№ 12286
гр. София, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110170619 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Р. Г. Г. и Б. А. Г..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.......“, бл.
65, вх. Б, ет. 11, ап. 51, аб. № 137213, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК: 3888,03 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.07.2021 г.
до изплащане на вземането, 517,05 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
30.06.2021 г., 49,68 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на
вземането, 10,06 лв. - мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г.
Ответниците Р. Г. Г. и Б. А. Г. са депозирали съвместен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с
който заявяват, че оспорват иска като неоснователен и недоказан. Считат претендираните
суми за надвишени като изтъкват, че в жилището имало само два работещи радиатора и
неизползвана лира в банята. Молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответниците дължат описаните по-горе суми, за
1
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая ответниците не са оспорили собствеността върху процесния имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „.......“, бл. 65, вх. Б, ет. 11, ап. 51, а и от приложения нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 14.03.2018г. и договор за
покупко-продажба на жилище от 18.12.1989г. е видно, че негови собственици са били Р. Г.
Г. и Б. А. Г. (чл. 167, ал. 3 ЗЗД). От приложеното удостоверение (л. 101) е видно, че към
датата на придобиване на процесния имот между страните е имало сключен граждански
брак, поради което при липсата на оспорване следва да се приеме, че имотът е придобит в
режим на съпружеска имуществена общност (чл. 19 от СК от 1985г.-отм.).
Следователно Р. Г. Г. и Б. А. Г., в качеството им на собственици на имота са имали и
качеството потребители на топлинна енергия и са били страна по облигационно отношение
2
с ищеца във връзка с предоставянето й, по което отговарят солидарно (чл. 32 СК) за
стойността на ползваните услуги.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Нелбо Инженеринг“
ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление,
отдадена от 3 бр. радиатори с индивидуален разпределител на разходите за отопление,
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване съобразно показанията на 1 бр.
водомери за топла вода и отдадена от сградната инсталация, разпределяна пропорционално
на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Установено е, че стойността на
потребената топлинна енергия при съобразяване на резултатите от изравнителните сметки
се равнява на 3827,67 лв. При това положение, следва да се кредитира изцяло заключението
на вещото лице, като се приеме, че стойността на дължимата топлинна енергия за процесния
период се равнява на 3827,67 лв., поради което предявеният иск за главница следва да се
уважи до посочения размер, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
3888,03 лв.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на съсобствениците Р. Г. Г.
и Б. А. Г. е възникнало задължение за главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 49,68 лв., поради което предявеният иск следва да
се уважи като основателен.
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
От изложеното следва, че в случая ответниците дължи единствено мораторна лихва върху
общите фактури, касаещи потребена топлинна енергия при действието на общите условия от
2016г., която в случая съдът намира, че се равнява на 509,02 лв., определена при условията
на чл. 162 ГПК съобразно уважената главница.
Следователно предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да се уважи като основателен до сумата от 509,02 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
30.06.2021 г. и се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 517,05
лв.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжникът се счита в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно уважената
част от предявените искове, а ответниците – съобразно отхвърлената. Съгласно т. 12 от ТР
№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по
4
дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответниците следва
да заплатят на ищеца следните суми: 87,73 лв. – държавна такса в заповедното
производство, 49,12 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
87,73 лв. – държавна такса за исковото производство, 98,24 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 294,72 лв. – разноски за експертизи.
Ответниците също имат право на разноски, но в случая такива не следва да се присъждат,
тъй като не са ангажирани доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответниците Р. Г.
Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „...........“, бл. 65, вх. Б, ет. 11, ап. 51 и Б. А. Г.,
с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „...........“, бл. 65, вх. Б, ет. 11, ап. 51 дължАТ
солидарно на „Т С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми: 3827,67 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.......“, бл. 65, вх. Б,
ет. 11, ап. 51, аб. № 137213 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна
лихва от 21.07.2021 г. до изплащане на вземането, 509,02 ЛЕВА - мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г., 49,68 ЛЕВА - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от
21.07.2021 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за разликата над уважения размер от 3827,67 лв. до пълния предявен размер от
3888,03 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 509,02 лв. до пълния предявен размер от 517,05 лв., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 10,06 лв. за периода
от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 42637/2021г. по описа на СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА Р. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „...........“, бл. 65, вх. Б, ет. 11,
ап. 51 и Б. А. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „...........“, бл. 65, вх. Б, ет. 11,
ап. 51 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно:
87,73 ЛЕВА – държавна такса в заповедното производство, 49,12 ЛЕВА - юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 87,73 ЛЕВА – държавна такса за исковото
производство, 98,24 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
294,72 ЛЕВА – разноски за експертизи.
5
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Нелбо Инженеринг“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6