете да го дърпат сигурно и вие..не знам. Що не
го прегледат пред нас, като представихме болничния лист. В качеството ни на
баща и майка, детето е пълнолетно, но с болничен, че е болен. След като това
стана, тръгнахме да заберем В. Т. - адвокат. Дойде адвокатът и пред него са
казвали, че сме копелета всичките, но адвокатът не знам дали ще каже това
нещо. Г. го задържаха, през нощта е имал кризи цялата, но е бил вързан, вика
„нито съм спал, нито съм лежал“. Поискахме камерите, но те се изключиха и
не работиха, в полицията е пълно с камери също, не работи нищо. След като
минаха 2 месеца, защото Г. и Л. си извадиха медицински и се заведоха тия
дела, не знам повече нищо. Аз бях виновен за този случай, дето ме задържаха
мен, Г. нито се е крил нито нищо, нито някой у дома го е търсил. Мен ме
задържа същият полицай и него същият, какъв интерес има не знам. Никой не
го е потърсил Г.. Насила го вкараха в тази стая за преглед. Това мисля, че
беше причината моята съпруга да се намеси, той й е дете. Ако имаше нещо,
8
щяха да ни глобят на момента. От полицаите към мен или съпругата ми не
съм чул, не е имало скандали и кавги, само бутането и дърпането.
Г. беше болен от пневмония, в момента точно беше корона вирусът. Аз
седях постоянно на вратата, нито съм се месил, нито нищо, не съм и влизал
вътре. Той си извади медицинско къде са го дърпали. Адв. В. Т. го взехме от
Пазарджик и той дойде да го изкараме ли не знам, обаче не можахме да го
изкараме да не го задържат, че не е добре. Адв.Т. каза, че и пред него са
казали, че всичките сме копелета, защото ние затова попитахме, че са го
наричали копеле на задържането. Той и Г. така каза, „ето и майка ми, ето
баща ми, копеле ли съм аз“.
Частният тъжител беше там, всички бяха в приемната, тя е 3-4 метра.
Той беше близо до сина ми, пред него беше. Полицаите не ги познавам, не
мога да кажа точно всички, които бяха на смяна. Него го познавам частния
тъжител, защото ме задържа. Жена ми не е използвала обиди към полицаите.
Ако обидиш, на момента ще реагираш. Тя не е използвала обиди към
полицаите. На мен не ми е било казано, като се прибера след
освобождаването ми, да кажа на сина ми да се яви в полицията.
Започнаха да го дърпат и да го влачат, за да го вкарат вътре. Не го
поканиха да стане, хванаха и започнаха да го дърпат да го вкарат вътре.
Телефонът му падна на замята и нарочно го сгазиха. Вързан беше с белезници
само за ръцете. В тази суматоха не съм чул нищо синът ми да казва на
полицаите. На момента, ако имаше нещо, щеше на момента да стане.
Никой не го е потърсил тези 4 дни у дома, заедно живеем всички. През
тези дни пасох животните. Синът ми си е дома. Никой не го е търсил, нали
полицаите ще дойдат у нас. Нали сме вкъщи, ще кажем. Аз излизам с
животните и се връщам. Г., Л. и аз живеем. Моята съпруга и синът ми остават
във фермата. Заедно сме, ще кажат „днеска идва полицията“. На мен нищо не
ми е казано и затова предполагам, че не е търсен. Или ще му пратят призовка,
нищо не е имало. На мен не ми е предавал полицай, че трябва синът ми да се
яви. Мен ме освободи полицаят и дежурният.
Свидетелят П. напусна съдебната зала.
9
Пристъпи се към разпит на свидетеля В. Г.:
СВИД. Г.: Знам за какво съм свидетел. Работя в РУ-С. като ст.полицай,
водач на патрулен автомобил. Въпросната вечер началото на месец ноември -
мисля, че беше 05.11.2020г., при започване на работната смяна по време на
инструктажа от оперативния дежурен Г. ни беше разпоредено при засичане на
лицето Г.П. да установим самоличността и да го доведем в РУ поради това, че
е издирван за извършено от него престъпление предни дни - нанасяне на
телесна повреда на лице. Излезнахме с патрулния автомобил. Аз бях с
колегата Г.Ю.. Аз съм водач, той беше екип. На смяна бяхме двамата.
Тръгнахме по ул.Княз Борис І и на около 20 метра след един лек завой, това е
в гр. С., забелязахме лицето Г.П. и автомобила му, правеше си мобахет с
друго лице пред магазин супермаркет „Гюро“. Познавам визуално Г.П. и
автомобила му – визуално го познавам Г., защото служебно съм се занимавал
с него с връчване на призовки и НП, които са ми разпоредени да му бъдат
връчени. За автомобила му – „***“ ** мисля, че му е номерът, черен е на цвят.
С този автомобил беше въпросната вечер. Аз го видях до автомобила. В
момента, в който ни видя, че наближаваме, ускори крачка и се опита да се
качи в автомобила. Спрях до неговия автомобил, че да не може да отвори
вратата и да се качи. Ю. изскочи от автомобила, поиска документ за
самоличност, представи се. Аз също се представих, слизайки от автомобила.
Бяхме с униформи. След като му се представихме, той започна да отправя
епитети „какви сте вие, смешници, палячовци, мишки, криете се под
униформа, какви сте вие, кръгла нула, без униформа сте никакви“. Опитваме
се да го успокоим да не всява паника, да се разберем човешки, обяснихме, че
трябва да ни придружи до районното за изясняване на случая, при което той
отказа – „няма да ходя никъде, вие не сте никакви да ни забирате“. Във
въпросния момент нямаше отвънка хора, които да има търпана. Явно искаше
по някакъв начин да привлече внимание на някого. Всички тези думи бяха
крещейки да се чуе. Нагрубява ни, дърпа за ръкава, посяга. Отказа да
представи документ за самоличност. При което колегата Ю. предприе
действие да уведоми оперативен дежурен и впоследствие и прекия ни
началник г-н Б. – началник група, че сме засекли лицето, отказва да ни
придружи и че ще предприемем действия по задържане, за да може да го
приведем в районното за изясняване на случая. След като видяхме, че П.
10
проявява агресия, нагъл, арогантен към нас, поискахме от колегата ОДЧ да ни
прати другия екип, който е смесен от мл.автоконтрольор и колегата по
патрулно-постова дейност, за да можем да го вземем с нас в автомобила и да
няма излишни зрелища. Дойдоха колегите Н. С. и ИВ. С., който в момента
работи по Пловдив някъде, тогава беше с нас на смяна. При идването на
втория автомобил, преди те да дойдат, обяснихме по най-човешкия начин да
дойде, убеждаваме го, че всичко ще бъде нормално, ще се снемат обяснения,
което беше поставено като задача. При идването на втория екип явно възбуди
още агресия и „ето ги, още идват, и вие сте нещастници, боклуци“, повтаря
репликите. Обяснихме, че не трябва да се отнася така и че трябва да ни
придружи по един или друг начин и че ще дойде с нас в РУ. Предприехме
действия по задържане в момента. В който му бяха поставени белезници,
беше упражнено физическо насилие, за да му се сложат белезници. Имаше
съпротива от негова страна, риташе, плюеше, блъскаше ни, успяхме да ги
сложим, качихме го в автомобила и го откарахме в РУ, при което по пътя да
се обади на майка му. Още докато бяхме там, той имаше мобилен телефон,
крещеше „тука едни се правят на полицаи“. Той каза „майко“ и затова казвам,
че на майка си се обади. „Елате тука, тия искат да ме задържат, аз нищо не
съм направил“. Докато чакахме екипа за съдействие и докато разговаряхме с
него и го убеждавахме да дойде с нас, тогава говори по телефона. След като
пристигнахме в РУ, застанахме във фоайето и след не много пристигна екипа
на ФСМП с доктора, паралелно с тях пристигнаха и родителите. Майка му по
най-наглия и брутален начин нахлу, крещейки към нас. Разбрахме по този
начин, че лично обидите са към нас, бяхме до масата, аз и колегата Ю. сме
около задържания, плътно сме с него. При което тя започна с обърнато лице
към нас да отправя обидите – „нещастници, боклуци, еничари, негодници, да
пукнете дано, да ви измрат децата, вие да не сте живи“. Всякакви обиди. При
което ние я успокояваме „госпожа, преустановете с тези реплики и думи“,
позволи си мен да ме тегли за униформата, направих строга забележка „пред
теб стои служител, не трябва да се отнасяш така, изпълняваме си
разпоредените задачи“. Д-р Ф. като видя, че е невъзможно да извърши
прегледа във фоайето, влезнахме в стаята, която обитаваме ние като
канцелария, за да извърши прегледа, при което П. се опита да влезе с нас
навътре. Там има врата, която се отваря само с бутон или чип карта. Успяхме
да не я допуснем до вътре и тя си продължи с обиди към нас. Аз помолих
11
съпруга й „усмирете съпругата си, не трябва, намира се в полицейско
управление, не трябва да се случват такива неща“. Той каза „оправете се вие с
нея, ако можете, аз не мога да се оправя“. Физически контакт спрямо нея не
сме имали, защото е от противоположния пол и за да не последват от нея
предположения и съмнения, че имаме допир, с гръб сме я избутали навън, без
да има допир с ръце. Спазили сме си нещата като служители. Ф. извърши
прегледа и продължихме с оформяне на документацията по задържането.
След като приключихме с документацията и излезнахме, ние дълго с колегата
през нощта коментирахме случая защо след като на нас ни е разпоредено да
изпълним задължения гражданите се отнасят така с нас, какво толкова сме
направили спрямо тях, че да ни унижават, да ни наричат, да ни сравняват със
земята. При което и аз и колегата се чувствахме наскърбени и нагрубени от
тези думи и беззащитни се почувствахме. Общо взето това е, което мога да
кажа по случая.
Коментирахме след това с Ю. как го изживяваме. П. знае за какво го
търсим, защото ден-два-три преди това е бил задържан баща му, защото
двамата са извършили нанасяне на телесна повреда на момчета. Знае за какво
е търсен, след което вижда служебни лица, стоят пред него, ще се
предприемат действия, защо така реагира и се отнася така. Той при прегледа
на д-р Ф. каза, че преди известно време е боледувал от пневмония, показа
лист и докторът каза, че в момента на прегледа няма заболяване и не може да
установи причина да не бъде задържан. Мисля, че някъде през нощта 4-5 ч
дежурният се обади, че задържаният се е почувствал зле и ФСМП ще дойде
да го прегледа. Оплакал се, че получил бъбречна криза, прегледал го е, дал му
е лекарства и се почувствал добре.
За Г.П. в моята практика като служител и по-скоро на пътя съм
постоянно и го познавам като агресивен и непокорен човек, избухлив. И с
други негови случаи съм се занимавал със сбивания по мои смени. Това е,
което мога да кажа.
Участвам по други дела, тъжител съм за същия случай. Там същите
лица се разпитват като свидетели, пред мен бяха разпитани, бях в съдебното
заседание – Ф., Ю. и колегата Г. – оперативният дежурен.
Докато чакахме влизането в залата, конкретно за случая не сме
12
разговаряли с другите свидетели. Мохабет от общ характер сме водили
всички, които бяхме отвън. Конкретно за случая не сме говорили. На тези
общи разговори присъстваше Ф. вънка, беше при нас. Говорехме за
развитието на Ковид и понеже е медицинско лице и тази вечер е имал
подобен случай, близката седмица моето дете беше установено с двустранна
пневмония, като медицински служител и доктор обясняваше ни човекът. Това
е въпросът, по който разговаряхме вънка, точно за това говорихме. Аз
разбирам въпроса за това съдебно заседание. По моето дело преди
заседанието също правихме общ мохабет. Точно по делото не разговаряме.
Заедно работим с колегите. Медицинското лице го познаваме, доколкото
работим служебно с него. Той е дошъл с личния си автомобил, така разбрах,
не е пътувал с нас, с мен не е пътувал. Седяхме пред съда и говорехме за
корона вируса.
Белезниците бяха на Г. така, че да не са стегнати на двете ръце, да не му
се причинява болка. Физическа сила е употребена, доколкото да поставим
белезници, хващане за ръката. Колегата Ю. и С. поставиха белезниците.
Предприели сме действия да не ни рита и да не ни нагрубява. След като оказа
съпротива, беше повален на земята, за му се сложат белезници, беше вдигнат,
опита се да се самонаранява, не му беше позволено да си бие главата в земята
и да си прави сцени. Беше предотвратено самонараняване. Не е оказал
съпротива в стаята, отказа да му бъдат свалени белезниците, стоя с тях. С
колегата бяхме пред стаята по време на прегледа, на отворена врата, за да
наблюдаваме действията му.
Медицинският документ, който Г. представи на д-р Ф., майка му го
донесе. Като го вкарахме в стаята, той го попита „чувстваш ли се добре
момче“, той каза „нищо ми няма“. Когато започна прегледът от доктора, той
каза „преди съм карал пневмония“ и показа медицинския документ. Някой от
колегите донесе в стаята този документ, представен от майката. Беше донесен
в стаята този документ. Докато беше във фоайето, освен този разговор, докато
чакахме екипа, задържаният не е провеждал друг разговор. Телефонът му
изпадна от джоба, аз го взех с найлонов плик и му го дадох, оставих му
телефона в суитшъра и това е било. Телефонът му звънеше, но не е говорил,
беше в джоба му. И след 2-3-5 минути пристигнаха близките му. Майка му
нахлу вътре, баща му остана на стълбите - той не е влизал във фоайето.
13
Когато д-р Ф. каза, че не може да проведе прегледа във фоайето, по
принцип водим в тази стая почти всички в случай такъв, че фоайето е
остъклено и е до пътя, т.е. вижда се, налага се да си вдигат дрехите хората и
затова ги водим в тази стая за преглед. Задържаният беше прав между нас
двамата, поканихме го да влезе навътре, колегата го държеше под мишница,
опита се да се дърпа, защото и майка му се опита да го дърпа, поканихме я да
напусне, защото това е зона за сигурност и не може да влиза там.
По време на провеждане на инструктажа въпросната вечер беше сведено
до знанието ни, че лицето е търсено и не е открито. Не знам от кой, по кое
време и къде е търсено. От предходните смени и патрулите в продължение на
два-три дни е бил търсен на фермата и на адреса, на койот живее – ул.*** №6,
и на фермата извън регулация в близост до мелница „И.“.
Имал съм други случаи с Г.П.. Те не са били близко във времето,
единият беше 2017-2018г., пак имаше сбиване между него и едно лице. Освен
тези случаи и връчването на призовки, не съм имал случай. Когато сме
връчвали призовки и други документи от всякакъв характер, почти от цялото
семейство реагират, че нямаме право да влизаме. Там има електропастир, това
било частна собственост, то е като пасища и се налага от доста разстояние по
някакъв начин да им даваме звуков или друг сигнал да се явят и много рядко
се получава да излезнат. Казват, че е частна собственост и нямаме право да
влизаме, от този род. Това е поле и е заградено от тях, каква собственост имат
не мога да кажа. Не е имало жалби срещу мен от Г. и Л..
Свидетелят Г. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С.:
СВИД. С.: Работя в РУ-С. като мл.автоконтрольор. На 05.11.2020г.
бяхме изпратени да окажем съдействие, бяхме с колегата ИВ. С. към пътен
контрол. Бяхме нощна смяна от 19 до 7ч и някъде около 20ч., не знам точен
час, се обади дежурният Г. да отидем в С. на ул.Княз Борис І срещу
супермаркет „Гюро“ в гр. С., който е на тази улица. Отидохме на място да
окажем съдействие на колегите Г. и Ю., тъй като лицето Г. П. се държал
14
агресивно. При спиране на място слезнахме с колегата, отвънка бяха Г. П., Ю.
и Г.. Отидохме при П., същият се държеше агресивно и вика. Казахме да
дойде в районното, трябва да се изяснят едни неща, обяснихме за какво става
въпрос. Той каза „без прокурорско няма да дойда никъде“ и каза „какви сте
вие палячовци, смешници, кръгла нула, без униформа не сте никакви“.
Обяснихме на господина, че ако не изпълни това, ще използваме физическа
сила и ще бъде отведен в РУ, той отказа. След което използвахме физическа
сила до поставянето на белезници и го отведохме в РУ-С.. Там се бяха
обадили на екип на ФСМП да бъде извършен преглед на лицето Г. П.. Бяхме
във фоайето на РУ-С. и като дойдоха служители на ФСМП, заедно с тях
дойдоха в този момент и майката на Г. П., не знам точно как й е фамилията, Л.
знам, че е първото име. Г-жа П.а започна да отправя обиди „защо ми хващате
сина бе, вие сте смешници, нещастници, негодници, еничари, защо ми взимат
така детето, ако имате деца така или ще се постъпва“. Казахме „престанете,
ние си вършим работата“. След което вече по каналния ред беше извършен
обиск, Г. П. беше задържан в РУ-С.. Майката отправяше обидните думи, Ю. и
Г. тях така ги наричаше. Аз бях при Г. и после го отведоха вътре, за да няма
конфликти. Вътре в районното го отведоха, там си има стая, където се
извършват другите действия. Там докторът го прегледа. Ние го заведохме до
помещението, съпроводих го с мен, той ме буташе дърпаше се. Той беше
агресивен, той се държеше много арогантно, ние казахме „ела с нас“, но то
нямаше комуникация между нас и него. Майката още с идването влезе и
започна да нарежда и да обижда. Щом задържаме лице, имаме ред и начин,
такава е процедурата, трябва да се извърши прегледът дали може да бъде
задържан. Не имало оплаквания от страна на лицето. Тези обиди аз лично ги
чух. Това, което той каза, където ги нарече „палячовци, смешници, мишки,
вие сте кръгла нула“ и това, което майката говори – „нещастници, негодници,
еничари“ - аз затова идвам и казвам какъв е случаят.
След като пристигнахме на ул.Княз Борис задържаният не мога да кажа
дали е провеждал телефонен разговор. Ние му обяснявахме, че трябва да
дойде с нас, че има случай и трябва да се изяснят нещата. Той беше на
платното за движение от другата страна на супермаркета, беше неговият
автомобил едно „***“ и до него беше униформеният автомобил „Шкода“ и
ние спяхме с нашата „Киа“. Отидохме там, говорихме и така се случиха
15
нещата.
При задържането физическата сила е хващане на ръцете и слагане на
белезниците, оказа съпротива и се наложи да бъде повален на земята. Едната
ръка я хвана Ю. и другата аз, понеже оказваше съпротива употребихме
водеща техника, за да го повалим на земята и да поставим белезниците.
По време на прегледа от доктора аз бях там в стаята. Задържаният не
съм чул да казва, че е болен от пневмония или че има здравословен проблем.
Предполагам докторът му е дал фиш. На доктора не е даван документ,
доколкото имам спомен. Не съм видял да е даван документ на лекаря.
Когато пристигна майката на задържания, тя дойде и започна да
нарежда, даже й разпоредихме да спре, тъй като беше на ръба, още с идването
започва да обижда. Гледката беше направо нямам думи. Майката остана във
фоайето, не е дошла в стаята. Буташе се в колегите, беше пълна лудница.
Буташе се, викаме „г-жо, спрете“, колегите й разпореждаха. Мисля, че беше и
съпругът С. П., той не е взел отношение, аз не съм чул от него да говори и
нещо да казва.
Не знам дали същата вечер е имало сигнал на тел.112, че задържаният
не се чувства добре.
Знам, че колеги многократно са посещавали адреса стопански двор и е
търсен да се установи за изясняване на случая. Аз лично не съм ходил.
Говорили сме, коментирали сме, като се сменяваме между смените и знаем, че
лицето се укрива. Говорили сме между колегите и смените. И дежурният каза,
че при засичане на лицето, да го установим и да го заведем в районното за
изясняване на случая. Това е за въпросната смяна. Г. ни беше инструктирал.
Тъй като се касае за телесна повреда, аз не съм много запознат, работя в
пътен контрол.
Не съм имал друг случай с това лице, не съм ходил да му връчвам
документи и нямам никакви отношения до този момент. Знаем ги хората, аз
работя 16 години и ги знам хората. Не ги познавам лично, но ги знам хората.
16
Свидетелят С. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г.:
СВИД. Г.: Работя в РУ-С. като мл. оперативен дежурен.
АДВ.С.: Представителят на частния тъжител на всеки един от
разпитаните свидетели каза конкретната дата на събитието, което е процес на
установяване и свидетелите следва да изложат информация за датата на
събитието.
АДВ.В.: Аз питам за конкретна дата. Да, свидетелите не са запознати с
тъжбата.
АДВ.С.: Вие вече казахте датата на свидетеля.
Продължава разпитът на свидетеля Г.:
СВИД. Г.: На 05.11.2020г. съм давал указния на автопатрула, в който е
бил Ю., ако установят лицето Г.П., да го установят в районното. Бяха дадени
такива указания на мен от ръководството на районното при застъпване на
нарядите да бъдат запознати с това и че във връзка с образувания ЗМ срещу Г.
и баща му той не се явява и отказва да се яви, като при засичане да бъде
поканен да даде обяснения и ако откаже - да бъде задържан. На 05-ти
застъпих като ОДЧ в 09:00ч , 24-часови са ни дежурствата. В 19ч при
застъпване на двата патрула - единият Г. и Ю., а другият С. и С., бяха
запознати с разпоредбите на ръководството. Имаме и в Белово в участъка
дежурни, но те са в района на Белово, това са двата С.йски патрула. При
започване на дежурството около 19:20ч се обади Ю., че в района на
хранителен магазин „Гюро“ на ул.Княз Борис І са засекли Г.П. да излиза от
магазина и да се отправя към автомобила. Извършили са проверка и са
разяснили, че трябва да се яви, но той отказал. Той започнал да отправя обиди
и казал, че няма как да се яви с тях в РУ. Поискаха съдействие от другия
патрул, понеже се налагало да го задържат и да използват физическа сила.
Той казал, че няма как да се яви. Запознати са били прекият им началник ст.
инспектор Б. и след около 10 минути екипът е бил там, а до 30-40 мин
доведоха лицето с поставени белезници в РУ. Аз се чух тогава с ръководство
и казах, че е доведен, за да се пуска заповед за задържане. Началникът беше
17
отпуска тогава и говорих със заместника Г. А., както и с Б.. Обадих се на
тел.112 да изпратят екип за извършване на прегледа при задържане на лице.
3-5 минути е било след това, когато дойде екипът и във фоайето на първия
етаж докторът извади документите да му извърши прегледа. Дойдоха
родителите на Г. непосредствено след това – С. и Л.. Те са ми съседи и живеят
наблизо. Знам добре, че тези лица са му родители и Г. ме познава и баща му и
така. Майка му започна да крещи, като във фоайето вдясно има една масичка
с два стола, където гражданите си попълват документи, докторът беше там да
му извърши прегледа. Г. беше там, като колегите бяха от двете страни, Г.
беше прав до доктора, а до Г. бяха Г. и Ю.. Майка му, влизайки, започна да
крещи „защо ще го задържате, какви сте вие“, започна да използва думи,
които бяха насочени и погледът й беше към доктора, който беше с гръб и там
бяха служителите и синът й. „Какви полицаи сте, за какво ще го задържате,
боклуци, негодници, нещастници“ и една дума „еничари“ - такава дето за мен
е…тя като започна да крещи, докторът каза, че трябва на друго безопасно
място да прегледът да се извърши и да тръгва, защото има друга работа.
Вътре в стаята, която използват служители от ППД, там го заведоха, там е
органичен достъпът, има автоматична врата, която се отваря с бутон.
Сградата е със специален пропускателен режим, фоайето е достъпно, но вече
другите части, където беше преместено лицето, там е ограничено. Майка му
започна да се бута с колегите, направи опит и там да влезе, но не й позволиха
колегите, застанаха пред нея с тяло да не й позволяват да влезе /свидетелят
показва завъртане с гръб/. Беше им разяснено, че ще бъде задържан и има
право на адвокатска защита. Тя крещя и излезе навънка, бащата на Г. излезе
навънка, беше много за кратко вътре и излезе извън сградата. Той се подаде
за секунда, тя като започна да крещи и той излезе навънка. Той се почувства
де да знам какво му стана и излезе навънка човекът. След това, като каза, че
има право на адвокат, излезнаха навънка и около 21ч дойде адвокат В. Т..
Беше направено свиждане в тази стая на патрула до към 21:40ч, отразено е по
журналите. Адвокатът нищо не е казал и си тръгна, с мен нищо не е говорил.
Само изкоментира „задържали са го и са поставили белезници“, казах „оказал
е съпротива, задържали са го“. Като майката изчезнаха, понеже ме познава и
мен, 10 години е по малък Г., аз му казах „по-спокойно“, поуспокои се и като
мина прегледът, оформиха се документите, адвокатът ги видя и му се свалиха
белезниците и беше настанен в помещението за задържане. Г. към 4ч
18
сутринта взе да ми вика, че кръстът го боли, аз пак се обадих на тел.112,
защото изискванията са такива. Дойде пак медицински екип, беше изваден,
прегледан. Пак д-р Ф. беше, сигурно е бил нощна смяна. Прегледа го, вика
„аз не мога да видя нищо, не мога да кажа какво му е, каза, че го боли тука,
поставих му обезболяващо“. Докторът каза, че няма да го караме засега
никъде, ще видим от инжекцията какво ще стане. Докато аз си тръгнах
сутринта в 9:30ч., не се е обаждал, че има оплаквания.
Аз не присъствах на освидетелстването, защото аз съм в дежурната,
колегите присъстваха. Г. беше видимо изнервен, напрегнат. Не се е оплакал
нещо. Майката сме й казали, ако има документи, да ги представя на доктора,
защото ние не сме медицински лица. Докторът може да каже, ако има
проблеми, да бъде освободено и така.
Преди това случаят беше на 31.10.2020г. в землището на село М.. Аз
бях на 01-ви на работа - на следващия ден, когато стана ясно, че едното лице е
с фрактура на черепа, оток на мозъка, упоен и го държат в болницата, защото
има опасност за живота. Тогава беше задържан баща му на 01.11.2020г. С.П. и
като беше задържан, му беше разяснено, че трябва да се яви и Г., тъй като
свидетелите, които са били там, защото освен двамата бити мъже, е имало
жени, които са ги посочили тях, че има нанесен побой. Бащата каза, че Г. го
няма и някъде бил с трактора, орял. В землището, но не е у тях. Към момента
няма да се яви и не може да яви. Ние казахме, че трябва да се яви и че е в
негов интерес да се яви, за да се изясни. Какво повече да кажеш на човек. Аз
се познавам със С. и Г. много добре, аз съм израснал пред С., Г. е израснал
пред мен, ние живеем на 500 метра. Те имат къща, но последните години са
извън града в бившите ферми, отглеждат животни там. Не мога да кажа кога
се прибират, не съм минавал покрай тях, за да ги видя в този период.
Аз бях във фоайето, когато дойде майката, има едно прозорче, аз бях
излезнал на прозорчето, Г. и майка му бяха на разстояние колкото от мен до
съдията. Останах там, докато тя крещя, обижда и докторът помоли да бъде
преместен Г. на безопасно място да се извърши прегледът и вече колегите
тръгнаха да го водят в стаята, която е на ППД. Тя се опита да влезе, не й
позволиха и крещейки излезе навънка и аз отидох в моето помещение. Аз не
съм се опитвал нея да я успокоявам. С Г. вече вътре му казах „спокойно, нека
19
да извършат прегледа, имате право на адвокат“ и така.
Майката на Г. каза, че е бил настинал преди това, имал някаква
настинка. Казахме „документи, ако представите, на лекаря да ги дадете да ги
види“. На мен нищо не се е опитала да даде, не съм забелязал да носи
документ. Казахме каквото има, да се дава на лекаря. Той преценява дали
може да бъде задържан. Когато лекарят напише, че не може, ние го
освобождаваме на момента. По принцип докторът, като издаде документ за
задържането, се прилага към всички други документи за задържането и
заповедта. В РУ се съхранява този документ от доктора.
В самото привеждане в общата част навътре като го вкарваха, аз му
викам „Г., спокойно“. От фоайето минавам през този пропуск и отивам в
моята стая, от едно място минаваме. пропускът вече е за самото управление за
служебните кабинети.
Не си ходим на гости с подсъдимите, само се познаваме. Нямаме
взаимоотношения, на здравей-здрасти сме, нямаме някакви близки
отношения.
Когато тръгнаха да го привеждат към стаята , Г. направи опит да не
влиза, под ръцете го хванаха и мисля, че Ю. и Г. го въведоха. С. не помня
дали и той беше.
От въвеждането на Г. във фоайето и до пристигането на родители, той
беше с поставени белезници, не е провеждал разговор, не съм го чул да иска
да се обади на някой. Но родителите му дойдоха в рамките на 10 минути, след
като той беше доведен, дали и толкова имаше. Не ми е станало ясно откъде
родителите са разбрали, много бързо дойдоха.
Свидетелят Г. напусна съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С.:
СВИД. С.: Работя като мл.автоконтрольор в РУ-С.. Познавам Г. СТ. П..
Имало е случай да го търся през миналата година във връзка със случай с
побой. Спомням си, че бяхме на работа с патрула, в началото на ноември
20
месец, но не съм сигурен не помня. Бяхме изпратени за установяване на С. и
Г. във връзка с извършено сбиване на полето. Бяха ударили някакъв човек с
чук, който беше с мозъчна травма, в болница беше човекът. Установихме С. –
бащата, и го заведохме в районното. Имам телефона на Г., защото съм
дългогодишен служител и съм бил квартален. Защото малко са конфликтни,
грам не се намират тия хора, П.и. По адрес не се намират, живеят във
фермата. Адресът е на ул.*** в гр.С.. Там не можеш да ги намериш. Има
кучета на фермата много, даже ги актувахме за кучетата, защото са без
спъвачка. Защото има определен брой кучета, които могат да имат на полето
и всички трябва да са със спъвачка. Понеже знам, че няма откриване, имам му
телефона и му се обадих. Г. каза, че се намира в землището на М.. Казах защо
го търся, казах му „баща ти е тука и ти трябва да дойдеш, защото е станал
някакъв скандал“. Той заяви, че няма как да дойде, но знаеше за случая. Аз му
казах за какво го викам. Той само каза, че не може да дойде. Казах „ако не
можеш днеска, утре, вдругиден ще те търсят, дали квартален дали другият
патрул“, че ще бъде търсен от полицията и това е. Мисля, че той каза, че с
трактор е излезнал, но ми каза, че е в землището на М.. Освен този телефонен
разговор не съм го търсил по този случай. За тази смяна, когато ни изпратиха
да установим С. и Г., повече по този случай не съм бил ангажиран с търсене.
Впоследствие разбирам, че той не се е явил. Подробности не съм разбрал
дали е бил осигурен.
АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ.С.: Моля да ни допуснете до разпит споменатия днес адв. В. Т..
Моля да бъде допуснат при режим на призоваване, като ни предоставите
определен от съда срок, в който да представим информация за адрес и
телефон, на които може да бъде открит. Същият може да изложи
обстоятелства във връзка от една страна с представените днес факти от
единия от свидетелите, че е възприел обиди от страна на някои от
присъстващите полицаи, насочени към подзащитните ми, като моля да
вземете предвид, че по данни на подсъдимата, които са ми предоставени в
телефонен разговор, по-рано тя също лично е възприела тези обиди,
отправени към нея, в присъствие на поискания свидетел. От друга страна,
21
същият може да свидетелства дали въобще с Г.П. са извършвани някакви
процесуални действия без дава информация какви точно предвид
необходимостта от задържане, която беше коментирана. Моля да бъде
изискан препис от заповедта за задържане, ведно с амбулаторен лист и
резултат от прегледа от РУ-С. и моля да предоставите възможност двамата
подсъдими да дадат обяснения в следващото съдебно заседание.
АДВ.В.: Не възразявам да се уважат доказателствените искания.
Съдът намира, че доказателствените искания са основателни за
допускане в качеството на свидетел на адв. В. Т., като последният следва да
бъде допуснат при режим на призоваване, за което следва да се предостави 7-
дневен срок на защитата, в който да представят данни за адрес и телефонен
номер за призоваване на свидетеля.
Основателно е искането по отношение на писмените доказателства,
свързани със задържането на подсъдимия П., като съдът намира, че освен
въпросната заповед и амбулаторен лист за преглед, извършен на задържаното
лице, следва да бъде изискана цялата преписка във връзка със задържането на
Г. СТ. П., с оглед цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с това
задържане.
Резонно е искането за предоставяне на възможност на двамата
подсъдими да дадат обяснения.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел адв. В. Т. при режим на
призоваване.
ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок на защитата за предоставяне на данни за
призоваване на свидетеля Т..
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Началника на РУ-С., с което да се изиска
заверено копие на всички материали по преписката, свързана със задържането
на лицето Г. СТ. П., ЕГН: ********** от гр.С., извършено на 05.11.2020г., за
което е издадена заповед за задържане № 34033-163/05.11.2020г.
22
ПРЕДОСТАВЯ възможност на двамата подсъдими да дадат обяснения в
следващо съдебно заседание.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 07.07.2021г от 11:15ч., за която дата
и час частният тъжител и повереникът уведомени.
Подсъдимите и адв. М. уведомени чрез адв. С., която поема ангажимент
да ги уведоми.
Да се призове свидетелят Т. след предоставяне на данни.
Да се пише писмо в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:24 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
23