№ 139
гр. **** , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ели Каменова
при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева
като разгледа докладваното от Ели Каменова Административно наказателно
дело № 20205220201597 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. И., ЕГН: **********, от гр. ****, бул.
„****“ № ***, ет. 2, ап. 3, против Електронен фиш Серия К № 2152998,
издаден от ОДМВР – ****, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В жалбата се правят възражения за нарушение на материалните правила
при издаване на ЕФ, доколкото на мястото на нарушението е имало контролен
орган, поради което е следвало да бъде съставен АУАН, както и че липсва
обозначаване за заснемане на нарушението с АТС и че ЕФ е бланкетен. Сочи
се също, че тъй като липсва снимка на разположението на уреда, не може да
се изведе информация относно мястото на контрол. Направено е бланкетно
възражение за изтекла давност съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
същият се представлява от пълномощник – адв. Д., която поддържа жалбата и
ангажира писмени доказателства, моли за отмяна на ЕФ и присъждане на
1
разноски за адвокатско възнаграждение в минимално определения размер по
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
За въззиваемата страна не се явява процесуален представител.
Депозирано е писмено становище от служител, притежаващ юридическа
правоспособност, заемащ длъжност Началник сектор „Пътна полиция“,
редовно упълномощен от Директора на ОДМВР – ****, с кратко изложение
по същество за потвърждаване на издадения електронен фиш и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата
на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 14.05.2018 г. в 13:57 часа посредством автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 било заснето движението
на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***** в гр. **** на бул. „Ст.
Стамболов“ в посока на движение към кръстовище с ул. „Д. Греков“.
Техническото средство заснело движението на автомобила, измерило,
фиксирало и записало скоростта му на движение на 67 км/час (след редукция
с 3 км/ч в полза на водача на действително измерената скорост от 70 км/час),
при установена максимално разрешена скорост за движение в населеното
място от 50 км/ч. Впоследствие, от паметта на устройството била разпечатана
1бр. фотоснимка, на която може да се възприеме автомобилът, измерената
скорост на движение на автомобила, датата и часа на заснемането му.
След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - ****
се установило, че посоченият автомобил е регистрирана собственост на
жалбоподателя Д. Н. И.. С оглед на това бил издаден обжалваният
понастоящем електронен фиш Серия К № 2152998 от ОДМВР - ****, с който
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на
жалбоподателя – Д.И. било наложено наказание „глоба" в размер на 50 лева.
Видно от приложените по делото доказателства автоматизирано
техническо средство АRH CAM S1, с което е заснето нарушението,
представлява преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, с фабричен № 11743bb и вписано под
номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
2
измерване. Към датата на нарушението – 14.05.2018 г. съответства на
одобрените типове средства за измерване и преминало изискуемият
технически преглед.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и
веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се, както и от разпита на свидетеля – С.С.Д., който на процесната
дата е работил с техническото средство. В показанията си свидетелят поясни,
че е разположил автоматизираното техническо средство на бул. „Стефан
Стамболов“ малко преди пешеходната пътека за входа към парк остров
„Свобода“ на около 150-200 м. в посока от кръстовището с ул. „Димитър
Греков“. Устройството било в близост до тротоара откъм страната на
гаражите, които нямали номерация. Съдът кредитира показания на свидетеля
като точни, ясни и обективни и кореспондиращи с останалите писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства по делото. По делото
не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото и надлежно оформена разписка /л. 12/ е видно,
че ЕФ е връчен лично на жалбоподателя на 03.09.2020 г. Жалбата против ЕФ е
подадена от санкционираното лице чрез наказващия орган на 15.09.2020 г.,
поради което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа фактът
на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен
правилно.
3
Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички
предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.
65 от ДР на ЗДП– „Автоматизирани технически средства и системи са уреди
за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните
автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не
оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от
съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му
софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира
евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с
техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да
зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го
изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол. В
процесния случай е ноторно и служебно известно на настоящия състав, че
използваният по делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва
същото да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер
на временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по
своя характер. При това положение е несъмнено, че нарушението се
констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. В приложения по
делото протокол за използване на АТСС /лист 7 от делото/, съставен на
основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е отразено
мястото на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим
на измерване „С“ – стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ,
4
поради което настоящият случай не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това е
така, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на
движение, а временно позиционирано на участък от пътя, поради което не е
имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш. В този
смисъл се явява неоснователно възражението на жалбоподателя за
неправилна процедура и необходимост от издаване на АУАН и НП.
От приетия като писмено доказателство протокол за използване на АТСС
се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на
скоростта, не е било предварително обозначено с пътен знак за ограничение
на скоростта, поради което е действала нормативно определената максимално
допустима скорост за движение на процесното МПС в населено място, а
именно: 50 км/ч.
Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е24, като с
измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР това изискване е отпаднало, както
е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на
скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи, поради което и това
възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.
Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал, като снимка с №
0013922 представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла
на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че снимката е заснета от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението, и е
напълно валидна и изготвена в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на снимката съответстват на възприетото
като време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се
посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС.
Засичани са били приближаващите се автомобили, какъвто на фотоса е
процесният автомобил. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на
друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила,
движещ се по бул. "Ст. Стамболов" в посока към кръстовището с ул.
„Димитър Греков“.
5
Установява се въведеното ограничение на скоростта 50 км/ч, както и
конкретно засечената скорост на процесния автомобил. От снимката се
установява, че процесният автомобил е заснет на разстояние от 93 метра от
разположението на АТСС, т.е. попада в полето за контрол на техническото
средство. В оспорения документ е посочено като местоизвършване на
нарушението: „в гр. **** по бул. "Ст. Стамболов“ с посока на движение към
кръстовище с ул. „Д. Греков“ и това конкретизиране съдът намира за напълно
достатъчно, като по никакъв начин не препятства правото на защита на
санкционираното лице. Още повече стана ясно от показанията на
полицейския служител, че за посочения участък от пътя липсва номерация,
тъй като от едната страна на булеварда са разположени гаражи, от другата се
намира парк остров „Свобода“, а намиращите се блокове се водят на съвсем
друга улица. Вярно е, че тази улица и точно в този участък - до посоченото
кръстовище може да е дълга, но липсата на по-ясна конкретизация се явява
излишна, доколкото освен казаното до тук, мястото на извършване на
нарушението може да се идентифицира и посредством посочените географски
координати в представения снимков материал от АТСС.
Настоящата инстанция не споделя направеното в жалбата възражение, че
мястото на контрол на нарушението не може да се изведе, тъй като липсва
снимка на разположението на уреда. Действително приложеният по делото
протокол не е съпроводен със снимка на разположението на уреда съгласно
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като с писмо с Вх.
№ 19344/11.12.2020 г. /л.38/ АНО е посочил, че липсата на снимка се дължи
на техническа неизправност на техническото средство РСОД /таблет/.
Липсата на снимка на разположението на уреда безспорно съставлявала
нарушение на процедурата по използване на АТСС, но същото не е
съществено и само по себе си не води до незаконосъобразност на издадения
ЕФ, респ. не влече неговата отмяна, като в този смисъл е и преобладаващата
съдебна практика /Решение № 1018/16.12.2020 г. по канд № 1138/2020 г. по
описа на Административен съд – ****, Решение № 774/09.10.2020 г. по канд
№ 866/2020 г. по описа на Административен съд – ****/. Това е така, защото в
протокола е налице достоверно отразена информация за разположението на
6
мобилното техническо средство, а освен това използваната мобилна система
за контрол притежава техническата възможност чрез външна антена да
определя автоматично разположението на уреда посредством GPS
координати, които се отразяват на всяка една изготвена снимка при работа на
системата /видно и от приложените по делото снимки – л. 8 – 11/, като по този
начин най-точно се извежда и индивидуализира мястото за контрол. В
процесния случай не е налице съмнение за точното местоположение на
мобилното АТСС, установено посредством протокола за използване на АТСС
и посочените координати на приобщените снимки, а именно така както е
посочено и в ЕФ – гр. ****, бул. „Ст. Стамболов“ в посока на движение към
кръстовището с „Д. Греков“ и в рамките на населеното място, където действа
ограничения на скоростта от 50 км/ч.
Не се споделя и бланкетното възражение във въззивната жалба, че е
изтекла давността за административно наказване на дееца за извършеното
нарушение.
Съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН по въпросите за
обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго, като в този
смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на ВАС.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК императивно предвижда, че за
наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода
повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност,
когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с
изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича
и давността за адмнистративнонаказателно преследване. Доколкото в ЗАНН
не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, нито за абсолютната, предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК /4 години и 6
месеца/, то тези институти са напълно приложими и при
административнонаказателните производства. Следва да се отбележи, че в
посочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 82 от ЗАНН се съдържа
единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието,
наложено с влязло в сила НП.
7
Давността за наказателно преследване в процесния случай е започнала да
тече от момента на извършване на нарушението – 14.05.2018 г. Преди да
изтече тригодишната давност същата е прекъсната за първи път на 03.09.2020
г., когато ЕФ е бил връчен на санкционираното лице /съгласно разписка за
връчване на лист 13 от делото/ След този момент е започнала да тече нова
тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която понастоящем не е
изтекла. Към момента не е изтекла и абсолютната погасителна давност за
административнонаказателно преследване, независимо от спирането и
прекъсването на общата давност, която по силата на чл. 81, ал. 3 от НК е 4
години и 6 месеца, като започва да тече от извършването на нарушението и
ще изтече на 14.11.2022 г.
Предвид изложеното ЕФ се явява издаден в законоустановените срокове,
също така е издаден в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Съдържанието му съответства на
изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДП, като отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, а
нарушението е описано по време, място и констатирано превишаване на
скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по
данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на
редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3
км/ч при движение до 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.
Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл. 21, ал. 1/, както и
наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Във връзка с установяването на субекта на нарушението следва изрично
да се отбележи, че нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административно-
наказателна отговорност за собственика /законния представител на
юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него
нарушение, независимо от това, кой е действителният негов извършител.
Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш, в който собственикът, респ. ползвателят
на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
8
на МПС, като в случай, че не представи такава декларация следва да понесе
отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай видно от
приложената по делото справка за регистрация на МПС /на л. 6/ собственик
на процесното МПС е именно жалбоподателят – Д. Н. И. – обстоятелство,
което не се оспорва от санкционираното лице в подадената до съда въззивна
жалба. Последният не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен
фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение. В случаите на засичане
на нарушение за скорост с АТСС се санкционира собственикът на МПС, ако е
ФЛ (както е в конкретния случай), съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП, респ. законовият представител на ЮЛ, ако такова е собственик на ПС
(чл. 182, ал. 2 от ЗДвП). Освен това е дадена от закона възможност, за която и
санкционираният е уведомен във връчения му ЕФ, че в 14-дневен срок може
да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да
представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок
такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е
обжалвал фиша.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на 14.05.2018 г. в 13:57 часа в гр. **** на бул. „Ст. Стамболов“ в посока на
движение към кръстовището с ул. „Д. Греков“ жалбоподателят е управлявал
лек автомобил с марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. № ***** със скорост 67
км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Не възниква никакво съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в
нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на
населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч,
удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Същевременно е налице и правилно попълване на протокола в частта
9
представена на съда. Обстоятелството, че протоколът е представен само в
лицевата си част, тъй като не е преснимана задната част, не води до порок в
самата процедура – протоколът е изготвен по бланка и са попълнени
необходимите реквизити и не съществува съмнение, че е изготвен във връзка
с използване на посоченото АТСС на датата, на която е извършено
нарушението, за което е издаден процесния ЕФ.
В обобщение на изложеното дотук следва да се заключи, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на
защита, респ. за нарушение на материалния закон, при издаването на
обжалвания ЕФ.
Настоящият състав на съда намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д.И. като
собственик на процесното МПС, с което е било извършено вмененото
нарушение, доколкото за превишение на разрешената скорост за движение в
конкретния пътен участък, т. е. в населено място от 50 км/ч, със скорост от
порядъка на 11 – 20 км/ч се налага глоба в размер на 50 лева /чл. 182, ал. 1, т.
2 от ЗДвП/.
По отношение на определената санкция съдът счита, че размерът на
същата е правилно определен, като и самата санкция е определена в твърд
размер от закона. Поради всичко изложено съдът счита, че издадения
електронен фиш е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Следва да се отбележи, че направеното във въззивната жалба пояснение,
че жалбоподателят е действащ специалист реаниматор, завеждащ и отделение
„ОАРИЛ“ в МБАЛ ****, за което са приложени писмени доказателства, и
спецификата и отговорността на упражняваната от него професия изисква
спешно и навременно явяване в точно определен час при пациентите, не може
само по себе си да послужи като основание за отмяна на законосъобразно
издадения ЕФ. На първо място по делото не са ангажирани никакви
доказателства, че на посочената дата, час и място в ЕФ жалбоподателят е
управлявал автомобила, придвижвайки се към работното си място, поради
възникнал спешен случай, свързан с риск за живота или здравето на някой от
пациентите на болницата, като в жалбата се говори само най-общо и
принципно за наличието на такава необходимост от спешно явяване. На
следващо място, без по никакъв начин да се омаловажава заеманата от
10
жалбоподателя професия, която безспорно е свързана със ситуации, налагащи
навременното му явяване в болницата по всяко време на денонощието, не
следва да се пренебрегва и основния принцип на правовите държави, залегнал
и в Конституцията на Република България /чл. 6, ал. 2/, а именно равенство
пред закона независимо от раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично и обществено положение или имуществено състояние, поради което
независимо от заеманата от жалбоподателя професия за същия, както и за
всеки един човек, намиращ се на територията на страната, важат
ограниченията за движение по пътищата, уредени в ЗДвП.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Във
въззивното производство наказващият орган не е защитаван от юрисконсулт,
но от упълномощен служител, притежаващ юридическа правоспособност, е
депозирано писмено становище по спора, поради което съдът намира, че все
пак страната е валидно представлявана пред въззивната инстанция, поради
което има право на юрисконсултско възнаграждение. След като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, съдът намира,
че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен
съд – ****
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2152998, издаден от
ОДМВР – ****, с който на Д. Н. И., ЕГН: **********, от гр. ****, бул. „****“
№ ***, ет. 2, ап. 3, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Д. Н. И., ЕГН: **********, от гр. ****, бул. „****“ № ***, ет.
2, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-**** сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - **** в 14 -
11
дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
12