№ 5452
гр. Варна, 09.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.ов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20243100502457 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 62561/01.08.2024г. на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№ 19,
чрез юрк. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в частите, с
които са отхвърлени предявените от банката искове както следва:
срещу И. Ж. Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на
кредитополучателя В. Х. Д.., починала на 26.01.2019г., с адрес
*********************************** за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: 2211,87лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на
4423,73лева -главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението- 26.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 968,18лева,
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 1936,36лева - договорна лихва
за периода 07.04.2019г. до 13.10.2022г.; 252,12лева, представляваща ½ от задължение
цялото в размер на 504,24лева - обезщетение за забава за периода 07.05.2019г. до 11
13.10.2022г.вкл.; 7,24лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на
14,47лева[1]обезщетение за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г.; 60лева,
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 120лева - разноски по кредита,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
и срещу А. Х. В., ЕГН ********** с постоянен адрес
**********************************, за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: за разликата над 1614,22лв. до 1936,36лв. за вземането за договорна
възнаградителна лихва и за периода от 07.04.2019г. до 07.10.2019г. по Договор за
1
кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., за разликата над сумата от 495,39лв. до
504,24лв. за вземането за обезщетение за забава и за периода от 07.05.2019г. до
07.10.2019г., както и за сумата от 120лв., представляваща такса изискуемост по XII.,
т.11 от Тарифата на банката, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г.
по описа на ВРС, на осн. чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано.
Жалбоподателят оспорва извод на първоинстанционния съд за това, че по делото не е
доказано приемането на наследството от страна на ответника Д.. Поддържа, че
наследството е прието с конклундентни действия, изразяващи се в погасяване на
дължимите по договора за кредит погасителни вноски след откриване на наследството
на наследодателя й, в периода 01.01.2019г. до 16.03.2023г. Поддържа, че погасяванията
са извършени чрез касови операции, като служител на банката е удостоверявал
самоличността на платеца. Ето защо намира, че вписаният по-късно отказ е
недействителен, като извършен след мълчаливото приемане на наследството.
На следващо място се оспорва изводът на първоинстанционния съд за това, че с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаградителна и
мораторна лихви. Счита, че при уговорка за разсрочване на части на плащането по
единно кредитно задължение, същото не се трансформира в такова с периодичен
характер. По отношение на ответника А. В. давността за лихви е започнала да тече на
25.08.2022г. с обявяването на договора за предсрочно изискуем, като към датата на
подаване на заявлението не е изтекла общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Въз
основа на изложеното се настоява за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете в цялост.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор само от въззиваемата И.
Ж. Д., чрез адв. Д.. Поддържа, че с отказа си от наследството ответницата е изгубила
качеството наследник и не е легитимиран да отговаря по материалното
правоотношение, възникнало с наследодателя. Счита, че правилно ВРС е преценил, че
в случая не са налице данни въззиваемата да е извършила действия, които
недвусмислено сочат воля за приемане на наследството. В тази връзка представеното
извлечение от сметка на банката не сочи на извод за извършени погасявания от Д..
Настоява за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В срок е постъпила и въззивна жалба вх.№ 66458/16.08.2024г. от А. Х. В., чрез
адв. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в частите, с частта, с
която е уважен предявени срещу жалбоподателя иск за приемане за установено в
отношенията му с „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“№ 19, в качеството му на поръчител на
кредитополучателя В. Х. Д.., починала на 26.01.2019г., дължи на ищеца „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №
19, сумите както следва: 4423,73лв. (четири хиляди четиристотин двадесет и три лева
и седемдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2019г. до окончателното
погасяване на задължението; 1614,22лв.(хиляда шестстотин и четиринадесет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 07.11.2019г. до 13.10.2022г.; 495,39лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 07.11.2019г. до 13.10.2022г., както и сумата от 14,47лв. (четиринадесет лева
2
и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
14.10.2022г. до 26.10.2022г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г.
по описа на ВРС.
Поддържа оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал възражението
за неспазен срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. В случая се намира, че този срок е изтекъл,
тъй като от падежа на задължението срещу главния длъжник ( уведомен за
предсрочната изискуемост на 13.08.2020г.) е изтекъл срок по-продължителен от
предвидения в посочената разпоредбата 6- месечен срок. Поддържа, че целият
неплатен остатък от кредита е погасен по давност, за което страната своевременно е
възразила с отговора на исковата молба.
Навежда, че договорът е действителен, тъй като в същия липсва посочване за
начина на изчисляване на общо дължимата сума. На следващо място се сочи, че
първоинстанционният съд не е извършил проверка за наличие на неравноправни
клаузи по договора. Сочи, че доколкото страната не е подписала ОУ към договора за
кредит, както и Тарифата на банката, то същите не го обвързват. Въз основа на
изложеното, настоява за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на
искове срещу него.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Банка ДСК“ АД.
Оспорва доводите по жалбата. Поддържа, че въззивникът има качеството на
съдлъжник, а не на поръчител, поради което намира за неотносими аргументите
относно спазване на преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД. Поддържа, че А. В. е
уведомен лично за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението- 26.10.2022г. Въз основа на изложеното настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, намери
следното:
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260
от ГПК– подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържат останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна
такса.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 62561/01.08.2024г. на
„Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Московска“№ 19, чрез юрк. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№
3656/2023г. в частите, с които е отхвърлен предявени от банката искове срещу И. Ж.
Д., ЕГН **********, в качеството й на наследник на кредитополучателя В. Х. Д..,
починала на 26.01.2019г., с адрес *********************************** за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 2211,87лева,
3
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 4423,73лева -главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 26.10.2019г. до
окончателното погасяване на задължението; 968,18лева, представляваща 1/2 от
задължение цялото в размер на 1936,36лева - договорна лихва за периода 07.04.2019г.
до 13.10.2022г.; 252,12лева, представляваща ½ от задължение цялото в размер на
504,24лева - обезщетение за забава за периода 07.05.2019г. до 11 13.10.2022г.вкл.;
7,24лева, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на
14,47лева[1]обезщетение за забава за периода 14.10.2022г. до 26.10.2022г.; 60лева,
представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 120лева - разноски по кредита и
срещу А. Х. В., ЕГН ********** с постоянен адрес
**********************************, за признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите,
както следва: за разликата над 1614,22лв. до 1936,36лв. за вземането за договорна
възнаградителна лихва и за периода от 07.04.2019г. до 07.10.2019г., по Договор за
кредит за текущо потребление от 28.06.2013г., за разликата над сумата от 495,39лв. до
504,24лв. за вземането за обезщетение за забава и за периода от 07.05.2019г. до
07.10.2019г., както и за сумата от 120лв., представляваща такса изискуемост по XII.,
т.11 от Тарифата на банката, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г.
по описа на ВРС, на осн. чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 66458/16.08.2024г. от А. Х.
В., чрез адв. Д. против решение № 2609/10.07.2024г. по гр.д.№ 3656/2023г. в частите, с
частта, с която е уважен предявени срещу жалбоподателя иск за приемане за
установено в отношенията му с „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№ 19, в качеството му на поръчител на
кредитополучателя В. Х. Д.., починала на 26.01.2019г., дължи на ищеца „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Московска №
19, сумите както следва: 4423,73лв. (четири хиляди четиристотин двадесет и три лева
и седемдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 28.06.2013г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението - 26.10.2019г. до окончателното
погасяване на задължението; 1614,22лв.(хиляда шестстотин и четиринадесет лева и
двадесет и две стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 07.11.2019г. до 13.10.2022г.; 495,39лв. (четиристотин деветдесет и пет лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 07.11.2019г. до 13.10.2022г., както и сумата от 14,47лв. (четиринадесет лева
и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода
14.10.2022г. до 26.10.2022г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 39587/28.10.2022г. по ч.гр.д. № 14233/2022г.
по описа на ВРС.
ЗАДЪЛЖАВА „Банка ДСК“ ЕАД –да посочи електронен адрес за връчване
при условията на чл. 38 ал.2 ГПК, като й указва, че съдът ползва ССЕВ(Система за
сигурно електронно връчване на Министерство на електронното управление), а
пълномощник на страната може да поиска връчване на съобщения през ЕПЕП( Единен
портал за електронно правосъдие на Република България) след като се регистрира като
потребител и подаде заявление по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules), като ПРЕДУПРЕЖДАВА
4
страната, че при неизпълнение на това задължение в срок до съдебно заседание,
съдът ще оставя книжата за тази страна на разположение по делото, без да ги
връчва по друг начин.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.01.2025г. от 13.30 часа.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5