№ 311
гр. гр. Червен бряг, 06.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20244440101224 по описа за 2024 година
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от М. О. С. с ЕГН ********** чрез адвокат Б.
Й. от САК със съдебен адрес гр. С**** против „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С**** Е, вх. В, с управители С****,
Я**** и Н*** с която се иска от съда да прогласи нищожността на сключения между
страните на 20.12.2022г. договор за потребителски кредит. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че сключил договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ 40014305852 от 20.12.2022 г. с ответника „Профи Кредит България" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Средец", гр.
С***, представлявано от: 1. С***, 2. Я**** и З.Н***, по силата на който му бил предоставен
кредит от 5000,00 лева, които следвало да върне за 36 месеца при лихвен процент от 41,00 %
годишно, и в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,19
%.
Взетият кредит е в размер на 5 000 лева при обща сума за връщане в размер на 13 830.56
лева. Поддържа, че възнаграждението наречено: допълнителна незадължителна услуга
„Фаст" и допълнителната незадължителна услуга „Флекси", които са общо в размер на 5 250
лева, надвишаващи взетия размер на кредита от 5 000 лева, което възнаграждение следва да
се включи в общите разходите по Кредита по смисъла на & 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следвало да
се включи като част от ГПР по кредита, като същата била неправомерно начислена, вкл.
поради противоречие с добрите нрави, като целяла повишаване на кредитните разходи,
поради което целият договор бил нищожен. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – „Профикредит България“ ЕООД с
1
ЕИК *********, с който счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи,
твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите от договора за кредит,
за необосновани, неоснователни и недоказани. Твърди, че процесното кредитно
правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните изисквания за
действителност, установени в ЗПК, поради което твърденията на ищеца, че целия договор за
потребителски кредит е недействителен, както и отделни негови клаузи са неоснователни.
Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищецът редовно призован, не се явява и не изпраща представител,
депозирал е писмено становище, с който поддържа иска и претендира разноски.
Ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Предоставил е писмено
становище, с което поддържа отговора и иска присъждане на разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
От представения с исковата молба договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ 40014305852 от 20.12.2022 г., за който страните не спорят, че е сключен между тях, се
установява, че ответникът е представил на ищеца кредит от 5000,00 лева, който последният
се задължил да върне на ответника за три години, като заплати и годишен лихвен процент от
41,00 % годишно, като в договора за кредит е посочен годишен процент на разходите (ГПР)
от 49,19 %, и обща сума за връщане на главница и договорна лихва от 8 580,56 лева. В
договора е предвидено, че ищецът се задължава да заплати и възнаграждението наречено:
допълнителна незадължителна услуга „Фаст" и допълнителната незадължителна услуга
„Флекси", които са общо в размер на 5 250 лева. С допълнителните услуги общата сума за
връщане е в размер на 13 830.56 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД), вр. с чл. 11, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл.
19, ал 2 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК за установяване, че страните не са обвързани от
сключен помежду им договор за кредит поради неговата нищожност поради противоречие
със закона – не съдържа реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, в който не всички вземания, които са разходи, установени за
отпускане на кредита, са били включени в общия размер на разходите по формулата за
изчисляване на ГПР.
Не е спорно, че между страните е сключен договор за кредит, който има характер на
потребителски такъв. Единствен въпрос, заявен в исковата молба е правилно ли е отразен
ГПР в договора.
По делото е изготвена и счетоводно – икономическа експертиза
Съгласно Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 22.12.2022 г., между
2
ищацата М. О. С. и кредитор „Профи Кредит България" ЕООД, последния предоставя
сумата 5000 лв. на ищеца за срок от 36 месеца, при условия , подробно описани в
приложения към делото договор, както следва фиксиран ГЛП 41% и ГПР 49,16% при
месечна вноска 238.42 лв.
При отпускане на кредита са закупени допълнителни услуги „ Фаст" и „Флекси" на обща
стойност 5250 лв, която сума се издължава на равни вноски в размер на 145,84 лв, добавени
към месечната вноска по кредита.
С тези допълнителни услуги месечната вноска по кредита възлиза на 384.26 лв.
Приложен е Погасителен план с точна разбивка на 36-те месечни вноски, включваща
дължима главница, лихва и вноска за закупени допълнителни услуги.
Посоченият в процесния договор ГПР в размер на 49.19% включва единствено
възнаградителната лихва. Допълнително закупените услуги „Фаст" и „Флекси" не са
включени като разходи, при изчисляването на ГПР.
Заключението на вещото лице е следното: Обявеният ГПР от 49.19% съответства на
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която ограничава размера на ГПР до петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ, към датата на сключване на договора (4,35 пъти по висок).
При включване на допълнително закупените услуги „Фаст" в размер на 2000 лв. и „Флекси"
в размер на 3250 лв., с общ размер на допълнителните услуги 5250.00 лв. в определяне на
ГПР, последния възлиза на над 100% (-128.19%). Така определен ГПР се отнася над 11 пъти
към законната лихва, определена на 20.12.2022 г.
Съдът намира, че предявените установителни искове са процесуално допустими, като
правният интерес на ищеца се основава на обстоятелствата относно наличието на
облигационно правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически факт е
именно процесният договор за потребителски кредит.
Процесният договор за потребителски кредит, от който произтича вземането, е сключен при
действието на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече
като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
3
предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения определя
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Към 20.12.2022 г., датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит,
законната лихва възлиза на 11.30%, формирана от обявения от БНБ ОЛП от 01.12.2022 г. в
размер на 1.30% +10 пункта надбавка.
На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на
разпоредби от правото на Европейския съюз, което са от значение за правилното решаване
на делото, са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.
Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C
714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма
защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho
Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава
4
всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и
които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C
377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3
от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които
приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством
начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C
383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националния съд следва да провери, от една
страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за
получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и
предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни
услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на
разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и
правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да
установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни
услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при
предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата
в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти
изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни
услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада
в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието
„ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.
В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“ да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на
договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която
цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на
посочените допълнителни услуги съгласно приложимите Общи условия към договора за
потребителски кредит, включително начина и условията за предоставянето им, както и от
приобщаването им към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни
вноски съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него.
Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и
изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на
сключването му. При това положение уговорените възнаграждения за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ следва да бъдат квалифицирани като „общи разходи по кредита“, поради
което следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски
кредит.
Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно
действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
5
Прието е също в т. 2 от горепосоченото Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март
2024 година по дело C 714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
В процесния случай съдът приема, че посоченият в договора за потребителски кредит
размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва уговорените възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които представляват общи разходи по кредита.
Този извод е следва параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно:
5000 лева – главница, ГЛП – 41 % , ГПР – 49, 19 %, срок – 36 месеца, 8 580,56 лева – общо
дължима сума, като са закупени допълнителна услуга „Фаст“ за 2000,00 лева и
допълнителна услуга „Флекси“ за 3250,00 лева, при което общо дължимата сума по договора
възлиза на 13 830,56 лева. Не са необходими никакви специални знания, за да се установи, че
при посочените параметри на договора размерите на уговорените възнаграждения за
закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са и явно непропорционални на
размера на получения кредит, не са включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това не
са необходими и специални знания, за да се определи, че при включването на уговорените
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР размерът му би
надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
Явно защо обаче ответникът отказва да посочи и следващата логична стъпка, която
изискванията за добросъвестност (честно информиране на другата страна за условията по
договора) налагат – да се съобщи точният и правилно изчислен ГПР с допълнителни услуги
„Фаст" и „Флекси". Необявяването на това обстоятелство на потребителя прави договора за
кредит нищожен поради липса на реквизит – правилно посочен ГПР съгласно чл. 22, ал. 1
ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. При това е без значение, че ответникът има
икономически интерес да предвиди допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" – това не се
оспорва, въпросът е пропорционални ли са допълнителните услуги „Фаст" и „Флекси" и
дали честно е запознат ищецът като потребителс последиците. Това не е така.
6
Искът следва да се уважи.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски
съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за
извършването им, а именно: Същият е доказал разноски в размер на 553,23 лева – държавна
такса за образуване на делото, като с исковата молба е представен договор за процесуално
представителство и заплатена сума в размер на 460,00 лева – адвокатско възнаграждение и
500,00 лева- изплатена сума на вещото лице, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Районен съд – Червен бряг,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. О. С., ЕГН **********, с адрес: село
Д***** отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД), вр. с чл. 11, ал. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал
2 от ЗПК, във вр. чл. 22 от ЗПК, по отношение на „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С*****, че М. О. С., ЕГН **********, с
адрес: село Д*****, не е обвързана от сключения с дружеството Договор за потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт № 40014305852 от 20.12.2022 г., като прогласява нищожност
на договора поради противоречие със закона – не е посочен правилно годишният процент на
разходите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С*****, да заплати на М. О. С., ЕГН **********, с
адрес: село Д*****, сумата от 553,23 лева (петстотин петдесет и три лева и 23 стотинки) –
държавна такса за образуване на делото, сумата от 500,00 лева (петстотин лева и 00
стотинки), представляващи изплатен от ищеца депозит за вещо лице и сумата от 460,00 лева
(четиристотин и шестдесет лева и 00 стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Плевен в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните препис от страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7