Р Е Ш Е Н И Е № 219
гр.Стара Загора, 25.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито заседание на двадесет и осми
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Юлияна Станева,
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.д. № 236 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за
изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба
от К.И. *** чрез пълномощника им адвокат Г.М., против Решение № 9/ 06.01.2022 г.,
постановено по адм.д.№ 1889/2021г. на Районен съд Стара Загора, с което е отхвърлена
жалбата й против Заповед № 10-00-233/03.02.2020 г. на Кмета на Община Стара
Загора, издадена на основание § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение
поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в
нарушение на материалния закон, и необоснованост. Според касатора съдът е
провел съдебно заседание, в което е изслушана и приета съдебна експертиза при
изрична молба на процесуалния му представител за отлагане поради служебен
ангажимент. По съществото на спора счита, че при постановяване на съдебното
решение не е съобразена липсата на доказателства, че постройката в процесния
имот е съществувала преди 01.03.1991г като необходима материалноправна
предпоставка за трансформиране право на ползване върху процесната земеделска
земя в право на собственост. Направено
искане за отмяна на решението. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът Кмет на Община Стара
Загора чрез пълномощника юрисконсулт С. намира жалбата за неоснователна.
Поддържа, че обжалваната заповед е издадена при наличие на всички предпоставки
за трансформиране правото на ползване в право на собственост по § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ и правилно е потвърдена от районния съд. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г.К.П. *** чрез процесуалния си представител адвокат Ш. с писмен
отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна.
Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Поддържа, че свидетелските показания сочат наличие на
постройка в имота към края на 1990 г. Претендира заплащане на разноски по
представен списък за две съдебни инстанции.
Останалите ответници М.Ж.Д. ***, П.И.П. ***, М.И.М. ***, З.Д.С. *** К.Х.З. ***, Р.И.Р. ***, К.Д.В. *** И.М.И. *** и Д.И. ***, редовно призовани, не
се явяват и представляват, както и не изразяват становище по подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага съдебното решение да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по адм.д. № 1889/ 2021г. на Районен съд Стара Загора, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно
решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
С обжалваното решение № 9/ 06.01.2022г по адм.д.№ 1889/ 2021г на Районен
съд Стара Загора в производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ съдът е отхвърлил жалбата на К.И.П. против Заповед № 10-00-233/ 03.02.2020г
на Кмета на Община Стара Загора, с която на Г.К.П. *** е признато правото да придобие собствеността
върху имот № 330.304 с площ 600кв.м. по неодобрен план на новообразуваните
имоти, местност „Седми километър” /„Юнаците“/, в землището на с.Малка Верея,
общ.Стара Загора.
За да постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че административното
производство е започнало по заявление вх. № 0901023, подадено на 29.05.1992г от
ползвателя Г.К.П., с което е поискал да придобие предоставения за ползване имот
с площ 700кв.м., находящ се в м. "Седми километър", землище гр. Стара
Загора, представляващ лозе и овощна градина, в който има застроена сграда с
площ 35 кв.м. Имотът е предоставен за ползване по реда на ПМС № 76/1977 г. и
решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на ГОНС Стара Загора, съгласно Удостоверение
№ 502 от 29.09.1981г на Общински народен
съвет Стара Загора. По заявлението се е произнесла назначената със заповед на
кмета на община Стара Загора комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като с
Протокол от 04.05.2018г е приела, че по отношение на имот № 304 по помощен план
с площ 600кв.м., местност „“Седми километър“/ „Юнаците“ в землището на с.Малка
Верея, са налице основанията на § 4а от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиване на
правото на собственост /към момента на подаване на заявлението имотът е
представлявал лозе и в него има сезонна постройка със строително разрешение №
16 от 23.01.1989г/ и предложила на Кмета на общината да издаде заповед, с която
да признае правото на ползвателя Г.П. да придобие собствеността върху този имот,
попадащ върху бивши имоти - собственост на Драгия С. Христов и на И.М.И., видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза. От него се установява също
наличие в имота на две постройки -
основна със застроена площ от 41кв.м., с масивна конструкция и дървена
покривна конструкция, отразена в плана от 1992г с пунктир и недовършена помощна
постройка с площ от 26 кв.м. с основа ЖБ
плоча, стени от Итонг и дървена покривна конструкция, построена около 2018г
западно от основната. Разпитан е свидетел по делото, чиито показания сочат, че
основната постройка е била изградена в периода 1989-1990г. Намиращите се
понастоящем овощни насаждения в имота били от преди. Той постоянно се
обработвал и обитавал.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е оплакването за постановяването му при съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в провеждане на последното съдебно
заседание в отсъствие на упълномощения адвокат на жалбоподателката К.П.. С
молба от 25.11.2021г адвокат М. е поискала отлагане на насроченото за
07.12.2021г в 10.45ч заседание по делото по причина, че на същата дата от 10ч е
насрочено НОХД № 2304/ 2021г по описа на Окръжен съд Стара Загора, по което е
назначена за служебен защитник. С молба от 02.12.2021г е заявила, че е възможно
НОХД на приключи по-рано, поради което моли административното дело да се
разгледа на второ четене, а ако не успее да се яви – да се отложи. На молбите е
поставена резолюция, че ще се разгледат в съдебно заседание. Административно
дело № 1889/ 2021г е разгледано от Районен съд Стара Загора на 07.12.2021г на второ четене в 11:35ч, при
което не са се явили жалбоподателката И. и упълномощеният от нея адвокат М..
Молбите на адвоката са докладвани., даден е ход на делото, разпитано е вещото
лице и заключението му е прието.
Съгласно чл. 139, ал. 1 АПК, съдът
отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани. Видно от тази
норма е, че налице следва да бъдат две кумулативно свързани предпоставки, а
именно страната и пълномощника й да не могат да се явят поради препятствие,
което не може да се отстрани. По аргумент на противното, делото
не се отлага, когато ангажиментът, препятстващ явяването по делото, касае само
страната или само нейния пълномощник. В настоящия случай в депозираните молби от
адвокат М. не се съдържат твърдения за невъзможност за явяване на
жалбоподателката и доказателства в тази насока. Изложените в молбата твърдения
за наличие на препятствие за явяване без приложени доказателства касаят
единствено нейния процесуален представител. Поради това не са били налице
условията за отлагане на делото по чл.
139, ал. 1 от АПК, в какъвто смисъл е формирана трайна практика на ВАС.
При събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е
приел, че оспорената Заповед № 10-00-233/ 03.02.2020г на Кмета на Община Стара
Загора е законосъобразна. Обосновано е становището на първоинстанционния съд,
че правото на ползване е предоставено на Г.К.П. по силата на предвиден от
закона акт и е заявено в срок. Аргументиран със събраните доказателства е изводът му, че в имота има сграда, която
отговаря на критериите за сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с
§1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ и е била построена преди 01.03.1991г като необходима
материалноправна предпоставка за трансформиране правото на ползване в право на
собственост. За този правнорелевантен факт са
ангажирани гласни доказателства, които правилно са ценени от съда и
доказателствената им стойност не се опровергава от останалите доказателствени
средства дори предвид приетото експертно заключение. В него е посочено,
че не е установено кога са започнали геодезическите дейности по изготвяне на
помощния план от 1992г, в който сграда в имот № 330.304 е отразена с пунктир /в
строеж/, а в практиката се приема, че планът не включва новите елементи през
времето на създаването си. Именно защото вещото лице не може с категоричност да
установи, че сградата към 01.03.1991г не е била завършена с §1в, ал.3, т.4 от
ДР на ППЗСПЗЗ, съдът с основание е кредитирал с доверие показанията на
свидетелката С., която има непосредствени впечатления от имота от 1979г до
разпита й в съдебно заседание.
Освен това, предметният обхват на заявление вх. № 0901023, подадено на
29.05.1992г от ползвателя Г.К.П., както и събраните в производството
доказателства /данните от помощния план и свидетелските показания/, сочат
наличие в имота на лозе и овощна градина към нормативно установения момент,
т.е. този, в който лицето заяви искането си за издаване на предвидения в закона
акт, в случая към 1992г. В съдебната
практика се приема, че компетентността на кмета на общината да признае или не
правото да се придобие собствеността върху имота не е специална, поради което и
съдът може да се произнася дали спрямо ползвателския имот е приложимо което и
да е от основанията по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не само относно
законосъобразността на издадения в тази връзка административен акт. А в случая
се установява, че са налице и материалноправните предпоставки на § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ.
В този смисъл
оспорената заповед, с която се признава правото на Г.К.П. да придобие собствеността върху имот №
330.304 с площ 600кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност
„Седми километър” /„Юнаците“/, в землището на с.Малка Верея, общ.Стара Загора, е
постановена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и
правилно приложение на материалния закон. Съдебното решение, с което жалбата
срещу нея е отхвърлена, е правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
При този
изход на спора искането на Кмета на Община Стара Загора и на ответника Г.П. за
присъждане на разноски е основателно, но само за настоящата инстанция. По
направеното от пълномощниците им пред районния искане в тази насока няма
произнасяне, което обаче не може да бъде преодоляно в касационното
производство. Касаторката следва да заплати на Община Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв и на Г.П. разноски за един
адвокат в размер на 300 лв. съобразно представения договор за правна защита и
съдействие № 0234517/26.04.2022г.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/06.01.2022
г., постановено по адм.д. № 1889/2021
г. на Районен съд Стара
Загора.
ОСЪЖДА К.И.П. ЕГН ********** *** да заплати на Община
Стара Загора сумата 100 /сто/ лв
за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.И.П. ЕГН ********** *** да
заплати на Г.К.П. ***, сумата 300 /триста/ лв за направени разноски.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.